№ 1754
гр. Сливен, 28.11.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20242230200835 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:23 часа се явиха:
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
адв.М. П. от АК-Сливен, надлежно упълномощен.
Въззиваемата страна – Началник сектор в ОДМВР-Сливен, РУ-Сливен,
редовно призована, не се представлява в с.з.
Свидетел пор.№ 3 – А. Р. А., доведена в с.з.
Адв.П.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Същото е във фазата на съдебното дирене.
САМОЛИЧНОСТ НА ВОДЕНИЯ СВИДЕТЕЛ:
А. Р. А. - 40 г., българска гражданка, с висше образование, неомъжена,
неосъждана, живее на семейни начала с жалбоподателя.
Съдът РАЗЯСНИ на свид.А. А. привилегията по чл.119 от НПК, а
именно да откаже да дава показания, с оглед на обстоятелството, че живее на
семейни начала с жалбоподателя.
СВИД.А. А.: Разбирам това право. Желая да бъда разпитана като
свидетел.
1
ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ А. А.: Предупредена съм за наказателната отговорност.
Обещавам да говоря истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Живея на семейни начала с Н. Д. и желая да дам
показания. Става въпрос за 15.03.2024 г. На този ден моята майка има рожден
ден и имахме уговорката да се събираме в ресторант „Каракачанската къща“.
Около седем часа вечерта горе-долу, на нас ни възникна работа и оставихме
децата на ресторант „Каракачанската къща“ и отидохме до „Фемили Спейс“ в
кв.Дружба, където реално имахме работа. В същото време, да съчетаем
нещата, искахме да седнем и да вечеряме, но нямаше места. Моята работа е
свързана със заведенията по принцип. Мъжът ми каза вместо да се обажда, да
отскочим до кв.Сини камъни да се види с колегата си И., да се разберат за
утрешния ден кога ще ходят на работа, защото работят заедно. В кв.Сини
камъни имаше един гараж, където те се събираха всяка вечер и ние знаехме, че
И. е там с негови приятели. Отидохме около седем и нещо в гаража. Там по
принцип редовните момчета които бяха, се събират от квартала, там беше и
въпросният К. Д., който е полицай. Имаше и един, който за първи път го
виждам. Моят мъж предложи да отиде да вземе безалкохолно и аз му казах да
вземе едни бонбони да почерпя по случай рождения ден на майка ми. Оттам
те се пошегуваха „Само бонбони ли, алкохол няма ли да почерпиш“. И И. каза,
че в колата му така или иначе имало едно уиски, да го вземат него, и отидоха
до колата И. и Н., взеха бутилката уиски и се върнаха в гаража, заедно с
бонбоните. До гаража има магазинче, оттам Н. взе бонбони и безалкохолно.
Аз по принцип алкохол не пия. Слагат ми в чашата да кажа наздраве, но
особено ако ще карам въобще не пия. Н. си сипа две-три капки в колата, смеси
ги, като идеята беше аз да карам колата. Но ние стояхме 15-20 минути,
изпушихме две-три цигари, просто чакахме да мине времето. На ставане
всичко беше точно и пожелахме приятна вечер. Преди това, обаче, И. казал
като става Н. да вземе уискито със себе си. В момента, в който мъжът ми
прибра уискито в торбата, този който го срещаме за първи път, мисля че му
казват К.Т., скочи, стана, той беше срещу нас седнал, удари по масата и почна
да нарежда и да обижда, имах чувството, че ще удари Н., посегна му даже.
При което аз се стъписах, абсолютно никой по никакъв начин не защити мъжа
ми. При което нормална реакция като жена, аз скочих да го защитавам. Реално
2
и аз се развиках на К.Т., че не може така да обижда мъжа ми и да го псува. Той
може би видя отношението ми че е сериозно и седна, и всичко се укроти. Аз
казах на мъжа ми да ставаме да си тръгваме, да стоим далеч от неприятности.
Качвайки се в колата, мъжът ми се качи, запали колата и аз като се качвах,
чувам гласове, някой отвътре от гаража да вика „Дръпнете се да мина, да видя
аз кой вика и кой тука ще си позволява да вика и да крещи“. И гледаме К. Д..
Той излезе. И аз не мога да взема решение защо точно той застана, при
условие че са приятели с мъжа ми. Видимо К. Д. само дето не ме преби.
Посегна ми, каза „Сега ще видите вие какво ще направя“. Махна си чак якето.
„Вие кои сте, сега ще ви покажа аз кой съм“. Аз реално стоя, поглеждам И.,
който беше излезнал, другите стояха в гаража. Погледнах ги двамата с мъжа
ми и им казах „Това е ваш приятел“. Тогава К. Д. каза „Аз приятели нямам“,
хвана ме за ръката да ме дърпа. Аз само го погледнах и го попитах „Какво
правиш“, а той каза да ме успокоявал, и в същото време ме заплашваше. Уж да
ме успокоява, пък ме заплашва. В същото време И. и Н. го питаха „Какво
правиш, братле, чакай малко“. При което К. Д. вече беше бесен, той се чудеше
какво да направи, понеже не можеше да ме удари, видимо. Застана зад колата,
обади се на колегите си пред нас, продиктува им номера на колата, да ни спрат
за проверка и да ни проверят за всичко. А мен ме заплаши „Хайде да видим
сега как ще мръднете тази кола от тука“. Понеже видимо ние и двамата не
бяхме употребили алкохол, казах на мъжа ми да се качи на колата и да си
тръгваме преди да е станало още по-сериозно, като ние си знаехме, че те ще
ни спрат някъде по пътя. Н. Д. се качи на шофьорското място и потеглихме. Аз
ако бях сигурна, че той е пил, мислите ли че щях да оставя той да се качи, аз
щях да карам. След няма и пет минути ни спряха за проверка. Казаха на
съпруга ми да изгаси колата и да сложи ключа на тавана и да излезе за
проверка. Чакахме друга патрулка да дойде за да го проверят. Другата
патрулка бяха полицаи, които всяка вечер ядат и пият заедно с И. в гаража и
даже се познавам със съпругите им. На първата проверка даде грешка апарата,
втората пак, даже през това време полицаите предложиха на Н. да пие една
глътка вода и пак да пробва. На четвъртата или петата проба, тогава мисля че
пробата е била нула цяло, нула нещо. Аз не съм я виждала. И тогава изведнъж
решиха, че Н. Д. трябва да го заведат до районното за тестове. Пред мен нищо
не ми казаха. Н. го взеха с патрулката и тръгнаха, а аз останах при колата
отвън, като колата беше заключена, а ключа го взеха полицаите. След
3
известно време върнаха Н. до колата и той ми каза, че всичко е наред. А той
реално е дал отказ. Когато вече се качихме в колата Н. ми каза, че реално е дал
отказ за проба за наркотични вещества. Каза, че е отказал, защото не знаел
какво се случва. След като си тръгнаха полицаите, аз се качих на шофьорското
място и отидохме да вземем детето от дома на майка ми от вилна зона. На
връщане една от всичките патрулки бяха точно на каракачанската къща
спрели и ни видяха. Подминахме ги и след като ги подминах, ми пуснаха на
мен светлини и ни спряха вече когато бях до магазин „ВИВА“ на бул.Х. Ботев,
на пресечката. Спряха ме и ми направиха проверка само за алкохол. При нас
дойдоха около пет патрулки. За мен не са искали да правят тест за наркотици.
Когато правиха проверката на мъжа ми бяха две патрулки, по спомен. По
време на проверката на Н. неговото поведение беше абсолютно адекватно. Не
е бил агресивен и провокативен, даже бяхме прекалено много спокойни, ние
знаем защо ни спират. Но нямаше и причина за което да се хванат, колата е
изрядна. По време на първата проверка детето не беше в колата. По време на
втората проверка детето беше в колата и тогава видимо детето беше
разстроено и крещеше, питаше какво става.
Адв.П.: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи от залата.
Със съгласието на процесуалния представител на жалбоподателя съдът
ОСВОБОДИ от залата разпитания свидетел.
Съдът констатира, че в съдебно заседание е изискал служебни справки,
които са постъпили по делото.
Адв.П.: Да се приемат.
По доказателствата съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
постъпилото писмо изх.№ СД-01-01-169/24 от 12.11.2024 г. по описа на
Административен съд – Сливен, ведно с приложеното към него заверено
копие на Решение № 1233/25.06.2024 г. по адм.дело № 169/2024 г. по описа на
Административен съд – Сливен и постъпилото писмо изх.№ УРИ 167000-
6585/11.11.2024 г. по описа на РУ-Сливен, ведно с приложените към него
заверени копия на Заповед № 343з-39/07.01.2022 г. на Директора на ОДМВР –
Сливен, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
4
работи и Заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. на Директора на ОДМВР –
Сливен.
Адв.П.: Няма да соча други доказателства.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД на делото
П О С Ъ Щ Е С Т В О:
Адв.П.: Моля да уважите жалбата. Поддържам изцяло всички
основания, изложени в нея, като считам, че те се аргументират както от
буквата, така и от духа на закона, и по-специално от разпоредбите, които са
предвидени по Наредба № 1/19.07.2017 г. и по-конкретно разпоредбата на
чл.5, ал.1. По делото се събраха множество доказателства, от които се
установява по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят по никакъв
начин не е провокирал с поведението си ответни действия от страна на
униформените служители. По същия категоричен начин се установи, че
проверката е извършена поръчково, по сигнал на техен колега, присъствал на
неформална сбирка. Твърденията, че жалбоподателят е употребил алкохол,
изложени в подадения сигнал до униформените служители, остават
недоказани с оглед на извършената проба, показала резултат 0,013, което е
около три пъти по-ниско от допустимото от закона количество. Този резултат
потвърждава твърденията на свид.А. А., че съпругът й си е налял няколко
капки в кóлата, за да вдигне наздравица по повод рождения ден на майка й. И
такива са почти всички свидетелски показания с изключение на свидетелските
показания на свид.Х. В., който заявява, че по време на проверката
жалбоподателят изглеждал видимо неадекватен, възбуден емоционално. Защо
считам, че показанията на този свидетел са недостоверни. В същите показания
свидетелят Х. В. твърди, че по време на извършване на проверката
жалбоподателят, който е бил спрян и е управлявал автомобила, е бил заедно
със жена си и с детето си. Както беше установено от показанията на
останалите свидетели, детето се появява в автомобила едва при извършване на
втората проверка. В тази връзка моля съдът да не кредитира показанията в
5
тази им част, като ги приеме за недостоверни и некореспондиращи с
останалия събран доказателствен материал. С оглед на това, че
жалбоподателят не е дал законен повод за извършване на проверка за наличие
на наркотични вещества, считам че НП в тази му част е незаконосъобразно.
Защото съгласно разпоредбата на чл.174, ал.4 от ЗДвП установяването на
концентрация на алкохол и на наркотични вещества се извършва по реда на
нарочна приета наредба и това е наредбата, която посочих по-горе. В
посочения чл.5, ал.1 изрично е посочено, че проверка за наркотични вещества
и техните аналози се допуска само при наличие на външни признаци,
поведение или реакция на водачите на МПС за употреба на наркотични
вещества. Свид.Д. заявява „Поведението на водача по време на проверката
беше нормално“. Свид.С. заявява „Н. не беше агресивен, не се е заяждал с
никой“. И такива са свидетелските показания на всички свидетели. В тази
връзка остава недоказан поводът, по който е направено искането за
извършване на тази проверка. Считам, че в тази връзка законодателят е бил
изключително точен и ясен. Ето защо моля НП да бъде отменено в тази му
част, както и да ни бъдат присъдени сторените в настоящото производство
разноски, които са посочени в последния абзац на пълномощното, имащо
характер на разписка за изплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 10,59 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
6