РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Горна Оряховица, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Павлина Тонева
при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно
наказателно дело № 20214120200724 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ В. П. Н. останал недоволен и чрез защитника
адв. С.И. от ВТАК обжалва пункт 2 /протокол от СЗ, проведено на 17.11.2021
г. – л. 22/ от Наказателно постановление № 21-0268-001322/30.09.2021 г. на
ВПД Началник сектор към ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, с
което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му наложени
административни наказания – глоба в размер на 200 лева и лишаване от
правото да управлява МПС за срок от 3 месеца, за това че е нарушил чл. 123,
ал. 1, т. 2, б. а от ЗДвП. Поддържа, че е нарушена процедурата по
установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание. Отделно твърди, че НП не отговаря на
фактическото правно положение. Моли съда да отмени наказателното
постановление в обжалваната част.
В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител
жалбоподателят поддържа жалбата. Ангажира гласни доказателства.
Защитникът адв. С.И. от ВТАК поддържа, че в обжалваната част НП е
1
издадено в нарушение на материалния закон, тъй като нарушението не е
доказано. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от
ЗА за извършеното безплатно процесуално представителство.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА – РУ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище по съществото на
жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и
не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
С АУАН серия GA № 436537/20.09.2021 г., съставен от Х. П. Х. – мл.
автоконтрольор при ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица в
присъствието на свидетеля К. И. П. –полицай са констатирани извършени от
жалбоподателя В. П. Н. нарушения на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т.
2, б. а от ЗДвП, изразяващи се в това, че на 20.09.2021 г. в 10:50 часа в гр.
Горна Оряховица, ул. „*****” срещу № 51 в посока ул. „*****“ управлява
товарен автомобил „Дачия Догер“ с рег. № *****, собственост на „*****“
ООД с. Поликраище, като извършва маневра движение назад без да се убеди,
че пътят зад автомобила е свободен и със задната част на автомобила блъска
пешеходката Р. Р. Н. от гр. Горна Оряховица, като я събаря на земята, с което
става причина за ПТП с натъртвания по пешеходката. След настъпване на
ПТП водачът не уведомява компетентната служба на МВР и не остава на
място до пристигането им. Актът е предявен на Н. същия ден и подписан от
него без възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения.
В законоустановения срок И. Т. Н. – ВПД Началник сектор към ОДМВР
Велико Търново, РУ Горна Оряховица, упълномощен с МЗ № 8121з-
515/14.05.2018 г. издал против В. П. Н. Наказателно постановление № 21-
0268-001322/30.09.2021 г., с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП
му наложил административно наказание – глоба в размер на 20 лева, за това,
че е нарушил чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
му наложил административни наказания – глоба в размер на 200 лева и
2
лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3 месеца, за това че е
нарушил чл. 123, ал. 1, т. 2, б. а от ЗДвП.
Наказателното постановление е връчено на Н. на 15.10.2021 г. и на
същия ден Н. депозирал жалба чрез административнонаказващия орган до РС
– Горна Оряховица.
Актосъставителят Х.Х. сочи, че АУАН съставил след като две жени
посетили РУ Горна Оряховица, за да подадат жалба, че по – възрастната е
блъсната от автомобил. Не е установил тази жена да има наранявания. Казала,
че я боли кръста от падането. Не била посещавала болнично заведение.
Установил свидетелите – очевидци, които жената посочила и снел от тях
сведения /към АНП липсват сведения от Р. Р. Н. и свидетелите – очевидци,
въпреки повторното й изпращане в съда/. По този начин установил водача на
ППС. От записи на видеокамери на магазина и от снетите сведения
установил, че управляваният от водача автомобил бил паркиран с лице към
блока, а жената застанала точно зад него на около метър. Водачът тръгнал
назад и бутнал жената. От водача и свидетелите – очевидци разбрал, че е
станал сигнал, като жената заплашвала водача със саморазправа от внука й,
който щял да дойде.
Жалбоподателят сочи, че работи като търговски представител в „***“
ЕООД. Този факт се потвърждава от трудов договор № 217/01.06.2021 г.
Отишъл на магазина на А. Г. със служебен товарен автомобил „Дачия Докер“,
за да вземе заявка. След като я взел, се качил в автомобила, погледнал в
страничните огледала и тръгнал бавно назад. Чул крясък зад колата. Слязъл и
видял възрастна жена седнала зад колата. Попитал я има ли й нещо, боли ли я
нещо, а тя му казала: „Не. Махай се от тук. Добре съм. Сега като дойде внука
ми, ще видиш какво ще стане.“ Попитал я да извика ли полиция линейка,
предложил й да я закара в болницата. Тя отказала и отново му казала да се
маха. Заедно с първата свидетелка й помогнали да стане и той я попитал има
ли нужда от нещо, да й помогне, предложил й да я закара до тях. Тя казала:
„Не. Махай се от тука, махай се от тука.“ Втората свидетелка му казала да
върви да си кара работата и той си тръгнал.
Свидетелите – очевидци Н. То. И. и Е. М. К. сочат, че чули женски
викове и видели възрастна жена, седнала на платното. И. чула, че
жалбоподателят няколко пъти й се извинил, а тя казала: „Ако ме беше убил…
3
Сега ще дойде внукът ми.“ Жалбоподателят предложил да извикат полиция,
но жената не искала. Предложил да я закара в болница, но тя казала, че нищо
й няма. Викала на жалбоподателя да се маха. Заканвала му се, че ще види
като дойде внукът й. И. помогнала на жалбоподателя да изправят жената и тя
си тръгнала на собствен ход, а жалбоподателят си тръгнал по настояване на К.
От приложената към АНП докладна записка от мл. П К. И. П. е видно,
че във връзка с получения сигнал от Р. Р. Н., че е блъсната от автомобил, са
установени автомобилът и неговия водач В. П. Н. При разговор с тях е
установено, че Н. при извършване на маневра назад е блъснал Н., която
отказала писмено, че не желае медицинска помощ и по нея няма наранявания.
Съгласно приетата характеристика от работодателя на жалбоподателя,
същият няма провинения и изпълнява съвестно, отговорно и творчески
служебните си задължения.
Видно от справката за нарушител/водач, жалбоподателят е
правоспособен водач на МПС от 2015 г. В личният му картон като водач на
МПС е отразено едно нарушение и наказание с по ЗДвП, наложено н НП и 10
нарушения и наказания, наложени с фишове.
Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на
обясненията на жалбоподателя, показанията на разпитаните свидетели и от
приетите по делото писмени доказателства.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът не констатира наличието на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при издаване на обжалваното наказателно
постановление.
АУАН е съставен от лице, което съгласно чл. 37, ал. 1, б. б от ЗАНН
може да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Актосъставителят е надлежно
упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018 г. /т. 1.3./. АУАН е съставен по
реда на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и е
4
надлежно връчен, съобразно правилата на чл. 43 от ЗАНН, като е дадена
възможност за писмени възражения.
НП е издадено от компетентен орган – ВПД Началник сектор към
ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, който на основание чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП е упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018 г. /т. 2.9/ да
издава НП по ЗДвП. НП е издадено преди изтичането на давностните срокове
по чл. 34 от ЗАНН и отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.
Наказателното постановление в обжалваната част е издадено в
нарушение на материалния закон.
Съгласно чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50
до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие.
Жалбоподателят е санкциониран по реда на чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП за
нарушение на задълженията си като водач на ППС, който е участник в ПТП,
визирани в чл. 123, ал. 1, т. 2, б. а от ЗДвП, а именно когато при
произшествието са пострадали хора да уведоми компетентната служба на
Министерството на вътрешните работи.
На първо място, от събраните по делото писмени и гласни
доказателства - обясненията на жалбоподателя Н., показанията на свидетелите
- очевидци Н. Т. И. и Е. М. К., показанията на актосъставителя Х.Х. и
докладна записка от мл. ПИ К. И. П. не се установява на 20.09.2021 г. в 10:50
часа в гр. Горна Оряховица, ул. „****” срещу № *** да е настъпило ПТП
между товарен автомобил „Дачия Догер“ с рег. №*****, управляван от В. П.
Н. и пешеходеца Р. Р. Н. от гр. ***** по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, а
именно „събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно
средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети“. Този извод на съда е обусловен от безспорно установеното от фактическа страна, че
при съприкосновението между лекия автомобил, управляван от жалбоподателя и
пешеходката Р. Р. Н. не е предизвикано нараняване на Николова.
На второ място, предвид неустановяване на настъпило
пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП,
водачът на товарен автомобил „Дачия Догер“ с рег. № ***** В. П. Н. не е
5
участник в ПТП и за него не са съществували задълженията по чл. 123, ал. 1
от ЗДвП, неизпълнението на които да обуславя ангажиране на отговорността
му за нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
И не на последно място, безспорно се установи, че въпреки, че за
жалбоподателя не са съществували задълженията по чл. 123, ал. 1 от ЗДвП
като участник в ПТП, същият е предложил на пешеходеца Р. Н. да уведоми
компетентната служба на Министерството на вътрешните работи, да й окаже
помощ и да извика линейка, но тя категорично е отказала и му е казала да се
маха.
С оглед изложеното не се установи жалбоподателят Н. да е осъществил
от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по
чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което административнонаказателното
обвинение е недоказано и наказателното постановление в обжалваната част е
издадено в нарушение на материалния закон.
Гореизложеното налага отмяна на Наказателно постановление № 21-
0268-001322/30.09.2021 г. на ВПД Началник сектор към ОДМВР Велико
Търново, РУ Горна Оряховица по пункт 2 като незаконосъобразно.
При този изход на делото е основателна претенцията за присъждане на
адвокатско възнаграждение за осъществената по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от
ЗА адвокатска защита и съдействие. Съгласно разпоредбата на чл. 38 от
ЗА адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на: лица, които имат право на
издръжка; материално затруднени лица и роднини, близки или на друг
юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право
на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати. В приложения на л. 4 от делото договор за правна защита и
съдействие от 15.10.2021 г. изрично е посочено, че указаната правна защита и
съдействие адвокатът извършва на основание чл. 38 от ЗА. Правото на
адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1 от ЗА,
е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна
дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната
6
безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер,
определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да
упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА,
като наличието на конкретното основание от нормата не се нуждае от
доказване. В конкретния случай производството е инициирано по жалба на
санкционираното лице, което е представлявано в същото от адвокат, а
атакуваното наказателно постановление е отменено от съда, като
задължението за заплащане на разноски от страна на АНО е безспорно
възникнала. Поради това и с оглед разпоредбата на §1, т.6 от ДР на АПК
съдът следва да осъди ОДМВР Велико Търново (в структурата на която е
административния орган) да заплати от бюджета си в полза на адв. С.И. от
ВТАК адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 3,
във вр. с чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 300 лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0268-001322/30.09.2021 г.
на ВПД Началник сектор към ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица
по пункт 2 – в частта, с която на В. П. Н. от с. ***, ул. „***“ № ***, с ЕГН
**********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени
административни наказания – глоба в размер на 200 лева и лишаване от
правото да управлява МПС за срок от 3 месеца, за това че е нарушил чл. 123,
ал. 1, т. 2, б. а от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР ВЕЛИКО ТЪРНОВО да заплати на адвокат С.И. от
ВТАК, със служебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, ет. ** сумата от 300 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, за осъществена по реда на чл.
38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7
8