Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на тринадесети февруари през
двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря И.Ц. като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 1145 по описа на Плевенски окръжен съд за 2019 г и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение
№ 2004 от 15.10.2019 г по гр. дело № 3138/2019 г
по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОСЪДИЛ на основание чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.179 ал.1
от ЗМВР ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР, ЕИК ***, гр. Плевен, ул. „Сан Стефано” №3,
представлявана от К.В.Н. – Директор, ДА
ЗАПЛАТИ на Г.Д.Х., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, пълномощник адв. Н.М.,***,
съдебен адрес:*** сумата 1579,91лв., представляваща
възнаграждение за положен 1884,807 часа извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 20.05.2016г. – 20.05.2019г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 20.05.2019год., до окончателното й изплащане.
ОСЪДИЛ е също така на основание чл.86 от ЗЗД ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на
МВР, ЕИК ***, гр.Плевен, ул.„Сан Стефано” №3, представлявана от К.В.Н. –
Директор, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Х., ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
пълномощник адв. Н.М.,***, съдебен адрес:***, сумата 214,23лв., представляваща лихва за забава върху главницата - неизплатеното
възнаграждение за извънреден труд за периода от 20.05.2016год. до 20.05.2019год.
в размер на 1579,91лв., дължима за периода 01.07.2016год. до 01.04.2019год.,
като за периода от 01.04.2016год. до 01.07.2016год. и за разликата над 214,23лв. до претендираните 216,24лв. е
ОТХВЪРЛИЛ иска, като неоснователен и
недоказан.
Срещу така постановеното решение въззивна
жалба е подадена от ОД на МВР – Плевен , в която се възразява ,че
решението на РС - Плевен е
незаконосъобразно, неправилно и постановено при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила. Възразява
се, че РС неправилно е приел, че следва да се преизчислява положения нощен труд
от служителя по правилата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Възразява се, че за
процесния период са действали две наредби по различно време за реда на
организация и разпределянето на работното време, за отчитането му и
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивка на държавните служители в МВР. В тези наредби липсва
текст, който да допуска преизчисляване на нощен към дневен труд с определен
коефициент. За исковия период е действала една наредба № 8121з-407/2014 г ,но
само за 4 дни и незаконосъобразно РС – Плевен е обосновал изводите си на разпоредбата на чл. 31 ал.2 от тази
наредба. Възразява се, че не е налице празнота в нормативната уредба за
работното време ,отчитането и заплащането му на служителите по служебно
правоотношение.Служителите от МВР могат да полагат по 8 часа нощен труд за
разлика от служителите по трудово правоотношение. Възразява се, че положеният
нощен труд е заплатен изцяло с допълнително възнаграждение от 0,25 лв на
час.Възразява се, че по делото не са събрани доказателства, че служителят е
работил над рамките на установеното работно време по график. Възразява се, че
не са обсъдени възраженията на ответната страна пред първоинстанционния съд и
представени доказателства във връзка със задължителни указания на МТСП. Претендира
се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго такова, с което да се отхвърлят
предявените искове. В хода по същество на спора се претендира
алтернативно да се приложи разпоредбата на чл. 9г от НСОРЗ и да се намали присъдената сума.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не взема становище по подадената жалба.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе
предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси по
делото касаят наличието на условия за
заплащане на дължимо трудово
възнаграждение за положен извънреден
труд в резултат на превръщане на положен нощен труд в дневен такъв
като за нощен.
РС е приел за безспорно по делото, че за процесния период
страните са били в служебни правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си
дейност на посочената от него в исковата молба длъжност по утвърдени графици,
при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12 часа, при сумарно
изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.
Установява се, според РС, от
приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, отговорила
компетентно на поставените задачи, че с оглед характера на заеманата длъжност
през процесния период, ищецът е полагал труд на 12-часови смени, вкл. нощен труд, а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Съобразно задачата,
поставена от ищеца, експертизата е извършила преизчисляване на нощните часове
към дневни с коефициент 1.143 съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Посочен е и начин
на формиране на коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните смени при 5-дневна
работна седмица не могат да надвишават 7 часа, а нормалната продължителност на
работното време е 8 часа дневно при 5-дневна работна седмица; поради различната
нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в КТ,
за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8
часа през деня, поради което когато нормалната продължителност на дневното
работно време е 8 часа и нормалната продължителност на нощното работно време е
7 часа, отношението е 8 часа към 7 часа, т.е. коефициентът за превръщане на
нощните часове в дневни е равен на 1,143. ВЛ заявява, че за периода от 20.05.2016год.
до 20.05.2019год. ищецът е положил общо 1649 часа нощен труд. Положеният нощен
труд в размер на 1649 часа не е бил преизчислен от ответника с коефициент 1.143
за превръщането му в дневен труд. Същият е заплащан своевременно по 0.25
лв./час. Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 1884,807часа,
като за разликата 235,807 часа се изчислява брутно възнаграждение в общ размер
на 1579,91 лв., изчислено със средна ставка 6,70 лева, формирана от основната
заплата на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за всеки
отработен месец. Изчислението е съобразно поставената от ищеца задача - с
увеличение 50% за извънреден труд. За целият процесен период, видно от
платежните ведомости на ответника ищеца е получил допълнително заплащане по
0.25лв. на час за положен нощен труд съобразно Заповед №8121з-791/28.10.2014г.
и Заповед №8121з-1429/23.11.2017г., издадени от Министъра на Вътрешните работи,
с които е определен размера на това допълнително възнаграждение. ВЛ сочи, че в
случай, че не бъде преизчисляван положения нощен труд към дневен такъв при
коефициент 1,143, а се приложи коефициент 1 при допустим нощен труд 8 часа, не
би се формирал положен от ищеца извънреден труд. ВЛ е изчислило лихва за забава
върху изчислената главница за периода от първо число на месеца, следващ
тримесечието, за което се отнася, до датата на ИМ – 216,24лв.
По иска с правно чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР :
Според РС съгласно разпоредбата
на чл.176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните служители на
МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата
на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи“. В процесния период са действали последователно Наредба №
8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., издавани от Министъра на вътрешните работи, уреждащи
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби
са идентични, а именно че „При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е
отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. на Министъра на
вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016
г. на ВАС по адм.д.№5450/2016г. Едва на 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се приеме, че до този момент
действаща е Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. В Наредба №8121з-592/25.05.2015 г.
и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на
разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407 за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма обаче, според
РС, не следва да се възприема като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в
която в чл.9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. По тези съображения исковата претенция за заплащане на неизплатено
възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на
работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява
доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава като нормалната
продължителност на работното време през деня - 8 часа /установена в чл.136,
ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на работното време през
нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически
начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период
се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. Видно е било , че в посочената Наредба законодателят
е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по отношение на лица
със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България
утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и
изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон
гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен
труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа
и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
Определения максимален брой часове нощен труд - 8 часа съгласно Наредба
№8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. не установява
нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой
часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР.
Според РС основание за преобразуването на часовете нощен
труд в дневен с коефициент 0.143 е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба
№8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за
служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд
е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на
работната заплата - чл.9, ал.2.
Във връзка с възражението на ответника, че на ищецът му е заплатен
нощния труд в размер на 0,25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл.8 от
НСОРЗ/, съдът е приел, че превръщането
на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ се извършва при
сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните
часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8 за всеки отработен час или за
част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25
лв. С оглед на това, според РС, двете
разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за
същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд.
Неоснователно според РС е
възражението на ответника, че коефициентът в случая е неприложим, поради
представеното писмо от Министерство на труда и социалната политика, в което се
твърди, че целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на
работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава
трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта,
т. е. няма какво да се „приравнява“. Ако изводът в писмото е верен, то
служител, който полага повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен в
по-неблагоприятно правно положение, защото за него „приравняване“ няма да е
налице, което е недопустимо. От друга страна, липсата на приравняване ще
постави в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците
по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от
страните и приета от съда, от която се установява размера на претендираните
суми. Ответникът не е твърдял, нито е представил доказателства за заплащане на
ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период
нощен труд в установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед изложените
съображения, според РС, исковата
претенция за заплащане на нощен труд за периода 20.05.2016год. до
19.05.2019год., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен и отчитането му като извънреден е основателна и следва да се уважи в
предявения след допуснатото изменение размер от 1579,91. Ищецът е уточнил периода на иска си преди провеждане
на първото о.с.з.-л.62 от делото.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД :
Чрез изменение на размер на иска се претендира и изчислената от ВЛ сума.
Изменението е допуснато от съда.
Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за заплащане
на трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно или тримесечно
сумарно отчитане на работното време/. В този смисъл, според РС, ответникът е изпаднал в забава след изтичането
на срока, в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение. При
съобразяване на заключението на вещото лице съдът е приел, че дължимата се лихва за забава върху
неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 1579,91 лева възлиза общо на
сумата от 214,23 лева, дължима за периода от първо число на месеца, следващ
тримесечието, за което се дължи, до в случая 01.07.2016год./ а не датата на
подаване на исковата молба/, т.к. изначално ищецът е посочил такъв период от
време и е недопустимо да увеличава същия посредством изменение и на периода, и
на размера на претенцията. Крайният период на претенцията е 01.04.2019год. / по
отношение на този иск не е направено
уточнение, а изчислението на ВЛ до крайния период датата на подаване на исковата молба-20.05.2019год.
не е обвързващо съда/. За разликата над сумата 214,32лв. до претендираните
216,24лв. искът, според РС, следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и за периода от 01.04.2016год. до 01.07.2016год.
Решението на РС –
Плевен е частично незаконосъобразно
Първоинстанционният съд е изложил мотиви за изводите си, които не се
споделят изцяло от въззивния съд.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на изследване,
установяване и отговор подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната
жалба на ответника, защото обжалваното решение е валидно и допустимо.
С определение по настоящето дело съдът назначи СИЕ с конкретно поставени задачи
предвид оплакванията по въззивната жалба, но с писмено становище жалбоподателят вместо да внесе депозит за вещото
лице и да му предостави документацията, за да отговори на въпросите, взема становище, че експертиза не е
необходима, тъй като след проверка на протоколите се установява,че другата
страна е изработила нормата си за процесния период.
Към това като се
отчита и разпоредбата на чл.161 ГПК настоящият състав на решаващия съд приема,
че изводите по спорните по делото въпроси следва да се направят по заключението
на вещото лице от СИЕ пред ПлРС. От
разпоредбата на чл. 161 от ГПК следва и изводът, че съдът възприема за установени обстоятелствата, за чието
доказване страната е създала пречки, а те касаят надвишаване на тримесечната
норма на работно време като следва да се приеме, че това е налице и се съобрази
заключението на ВЛ от първата инстанция.
Неоснователно е оплакването, че ПлРС в противоречие със
Закона е приел липса на нормативна уредба в Наредбите по ЗМВР и по аналогия е
приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При липсата на специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР,
правилно съдът е приел, че е налице нормативна празнота, която следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8
часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
В подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г.
по гр.д. № 1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо че това тълкуване е в
съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
По отношение на направеното с въззивната жалба възражение,
че в процесния случай не е налице положен извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 КТ
по съображения, изложени в приложеното по делото писмо с изх. № 94-НН-198 от
29.08.2011г. на Министерство на труда и социалната политика (МТСП), същото е
частично основателно само за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г., но поради
действието на чл.9Г от НРВПО, а не по доводите на ответника. Посоченото писмо
няма нормативна сила и разширителното му анализиране би довело до противоречиви
разбирания относно приложението на НСОРЗ и НРВПО досежно наличието на
извънреден труд в случаите на преизчисляване по чл.9, ал.2 НСОРЗ.
Според чл.143 КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Съгласно чл. 142, ал.2 КТ
работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време –
седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече
от 6 месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12-
или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период предвид чл.187, ал.3,
изр.1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време,
който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване продължителността
на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не съществува
задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да осигурява
отработване на пълния размер на законоустановеното работно време, което за
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР.
На 01.01.2018 г. е влязла в сила нормата на чл.9Г (нов - ДВ,
бр. 41 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно която
отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ
пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни.
По-късно по силата на § 3 от Постановление на
Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време,
почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от
17.07.2018г.) в чл.9Г думите "без превръщане на нощните часове в
дневни" се заличават. Тоест отчетените в повече часове и в двата случая са
извънреден труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със
сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО.
За периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. е действало
правилото на чл. 9Г (нов - ДВ,
бр. 41 от 2017г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд се
отчита без превръщане на нощните часове в дневни. При сумирано изчисляване на
работното време обаче отработените часове (фактически отработените часове, към
които се прибавят часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни
с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с
работните часове при нормална продължителност на работното време за същия този
период. Именно в края на отчетния период се извършва преценката за наличието на
положен извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за
положен извънреден труд. Поради това правилото на чл. 9Г НРВПО
намира приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. – 31.03.2018г.
и 01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода от 01.07.2018
г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от
01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях преценката за наличието на
извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа
новата редакция на чл.9Г от НРВПО
(изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.).
Съобразно неоспореното заключение на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза за периода от 01.01.2018г. до
30.06.2018г. на ответника са се дължали общо 252,94 лв. главница и 25,38 лв.
лихви, които суми за главница следва да се извадят от общия размер на
възнаграждението за извънреден труд, изчислено от вещото лице за целия исков период
в размер на 1579,91 лева. Получената
сума възлиза на 1326,97 лева, до който
размер искът за главницата се явява
основателен, като за горницата над тази сума до пълния уважен
размер от 1579,91 лева след прието изменение на иска искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. По отношение на претенцията за лихви искът е основателен
до размер от 188,85 лв като до пълния уважен размер от 214,23 лв същият се явява неоснователен.
При тези мотиви въззивната жалба се явява частично
основателна. На основание чл. 271, ал. 1 ГПК
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в Частта, с която
въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия сумата над 1326,97 до
пълния предявен размер от 1579,91 лв. за главницата,съобразно прието изменение
на иска, представляващи дължимото и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – получени след
преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения от въззиваемия за исковия период като вместо него следва да се
постанови, че искът се отхвърля като неоснователен за горницата. Следва да се
отмени постановеното решение и в частта относно претенцията за лихви за
разликата над 188,85 лв до пълния размер
от 214,23 лв.
С оглед гореизложеното
следва да се отмени решението и в частта за присъдените разноски за първата инстанция за разликата над 355,65 лв с оглед отхвърлената и уважена част на иска
и като се вземе предвид, че е било претендирано юрк. възнаграждение в размер на
100 лв и след компенсация с такова в размер на 15,70 лв при дължими разноски на ищеца в размер на
371,35 лв.Следва да се отмени решението и в частта за държавната такса за
разликата над 103,07лв при два предявени
и частично уважени иска и ДТ по 50 лв за
втория от тях и 53,07 лв за
първия.
Разноски за въззивното
производство се дължат по компенсация
съразмерно на уважената и отхвърлена част от въззивната жалба . ОД МВР
гр.Плевен претендира заплащането на 200
лв юрисконсултско вънаграждение и разноски за ДТ в размер на 56,60 лв. Другата
страна няма претенция за разноски и липсват доказателства такива да са
направени. Съдът съобразява разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37
от Закона за правната помощ и чл. 23 т.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ и преценява, че претендираното юрисконсултско възнаграждение от 200 лв е
със среден размер при предвидено такова от 100 до 300 лв и не следва да се
редуцира с оглед правната сложност на спора и обема от доказателства. С оглед
изхода на делото пред въззивната инстанция въззиваемата страна дължи юрк.възнаграждение в размер само в размер на
31,40 и за ДТ в размер на 8,79 лв. След събиране следва да се осъди въззиваемата страна да заплати разноски на въззивната
страна в размер на 40,20 лв за
въззивната инстанция.
Предвид гореизложеното следва да се отмени частично атакуваното решение
съобразно изложеното по – горе.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ
№ № 2004 от 15.10.2019 г по гр. дело № 3138/2019 г
по описа на РС – Плевен В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН е ОСЪДИЛ на основание чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.179 ал.1
от ЗМВР ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР, ЕИК ***, гр. Плевен, ул. „Сан Стефано” №3,
представлявана от К.В.Н. – Директор, ДА
ЗАПЛАТИ на Г.Д.Х., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, пълномощник адв. Н.М.,***,
съдебен адрес:*** сумата 1579,91лв., представляваща
възнаграждение за положен 1884,807 часа извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 20.05.2016г. – 20.05.2019г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 20.05.2019год., до окончателното й изплащане ЗА
РАЗЛИКАТА НАД 1326,97 лв КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ на осн. Чл. 179 ал.1 и 2 вр. с чл. 178 ал.1
т.3 от ЗМВР ИСК от Г.Д.Х., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, пълномощник
адв. Н.М.,***, съдебен адрес:*** СРЕЩУ ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ПЛЕВЕН за
заплащане на допълнително трудово
възнаграждение за извънреден труд вследствие преобразуването на нощен към
дневен за периода 14.05.2016г. – 01.04.2019г ЗА РАЗЛИКАТА НАД 1326,97 лв до пълния
предявен размер от 1579,91 лв КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ № 2004
от 15.10.2019 г по гр. дело № 3138/2019 г
по описа на РС – Плевен В
ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН е ОСЪДИЛ Областна Дирекция на МВР-Плевен ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Х., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, пълномощник адв. Н.М.,***, съдебен адрес:*** , сумата 214,23лв., представляваща лихва за
забава върху главницата - неизплатеното възнаграждение за извънреден труд за
периода от 20.05.2016год. до 20.05.2019год. в размер на 1579,91лв., дължима за
периода 01.07.2016год. до 01.04.2019год., като за периода от 01.04.2016год. до
01.07.2016год. ЗА РАЗЛИКАТА НАД 188,85 ДО ПЪЛНИЯ РАЗМЕР ОТ 214,23 лв КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ОТ Г.Д.Х., ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
пълномощник адв. Н.М.,*** ИСК СРЕЩУ ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ПЛЕВЕН на осн. чл.86
от ЗЗД ЗА РАЗЛИКАТАТА НАД 188,85 лв до пълния
уважен размер от 214,23 лв КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ № 2004
от 15.10.2019 г по гр. дело № 3138/2019 г по описа на РС – Плевен В
ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН е ОСЪДИЛ Областна Дирекция на МВР-Плевен ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Х., ЕГН ********** деловодни
разноски за първата инстанция ЗА
РАЗЛИКАТА НАД 355,65 лв до
постановения размер от 439,21 лв
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 2004 от 15.10.2019 г по гр. дело № 3138/2019 г по
описа на РС – Плевен В ЧАСТТА, В КОЯТО
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН е
ОСЪДИЛ Областна Дирекция на
МВР-Плевен ДА ЗАПЛАТИ държавна
такса в полза на бюджета на съдебната
власт ЗА РАЗЛИКАТА НАД 103,07 лв до
постановения размер от 113,20 лв
ОСЪЖДА Г.Д.Х., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ПЛЕВЕН деловодни
разноски за въззивната инстанция в размер на 40,20 лв
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалата
обжалвана част
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :