РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Тутракан, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на девети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20243430100622 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№
4916/14.10.2024 г. на „Б. Д.“ АД с ЕИК *** против Н. К. М. с ЕГН **********
за осъждането му да плати парична сума по договор за потребителски кредит.
За вземането, предмет на осъдителната претенция по реда на чл. 415, ал.
3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК, първоначално се е развило производство по чл. 417 ГПК,
завършило с Разпореждане № 762/03.07.2024 по ч.гр.д.№ 370/2024 на Районен
съд – Тутракан за частичен отказ да се издаде заповед за изпълнение,
потвърдено с Определение № 577/12.09.2024 по в.ч.гр.д.№ 388/2024 на
Окръжен съд – Силистра.
Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от
цената на иска, която е 3750,59 лева, и от настоящия адрес на потребителя,
който е в ***, станал известен от служебна справка на съда в НБД
„Население“ – чл. 113 ГПК.
Доплатена е държавната такса от 75,01 лева върху цената на иска.
Исковата молба е подадена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, който
тече от влизането в сила на Разпореждане № 762/03.07.2024 по ч.гр.д.№
370/2024 на 12.09.2024 г.
С исковата молба се претендират на основание договор за кредит за
текущо потребление от 02.09.2021 г.: главница 2352,27 лева, явяваща се
разликата над уважените 12299,47 лева и заявените 14651,74 лева;
1
възнаградителна лихва 663,70 лева за периода 25.07.2023-27.02.2024; лихвена
надбавка за забава 19,70 лева за периода 25.08.2023-27.02.2024; законна лихва
за забава 594,92 лева за периода 28.02.2024-12.06.2024; разходи при изискуем
кредит 120 лева; и законна лихва за забава върху отказаната част от
главницата от 13.06.2024 до изплащане на задължението.
Ищецът „Б. Д.“ АД твърди, че е титуляр на вземането, възникнало от
процесния договор. Излага доводи в тази насока. Настоява, че разходът за
застрахователната премия не следва да се включва в общите разходи по заема,
оттам и в ГПР, тъй като застраховката не е била задължителна за отпускането
на кредита или за отпускането му при по-облекчени условия. Дори да е
трябвало да се включи застрахователната премия към общите разходи по
заема, отклонението в ГПР не е съществено. Ищецът моли за уважаване на
осъдителния иск. Претендира разноски.
Ответникът Н. М. се представлява от назначен особен представител,
който оспорва иска. Счита, че договорът за потребителски кредит е
недействителен на осн. чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като
застрахователната премия не е отчетена като общ разход по заема, а е
трябвало, при което посоченият в договора ГПР се явява неверен. Обръща
внимание, че съдът в заповедното производство е издал заповед за изпълнение
за чистата сума, от която се е възползвал длъжникът, на осн. чл. 23 от ЗПК,
откъдето претенцията на ищеца за отказаните с разпореждането суми се явява
неоснователна. Моли за отхвърляне на иска.
В съдебното заседание ищцовото дружество не се представлява, но
предварително е изложило становище по съществото на спора с вх.№
1642/08.04.2025. За ответникът се явява назначеният особен представител,
който поддържа отговора на исковата молба.
В дадения срок за писмени защити е постъпила такава от ответната
страна с вх.№ 1777/16.04.2025.
Съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Искът е с правна квалификация по чл. 430, ал. 2 ТЗ във вр. чл. 240, ал. 1
и 2 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите във връзка със Закона за
потребителския кредит.
От представения Договор за потребителски кредит за текущо
потребление от 02.09.2021 г. става ясно, че със същия страните са уговорили
заем в размер на 17000 лева, за срок 120 месеца, при ГЛП 7,75% и ГПР 8,78%.
От приетото по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът намира за компетентно и обосновано изготвено, се
доказва, че сумата от 17000 лева е усвоена от ответника, като на 02.09.2021 г.
сумата е постъпила по банковата му сметка.
С покана уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, връчена на
кредитополучателя чрез майка му на 28.02.2024 г., банката кредитор е обявила
предсрочната изискуемост на заема.
2
Съгласно заключението на вещото лице, считано от 26.08.2023 г.
кредитът е в просрочие, като към 28.02.2024 г. то е със 182 дни, откъдето
следва, че към тази дата ищецът е имал правото да обяви заема за предсрочно
изискуем.
Заключението по назначената експертиза сочи, че непогасената
възнаградителна лихва за периода 25.07.2023-27.02.2024 е 643,25 лева;
лихвена надбавка за забава върху просрочената главница до настъпване на
предсрочната изискуемост за периода 25.08.2023-27.02.2024, ако се начислява
само законната лихва за забава, е в размер на 36,11 лева; законната лихва за
забава върху цялата непогасена и предсрочно изискуема главница за периода
28.02.2024-12.06.2024 е 589,31 лева.
Съгласно заключението на вещото лице, в ГПР от 8,78%, както е по
договора, влизат 100 лева такса за разглеждане на искането за кредит и
ежемесечна такса от 4,95 лева за поддръжка на разплащателната сметка.
Същите са посочени в погасителния план. Експертът обаче е установил от
извлечението за сметката, че действително начислявания размер на таксата за
обслужване на сметката е по-нисък, а именно 2,50 лева, което привидно е в
полза на ответника, но не е, защото 4,95 лева е стандартната такса, а 2,50 лева
е при съгласие на клиента за обвързване с пакет, при който се начислява и
застрахователна премия от 3,67 лева по неидентифициран застрахователен
продукт, различен от посочения в погасителния план, по който премията е
13,44 лева.
Видно от представения от ищеца застрахователен сертификат от дата
02.09.20201 г., той се отнася за застраховка „Кредитна защита“, предложена на
ответника от служитЕ.та Донка Желязкова. Същата, която е сключила
договора за кредит от името на банката. Банката действа като застраховащо
лице и застрахователен агент и се явява ползващо се от застраховката лице, в
случай че настъпи застрахователния риск. Застрахователната премия от 13,44
лева присъства в извлечението от сметката, с което вещото лице се е сдобило,
както и в погасителния план.
С отчитане на тези две застрахователни премии (13,44 лв и 3,67 лв.), по-
ниския размер на месечната такса за обслужване на разплащателната сметка,
еднократната 100 лева такса за разглеждане на искането за кредит и
възнаградителната лихва, ГПР възлиза на 10,5057% според експертното
заключение.
Спорният въпрос е дали застрахователната премия, за която е
представен сертификата, следва да се отчита като общ разход по заема, оттам
и в ГПР.
Съдът съобразява, че след таблицата на погасителния план е записано,
че застраховката не е задължително условие за получаване на кредита, но
въпреки това, видно от приетия сертификат по застраховка „Кредитна защита“
и от съгласието за присъединяване към нея, застраховащ и ползващ се от
застрахователните плащания при настъпване на застрахователните рискове е
3
банката кредитор, която действа и като застрахователен агент по договор сл.№
**********. При това положение, и след като едната застрахователна сума е
включена в погасителния план, а за другата е доказано, че е начислявана също
ежемесечно, не може да се приеме на основание § 1, т. 1 от ДР към ЗПК, че те
са разход, който не е задължителен за сключването на договора за кредит при
конкретните условия.
В тази връзка съдът намира, че в текста на § 1, т. 1 от ДР към ЗПК е
пропуснато онова, което се съдържа в чл. 3, б. „ж” на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити: че за да не се включва към общия
разход по кредита застрахователната премия, предоставената услуга освен да
не е задължителна за отпускането на самия заем, не трябва да е задължителна
за получаването на кредита при предлаганите условия. Въпреки неточното
транспониране на директивата, смисълът и е запазен в ЗПК.
̀
Правоотношението е потребителско и попада в обхвата на правото на
Европейския съюз, което позволява нормите на Директивата да служат за
съответно тълкуване на вътрешната правна норма. Освен това, в образеца на
Стандартния европейски формуляр (Част III, т. 3) е възпроизведено точно това
условие, което означава, че националният законодател не се е отказал от него.
Като допълнителен аргумент, икономическата логика е такава, че
обезпечените кредити са по-ниско рискови от необезпечените, а нивото на
риска има значение за размера на лихвата. При положение че кредиторът има
качеството на застрахователен посредник, който е предложил и е сключил
договора за застраховката между длъжника и застрахователя, и при положение
че самият кредитор е ползващото се по нея лице, би било неоснователно да се
приеме, че процесната застраховка е нямала значение за отпускането на заема
при конкретните условия. Съдът обръща внимание на съображение № 20 от
Директивата, според което следва да се оцени обективно доколко кредиторът
реално е информиран за разходите предвид изискванията за професионално
усърдие. Щом договорът, застраховката и изобщо всички документи по заема
са подписани на една и съща дата – 02.09.2021 г., и от един и същи служител
на банката – Д. Ж., обективната оценка на тези факти сочи на извода, че
кредитодателят е бил реално информиран за разходите, които следва да
направи потребителят за получаване на заема при конкретните условия. Ето
защо ежемесечният разход за застрахователните премии е следвало да се
включи към общите разходи по заема, оттам и при изчислението на ГПР.
Разликата между реалния и договорения ГПР е (10,5057-8,78) = 1,7257%.
Същата е значителна на фона на договорения ГПР, но по-важното е, че е в
резултат на неправилно приложение на закона от страна на професионалиста
търговец в отношенията му с потребителя, което уврежда последния. Неточно
посоченият ГПР в този случай следва да се приравни на липсващ в договора
ГПР.
Оттук и на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът
приема, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен.
4
На основание чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
заема, но не дължи лихва или други разходи по него.
От преведените по сметка на кредитополучателя 17000 лева съдът
изважда общия размер на средствата, с които са погасени отделните
компоненти на дълга, съгласно последна точка от заключението на вещото
лице, а именно 4854,29 лева. Разликата е 12145,71 лева. Това е размерът на
дължимата главница по заема, на осн. чл. 23 от ЗПК.
Съдът вече е издал Заповед № 133 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 03.07.2024 по ч.гр.д.№
370/2024 на ТнРС, при това за по-голяма сума, а именно 12299,47 лева. Ето
защо, претендираната в настоящото исково производство главница в размер на
2352,27 лева се явява недължима, а искът за нея – неоснователен.
Що се отнася до останалите компоненти на претендирания дълг, те също
са недължими на осн. чл. 23 от ЗПК. Тоест, исковата молба е изцяло
неоснователна и следва да се отхвърли.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск на „Б. Д." АД с ЕИК *** против Н. К. М. с
ЕГН ********** да плати:
главница 2352,27 лева, явяваща се разликата над разпоредените за
плащане със Заповед № 133 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 03.07.2024 по ч.гр.д.№ 370/2024
на ТнРС сума от 12299,47 лева и заявените 14651,74 лева;
възнаградителна лихва 663,70 лева за периода 25.07.2023-27.02.2024;
лихвена надбавка за забава 19,70 лева за периода 25.08.2023-27.02.2024;
законна лихва за забава 594,92 лева за периода 28.02.2024-12.06.2024;
разходи при изискуем кредит 120 лева; и
законна лихва за забава върху отказаната част от главницата от 13.06.2024
до изплащане на задължението,
претендирани като дължими по потребителски Договор за кредит за текущо
потребление от 02.09.2021 г., за които суми е постановено Разпореждане №
762/03.07.2024 по ч.гр.д.№ 370/2024 на Районен съд – Тутракан за частичен
отказ да се издаде заповед за изпълнение, потвърдено с Определение №
577/12.09.2024 по в.ч.гр.д.№ 388/2024 на Окръжен съд – Силистра.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд
Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
5
6