Решение по дело №405/2020 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 август 2021 г.
Съдия: Елеонора Любомирова Филипова
Дело: 20201610100405
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 06.08.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД- Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 01 юни..…………………………………………… през две хиляди двадесет и първа година…….……….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Нина Георгиева………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 405 по описа за 2020г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.11 по описа на БРС за 2017 година.

Ищците в производството твърдят, че по силата на договор за кредит от 03.08.2007 година Банка ДСК предоставила на ответника сума в размер на  20000.00 лева. Заетата сума следвало да бъде върната за срок от 120 месеца, заедно с договорената възнаградителна лихва. Поради невнасяне на погасителни вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем и Банката предявила правата си в заповедно производство. На 12.01.2017 година по ч.гр.д.11 по описа на РС – Берковица за 2017 година съдът издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите : 6 185.44 лева главница, платима ведно със законната лихва, считано от 22.12.2016 година до окончателното й изплащане; 788.89 лева договорна лихва за периода от 29.09.2015 до 20.12.2016 година; 41.43 лева обезщетение за забава за периода 29.10.2015 до 20.12.2016 година; 170.00 лева заемни такси. На 20.06.2017 година Банката прехвърлила на ищеца пакет вземания, включително и процесното по силата на договор за цесия. На това основание ищецът предявил правата по издадения изпълнителен лист за събиране от ЧСИ, а в срока по чл.415, ал.1 ГПК е постъпило възражение от ответника за недължимост на сумата. Това обосновава правния им интерес да предявят иск за установяване на вземане в посочените по – горе размери.

В случай, че съдът приеме, че ищецът не е активно легитимиран да предяви специалния установителен иск по чл.422 ГПК, то при условията на евентуалност предявява осъдителен иск за сумата : 5 067.16 лева непогасена по давност главница, платима ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и 1 396.38 лева непогасена по давност санкционираща лихва за периода 14.10.2017 до 14.10.2020 година. Правният интерес от предявяване на осъдителен иск извеждат от неизпълнение на договор за заем, вземането по който е прехвърлено с цитирания договор за цесия. Претендира заплащане и на направените в настоящото и заповедното производство разноски.

 

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Т.М.Т. *** взема становище за недопустимост и неоснователност на предявения установителен иск, както и за неоснователност на предявения в условия на евентуалност осъдителен иск. Възражението за недосустимост обосновава с това, че ищецът няма качеството „банка”, поради което и не може да се ползва от привилегирования състав за събиране на вземания по чл.417 ГПК. Настоящото производство е своеобразно продължение на заповедното производство, поради което и ищецът не е активно процесуално легитимиран да предяви установителен иск, макар да е носител на материалното право. Отделно прави възражение, че липсват доказателства за реално и валидно прехвърляне на вземането на банката в патримониума на ищеца. За да „притежава” вземането на банката, ищецът следва да е платил, за което липсват доказателства. Прави възражение за настъпила погасителна давност. Към тези възражения по отношение на предявения в условия на евентуалност осъдителен иск прибавя и това, че ищецът не би могъл да претендира вземане по вноски по първоначалното облигационно правоотношение при положение, че твърди, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Претендира отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски при условията на чл.38а ЗА.

 

В хода на съдебното дирене са събрани писмени и е изслушано  заключение по назначена съдебно – икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и професионално изготвено. Последното не е оспорено от страните. От доказателствата се установи следното :

 

 На 03.08.2007 година Банка ДСК предоставила на ответника сума в размер на 20 000.00 лева под формата на кредит. Кредитът следвало да се издължи на 120 месечни вноски с падеж 29-то число на месеца, като кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент и надбавка. Крайният срок за погасяване на задължението бил 03.07.2017 година. Поради неплащане на общо 13 броя погасителни вноски, Банката обявила кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост е редовно обявена пред длъжника с нотариална покана, връчена му лично (л.22-23 от делото). На 22.12.2016 година Банката предявила правата си в заповедно производство (първоначално пред РС Шумен) и на 12.01.2017 година по ч.гр.д.11 по описа на РС – Берковица за 2017 година съдът издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите : 6 185.44 лева главница, платима ведно със законната лихва, считано от 22.12.2016 година до окончателното й изплащане; 788.89 лева договорна лихва за периода от 29.09.2015 до 20.12.2016 година; 41.43 лева обезщетение за забава за периода 29.10.2015 до 20.12.2016 година; 170.00 лева заемни такси. На 20.06.2017 година Банката прехвърлила на ищеца пакет вземания, включително и процесното по силата на договор за цесия. От заключението на вещото лице е видно, че след издаване на заповедта за изпълнение ответникът не е правил вноски за погасяване на задължението. Задължението му по процесния договор за кредит възлиза на 5 396.55 лева главница, 479.63 лева договорна лихва за периода 29.10.2015(датата на последното плащане на задължение по кредита) до датата на предсрочната изискуемост 05.11.2016 година, 312.48 лева санкционна лихва за същия период и обезщетение за забава в размер на 68.96 лева за периода от обявяване на предсрочната изискуемост до датата на подаване на ЗИЗИ – 06.11.2016 – 22.12.2016 година. Заключението на вещото лице е съобразено с разясненията, дадени в ТР 3/2017 година на ОСГТК на ВКС. Дължима е и договорена годишна такса в размер на 170.00 лева.

Ответникът не ангажира доказателства за погасяване на задължението, поради което съдът намира същото за установено в посочените от вещото лице размери.

Неоснователно е възражението за недопустимост на иска, поради това, че бил предявен от лице, което няма качеството Банка, а Банката се е ползвала от привилегирования състав на чл.417 ГПК за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение. Практиката на ВКС е последователна в разбирането, че цесионерът, макар да не притежава качеството Банка, е легитимиран да предяви установителния иск по чл.422 ГПК , когато частното правоприемство е настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, какъвто е процесния случай.

Неоснователно е и възражението, че цесията не е породила действие, тъй като липсват доказателства за платена цена. По делото е представено потвърждение за прехвърляне на вземане от страна на Банката, което води до извод, че отношенията между цедента и цесионера са уредени, т.е. прехвърлителния ефект е настъпил.

Неоснователно е и направеното възражение за погасяване на вземането по давност. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 05.11.2016 година; ЗИЗИ е постъпило в съда на 22.11.2016 година; заповед е издадена на 13.01.2017 година; изпълнително производство е образувано през 2019 година; исковата молба е депозирана на 14.10.2020 година, т.е. видно е, че към нито един момент не са налице предпоставките на чл.110 – 111 ЗЗД.

Предвид изложените мотиви, съдът намира предявения установителен иск за основателен до размерите, посочени в заключението на вещото лице, като над този размер искът следва да бъде отхвърлен. Последица от това е, че издадената заповед за незабавно изпълнение, респ.издаденият въз основа на него изпълнителен лист следва да се считат не влезли в сила над установения размер на вземането. Ответникът дължи на ищеца и заплащане на направените в настоящото и заповедното производство разноски.

 

По горните съображения съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА за установено вземането на ОТП „Факторинг България” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, бул. Княз Александър Дондуков № 19, ет.2 в качеството му на частен правоприемник на Банка ДСК, ЕАД, град София срещу Т.М.Т., с ЕГН ********** *** за сумата от 5 396.55 лева главница, дължима ведно със законната лихва, считано от 22.12.2016 година до окончателното изплащане; 479.63 лева договорна лихва за периода 29.10.2015- 05.11.2016 година, 312.48 лева санкционна лихва за същия период и обезщетение за забава в размер на 68.96 лева за периода 06.11.2016 – 22.12.2016 година, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения размер до размерите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично изпълнение по ч.гр.д. 11/2017 година.

 

ОСЪЖДА Т.М.Т., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на  ОТП „Факторинг България” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, бул. Княз Александър Дондуков № 19, ет.2 сумата от 766,68 лв. направени разноски в настоящото производство, както и сумата от  589.51 лева, направени разноски в заповедното производство.

                 

Решението подлежи на обжалване пред ОС Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

След влизане в сила на решението да се докладва ведно с ч.гр. 11/2017 година за произнасяне по чл.416 ГПК.

 

                                                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ :