Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 24.03.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на седемнадесети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с.
БОЖИДАР СТАЕВСКИ
при
секретаря Йорд.Петрова, като разгледа
докладваното съдия Станимира Иванова въззивно
гр. дело № 3248 по описа за 2021г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 933660/14.04.2019г. по гр.д. № 24601 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 45-ти състав е признато за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че С.Г.В., ЕГН ********** и В.С.В., ЕГН ********** двамата с адрес:
*** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********,
с адрес на управление:*** солидарно заплащане на сумите, както
следва: сумата от 3804,41лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението- 13.07.2016г., до изплащането й,
представляваща стойност на потребена топлинна
енергия; сумата от 49,44лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението- 13.07.2016г., до изплащането й, представляваща стойност на цена за дяловото разпределение на топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент
№ 22, гр. София, ж.к. ********за периода от 01.09.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от общо 463,74лв., представляващи обезщетение за забава на плащането
на главницата за топлинна енергия за периода от 31.10.2013г. до 14.06.2016г. ;
сумата от 4,67лв., представляваща
обезщетение за забава на плащането на главницата за дялово разпределение за
периода от 31.10.2013г. до 14.06.2016г.,
за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 38387/2016г. по описа на Софийски районен съд,
като С.Г.В., ЕГН ********** и В.С.В., ЕГН ********** са осъдени да
заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********
съдебни разноски от 467,57лв. по заповедното дело и съдебни разноски от
767,12лв. по исковото дело.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№5090844/27.05.2019г. по регистъра на СРС,
изпратена по пощата на 22.05.2019г. от ответниците по исковете С.Г.В., ЕГН ********** и В.С.В., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложили са съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените
правила и на материалния закон, необосновано. Посочили са, че районният съд не
бил обсъдил възраженията им, направени с отговора на исковата молба и
оспорването на Общите условия, неправилно обосновал извод за дължимост на
сумите. Клаузите на чл. 33, ал.1 и ал.2
и на чл. 32, ал.1 от ОУ от 2014г. били неравноправни, защото обвързвали падежа
на задължението с притежанието на специално техническо средство от потребителя, което да му дава достъп до
интернет, тоест изисквали допълнителни разходи от потребителя Не били
представени доказателства, че месечните фактури били публикувани.
Въззиваемият- ищец – Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** в предоставения срок да отговор не е
изразило становище по жалбата. С молба е оспорило исковете и претенциите за
разноски за въззиваемите.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – Т.С.”ЕООД , ЕИК ********не е
изразило становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2008344/20.04.2017г. уточнена с молба от 26.02.2018г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** срещу С.Г.В., ЕГН ********** и В.С.В., ЕГН ********** , с която е поискало от съда на основание на
чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, да признае за
установено, че С.Г.В., ЕГН **********
и В.С.В., ЕГН ********** двамата с
адрес: *** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********,
с адрес на управление:*** солидарно заплащане на сумите, както
следва: сумата от 3804,41лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението- 13.07.2016г., до изплащането й, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия;
сумата от 49,44лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
13.07.2016г., до изплащането й, представляваща стойност на цена за дяловото разпределение на топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 22, гр.
София, ж.к. ********за периода от
01.09.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от общо 464,51лв., представляващи обезщетение за забава на плащането
на главницата за топлинна енергия за периода от 31.10.2013г. до 14.06.2016г. ;
сумата от 6,77лв., представляваща
обезщетение за забава на плащането на главницата за дялово разпределение за
периода от 31.10.2013г. до 14.06.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно
дело № 38387/2016г. по описа на Софийски
районен съд, като му се присъдят разноски. Посочило е, че ответниците са потребител на енергия в него, потребили енергия в имота за процесния период в количества
и на стойност, за които е предявен иска, дължали и възнаграждение за дяловото
разпределение, изпаднали в забава на плащането й и дължали обезщетение в размер
на сумите, за които е предявен иска, страните били обвързани от договор за
доставка на топлинна енергия при Общи условия. Претендирало е разноски.
Ответниците С.Г.В., ЕГН ********** и В.С.В.,
ЕГН ********** с адрес за призоваване: гр. София, бул. „********в
предоставения срок за отговор са
оспорили исковете. Навели са твърдения, че
не били потребили енергия в
количества и на стойност, за които са предявени исковете, не им били съобщени
фактурите, а и същите сочели по-малки суми, задълженията били погасени по
давност, оспорили са представените договор от 2002г., протоколите на ОС на ЕС и извлечението от
сметки на ищеца.
Третото лице помагач на страната на ищеца – Т.С.”ЕООД , ЕИК
********е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно
дело № 38387/2016г. на СРС съгласно
което по заявление от 13.07.2016г. е издадена заповед за изпълнение с която е
разпоредено С.Г.В., ЕГН ********** и
В.С.В., ЕГН ********** да заплатят
на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** солидарно сумата
от 3854,01лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
13.07.2016г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 22, гр. София, ж.к. ********за
периода от 01.09.2013г. до 30.04.2015г.;
сумата от общо 471,28лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за топлинна енергия
за периода от 31.10.2013г. до 14.06.2016г., както и съдебни разноски от 467,90лв., за така издадена заповед
длъжниците са уведомени на 22.11.2016г., на 22.11.2016г. са подали възражение
срещу заповедта, на 20.03.2017г. заявителят е уведомен за необходимостта да
представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за
установяване на вземанията и такива е представил на 20.04.2017г.
По делото е приет неоспорен от
страните нотариален акт № 149 от 08.08.2013г. носещ подпис за страните по него
и за нотариус, съгласно който на 08.08.2013г. П.В.и продала на С.Г.В., ЕГН ********** и В.С.В., ЕГН ********** апартамент № 22, гр. София, ж.к. ********
По делото е приет неоспорен от
страните нотариален акт № 3/28.08.2015г. по нот.дело № 183/2015г., носещ
подписи за страните по него и за нотариус Г., рег. № 594 на нот.К., съгласно който на 28.08.2015г. С.Г.В.,
ЕГН ********** и В.С.В., ЕГН **********
са продали на П.Ж.Х.придобитият през
брака им техен имот, представляващ апартамент
№ 22, гр. София, ж.к. *******
По делото са приети протокол от ОС на ЕС от 05.09.2002г., договор от 30.09.2002г. .,
съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. Борово, *******е избрало и
възложило на В.Е.С.” ЕООД да извършва дялово разпределение на енергията в
сградата.
Приети са извлечения от сметки на
ищеца, сочещи задължение на ответниците за периода в размер на сумите, за които
е предявен иска.
По делото
са приети общи условия одобрени от ДКЕВР на 03.02.2014г. съгласно чл. 33 от
които суми по месечните фактури следва да се заплащат в 30-дневен срок от
публикуването им интернет-страницата на продавача-както месечните, така и
изравнителните сметки и обезщетение за забава се дължи след изтичане на срока
за плащане на изравнителната сметка.
Съгласно
приети по делото чл. 32 и чл. 33 от ОУ одобрени от ДКЕВР през 2008г. и
публикувани в ежедневник сумите по месечните фактури се заплащат в срок от 30
дни след периода, за които се отнасят.
Приети са
талони за отчети на уреди в имота, носещи подпис за потребител, изравнителни
сметки, съгласно които титуляр на партида за имота е праводателят на
ответниците по договора от 2013г. - П.В., реален отчет на уреди е направен в
имота на 27.05.2014г. и на 22.05.2015г., констатирано е потребление на енергия за
горещо водоснабдяване по показания на водомер и с четири отоплителни тела с
уред, щранг-лира , за отчетен период от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. реално е потребена енергия на стойност от 1931,15лв. без ДДС, за периода от
01.05.2013г. до 30.04.2014г. е 1645,04лв.
С прието по делото заключение по
съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото, проверки при ищеца и третото лице-помагач и допълнително представени
му такива от тях е посочило, че в сградата, в която е имота се доставя
топлинна енергия , показанията на общия топломер са снемани ежемесечно,
отчислявани са технологични загуби коректно по правилата на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяване,
сумите по фактури били по-ниски от стойността на реалното потребление с общо 586,08лв. за периода от 01.05.2013г. до
30.04.2015г. За периода от 01.09.2013г.
до 39.04.2015г. стойността на фактурирана като потребената енрегия
била 3218,52лв.
С прието по делото неоспорено от страните
заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с
доказателства по делото и проверки при ищеца е посочило, че в счетоводството на
ищеца е отразено плащане на 50лв. за
процесния период, сумите за доплащане по изравнителните сметки били 274,79лв. / 230,04лв +17,42лв.
+27,33лв./ за периода от 01.08.2013г. до 30.04.2014г., а за следващия период –
общо 293,26лв., общо неплатено
задължение за топлинна енергия било 3804,61лв.
Начислени били суми за дялово разпределение на енергията от 49,80лв., както и лихви
за забава, изчислената такава за забава
на плащането на топлината енергия била
463,74лв. , изчислената лихва за забава за плащането на
дяловото разпределение била в размер на 4,67лв.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно.
Съдът следи служебно за допустимостта на първоинстанционното решение в
обжалваната му част. Съдът приема, че решението в обжалваната част по исковете
за възнаграждение за дялово разпределение на енергията и лихва за забава на плащането му е недопустимо. Това е така, защото
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК не сочи вземане за цена на дяловото възнаграждение и за лихва за
забава за плащането му, а само за вземания, посочени във заповедта за
изпълнение е допустим установителния иск по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК. Релевантно при преценката за допустимост на
иска е заповедта за изпълнение, а не заявлението за издаването на такава
заповед. Това е така, защото заявлението не се връчва на длъжника и на него не
е дадена възможност да признае или оспори вземанията, посочени в него. На
длъжника се връчва заповедта за изпълнение, тя очертава претенцията към него и
съответно очертава рамките на спорния предмет по делото. В случая със заповедта
за изпълнение не е разпоредено плащане на суми за възнаграждение за дялово
разпределение на енергия и за лихва за забава за плащането му, поради което
исковете за такива суми са недопустими, постановеното по този иск решение на СРС е недопустимо и
следва да се обезсили , а производството по тях следва да се прекрати.
Съдът не следва да се произнася
по заповедта за изпълнение за тези суми, защото иск за такива не е допустим и в
правомощие на заповедния съд е да прецени дали следва да обезсили заповедта в
тази й част.
В останалата обжалвана част
решението на районния съд е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част, която съдът прие за допустима:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване съществуване на
вземане за заплащане на стойност
на доставена топлинна
енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащането му, за които е издадена
заповед за изпълнение.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлоенергия срещу задължение
на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год, като ответниците са изпаднали в забава за
изпълнението му.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3
лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях
регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както
и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г.
по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав
на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите
си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема за установено по делото че ответниците са
били собственици на имота през процесиня период и като такива са били
потребители на топлинна енергия в имота за процесния период. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на
топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува
енергия за собствени
битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са
собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по
продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената
топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и
като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество по искане на това трето лице. Този договор не се презумира
с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС). В
конкретния случай приетите по делото неоспорени нотариални актове установяват,
че за процесния период ответниците са били собственици на имота, че са го
придобили по време на брака им, поради което и доколкото не се спори, че са
живели заедно в имота, то съдът приема, че двамата ответници отговарят
солидарно пред ищеца за заплащане на потребената в имота топлинна енергия на
основание на чл. 32 от СК.
Съдът приема, че договора между съдържа качествени параметри са въведени от
самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132, ал.1 от ЗЕ
вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е част от топлопреносното
предприятие, да осигури режим на работа на топлопреносната мрежа в съответствие
с изискванията на наредбите за топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ.
Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3
от ЗЕ , а именно: Наредба №16-334 от
06.04.2007 г., сочи задължение на
оператора на топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на
топлоснабдителната система, като определя температурата и налягането на
топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия
температурен график за постигане на минимални разходи при производството и
преноса на топлинната енергия до съоръженията на потребителите и следи за
спазването им. Отделно самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на
услугата. С клаузата на Общите условия е вменено
задължение за ищеца да осигурява в
абонатната станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да
съответства на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната
инсталация за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим
е посочен като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни
топлоизточници. Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него
температурен режим и количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция,
да осигурява температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса
на изхода от подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените
по проект температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5
градуса при изчислителни режими. Съгласно ОУ „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа
параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния
график на топлопреносната мрежа. Температурният график е функция на
температурата на подаващата мрежова вода в зависимост от температурата на
външния въздух. Той отчита промяната на температурата на топлоносителя при
промяна на температурата на околния въздух с цел достигане на предвидената
температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна
инсталация работи според предписанията. Температурният график осигурява баланса
между производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество
на топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като
продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно
температурния график на топлопреносната мрежа.
Съдът приема, че при така установените нормативни
изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на
доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната температура
на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията също е
въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна
енергия, а именно - да осигури такива
качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните
атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в
отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната отоплителна
система като част от сградната инсталация. Параметрите за качество са
определени точно и ясно, респ. са
определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от
предварително посочени критерии.
Съдът приема за установено по
делото , че в имота е доставена топлинна енергия в размер на 3777,46лв. Тази сума е изчислена от вещото лице по
техническата експретиза, което е съобразило отоплителни тела в имота, показания на водомерите,
изравнителни сметки. Съдът изцяло кредитира заключението като вярно и
задълбочено, неопровергано от останалите събрани доказателства. Вещото лице е
посочило, че по фактури начислението е
3218,52лв., но има суми за доплащане от 586,09лв. Тези суми за доплащане обаче
са за по-голям период от процесния, ищецът не е установил реалното потребление
за периода от 01.09.2013г. до 30.04.2014г.. При така установеното съдът приема
ч се следва да определи размер на потребената енергия в имота по правилата на
чл. 162 от ГПК. С оглед гореизложеното и
като съобрази заключението по счетоводната експертиза, то съдът определя
размер на реално потребената енергия в имота за процесния период на сумата от 3777,46лв. Съдът изцяло кредитира
заключението като вярно и задълбочено, неопровергано от останалите събрани
доказателства. Установено е по делото от заключението по счетоводната експертиза.,
че е платена сумата от 50лв., поради
което и съдът приема за установено, че непогасена чрез плащане е главница от 3727,46лв. и за тази сума отговорността
на ответниците може да се ангажира. Задълженията се погасяват с 3 годишен
давностен срок, поради което и при
съобразяване на дата на подаване на заявление и начало на процесен период, то
неоснователно е възражението на ответниците за погасяване на задълженията по
давност.
При така възприето решението на СРС по иска
за главница за топлинна енергия следва да се потвърди за сумата от 3727,46лв., а за горницата над тази
сума до уважен от СРС размер от 3804,41лв. решението на СРС следва да се отмени
, иск за тази горница следва да се
отхвърли.
По иска за лихва за забава за плащането на главницата за
топлинна енергия:
По делото не е установено ищецът
да е публикувал на интернет-страницата си фактурите за вземанията, за които са
предявени исковете за периода , за който са приложими ОУ одобрени от ДКЕВР с
решение от 03.02.2014г., а същото съгласно разпоредбата на чл. 32 от тях е необходимо за изпадането на ответника в
забава на плащането им. При така установеното съдът приема, че за главница,
възникнала за този период не е установено ответниците да са изпаднали в забава на
плащането й и иск за лихва в тази част е
неоснователен.
За периода, за който са приложими
ОУ от 2008г. за изпадането в забава не е било нужно да се отправя покана от
ищеца. При така възприето и като съобрази заключението на счетоводната експертиза
и на основание на чл. 162 от ГПК съдът приема иска за лихва за този период за
основателен за сумата от 304,14лв. и
решението на СРС в частта, в която е уважил този иск следва да се потвърди.
Решението на СРС в частта, в която е уважил иска за горницата над 304,14лв. до
463,74лв. следва да се отмени, иск за
тази горница следва да се отхвърли.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да бъде разпределена между страните съобразно уважената част от исковете
при съобразяване на обстоятелството, че ответниците са били освободени от
задължение за внасяне на държавна такса по въззивно дело по реда на чл. 83, ал.
2 от ГПК.
При така възприето решението на
СРС в частта, с която в тежест на ответниците са поставени разноски по исковото
дело от 51,58лв. и разноски по заповедното дело от 31,42лв. следва да се
отмени.
За производство пред СГС Т.С.”ЕАД
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СГС държавна такса по уважена
част от жалба в размер на 5,81лв.
Въззивниците не са ангажирали
доказателства, че са направили разноски и такива не им се следват.
На въззиваемия разноски не се
следват, защото доказателства за направени такива, които да обосноват извод, че
разноски му се следват по делото не са ангажирани.
На третото лице помагач разноски
не се следват съобразно чл. 78 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 933660/14.04.2019г. по гр.д. № 24601 по описа за
2017г. на Софийски районен съд, 45-ти състав в частта, с която е признато за
установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр.
с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че С.Г.В., ЕГН ********** и В.С.В., ЕГН ********** двамата с адрес:
*** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********,
с адрес на управление:*** солидарно заплащане на сумата от 49,44лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението- 13.07.2016г., до изплащането й,
представляваща стойност на цена за
дяловото разпределение на топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 22, гр. София, ж.к. ********за периода от 01.09.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от 4,67лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на
главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2013г. до 14.06.2016г. и ПРЕКРАТЯВА като недопустимо
производството по исковете в тази част.
ОТМЕНЯ Решение № 933660/14.04.2019г. по гр.д. № 24601 по описа за
2017г. на Софийски районен съд, 45-ти състав в частта, с която е признато за
установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр.
с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че С.Г.В., ЕГН ********** и В.С.В., ЕГН ********** двамата с адрес:
*** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********,
с адрес на управление:*** солидарно заплащане на сумите, както
следва: сумата от 76,95лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението- 13.07.2016г., до изплащането й,
представляваща стойност на потребена топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент
№ 22, гр. София, ж.к. ********за периода от 01.09.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от общо 159,60лв., представляващи обезщетение за забава на плащането
на главницата за топлинна енергия за периода от 31.10.2013г. до 14.06.2016г. ,
за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело №
38387/2016г. по описа на Софийски районен съд, както и в частта, с
която С.Г.В., ЕГН ********** и В.С.В., ЕГН ********** са осъдени да
заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********
съдебни разноски от 31,42лв. по
заповедното дело и съдебни разноски от
51,58лв. по исковото дело и
вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** срещу
С.Г.В., ЕГН ********** и В.С.В.,
ЕГН ********** с правно основание на
чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за
установено, че С.Г.В., ЕГН **********
и В.С.В., ЕГН ********** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление:*** солидарно заплащане на сумата от 76,95лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението- 13.07.2016г., до изплащането й, представляваща стойност на
потребена топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 22, гр.
София, ж.к. ********за периода от
01.09.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от общо 159,60лв., представляващи обезщетение за забава на плащането
на главницата за топлинна енергия за периода от 31.10.2013г. до 14.06.2016г. ,
за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело №
38387/2016г. по описа на Софийски районен съд
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 933660/14.04.2019г. по гр.д. № 24601 по описа за
2017г. на Софийски районен съд, 45-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление:*** да заплати на Софийски градски съд на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 6 от ГПК сумата от 5,81лв.
(пет лева и 0,81лв) представляващи дължима държавна такса за производството
пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – Т.С.”ЕООД , ЕИК ********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.