Р Е
Ш Е Н
И Е
№ … … ...
град Кърджали, 30.11.2020 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Кърджалийският
административен съд, ...……............ в закрито заседание …….……
на тридесети ноември …..……..…......…..………………………………………….…………….......……
през 2020/две хиляди и двадесета/ година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ
МАРИЯ БОЖКОВА
при
секретаря ……………………………………………………….…………………..………….…..…........
и
при участието на ……….…....…………………………………………………….………………………….
като
разгледа докладваното от ........................................... съдията
Виктор Атанасов ........
административно
дело ….. №216 ….. по описа за ............. 2020 година ............................
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
административно, по реда на чл.176 от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано
е по искане от Б. В. - прокурор в Окръжна прокуратура - Кърджали, с което, на основание чл.176, ал.1 от АПК, се иска
Административен съд - Кърджали да постанови допълнително решение по
административно дело №216/2020 год. по описа на съда, с което да се произнесе
относно оспорването на чл.45, ал.2 от Наредба за определяне размера на местните
данъци през 2009 год. на територията на община Джебел, приета с Решение №148 от
30.01.2009 год. от Протокол №19 от на Общински съвет - Джебел.
В
искането се сочи, че
с Решение №207 от 08.10.2020 год., постановено по административно дело №216/2020 год., Административен съд
- Кърджали се произнесъл по протест на Окръжна прокуратура - Кърджали против
разпоредбите на чл.11, ал.1, в частта „ от 1 март”; чл.15; чл.17, ал.1; чл.40;
чл.41, ал.1, 2 и 6; чл.45, ал.1, 2, 3 и 5; чл.46, ал.1; чл.47; чл.52, ал.1,
т.2; чл.52, ал.1, т.4 и чл.64, ал.2 от Наредба за определяне размера на
местните данъци през 2009 год. на територията на община Джебел, приета с
Решение №148 от 30.01.2009 год. от Протокол №19 от на Общински съвет -
Джебел/Наредбата/, като отменил част от
оспорваните разпоредби - чл.15;
чл.17, ал.1, предл.I;
чл.52,
ал.1, т.2; чл.52, ал.1, т.4, изр.I, в частта относно израза „ ... 12 и
13...” и чл.64, ал.2 от Наредбата, отхвърлил
протеста в частта му против разпоредбите на чл. 1, ал.1; чл.17, ал.1, предл.ІІ; чл.40, ал.1;
чл.41, ал.1; чл.41, ал.2; чл.41, ал.6; чл.45, ал.3; чл.45, ал.5; чл.46, ал.1;
чл.52, ал.1, т.4, изр.І/в неотменената му част/ и изр.II
от
Наредбата и е оставил без разглеждане
протеста против разпоредбата на чл.45, ал.1 от Наредбата и
прекратил производството по делото в тази му
част. В
искането се сочи, че в посоченото решение неразгледана е останала една от
оспорваните разпоредби, а именно: чл.45, ал.2 от Наредба за определяне размера
на местните данъци през 2009 год. на територията на община Джебел, приета с
Решение №148 от 30.01.2009 год. от Протокол №19 от на Общински съвет - Джебел,
като по отношение на тази норма отсъства както обсъждане на доводите за
незаконосъобразността й, изнесени в протеста/л.4 от протеста/ и съответно
излагане на мотиви в обстоятелствената част на съдебното решение, така и
изрично произнасяне в диспозитивната му част. Подалият
искането прокурор намира, че е налице основанието по чл.176, ал.1 от АПК, Окръжна
прокуратура - Кърджали, като страна по административното дело, в едномесечен
срок от постановяване на решението по делото, да поиска постановяването на
допълнително решение от съда, разгледал протеста, тъй като не се е произнесъл
по цялото оспорване.
Ответникът
– Общински съвет – Джебел, е получил препис от искането на 16.11.2020 год.,
видно от подписания, оформен и върнат втори екземпляр от съобщението, приложен
по делото, но не е изразил становище по същото в законоустановения
7/седем/-дневен срок от получаването му.
За
да се произнесе по така направеното искане, съдът в настоящия състав съобрази
следното:
Искането
е подадено в едномесечния срок, регламентиран в чл.176, ал.1 от АПК, тъй като
видно от приложеното съобщение, надлежно подписано и оформено, препис от
решението, чието допълване се иска, е получен в Окръжна прокуратура - Кърджали
на датата 14.10.2020 год., а искането е постъпило в Административен съд –
Кърджали на 06.11.2020 год., като освен това, искането е подадено от страна в
производството по административно дело №216/2020 год. по описа на
Административен съд – Кърджали. От това следва, че искането е допустимо и следва да
бъде разгледано по същество.
Следва да
се посочи, че разпоредбата на чл.176, ал.2 от АПК в действащата й редакция/Обн., ДВ, бр.77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ предоставя на съдията
преценката за вида заседание – открито или закрито, като в процесния
случай, с оглед с поставения за допълване въпрос и с оглед обстоятелствата по
делото съдът намира, че не е налице фактическа или правна сложност по посочения
по-горе въпрос, поради което не се налага разглеждане на искането в открито съдебно
заседание.
Разгледано
по същество, съдът намира искането за основателно, по следните съображения:
Производството
по настоящото административно дело е било образувано по протест от Бонка Василева - прокурор в Окръжна прокуратура - Кърджали, против разпоредбите на чл.11, ал.1, в частта й
„от 1 март”; чл.15; чл.17, ал.1; чл.40; чл.41, ал.1, 2 и 6; чл.45, ал.1, 2, 3 и
5; чл.46, ал.1; чл.47; чл.52, ал.1, т.2; чл.52, ал.1, т.4 и чл.64, ал.2 от
Наредба за определяне размера на местните данъци през 2009 год. на територията
на община Джебел, приета с Решение №148 от 30.01.2009 год. от Протокол №19 от
30.01.2009 год. на Общински съвет – Джебел. С постановеното по делото Решение
№207 от 08.10.2020 год., Административен
съд – Кърджали е отменил разпоредбите на чл.15; чл.17,
ал.1, предл.I; чл.52, ал.1, т.2; чл.52,
ал.1, т.4, изр.I, в частта
относно израза „ ... 12 и 13...” и чл.64, ал.2 от Наредбата, отхвърлил е протеста
в частта му против разпоредбите на чл.11, ал.1; чл.17, ал.1, предл.ІІ/второ/; чл.40, ал.1; чл.41, ал.1; чл.41, ал.2;
чл.41, ал.6; чл.45, ал.3; чл.45, ал.5; чл.46, ал.1; чл.52, ал.1, т.4, изр.І/в
неотменената му част/ и изр.II от Наредбата и е оставил
без разглеждане протеста против разпоредбата на чл.45, ал.1 от Наредбата,
като е прекратил производството по делото в тази му част. При извършената проверка съдът констатира, че с
посоченото съдебно решение действително не се е произнесъл по оспорването,
направено с протеста, на разпоредбата на чл.45, ал.2 от Наредба за определяне
размера на местните данъци през 2009 год. на територията на община Джебел,
приета с Решение №148 от 30.01.2009 год. от Протокол №19 от 30.01.2009 год. на
Общински съвет – Джебел.
Институтът
на „допълнителното съдебно решение” е въведен в Административнопроцесуалния
кодекс чрез нормата на чл.176, съгласно която, когато не се е произнесъл по
цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото,
предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Непълнотата на
съдебния акт означава, че съдът не е изчерпал предмета на делото и след
постановяване на решението му част от спора остава висящ. Предвид това, с
настоящото допълнително съдебно решение, съдът следва да се произнесе и по
оспорването на посочената по-горе норма на чл.45, ал.2 от Наредба за определяне
размера на местните данъци през 2009 год. на територията на община Джебел,
приета с Решение №148 от 30.01.2009 год. от Протокол №19 от 30.01.2009 год. на
Общински съвет – Джебел.
Така, протестираната разпоредба на чл.45, ал.2 (Нова – Приета с Решение №233 от
19.12.2013 год.) от Наредбата за
определяне размера на местните данъци през 2009 год. на територията на община
Джебел, в действащата й редакция, регламентира, че:
„Чл.45, ал.2 (Нова
– Приета с Решение №233 от 19.12.2013 год. на ОбщС -
Джебел) За превозните средства с
мощност на двигателя до 74 кW вкл. и
съответстващи на екологични категории „Евро 3” и „Евро 4”, данъкът се заплаща с
50 на сто намаление, а за съответстващите на „Евро 5” и „Евро 6” – с 60 на сто
намаление, от определения по чл.55, ал.1 и ал.3 данък от Закона за местните
данъци и такси.”.
При
сравняване на тази действаща редакция на нормата чл.45, ал.2 от Наредбата с
действащата разпоредба на чл.59 от ЗМДТ е видно, че действително, към момента
законодателят е уредил по различен начин данъчните облекчения за превозните
средства с мощност на двигателя до 74 кW
вкл. и съответстващи на посочените екологични категории.
Законовото правило, регламентирано в разпоредбата на чл.59, ал.2 (посл.изм. - ДВ, бр.98 от 2018 год., в сила от 01.01.2019
год.)
от ЗМДТ, урежда, че „За мотопеди и
мотоциклети с мощност на двигателя до 74 kW
включително, и съответстващи на екологична категория „Евро 4” данъкът се
заплаща с 20 на сто намаление, а за съответстващите на екологични категории,
по-високи от „Евро 4” – с 60 на сто намаление от определения по чл.55, ал.3
данък.”. Елементарният анализ на тази норма сочи, че това намаление на
данъка върху превозните средства се отнася не за всички превозни средства с
мощност на двигателя до 74 kW вкл., а само за
мотопеди и мотоциклети с посочената мощност, като освен това е видно, че е
налице и различно съчетаване на екологичната категория с предвиденото намаление
на данъка.
Така, протестираната разпоредба на чл.45, ал.2 от местната
Наредба се явява незаконосъобразна, поради това, че с нея се допуска ползване
на данъчно намаление и за превозни средства, различни от мотопеди и мотоциклети
с мощност на двигателя до 74 kW вкл., каквото ЗМДТ не
допуска, както и поради това, че с протестираната
разпоредба е регламентирано различно от уреденото в ЗМДТ съчетаване на съответната
екологична категория с предвиденото намаление на данъка. Тук за яснота следва
да се посочи, че протестираната разпоредба на чл.45,
ал.2 от местната Наредба е идентична с предходната редакция на нормата на ал.2
на чл.59 от ЗМДТ, която е била в сила от 01.01.2014 год. и която по абсолютно
идентичен начин е регламентирала, че „За превозните средства с мощност на двигателя до 74 kW включително и съответстващи на екологични категории
„Евро 3” и „Евро 4” данъкът се заплаща с 50 на сто намаление, а за
съответстващите на „Евро 5” и „Евро 6” – с 60 на сто намаление, от определения
по чл.55, ал.1 и 3 данък.”. Тази
редакция на нормата е действала до изменението й, публикувано в ДВ, бр.98 от 27.11.2018
год., в сила от 01.01.2019 год. Явно това изменение на законовата разпоредба, в
случая, не е съобразено от Общински съвет – Джебел и съответно, разпоредбата на
местната Наредба не е приведена в съответствие с влязлата в сила и действаща от
01.01.2019 год. редакция на нормата на ал.2 на чл.59 от ЗМДТ, като е ясно, че
волята на законодателя е била да преуреди по различен
начин ползването на данъчно намаление за дължимия данък върху превозните
средства, за посочените видове превозни средства и с посочената мощност на
двигателя, съответстващи на посочените екологични категории. Предвид тези
съображения се явява основателен доводът в протеста, че по този начин
разпоредбата на чл.45, ал.2 от местната Наредба е в противоречие със законовото
правило, разписано в разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗМДТ, влязло в сила от
01.01.2019 год. и действащо и към момента, поради което и тази разпоредба на
чл.45, ал.2 от Наредбата за определяне размера на местните данъци през 2009
год. на територията на община Джебел се явява
материално незаконосъобразна и като такава, следва да бъде отменена с решението
по настоящото дело.
Така,
с оглед гореизложеното съдът в настоящия състав намира искането за допълване на
постановеното по делото решение за основателно, поради което и същото следва да
бъде уважено, като се допълни Решение №207 от 08.10.2020 год., постановено по
административно дело №216/2020 год. по описа на Административен съд – Кърджали.
Предвид изложеното и на основание чл.176, ал.2 от АПК, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И :
ДОПЪЛВА Решение №207 от 08.10.2020 год., постановено по
административно дело №216 по описа за 2020 год. на Административен съд – Кърджали,
като в диспозитива на решението се допълва:
ОТМЕНЯ разпоредбата на чл.45,
ал.2 от Наредбата за определяне размера на местните данъци през 2009 год.
на територията на община Джебел, приета с Решение №148 от 30.01.2009 год. от
Протокол №19 от 30.01.2009 год. на Общински съвет – Джебел/Изм.
и доп. с Решение №256 от 27.01.2010 год. на Общински
съвет - Джебел; с Решение №363 от 24.01.2011 год. на Общински съвет - Джебел; с
Решение №230 от 27.11.2013 год. на Общински съвет – Джебел; с Решение №233 от
19.12.2013 год. на Общински съвет - Джебел; с Решение №309 от 26.06.2014 год.
на Общински съвет - Джебел; с Решение №367 от 28.01.2015 год. на Общински съвет
- Джебел; с Решение №114 от 28.09.2016 год. на Общински съвет – Джебел и с
Решение №347 от 05.02.2019 год. на Общински съвет – Джебел/.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр.
с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България,
чрез Административен съд – Кърджали, в 14/четиринадесет/ - дневен срок от съобщаването
или връчването му на страните.
Решението да се разгласи
по реда на
чл.194 от АПК при неподаване в срок на касационна жалба или протест или
ако те са
отхвърлени от касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.