РЕШЕНИЕ
№ 21945
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. К.
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. К. Гражданско дело №
20251110130985 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по предявени от „Алианц България“ АД срещу „ДЗИ – Общо
Застраховане“ ЕАД осъдителни искове, както следва:
иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането (КЗ) за заплащане на
сумата 150.00 лева, като част от вземане в общ размер на 6348.48 лева,
представляваща регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по щета № ....., образувана за вреди по лек автомобил „Форд Кънект“, с
рег. № ...., причинени при ПТП, случило се на 28.04.2023г., в гр. София, кв. „Витоша“
по ул. „Кумата“, причинено виновно от водача на л.а. „БМВ Х5“, с рег. № .....,
застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.05.2025г., до
окончателното заплащане на сумата;
иск с правно основание чл. 86 от Закон за задълженията и договорите ЗЗД/ за
заплащане на сумата от 38.29 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 150.00 лева за периода 24.07.2023г. – 29.05.2025г.
Ищецът твърди, че на 28.04.2023г., в гр. София, кв. „Витоша“, на ул. „Кумата“, е
настъпило ПТП по вина на водача на „БМВ Х5“, с рег. № ....., който, при извършване на
маневра ляв завой при наличие на пътна маркировка М-1 /единична непрекъсната линия/
ударил движещия се по ул. „Кумата“ в посока от ул. „Лескова Гора“ към ул. „Детски Мир“
при номер 77 л.а. „Форд Кънект“, с рег. № ....., който навлязъл в насрещното платно, за да
заобиколи спрян на пътя лек автомобил. Сочи, че виновното МПС е застраховано при
ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към
датата на произшествието. Поддържа, че в резултат на ПТП другият участник в него - лек
автомобил „Форд Кънект“, с рег. № ....., е претърпял имуществени вреди по броня, фар,
1
калник, врати – предна и задна, лайсна, огледало, панел, колона, джанта предна дясна,
решетка. Обосновава, че с поведението си водача на л.а. БМВ Х5“ с ред. № ...... е нарушил
правилото на чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП и чл. 37, ал. 1 ЗДвП. Твърди, че пострадалото МПС е
собственост на „Мото-Пфое“ ЕООД и е предоставено за ползване по силата на договор за
лизинг на „Ла Ботега 2019“ ООД, и е застраховано при ищеца по застраховка на сухопътни
превозни средства без релсови превозни средства „Каско“, валидна за периода 14.05.2022г. –
13.05.2023г. Заявява, че до застрахователя от управомощеното лице е подадено уведомление
за заплащане на обезщетение, като в изпълнение на задължението си и след извършен оглед
и опис на щетите и възстановяване на автомобила в доверен сервиз „Мото-Пфое“ ЕООД
застрахователят е заплатил на посочения сервиз сумата от 6348.48 лева. Обосновава, че с
плащането се е суброгирал в правата на пострадалия срещу застрахователя по „Гражданска
отговорност“ на л.а. „БМВ Х5“, с рег. № ....., поради което и сочи интерес от насочване на
иска срещу този ответник. Релевира, че е поканил ответника да плати обезщетението, което
не сторил и се дължи обезщетение за забава за периода 24.07.2023г. до датата на завеждане
на исковата молба. При тези доводи моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира
разноски. Представя доказателства и прави доказателствени искания – допускане до разпит
на един свидетел, допускане на съдебно-автотехническа експертиза и искане по чл. 190
ГПК.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор, в който признава, че л.а.
„БМВ Х5“ с рег. № ..... е застрахова при него по застраховка „Гражданска отговорност“,
валидна към датата на произшествието или за периода 14.05.2022г. – 13.05.2023г., че на
28.04.2023г. в гр. София, кв. „Витоша“, на ул. „Кумата“, е настъпило ПТП между „БМВ Х5“,
с рег. № ...., и л.а. „Форд Кънект“, с рег. № ....... Оспорва обаче механизма на
произшествието, описан от ищеца в исковата молба, като твърди, че пътнотранспортното
произшествие е настъпило при движение на л.а. БМВ Х5“ с рег. № ...... по ул. „Кумата“,
съставена от по една пътна лента във всяка посока, отделена помежду си от пътна
маркировка М1 – непрекъсната линия, с посока на движение от ул. „Лескова гора“ към ул.
„Детски Мир“, като непосредствено зад него реализирал движение МПС „Форд Кънект“ с
рег. № ......, водача на който достигайки до № 77 предприел незаконосъобразна маневра по
изпреварване на движещия се пред него по-бавно л.а. „БМВ Х5“, с рег. №......., в който
момент водачът на този автомобил видял свободно паркомясто, находящо се в банкета на
насрещната пътна лента, предприел отклонение в дясно и между двата автомобила настъпил
удар. Описвайки друг механизъм, твърди, че виновни за инцидента са двамата водачи и
моли, ако искът бъде уважен, обезщетението да бъде редуцирано до 50%. Оспорва вредите
по автомобила да се намират в причинна връзка с инцидента и тяхната стойност, считайки,
че същата надвишава средните пазарни цени и обезщетението следва да бъде редуцирано до
тях и че уведеният автомобил е следвало да бъде възстановен в официален сервиз на
марката, твърдейки, че не е бил в гаранционни условия. Твърди, че е платил на ищеца сума в
размер на 2249.63 лева след получената покана, направена оценка на щетите и отчитане на
50% съпричиняване, с което счита, че е погасил изцяло задължението с извършеното
доброволно плащане. Оспорва дължимостта на ликвидационни разноски с довод, че няма
данни да са сторени и като прекомерна с довод да бъде редуцирана до 15.00 лева. Възразява
по дължимостта на мораторна лихва с оглед извършеното доброволно плащане. Моли
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Представя доказателства и прави
доказателствени искания по чл. 192 ГПК, за допускане до разпит на един свидетел и за
допускане на съдебно-техническа експертиза.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
2
определяне. Нормата указва също, че застрахователят по имуществена застраховка с
предмет увредената вещ може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
„Гражданска отговорност“ на деликвента. За уважаване на предявения иск ищецът е
следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване наличие на договор за
застраховка между него и собственика на увредената вещ; настъпило застрахователно
събитие; плащане на застрахователно обезщетение; вина за причиняването на вредите
(вината се предполага, ако се докаже противоправното поведение и пряката причинна връзка
между него и настъпилите вреди); договор за застраховка между ответника и собственика на
застрахованото имущество, с което е осъществен деликта, по силата на който ответникът
покрива отговорността на причинителя на вредата. Тежестта за доказване на релевантните
по делото факти е указана на страните с определението на съда по чл.140 ГПК.
Страните не спорят и се подкрепя от събраните по делото доказателства, че л.а. „БМВ
Х5“, с рег. № ....... е застрахован при ответника по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, валиден към датата на произшествието.
По делото не се спори също, че лек автомобил „Форд Кънект“ с рег. № ......, е
застрахован при ищеца по договор за застраховка „Каско“, валидна към датата на ПТП, което
се установява от приложената по делото полица №...... с период на валидност 14.05.2022г.-
13.05.2023г. с покритие „Пълно каско“. Видно от приложимите Общи условия,
общодостъпни на страницата на застрахователя, условията по клауза „Пълно каско“
обхващат покриване на вреди от настъпилото ПТП, което обстоятелство е обявено за
безспорно с доклада по делото срещу който няма възражения.
Установява се, че до ищеца е подадено уведомление за щета по застраховка „Каско“ от
28.04.2023г., в което е отразено, че на 28.04.2023г. в гр. София, на ул. „Кумата“ е настъпило
ПТП, като „при движението на л.а. „Форд Кънект“ с рег. № ...... по ул. „Кумата“ водачът
на предходния автомобил спира. Водачът на автомобила застрахован при предприема
маневра, за да го изпревари, като в този момент другият водач рязко тръгва наляво и
реализира ПТП“. Описани са следните вреди по л.а. „Форд Кънект“ с рег. № ...... – броня-
облицовка-пр.фар-блок комбинирани светлини-пр.д.калник-пр.д.
От представеното писмо от Столична община /л.180/ се извежда, че дирекция
„Управление и анализ на трафика“ не разполага със схема за организацията на движението в
района на ул. „Кумата“ 77 към 28.04.2023г.
Извежда се от представеното удостоверение и справка от КАТ, че към датата на
инцидента л.а. „Форд Кънект“ с рег. № ..... не е бил в гаранция, която е била валидна в
периода 28.02.2015г. /дата на първа регистрация/ до 27.02.2017г. включително.
По делото е представено влязло в сила на 22.07.2023г. наказателно постановление, с
което на водача на л.а. „Форд Кънект“, с рег. № ...... е наложена глоба за това, че на
28.04.2023г. около 12:40ч. в гр. София, по ул. „Кумата“ с посока на движение от ул.
„Лесковска гора“ към ул. „Детски мир“ е управлявал л.а. „Форд Кънект“, с рег. № ...... и на
номер 77 поради неправомерна маневра – заобикаляне на МПС при наличие на пътна
маркировка „М-1“, навлиза в насрещна лента за движение и реализира ПТП при съвина с
неправомерно завиващия на ляво при наличие на пътна маркировка „М-1“ л.а. „БМВ Х5“, с
рег. № ......, след което л.а. „Форд Кънект“, с рег. № ....... се отклонява на ляво и удря друг
паркиран автомобил.
Налично е и влязло в сила на 22.07.2023г. наказателно постановление, с което на водача
на „БМВ Х5“, с рег. № ...... е наложена глоба за това, че на 28.04.2023г. около 12:40ч. в гр.
София, по ул. „Кумата“ с посока на движение от ул. „Лесковска гора“ към ул. „Детски мир“ е
управлявал собствения си л.а. и на номер 77 поради неправомерна маневра ляв завой при
наличие на пътна маркировка М-1, за да влезе в реда на паркирани, не пропуска и реализира
ПТП при съвина с л.а. „Форд Кънект“, с рег. № ......, неправомерно заобикалящ го от лявата
му страна при наличие на пътна маркировка „М-я“, след което се отклонява на ляво и удря
3
паркирания в ляво друг л.а.
Част от административно-наказателната преписка е протокол за ПТП № ..... от
28.04.2023г., съставен от мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР, в който са отразени
участващите в инцидента – участник 1 л.а. „БМВ Х5“, с рег. № ....., и участник 2 - л.а. „Форд
Кънект“, с рег. № ...... В графа „обстоятелства, причини и условия за ПТП, извършени
маневри, други материални щети“ е посочено, че МПС 1 се движи по ул. „Кумата“ от ул.
„Лесковска гора“ към ул. „Детски мир“ и в района на № 77 на ул. „Кумата“ поради
неправилна маневра ляв завой при маркировка М-1, има сблъсък с МПС 2, който нарушава
М-1, а след удара се удря в МПС 3. Като вреди по л.а. „Форд Кънект“, с рег. № ...... са
описани десен калник, предна броня, десен фар и др.
Установява се, че в резултат на пътнотранспортното произшествие л.а. „Форд Кънект“, с
рег. № ......, е бил на оглед при застрахователя-ищец, който е описал вреди по автомобила.
Обявено е за безспорно с доклада и се подкрепя от представените платежни документи, че
ищецът е заплатил обезщетение по предявена пред него претенция по щета № ...... в размер
на 6348.48 лева на сервиза, извършил ремонта - фирмен сервиз „Мото-Пфое“ ЕООД.
Установява се, че ищецът е поканил ответника да репарира вредите, която покана е
получена от ответника на 27.07.2023г., който на 10.08.2023г. е заплатил сума в размер на
2249.63 лева /л.131/.
Изслушан като свидетел е водача на л.а. „Форд Кънект“, с рег. № ..... - Ю. Х. А.. От
показанията му се установява, че е участвал в ПТП през 2023 г. участвах, управлявайки
„Форд транзит“. Произшествието се случило в гр. София, по ул. Боянска със сив джип, който
бил спрял на аварийни светлини, когато свидетелят подал ляв мигач и предприел маневра за
неговото подминаване/изпреварване, в този момент и когато двете предници се изравнили,
другият водач рязко завил наляво и се опитал да влезе на паркинга. Там изпреварването било
забранено. Улицата била тясна с две платна, еднопосочно движение. Имало паркирани от
ляво на свидетеля автомобили. Пътят леко се спускал надолу и на ляво. След удара
автомобилът, управляван от свидетеля, се ударил и в друго паркирано МПС. По
управлявания от свидетеля л.а. имало много щети - цялата лява част била повредена,
всичките врати от ляво и калниците, и фаровете, и броните, скъсан тампон на двигателя.
Другият водач го ударил с неговата гума. КАТ посетил произшествието на мястото.
Разпитан като свидетел е също водача на л.а. „БМВ Х5“, с рег. № ...... - С. Д. М.. От
показанията му се установява, че е участвал в ПТП през 2023г., управлявайки л.а. „БМВ Х5“.
Пътувал от кв. Бояна към киноцентъра по улица „Кумата“ и там на едни завой имало заход за
блок и имало офис на Еконт. Улицата била с една лента за движение в посока. От ляво
имало паркирани коли. Водачът подал мигач, погледнал в огледалото и спрял напълно в
средата на платното. Изчаквал насрещно движещите се леки автомобили с предимство да
преминат, за да завие и да заходи към блока. Когато тръгнал да завива, един минал и го
отнесъл. Другият водач се движил с над 40 км/ч и след удара се блъснал в още МПС-та.
Дошла полиция. Според този свидетел на пътя нямало маркировка и пътни знаци. Може
преди да е имало маркировка, но сега не, защото маркировка въобще липсвала.
Автомобилът бил със счупен носач на гумата, амортисьор, главината, преден калник. Преди
да се размине, водачът погледнал в огледалото и зад него кола нямало. Другият автомобил се
появил много бързо. Свидетелят заявява, че при самото разминаване не е погледнал в
огледалото, защото не могъл да очаква, че колата минава покрай него и тръгнал зад нея и
някой ще мине толкова бързо, за да го удари отстрани.
Показанията се ползват с доверие, тъй като разказът на свидетеля е последователен,
логичен, лишен от противоречия и в синхрон с доказателствата, с изключение на
показанията на свидетеля М. в частта за подавания от него светлинен сигнал /мигач/ и
наличието на пътна маркировка на пътя М-1 – в която част показанията противоречат на
писмените доказателства и показанията на другия свидетел, поради което и в тази част
4
показанията не се ползват с доверие. От показанията на свидетелите се извежда, че
организацията на движение по пътното платно, движението на двете МПС-та до удара, в
това число, че л.а. „БМВ Х5“, с рег. № ..... се е намирал на пътното платно в изчакване за
маневра ляв завой, когато л.а. „Форд Кънект“, с рег. № ..... го е изпреварил от ляво.
Приета е съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е обосновал
заключение, че описаните от ищеца вреди по л.а. „Форд Кънект“, с рег. № ......., са в
причинно-следствена връзка с реализираното на 28.04.2023г. произшествие. Според вещото
лице лек автомобил „БМВ Х5” ДК № ...... се е движил с посока от улица „Лескова гора“ към
улица „Детски мир“ и в района на № 77, при наличие на пътна маркировка „М1“
(непрекъсната линия), спира и предприема маневра ляв завой. По същото време товарен
автомобил „Форд Транзит“ ДК № ...... се е движил след лек автомобил „БМВ Х5” ДК № ........
Водачът предприел маневра за заобикаляне и навлязъла в лява лента. Водачът на лек
автомобил „БМВ Х5” ДК № ..... потеглил, не пропуснал движещия се в лява лента товарен
автомобил „Форд Транзит“ ДК № ......, траекториите на движение на автомобилите се
пресекли и е настъпил удар между тях с инициален контакт за товарен автомобил Форд в
предна дясна част, за лек автомобил БМВ - в странична лява част, в областта на преден ляв
калник. Товарен автомобил Форд е продължил движението си, приплъзнал се е със
странична дясна част по лек автомобил БМВ, отклонил се е в ляво и е реализирал ПТП с
паркиран в ляво лек автомобил „Фолксваген Еос“ ДК № ........ Стойността за възстановяване
на вредите, определена по средни пазарни цени към датата на събитието възлиза на 5493.05
лева. Както от заключението, така и от представените писмени доказателства се извежда, че
към датата на произшествието „Форд Конект“ ДК № ...... е бил на 8 години, 1 месеца и 4 дни
след пускане в експлоатация. При ликвидацията на щетата застрахователя е използвал
метода за ликвидация по риск Каско — ремонт в доверен фирмен сервиз. Ремонта е
възложен и изпълнен от автосервиз „Мото Пфое” ЕООД град София, за което е приложени
фактури на стойност 6 348,48лева. Обичайния разход за ликвидация на щета като
процесната е 15 - 25лв.
При така събраните доказателства съдът намира исковата претенция за основателна и
доказана. Проведено е от ищеца пълно и главно доказване на обстоятелствата, от които
извежда правото си – наличие на непозволено увреждане от водач на застраховано при
ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ МПС, както и плащане на
щетата от застрахователя-ищец, с което последният се е суброгирал в правата на
собственика на застрахованата при него по договор за имуществено застраховане вещ.
По делото е поставен спор относно механизма на ПТП, който механизъм обаче се
извежда от доказателствата по делото. Механизмът се изразява в това, че на 28.04.2023г., в
гр. София, на ул. „Кумата“ при № 77, при движението на л.а. „БМВ Х5” ДК № ...... с посока
от улица „Лескова гора“ към улица „Детски мир“ при наличие на пътна маркировка „М1“
(непрекъсната линия), е спрял на пътното платно и предприел маневра ляв завой, като по
същото време л.а. „Форд Транзит“ ДК № ......, движейки се след него, предприел маневра за
заобикалянето му, навлизайки в лентата за насрещно движение. Водачът на лек автомобил
„БМВ Х5” ДК № ...... потеглил, не пропуснал движещия се в лява лента товарен автомобил
„Форд Транзит“ ДК № ......, траекториите на движение на автомобилите се пресекли и е
настъпил удар между тях с инициален контакт за товарен автомобил Форд в предна дясна
част, за лек автомобил БМВ - в странична лява част, в областта на преден ляв калник.
Товарен автомобил Форд е продължил движението си, приплъзнал се е със странична дясна
част по лек автомобил БМВ, отклонил се е в ляво и е реализирал ПТП с паркиран в ляво лек
автомобил „Фолксваген Еос“ ДК № СВ .......
При установения по делото механизъм, според този съдебен състав, възражението за
съпричиняване се явява основателно. Виновни за пътно-транспортното произшествие се
явяват и двамата водачи, които с поведението си са нарушили следните разпоредби - чл. 6, т.
5
1 ЗДвП вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП, изискващи водача да съобрази движението си с
пътната маркировка и по-конкретно при "Единична непрекъсната линия" - М1 на пътните
превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат. Така, макар за водача на л.а. „Форд
Транзит“ ДК № ...... да е допустимо да навлезе и да се движи в насрещна пътна лента при
изпреварване и заобикаляне, то в случая подобна маневра е забранена от пътната
маркировка. Същевременно, водачът на л.а. „БМВ Х5” ДК № ....... се е установил на пътното
платно с намерение за предприемане на маневра ляв завой при наличие на забрана за това с
оглед поставената пътна маркировка и без да сигнализира маневрата си, поради което и дори
да е съобразил маневрата си с насрещно движещите се автомобили съгласно чл. 37, ал. 1
ЗДвП, то спрямо него подобна маневра не е била позволена с оглед пътната маркировка. Ето
защо, съдебният състав приема, че без поведението на всеки един от водачите в този му вид
и с тези вреди. Казано по друг начин, поведението на всеки един от водачите се намира в
причинна връзка с настъпването на инцидента и вредите от него и е условие, без което
последните две обстоятелства не биха настъпили. По-конкретно, ако водачът на л.а. „БМВ
Х5” ДК № ....... се бе съобразил с тази пътна маркировка, не би се стигнало до неговото
заобикаляне, и обратното – ако водачът на л.а. „Форд Транзит“ ДК № ...... се бе съобразил с
пътната маркировка, то той не би ударил намиращия се в средата на пътното платно лек
автомобил, независимо от неговото нарушение на маркировката.
С оглед на това е необходимо да се определи степента на приноса за настъпването на
вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на пострадалия с това на делинквента
и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на
вредоносния резултат. Паралелът и сравнението на поведението на двамата, с оглед
задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай
преценка за реалния принос и разпределянето на отговорността за причиняването на
деликта (решение № 117/08.07.2014 г. по гр. д. № 3540/2013 г. на ВКС, І ТО, решение № 118
от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г. на ВКС, І ТО, решение № 278/14.12.2018 г. по т. д. №
2347/2017 г. по описа на ВКС, ІІ ТО, решение № 301/21.12.2018 г. по т. д. № 2503/2017 г. по
описа на ВКС, ІІ ТО).
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963 г., съобразно която при отговорността за вреди
от непозволено увреждане да прилагат чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Върховният касационен съд
последователно приема, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с
настъпването на вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на
деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право
да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с
предположения. Във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от
6
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. /В този смисъл решение № 45/ 15.04.2009 г. по т. д.
№ 525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о.,
решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по
т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на І т. о.,
решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. №
762/2010 г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО
и др./
Следва да се съобрази и задължителната практика на ВКС, изразена както в т. 7 на
ППВС № 17/63 г., и тази в решенията на касационната инстанция, сред които № 206 от
12.03.2010 г., по т. д. № 35/2009 г. на II т. о.; № 59/10.06.2011 г., по т. д. № 286/2011 г. на I т.
о., № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., № 169 от 28. 02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на
II т. о. и други. Същата е в смисъл, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не
може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани при условията на пълно и главно
доказване конкретни действия или бездействие на увреденото лице, с които то обективно,
независимо дали виновно или безвиновно, да е способствало за появата на вредоносния
резултат, създавайки условия за настъпването му или улеснявайки го. Освен това, според
формираната задължителна практика на ВКС, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се намират в
причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните последици, тъй като
вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. / /В този
смисъл решение № 154 от 10.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 2317/2016 г., II т. о., ТК/
В случая и двамата водачи са на зряла възраст, правоспособни водачи и са нарушили
един и същ законов текст, поради което и с оглед на установеното по делото, че поведението
на всеки от тях е условие, без което произшествието не би настъпило, то съдът приема, че
имат равен принос за настъпване на инцидента и вредите от него, или приноса на
пострадалия е 50%.
Съгласно формирана непротиворечива съдебна практика при действието на отменения
Кодекс на застраховането, която запазва своята актуалност и при действащата нормативна
уредба, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице,
без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните
размери по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства /в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. №
469/2012 г. на ВКС, II ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО,
Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 52 от
08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І Т0/. Застрахователното обезщетение, което се
дължи от застрахователя е равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава възстановителната
стойност на имуществото при частична увреда. Възстановителната стойност е стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно обезщетение
се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от
три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката (официален фирмен
сервиз) – следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил
отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от
фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от посочените по-
горе две условия, тоест - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от три
7
години или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата
застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, тоест - изхожда се от
възстановителната стойност на имуществото. С Решение № 1402/10.06.2022 г. по в. гр. д. №
20211100511793 по описа на СГС, III – Б въззивен състав е прието, че ако увреденият
автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за
ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за
запазване на правата по гаранцията.
Изложените принципни разбирания, отнесени към настоящия случай, дават основание
да се заключи, че дължимото обезщетение се съизмерява с действителната стойност на
вредата, равняваща се на възстановителната стойност на щетите по цени на официален
сервиз към датата на произшествието. Увреденият автомобил към датата на произшествието
е бил на 8 години, 1 месеца и 4 дни след пускане в експлоатация и е възстановен във фирмен
сервиз. Тъй като автомобилът не се намира в гаранция, дължимото обезщетение следва да се
съизмерява със средната пазарна стойност за възстановяването му по средни цени, която
стойност е отразена в заключението на вещото лице и възлиза на сума в размер на 5493.05
лева.
Приносът на пострадалият съдът определя на 50 %, с колкото и на основание чл. 51, ал.
2 ЗЗД следва да бъде намалено определеното застрахователно обезщетение в общ размер от
5493.05. След приспадане на определения принос, дължима се явява сума в общ размер на
2746.52 лева. От тази сума следва да се приспадне извършеното плащане в размер на
2249.63 лева и остава дължимо обезщетение в размер на 496.89 лева. Искът за главница е
предявен за 150.00 лева, като част от вземане в общ размер на 6348.48 лева, поради което и
следва да се уважи в пълен размер.
Предвид изложеното, съдът намира предявеният главен иск за основателен, тъй като е
проведено пълно и главно доказване на обстоятелствата, от които извежда правото си ищеца
– наличие на непозволено увреждане от водач на застраховано при ответника по договор за
застраховка ГО МПС, както и плащане на щетата от застрахователя-ищец, с което
последният се е суброгирал в правата на собственика на застрахованата при него по договор
за имуществено застраховане вещ.
В заключение, предявеният иск се явява доказан по основание и размер, поради което
следва да се уважи изцяло. Вземането се присъжда със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 30.05.2025г., до окончателното плащане като акцесорна
последица.
Съгласно разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ ответникът е следвало в 30-дневен срок от
поканата да определи и изплати обезщетение по процесната щета или мотивирано да откаже
плащане. Предвид отказът на ответника да плати сумата от 150.00 лева, то последният е
изпаднал в забава за плащането, поради което за процесния период от 11.08.2023. до
29.05.2025г. дължи лихва за забава в размер на 37.19 лева /изчислена на основание чл. 162
ГПК от съда посредством лихвен калкулатор/, поради което искът за мораторна лихва следва
да се уважи до този размер, а за разликата над него и за периода 24.07.2023г. до 10.08.2023г.
да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото разноските се разпределят по правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът своевременно е претендирал разноски в общ размер на 550.00 лева, включващи
100.00 лева държавна такса, 100.00 лева депозит за свидетел, 350.00 лева депозит за вещо
лице. Ищецът претендира и адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лева, което не ес
явява прекомерно с оглед цената на целия иск и правната и фактическа сложност на делото,
но същото не следва да се присъжда. По делото няма представени доказателства за
8
плащането на това възнаграждение. Представените извлечения от сметки не са по своето
естество извлечения от банковата сметка на дружеството, а от счетоводните му записвания,
което от своя страна не позволява да се провери дали сумата е постъпила при адвоката, респ.
излязла от сметката на ищеца. Извлеченията не съдържат означение на банкова сметка,
номер на превод или други подобни реквизити, което едно такова извлечение има.
Ответникът също има право на разноски предвид частичното отхвърляне на иска за
мораторна лихва. Разноски своевременно са претендирани и са представени доказателства за
плащането им, а в общ размер възлизат на 850.00 лева. Адвокатското възнаграждение е в
минимален размер с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, поради
което не подлежи на намаляване. С оглед размера на отхвърлената част от иска, дължимите
на ответника разноски са в размер на 4.97 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, следните
суми:
на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането (КЗ) за заплащане на сумата 150.00
лева, като част от вземане в общ размер на 6348.48 лева, представляваща регресна
претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № .....,
образувана за вреди по лек автомобил „Форд Кънект“, с рег. № ....., причинени при
ПТП, случило се на 28.04.2023г., в гр. София, кв. „Витоша“ по ул. „Кумата“,
причинено виновно от водача на л.а. „БМВ Х5“, с рег. № ......., застрахован при
ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.05.2025г., до
окончателното заплащане на сумата;
на основание чл. 86 от Закон за задълженията и договорите ЗЗД/ за заплащане на
сумата от 37.19 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 150.00 лева за периода 11.08.2023г. – 29.05.2025г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над тази сума до пълния искан размер от 38.29 лева и за периода
24.07.2023г. – 10.08.2023г. като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК ...., да
заплати на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК ....., сумата 550.00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК....., да
заплати на „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК ...., сумата 4.97 лева – разноски по
делото.
УКАЗВА на ответника, че вземането може да бъде платено по следната банкова сметка
посочена от ищеца, на която е титуляр: IBAN: ...... при Алианц Банк.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9
10