Р Е Ш Е Н И Е
№ 112/15.7.2020 г.
гр. Ямбол, 15.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, шести
състав, в публично заседание на осми юли две хиляди и двадесета година в
състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст. Гюмлиева
и прокурор Д.Георгиева, разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 107 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
По искова молба на „Бора Еф
Ай“ ООД-гр.Ямбол против Община Ямбол, с
която се претендира заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на общо 161350 лева, съставляващи претърпени загуби в размер на 80000
лева и пропуснати ползи в размер на 81350 лева, причинени в резултат на отменен
като незаконосъобразен административен акт – Заповед № РД/02-0522/30.04.2015 г.
на Кмета на Община Ямбол на основание чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1 от ЗОДОВ
е образувано адм.дело № 360/2017 г. по описа на
Административен съд-Ямбол. Със същата молба се иска присъждане на законната
лихва, считано от 30.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
на разноските, направени по настоящото съдебно производство, като се сочи, че претендираната сума от 80000 лева, съставляваща претърпяна
загуба, представлява стойността на премахнатата въз основа на
незаконосъобразната заповед сграда, а сумата от 81350 лева, съставлява
пропусната полза от неполучен наем за обекта по три сключени договора–с ЕТ „М.Д.“***,
с „Петрости“ ЕООД-гр.Ямбол и с „Винсид“
ЕООД- гр.Ямбол.
С решение № 214/20.11.2018
г. по адм.дело № 360/2017 г. Административен
съд-Ямбол е признал за недоказано оспорването истинността на Договор за наем от
07.02.2015 г., Анекс от 07.03.2015 г., Договор за наем от 02.03.2015 г.,
Договор от 13.03.2015 г. и Анекс към Договор за наем от 13.03.2015 г., осъдил е
община Ямбол да заплати на „Бора Еф Ай“
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр.Ямбол, ***, представлявано от Р.Д.П., със съдебен адрес:***, кантора № *, чрез адв.Ж.А. сумата от
111550 (сто и единадесет хиляди петстотин и петдесет) лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменена като незаконосъобразна
Заповед № РД/02-00522/30.04.2015 г., издадена от Кмета на Община Ямбол, ведно
със законната лихва, считано от 30.07.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата от този размер до претендирания размер от 161350 лева, отхвърлил предявения
иск като неоснователен и недоказан, и е осъдил Община Ямбол да заплати на „Бора
Еф Ай“ ООД-Ямбол сумата от 1641 (хиляда
шестстотин четиридесет и един) лева за направените по делото разноски.
Настоящото производство е
във фаза след като с решение № 5729/18.05.2020 г. по адм.
дело № 58/2019 г. ВАС е обезсилил решение № 214 от 20.11.2018 г., постановено
по адм. дело № 360/2017 г. по описа на
Административен съд Ямбол в частта му, с която е осъдена Община Ямбол да
заплати на „Бора Еф Ай“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр.Ямбол,
** сумата от 111550, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
от отменена като незаконосъобразна Заповед № РД/02-00522/30.04.2015 г. издадена
от кмета на община Ямбол, ведно със законната лихва, считано от 30.07.2015 г.
до окончателното й изплащане и е върнал делото в тази му част за ново
разглеждане от друг състав на съда.
В мотивите на решението е посочено, че „Производството
по чл.203 и сл. АПК е исково. Ищецът е този, който с исковата си молба определя
спорния предмет, страните и обема на търсената защита. Съответно съдът дължи
произнасяне и се произнася само по предмета на делото, с който надлежно е
сезиран. В случая производството пред първоинстанционният
съд се е развило по нередовна искова молба. В нея не са отразени изискуемите се
от закона обстоятелства, на които се основават предявените искове, позволяващи
на съда да се произнесе по заявените претенции. Претендираните
от ищеца вреди се основават на премахването на притежавана от него „сграда“,
изградена върху имот частна общинска собственост. Притежаваното право на
собственост върху недвижим имот ищецът трябва да изведе с неговите
индивидуализиращи белези - вид, местонахождение, граници, застроена площ, номер
по действащия кадастрален и регулационен план или друг вид план, а когато за
населеното място има влязла в сила кадастрална карта - идентификатора на имота.
В случая при наличие на претенция за вреди изразяващи се в стойността на
притежаван недвижим имот и невъзможността за ползването му по предназначение за
определен период от време, следва да е налице и описание на неговото фактическо
състояние към момента на неговото премахване. Само при индивидуализация на
имота в исковата молба е налице възможност за съда да установи дали ищецът
притежава право на собственост в твърдения обем и вид, на чиято загуба основава
твърдените за претърпени от него вреди. Такава индивидуализация в случая няма,
липсва каквото и да е описание на твърдяното за притежавано право на
собственост, при което е следвало първоинстанционния
съд да остави исковата молба без движение със съответните указания до ищеца да
ги отстрани и съобразно изпълнението им да извърши преценка на допустимостта на
всеки от предявените искове и едва след това да разгледа спора по същество. Нередовността
на исковата молба е намерила пряко отражение в мотивите на обжалваното решение,
в които съдът използва различни наименования на претендираното
от ищеца право на собственост – върху сграда и върху обект, представляващ
метален павилион, като в тях не е дал отговор на основното възражение на
ответника, че ищецът не се легитимира като собственик на недвижимия имот, от
премахването на който твърди да е претърпял вреди.“.
С Разпореждане №
270/26.05.2020 г. по адм.дело № 107/2020 г. на ЯАС
исковата молба е оставена без движение и на ищеца е изпратено съобщение да отстрани
посочените в мотивите на решение № 5729/18.05.2020 г. по адм.
дело № 58/2019 г. на ВАС нередовности на исковата
молба., в т.ч.: -да конкретизира притежаваното право на собственост върху
недвижимия имот с неговите индивидуализиращи белези - вид, местонахождение,
граници, застроена площ, номер по действащия кадастрален и регулационен план
или друг вид план, а когато за населеното място има влязла в сила кадастрална
карта - идентификатора на имота; -да се легитимира като собственик на
недвижимия имот, от премахването на който твърди да е претърпял вреди; -да
направи описание на фактическо състояние на недвижимия имот, от премахването на
който твърди да е претърпял вреди, към момента на неговото премахване.
С молба вх.№ 1039/11.06.2020
г. в изпълнение на дадените указания ищецът „Бора Еф Ай” ООД гр.Ямбол, ***, с
ЕИК *, представлявано от управителя си Р.Д.П., със съдебен адрес ***, кантора *,
чрез пълномощника си адв.Ж.А. конкретизира следното:
„Доверителят ми притежаваше
в собственост сграда /посочена като такава в първия абзац ред първи от ИМ, факт
приет за установен с влязлото в сила решение по адм.д.№
66/2015 г. ЯАС приложено като доказателство по горното дело, а именно че обекта
съставлява строеж пета категория по смисъла на ЗУТ/, находящ
се в *** с идентификатор ***** по кадастралната карта на гр.Ямбол /посочени на
ред първи, втори и трети в първи абзац на първоначалната ИМ/ изграден върху
имот частна общинска собственост с идентификатор ***** по кадастралната карта
на гр.Ямбол, при граници на същия: ПИ *****; ПИ *****; ПИ ***** и ПИ *****
/описани в АОбС № 1755/04.12.2012 г. приложен към писмения
отговор на ответната страна/, със застроена площ от 108 кв
м.
Сградата е била придобита от
съдружник в дружеството - Б.Х.П. след проведена публична продан на същата от
съдебен изпълнител по изп.д.№ 438/1994 г. по описа на
ЯРС съгласно постановление за възлагане от 03.02.1998 г. по същото изпълнително
дело /приложено като доказателство по делото с първоначалната ИМ/. Същият от
своя страна в качеството си на съдружник е внесъл сградата като апортна вноска в „Бора Еф Ай” ООД към 04.12.2008 г. /приложено
извлечение от ТР с първоначалната ИМ/ . Търговския обект е съборен от община Ямбол въз
основа на заповед № РД/02-00522 от 30.04.2015 г. на кмета на общината, в която
изрично като собственик е посочен доверителят ми. Във връзка с възражението на
ответната страна при първоначалното разглеждане на настоящото производство, че
съборения търговски обект не бил собственост на доверителят ми, тъй като бил
продаден на публична продан от ЧСИ на 03.09.2013 г. на ФЛ А.Ш., обръщам вниманието
Ви към приложения по делото писмен договор за покупко-продажба от 19.12.2013 г.,
от който е видно, че търговският обект е закупен отново от доверителят ми от ФЛ
А.Ш. /приет в с.з. проведено на 26.02.2018 г./. В подкрепа на факта, че
собственик на търговския обект към момента на премахването му е именно
доверителят ми са издадените спрямо него разпореждания от началника на СГКК
гр.Ямбол за заличаване на същия в кадастралната карта на града - предмет на
разглеждане по адм.д. № 139/2019 г. по описа на ЯАС и
адм.д.№ 321/2018 г. ЯАС.
Фактическото състояние на
търговския обект към момента на неговото премахване е документирано в приложен
по делото видеозапис поради неизпълнение на нормативно вменени на ответната
страна задължения да съставят протоколи за това.
Същото е описано подробно в
заключението на техническата експертиза, изслушана и приета по адм.д.№ 66/2015 г по описа на ЯАС /приложено в настоящото
производство/, както и в тройната СТЕ, приложена и изслушана в настоящото
производство при първоначалното разглеждане на същото. И така Фактическото
състояние на сградата към момента на нейното премахване е било следното:
През периода от м.януари до
средата на м.март 2015 г. в търговския обект със ЗП от 108 кв
м е бил извършен основен ремонт, при който източната част на същия е бил разделен
на две части: магазин за дрехи и обувки със ЗП от 50 кв
м и магазин за сувенири със ЗП от 14 кв м /среден/ и
западна част - магазин за хранителни стоки със ЗП от 44 кв
м. Обектът е съставлявал едноетажна масивна сграда с монолитно изградени основи
/стоманобетонова плоча, служеща за основа/, стоманена
надземна част като металните елементи са били захванати един за друг със
заварки, с тухлени стени от север и изток, трислойни панели с фазер, гипсокартон, едноскатен покрив
изпълнен с метална покривна констукция, покрита с
ламарина, с два санитарни възли от изток и запад изградени с тухлени стени, с
циментова замазка, частична обицовка с фаянс и
боядисване с латекс, алуминиеви витрини и входни врати на двата източен и среден
обект и желязна витрина и входни врати на западния обект и вход за зареждане от
изток, изградени ел. и ВиК инсталации. Обекта за
хранителни стоки от 44 кв м е бил с под теракот и циментова замазка, стените ново боядисани с
латекс, с окачен таван тип „Армстронг”, с ново блажно боядисани метални витрини
и врати. Средния обект за сувенири от 14 кв м е бил с
поставен на пода ламиниран паркет, по стените с гипсокартон и ново боядисани с латекс, окачен таван тип
„Армстронг”, витрини и вход - алуминиева дограма. Обекта за дрехи и обувки със
ЗП от 50 кв м е бил с под изпълнен с ламиниран паркет, стени с гипсокартон
и ново боядисани с латекс, с окачен таван тип „Армстронг”, витрина и вход с
алуминиева дограма.“
След изпълнение указанията
на ВАС и отстраняване на нередовностите на исковата
молба с определение № 169/11.06.2020 г. адм.дело №
107/20 г. на ЯАС е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като са
дадени указания на страните за носената от тях доказателствена
тежест.
В съдебно заседание се явява
представляващия дружеството Р.Д.П. заедно с процесуалния си представител адв.Ж.А., като подържат исковата претенция на основанията,
посочени в нея, както и всички доводи наведени при предходното разглеждане на
делото. Претендира се за уважаване на исковете и присъждане на направените пред
всички инстанции разноски съгласно приложения им списък.
Ответната страна редовно
призована не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по
предявените искове.
Участващия в делото прокурор
изразява становище, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен до
размера, който е доказан с назначената съдбно-оценъчно експертиза.
В настоящия процес са
изслушани вещите лица дали заключение по назначената тройна съдебно-техническа
експертиза със задача след като се запознаят с всички приложени по делото
доказателства, включително и видеоматериала и извършат необходимите проучвания,
да дадат заключение относно пазарната стойност на съборената сграда към
04.05.2015 г., като имат предвид, че към момента на събарянето й същата е била
действащ търговски обект, при което експертите заявяват, че подържат изцяло
дадените отговори.
По делото са приети всички
представени писмени доказателства и приложени съдебни производства и са разпитани
като свидетели лицата П.К.М., М.Г.Д. и К.Д.С.-първите двама
наематели на съборената сграда, а третия изготвил видеозаписа при събарянето й.
Свидетелите дават показания относно сключените договори за наем, времето за
упражняване на правата си, състоянието на сградата и нейното премахване, като
заявяват, че подържат изцяло показанията си при предходното разглеждане на
спора.
Предвид посоченото съдът
приема следното:
Предявените искове са с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и се разглеждат по реда на глава
единадесета от АПК.
Нормата на чл. 203 АПК регламентира, че гражданите и юридическите
лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица.
Искът по глава единадесета
от АПК е граждански и се базира на фактическия състав на непозволеното
увреждане, като е без значение виновно или не са действали длъжностните лица.
Ето защо отговорността е
обективна и гаранцонно-обезпечителна, а държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Вредата може да бъде
имуществена, когато се накърнява имуществото, патримониума
на правния субект – при претърпяна загуба или пропусната полза, или
неимуществена – когато се засягат сериозно личността и достойнството на
гражданина или му се причиняват болки и страдания, като субсидиарното
прилагане на чл.52 ЗЗД дава възможност обезщетението за последните да се
определя по справедливост.
Доколкото реда на ЗОДОВ е
специален, може да се прилага единствено и само тогава, когато липсва друг
процесуален ред за претендиране на обезщетение за претърпените вреди.
За уважаването на иск с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да се установи по безспорен и
категоричен начин наличието на следните кумулативно дадени предпоставки, а
именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно
лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат.
Изискването за кумулативност на тези условия се изразява в това, че
липсата на кое да е от тях води до непълнота на сложния фактически състав,
поради което не може да се реализира отговорността на държавата или общините по
предвидения специален ред, като доказателствената
тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение
за понесени вреди.
В настоящия случай
посочените предпоставки са налице в своята съвкупност досежно
претендираното обезщетение за претърпените
имуществени вреди по основание и частично по размер.
Ищецът извежда правото си на
собственост с всичките му индивидуализиращи белези в т.ч. вид, местонахождение,
граници, застроена площ и идентификатора на имота, като посочва че се касае за сграда
със застроена площ от 108 кв м., съставляващя
строеж пета категория, находяща се в *** с
идентификатор ***** по кадастралната карта на гр.Ямбол, изградена върху имот
частна общинска собственост с идентификатор ***** по кадастралната карта на
гр.Ямбол, при граници на имота: ПИ *****; ПИ *****; ПИ ***** и ПИ *****.
Видно от Постановление за
възлагане от 03.02.1998 г. по изп.д.№ 438/1994 г. на
ЯРС и извлечение от Търговския регистър, правото на собственост върху посочения
имот е придобито от ищцовото дружество като апортна вноска направена от съдружника Б.Х.П., който го е придобил
на публична продан извършена по посоченото изпълнително дело, като независимо и
паралелно с това ищецът е закупил от А.Ш. търговския обект с писмен договор за
покупко-продажба от 19.12.2013 г.
Ето защо направените от
ответната страна възражения, че Бора Еф Ай” ООД гр.Ямбол не е собственик на
обекта са неоснователни и се опровегават от събраните
по делото доказателства.
Въпросният обект-сграда с
идентификатор ***** разположен в имот частна общинска собственост с
идентификатор ***** по Кадастралната карта на гр. Ямбол е бил премахнат от
община Ямбол на 04.05.2015 г., въз основа на Заповед № РД/02-00522/30.04.2015
г. на кметът на Община Ямбол, която заповед е отменена с влязло в законна сила
на 30.07.2015 г. Решение № 85/30.07.2015 г. по адм.
д. № 66/2015 г. на Административен съд Ямбол.
В съответствие с това е
налице незаконосъобразен акт издаден при изпълнение на административна дейност,
който е отменен по съответния ред.
В резултат премахването на
обекта-сграда за ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба равняваща
се на пазарната стойност на имота и пропуснати ползи, т.к. същия не може да
реализира приходи от отдаването му под наем, поради което съществува пряка
причинно-следствена връзка между незаконосъобразния административен акт и
настъпилите вредоносни последици, т.к. в противен случай при неиздаване на заповедта дружествето щеше да притежава и ползва собствеността си в
пълния й обем.
За да установи размера на
претърпените загуби ищецът твърди, че фактическото състояние на търговския
обект-сграда към момента на неговото премахване е било следното: през периода
от м.януари до средата на м.март 2015 г. в търговския обект със ЗП от 108 кв м е бил извършен основен ремонт, при който източната
част на същия е бил разделен на две части : магазин за дрехи и обувки със ЗП от
50 кв м и магазин за сувенири със ЗП от 14 кв м /среден/ и западна част - магазин за хранителни стоки
със ЗП от 44 кв м. Обектът е съставлявал едноетажна
масивна сграда с монолитно изградени основи /стоманобетонова
плоча служеща за основа/, стоманена надземна част като металните елементи са
били захванати един за друг със заварки, с тухлени стени от север и изток, трислойни
панели с фазер, гипсокартон, едноскатен
покрив изпълнен с метална покривна констукция,
покрита с ламарина, с два санитарни възли от изток и запад изградени с тухлени
стени, с циментова замазка, частична обицовка с фаянс
и боядисване с латекс, алуминиеви витрини и входни врати на двата източен и
среден обект и желязна витрина и входни врати на западния обект и вход за
зареждане от изток, изградени ел. и ВиК инсталации.
Обекта за хранителни стоки от 44 кв м е бил с под теракот и циментова замазка, стените ново боядисани с
латекс, с окачен таван тип „Армстронг”, с ново блажно боядисани метални витрини
и врати. Средния обект за сувенири от 14 кв м е бил с
поставен на пода ламиниран паркет, по стените с гипсокартон и ново боядисани с латекс, окачен таван тип
„Армстронг”, витрини и вход - алуминиева дограма. Обекта за дрехи и обувки със
ЗП от 50 кв м е бил с под изпълнен с ламиниран паркет, стени с гипсокартон
и ново боядисани с латекс, с окачен таван тип „Армстронг”, витрина и вход с
алуминиева дограма.
В тази връзка е назначена и
изслушана тройна съдебно-техническа експертиза, която след като се е запознала
с всички приложени по делото доказателства, включително и видеоматериала, за
който показания дава свидетеля С., извършила е необходимите проучвания и взела предвид,
че към момента на събарянето се е касаело за действащ търговски обект, дава
заключение за пазарната стойност на съборената сграда към 04.05.2015 г.
В заключението си, което съдът
приема за обективно, компетентно и правилно, експертите посочват, че процесната сграда с административен адрес гр.Ямбол, *****
(бивша собственост на „Ягода" ЕАД) е била изградена върху земя - общинска
собственост, представляващ ПИ с идентификатор ***** по КККР на гр. Ямбол, като
с постановление за възлагане от 03.02.1998 г. се възлага на Б.П. собственост на
метален павилион с размери 15м/9м и светла височина от 2,75 м, включващ две
самостоятелни търговски помещения и склад с изградена ВиК
и ел.инсталации и ел. табло и оборудване, който обекта е апортиран
като непарична вноска от Б.П. в капитала на „Бора Еф Ай” ООД към 04.12.2008 г.
и в момента на апортирането обекта се е състоял от
два магазина, от запад за дрехи и обувки, а от изток хранителен - общо със ЗП
-135 кв.м. Впоследствие е реституиран съседния от запад имот и част от
павилиона от запад е съборена, при което стената от запад е преместена на изток
и обекта е останал с размери 12/9 м и ЗП -108 кв.м.
Вещите лице са извършили
оглед на място на 12.10.2018 г. и са констетирали останали на място основи с бетонова плоча с
размери 12/9 м и тухлени стени от бивш санитарен възел от северозапад, с външни
размери 2,10/2,30 м. От прегледа на предоставения видеоматериал и данни от
ищеца експертите са констатирали, че павилионът в момента на демонтажа е бил
едноетажна масивна сграда - павилионен тип състояща
се от три магазина със ЗП общо -108 кв.м.
Същите посочват, че конструктивно
сградата е била с монолитно изградени основи, стоманена надземна част скелет и
покрив, едноскатен покрит с ламарина, стени - тухлена
от север и частично от изток, трислойни панели с фазер, гипсокартон
от ремонта, алуминиеви витрини и входни врати на двата ремонтирани магазина и
желязна витрина и входна врата на хранителния магазин от юг и вход за зареждане
от изток, а с тухлени стени са изградени два санитарни възела от изток и запад.
При експертизата е устновено, че подобренията и довършителните работи са: - в
източен магазин/ хранителен/ 44 кв.м: по под - теракот
и циментова замазка в склад и сан. възел, стени - ново боядисване с латекс, по
тавани - окачен таван стар ПДЧ в склад, в зала окачен таван тип Армстронг, вход
и метални остъклени витрини с блажно боядисване от юг и вход за зареждане от
изток от ул." Бяло море” - метална врата; - в среден магазин / за
сувенири/ 14 кв.м; по под - ламиниран паркет, по
стени гипсокартон и боядисване с латекс, по тавани -
окачен таван тип Армстронг, вход и витрина от юг остъклена алуминиева дограма,
- в западен магазин / за дрехи и обувки/ 50 кв.м; по под - ламиниран
паркет, по стени гипсокартон и боядисване с латекс,
по тавани - окачен таван тип Армстронг, вход и витрина от юг остъклена
алуминиева дограма и в санитарен възел от северозапад циментова замазка,
частично облицовка с фаянс и боядисване с латекс.
Въз основа на тези констатации
и приложените стандарти за оценяване е дадено заключение, че пазарна стойност на процесния обект с идентификатор ***** по КККР на гр.Ямбол
към 04.05.2015 г. е 30200 лева без ДДС или 36240 лева с ДДС.
Даденото заключение не е
оспорено или оборено с други надлежни доказателствени
средство, поради което съдът счита, че иска за присъждане на имуществени вреди,
изразяващи се в претърпяна
загуба равняваща се пазарната стойност на имота е доказан по размер от 36240
лева, до който следва да бъде уважен, като се отхвърли в разликата му до претендираните 80000 лева.
По отношение на претенцията
за присъждане на имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи поради
невъзможност да се реализират приходи от отдаването на имота под наем, съдът приема
следното.
С решение № 214/20.11.2018
г. по адм.дело № 360/2017 г. Административен
съд-Ямбол е признал за недоказано оспорването истинността на Договор за наем от
07.02.2015 г., Анекс от 07.03.2015 г., Договор за наем от 02.03.2015 г.,
Договор от 13.03.2015 г. и Анекс към Договор за наем от 13.03.2015 г., като в
тази си част решението не е отменено с решение № 5729/18.05.2020 г. по адм. дело № 58/2019 г. на ВАС и е влязло в законна сила,
поради което въпроса не може да бъде пререшаван и се дължи коментар по него.
В съответствие с това, от
събраните по делото писмени доказателства и изслушаните в хода на настоящия
процес свидетелски показания се установява, че ищецът е имал сключени три
договора за наем – с ЕТ „М.Д.“ и анекс към него, с „Винсид“
ЕООД и анекс към него и с „Петрости“ ЕООД.
От въпросните договори се
констатира, че пропуснатите наеми по договора с ЕТ „М.Д.“ са общо в размер на 34000 лева (по 1000 лева
месечно за 34 месеца, включващи времето от м. май 2015 г., когато е премахнат
обекта до крайния срок на договора за наем), по договора с „Винсид“
ЕООД пропуснатите ползи са 3150 лева за времето от м. май 2015 г. до изтичане
на уговорения срок (13.03.2016 г.) или 10 месеца и половина по 300 лева месечно и по договора с „Петрости“ ЕООД пропуснатите ползи са 44200 лева, равняващо
се на 34 месеца по 1300 лева (от м. май
2015 г. до 02.03.2018 г.).
Ето защо общо пропуснатите
ползи от неполучен наем по трите договора и анексите са 81350 лева, какъвто е размера на исковата
претенция и до който същата следва да бъде уважена.
В резултат на посочено
претенцията за присъждане на имуществени вреди претърпени в резултат на
незаконосъобразния административен акт следва да бъде уважена в общ размер на
117590 лева, като в разликата й до 161350 лева се отхвърли като недоказана по
размер.
По отношение на искането за
присъждане на законната лихва от 30.07.2015 г. – датата на влизане в законна
сила на Решение № 85/30.07.2015 г. по адм. д. № 66/2015 г. на Административен съд Ямбол, с което
е отменена Заповед № РД/02-00522/30.04.2015 г. на кмета на Община Ямбол, съдът
счита за основателна, т.к. според т.4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г.
на ВКС по тълк. гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК, при
незаконни актове на администрацията началния момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унижощаемите административни актове.
По отношения исканията за
присъждане на разноски.
Неоснователно е искането на ответника за заплащане на
направените от тях разходи за възнаграждение на адвокат, т.к. чл.10, ал.2 ЗОДОВ
предвижда, че ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати
разноските по производството.
В чл.10, ал.3 ЗОДОВ е направено разграничение на видовете
разходи в производството по ЗОДОВ и те са „разноски“, „държавна такса“ и
„възнаграждение за адвокат“, т.е. дължимите от ищеца по чл.10, ал.2 ЗОДОВ
разноски по производството не включват възнаграждението за адвокат.
Поради това и с оглед наложената трайна съдебна
практика при отхвърляне на иск с правно основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ ищецът
не е задължен за направените от ответната страна разходи за адвокатско възнаграждение,
т.к. разпоредбите на чл.10, ал.2 и 3 от ЗОДОВ са специални и дерогират чл.78 от ГПК.
Искането на ищеца за
присъждане на разноски е основателно в светлината на чл.10, ал.3 ЗОДОВ, че ако
искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
В съответствие с това и
представения списък на разноските следва направените в хода на производството
разходи под формата на разноски за вещи лица и държавна такса да се присъдят в
пълен размер или общо 2561,53 лева, както и да се присъди възнаграждение за
един адвокат пред всички съдебни инстанции, съразмерно с уважената част от иска
или в размер на 4372,73 лева, поради което общо дължимите разноски, които
ответника трябва да заплати на ищеца са в размер на 6934,26 лева.
Водим от горното, Я А С,
шести административен състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Община Ямбол да заплати на „Бора Еф Ай“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр.Ямбол, ***, представлявано от Р.Д.П.,
със съдебен адрес:***, кантора *, чрез адв.Ж.А.
сумата 117590
(сто и седемнадесет хиляди петстотин и деветдесет) лева ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 30.07.2015 г. до окончателното й изплащане, която сума представлява
обезщетение за претърпените имуществени вреди настъпили от отменената като
незаконосъобразна Заповед № РД/02-00522/30.04.2015 г. на Кмета на Община Ямбол,
като ОТВЪРЛЯ
претенцията в разликата й до 161350 (сто
шестдесет и една хиляди и триста и петдесет) лева.
ОСЪЖДА Община Ямбол да заплати на заплати на „Бора Еф Ай“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр.Ямбол, ***, представлявано от Р.Д.П.,
със съдебен адрес:***, кантора *, чрез адв.Ж.А. сумата 6934,26 (шест
хиляди деветстотин тридесет и четири лева и двадесет и шест ст.) лева,
представляваща направените от ищеца разноски, включващи възнаграждение за вещи
лица, държавна такса и възнаграждение за един адвокат пред всички съдебни
инстанции, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.