№ 4
гр. Силистра, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20233400500397 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 120 от 11.08.2023г., постановено по гр. д. № 51/2023г. по
описа на ДРС, съдът е изменил размера на присъдената с Решение №
260016/30.09.2020г., постановено по гр.д. № 164/2020г. по описа на ДРС,
месечна издръжка дължима от А. Г. А. с ЕГН **********, в полза на детето Г.
А. А. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Ю. Д.
А., с ЕГН **********, като я е увеличил от 200 /двеста/ лева на 300лв./триста/
лева месечно, считано от дата на подаване на исковата молба - 04.01.2023г.,
до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Отхвърлил е
предявения иск по чл.150 от СК, за разликата, до пълния предявен размер от
350 лева , като неоснователен. Осъдил е А. Г. А. от гр.Силистра, ул. Кирил и
Методий № 9А, да заплаща на детето Г. А. А. с ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Ю. Д. А., ежемесечна издръжка в
размер на 300.00 (триста) лева, считано от 04.01.2023г. до настъпване на
законови обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане. Осъдил е А. Г. А. да заплати в полза на Държавата по сметка на
Районен съд - Дулово, сумата 115.20 лв., представляваща дължима държавна
такса по делото. На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК е допуснато
предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка.
Недоволен от решението в отхвърлителната част, е останал Г. А. А., със
1
съгласието на майка си Ю. Д. А., който чрез процесуалния си представител го
обжалва в законоустановения срок. Излага доводи за неправилност на
решението в тази част и претендира неговата отмяна, като се постанови
друго, с което да се измени размера на определена издръжка на 350.00 лева.
Недоволен от решението в уважителната част, е останал и А. Г. А., който
чрез процесуалния си представител също го обжалва в законоустановения
срок. Излага доводи за неправилност на решението в частта относно
присъдената издръжка над 250 лв. и претендира неговата отмяна, като се
постанови друго, с което да се измени размера на определена издръжка на
250.00 лева.
Всяка от страните изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба на другата страна.
Съдът, като обсъди жалбите, доказателствата по делото и становищата
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.150 от СК.
Не се спори по делото, а и от представеното удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане, се установява че детето Г. А. А. е
родено от майка Ю. Д. А. и баща А. Г. А..
Не се спори също, че с Решение № 260016 от 30.09.2020г. постановено
по гр.д. № 164/2020г. на ДРС, влязло в сила на 29.10.2020г., месечната
издръжка, дължима от А. Г. А. на детето Г. А. А., е увеличена в размер от
200.00 лева.
За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна
издръжка в по- висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се
установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен
първоначалният размер на издръжката.
Правилно ДРС е приел, че в случая действително е налице промяна в
обстоятелствата, при които е бил определен размера на дължимата за детето
издръжка с предходния съдебен акт. Същата е присъдена преди около 3
години. За изминалия период от време е налице промяна в нуждите на детето
и в неговата възраст. Освен това съществува промяна на икономическата
обстановка в страната, включително и в размера на минималната РЗ, която
служи за основа при определяне размера на месечната издръжка за детето.
Съгласно разпоредбата на чл. 143,ал.1 СК всеки родител е длъжен
съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия
на живот, необходими за развитието на ненавършилото пълнолетие дете.
Възможностите на задължения за издръжка се определят съобразно
квалификацията му и другите обстоятелства, които са от значение за случая,
като родителите дължат безусловно издръжка на непълнолетните си деца.
Задължението за издръжка е безусловно, независимо дали родителят е
работоспособен и дали може да се издържа от имуществото си /чл. 143, ал.2
СК/, защото то произтича от основното задължение на родителите да се
грижат за ненавършилите пълнолетие деца и да им осигуряват условия на
живот, необходими за развитието им. В ППВС № 5/70 г. е прието, че не се
2
освобождават от задължението да дават издръжка дори трудоспособните
лица, които неоправдано не работят и не реализират доходи. /В този см. и Р.
по гр. д. № 2/11 г. на IV г. о., Р. по гр. д. № 6927/14 г. на III г. о., О. №
601/2020 г. на ВКС по гр. д. № 1229/2020 г., III г. о. и др./.
Съгласно разпоредбата на чл. 142 СК размерът на издръжката се
определя според нуждите на детето и възможностите на родителя, който я
дължи, като минималният размер издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата /МРЗ/, която от 1.01.24г.
е 933 лв., т.е. 233,25 лв. е минималният размер издръжка, считано от
1.01.2024г., а към 04.01.23г. /датата на подаване на исковата молба/ МРЗ е
била 780 лв., т.е. 195 лв. е бил минималният размер издръжка.
Не се спори по делото, а и от представените доказателства се
установява, че през 2023г. детето Г. е ученик в 7 клас и посещава платени
допълнителни уроци по български език и математика, както и че детето често
боледува и има астигматизъм, който е свързан с корекция на зрението,
изискваща специални очила.
Майката на детето е трудово ангажирана, като от трудовото си
правоотношение получава нетен месечен доход в размер на 2 653.82 лева.
Бащата също е трудово ангажиран, като от трудовото си правоотношение
получава нетен месечен доход в размер на 2 631.52 лева.
От дадените от Ю. А. обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, във връзка
с предмета на делото, става ясно, че към настоящият момент тя е погасила
всички банкови кредити, които е имала.
Родителите не представиха доказателства по делото, установяващи да
страдат от някакви заболявания, изискващи по-високи разходи за лечение, да
имат задължения за издръжка към трети лица или да заплащат месечен наем.
Ответникът в първоинстанционното производство твърди, че
възможностите му позволяват да заплаща издръжка в размер на 250 лева
месечно, сочейки същевременно, че при развода е оставил на майката и
детето имущество, позволяващи добра издръжка за сина му.
Предложеният от него размер от 250.00 лева е малко над нормативно
установения минимален размер на издръжка, съгласно разпоредбата на чл.
142, ал. 2 от СК и е несъответен на нуждите на детето, а от друга страна
бащата разполага с добри доходи, поР. което не следва да се пренебрегват
задълженията му към ненавършилия пълнолетие син. Напротив, тъй като
бащата не полага реално грижи за отглеждането и възпитанието на детето,
негово законно и морално задължение е да компенсира това чрез издръжката,
като оставеното имущество след развода не оказва пряко влияние на
определената месечна издръжка, тъй като това касае имуществените
отношения между бившите съпрузи, не и безусловното задължение за
издръжка на съответния родител.
Нуждите на детето следва да бъдат преценявани с оглед обичайно
необходимото за деца на същата възраст, като се съобрази нуждата от
средства за храна, облекло, учебници, както и средствата, необходими за
ежедневно посещение на училище и извънкласни форми, като се включат и
3
тези, свързани със здравословното състояние на детето в конкретния случай с
уточнението, че смяната на очила се извършва не по-често от един път
годишно. Също така платените частни уроци не са нещо свързано с
ежемесечен разход на детето всяка учебна година. В случая ползването на
такава услуга вероятно се е наложило предвид предстоящото външно
оценяване на детето в края на 7 клас и съответно изключителното значение на
оценките от това оценяване за приема му в избрано от него средно училище.
Посещението на другите извънкласни дейности, като волейбол например, е
свързано с физическото и психическо развитие на детето и неговите социална
адаптация и контакти и следва да се съобразят като необходими разходи за
неговата издръжка.
ДРС съобразявайки всичко това, както и практиката на ВКС-
Постановление на Върховния съд № 5/16.11.1970г., т. II, правилно е приел
към момента на постановяване на неговия съдебен акт, че за детето Г. А. А.
следва да бъде определена обща месечна дължима от родителите издръжка в
размер на 500 лева, като е съобразил, че детето се отглежда от майката и
бащата следва да участва в издръжката за детето със сумата от 300лв., която е
съобразена с възможностите му и нуждите на детето, а останалата част от
издръжката за детето в размер на 200 лева следва да се поеме от майката,
която ще продължи да полага непосредствените грижи по неговото
отглеждане и възпитание.
Към момента на постановяване на настоящия съдебен акт обаче вече е
увеличен минималният размер на месечната издръжка за ненавършилите
пълнолетие деца и съдът, съобразявайки т.1 от ТР № 1/2013г. на ВКС,
постановено по тълк. дело № 1/13г. на ОСГТК, съгласно която служебно
следи за интересите на ненавършилите пълнолетие деца, счита че решението
на ДРС следва да бъде отменено в частта, в която се присъжда месечна
издръжка след 1.01.24г. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното
изменение или прекратяване, в размер на 300 лв. и съобразно
новоопределения минимален размер издръжка от 233,25 лв., съпоставен с
месечния доход на бащата от 2 632 лв., следва да се осъди последният да
заплаща на детето 320 лв. месечна издръжка, считано от 1.01.24г. до
настъпване на причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка,
като от датата на подаване на исковата молба – 4.01.23г. до 1.01.24г.
решението на ДРС, с което е определена месечна издръжка в размер на 300
лв., бъде потвърдено. Следва да се отбележи, че увеличението на МРЗ за
страната е пряко свързано и с настъпилите инфлационни процеси в
държавата, съответно и с необходимите средства за издръжка на едно лице.
Що се касае до изложените доводи от бащата, залегнали и в социалния
доклад, във връзка с ограничаване на контактите му с детето от страна на
майката и наличието на данни за липса на комуникация между родителите
поР. нежелание на майката да контактува с бащата, то това безспорно се
отразява негативно върху психоемоционалното състояние на Г., но не би
следвало да влияе пряко на издръжката за детето.
Безспорно конфликтът между значимите за децата възрастни се
отразява негативно върху тяхното емоционално и личностно развитие, а и
4
контактите на сина с бащата са важни и необходими за неговото добро
психическо развитие и именно в негов интерес е майката и бащата да
постигнат нормални междуличностни отношения и да дадат възможност на
детето да се чувства сигурно, спокойно и защитено. Всичко това обаче е
свързано с емоционалната интелигентност на всеки от родителите и на
осъзнаването от какво значение е нормалното общуване между двамата
бивши съпрузи за правилното психическо развитие и комфорт на детето и
липсата на емоционални травми у него в по-зряла възраст.
Предвид всичко изложено до тук, се налага изводът, че обжалваното
решение следва да бъде частично потвърдено – за периода от подаване на
исковата молба до 1.01.2024г., а за периода след 1.01.24г. до настъпване на
причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка следва да се
измени, като месечната издръжка се увеличи на 330 лв.
Съобразно изхода на процеса пред настоящата инстанция А. Г. А.
следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на
Окръжен съд - Силистра, сумата 43,20 лв. – ДТ върху увеличения размер
издръжка, считано от 1.01.24г.
Мотивиран от гореизложените съображения, СОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 120 от 11.08.2023г., постановено по гр. д. №
51/2023г. по описа на ДРС, в частта, в която е изменен размера на
присъдената с Решение № 260016/30.09.2020г., постановено по гр.д. №
164/2020г. по описа на ДРС, месечна издръжка, дължима от А. Г. А. с ЕГН
**********, в полза на детето Г. А. А. с ЕГН **********, чрез неговата майка
и законен представител Ю. Д. А., с ЕГН **********, като я е увеличил от 200
/двеста/ лева на 300лв./триста/ лева месечно, считано от дата на подаване на
исковата молба - 04.01.2023г., до настъпване на причини, изменящи или
прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, както и в частта, в която е отхвърлил предявения иск по
чл.150 от СК, за разликата, до размера от 330 лева, като неоснователен, в
частта в която е осъдил А. Г. А. от гр.Силистра, да заплаща на детето Г. А. А.
с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Ю. Д. А.,
ежемесечна издръжка в размер на 300.00 (триста) лева, считано от
04.01.2023г. до настъпване на законови обстоятелства за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
до окончателното й, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение № 260016/30.09.2020г.,
постановено по гр.д. № 164/2020г. по описа на ДРС, месечна издръжка
дължима от А. Г. А. с ЕГН **********, в полза на детето Г. А. А. с ЕГН
**********, със съгласието на неговата майка и законен представител Ю. Д.
А. с ЕГН **********, като я е увеличава на 330лв./триста и тридесет/ лева
месечно, считано от 1.01.2024г. до настъпване на причини, изменящи или
прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка
5
просрочена вноска,
ОСЪЖДА А. Г. А. от гр.Силистра, ул. Кирил и Методий № 9А, да
заплаща на детето Г. А. А. с ЕГН **********, със съгласието на неговата
майка и законен представител Ю. Д. А., ежемесечна издръжка в размер на
330.00 (триста и тридесет) лева, считано от 01.01.2024г. до настъпване на
законови обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 120 от 11.08.2023г., постановено по гр. д.
№ 51/2023г. по описа на ДРС, в частта, в която е изменен размерът на
присъдената с Решение № 260016/30.09.2020г., постановено по гр.д. №
164/2020г. по описа на ДРС, месечна издръжка, дължима от А. Г. А. с ЕГН
**********, в полза на детето Г. А. А. с ЕГН **********, чрез неговата майка
и законен представител Ю. Д. А., с ЕГН **********, като я е увеличил от 200
/двеста/ лева на 300лв./триста/ лева месечно, считано от дата на подаване на
исковата молба - 04.01.2023г., до 1.01.2024г., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск по
чл.150 от СК за разликата до размера на 350 лева, считано от 4.01.2023г. до
1.01.2024г. и до размера над 330 лв., считано от 1.01.2024г. до настъпване на
обстоятелство изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и в частта, в която е
осъден А. Г. А. от гр.Силистра, да заплаща на детето Г. А. А. с ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител Ю. Д. А.,
ежемесечна издръжка в размер на 300.00 (триста) лева, считано от
04.01.2023г. до 1.01.2024г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А. Г. А. от гр.Силистра, ул. Кирил и Методий № 9А, да
заплати в полза на Държавата по сметка на Окръжен съд - Силистра, сумата
43,20 лв. – ДТ върху увеличения размер издръжка, считано от 1.01.24г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6