Решение по дело №363/2023 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на К. Г. Х. [населено място], изпратена по подсъдност от АС - [област], срещу Заповед, № 23-0769-000661/ 28.07.2023 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) на *** в сектор „Пътна полиция“ - [област] към ОДМВР – [област]. В жалбата се твърди незаконосъобразност на административния акт с доводи, че не са употребявани наркотични вещества, а лекарства по лекарско предписание. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата си. Искането е да се отмени наложената ПАМ.

Ответникът – *** в сектор „Пътна полиция“ - [област] към ОДМВР – [област], редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

При преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С оспорената ЗППАМ, № 23-0769-000661/ 28.07.2023 г. на *** в сектор „Пътна полиция“ – [област] към ОДМВР - [област], на К. Г. Х. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк] [адрес], е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП „Прекратяване регистрацията на пътно превозно средство за срок от 1 година“. Съгласно описаното в обстоятелствената част на административния акт, същият е постановен за това, че на 28.07.2023 г., около *** часа, в [населено място], [улица], срещу *** в посока [улица], управлява собствения си лек автомобил „Порше ***“ с рег. № [рег. номер], след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство – Дрегер „Drug Test 5000” с фабричен № ***. В ЗППАМ е записано, че техничествкото средство „Дрегер“ е отчело положителен резултат – ***. Съгласно отразеното в ЗППАМ, са отнети документи: СРМПС № *** и 2 броя рег. табели № [рег. номер].

Приет е като доказателство и АУАН, № 23-769-М000316/ 28.07.2023 г., съставен срещу К. Г. Х., за това, че на 28.07.2023 г., около *** часа, в [населено място], [улица], срещу *** в посока [улица], управлява собствения си лек автомобил „Порше ***“ с рег. № [рег. номер], след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство – Дрегер „Drug Test 5000” с фабричен № ***, като уреда е отчел ***. На К. Х. е издаден талон за изследване № *** и са връчени 7 броя холограмни стикери [рег. номер]. Съставен е и Протокол, рег. №251р-3185/ 28.07.2023 г., за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Прието е, че извършеното представлява нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. АУАН е връчен на лицето, което е удостоверено с подписа му.

От заверено копие на Талон за изследване, бл. № *** се установява, че при извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство – Дрегер „Drug Test 5000” с фабричен № *** е отчело положителен резултат – Амфетамин/метамфетамин. Проверяваното лице е подписало талона за медицинско изследване, като същото не е приело показанията на техническото средство/теста. Заявило е употребата на наркотични вещества или техни аналози да бъде установена чрез медицинско и химическо изследване. В талон за изследване е вписано, че лицето може да се яви в ЦСМП към УМБАЛ [населено място] до 45 минути от връчването му.

От приложено към административната преписка Писмо, рег. № 431р-17648/ 28.07.2023 г. е видно, че по описа на *** РУ – [област] е било образувано бързо производство № ***/ *** г. срещу К. Х., за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. С писмото от сектор ПП при ОДМВР – [област] са изискани за прилагане към БП справки и документи, като изрично е отразено, че лицето е предоставило кръв за химичен анализ.

По делото е представена и приета като доказателство съдебна химико-токсикологична експертиза, извършена в специализирана химико-токсикологична лаборатория към ВМА – София. От заключението на същата е видно, че в кръвната проба, иззета на 28.07.2023 г. от К. Г. Х., не е установено наличието на наркотични вещества или техни аналози, като са отчетени отрицателни резултати за употреба ***. В кръвната проба не е открито и наличие на ***.

При така установената фактическа обстановка АС – Кърджали приема, че жалбата е основателна поради следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На основание чл.172, ал.1 от ЗДвП заповедта е издадена от компетентен орган – *** в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – [област], с делегирани правомощия съгласно т.1.8 от Заповед, № 251з-1821/ 26.04.2022 г. на директора на ОДМВР – [област], издадена на основание Заповед, № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Освен това заповедта е постановена в предвидената в закона форма, тъй като са изложени мотиви за издаването й.

Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна отговорност.

По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица.

В хипотезата на чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП може да се приложи ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концетрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до 1 една година.

Според чл. 174, ал. 4 от ЗДвП редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. В случая това е Наредба № 1/ 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози.

Според чл. 3, ал. 1 от горецитирана наредба, при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест. Същевременно, разпоредбата на чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1/ 19.07.2017 г. регламентира, когато лицето не приема показанията на теста, установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Според чл. 23, ал. 1, изр. второ и трето от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, а при липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв. Следователно при наличие на данни за назначено лабораторно изследване, меродавен за правнорелевантния факт - употреба на наркотични вещества или техни аналози, е резултата от кръвното изследване.

В настоящия случай с оспорената заповед, № 23-0769-000661/ 28.07.2023 г., на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година“, като от описаната в нея фактическа обстановка е видно, че органът е приел за доказана хипотезата, регламентирана с горната разпоредба, а именно управление на моторно превозно средство от собственик, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, което обстоятелство е установено с тест.

От друга страна обаче, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че оспорващият К. Х. не е приел показанията на теста при извършената проверка на място, поради което същия е оспорил резултатите чрез даване на кръвна проба за изследване по реда, определен в Наредба №1/ 19.07.2017 г. При това положение както повеляват горецитираните текстове на посочената наредба, установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да бъде извършено с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, каквото към датата на издаване на оспорената заповед за прилагане на ПАМ не е било извършено, съответно – не е съществувало. Издавайки оспорената заповед за ПАМ без наличието на положителен резултат от лабораторното изследване, административния орган е наложил ПАМ при липса на безспорно установено фактическо основание.

Нещо повече, приетата за установена фактическа обстановка, описана в мотивите на оспорената ЗППАМ, е оборена от представената по делото съдебна химико-токсикологична експертиза, за извършено от лаборатория при ВМА изследване на кръвните проби, предоставени от жалбоподателя. В тази връзка съда съобрази разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, според която, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акт се преценява към момента на приключване на устните състезания. Съгласно заключението от токсикохимичната експертиза при извършеното лабораторно изследване на кръвната проба, иззета от К. Х. на 28.07.2023 г., не е открито наличие на наркотични вещества или техни метаболити (в т.ч. отрицателен резултат за ***, както и ***). Така посочените резултати от извършената химико-токсикологично експертиза сочат на недоказаност на материалноправното основание за прилагане на ПАМ, а именно – при управление на ППС на 28.07.2023 г. след употреба на наркотични вещества или техни аналози, жалбоподателят е нарушил забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП, което изключва необходимостта от прилагане на ПАМ за преустановяване на неосъществено противоправно поведение.

От изложеното следва извода, че не е осъществен състава на чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, поради което липсва основание за прилагане на правомощието на административния орган за прекратяване на регистрацията на ППС. В тази връзка наложената ПАМ се явява незаконосъобразна, като издадена при липса на визираните в нея материалноправни предпоставки.

При преценка за законосъобразността на процесната ЗППАМ на *** в сектор ПП при ОДМВР – [област], АС – Кърджали отчита също, че от страна на нейния издател не е съобразена и нормата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/ 19.07.2017 г., където изчерпателно са изброени хипотезите, при наличието на които показанията на теста за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози са достатъчни за налагане на ПАМ: при отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В случая, доказателствата по делото сочат, че нито една от посочените хипотези не е била налице, поради което административния орган не е имал основание да се позове на резултата от теста (дрегер тест), установяващ употребата на ***. Като не е съобразил това, административният орган е наложил ПАМ при липса на фактическо основание.

От изложеното следва, че жалбата е основателна и следва да се уважи, като се отмени оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка на *** в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – [област] като незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон.

При този изход на спора на страните не трябва да се присъждат деловодни разноски, тъй като от страна на жалбоподателя не е направено искане за това, а на ответника не се следват такива.

Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Административен съд – Кърджали

 

Р Е Ш И:

 

Отменя Заповед № 23-0769-000661/ 28.07.2023 г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от *** в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - [област].

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.