Р Е Ш
Е Н И Е
№231
гр. Добрич, 18.06.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О
Д А
Добрички
административен съд, в публично заседание на четвърти юни, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при
участието на прокурора от Окръжна прокуратура гр.Добрич, Милена Любенова и секретаря,
Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя административно дело № 778 по описа на съда за 2018 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба на М.С.Ж. *** срещу Министерството на вътрешните работи, с
която е предявен иск за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразна Заповед №
8121К-5328/23.12.2015 г. за налагане на дисциплинарно наказание, издадена от Румяна Бъчварова- министър на вътрешните
работи, както и иск за заплащане на законната лихва върху сумата от 10 000
лева, считано от 23.02.2018 г. (влизането в сила на Решение № 11874/09.10.2017
г. на Върховен административен съд V отделение, с което е отменена заповедта)
до окончателното плащане на обезщетението. Претендира се и заплащане на направените
по делото разноски.
Ищецът твърди,
че Заповед № 8121К-5328/23.12.2015 г., издадена от министъра на вътрешните
работи, с която му е наложено дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“
за срок от 4 месеца, е отменена с като незаконосъобразна с Решение 11874/09.10.2017
г. по адм.д. № 2907/2016 г. на Върховен административен съд, V отделение. Изтъква обстоятелството, че решението на съда
е влязло в сила на 23.02.2018 г., когато е потвърдено с Решение № 2393 от
23.02.2018 г., по адм.д. № 13 284/2017 г. на ВАС -Петчленен състав. Вследствие
на незаконосъобразната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, ищецът твърди,
че претърпял неимуществени вреди, посочени в исковата молба - психически
страдания, породени от накърняване на доброто му име, чест и достойнство. Явно
незаконното дисциплинарно наказание породило здравословни проблеми, изразяващи
се в повишаване на кръвното налягане,
главоболие и сърцебиене. Ищецът започнал да се чувства неудобно в работната си
среда, изпаднал в стрес и депресивно състояние,
притеснявал се от околните, запознати с наложеното му наказание. Ищецът
се чувствал психически потиснат и унизен, затова се изолирал от приятелския си
кръг, ограничил до минимум социалните си контакти. Почувствал, че наложеното му
дисциплинарно наказание силно компрометирало позицията му в обществото. В
исковата молба се твърди, че наложеното дисциплинарно наказание станало
известно на юристите в града, на служителите и магистратите в съдебната палата.
Отделно от това Министерството на вътрешните работи сезирало и Окръжна
прокуратура Добрич по случая като поискало да се извърши и разследване за
евентуално извършено престъпление по Наказателния кодекс. Било образувано
следствено дело № 24/2016 г. по което дело всички прокурори от ОП Добрич се
отвели и делото било изпратено на РП Девня. Така наложеното дисциплинарно
наказание станало известно и на всички прокурори от Окръжна прокуратура Добрич.
Следствие на незаконосъобразната заповед за дисциплинарно наказание ищецът
станал потиснат, чувствал се унижен,
започнал да води уединен живот, да общува с околните с притеснение, да
ходи трудно и с огорчение на работа. С тези доводи и аргументи ищецът счита, че
Министерството на вътрешните работи следва да бъде осъдено да му заплати
обезщетение от 10 000 лева за причинените от незаконосъобразния административен
акт неимуществени вреди. В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. Д.К.
като заявява, че поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена в пълен
размер, по доводи, изложени в нея и в хода на устните състезания. Претендира
присъждане за направените в хода на настоящото производство разноски.
Ответникът –
Министерство на вътрешните работи, представлявано от юрисконсулт Т.Ц., редовно
упълномощена с пълномощно на л.37, в писмен отговор на исковата молба с вх. №
331 от 28.01.2019 г., л.31-36, оспорва
изцяло предявения иск. Изразява становище за недопустимост на иска срещу МВР с
аргумента, че министерството не било носител на материална и процесуална
легитимация по иска за обезщетение. Позовава се на чл.7 от ЗОДОВ, чл.27, ал.1 и
ал.2 от ГПК и чл.37, ал.2 от действащия ЗМВР както и на чл.14, ал.2 от
отменения ЗМВР и изтъква, че МВР като висшестоящо учреждение не носело
отговорност за задълженията на своите структури – самостоятелни юридически лица
за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни актове и действия на техни
служители. Затова моли производството да се прекрати на осн. чл.130 от ГПК. На
второ място, счита, че не е доказана причинно-следствена връзка между
наложеното дисциплинарно наказание и твърдените в исковата молба вреди нито по
основание, нито по размер. Изразява становище, че твърдените от ищеца вреди не
са му причинени вследствие от административна дейност, свързана с упражняване
на властнически правомощия. Незаконосъобразният административен акт на
министъра на вътрешните работи бил постановен по повод служебно правоотношение,
свързано с полагането на труд, затова не бил в резултат на административна
дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Оспорва ищецът да е претърпял твърдените
психични болки и страдания. Прави извод, че си е съпричинил вредоносния
резултат „щом не е положил елементарна, обичайна грижа за здравословното си
състояние като потърси медицинска помощ“. Оспорва размера на претендираното
обезщетение от 10 000 лева като възразява, че не са представени
доказателства за претърпени неимуществени вреди. Оспорва и претенциите за
присъждане на лихви и разноски. Моли исковата молба да се отхвърли като
неоснователна.
Участващият по делото прокурор от Окръжна
прокуратура – Добрич, Милена Любенова, дава заключение за допустимост на иска и
доказаност на исковата претенция. Прокурорът счита, че е доказано наличието на отменен
с влязло в сила съдебно решение незаконосъобразен административен акт,
претърпени неимуществени вреди в резултат на наложено на ищеца с отменената
заповед дисциплинарно наказание. Прокурорът счита, че размерът на претендираното
обезщетение не съответства на реално претърпените вреди.
По претенцията
за недопустимостта на исковете
При
извършената проверка за допустимост на предявените искове, главен и акцесорен
за лихви, настоящият съдебен състав счита, че са налице положителните
процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се
произнесе по предявената претенция, с която е сезиран. Пасивната процесуална
легитимация е правилно определена, съобразно правилото на чл.205 от АПК.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на Министерството на
вътрешните работи, че МВР не е пасивно легитимиран по иска ответник с
аргумента, че понеже ищецът е служител на ОД на МВР, самостоятелно юридическо
лице и затова ОД на МВР, а не министерството следвало да бъде субект на
гражданската отговорност за вреди. Съгласно чл. 7 ЗОДОВ искът се предявява
срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове,
действия или бездействия са причинени вредите. Нормата на чл. 205 АПК,
приложима съгласно препращащата разпоредба на чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ относно реда
за разглеждане на исковете, посочва като правосубектен ответник юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. В конкретния случай се поддържа, че вредите
са причинени от незаконосъобразен акт, издаден от министъра на вътрешните
работи. Независимо, че ищецът, главен юрисконсулт М.Ж., е бил и е служител на ОД на МВР Добрич, то
незаконосъобразният акт, от който се претендират вреди, е издаден от министъра
на вътрешните работи. Затова надлежен
ответник по предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е Министерството на вътрешните
работи като юридическото лице, представлявано от министъра съгласно чл. 205 АПК.
От
фактическа страна
Като обсъди
събраните по делото доказателства съдът намира
за установено следното:
Ищецът М.С.Ж.
е главен юрисконсулт в отдел „Правно
обслужване“ в Областна администрация в Областна дирекция на МВР –Добрич към
момента на налагане на дисциплинарното наказание и към настоящия момент.
На
14.09.2015 г. със Заповед № 8121з-1131 министърът на вътрешните работи е
образувал дисциплинарно производство по повод анонимен сигнал за неправомерни
действия на служители на ОД на МВР Добрич при определяне на трудова злополука
на разследващ полицай И.П.Г..
Проверката
на дисциплинарно-разследващия орган приключила със Справка с рег. №
8121р-38687/31.10.2015 г., с която на главен юрисконсулт М.Ж., в качеството му
на член на комисията за трудови злополуки при ОД на МВР Добрич, е отправено
обвинение, че не е изпълнил свои служебни задължения при съставянето на Протокол
№ 1/10.02.2015г. за резултатите от разследването на трудовата злополука с
полицай Г.. Според дисциплинарно-разследващия орган това деяние на главен
юрисконсулт Ж. довело до изплащане на обезщетение в размер на 6 брутни заплати (
8 038,80 лева) на претърпелия трудова злополука полицай Г., с което била
нанесена финансова вреда на ОД на МВР-Добрич.
Дисциплинарното
производство е приключило с връчването на Ж.
на 12.01.2016 г. в 9,00 часа на Заповед № 8121К-5328/23.12.2015 г.,
издадена от министъра на вътрешните работи, Румяна Бъчварова, с която на
основание чл.194, ал.2, т.1 и т.2 и чл.202, ал.1 от ЗМВР му е наложено
дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ за срок от 4 месеца за
извършено нарушение на служебната дисциплина.
Ищецът, М.Ж.
е оспорил заповедта на 18.01.2016 г. с жалба до Административен съд - Добрич,
по която е било образувано адм.д. № 57/2016 г. С Определение № 454 от
17.02.2016 г. производството е прекратено, а жалбата е изпратена по подсъдност
на Върховния административен съд на Република България.
С Решение №
11874/09.10.2017 г. по адм.дело № 2907/2016 г. на Върховен административен съд
Пето отделение Заповед № 8121К-5328/23.12.2015 г. на министъра на
вътрешните работи е отменена като незаконосъобразна. В мотивите на решението са
изложени съображения, че заповедта е издадена и при липса на предвидените в
закона материално-правни предпоставки, както и че главен юрисконсулт Ж. не е
извършил нарушение на служебната дисциплина, за което му е наложено
дисциплинарно наказание. За да отмени заповедта като незаконосъобразна,
Върховният административен съд е направил и следното заключение в мотивите на Решение
№ 11874/09.10.2017 г. по адм.дело № 2907/2016 г., Пето отделение: „Освен това всички факти, от съществено
значение за квалифициране на увреждането, претърпяно от полицай Г. като трудова
злополука, всъщност са приети за установени и в справката на дисциплинарно
разследващата комисия (в последната е установено, че Г. е пострадал по време на
организирано служебно спортно мероприятие, в работно време, в присъствието на
колеги, служители на ОД на МВР - Добрич), поради което не може да се направи
извод, че извършеното от Ж. при разследването на инцидента представлява
неизпълнение на служебните задължения, още повече, че констатациите за
характера на злополуката се потвърждават от разпореждането на ТП на НОИ -
Добрич.
Хипотезата на чл. 202, ал. 1 ЗМВР също не е
осъществена. Изплащането на парично обезщетение на законно основание – трудова
злополука, не може да се определи като имуществена вреда за органа по
назначаването и за ръководената от него администрация, както и да се приеме за
последица от действията на служител, ангажиран с разследването на този
правопораждащ факт. Обезщетението на пострадалия служител е изплатено съгласно
заповед на директора на ОД на МВР-Добрич и основание за това са решение на
ЦЕЛК- МВР и разпореждането на ТП на НОИ – Добрич, но не и протокол №
1/10.02.2015 г. на комисията за разследване на трудовата злополука. Ето защо
настоящият състав приема, че описаното в оспорената заповед поведение на
жалбоподателя не представлява неизпълнение на служебни задължения, от което са
настъпили значителни имуществени вреди. „
По повод
обжалване на решението от министъра на вътрешните работи е било образувано
касационно производство - адм.д. № 13284/2017 г., в което Върховен
административен съд- Петчленен състав, ІІ колегия се е произнесъл с Решение № 2393
от 23.02.2018 г., с което е оставил в сила решението на първоинстанционния
тричленен състав на ВАС. Решението на петчленния състав на ВАС е окончателно,
поради което следва да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание на ищеца Ж. е окончателно отменена на датата на постановяването му,
т.е. на 23.02.2018 г.
За
доказване на твърденията в исковата молба за претърпени неимуществени вреди по
делото бяха разпитани свидетелите Б.В.Й.- главен юрисконсулт в ОД на МВР -
Варна и П.Н.П.– старши експерт в отдел „Човешки ресурси“ към ОД на МВР –Добрич.
Свидетелката
Й.твърди, че се познава с ищеца М.Ж. от около 20 години, откогато са назначени
за юрисконсулти в областните дирекции на МВР. Свидетелката е знаела от М.Ж. за
образуваното срещу него дисциплинарно производство, за причините за
образуването му и е била запозната с издадената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание. Според свидетелката ищецът много трудно преживял налагането
на дисциплинарното наказание, бил много разстроен, обиден, „смачкан“,
притеснен, тъй като вярвал, че е постъпил правилно при регистрирането на
злополуката с полицай Г.. Според свидетелката, тя и останалите й колеги юристи,
запознати със случая, изпаднали в недоумение, защо при тази конкретна трудова
злополука Инспекторатът на МВР образувал и провел дисциплинарно производство
срещу колегата им, Ж.. Свидетелката твърди, че редовно дава становища по
представяни й документи за трудови злополуки и че случаят с Ж. рефлектирал и
върху нея. Свидетелката не е знаела къде би могла да е допусната грешка ( от М.Ж.),
чувствала се също неуверена до момента, в който заповедта била окончателно
отменена от съда.
Свидетелят
Пламен Неделчев Петков, служител в ОД на МВР -Добрич, член на комисията за
трудови злополуки в ОД на МВР- Добрич, дава показания, че по повод трудовата
злополука с полицай Г., настъпила по време на спортно мероприятие в работно
време, срещу него, срещу ищеца, Ж. и срещу третия член на комисията, главен
разследващ полицай, К.Р., започнали „безконечни проверки“. Според свидетеля
неприятностите тръгнали, след като на пострадалия, полицай Г., били изплатени 6
заплати. Първо, членовете на комисията били разследвани от 7 служители на МВР
-София. След това още два пъти идвали по двама служители на МВР. Разследващите
били настроени срещу тях и свидетелят не
могъл да разбере каква е причината. Свидетелят, ищецът Ж. и разследващ полицай
Рачев били наказани с предупреждение за уволнение затова, че ощетили държавата,
поради изплатеното на полицай Г. обезщетение. Според свидетеля веднага се
разчуло, че главният юрисконсулт на ОД на МВР Добрич, и единствен в областта, е
наказан с дисциплинарно наказание. Колегите им започнали да странят от тях, а
по отношение на М.Ж. имало злоради коментари, че „защитава МВР, а е в кюпа на
наказаните“. Според свидетеля това било потискащо, той се затворил в себе си,
имал чувството, че всеки от колегите му „шушука“ зад гърба му, а вечер стоял и
гледал тавана. Описва в показанията си преживяното като „Много неприятно. На
никой да не се случва това.“
Съдът
приема свидетелските показания като обективни, достоверни, логични и дадени
добросъвестно.
По делото
бе изслушана съдебнопсихиатрична и съдебномедицинска експертиза, изготвена от
д-р Т.С. – специалист по психиатрия и д-р Д.Д. – съдебен лекар.
Медицинските
специалисти дават заключение, че ищецът Ж. е бил психично здрав до момента на
връчването на заповедта за дисциплинарно
наказание. Към момента на връчване на заповедта, 12.01.2016 г., у Ж. са
възникнали високи по интензивност напрежение и тревожност. Преживяното изиграло
роля на масивна психотравма, довело до
влошаване на психичното му състояние, с клинично проявление на известно
стесняване на полето на ясно съзнание. Състоянието на Ж. е оценено в рамките на
отключилата се остра стресова реакция. След отшумяване симптомите на острата
стресова реакция влошеното психично състояние на Ж. се владеело от клиничната
характеристика на смесена тревожно депресивна реакция в рамките на периода на
адаптация, като на преден план са се проявили симптоми на тежка депресия,
съчетана с висока по интензивност тревожност. Във времето тревожно депресивната
реакция е приела клинична характеристика на протрахирана депресивна реакция.
Психичното състояние на ищеца се е владеело от мрачно и потиснато настроение,
тревожност с висока интензивност, невъзможност да изпита радост и да се справи
със ситуацията, безпомощност, проблемно ангажиране и справяне с ежедневните
задължения. Според медицинските специалисти без стресогенното събитие
психичното разстройство не би възникнало. Стресовото събитие довело до засягане
и на семейното обкръжение на ищеца и до влошаване на отношенията със
семейството му като лабилното му психично състояние приело клинична
характеристика на посттравматично стресово разстройство. Състоянието на ищеца
значително се подобрило едва след прекратяване по съдебен път на наложеното му
дисциплинарно наказание. Но на преден план са останали усещания за обида,
недоверие и кошмарни сънища, макар и намалели по честота. Ж. е успял да притъпи,
но не и да преработи болезнените чувства и спомени от преживяната обида и
засегнатото достойнство. Причиненото му страдание и унижение е заседнало
дълбоко в съзнанието му и той остава емоционално лабилен, с епизоди на
повтарящо се изживяване на травмата под формата на внезапно оживяване на минали
сцени, кошмарни сънища, които макари редуцирани по честота, носят болестен
характер. През 2013 г. на М.Ж. е поставена диагноза хипертонична болест и му е
назначено изследване. При проведените профилактични прегледи в края на
2013,2014 и 2015 г. стойностите на кръвното му налягане били в норма. В
началото на март 2016 г. при проведен преглед са установени стойности на кръвно
налягане 170/100, придружени с главоболие, сърцебиене, виене на свят. Ж.
положил изключителни усилия за преодоляване на възникналите здравословни
проблеми - чести хипертонични кризи, проблеми с телесното тегло и психологични
прояви. В заключение експертизата приема, че при извършения преглед на
07.03.2016 г. М.Ж. е бил в състояние на хипертонична криза, която е в резултата
на нервнопсихичното пренапрежение и развитието на смесена тревожно депресивна
реакция, свързана с връчената му заповед за налагане на дисциплинарно
наказание.
Съдебнопсихиатричната
и съдебномедицинската експертиза не бе оспорена от страните. Същата е изготвена
от експерти, притежаващи необходимите специални знания в областта на медицината
и психиатрията, които са незаинтересовани от изхода на спора. Съдът дава вяра
на заключението на медицинските специалисти като компетентно изготвено и
обосновано.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Искът черпи
правното си основание от чл.1, ал.1
на Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди /обн. ДВ бр.60/1988г./, според който държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно, отговорността
на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице
на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност; реално
претърпяна вреда (имуществена и/или неимуществена) и 3. причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат.
1.Незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата при или по повод
изпълнение на административна дейност.
В случая е безспорно установена
първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника по чл. 204, ал. 1 АПК за отмяна на незаконосъобразния административен акт с отмяната на Заповед №
8121К-5328 от 23.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи.
С влязлото в сила на 23.02.2018
г. Решение № 11874/09.10.2017 г. по адм.дело № 2907/2016 г. на Върховен
административен съд, Пето отделение Заповед № 8121К-5328/23.12.2015 г.,
издадена от министъра на вътрешните работи, е отменена като незаконосъобразна.
2. Изпълнение на административна
дейност
Налагането на дисциплинарно
наказание на служител на МВР е административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Неоснователно е възражението на
ответника, че вредите не са причинени при и по повод изпълнението на
административна дейност. Няма спор по делото, че ищецът е в служебно правоотношение с МВР. Противно на твърдяното от процесуалния представител на МВР, служебното
правоотношение разкрива същностни разлики с трудовото, основно поради липсата
на отношения на равнопоставеност. Дисциплинарната власт на органа по
назначаване е същностна част от служебното правоотношение, поради което
отношенията във връзка с дисциплинарната отговорност на служителите по ЗМВР, също
са административни - отношения на власт и подчинение. Този извод се подкрепя от
систематичното място на Глава Осма на ЗМВР - чл. 194
-чл. 215а ЗМВР, уреждаща
дисциплинарната отговорност на служителите по ЗМВР.
3. Реално
претърпени вреди и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразния акт
Ответникът
оспорва в случая претърпените неимуществени вреди и тяхната пряка и
непосредствена причинна връзка с отменената заповед.
Съдът
намира, че доказателствата по делото и заключението на вещите лица по допуснатата
комплексна съдебно-медицинска и психологична експертиза, както и обичайната
житейска логика установяват по безспорен начин, както претърпени неимуществени
вреди от ищеца, така и обстоятелството, че увреждането е настъпило като пряка и
непосредствена последица от издадената незаконосъобразна заповед.
Показанията
на свидетелите Й.и Петков, и двамата служители на МВР, ясно и логично
илюстрират негативните преживявания на ищеца Ж., породени от воденото срещу
него дисциплинарно производство, както и техните негативни емоционални
състояния, породени от несправедливо издадената заповед за налагане на особено тежко
дисциплинарно наказание на техния колега. Установява се неяснотата за
действителните причини дали повод за образуване на дисциплинарно производство
срещу М.Ж. и останалите двама членове на комисията за трудови злополуки.
Установява се, че негативното отражение на незаконосъобразно проведеното
дисциплинарно производство върху психиката на ищеца Ж. е проявило своето
продължително въздействие до момента на окончателната отмяна на
незаконосъобразната заповед с решението на втората инстанция на Върховния
административен съд. Установява се, че нелогичното поведение на
дисциплинарно-разследващия орган и дисциплинарно-наказващия орган на МВР е
уронило доверието на ищеца, както и на свидетелите, в институцията МВР.
Заключението
на съдебния лекар и на лекаря – психиатър установяват, че преживяното от Ж.
дисциплинарно наказание е изиграло роля на масивна психотравма, оставила впоследствие във времето негативните си
последици върху психиката на ищеца -
тревожност, депресия, кошмарни сънища и довела до влошаване на
отношенията в семейството му. Според заключението на вещите лица до момента на
връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание Ж. е бил напълно
психически здрав – положение, което се е променило неблагоприятно за Ж.,
следствие от връчената му незаконосъобразна заповед. В тази връзка,
Административен съд - Добрич приема за безспорно установено, че след датата на връчване
на заповедта, с която е наложено незаконосъобразното дисциплинарно наказание, е
последвало значително влошаване на общото здравословно състояние на М.Ж.,
включително и обостряне на установената по-рано хипертонична болест.
Съдът приема
също, че периодът на увреждането, през който ищецът е бил подложен на негативни
емоционални преживявания и е търпял социален дискомфорт е започнал по-рано, от
момента на узнаването за образуваното на дисциплинарно производство, края на м.
септември 2015 г. и е продължило до момента на окончателната отмяна на
издадената незаконосъобразна заповед за налагане на дисциплинарно наказание,
23.02.2018 г.
От
показанията на свидетелката Йорданова, колега на ищеца и от заключението на
вещите лица се опровергава необоснованото твърдение на процесуалния
представител на МВР, че ищецът е съпричинил вредите върху здравословното си
състояние, понеже не потърсил лекарска помощ. В показанията си свидетелката Й.категорично
заявява, че е съдействала на Ж. да бъде приет и същият е бил прегледан от
признат лекар-кардиолог в гр.Варна. От заключението на вещите лице се
установява, че на 07.03.2016 г. Ж. също е търсил лекарска помощ за овладяване
на симптомите на влошеното си здравословно състояние. Вещите лица са категорични
в заключението си, че Ж. е положил изключителни усилия да преодолее
възникналите здравословни проблеми- чести хипертонични кризи, проблеми с
телесното тегло, психологични прояви, съзнавайки отговорността към сина си.
Независимо
от събраните по делото доказателства, съдът намира, че обикновената житейска
логика обосновава заключение, че налагането на всяко дисциплинарно наказание е
свързано с негативни преживявания и отрицателни емоции. Но когато някой е
несправедливо обвинен и наказан за деяние, което изобщо не представлява
дисциплинарно или друго по вид нарушение, негативните психически преживявания и
отрицателни емоции у несправедливо обвинения нанасят много по-тежки увреждания,
неимуществени вреди, които следва да бъдат оценени и обезщетени.
4.Относно
размера на обезщетението за вреди
Според чл.4
от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността се характеризира като
обективна, безвиновна.
Определянето
на размера им се извършва по общото правило на чл.52 от Закона за задълженията
и договорите, приложим, съгласно § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ.
Съгласно
чл.52 от Закона за задълженията и договорите, обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Обезщетението за неимуществени
вреди има само компенсаторна функция. Целта му е не да поправи вредите, а да
възстанови психическото равновесие на пострадалото лице / Решение №
553/27.06.2013г. на ВКС по гр.д. № 196/2012г., ІV, г.о., ГК/. Това обуславя
необходимостта от пълно и всестранно обхващане на всички, настъпили в резултат
на увреждането, неимуществени вреди. В съдебната практика и в теорията /вж.
А.Калайджиев, Облигационно право, Обща част.С., 2013, с.413./ се приема, че в
понятието “неимуществени вреди” се включват всички телесни и психически
увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни
емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в
психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време. Затова законът
е въвел справедливостта като критерия за тяхното обезщетяване. Понятието
“справедливост” е обусловено от конкретните и обективно съществуващи
обстоятелства по настоящия казус - начин на извършване, обема, характера и
тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, физическите и психологическите последици за увредения, възрастта на
увреденото лице. При определяне на справедлив размер на обезщетението е от
значение положението в обществото на увредения и общественото възприемане на
справедливостта в икономически аспект.
Изхождайки от посочените критерии съдът
съобрази, че към момента на неправомерното увреждане на ищеца от представители
на неговия работодател, същият е с висше образование, юрист и дългогодишен
служител на МВР, на длъжност „Главен юрисконсулт“ на ОД на МВР –Добрич.
В случая
причините, мотивирали съда да отмени незаконосъобразната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание, цитирани по-горе, имат значение в настоящото
производство, в което следва да се оцени силата и интензитета на увреждането.
От съдържанието на оспорената заповед се установява по безспорен начин, че на
ищеца е отправено обвинение за извършване на деяние при констатиране на
злополука с друг служител на МВР, което деяние не е обявено за дисциплинарно
нарушение и изобщо не може да бъде квалифицирано като някакво закононарушение.
С влязло в сила съдебно решение е установено, че обвиненията към Ж. за
извършено от него нарушаване на служебната дисциплина и ощетяване бюджета на ОД
на МВР са изцяло несправедливи, не основани на никакъв нормативен акт и дори
абсурдни.
Не без
значение е обстоятелството, че ищецът към момента на налагането на
дисциплинарното наказание е изпълнявал длъжността Главен юрисконсулт в ОД на
МВР и че в съответствие с изискванията за тази длъжност неговите основни
задължения се свеждат до оказване на правна помощ и съдействие на органите на
МВР за законосъобразно упражняване на различните дейности в ОД на МВР, вкл. и
оказване на съдействие на служителите на МВР да реализират установените си в
закона социални и трудови права. Ищецът е наказан дисциплинарно с изключително
тежко дисциплинарно наказание именно за последното, т.е. затова, че е изпълнил
свое законоустановено задължение да състави протокол за настъпилата трудова
злополука с друг служител на МВР с цел последният да реализира свое социално и осигурително
право. При определяне размера на обезщетението следва да се отчете грубата несправедливост,
извършена от длъжностите лица на МВР, провели и приключили незаконосъобразното
дисциплинарно производство срещу Ж..
Освен това
съдът намира, че предвид ролята и мястото на ищеца Ж. в системата на МВР, като
главен юрисконсулт, т.е. като служител, който най-добре следва да познава и
прилага правилно закона, същият е претърпял много по-големи психически болки и
страдания от останалите дисциплинарно наказани членове на комисията за трудови
злополуки. Незаконосъобразното
дисциплинарно наказание би могло да урони (до момента на отмяната му)
престижа и авторитета на Ж. сред познатите му в юридическите среди в града, но
то действително е уронило авторитета и престижа сред колегите му, неюристи в
МВР, за което свидетелства разпитаният по делото Пламен Петков. През целия
период на увреждането ищецът е преживявал силно негативно това публично накърняване
на доброто си име и се е чувствал изключително некомфортно в служебната си среда и изолиран в социалните си
контакти. Затова при определяне размера на обезщетението следва да се отчете
силата и интензитета на увреждането, породено от служебното качество, главен
юрисконсулт на ОД на МВР.
Обезщетението,
за да е справедливо, трябва да е съразмерно с интензивността на увреждането, да
отговаря на конкретните данни по делото, така и на обществените очаквания за
справедливост. Размерът на обезщетението следва да се съобрази и с периода на
увреждането, в случая от края на м.септември 2015 г. до края на м. февруари
2018 г., т.е. 2 години и четири месеца.
При
определяне размера на обезщетението следва
да се отчете и обстоятелството, че според заключението на медицинските
специалисти, психическата травма не е заличена след отмяната на
заповедта. Тази травма, продължава да оказва негативно въздействие върху
психиката на Ж..
Съобразявайки
всички тези обстоятелства, обема, характера и тежестта на психичните болки и
страдания на ищеца, неговото социално и служебно положение, а също и
икономическото положение в страната, настоящият състав на съда намира, че претендираната
сума от 10 000 лева е справедлив размер на дължимото от МВР обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди, вследствие на осъществена спрямо него
необоснована дисциплинарна репресия.
Основателна
е и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху главницата, считано
от 23.02.2018 г. (влизането в сила на Решение № 11874/09.10.2017 г. на Върховен
административен съд V отделение, с което е отменена заповедта) до окончателното
изплащане на обезщетението. От влизането в сила на решението, с което се отменя
незаконния административен акт, вземането за обезщетение за вреди става
изискуемо, според т.4 от ТР № 3 /2005 г. по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС,
съответно от този момент се дължи заплащането на законна лихва върху
задължението за обезвреда.
Ищецът
претендира присъждане на разноски по представен списък - за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв., платени в брой, съгласно представен
договор за правна защита № 0211518 от 27.12.2018 г и пълномощно на л.21, 10
лева платена държавна такса и 500 лева - възнаграждение за вещи лица, заплатени
с вносни бележки от ПОС-терминал, л.44 и
л.94 и 5 лв. банков комисион. Претенцията за разноски е основателна. Съгласно
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса. Ответникът следва да бъде осъден да заплати обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със
законната лихва върху него, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението и извършените разноски по делото в общ
размер на 1515 лева.
Водим от
горното, Административен съд гр.Добрич, ІІІ състав:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Министерството
на вътрешните работи на РБ да заплати на М.С.Ж. с ЕГН ********** *** сумата от
10 000 (десет) хиляди лева, представляваща обезщетение за всички
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменената като
незаконосъобразна Заповед № 8121К-5328/23.12.2015 г., издадена от министъра на
вътрешните работи, ведно със законната лихва върху сумата от 10 000 лева, считано от 23.02.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1515 (хиляда
петстотин и петнадесет) лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, държавна такса и възнаграждение за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
Н.Каменска