РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Горна О. , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА О., II СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20214120100006 по описа за 2021 година
Иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.
Ищцата А. А. Е.(чрез адв.Дечо С.Д. от ВТАК) твърди в исковата си молба, че с ответника
са сключили граждански брак на 03.01.2017г. в гр.Г.О., за което е съставен и
акт№0002/03.01.2017г. за граждански брак на Общ. Г.О.. От брака имат родено дете Е.Н. Е. –
роден на ****г. в гр.Г.О., с ЕГН****. Твърди се, че по време на съвместния си живот са живеели
при родителите на ответника в с.В. ул.“****“№42 Общ.Г.О.. През 2017г., след раждането на
детето, Н. С. Е. заминава за Ф.Р.Германия и оттогава не се интересувал нито от съпругата си, нито
от детето. Ищцата е организирала личния си живот сама и поела грижите за детето. Счита, че
предвид раздяла е настъпило трайно отчуждение и към момента не съществували подходящи
условия и каквито и да било усилия, които да доведат до възстановяване на взаимността и
близостта между съпрузите. В брачната връзка било налице дълбоко и непоправимо разстройство,
поради което е неоправдано формалното и запазване. Моли съда да постанови решение, с което
бъде прекратен брака между Н. С. Е. и А. А. Е., поради настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство, без съда да се произнася по въпроса относно вината за разстройството на брака.
Моли, след прекратяването на брака, упражняването на родителските права по отношение на
детето Е.Н. Е. с ЕГН**** да бъде предоставено на майката А. А. Е., като детето Е.Н. Е. да живее
при своята майка на адрес: с.П. ул.“****№17 Общ.Г.О.. Да се определи подходящ режим на
лични отношения и контакти на бащата Н. С. Е. с детето Е.Н. Е., съответно: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца - от 09h00min. на съответната събота до 19h00min. часа на съответната
неделя, както и един месец през лятото, когато не майката не е в платен годишен отпуск. Моли да
бъде осъден бащата Н. С. Е. да заплаща за детето Е.Н. Е. с ЕГН**** чрез неговата майка и
1
законна представителка А. А. Е., месечна издръжка в размер на по 150.00лв., считано от датата на
завеждане на исковата молба до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване
на издръжката. Ищцата желае да възстанови носи предбрачното си фамилно име Яшарова. Няма
претенции относно семейното жилище.
Ответницата Н. С. Е. с редовно връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, се
представлява от особен представител адв.K. Ил.П. от ВТАК, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК.
Особеният представител счита иска за допустим. Счита, че между съпрузите съществува пълно
отчуждение, както и че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен. Ако фактическата раздяла
е трайна и двамата съпрузи не поддържат контакти и отношения помежду си като съпрузи, в т.ч.
и не са правили опити да заздравят брачните си отношения, то бракът им изцяло е лишен от
дължимото съдържание и съществува само формално. Счита, че интересите на детето са защитени,
имайки предвид, че родителските права следва да са предоставени на майката.
Съдът, след като прецени доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства съгласно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:
Н. С. Е. и А. А. Е. се запознават през 2016г. и след това заживяват на семейни начала в с.В.
Oбщ.Г.О. заедно с бабата на Наско Eмилов. През м.септември.2016г. двамата заминават за
Ф.Р.Германия. Връщат се през м.януари.2017г.
Н. С. Е. и А. А. Е. са сключили граждански брак на 03.01.2017г. в гр.Г.О., за което е
съставен и акт№0002/03.01.2017г. за граждански брак на Общ. Г.О.. От брака имат родено дете
Е.Н. Е. – роден на ****г. в гр.Г.О., с ЕГН****. След сключването на гр.брак съпрузите заминават
отновно за Ф.Р.Германия.
През м.май.2017г. А. А. Е. се прибира в България и на ****г. ражда Е.Н. Е.. След
навършване на една година на Е.Н. Е., майката и детето заминават за Ф.Р.Германия при Н. С. Е..
Не след дълго/4-5 месеца/, поради неразбирателство между съпрузите, майката и детето се
прибират в Р.България и се установяват в с.П. Общ.Г.О. в семейната къща.
Според изискания служебно по реда на чл.15 ал.6 от ЗЗДетето социален доклад, изготвен
от Д”СП” гр.Г.О., oт раждането си детето Е.Н. Е. се отглежда в семейна среда. Основни грижи за
детето е полагала неговата майка и баба по майчина линия, които и към момента се грижат за
детето. Малолетния Е. се отглежда от майка си на адрес с.П. ул.“****№17 Общ.Г.О.. Майката А.
А. Е. с помощта на своите близки(майка си и леля си по майчина линия) успява да задоволи
всички потребности на детето. Осигурен е подслон за детето с много добри хигиенно битови
условия. Къщата е наследствена собственост на Рузие Каравелиева и представлява едноетажна
постройка с прилежащ двор. Разполага с кухня с трапезария, две спални, коридор, вътрешна баня
и външна тоалетна. Помещенията са обзаведени с мебели по предназначение. Кухнята разполага с
необходимите домакински електроуреди. Детето и майката ползват едната спалня. Къщата през
есенно-зимния сезон се отоплява с камина на твърдо гориво. Хигиенно-битовите условия са добри.
А. А. Е. няма трудова биография. За издръжка на нея и детето си разчита на майка си - Рузие
Каравелиева, която живее и работи в Кр.Холандия. А. А. Е. се подпомага от Д“СП“ гр.Г.О. за
детето Е. на основание чл.7 от ЗСПД размер на 40.00лв. Е.Н. Е. е силно привързан към майка си,
която от раждането му полага грижа за него. Освен от майка си, малолетния получава
2
необходимата обич, внимание и забавление от леля си и баба си по майчина линия. А. А. Е. желае
да напусне страната ни, тъй като майка й е трудово заета в Кр.Холандия, където има
необходимите условия и жилищно пространство, и майката да започне работа, за да е финансово
независима.
С цел установяването на твърдяното дълбоко и непоправимо разстройство на брака по
делото бяха ангажирани гласни доказателства. Св.Р.И.К. твърди, че познава Н.Е. от 2017г., като от
м.май.2017г. отишъл в чужбина. Оттогава не го чувала и виждала. Твърди, че не бил пращал пари
за детето. Счита, че двамата съпрузи не могат да живеят заедно. Понастоящем за детето Е. се
грижи майка му А.Е.. Финансово ищцата е финансово подпомагана от майка си, която работи в
Кр.Холандия. Св.М.И.К.(майка на А.Е.) твърди, че работи в Кр.Холандия, от където праща пари и
финансово подпомага А.Е. и детето. Заявява, че от м.май.2017г. А.Е. и детето се завърнали в
Р.България. Н.Е. се дезинтересирал от съпругата и детето. Съдът дава вяра на свидетелските
показания(тези на св.М.И.К. през призмата на чл.172 от ГПК), като непротиворечащи на останалия
доказателствен материал.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът счита, че искът за развод е
основателен и следва да бъде уважен.
Съдът приема, че настъпилата фактическа раздяла е довела до изпразване на брачната
връзка от съдържанието, което изискват законът и моралът. Между съпрузите липсва уважение,
доверие, предвид настъпилото между тях отчуждение. Така бракът е опразнен от онова
съдържание, което влага в него закона и морала. Това довежда до разкъсване на семейната
общност, като брачната връзка съществува само формално. Това състояние на отношенията между
съпрузите обективно не може да се преодолее. Като безспорно обстоятелство по делото се
установи, че съпрузите не живеят заедно от края на 2017г. Всеки от двамата съпрузи е започнал да
урежда живота си по свой независим от другия начин. Всичко това, съдът приема като индиция за
безпредметността на бъдещото съществуване на брака. Ето защо съдът намира, че следва да
прекрати брака на страните с развод по реда на чл.49 ал.1 от СК, поради настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брачната връзка. С оглед разпоредбата на чл.49 ал.3 от СК и
обстоятелството, че никой от двамата съпрузи не е поискал съдът не следва да изследва вината за
разстройството на брака.
Предвид изхода на делото, съдът дължи и произнасяне и по реда на чл.59 от СК за
предоставяне упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Е.Н. Е. с
ЕГН****. Установено е, че детето живее с майка си на адрес: с.П. ул.“****№17 Общ.Г.О.. В
същото време, бащата тотално се е дезинтересирал от сина си. На следващо място по делото не се
ангажираха доказателства майката да не притежава необходимите качества и морал за да не е в
състояние да възпитава детето Е.Н. Е.. Доказателствата по делото налагат в съда убеждението, че
упражняването на родителските права следва да бъде възложено на майката. Предоставяне
упражняването на родителските права следва да бъде и съобразено с установяване на
обстоятелствата, имащи отношение към възможностите на родителите да осигурят най-
благоприятни условия за отглеждане и възпитание на детето, отчитайки възраст, условия на живот
и създадена среда. Обстоятелството, че за детето Е.Н. Е. основни грижи полага неговата майка, с
помощта на бабата на детето по майчина линия предопределят извода, че в негов интерес е
упражняването на родителските права да бъдат предоставени на майката А. А. Е.. Също така,
3
следва да се определи се местоживеенето на детето Е.Н. Е. при майката А. А. Е. на адрес: с.П.
ул.“****№17 Общ.Г.О..
На следващо място, настоящата инстанция следва да определи и режим на лични
отношения между бащата и детето. Това се налага с оглед необходимостта всяко дете да общува с
родителя си, предвид правилното формиране и изграждане на същото като личност, като режимът
на лични контакти следва да се съобрази и с възрастта на детето. Съдът би могъл да излезе от
обичания режим на лични отношения и да се определят по-разширени мерки за лични контакти,
като се съобрази с нуждата на детето от по-пълноценна връзка с бащата. При решаването на
въпроса за личните отношения между децата и родителя, при когото те не са оставени за
отглеждане и възпитание, съдът изхожда от интересите на децата и особеностите на конкретния
случай. От социалното проучване стана ясно, че връзката на детето с майката е прекъсната и в
този смисъл тепърва следва да се изгражда. Активно отношение следва да прояви и бащата,
зачитайки родителския авторитет и на другия родител. Всичко изложено налага периодите на
лични контакти така да се определят по време и начин, че детето да не бива подлагано на
неоправдан стрес. Съдът приема, че в настоящия случай е целесъобразно да се определи следния
режим на лични контакти между бащата и детето: бащата Н. С. Е. да взема детето Е.Н. Е. при себе
си всяка първа и трета събота и неделя от месеца - от 09h00min. на съответната събота до
19h00min. часа на съответната неделя, както и един месец през лятото, когато майката А. А. Е. не е
в платен годишен отпуск.
Ответникът Н. С. Е. е баща на детето Е.Н. Е. и с оглед разпоредбата на чл.143 ал.1, ал.2 от
СК и дължи издръжка независимо дали същата е трудоспособен и дали може да се издържа от
имуществото си. Също според чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. По
правната си същност издръжката представлява задължение за доставяне на средства за
съществуване на нуждаещия се от издръжка. Децата с оглед ниската си възраст са дефинитивно
неработоспособни, като няма данни да разполагат със собствено имущество/което не се и твърди/,
поради което и имат право на издръжка от родителите си. Нуждите се установяват от самия факт
на биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. При
определяне размера на издръжката съдът следва да вземе предвид обстоятелството, че полагането
на непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на малолетните деца не могат да бъдат
изразени стойностно в паричен еквивалент. Нуждите на детето от издръжка, в конкретния случай
и с оглед възможностите на двамата родители следва да се ограничат до обикновените условия на
живот и обикновените потребности. Преди всичко, това е и морален дълг на всеки родител. По
делото не са събрани данни, че бащата да страда от заболяване, което да му пречи на полага труд.
Няма доказателства ответникът да съжителства с друго лице. Заедно с това следва да се има
предвид и разпоредбата чл.142 ал.2 от СК ввр. чл.1 от ПМС№1/10.01.2009г. за определяне нов
размер на минималната работна заплата за страната, като минималната издръжка да е равна на
една четвърт от размера на минималната работна заплата. Съгласно ПМС№331/26.11.2020г.,
считано от 01.01.2021г. размерът на минималната работна заплата е 650.00лв. и на минималната
часова работна заплата 3.92лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-
дневна работна седмица за пълен работен месец. Предлаганият размер на минималната работна
заплата е бил съобразен с обективната икономическа и социална реалност, включваща устойчивата
положителна динамика на брутния вътрешен продукт, ръст на средната работна заплата и
4
компенсация на наетите лица през 2021г., индекса на потребителските цени и други икономически
показатели и при запазване устойчивостта в съотношението минимална работна заплата към
средната работна заплата. Що се касае до размера на предявения иск, съдът намира, същият за
основателен/по реда на чл.162 от ГПК/ до размер на по 170.00лв. месечно. Издръжката от по
170.00лв. на месец за детето Е.Н. Е. следва да бъде присъдена занапред, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 04.01.2021г. до настъпване на законови причини за изменяването
или прекратяването и.
Според §1 от ДР на СК семейно е жилището, обитаваното от двамата съпрузи и техните
ненавършили пълнолетие деца, т.е. ирелевантно е обстоятелството относно принадлежността на
правото на собственост. Тук намира приложение и Постановление№12/28.11.1971г. на Пленума
на ВС. Разпоредбата на чл.56 ал.1 изр.1 от СК повелява, че съдът предоставя ползването на
семейното жилище на единия съпруг, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Следователно
е необходимо да е предявен иск за ползване на семейното жилище съобразно чл.322 ал.2 ГПК,
като след това съдът изследва въпроса за жилищната нужда на предявилия иска съпруг. Такова
искане не е сторено от страните, като съдът не дължи произнасяне относно ползването на такова
семейно жилище.
Според разпоредбата на чл.53 от СК съгласието на съпруга не е необходимо, за да може
другият съпруг да продължи да носи фамилното му име след развода. Цитираната норма следва да
се тълкува в смисъл, че ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, не
заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си
фамилно име/Решение№245/17.05.2012г. по гр.дело№1058/2011г. - IVг.о. ВКС;
Определение№172/15.02.2012г. по гр.дело№1058/2011г. - IVг.о. ВКС/. В настоящия случай
съпругата, която при сключването на брака е приела фамилното име на своя съпруг, е заявила
желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име. По този начин, след прекратяване на
брака А. А. Е. ще възстанови предбрачното си фамилното име и занапред ще се именува - Я.
Съгласно чл.329 ал.1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху
виновния или недобросъвестния съпруг, като при хипотеза на липса на вина или
недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските
остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили, както е и конкретния случай. Съдът
определя окончателната ДТ по допускането на развода по т.6.2 по Тарифа за ЗДТССГПК в размер
на 30.00лв., която следва да се заплати поравно от страните(по 15.00лв.), както и по 5.00лв.,
представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.
Н. С. Е. следва да бъде осъден да заплати по сметката на Горнооряховския районен съд и сумата
244.80лв., представляваща ДТ върху определения размер издръжка по ЗДТССГПК.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на
решението в частта, относно присъдената издръжка.
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
5
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на 03.01.2017г. в гр.Г.О., за което е съставен и
акт№0002/03.01.2017г. за граждански брак на Общ.Г.О., между Н. С. Е. с ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес: с.В. ул.“****“№42 Общ.Г.О. и А. А. Е. с ЕГН**********, с постоянен
и настоящ адрес: с.В. ул.“****“№42 Общ.Г.О., с друг известен адрес: с.П. ул.“****№17 Общ.Г.О.,
ПОРАДИ НАСТЪПИЛОТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА по реда
на чл.49 ал.1 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителките права върху детето Е.Н. Е. – роден на
****г. в гр.Г.О., с ЕГН**** - на майката А. А. Е. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:
с.В. ул.“****“№42 Общ.Г.О., с друг известен адрес: с.П. ул.“****№17 Общ.Г.О..
OПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Е.Н. Е. с ЕГН**** - при майката А. А. Е. с
ЕГН**********, на адрес: с.П. ул.“****№17 Общ.Г.О..
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения и контакти на бащата Н. С. Е. с ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес: с.В. ул.“****“№42 Общ.Г.О., с детето Е.Н. Е. с ЕГН****, с адрес: с.П.
ул.“****№17 Общ.Г.О., както следва: бащата Н. С. Е. да взема детето Е.Н. Е. при себе си всяка
първа и трета събота и неделя от месеца - от 09h00min. на съответната събота до 19h00min. часа на
съответната неделя, както и един месец през лятото, когато майката А. А. Е. не е в платен годишен
отпуск.
ОСЪЖДА Н. С. Е. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.В. ул.“****“№42
Общ.Г.О., ДА ЗАПЛАЩА за детето Е.Н. Е. с ЕГН****, чрез неговата майка и законен
представител А. А. Е. с ЕГН********** - двамата на адрес: с.П. ул.“****№17 Общ.Г.О., месечна
издръжка в размер на по 170.00лв./сто и седемдесет лева/, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 04.01.2021г. до настъпването на законни основания за изменяването или
прекратяването и.
ПОСТАНОВЯВА А. А. Е. да възстанови предбрачното си фамилното име след
прекратяване на брака и занапред ще се именува - ЯШАРОВА.
ОСЪЖДА А. А. Е. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.В. ул.“****“№42
Общ.Г.О., с друг известен адрес: с.П. ул.“****№17 Общ.Г.О., ДА ЗАПЛАТИ по сметката на
ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД: сумата 15.00лв./петнадесет лева/, представляваща
окончателна държавна такса по чл.6.2 от Тарифа към ДТССГПК по допускане на развода за
развода; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ТССГПК за служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Н. С. Е. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.В. ул.“****“№42
Общ.Г.О., ДА ЗАПЛАТИ по сметката на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД: сумата
15.00лв./петнадесет лева/, представляваща окончателна държавна такса по чл.6.2 от Тарифа към
ДТССГПК по допускане на развода за развода; сумата 244.80лв./двеста четиридесет и четири лева
и осемдесет стотинки/, представляваща ДТ върху определения размер издръжка по Тарифа към
ДТССГПК; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за
служебно издаване на изпълнителен лист.
6
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
7