^{Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 83}

 

                                             ^{гр.Попово, 06.06.2017 г.}

 

                                   ^{В  ИМЕТО  НА  НАРОДА}

    

^{Поповският районен съд, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:}

                                                         ^{ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ}

 

^{при секретаря М. А., като разгледа докладваното от  с ъ д и я т а  нахд №  93 по описа а ПпРС за  2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:}

 

^{Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по жалба на Д.Д.К. ***-0321-000046/ 11.04.2017 г. на Началника на РУ”Полиция” П., с което са му наложени две отделни наказания, както следва: на осн.чл.183,ал.2,т.3,пр.1 – „глоба” в размер на 20 лв. и на осн.чл.185 от ЗДвП – „глоба” в размер на 20 лв. за това, че „на 26.02.2017 г., около 21.45 ч., в гр.П., на кръстовището на ул.”***” и ул.”***”, управлява МПС–л.а.”Деу Нубира” с рег.№ Т **** ВТ, собственост на Г. Г. К.. На регулираното с пътни знаци кръстовище с ул.”***”, не се съобразява с пътен знак „Б-2-Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство” – не спира и извършва маневра завиване наляво по посока към Автогара. При извършената проверка се установи, че автомобилът не е оборудван с пожарогасител” – нарушения по чл.6,т.1 и чл.139,ал.2,т.3 от ЗДвП.}

^{В жалбата се оспорват извършените нарушения, като жалбоподателят твърди, че при ангажиране на отговорността му са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, водещи до отмяна на издаденото НП. В с.з. жалбоподателят редовно призован, се явява лично, ангажира гласни доказателства и снимков материал в подкрепа на доводите, изложени в жалбата, моли НП да бъде отменено.}

^{Въззиваемата страна редовно призована, не ангажира становище по жалбата, не изпраща процесуален представител в с.з.}

^{Районна прокуратура П., уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з.}

^{Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:}

^{Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима. Жалбоподателят бил правоспособен по смисъла на чл.150 от ЗДвП водач на МПС за категории „В”, „АМ” придобити през 2007 г., като до настоящото нарушение е санкциониран с фиш през 2014 г. отново за нарушение по чл.139,ал.2,т.3 от ЗДвП /справка за нарушител л.9/. Жалбоподателят живеел в гр.П., като семейството му притежавало МПС – л.а.”Деу Нубира” с рег.№ Т **** ВТ, който се управлявал както от него, така и от баща му – св.Д. К..}

^{На 26.02.2017 г. жалбоподателят управлявал посоченият л.а.”Деу Нубира”, като около 21.45 ч. се движел по ул.”***” в гр.П. и наближавал кръстовището образувано с ул.”***”. Кръстовището било регулирано с пътни знаци, като конкретно от страната на ул.”***”, по която се движел жалбоподателя, на стълб бил поставен пътен знак „Б-2-Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”. Жалбоподателят не спрял на знака, а завил наляво в посока Автогара П.}

^{Цялото движение на автомобила – от приближаването му към кръстовището, неспазването на пътния знак и последвалата маневра били пряко наблюдавани и възприети от двамата полицейски служители С.Х. и С., които този ден били дежурни по КАТ и извършвали контрол на движещите се в района МПС /виж и ежедневна ведомост, утвърдена от Началника на РУП П, л.13/. Служебният им автомобил бил разположен на видно, осветено място, а самите полицейски служители били ясно обозначени с светлоотразителни жилетки, с поставени баджове с имена и длъжност. След като ясно възприели поведението на водача на л.а.”Деу Нубира”, което не било съобразено със забраната на пътния знак, св.Я. подал сигнал за спиране. След като се легитимирали и установили самоличността на водача Д.Д.К., който бил сам в автомобила, полицейските служители поискали от него да им покаже оборудването на автомобила, с което задължително следва да бъде оборудвано всяко МПС, което се движи по пътищата отворени за обществено ползване, включващо обезопасителен триъгълник, аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка. Водачът К. отворил багажника на автомобила, но не могъл да покаже на полицаите пожарогасител. При тези обстоятелства, бил съставен АУАН № 43 /приложен л.6/, с който отговорността на нарушителя била ангажирана за нарушения по чл.6, т.1 и чл.139,ал.2,т.3 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен лично на нарушителя, който се запознал с него и го подписал с отбелязване, че има възражения, които обаче не конкретизирал. В 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН депозирал допълнително писмено възражение по акта, по което била извършена допълнителна проверка завършила с писмена справка от Началник-група „ОП” към РУП П. /приложена л.10/, с която били приети като неоснователни възраженията на жалбоподателя, след което било издадено и атакуваното в настоящия процес НП № 17-0321-000046/11.04.2017 г. на Началника на РУП П., връчено лично на 24.04.2017 г.}

^{Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на изслушания в с.з. актосъставител С.Х. и св.С.Я. (присъствал при констатиране на нарушенията и съставяне на акта), както и от приложените и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, като същата се оспорва от нарушителя. Съдът не дава вяра на показанията на водения от жалбоподателя свидетел Д. К. /негов баща/, чрез чийто показания се прави опит да бъде обоснована тезата, че всъщност л.а. е бил оборудван с пожарогасител, който е бил поставен под шофьорската седалка, респ. че водачът е бил спрял на поставения на кръстовището знак, тъй като свидетелят е слязъл в този момент. Съдът намира за изцяло неотносими към предмета на доказване показанията на този свидетел като единствено следва да се допълни, че същите противоречат на правилата на формалната логика и са изцяло опровергани от логичните и последователни показания на двамата полицейски служители. Очевидно е, че заявеното и поддържано от св.К.  не намира никаква убедителна доказателствена опора и приемането му за достоверно би довело до изводи граничещи с правни абсурди, непочиващи на правилата на формалната логика. Ето защо съдът изключи от доказателствения материал показанията на този свидетел, приемайки, че са негодни да бъдат ценени. Тук е мястото още веднъж да бъде подчертана доказателствената сила, с която и по аргумент от чл.189,ал.2 от ЗДвП се ползва всеки редовно съставен акт по реда на ЗДвП. Това означава, че доказателствената тежест за оборване на констатациите по акта е възложена върху жалбоподателя. В конкретният случай жалбоподателят действително представя в с.з. снимков материал изготвен от самия него и извадка от кадастрална карта, с които прави опит да опровергае изводите за извършено нарушение по чл.6,т.1 от ЗДвП. Съдът намира, че тези доказателства по никакъв начин не опровергават доказателствената сила на АУАН и НП, тъй като касаят единствено възражения свързани с евентуално неизпълнение на задължения от страна длъжностни лица от Община П. с оглед евентуално неправилно позициониране на пътни знаци в процесното кръстовище. В разглежданият случай обаче е безспорно, а и видно от снимковия материал, че на процесното кръстовище, на ул.”***”, по която се е движел жалбоподателя /от неговата дясна страна/ е имало поставен пътен знак „Б-2-Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство” – предписанието на който знак не е спазено от жалбоподателя, поради което съдът не намира за необходимо да изследва в детайли възраженията касаещи цвета на този знак, неговата височина, отстояние, място на поставяне и т.н., доколкото същите са извън предмета на доказване по настоящото дело. Поради същите съображения не следва да бъдат анализирани и изцяло хипотетичните твърдения на жалбоподателя за това къде всъщност се е намирал пожарогасителя в управлявания от него автомобил – дали под шофьорската седалка, дали на друго място, доколкото задължение именно на водача е да го представи при поискване, а не да упреква полицейските служители, вменявайки им това задължение.}

^{При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:}

^{Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Първото и основно основание за законосъобразност на всяко НП е да бъде издадено от компетентен орган, като компетентността може да произтича както пряко от закона [случай, в който се презюмира], така и да бъде делегирана. В настоящият случай това основно изискване е спазено, тъй като атакуваното НП е издадено от компетентен да го издаде орган–Началникът на РУ”Полиция” гр.П., на когото съгласно чл.189,ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № 8121Iз-748/24.06.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, са делегирани права по смисъла  на чл.47,ал.2  ЗАНН. Не са налице обстоятелства, които да поставят под съмнение автентичността на съставения АУАН и издаденото въз основа на него  НП. Наред с това съдът приема, че при съставяне на АУАН не са допуснати нарушения, които да не са преодолими по реда на чл.53,ал.2 от ЗАНН, а от друга страна НП съдържа всички реквизити, изискуеми от чл.57 от ЗАНН, т.е. налице е яснота относно двете вменени като извършени нарушения от страна на жалбоподателя Д.К..}

^{От показанията на полицейските служители Х. и Я. се установи, че на процесната дата и място, изпълнявайки дежурство по КАТ, същите ясно са възприели автомобила, управляван от жалбоподателя, който е приближил към кръстовището, не е спрял на пътен знак Б2. С поведението си жалбоподателят Д.К. несъмнено е нарушил разпоредбата на чл.6,т.1 от ЗДвП, съгласно която участниците в движението следва да съобразяват поведението си „….пътните знаци и пътната маркировка”. В конкретният случай нарушителят не се е съобразил с пътен знак относно предимството, който определя реда за преминаване на пътните превозни средства през кръстовища и стеснени участъци от пътя. От свидетелските показания на полицейските служители се установи, че кръстовището, образувано от улиците „****” и „****”, на което не е спрял жалбоподателя, е било регулирано с пъти знаци и конкретно К. не е спазил знак  Б2 „Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство!”, а е завил наляво в посока към Автогара П.. От същите свидетелски показания се установи и това, че водачът К. управлявал автомобила без пожарогасител, с какъвто той би следвало да е оборудван. Посочените обстоятелства са били ясно възприети от контролните органи, предвид осветеността на мястото, на което се намирали полицейските служители.  От субективна страна всяко от нарушенията е извършено виновно, под формата на пряк умисъл, обективиран в действията на правоспособния водач.}

^{Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и обосновано. Правилно наказващият орган е приел, че нарушението на чл. 6, т.1 от ЗДвП обосновава ангажиране на административнонаказателна отговорност по чл.183,ал.2,т.3 от ЗДвП, а нарушението по чл.139,ал.2,т.3 от ЗДвП обосновава ангажиране на отговорност по чл. 185 от ЗДвП. Предвидените в санкционните разпоредби наказания глоба са фиксирани именно в размер на 20 лв, поради което съдът намира, че административнонаказващият орган се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27 ЗАНН, като е определил наказанието за  всяко от извършените нарушения  точно във фиксирания му размер от 20 лв. доколкото липсва оперативна самостоятелност за определяне на друг размер. Само за процесуална пълнота и прецизност съдът намира за необходимо да отбележи, че за нарушението по чл.6,т.1 от ЗДвП на нарушителя К. е следвало да бъдат отнети и 8 к.т., на основание чл.6,ал.1,т.8 от Наредба № Із-2539/17.12.2012 г., което не е сторено от наказващия орган, но доколкото това е в интерес на нарушителя, съдът не намира, че същото нарушава по някакъв начин правото му на защита.}

^{Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът}

               

                                                    ^{Р    Е    Ш    И   :}

 

                             ^{ПОТВЪРЖДАВА НП № 17-0321-000046/11.04.2017 г. на Началника на РУ „Полиция”гр.П., с което на Д.Д.К. ***, ЕГН-**********, за нарушения по чл.6,т.1 от ЗДвП и по чл.139,ал.2,т.3 от ЗДвП са наложени две отделни наказания глоба, всяко от които в размер на 20 лв. /двадесет лева/, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.}

 

                             ^{РЕШЕНИЕТО  подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.}

 

 

                                                     ^{ПРЕДСЕДАТЕЛ:}