№ 1207
гр. Пловдив, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330202412 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1030-009466 от
06.10.2021г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Р. Р. Д., ЕГН: **********, с адрес – ***,
1.на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лв.
/двадесет лева/, за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от Закона за движението по
пътищата;
2.на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лв.
/десет лева/, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по
пътищата;
В жалбата се посочва, че административнонаказващия орган не е отчел
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а именно – че се касае
за МПС, тежък камион, извършващ сметоизвозване, както и че водача е
изпълнявал служебна заповед и е бил в условията на крайна необходимост.
На следващо място взема становище, че жалбоподателят е притежавал АУАН
вместо контролен талон, както и че в наказателното постановление се губи
1
връзката между констатациите при посочването, че МПС престоява в лентата
за насрещно движение, а след това – че всъщност закрива пътен знак или
сигнал. Предлага наказателното постановление да бъде отменено, както и да
бъдат присъдени направените по делото разноски. Процесуалният
представител на жалбоподателя – адвокат П. поддържа жалбата на
изложените основания, като поддържа становището, че в случая следва да се
приложи чл.28 от ЗАНН и предлага наказателното постановление да бъде
отменено, както и да бъдат присъдени разноски. Жалбоподателят Д.
поддържа становището на процесуалния си представител.
Ответната страна – *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – Пловдив,
не изпраща представител, в писмено становище посочва, че в случая се касае
за МПС – специален автомобил, но не и за такъв със специален режим на
движение, водачът на който не е освободен от задължението да спазва
разпоредбите на ЗДвП. Още сочи, че не са налице съществени процесуални
нарушения, които нарушават правото на защита на жалбоподателя, както и че
фактическата обстановка е изяснена, в административната преписка се
съдържат достатъчни по своя обем, категоричност и безспорност
доказателства, които да доказват вината на жалбоподателя и да обуславят
админстративнонаказателната му отговорност. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено, а алтернативно - адвокатското
възнаграждение да бъде намелено до минималния размер по Наредба № 1 от
2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 26.03.2022г., видно от приложената към
наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС –
Пловдив, чрез ОД МВР – гр.Пловдив на 07.04.2022г., съгласно отразения
входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
2
нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 14.09.2021г., около 09:31 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Съединение“ –
до блок 9, свидетелят Й. В. К. – в качеството му на *** сектор „Пътна
полиция“на ОД МВР – Пловдив, констатирал на същото място престояващо
МПС – товарен автомобил „Форд Карго“ с рег.№„***“ с което се извършвала
дейност по сметосъбиране. Същият престоявал, заемайки и двете ленти за
движение, като пречил на преминаването на останалите участници в
движението. При извършената проверка свидетелят К. установил, че МПС с
рег.№„***“ било управлявано от жалбоподателя Р. Р. Д.. Последният не
представил контролния талон към свидетелството си за управление на МПС.
С оглед на горното, на място свидетелят К. съставил АУАН с бланков
№ 260583 от 14.09.2021г. срещу жалбоподателя Д. за нарушение на чл.98,
ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата, както и на чл.100, ал.1, т.1 от
Закона за движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят отказал да
подпише, което било удостоверено с подписа на един свидетел. Въз основа
същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Й. В. К., който помни конкретния
случай и описва констатираното на мястото, включително и начина на
престояване на МПС. Съдът намира показанията на свидетеля К. за
последователни, логични, непротиворечиви и кредитира същите.
В същия смисъл са и обясненията на жалбоподателя Д., който по
същество не отрича фактическите констатации, сочени от К. (във връзка с
начина на престояване на МПС, както и това, че при проверката на
представил талон към СУМПС), но обяснява причините за същото,
включително – характера на извършваната от него дейност по
сметоизвозване. Ето защо не се констатират съществени противоречия между
показанията на свидетеля К. и обясненията на жалбоподателя Д., които също
следва да бъдат кредитирани от съда.
I.За нарушението на нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от Закона за
3
движението по пътищата.
Относно приложението на процесуалните правила по същото
административнонаказателно обвинение: Съдът след запознаване с
приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени от компетентни
органи, притежаващи нужните правомощия, съгласно така представената
Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи,
като за актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189,
ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, то при съставянето им са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до
опорочаване на административнонаказателното производство, както и
ограничавайки право на защита на жалбоподателя, предвид следното:
В нарушение разпоредбата чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в наказателното
постановление, в последните два липсва непротиворечиво описание на
нарушението, а именно – съставомерните по същото факти, доколкото в този
смисъл са налице противоречиви твърдения.
Така на първо място следва да се посочи, че съгласно чл.98, ал.1, т.1 от
Закона за движението по пътищата – забранява се престоя и паркирането на
място, където превозното средство създава опасност или е пречка за
движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или
сигнал. Ето защо, същата норма описва правило за поведение, които би могло
да бъда нарушено поне с различни изпълнителни деяния, а именно – ако
водачът престоява или паркира така, че превозното средство: 1.създава
опасност или 2.е пречка за движението, или 3.закрива от другите участници в
движението пътен знак или сигнал.
В конкретния случай, описанието на нарушението, дадено в
описателната част на наказателното постановление, а именно – „Престоява в
лентата за насрещно движение, като го заема и пречи на преминаването
на насрещно движещите се автомобили, с което създава опасност за
тях.“ добре кореспондира с първото и второто предложение на чл.98, ал.1,
т.1 от ЗДвП, а именно – че виновното поведение на водача се изразява в това,
че МПС престоява по начини, по които МПС създава опасност и е пречка за
движението.
Въпреки горното, по неизвестни причини, след същото описание на
нарушението, в наказателното постановление е записано, че всъщност
4
извършеното от жалбоподателя нарушение се изразява в това, че:
„Престоява на място, където превозното средство закрива от другите
участници в движението пътен знак или сигнал“ (неконкретизирано
какъв).
Последното твърдение вече кореспондира с друга хипотеза нарушаване
правилото за поведение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно – третата такава,
съгласно което предложение – че виновното поведение на водача се изразява
в това, че МПС престоява по начини, по които закрива от другите участници
в движението пътен знак или сигнал.
Горното противоречие относно това, в какво се изразява твърдяното
нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, допуснато в самото наказателно
постановление, следва да се прецени като такова от категорията на
съществените процесуални нарушения, доколкото създава неяснота относно
съставомерните за твърдяното нарушение обстоятелства, поради което
лишават лицето, посоченото като нарушител, от правото му да разбере
същите факти, съответно – да организира защитата си. Последното мотивира
отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно в тази му
част.
Отделно и единствено с оглед изчерпателност, (доколкото при
противоречие в наказателното постановление относно съставомерните по
нарушението обстоятелства, последните да не подлежат на изследване), то все
пак следва да се отбележи, че описаната в обстоятелствената част на
наказателното постановление фактическа обстановка не се установява изцяло
в хода на съдебното следствие, доколкото елементи от същата са в
противоречие с доказателствата по делото, включително – изложеното от
свидетеля К.. Така в наказателното постановление се твърди, че виновното
поведение на жалбоподателя се състои в това, че престоява в лентата за
насрещно движение, като го заема и пречи на преминаването на насрещно
движещите се автомобили, с което създава опасност за тях. Свидетелят К.
обаче описва, че всъщност управляваното от жалбоподателя МПС
престоявало по начин, че „заема и двете пътни ленти на платното за
движение, които са в една посока, а по средата пътната маркировка е
двойна непрекъсната линия, доколкото се сещам, и този негов престой
принуждава автомобилите, които са по платното, движещи се и
5
идващи зад него, да преминават в лентите за насрещно движение, за да го
заобиколят“. От последното е видно, че не се установява, обратно на
твърдяното в наказателното постановление, жалбоподателят да е престоявал
в лентата за насрещно движение, както и да е пречил на преминаването на
насрещно движещите се автомобили.
II.За нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по
пътищата.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за
актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от
ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН
и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода
на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност,
се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което
жалбоподателят Р. Р. Д. виновно е нарушил разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1
от Закона за движението по пътищата – за това, че на 14.09.2021г., около
09:31 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Съединение“ – до блок 9, като водач на МПС
– товарен автомобил „Форд Карго“ с рег.№„***“, не е носил контролен талон
към свидетелство си за управление на моторно превозно средство.
В този смисъл по делото се установява, а и не се явява спорно между
6
страните, че при проверката жалбоподателя Д. не е носил контролен талон
към свидетелство си за управление на моторно превозно средство.
При това съдът намери за неоснователно възражението, че е
жалбоподателят е притежавал АУАН вместо контролен талон, което е
причина да не представи последния.
Горното твърдение противоречи на доказателствата по делото, а именно
– приложената справка за нарушител/водач на жалбоподателя Д.. От същата е
видно, че на 14.09.2021г. на жалбоподателя били съставени два АУАН с
номер 260583 и номер 260584, но в самата жалба е посочено, че АУАН с
номер 260583 – по който е издадено настоящото наказателно постановление е
съставен първи, а АУАН с номер 260584 – 1,5 часа след това.
Ето защо и доколкото съгласно посочената Справка - преди АУАН с
номер 260583, друг АУАН е бил съставен на жалбоподателя преди
значителен период от време (а именно – на 03.03.2020г.), съобразено с
едномесечния срок на чл.157, ал.6 от ЗДвП, то не се установява твърдения от
жалбоподателя АУАН с който му било отнет контролния талон към
свидетелство си за управление на моторно превозно средство.
Отделно от горното следва да се посочи, че дори да имаше да имаше
достатъчно данни за това, че действително преди нарушението контролният
талон на жалбоподателя бил отнет с АУАН, последното не би променило
извода на съда относно осъществено от обективна и субективна страна
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата.
В този смисъл следва се посочи, че факта на отнемане на контролния
талон с АУАН не освобождава по някакъв своеобразен автоматизъм
жалбоподателя от задължението му по чл.100, ал.1, т.1 от Закона за
движението по пътищата. За него единствено възниква правото му по чл.157,
ал.6 от ЗДвП да замести контролния талон с АУАН, който обаче също е
длъжен да носи и представи.
По настоящото дело свидетелят К. е категоричен, че жалбоподателят не
е носил заместващ документ. Следва да се посочи, че последното на твърди и
самия жалбоподател.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното
7
нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата,
съобразена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.
Разглежданото нарушение е такова на простото извършване и законодателят е
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е
необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
Конкретния случай не разкрива никакви особености спрямо общия случай на
нарушение от същия вид.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата
на чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за движението по пътищата – за
разглежданото нарушение е предвидено административно наказание – глоба в
размер на 10 лева. В случая законодателят е предвидил наказание, без да
предоставя възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в
определени граници. Санкционната разпоредба е приложена правилно,
поради което следва неизбежният извод, че така наложеното наказание
отговаря на тежестта на установеното нарушение.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършени от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат Следва да се посочи, че от
страна на същия е направено своевременно искане за присъждане на
разноските в настоящото производство, като е представен и оправдателен
документ за тяхното извършване – договор за правна помощ /лист 8/.
Доколкото обаче съдът намери претенцията на жалбоподателя за отмяна
на НП за частично основателна, а именно – основателна в частта, с която на
същия, на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за движението по
пътищата му е наложено административно наказание – глоба в размер на 20
лв., за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата, но
неоснователна в частта, с която на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от Закона
за движението по пътищата му е наложено административно наказание –
глоба в размер на 10 лв. /десет лева/, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от
8
Закона за движението по пътищата, то съгласно препращащата норма на чл.
144 АПК, приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в който е
проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с
уважената, респективно отхвърлената част от искането.
Следователно по съразмерност и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл.
144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на жалбоподателят следва да бъдат присъдени
половината от направените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат в размер на 300 лева, а
именно – да му бъдат присъдени такива в размер на 200 лева, което сума да
бъде осъдена да му заплати ОД на МВР Пловдив.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо и предл.
трето от ЗАНН, Районният съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление 21-1030-009466 от 06.10.2021г.,
издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР –
гр.Пловдив В ЧАСТТА МУ , с която на Р. Р. Д., ЕГН: **********, с адрес –
*** на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за движението по пътищата
е наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет
лева/, за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата;
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-009466 от
06.10.2021г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив В ЧАСТТА МУ , с която на Р. Р. Д., ЕГН:
**********, с адрес – ***, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в
размер на 10 лв. /десет лева/, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за
движението по пътищата;
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Р. Р. Д., ЕГН:
********** сумата в размер на 200 /двеста/ лева, представляваща извършени
разноски в настоящото производство.
9
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10