Р Е Ш Е Н И Е
102 20.07.2016 г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Шестнадесети
юни 2016
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Н И
Секретар
като разгледа докладваното
от
съдия СТАТЕЛОВА 686 2015
гр.д.№ по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.64 от Закона за собствеността – за ползване на площи за
достъп до недвижим имот.
В исковата молба, предявена
от Е.Г.П.,*** и Л.А.Н.,***- и двете със съдебен адрес ***, офис 106 чрез
адвокат К.С. Ш от Пазарджишка адвокатска колегия, срещу Г.Г. *** и С.П.Е.,***,
твърдят, че с нот.акт за дарение № 66, том ІV, нот.дело № 1499/20.11.1997г. по
описа на Панагюрския районен съд за нотариалните дела, Е.Г.П. е придобила
собствеността, а Л.А.Н. си е запазила правото на ползване върху жилищна сграда
с идентификатор 55302.501.3385.2 по кадастралната карта на гр.Панагюрище, с
административен адрес: гр.Панагюрище, ул.“Иван Кузмов“ *, с предназначение на
сградата – еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ от 49 кв.метра (а по
нот.акт- от 55 кв.метра), на един етаж, построена в поземлен имот с
идентификатор 55302.501.3385, за който по предходен план на града е отреден УПИ
ІХ-3385, в кв.216 по плана на града, който имот е с площ от 465 кв.метра. Сочи
се, че в същия имот е построена и друга жилищна сграда с площ от 76 кв.метра,
която е собственост на ответницата Г.Г.Т. и в която ползвател е ответницата С.П.Е.,
съгласно нот.акт № 167, том І, нот.дело № 421/11.08.1988г. по описа на
Панагюрския районен съд за нотариалните дела. Ищците твърдят, че двете ответници
Г.Т. и С.Е. постоянно живеят в недвижимия имот, ползват цялото дворно място и
тъй като Е.П. и Л.Н. не притежават право на собственост върху терена, не
позволят по какъвто и да било начин ищците да ползват част от дворното място в
рамките на необходимото, с цел пълноценно ползване на постройката, според
нейното предназначение. Твърдят, че ответниците не ги допускат да стигнат до
собствената им сграда, нито да извършват текущи ремонти и поддръжка на същата.
Е.Г.П. и Л.А.Н. молят
съда, да постанови съдебно решение, с което да бъде определено каква част от
терена е необходима да ползват П. и Н. за да получат достъп и да обслужват
собствения им самостоятелен обект, като бъде определена площта на терена и
местоположението на тази част от него в рамките на дворното място, което не е
тяхна собственост.
Молят да бъде
допусната и назначена съдебно -техническа експертиза, при която вещото лице,
след като се запознае с материалите по делото, направи измервания на място, да
определи каква част от терена е необходима за достъп и обслужване на
самостоятелния обект, собственост на ищците П. и Н., като тази част от терена
да бъде индивидуализирана по площ и местонахождение и вещото лице да изготви
скица за тази част от терена.
Представят следните
писмени доказателства в копие: Скица на сграда № 15-518642 от 27.11.2015г.,
издадена от СГКК -гр.Пазарджик; Нот.акт за продажба на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане № 167, том І, нот.дело № 421/1988г. по описа
на Панагюрския районен съд за нотариалните дела; Нот.акт за дарение на недвижим № 66, том ІV,
нот.дело № 1499/1997г. по описа на Панагюрския районен съд за нотариалните дела.
В законоустановения
срок ответниците Г.Г.Т. и С.П.Е. ***, представят писмен отговор на исковата
молба, в който сочат, че за ищците П. и Н. липсва правен интерес от предявяване
на иск с правно основание чл.64 от ЗС, поради което същият е недопустим.
Твърдят, че ищците, както в миналото, така и към датата на предявяване на
отговора на исковата молба, не са били възпрепятствани по какъвто и да било
начин от Т. и Е. да ползват собствеността си, както и терена в рамките на
необходимото за пълноценно ползване на постройката им според нейното
предназначение, включително за поддръжка и текущ ремонт. Ответниците твърдят,
че ищците притежават ключ от входната врата към двора, имат предоставена пътека
за достъп до входа на къщата им с ширина около 1,20 метра, под която са
прекарали преди около година нова водопроводна инсталация. Сочат, че пред входа
на къщата има площадка с площ от около 10 кв.метра, като конкретни случаи на
възпрепятстване в исковата молба няма описани и е инвокирано единствено
бланково твърдение за пречене, което не е подкрепено с каквито и да било
доказателства. Ответниците считат предявения от П. и Н. иск за недопустим и
приемат, че същият следва да бъде оставен без разглеждане, като делото бъде
прекратено.
Молят да бъдат
допуснати двама души свидетели, при режим на довеждане, за установяване на
твърдението, че ищците никога не са били препятствани да ползват собствеността
си, както и терена в рамките на необходимото за пълноценното ползване на
постройката според нейното предназначение, включително за поддръжка и текущ
ремонт, като всеки един от свидетелите ще установява различни факти.
Представят следното
писмено доказателство в копие: Удостоверение за сключен граждански брак № 015521,
издадено на 28.04.1990г. от Община Панагюрище, въз основа на Акт за граждански
брак № 40/28.04.1990г.
В открито съдебно
заседание, редовно призована, ищцата Е.Г.П. не се явява. Вместо нея се явява
процесуалният й представител адвокат К.Ш. от Пазарджишка адвокатска колегия.
Ищцата Л.А.Н., редовно
призована, се явява лично и с процесуалния си представител адвокат К.Ш. от
Пазарджишка адвокатска колегия.
Ответниците Г.Г.Т. и
Слава П.Е., редовно призовани, се явяват лично и с процесуалния си
представител- адвокат Г.М. от Пазарджишка адвокатска колегия.
По делото са разпитани
свидетелите М Г М и И Г С.
От представената по
делото Скица на сграда № 15-518642 от 27.11.2015г., издадена от СГКК
гр.Пазарджик се констатира, че собствената на ищците жилищна сграда е
еднофамилна, същата е построена на един етаж в имот с идентификатор
55302.501.3385 и е с площ от 49 кв.метра, като правото на собственост
принадлежи на ищцата Е.Г.П., а правото на ползване е отредено на ищцата Л.А.Н..
Видно от приложения по
делото Нот.акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка № 167, том І, нот.дело № 421/1988г. по описа на Панагюрския районен
съд за нотариалните дела, се установява, че ответницата Г.Г. Б (Т.) е придобила
от Г. Л Е и С.П.Е., дворно място с
площ от 465 кв.метра и масивна жилищна сграда, застроена на 76 кв.метра, за
което е отреден парцел ХІХ-3385, в кв.216 по тогава действащия план на
гр.Панагюрище, срещу задължението на Г. Богданова (Т.) да ги гледа и издържа
докато са живи.
По делото е приложен Нот.акт
за дарение на недвижим имот № 66, том ІV, нот.дело № 1499/1997г. по описа на
Панагюрския районен съд за нотариалните дела, от който е видно, че Л.А.Н. е
надарила ищцата Е.Г.П. с едноетажна масивна жилищна сграда, застроена на 55
кв.метра, в парцел ХІХ-3385, в кв.216 по тогава действащия план на
гр.Панагюрище, при съседи: К. П, И М, Д З, Г. ***, като е запазила правото си
на ползване върху дарявания имот докато е жива.
По делото е приложено Удостоверение
за сключен граждански брак № 15521 от 28.04.1990г., издадено от Общински
народен съвет Панагюрище, от което се констатира, че ответницата Г.Г.Т. (Б) е
сключила граждански брак на 28.04.1990г., като е приела да носи фамилното име Т..
По делото е приета и
неоспорено от страните заключение на съдебно- техническа експертиза, при която
вещото лице сочи в заключението си, че за парцел ХІХ-3385, в кв.216 по тогава действащия
план на гр.Панагюрище, е отреден идентификатор 55302.501.3385, в който имот е
отразена като застроена жилищната сграда на ищците с площ от 49 кв.метра, за
която е отреден идентификатор 55302.501.3385.2. Вещото лице сочи в заключението
си, че в този имот съществува и друга жилищна сграда, която е двуетажна, собственост
е на ответницата Г.Т., а ответницата С.Е. е ползвател, като за тази сграда е
отреден идентификатор 55302.501.3385.1. Именно тази сграда е изградена в
лицевата част на имота, на западната регулационна граница и достъпът до етажите
й се осъществява през вход на южната и вход на северната фасада на сградата. За
сградата на ищците в заключението си, вещото лице сочи, че сграда с
идентификатор 55302.501.3385.2., същата е изградена в средата на недвижимия
имот, на около 2,3 метра от западната регулационна граница, като жилищната
сграда се състои от жилищен и приземен етаж, достъпен по външно стълбище на
източната фасада. От заключението се установява, че средното разстояние между
двете сгради е около 1,4 метра, като теренът на имота е с денивелация и за
преодоляването на същата е изградено стълбище с ширина 1 метър. След оглед
вещото лице сочи в заключението си, че за достъп до сградата на ищците откъм
улицата е оформена пътека за преминаване с ширина 1,15 метра, ограничена откъм
имота с ограда от мрежа, върху колове с бетонова основа, като общата площ на
пътеката възлиза на 17 кв.метра, а пред входа на сградата на ищците е оформена
площадка, ограничена от север и юг с мрежа върху бетонова основа, а от запад е
ограничена от оградата на имота, като част от тази площадка, с площ от около 7
кв.метра, се ползва като пътека за преминаване към дъното на имота. Вещото лице
е констатирало, че ищците ползват пътека за достъп, която ползват заедно с
ответниците Т. и Е., с обща площ от около 34 кв.метра, площадка пред жилищната
сграда с площ от 14,4 кв.метра, както и площта от 56,8 кв.метра, на които е
застроена сградата. Докато ответниците Е. и Т. ползват общо с ищците пътеката за достъп до дъното на имота, както
и застроената и незастроена част оформена със съответни плочки.
От показанията на
разпитаната свидетелка М Г М, които съдът цени изцяло, се установява, че
свидетелката ежедневно има поглед върху имота, тъй като живее срещу него.
Установява се, че ответницата Е. има стопанство, в което отглежда крави,
животните преминават по пътеката, която се ползва от Е.П. и Л.Н., но всички
нечистотии се почистват веднага. Сочи, че ползването на прилежащи площи от
страна на ищците е обособено от имота на ответниците с нещо като ограда,
представляваща малък зид и поставена над него телена мрежа. От показанията на
свидетелката се установява, че ответниците не пречат на ползването от ищците,
както и на достъпа на П. и Н. до имота им. Г установява, че когато се е
наложило подмяна на водопроводната мрежа в имота Е.П. и Л.Н. са направили
подмяна и са поставили връзки към своята водопреносна система за включване към
централния водопровод, без да са правени пречки за това от страна на Т. и Е.. Свидетелката
сочи, че ищците не живеят в недвижимия имот, а около Коледа е видяла съпругът
на ищцата Е.П. да изнася вещи от къщата.
По делото е разпитан
свидетеля И Г С, чийто показания съдът цени изцяло и от които се установява, че
ищците и ответниците влизат от различни страни в имота. Сочи, че в къщата,
построена отпред живеят Е. и Т., а сградата, разположена назад в имота е
собственост на Е.П. и Л.Н.. Сочи също, че ищците минават по пътечка, широка
около един метър и съществува мрежа, която ограничава жилището на ответниците
от това на ищците. Установява, че ответницата Е. отглежда крави и те минават
понякога през пътечката, ползвана от ищците Н. и П.. Установява също, че когато
е било необходимо възстановяване на водоподаването в имота и свързване в
централния водопровод след ремонт, ответниците не са правили никакви пречки на
ищците да осъществят връзката с централния водопровод. Сочи, че ищците не
живеят постоянно в имота, като никога не е бил свидетел между страните по
делото да са съществували каквито и да било скандали или кавги.
По делото е приложено
извлечение от срочна книга за месец ноември 1991г. по описа на Панагюрския
районен съд, от която е видно, че на 12.11.1991г. е вписан резултат по гр.дело
№ 271/13.08.1991г., който представлява решение за отхвърляне на иск, предявен
от страна на ищцата Л.Н. срещу ответника Г. Л Е.
Видно от приложената
по делото жалба от ищцата Л.А.Н. срещу решение на Панагюрския районен съд,
постановено по гр.дело № 271/1991г. по описа на Панагюрския районен съд, ищцата
Л.Н. не е доволна от решението на Панагюрския районен съд, понеже ответникът
постоянно й пречи да ползва постройката си, тъй като до самата входна врата е
направил пътека, през която непрекъснато преминават животните от задния му двор
и се създават големи трудности за нормални хигиенни условия. Посочено е, че
ответникът Еров има самостоятелен вход за ползване на стопанския си двор, но
постоянно и нарочно пречи на ищцата Н. да ползва имота си, поради което същата
моли да бъде дадена възможност да упражнява правата си по чл.64 от ЗС.
По делото е приложено и
заключение на техническа експертиза за определяне на начин на ползване на имот
с оглед чл.64 от ЗС, изготвено от вещо лице К В З, в което са посочени страните
по делото а именно: Л.А.Н. – ищца и Г. Л Е – ответник. Вещото лице стига до
заключение, че ищцата Л.Н. не е лишена от възможността да се ползва от земята,
само доколкото това е необходимо за ползване на постройка, съгласно чл.64 от
ЗС, тъй като тя ползва пътека и площадка от имота на ответника Г. Е и тъй като
чл.64 от ЗС сочи, че собственикът на постройката може да се ползва от земята
само доколкото това е необходимо за ползване на постройката, според нейното
предназначение, Л.Н. е получила достъп чрез пътека и площадка за задоволяване
на своите нужди.
Съдът счита, че дори и
да приемем че настоящият спор не е получил решение още през 1991г., тъй като по
делото не се представят доказателства как е приключило разглеждането на гр.дело
№ 271/1991г. във втората инстанция – Пазарджишки окръжен съд, предявеният от Е.Г.П.
и Л.А.Н. иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че в недвижимия имот, в който са построени
сградите на страните по делото и за който е отреден идентификатор
55302.501.3385, са построени две сгради – двуетажна масивна жилищна сграда, за
която е отреден идентификатор 55302.501.3385.1, представляваща собственост на
ответницата Г.Т., чийто ползвател е С.Е. и зад нея намиращата се жилищна сграда
на ищцата Е.Г.П., чийто ползвател е Л.А.Н.. Установи се, че тази сграда, за
която е отреден идентификатор 55302.501.3385.2, е изградена в средата на имота,
на средно 2,3 метра от западната регулационна граница, като същата се състои от
приземен и жилищен етажи, теренът на имота е с денивелация, която се преодолява
чрез изградено стълбище с ширина един метър. По делото безспорно се установи,
че ищците ползват част от имота с площ от около 17 кв.метра, представляваща
пътека с ширина 1,5 метра, ограничена откъм имота на ответниците с ограда от
мрежа върху колове с бетонова основа, като пред входа на сградата на ищците П.
и Н. е оформена площадка около 7 кв.метра, която е ограничена от север и юг с
мрежа върху бетонова основа, а от запад е ограничена с оградата на имота.
Площадката е с площ от около 14,4 кв.метра, като част с площ от 7 кв.метра, се
ползва и като пътека за преминаване към дъното на имота. По делото безспорно се
установи че ищците П. и Н. не живеят в имота и не го ползват постоянно.
Установи се също, че понякога пътеката, която води до жилищната сграда на
ищците се ползва от ответниците за преминаване към дъното на имота, както от
самите тях, така и от отглежданите от С.Е. крави.
По делото не се
установи ясно и категорично как Г.Т. и С.Е. пречат на Е.П. и Л.Н. да получават
достъп до своя недвижим имот, тъй като единствения случай, в който ищците е
следвало да получат по-дълготраен достъп до имота е бил, когато е следвало да
се прокара връзка до централния водопровод на гр.Панагюрище и такъв е прекаран.
От събраните по делото
гласни доказателства безспорно и категорично се установи, че между страните по
делото съществуват нормални взаимоотношения, като никой от свидетелите не
посочи, че между страните по делото съществуват неразбирателства или кавги по
повод ползването на имота. Не се установи по какъвто и да било начин ответниците
да са препятствали достъпа на ищците П. и Н. до тяхната жилищна сграда, не се
установи да е поставено препятствие от страна на ответниците и при извършването
на строително- ремонти работи за свързването на жилищната сграда към централния
водопровод на града.
Съдът счита че следва
да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения от Е.Г.П., като
собственик на недвижимия имот и Л.А.Н., като ползвател на недвижим имот –
жилищна сграда с идентификатор 55302.501.3385.2, иск по смисъла на чл.64 от
Закона за собствеността, а именно- за определяне каква част от терена е
необходимо да ползват ищците Е.П. и Л.Н. за достъп и обслужване на собствения
им самостоятелен обект, като площ и местоположение в рамките на дворното място,
представляващо собственост на Г.Г.Т. и ползвател С.П.Е., за което е отреден
идентификатор 55302.501.3385.
С оглед изхода на
делото, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, следва да бъдат осъдени ищците Е.Г.П.
и Л.А.Н. солидарно да заплатят на ответниците
Г.Г.Т. и С.П.Е., сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 300,00лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, на
основание чл.64 от Закона за собствеността, Панагюрският районен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от Е.Г.П.,
с ЕГН-**********,*** и Л.А.Н., с ЕГН-**********,***- и двете със съдебен адрес:***,
офис 106- чрез адвокат К.С.Ш. от Пазарджишка адвокатска колегия, срещу Г.Г.Т.,
с ЕГН-**********,*** и С.П.Е., с ЕГН-**********,***, за определяне на част от
терена, необходим за ползване от Е.Г.П. и Л.А.Н. за достъп и обслужване на
собствения им самостоятелен обект, площта на терена, неговото местоположение в
рамките на дворното място с идентификатор 55302.501.3385.
ОСЪЖДА Е.Г. Петковас ЕГН-**********,*** и Л.А.Н., с
ЕГН-**********,***- и двете със съдебен адрес:***, офис 106- чрез адвокат К.С.Ш.
от Пазарджишка адвокатска колегия, СОЛИДАРНО да заплатят на Г.Г.Т., с ЕГН-**********,***
и С.П.Е., с ЕГН-**********,***, сторените съдебно - деловодни разноски в размер на 300,00лв. (триста лева)- за
адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок
от датата на получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено с
мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: