Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр.Варна, 17.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2579 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
В исковата молба ищецът В.П.Б.
твърди, че на 22.01.2020г., около 14.20ч., в гр. Варна, бул. „***“ ***, е
настъпило пътнотранспортно произшествие, причинено от водача на лек автомобил
марка „Хонда Сивик“, рег. № ***, който излизайки от паркинга на МБАЛ „Света
Анна-Варна“, рязко потеглил назад, като не е пропуснал управлявания от Б. лек
автомобил „БМВ 520 И“, рег. № В 6214 ВВ и е ударил същия. За настъпилото
пътнотранспортно произшествие участниците в същото съставили двустранен
констативен протокол за ПТП. Твърди се, че към датата на произшествието за лек
автомобил марка „Хонда Сивик“ е била налична валидна застраховка „Гражданска
отговорност”. За настъпилото пътнотранспортно произшествие се сочи ответното
дружество да е уведомено, като на автомобила е извършен оглед от застрахователя
и са установени следните щети от инцидента: врата предна лява, врата задна
лява, калник заден ляв, облицовка задна броня, колона средна и облицовка ляв
праг. Твърди, че към датата на депозиране на исковата молба застрахователят й е
изплатил застрахователно обезщетение в размер на 800 лева, което твърди, че не
е достатъчно да покрие разходите, необходими за възстановяване на автомобила,
възлизащи в размер на 3308.80 лева. С оглед горното и сезира съда с искане за
осъждане на дружеството да и заплати сумата от 2099.36 лева, представляваща
частичен иск от общо 2508.80 лева, представляваща обезщетение за причинените
имуществени вреди изразяващи се в увреждане на горните детайли (съобразно допуснатото в о.с.з. на 18.01.2021г.
по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение размера на исковата претенция). Претендира се и законната лихва върху
обезщетението от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на обезщетението, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното
дружество „Застрахователна компания Лев Инс” АД, депозира отговор на исковата
молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Поддържа, че за
настъпилото застрахователно събитие на увредения е изплатено обезщетение в
размер на 837.20 лева, което счита за съответно на вредите, претърпени от
пострадалия. Претедираното от последния обезщетение счита за силно завишено и
несъответстващото на средните пазарни цени за резервни части, материали и труд,
необходими за отстраняване на щетите. По изложените съображения моли за
отхвърляне на иска, в евентуалност за намаляване размера на претендираното
обезщетение. Моли и за присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С изготвения
по делото проект за доклад, обявен за окончателен в о.с.з. на 18.01.2021г.,
между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се доказване, че между
собственика на лек автомобил „Хонда Сивик“, рег. № *** и ответното
дружество е сключена застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към 22.01.2020г., както и
че на 22.01.2020г., около 14.20ч., в гр.
Варна, бул. „***“ ***, е настъпило пътнотранспортно произшествие, причинено от водача на
лек автомобил марка „Хонда Сивик“,
рег. № ***, който излизайки от паркинга
на МБАЛ „Света Анна-Варна“, рязко потеглил назад, като не е пропуснал
управлявания от Б. лек автомобил „БМВ 520 И“, рег. № В 6214 ВВ и е ударил същия, в
резултат на което са увредени следните детайли по последния: врата предна лява, врата задна
лява, калник заден ляв, облицовка
задна броня, колона средна и облицовка ляв праг.
Видно от приобщените по делото опис
заключение № L0000058856 (л. 6) и опис заключение № L********** (л. 7) в 6 точки са описани
увредените детайли по автомобила, както следва: врата предна лява, врата задна лява,
калник заден ляв, облицовка задна броня, колона
средна и облицовка ляв праг.
По делото е изготвено заключение по
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, в което експертът дава два
варианта на необходимата стойност за отстраняване на щетите, определена към
датата на събитието, а именно: 2936.56 лева – като средна пазарна стойност за
възстановяване на автомобила с оригинални резервни части в несертифициран
сервиз и 3762.32 лева – като средна пазарна стойност за възстановяване на
автомобила с оригинални резервни части в сертифициран сервиз. Експертът сочи в
заключението си, че след прецизно изследване на пазара на авточасти не открива
алтернативен вариант на увредения детайл – врата предна лява, поради което не
представя вариант на средна пазарна стойност за възстановяване на автомобила с
алтернативни части.
Предвид така установеното от
фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
За
основателното провеждане на иска в тежест на ищеца е да установи по пътя на
пълното и главно доказване, наличието на валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
настъпило застрахователно събитие, причинено от застрахования деликвент,
претърпени вреди и причинна връзка между вредите и застрахователното събитие.
В настоящия случай между страните е
безспорно наличието на валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска
отговорност” със собственика на лек автомобил „Хонда Сивик“, рег. № ***,
както и че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило
твърдяното от ищеца събитие – пътнотранспортно произшествие, в резултат на
което са увредени следните детайли по собствения на ищеца автомобил - врата предна лява, врата задна лява, калник заден
ляв, облицовка задна броня, колона средна и облицовка ляв праг.
Спорният по делото въпрос е свързан с
размер на следващото се застрахователно обезщетение.
При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ. Последната разпоредбата предвижда, че обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната
(при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400,
ал. 1 КЗ), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. Правото
на справедлив размер на обезщетението и възможността за поправка на щетата
съобразно средни пазарни цени не може да се отрече и с оглед периода на
експлоатация на автомобила, независимо от амортизацията му към момента на
настъпване на вредата.
С оглед
горното и при липса на ангажирани от ищеца доказателства (а и твърдения),
щетата по автомобила да е отстранена, респ. да са реализирани разходи по
отстраняването й, съдът приема, че застрахователното обезщетение следва да бъде
определено по възстановителна стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключението на вещото лице. След като
законът сочи, че възстановителна стойност е тази, за която може да се
възстанови имуществото с ново от същия вид и качество, то безспорно е че
ремонтът може да бъде извършен в сервиз сертифициран за качество ISO, както и в такива, които нямат такъв
сертификат. Както обаче увреденият има право да получи справедливо обезщетение,
така и застрахователят не е и не може да бъде обвързан да заплаща ремонт на
висока стойност. Ето защо и след като нито сертифицираните сервизи, нито този,
които нямат сертификат, са извън търговския оборот и доколкото съгласно
заключението по автотехническата експертиза не е налице алтернативен вариант на
увредения детайл – врата предна лява, обезщетението следва да бъде определено
при съобразяване на средната стойност за възстановяване на автомобила с
оригинални части в сертифициран сервиз и такъв, който няма сертификат за
качество ISO,
която възлиза в размер на 3349.44 лева. По делото не бяха представени
доказателства от страните за размера на изплатеното на ищцата от ответника застрахователно
обезщетение. Доколкото обаче ищцата сочи неизгодния за себе си факт, че за
претърпените вреди е получила застрахователно обезщетение в размер на 800 лева, а ответникът
не установи твърдението си, че за настъпилото застрахователно събитие на
увредения е изплатена сума в размер на 837.20 лева, следва да се приеме, че на
ищцата е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 800 лева. След
приспадане размера на изплатеното от застрахователя обезщетение, ответникът е
останал да дължи сумата от 2549,44 лева.
В обобщение, съдът намира,
че предявеният иск в рамките на размера, предмет на настоящата произнасяне, е основателен и като такъв следва да
бъде уважен. Върху обезщетение следва да бъде присъдена и лихва за забава
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.02.2020г., до
окончателното изплащане на обезщетението.
Предвид изхода от спора и своевременно
направеното искане, в полза на ищцата В.П.Б. следва да се присъдят сторените от
последната разноски, възлизащи в общ размер на 743.97 лева, както следва: 83.97
лева за заплатена държавна такса, 200.00 лева за заплатен депозит за вещо лице
и 460.00 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, който е съответен на
фактическата и правна сложност на делото, положените усилия от процесуалния
представител на ищеца и установения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. минимален размер на възнаграждението (376.96 лева без ДДС).
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на В.П.Б., ЕГН **********,***, сумата от 2099.36 лева (две хиляди деветдесет и девет
лева и тридесет и шест стотинки), частичен
иск от 2508.80 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, вследствие на виновно причинено от водача на лек автомобил марка „Хонда Сивик“, рег. № ***, пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 22.01.2020г., около 14.20ч., в гр. Варна, бул.
„***“ *** и изразяващи се в необходимата стойност за възстановяване на
щетите по лек автомобил „БМВ 520 И“, рег. № В 6214 ВВ
– увредени следните детайли по собствения на ищеца автомобил - врата предна лява, врата задна
лява, калник заден ляв, облицовка
задна броня, колона средна и облицовка ляв праг, дължимо по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, сключен със застрахователна
полица № BG/22/119002772796, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска - 24.02.2020г. до окончателно изплащане на
сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на В.П.Б., ЕГН **********,***, сумата от 743.97 лева (седемстотин четиридесет и три
лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща
сторени съдебно – деловодни разноски в настоящото производство, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: