Решение по КНАХД №1657/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от началник на РУ на МВР-Асеновград при ОД на МВР-Пловдив чрез пълномощника юрк. П. против Решение № 52 от 16.06.2025г., постановено по АНД № 20255310200091/2025г. по описа на Районен съд -Асеновград, 3 наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление №25-0239-000001 от 02.01.2025г., издаден от началник РУ-Асеновград в частта, в която на Р. А. Т. от [населено място] за административно нарушение на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право на управлява МПС за срок 1 месец“ на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.

В касационната жалба се сочи незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, като се твърди постановяването му в нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Изложени са подробни съображения на неправилни изводи на районния съд при обсъждане на събраните по делото доказателства, от които според тях не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на НП. Иска се отмяна на решението и на потвърждаване на обжалвания административен акт. В съдебно заседание, редовно призован, касационният жалбоподател не явява, не се представлява и не взима допълнително становище по същество на спора. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационна жалба – Р. А. Т., в съдебно заседание се представлява от пълномощника адв.А.-Минцева, която оспорва касационната жалба и взима становище за нейната неоснователност, а атакуваното съдебно решение моли да бъде оставено в сила като законосъобразно. Претендира разноски съобразно представен списък с разноски.

Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по жалба на Р. А. Т. против НП №25-0239-000001 от 02.01.2025г. на началник РУ-Асеновград, с което за нарушение на чл. чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право на управлява МПС за срок 1 месец“ и за нарушение на 20 ал.1 ЗДвП на основание чл.185 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева. Наказателното постановление е било издадено на основание Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 16.08.2025г на Районна прокуратура-Пловдив, с което изпратена по компетентност тяхна преписка №7491/2024г. по подаден сигнал от Е. Ю. ЕАД за извършено повреждане на тяхна собственост – съоражение за пренос на електроенергия, касаещо стоманобетонен стълб НЦ 250/9.5, проводник АС50кв.мм, куки и изолатори. Прието е в издаденото постановление, че извършител на деянието е Р. Т., като са приложени и събраните материали. Районният съд е отменил издаденото НП в частта за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП, като е посочил съществено нарушение на даминистративно –наказателното производство, касаещо коректно изписване на нарушената законова разпоредба. Изводите си в тази връзка обосновал с обстоятелството, че нарушената разпоредба съдържа три подточки: а, б и в, които не са конкретизирани в издадения правораздавателен административен акт, което съществено ограничава правото на защита на нарушителя и води до неговата незаконосъобразност в тази атакувана част.

Решението на първоинстанционният съд е правилно.

Квалифицирането на извършеното нарушение касае изпълнение на задължението по чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН с посочване на законовите разпоредби, които са били виновно нарушени. Съдържанието на наказателното постановление, очертано чрез задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на чл.57 ал.1 от ЗАНН, разкрива необходимият обем от информация, който следва да послужи за търсенето на административно наказателна отговорност от конкретно виновно лице. Като гаранция за осъществяване на правото на защита на нарушителя, този обем от необходима информация следва да изпълнен коректно и с необходимата процесуална издържаност, за да може конкретно обвиненото лице в пълен обем да организира своята защита. При липса на конкретно посочване на формата на изпълнителното деяние на извършеното нарушение и съответната на него правна квалификация, е налице съществено нарушение на правилата на административно – наказателния процес, което води до незаконосъобразност на издаденото НП. В този смисъл на основание чл.221 ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция изцяло препраща към мотивите на първоинстанционният съд, с които е напълно съгласен.

По исканията за разноски, такива се дължат на касационният ответник, който е направил своевременно искане за тяхното присъждане. Приложен е списък с разноски, съгласно който същите възлизат на размер на 1200 лева за адвокатско възнаграждение, срещу което е направено възражение за прекомерност от касационният жалбоподател. Съгласно разпоредбата на чл.18 ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, адвокатското възнаграждение по административно- наказателни дела се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Наложената санкция в случаят е 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 1 месец. Съобразно разпоредбата на чл.7 ал.1 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г за възнаграждения за адвокатска работа, при наложена санкция глоба до 1000 лева, възнаграждението е 400 лв.. Ето защо направеното възражение за прекомерност се явява основателно, като претендираният размер на разноските за адвокатско възнаграждение следва да се намали до предвиденият в Наредба №1/09.07.2004г на МП минимум от 400 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд-Пловдив-ХХI състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 52 от 16.06.2025г., постановено по АНД № 20255310200091/2025г. по описа на Районен съд -Асеновград, 3 наказателен състав

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- [населено място] да заплати на Р. А. Т. [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място] сумата от 400.00 /четиристотин/ лева разноски по делото.

Решението е окончателно.