Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 233
гр. Кюстендил,
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в
открито заседание
на осемнадесети септември
през две хиляди и осменадесетагодина, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина
Мухтийска
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева
Евгения Стамова
при секретаря Вергиния Бараклийска
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 252
по описа за 2018 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Е.И.Н., ЕГН **********, с адрес:
***, действаща чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Ю.С. е обжалвала
с въззивна жалба решение № 203/
Постановеният от ДнРС съдебен
акт се ожалва в частта, в която е отхвърлен като неоснователен предявеният
против „******“ ООД, ЕИК ********* и Й.С.Г., ЕГН ********** иск с правно
основание чл.52 от ЗЗД за разликата от ***** лева до претендирания размер от ******
лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка,
страдания и причинен стрес от средна телесна повреда, получена в резултат на
престъпление, за което ответника Й.С.Г. е признат за виновен с влязло в сила
решение № 469/
Първоинстанционният съдебен акт се обжалва с доводи за неговата неправилност. Иска се отмяна и уважаване на предявения иск в пълен размер. Претендират се разноски. За неправилен се приема изводът на районния съд за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат, поради което първоначално определения размер на обезщетението, възлизащ на ***** лева, следвало да се намали с 1/3. Приема се, че съдът не е мотивирал изводите си относно начина на определяне размера на съпричиняване, т е. за необходимостта първоначално определеният размер на обезщетението да бъде намален именно с 1/3, като размер на съпричиняването. Не се споделят фактическите изводи на съда, респективно начина на възприемане на свидетелските показания, от въз основа на които съдът е приел, че се установява неправилно заставане на ищцата пред идващата седалка. Сочи се, че съдът неправилно е възприел и заключението на вещото лице. Твърди се, че при липса на първоначално уведомяване на чакащите, че идва повредена седалка, същата не може да бъде видяна от тях, с оглед дадените в заключението параметри. Изложеното в заключението, че ските на ищцата били на около 45 градуса спрямо посоката на движението, не кореспондирало със събрания по делото доказателствен материал, доколкото никой от свидетелите по делото не е установил странично разположение на ските на ищцата. Излага се, че съда не е съобразил ноторно известни обстоятелства относно времето и мястото на произшествието, както и че в случаите, когато не се очаква повреда на съоръжението видимостта от човек е в рамките на 6-7 метра, при ъгъл на видимостта от 10 до 25 градуса, при което ищцата била поставена в условия на изненада. Оспорва се техническата обезпеченост на ответника, като се твърди, че на мястото е следвало да иман двама човека, които да обезпечат сигурността на всеки от двамата пътници. Обобщава се, че именно само поради неизправност на съоръжението се е стигнало до злополуката и ищцата няма вина.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна не е депозирала отговор по въззивната жалба.
По делото е постъпила и въззивна жалба от „******“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.б., ул. „*******“ № **, действащо чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. С.Я. и от Й.С.Г.,***.
Решението на ДнРС се обжалва в
частта, с които въззивниците са осъдени да заплатят солидарно на ищцата сума в
размер на **** лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болка, страдания и причинен стрес от средна телесна повреда,
получена в резултат на престъпление, за което ответника Й.С.Г. е признат за
виновен с влязло в сила решение № 469/
Въззивниците излагат следните доводи за неправилност на решението в обжалваните части. Изводите на съда относно съразмерността между претърпените неимуществени вреди и определеният размер на обезщетението се приемат за необосновани. Приема се за необоснован изводът, че за репариране на тези вреди е необходима сумата от **** лева, предвид характера, степента и интензитета на причинените увреждания. Сумата се приема за завишена и несправедлива. Отделно от това се счита, че размерът на съпричиняване е занижен и следва да се определи по-висок от определения от съда такъв на 1/3. Сочи се, че ищцата има голяма степен на вина за причинения вредоносен резултат, непроявявайки необходимото внимание. Този извод се обосновава с показанията на прекия очевидец св. Стоянов и вещото лице Моллов, които
- 2 -
безспорно установяват, че ските на ищцата били на около 45 градуса спрямо посоката на движение, което довело до странично падане на същата. При тези доводи се иска първоначално определеният размер обезщетение да бъде приспаднат с ½. По същество се иска отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, по силата на което да бъде намален размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди до сумата от ****** лева. Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – Е.И.Н., чрез процесуалния й представител по пълномощиеика адв. Ю.С., чрез който се оспорва въззивната жалба и иска същата да бъде оставена без уважение. Изложените от въззивниците доводи за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата, се приемат за необосновани и несъответстващи на събрания доказателствен материал. Развиват се обстойни доводи в тази насока. Обобщава се, че изяло вината за причинения вредоносен резултат е на ответниците, които не са осигурили изправност на седалката за качване на лифта и не са обезпечили неговата безопасност.
КнОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства /нови доказателства във въззивното производство не са събирани/ и след преценка на обжалвания съдебен акт при условията на чл. 269, ал. 1 от ГПК приема решението на ДнРС за правилно и го потвърждава. Съображенията за това са следните:
Въз основа на надлежно събрани в първоинстанционното производство е установена правилно фактическата обстановка по делото.
В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства, като по искане на ищцата са разпитани св. И.К., св.В.К. и св. Б.Н., а по искане на ответника св. К.С. /бивш служител на ответното дружество/, св.М.К. и Ю.В. и двамата служители на ответното дружество/.
От показанията им е установено следното: На
В този ден ищцата, заедно със съпруга си – св. Б.Н. и семейството на техни приятели-св И.К., св. В.К. и детето им, отишли в курортно селище „Паничище”, за да карат ски, като използват. ПВЛ. След закупуване на два броя карти използвали ПВЛ два пъти, като се спускали със ските и след това отново се изкачвали с ПВЛ. Около 14.50 ч. следвало да ползват ПВЛ за трети път за деня, като първи се качил св Н., св. К. и детето му, а ищцата и св. К. били след тях. Били в зоната за качване на ПВЛ, със ски костюми, ски и щеки в ръка и към тях идвала повредената седалка. Св. К. била от външната страна на съоръжението, а ищцата от вътрешната. Св. С., който отговарял за безопасното качване на пътниците в този момент видял, че пристига обозначената като неизползваема седалка, а. К. и Н., не я забелязали, както и знаците, с които била обозначена дефектиралата седалка. Същите се придвижвали, за да застанат на мястото, обозначено за качване, разговаряйки помежду си. Св. С. наблюдавайки тази ситуация и виждайки, че двете жени ще предприемат качване на дефектиралата седалка, извикал към тях да спрат. Н е го чули, а се придвижвали напред. седалката се движела към станцията и в този момент св. С. скочил и издърпал св. К., която била откъм него и викайки към ищцата да се махне от мястото, на което стои. Ищцата вероятно не го чула и направила опит да се качи на седалката, като започнала да дърпа седалката, за да я свали. В показанията си св. сочи, че ищцата стояла странично на седалката. В същото време св. С. натиснал аварийния стоп за спиране на ПВЛ, след което се опитал да задържи седалката с ръце, от което движение паднал на земята заедно със св. К.. В този момент седалката изблъскала ищцата на земята,, паднала като дясната й ръка останала заклещена в седалката..Свидетелят С. пояснява, че е спрял съоръжението, тъй като видял, че ищцата неправилно е заела странично положение, вместо да стои с лице напред в посока на движението. Седалката я бутнала странично, а ако е била с лице по посока на движението, е нямало да падне, а е щяла да седне на металната рамка и да се придвижи напред до пълното спиране на лифта. На мястото веднага дошли ответникът Г., и св.В. и заедно със св. С. помогнали на ищцата да стане, която при падането изпищяла от силната болка и продължила да изпитва болка в областта на дясната си ръка, викайки, че ръката й е счупена. Св К.а пояснява, че ищцата била в шок, изглеждала изключително зле и си личало, че много я боли. Св. К. дала на ищцата да пие кафе, след което съобщила на съпруга си-с. К. за инцидент.
След като св. Н. и св. К. с детето си слезли на долна станция взели ищцата и св. К. и отишли в
ЦСМП-Сапарева баня. На Н. била поставена обездвижваща превръзка, след което
била насочена към МБАЛ –„Св.Иван Рилски” в гр. Дупница, тъй като било
установено, че дясната й ръка е счупена. В МБАЛ „Св.Иван Рилски” е поставена диагноза фрактура осис улне
декстра инпартис дисталис /счупване на лакътна кост на дясна предмишница на
ниво края на предмишницата близо до гривнена става/. била извършена репозиция и
имобилизация. на
- 3 -
Болките в ръката продължили и след като й свалили гипса, а при свалянето му се установили охлузвания на част от кожата на ръката.
В първоинстанционното произвоство е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, изготвено от в. л. д-р Н.В..От заключението се се установява, че при ищцата е било налице счупване на дясната лакътна кост в дисталната й част, което е било лекувано консервативно с гипсова имобилизация за 50 дни. Въз основа на извършен клиничен преглед и актуална рентгенова снимка, вещото лице приема, че при Н. е било налице косо или спираловидно счупване на дисталния край на лакътната кост, която клинична картина съответства на описаното в приетата като доказателства по делото медицинска документация, съставена при лечение на ищцата.. Вероятният механизъм за получаване на такова счупване, според вещото лице би могъл да бъде усукване при падане или увисване с цялата тежест на тялото, което съответства на описаното от ищцата. Обичайният период на възстановяване при такъв вид счупване, при консервативно лечение, спазване на указания режим и липса на усложнения, е между два и три месеца.Според заключението на в. л., при ищцата е налице пълно излекуване, като са възможни болки при промяна в метеорологичните условия. Ищцата е търпяла болки при настъпване на счупването и последващото лечение.
От приетото в първоинстанционното производство заключение по назначената съдебно-техническа експертиза изготвено от в. л. инж. В.М. От заключението на в. л. и поясненията му в о.с.з. се установява, че в конкретния случай, се касае за една повредена седалка, доколкото е била счупена пружината, а не се касае за неизправност в машините и съоръженията на станциите, в сигналната, телефонната и осигурителната инсталация и при неизправни стълбове, ролкови батерии, превозни средства, носещи, теглещи и опъващи въжета, наличие на други опасности в станциите и по трасето и възможности за опасни въздействия от странични дейности в близост до трасето и станциите. Позовавйки се на Наредба № 24 за устройство и безопасна експлоатация на въжени линии в. л. дава заключение, че положенинето на седалката, в което е била и не е следвало да се спре експлоатацията на лифта, предвид множеството хора, които са били по седалките, както е предвид влошените атмосферни условия. Категоричен е отговорът на в. л., че повредата в седалката не не води до застрашаване експлоатацията на съоръжението.. Седалката е била във вдигнато /затворено/ положение, с вдигнато седло и следва да не се ползва /не работи/ и поставеното в конкретния случай обозначение е показвало това.. Пътникът, който чака на площадката на въжената линия за качване, застава с лице към идващите седалки. Така застанал, пътникът има видимост към идващата седалка от разстоянието, от което първоначално се вижда седалката, до момента, в който тя се скрива от полезрението му, е около 6-7 метра, а ъгълът на видимост е около 10-25 градуса. Това разстояние седалката изминава за около пет секунди. В конкретния случай, при качването ските на ищцата не са били в посока на движението на седалката /въжената линия/. Краката със ските на Н. са били под ъгъл около 45 градуса спрямо посоката на движението. При опит да свали седалката с дясната си ръка /в лявата е държала щеките/ и да седне, се е получило „захапване на ските в снега“ /скиорски термин/ и е последващо странично падане. Около пет секунди са необходими на пътник, виждайки неизправна седалка, да се отмести от пътя й и да измести тялото си на около 0,5-0,6 метра в ляво/ встрани, за да се избегне съприкосновение със седалката. При правилно положение на тялото за качване, т.е. с гръб към идващата седалка и със ски по посока на движение на лифта, би последвало движение на въжената линия с пътника, въпреки вдигнатата седалка. След натискане на аварийния стоп, седалката спира на разстояние около два метра, за време от около 1-2 секунди.
Страните не спорят, че към момента
на злополуката ответникът Й.Г. е работил
в ответното дружество на длъжност „******“,
за която длъжност е представена и длъжностна характеристика, а трудовото
правоотношение е възникнало по силата
на трудов договор № 23/
Срещу ответника Й.г. е водено
наказателно производство във връзка с процесното деяние. С решение № 469/
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично предавените искове с правно основание чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД като е осъдил ответниците ******“ ООД със седалище и адрес на управление: гр. С.б., ул. „*****“ № ** и Й.С.Г. да заплатят солидарно на ищцата сумата от ***** лева, като за разликата над уважения размер до предявения размер от ***** лева исковете са отхвъпрлени , като неоснователни. Ршението е обжалвано от ищцата в часттта, в която исковете са отхвърлени и от ответниците – в частта , в която исковете са уважени.
Въззивната жалба на Е.И.Н. е допустима, като подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
Въззивната жалба на „******“ ООД и Й.С.Г. е допустима, като подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
И двете въззни жалби са неоснователни.
Настоящата инстанция съгласно разпоредбата на чл. 272 от ГПК споделя и приема за правилни изводите на първоинстанционния съд относно определената от него правна квалификация на исковете, както и този относно ангажиране отговорността на двамата ответници при условията на солидарност за правилни и ги споделя. Правилни са и всички изложени съображения, както и изведените въз основа на тях изводи за ввида естеството и обема на претърпените неимуществени вреди, както и определения размер на претендираното обезщетение, с който да се репарират същите при спазване на принципа за
- 4 -
справедливост визиран в чл. 52 от ЗЗД, при правилно приложение на чл. 51 , ал. 2 от ЗЗД относно съпричиняване на вредонослния резултат от страна на ищцата.
Съобразно установената фактическа обстановка по делото деликтната отговорност на ответника Г. следва да бъде ангажирана на основание чл. 45 от ЗЗД..
Съгласно съобразителната част на
т. 15 от ТР № 6/
Преценявайки изложеното се
констатира наличие на деликт –
съществува кумулативна даденост на всички предпоставки – противоправно деяние, извършено
виновно-при условията на непредпазливост
и в резултат на него е причинена средна телесна повреда изразяваща се в
трайно затрудняване движението на десен горен крайник
на ищцата – възникналото и подробно описано по-горе травматично увреждане.
Безспорно установено по делото въз основа на наличната медицинска документация, гласните доказателства – показанията на св. Н., К. и К. и от заключението на съдебно-медицинската експертиза е, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания от физическо и морално естество. Възникналото счупване по описания по-горе механизъм на десния горен крайник на ищцата е причцинило за нея болки от физическо естество с много силен интензитет при възникване на увреждането и след това по време на осъществените медицински процедури – репозиция и имобилизация / наместване и поставяне на гипс/. Болки са изпитвани и след това но с по-слаб интензитет в периода на възстановяване. През целия този период ищцата е била затруднена в битовото си ежедневие, предвид невъзможността на се обслужва сама и ограниченията, които е търпяла са довели до душевен дискомфорт, притеснения, неудобства. Периодът на възстановяване е около два до три месеца. Прогнозата е багоприятна, тъй като увреждането е отзвучало и състоянието на ищцата е възстановено, не се очакват усложнения и неблагоприятни последици в бъдеще.
Съобразявайки
вида, естеството и степента на увреждането и прогнозата в диагностично
отношение следва да се приеме, че за репариране на неимуществените вреди както
правилно е приел и първоинстанционният съд следва да бъде определено
обезщетение в размер на ***** лева, което обезщетение е определено по
сраведливост съгласно изискването на чл. 52 от ЗЗД и съобразно точното
съдържание на това понятие при съобразяване с константаната и задължителна
съдебна практика , в какъвто смисъл са изложени и подроблни мотиви в
обжалваното решение.
Неоснователни са доводите на
въззивницата Н. за това, че така определеното обезщетение било занижено. Не са
налице основания за определяне на по-високо по.рацмер обезщетение. Предвид
гореизложеното неоснователни са и дводите на въззивниците – ТД и Г. относно
това, че обезщетението било завишено.
Основният спор между страните касае възпроса относно наличието или не на съпричиняване от страна на ищцата, както в каква степен следва да объде определено същото.
Изложената фактическа обстановка по делото обуславя несъмнено извод затова, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата за възникване на вредоносния резултат.
На горепосочената дата същата е ползвала процесното съоръжение ПВЛ, което изисква повишено внимание и осторожност. Установено е, че е имало повредена седалка на лифта, която не е била обозначена по нормативно указания начин.Лифтовата седалка обаче е била обозначена. по гореописания начин, за да не бъде ползвана – завързана в затворено положение, за да не се ползва повредена и в горния край поставен отличителен знак. От момента на повреждане на седалката до процесния инцидент съоръжението е ползвано от множество хора и тази седалка не е била ползвана. От събраните по делото доказателства е установено, че ищцата е имала видимост и могла да възприеме седалката по начина описан по-горе. Н. твърди, че не била забелязала отличителните знаци.Към момента на приближаването на седалката е последвала и гласна команда за отстраняване от св. С., която обаче не е била чута, а ищцата и св. К. разговаряки продължили напред към мястото за качване. При това положение е издърпана св. К., тъй като тя е била по-близо стояща до св. С.. Безспорно установено от събраните доказателства – гласни доказателства и заключение на съдебно-техническа експертиза е, че ищцата не е спазила изискването за правилно положение на тялото за качване, т.е. с гръб към идващата седалка и със ски по посока движението на лифта При спазване на тези изисквания не би се стигнало до падане, дори и при невъзможност да се качи на идващата седалка. Вместо това обаче положението на тялото на ищцата е било срранично спрямо седалката, Именно това, както и упоритите й опити да свали завързана седалка, с обозначение за отличаване от другите е способствало за принване на вредоносния резултат. Изяснен е механизма на падане, защо се е стигнало до същото – полученото т. н. „захапване на ските в снега” и повличане на тялото от движещият се лифт, тъй като макар и пи натиснат своевременно бутон съобръженинето не спира мометабно. Всички тези въпроси са изяснени от съдебно-техническата експертиза. Прецянавйки всички факти и обстоятелства, при които е възникнало увреждането и поведението на ищцата съвсем правилно иобосновано размерът на съпричиняването е определен на 1/3. не са налице основания за определяне на по-голям размер, както искат въззивниците – ТД и Г., както и не са налице основания за отхвърляне на предявените искове.Неоснователни са и доводите на въззивницата за липса на съпричиняване от нейна страна, като същите са несъобразени с установените релевантни за решаване на въпроса за съпричиняването факти и обстоятелства по делото. Не могат да бъдат споделени и твърденията й за липса на доказателства установяващи разположение на тялото й в правилна посока, т.е с гръб към идващата седалка, както и тъврденията за липса на видимост и възможност за възприемане на идващата седалка, както и тези за липсата на възможност дори и да бъде възприета за реакция. Всички тези въпроси аргументирано и професионално са изяснени от заключението на съдебно-техническата експертиза., а именно това, че е имало видимост и възможност да бъде възприета идващата седалка с обозначението й, изключване на падане при правилно полошение на тялото, а
- 5 -
също така и време от 5 секунди, достатъчно за бързо отместване на тялото встрани и достатъчно е отместването на 50 см.
В обобщение следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е приложима в случая от страна на ищцата е проявено поведение , с което е съпричинила настъпване на вредоносния резултат.
Изложеното обуславя извод за това, че решението на ДнРС, с което исковете са частично уважени до размер от **** лева, а за разликата до пълните им размери от **** лева отхъврлени е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид
неоснователността на двете въззивни
жалби на страните не се селедват разноски по водене на делото във въззивното
производство.
Воден от горното, КнОС
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 203/
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: