№
58 дата
15 януари 2019г.
гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти
състав,
в публично заседание на 17 декември
2018г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: Андрей Червеняков
разгледа адм. дело № 225 по описа за 2018 год.
и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр.
с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Д.Г.Г. *** против наложена на 06.10.2017г.
принудителна административна мярка по смисъла на чл.171, т.5, б.”Б” от ЗДвП от
служител на ОП „Транспорт“ в Община Бургас, с която е разпоредено принудително
преместване на лекия автомобил на жалбоподателя, марка “Мерцедес”, с рег. № У 4636
ВВ, поради паркирането му на около 2
метра пред пешеходна пътека и като пречка за останалите участници в движението.
Жалбоподателят Г. оспорва наложената принудителна
административна мярка, като възразява, че мястото на паркиране на автомобила е
част от платно за движение, в което е разрешено паркирането, а също така няма
положена маркировка пред пешеходната пътека, която да забранява паркирането в
този участък. Допълнително в съдебно заседание уточнява, че претендира и
заплащането на сумата от 161,20лв. за освобождаване на автомобила от
наказателен паркинг, където е бил преместен, както и претендира сумата от
500лв. представляващи обезщетение за настъпили неимуществени вреди, поради
преживяните неудобства.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа
жалбата на сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства,
претендира разноски.
Ответникът – служител в Община Бургас издал
разпореждането за принудително преместване на автомобила се представлява от
юрисконсулт, който счита жалбата за неоснователна, като поддържа становището,
че автомобилът е бил неправилно паркиран на по-малко от 5 метра от пешеходната
пътека, което е затруднявало преминаването на пешеходците и е създавал опасност
за живота и здравето им поради недостатъчна видимост. Претендира
възнаграждение.
Община Бургас – ответник по иска за обезщетение се
представлява от юрисконсулт, който пледира за неговото отхвърляне поради
неоснователност на жалбата против наложената ПАМ.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за неоснователност на исковата претенция, поради паркиране на
автомобила на жалбоподателя по начин, който поставя в опасност пешеходците като
участници в движението..
Данните
по делото сочат, че на 06.10.2017г. в гр.Бургас е издадено разпореждане от
служител на Община Бургас за принудително преместване на лекия автомобил на
жалбоподателя Г. марка „Мерцедес“ с рег. № У 4636 ВВ, за което е съставен
протокол от същата дата, в който е посочено, че автомобилът е паркиран непосредствено
на около два метра пред пешеходна пътека, намираща се на платното за движение
на бул.“Демокрация“ срещу бл.77, с което МПС е пречка за останалите участници в
движението. Освен процесното разпореждане, против жалбоподателя е било издадено
и наказателно постановление № НП-3861/13.10.2017г. за нарушение на чл.98, ал.1,
т.5 от ЗДвП, с което му е било наложено административно наказание „глоба“.
Фактите по делото допълнително се изясниха и посредством назначена
съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която установи, че процесният
участък от бул.“Демокрация“ в гр.Бургас има 4 ленти за движение, чиято обща
широчина е 17м. Крайната дясна лента е предназначена за паркиране успоредно на
тротоара, за което има и поставен знак, разрешаващ този начин на паркиране. Автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран в
тази разрешена лента в участъка преди наличната на пътното платно пешеходна
пътека, на разстояние около 1,80м. преди нея, видно от уточненията на вещото
лице при изслушването му в съдебно заседание.
Разпореждането
за прилагане на процесната принудителна административна мярка е
незаконосъобразно.
Съгласно нормата на чл.171, т.5, б.”Б”
от ЗДвП за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
се прилагат следните принудителни административни мерки - ….5. преместване на
паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение
на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство,
както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите
участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното
полицейско управление, от територията на което е преместен автомобилът, за
новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с
преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното
средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата
за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на
уведомяването на районното полицейско управление.
Следователно, за приложението на нормата следва да се
установи наличието на една от трите хипотези - дали превозното средство е било
паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с
неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване, дали е
създавало опасност или дали е правило невъзможно преминаването на други
участници в движението. Видно от съставения протокол за извършеното
принудително преместване, то е извършено, защото автомобилът е бил на по-малко
от два метра преди пешеходната пътека, поради което е бил пречка за останалите
участници в движението. Така посоченото фактическо основание не се вмества в
нито една от хипотезите на чл. 171,т.5, б.”Б” от ЗДвП цитирани по-горе. Видно
от описанието органът не се е позовал на първата хипотеза – забрана за
паркиране. Другите две хипотези – създаване на опасност или да се прави
невъзможно преминаването на другите участници в движението, също не се
констатират. Не е посочил изрично кои участници в движението има предвид по
смисъла на т.28 от § 6 от ДР на ЗДвП, но предвид обстоятелството, че е
отбелязал наличието на пешеходна пътека, може да се предполага, че е имал
предвид пешеходците. В съставения протокол не е посочено, че паркираният
автомобил създава за тях опасност или прави невъзможно преминаването им.
Посочено е, че автомобилът им пречи. Такава хипотеза за налагане на
принудителна мярка няма. Не може да се изтълкува и волята му какво точно е имал
предвид, но и подобно тълкуване е недопустимо, защото волята на
административния орган следва да бъде достатъчно ясна и недвусмислена, за да
може спрямо нея да се прецени приложението на материалния закон. В съдебно
заседание пледоариите на пълномощника на ответника и на прокурора
интерпретираха волята на органа като наличие на опасност за пешеходците, но
такава констатация в съставения протокол липсва. Няма основание „пречка“ и
„опасност“ да се считат за синоними и да се дават различни тълкувания на волята
на органа. Отделно от това, стриктно погледнато, пречка означава обект,
разположен на пътя на пешеходеца, който препятства неговото движение, каквито
данни в случая не са налице, защото автомобилът не е бил паркиран на/върху
пешеходната пътека. Безспорно е, че е бил паркиран на по-малко от изискуемите
по закон 5 метра преди пешеходната пътека в какъвто смисъл е нормата на чл.98,
ал.1, т.5 от ЗДвП, но това нарушение обосновава административнонаказателната
отговорност на водача, за което и му е било издадено наказателно постановление.
Двете производства обаче – процесното по налагане на ПАМ и това по ЗАНН за
налагане на административно наказание са независими едно от друго, не се
намират в отношение на преюдициалност и решаването на споровете по тях се
основава на различни материални закони.
Принудителните мерки трябва да бъдат
прилагани само в изрично изброените в закона случаи, които са точно посочени в
правната норма и следва да се прилагат по реда и начина, предвидени там.
Материалноправните норми, регламентиращи такива мерки, подлежат на стриктно и
ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезата им предпоставки са с
изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната
сфера на адресата. В този смисъл, недопустимо е прилагането на ПАМ на
основание, което не е изрично уредено в закона, респ. при липса на всички
нормативноустановени за това условия и както е в случая – при неясна воля на
органа, при което са възможни разнопосочни тълкувания, което е недопустимо
предвид изключителния характер на мярката.
Макар и извън съществото на спора и
без правно значение за решаването му, с основание жалбоподателят възразява за
наличието на паркоместа в синя зона, находящи се в непосредствена близост до
пешеходни пътеки, като при тяхното обособяване не е била зачетена забраната по
чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП, като напр. на т-образното кръстовище на ул.“Цар
Симеон“ и ул.“Хаджи Димитър“, където паркомястото е на по-малко от 0,50м от
пешеходната пътека.
Горните
мотиви по съществото на спора обосновават основателността и на исковата
претенция за заплащане на сумата от 161,20лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат от заплащането на парични
средства за освобождаване на лекия автомобил от т.нар. наказателен паркинг, за
което е представен фискален бон. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди
причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при
условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на
държавата за дейността на администрацията, уредена в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се
включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред, като в случай на
незаконосъобразно действие, същото би могло да бъде констатирано и в
производството по обезщетението; вреда от такъв административен акт и причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и
настъпилия вредоносен резултат.
В настоящия случай, с оглед горните
мотиви досежно незаконосъобразността на наложената принудителна мярка, поради
липса на фактически състав за налагането й, следва да се приеме, че са налице
процесуалните и материални предпоставки за уважаване на имуществената искова
претенция. Налице е настъпил вредоносен
резултат, представляващ заплащане на такса в размер на 161,20лв. за
освобождаване на автомобила на жалбоподателя от т.нар. “наказателен паркинг”.
Безспорно е налице и причинна връзка между постановения незаконосъобразен
административен акт и настъпилата вреда, тъй като ако принудителната
административна мярка не би била наложена, жалбоподателят не би заплатил
събраната такса за освобождаване на автомобила. Лихви не са претендирани,
поради което такива не се присъждат.
Що се отнася до исковата претенция за
заплащане на сумата от 500лв., посочена като такава за обезщетяване на
неимуществени вреди, същата е заявена бланкетно, без да е изпълнена с конкретно
съдържание, сочещо на фактическите основания, обосноваващи тази претенция,
поради което следва да се отхвърли като недоказана.
С оглед този изход на процеса в полза
на жалбоподателя следва да бъдат заплатени разноските по делото в размер на 320
лв.
Ръководен
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
Бургаският административен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
наложената на 06.10.2017г. в гр.Бургас от служител на ОП „Транспорт“ в Община Бургас
по отношение на Д.Г.Г. *** принудителна административна мярка “преместване на
паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач” относно лек автомобил марка “Мерцедес”, с рег. № У
4636 ВВ, собственост на Д.Г.Г., с.а., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Община Бургас, гр.Бургас,
ул.“Александровска“ № 26 да заплати на Д.Г.Г. ***, с ЕГН ********** сумата от
161,20лв., представляващи претърпени имуществени вреди – заплатена такса за
освобождаване на лек автомобил марка “Мерцедес”, с рег. № У 4636 ВВ от
наказателен паркинг.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Д.Г.Г. ***
за заплащане на сумата от 500лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили
в резултат на наложена на 06.10.2017г. в гр.Бургас принудителна административна
мярка “преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач”, като НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА Община Бургас, гр.Бургас,
ул.“Александровска“ № 26 да заплати на Д.Г.Г. ***, с ЕГН ********** сумата от 320
лв. разноски по делото.
Решението,
в частта относно отмяната на принудителната административна мярка не подлежи на
обжалване, а в частта относно исковата претенция може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: