№ 643
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20221001000735 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 13.05.2022 г., подадена по пощата на 12.05.2022 г., на ищеца
„Авангард Корпорейшън“ ЕООД срещу решението от 5.04.2022 г. по т. д. № 1079/2021 г. на
Софийския градски съд, VІ-20 състав, с което:
са отхвърлени предявените срещу „Линк Мобилити България“ ЕАД: 1) главни искове по чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 26 442,37 лв., представляваща
отчисление за генериран трафик към кратки номера 191947, 191988 и 171780 за периода м.
юли 2014 г. – м. януари 2016 г. съгласно договор от 20.01.2014 г., и за заплащане на сумата
764,49 лв., представляваща законната лихва за забава за периода 10.04.2016 г. – 22.07.2016 г.;
и 2) евентуални искове по чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на същите суми;
ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 925 лв. – съдебни разноски.
В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано СГС е приел, че клаузата на чл. 6 от
приложение № 1 към договора от 20.01.2014 г. се отнася както за първоначално предоставения
кратък номер 191947, така и за тези по последващите допълнителни споразумения – 191988 и
171780. Сочи се, че това не отговаряло на действителната воля на страните при сключване на
допълнителните споразумения, а и приложение № 1 не било част от договора. Освен това клаузата
на чл. 6 не освобождавала от плащане на възнаграждение безусловно дори и за кратък номер
191947, а само ако в справката, издадена от ответника, съдържала данни за генерирания трафик от
съобщения и кои от тях не са заплатени от мобилните оператори. Такива данни липсвали в
издадени справки. Сочи се и, че ответникът не е доказал наличието на неплатените от мобилните
1
оператори съобщения, вкл. и за т.нар. „задържан трафик“, а тежестта за доказване била негова.
Твърди се, че съдът не обсъдил и анализирал доказателствата и по-специално – представените
справки за трафика.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи
предявените искове, както и да му присъди направените разноски.
Въззиваемият „Линк Мобилити България“ ЕАД – ответник по исковете – чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а
обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят същите
аргументи, които вече са били изтъкнати в първата инстанция, на които в обжалваното решение е
даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното:
1. Не е спорно, а това се установява и от събраните по делото доказателства, че: 1) между
страните е бил сключен процесния договор от 20.01.2014 г., с който ответникът се е задължил да
предостави на ищеца услуга, изразяваща се в осигуряване на техническа възможност на
потребителите на услугите, предоставяни от ищеца, да заплащат ползването им чрез изпращане на
SMS съобщение с добавена стойност, достъпна за абонатите на трите мобилни оператора /към онзи
момент с брандовете „Мобилтел“, „Глобул“ и „Виваком“, чрез кратък номер 191947, а след
изменение с допълнителни споразумения от 28.07.2014 г. и 30.07.2015 г. – и чрез кратки номера
191988 и 171780; 2) ответникът се е задължил и да превежда ежемесечно на ищеца съответна част
от стойността на ползваните от потребителите SMS услуги на база изготвена справка, а друга част
от тях ответникът има право да задържи като възнаграждение за предоставената от него на ищеца
услуга по договора; 3) стойността на всяка SMS услуга и отчисленията, дължими на ищеца и на
ответника, са уговорени в приложение № 1 към договора от 20.01.2014 г. и в допълнителните
споразумения от 28.07.2014 г. и 30.07.2015 г.; 4) за процесния период 1.07.2014 – 31.01.2016 г.
ответникът е превел на ищеца сумата 45 122,59 лв. с ДДС за отчисления за ползвани SMS услуги
от крайни потребители на ищеца на база изготвяните от ответника справки по чл. 3, ал. 2 от
договора.
Спорният въпрос е дали заплатеното съответства на цялата дължима от ответника сума за
периода или същият дължи и допълнителна сума от 26 442,37 лв., като отчисления за генериран
трафик, както претендира ищецът.
2. При отговора на този въпрос следва да се изхожда преди всичко от правното естество на
2
поетото задължение от ответника спрямо ищеца за превод на въпросните суми. В договора и
допълнителните споразумения това задължение е формулирано като такова за заплащане
„стойността на направените поръчки“ /чл. 2, ал. 1, т. 4 и чл. 3, ал. 1 от договора/ и за заплащане
на „възнаграждение“ /чл. 3, ал. 2 от договора, чл. 2, ал. 1 от приложение № 1, чл. 3, ал. 2 от
допълнителното споразумение от 28.07.2014 г., чл. 3, ал. 5 от допълнителното споразумение от
30.07.2015 г./. Това създава впечатление, че изпълнителят дължи възнаграждение на възложителя
за предоставена услуга, което впечатление е погрешно и би било non sens доколкото по договора
изпълнителят предоставя услугата на възложителя, а не обратно. Възложителят не предоставя на
изпълнителя никаква услуга, срещу която последният да му дължи възнаграждение. При това би
било алогично страната, която дължи непаричната престация, да дължи и паричната такава при
положение, че договорът е двустранен. Въпреки непрецизната формулировка стопанската същност
на тази част от договорната връзка между страните сочи на мандатно отношение, елементи от
което уреждат въпросните клаузи. Това е така, защото ответникът не е ползвател на
предоставените от ищеца услуги с добавена стойност чрез SMS, а такива ползватели са крайните
потребители на същите, които дължат заплащане на възнаграждения за ползваните услуги, заявени
чрез изпращане на SMS. Потребителите заплащат възнагражденията за услугите на съответните
мобилни оператори, които след удържане на дължимите за тях суми, следва да преведат същите на
ответника, който след отчисляване на уговорената за него част, превежда сумите на ищеца.
Следователно, задължението на ответника за заплащане на „възнаграждение“ всъщност има
отчетен характер по смисъла на чл. 284, ал. 2 ЗЗД в рамките на мандатното отношение по събиране
на дължимите от крайните потребители възнаграждения за ползваните от тях услуги,
предоставени от ищеца и заплащани по този начин. Това означава, че ответникът дължи на ищеца
само отчисление от реално получените от съответния мобилен оператор суми и нищо повече.
Дори и заявените чрез SMS и ползвани от крайните потребители услуги да са в по-голям обем, то
ответникът не отговаря спрямо ищеца за неплатените от тях услуги, нито за непреведените от
мобилните оператори към него, независимо от причините за това. Подобна отговорност в
процесния договор и допълнителните споразумения не е уговорена. Израз на тази стопанска
логика е и клаузата на чл. 6 от приложение № 1 към договора, предвиждаща, че изпълнителят не
заплаща на възложителя сумите, които не са му заплатени от мобилните оператори за
незаплатените към тях SMS съобщения. Дори обаче такава клауза да липсваше, то подобен извод
следва от цялостния стопански контекст на отношенията между посочените участници –
потребители, мобилни оператори, ответник и ищец. По тази причина е ирелевантно, че в двете
допълнителни споразумения не е възпроизведена изрично аналогична клауза, макар, че клаузата на
чл. 6 от приложение № 1 следва да е запазила действието си и за добавените кратки номера 191988
и 171780, доколкото споразуменията предвиждат, че всички останали клаузи на договора запазват
действието си, ако не противоречат на допълнителните споразумения. Противно на доводите в
жалбата приложение № 1 е част от договора от 20.01.2014 г., а не отделно съглашение.
3. Следователно, ответникът би дължал на ищеца за процесния период по-голяма сума от вече
заплатената по фактурите, само ако се установи, че мобилните оператори реално са му превели
отчисления за по-голям брой SMS, отколкото тези, въз основа на които са изготвени справките по
чл. 3, ал. 2 от договора и са издадени фактурите от ищеца. Тежестта на доказване на това
обстоятелство е на ищеца, доколкото от този положителен факт именно той черпи изгодни правни
последици – претендираните допълнителни вземания. Подобно доказване не е проведено по
делото. Извод в тази насока не следва от справките за броя реализирани SMS, извлечени от
3
Интернет платформата на ответника, тъй като според заключението на СТЕ тези данни се отнасят
само за общия брой заявени SMS услуги, но не и за реално заплатените от потребителите такива, а
още по-малко – за преведените на ответника суми от мобилните оператори.
При това положение главния договорен иск се явява неоснователен. Неоснователен е и
евентуалния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, доколкото отношенията между страните са договорни, а и
липсва доказано обогатяване на ответника чрез получаване на процесните суми от мобилните
оператори.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по
отношение на предявените искове въззивната жалба следва да бъда оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено.
При този изход на спора на ответника следва да се присъдят своевременно поисканите разноски
за въззивното производство. Ответникът е направил искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК. Такова следва да се присъди в размер на 450 лв. – съобразно
чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 5.04.2022 г. по т. д. № 1079/2021 г. на Софийския градски съд,
VІ-20 състав.
ОСЪЖДА „Авангард Корпорейшън“ ЕООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление – с. Абланица, община Хаджидимово, ул. „Анещи Узунов“ № 28, да заплати на
„Линк Мобилити България“ ЕАД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, район „Триадица“, пл. „България“ № 1, Административна сграда на НДК – Проно, ет. 7, на
осн. чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата 450 лв. – разноски за производството пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280
ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4