Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 23.05.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и втори ноември, през две хиляди
и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от съдията гр.д. № 2858 по описа на състава за 2017г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно и
субективно съединени, приусловията на евентуалност искове с правно основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците Д.С.Й. и Е.К.К. твърдят, че са претърпели
значителни неимуществени вреди, в следствие на сериозните физически травми,
получени като резултат от пътно-транспортно произшествие – настъпило на
25.06.2015г. на магистрален път А1 на територията на Р. Австрия. Произшествието
настъпило поради виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил
„БМВ 535“, с рег. № *******, управлявано от водача С.А. който поради нарушения
на правилата за движение ударил лекия автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******,
а в същия автомобил пътували двете ищци. Тъй като при настъпване на процесното
ПТП, отговорността на водача на лекия автомобил, който станал причина за
увреждането С.А., била застрахована от предпочитания ответник „Ц.Ф.“ АД, за
застрахователя възникнало задължение да плати застрахователно обезщетение за
претърпените от ищците неимуществени вреди. При изложените фактически
твърдения, ищцата Д.Й. претендира за осъждане на предпочитания ответник „Ц.Ф.“
АД - да й заплати сумата от 80 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за понесените неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху
сумата на обезщетението, считано от деня на причиняването на деликта на
25.06.2015г. до деня на окончателното плащане, а ищцата Е.К. претендира за осъждане на предпочитания
ответник „Ц.Ф.“ АД - да й заплати сумата от 50 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва
върху сумата на обезщетението, считано от деня на причиняването на деликта на
25.06.2015г. до деня на окончателното плащане. Всяка от ищците претендира за
осъждане на ответника, да й заплати направените съдебни разноски. В хипотезата на евентуалност, ако
насочените срещу предпочитания ответник искове бъдат отхвърлени, поради
недоказаност на тезата за възникване на основание за изплащане на
застрахователно обезщетение от „Ц.Ф.“ АД т.е. от застрахователя на водача Айлабуни,
ищците претендират за осъждане на евентуалния ответник З.„Б.и.“ АД, в
качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ на участвалия в процесното ПТП лек автомобил
„Опел Астра“ с рег. № *******, в който те са пътували - заплати на Д.С.Й. сумата от 80 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, заедно със
законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от деня на причиняването
на деликта на 25.06.2015г. до деня на окончателното плащане, а ищцата Е.К.
претендира за осъждане на „Ц.Ф.“ АД да й заплати сумата от 50 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата на
обезщетението, считано от деня на причиняването на деликта на 25.06.2015г. до
деня на окончателното плащане. Всяка от ищците претендира за осъждане на
евентуалния ответник, да й заплати направените съдебни разноски.
В срока за отговор и чрез упълномощения свой (национален)
адвокат, „Ц.Ф.“ АД оспорва предявените искове, като поддържа становище за
тяхната неоснователност. Не отрича съществуването на валидно застрахователно
правоотношение между него и водача на лек автомобил „БМВ 535“, с рег. № *******,
чиято гражданска отговорност е покрита от застраховката, но посочва, че
действителната причина за настъпване на вредоносния резултат било
противоправното поведение на водача на лекия автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******,
в който пътували двете ищци и който не осигурил техническа изправност на
автомобила, но го управлявал с много износени гуми. Тази била действителната
причина за настъпването на пътния инцидент, която била установена от
правоохранителните и разследващи органи по местонастъпването на
произшествието. Поради неоснователност
на иска за претендираната главница, ответникът мотивира становище и за
неоснователност на претенцията за присъждане на лихви. В случай, че при
разглеждане на спора съдът приеме за основателни твърденията за противоправно
поведение на застрахования от него водач – този ответник прави възражение за
независимо съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лекия
автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******. Поддържа възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат и от страна на пострадалата Д.Й., по аргумент от чл.
137 от ЗДвП, която по време на пътуването и при настъпването на удара е била
без поставен предпазен колан. Мотивира становище, че поради международния
елемент на спора, последният следва да бъде разрешен съгласно материалния закон
по мястото на настъпването на деликта (lex loci delicti) съгласно чл. 4 §1 и чл. 17 от Регламента „Рим ІІ“. Моли за отхвърляне на
исковете, които са насочени срещу него и претендира за присъждане на
направените съдебни разноски.
В срока за отговор и чрез упълномощения свой процесуален
представител, евентуалния ответник – З. „Б.и.“ АД оспорва иска само по размер и
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата Д.Й., по аргумент от чл. 137 от ЗДвП, която по време на пътуването
и при настъпването на удара е била без поставен предпазен колан. Оспорва
твърденията за характера и обема на вредите, като поддържа становище, че
представените от ищците писмени доказателства – медицински документи не
обосновават твърденията за естеството и степента на травмите, които са
релевирани в исковата молба. Моли за отхвърляне на исковете, които са насочени
срещу него и претендира за присъждане на направените съдебни разноски.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
Страните не
спорят по отношение на твърдението на ищеца, че на 25.06.2015г.
на магистрален път А1 на територията на Р. Австрия e настъпило пътно- транспортно произшествие поради удар, по време на движение
между лек автомобил „БМВ 535“, с рег. № *******, управлявано от водача С.А. и
лекия автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******, управляван от водача Р.В.. Не се
спори и по твърдението на ищците, че по време на пътния инцидент, те са били
пътници, разположени на предната дясна седалка и на задната седалка на лекия
автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******.
Не се спори също, че по повод на споменатото ПТП е било образувано досъдебното
наказателно производство по преписка № С1/50388/2015/WU.
Преки и косвени данни за факта на настъпването на
споменатото ПТП, включително за поведението на водачите на двата автомобила и за
разположение на обектите на самото място на настъпване на инцидента, се
съдържат в приобщените към настоящото дело документи на немски език (с превод
на български език), които са част от споменатата вече преписка № С1/50388/2015/WU (стр. 270-308 от
делото). Тези данни са обект на анализ от допуснатата специализирана съдебна авто- техническа експертиза.
Заключението на изслушаната и приета без оспорване
съдебна авто-техническа експертиза /вещо лице Х.И./ обосновава следните изводи,
относно подлежащите на установяване факти:
- Анализът на данните от огледа на процесното
местопроизшествие, обосновава следните изводи за механизма на настъпване
на процесното ПТП: На 23.06.2015г. около 09,05 часа, автомобил „Опел Астра" с per. № *******,
управляван от Р.В., се движи в Австрия по автомагистрала А-1. Водачът
управлява автомобила в средната лента за движение, при лек дъжд и влажна
пътна настилка със скорост от около 80 км/ч. На мястото до него пътува Е.К.,
а на задната седалка - Д.Й. и Й.С.. В същото време, на същия път и със
същата посока на движение, но в третата пътна лента, водачът С.А.
управлява лек автомобил марка БМВ с регистрационен номер AM-SAID 1, със
скорост около 110 км/ч. В района на километър 97,250, лекият автомобил
„Опел Астра" с per. № *******, управляван от водача Р.В., е започнал
да се пързаля по пътното платно, напускайки своята (средната) лента за
движение. В този момент водачът С.А. извършвал маневра за изпреварване на
камион. Именно момента на изравняване с камиона, лекият автомобил „Опел
Астра" с per. № ******* се приплъзва от втора към трета пътна лента-срещу
предницата на изпреварващия камиона лек автомобил БМВ, с регистрационен
номер AM-SAID 1. В резултат от сблъсъка, лекият автомобил „Опел
Астра" се завърта около собствената си ос и още веднъж е бил блъснат
от дясно, от лекия автомобил БМВ.В резултат на настъпилия удар настъпват
заснетите деформации по двата леки автомобила. Пострадали са посочените в
окончателния доклад за транспортна катастрофа лица.
- Причина за настъпването на процесното пътно-
транспортно произшествие е загубата на контрол върху управлението на лекия
автомобил „Опел Астра" от страна на водача му - Р.В., в следствие на
което този автомобил неконтролирано навлиза в съседната пътна лента за
движение.
- Поради липсата на обективни данни за мотивиран
извод - не може да бъде даден отговор на въпроса в кой точно момент е
навлязъл лек автомобил „Опел Астра" в лентата за движение на лек
автомобил „БМВ 535", респективно да бъде даден категоричен отговор на
въпроса - навлязъл ли е лекият автомобил „Опел Астра" в опасната зона
на спиране на другия участващ в ПТП лек автомобил. Във всеки случай,
според вещото лице, разстоянието, на което се е намирал лек автомобил
„Опел Астра" в момента, в който е навлязъл в лентата за движение на
лек автомобил „БМВ 535" е било по-малко, от това, което лек автомобил
БМВ би изминал при тази скорост за времето от 1 секунда. Следователно водачът
на лек автомобил „БМВ 535" не е имал възможност да предотврати
настъпването на процесното ПТП чрез промяна на траекторията на движение – заради
конкретната конкретната пътна обстановка и скоростта му на движение в
първия момент на настъпване на инцидента.
- Анализирайки всички материали по делото, може да
бъде направен извод, че водачът Р.В. е имал възможност да предотврати
настъпването на процесното ПТП, ако бе упражнявал непрекъснато необходимия
контрол върху движението на управляваното от него МПС, съобразно
конкретната пътна обстановка, метеорологични условия и техническото
състояние на лек автомобил „Опел Астра". т.е.
ако този автомобил не бе загубил хоризонтална устойчивост и не бе
навлязъл, завъртайки се, в лентата за движение на лек автомобил „БМВ
535".
Заключението
на изслушаната и приета без оспорване комплексна съдебна авто-техническа и
съдебно- медицинска експертиза /вещи лица Х.И. и д-р Б.Б./ обосновава следните изводи,
относно подлежащите на установяване факти:
- Събраните доказателства по делото мотивират извода,
че лек
автомобил “Опел Астра“ рег.№ *******, управляван от Р.С.В.който е участвал
в ПТП в Р.Австрия на 23.06.2015г. е фабрично произведен с триточкови
предпазни колани както на предните, така и на задните седалки;
- Данните
от воденото досъдебно производство Рапорт № С1 /50388/2015-Wu на
Полицейска дирекция Долна Австрия, сочи, че към момента на процесното ПТП,
станало на 23.06.2015г. ищцата Е.К. е пътувала на
предната дясна седалка, с поставен предпазен колан.Пострадалата ищца Д.С.Й.
към момента на ПТП е пътувала, като е „спяла на задната седалка“ в лекия
автомобил - без поставен предпазен колан.
- Ако ищцата Д.Й. бе пътувала с поставен
предпазен колан при процесното ПТП, то би получила гръдна или коремна
травма от поставения предпазен колан, но тези увреждания щяха да са
по-малко на брой и с по-малка тежест.
Заключението на изслушаната и приета съдебно- медицинска експертиза в
областта на неврологията /вещо лице д-р Б.Б./ обосновава следните изводи,
относно подлежащите на установяване факти:
·
В следствие на претърпяната пътно -
транспортна злополука на 23.06.2015г, ищцата по делото Д.С.Й. е получила
следните травматични увреждания: счупване на горното и долното рамена на двете
срамни кости на таза. Счупване на тялото на сакралната кост с лезия на сакро-
илиачната става на таза, малка хематурия, счупване на 7-мо ребро в ляво с
пневмоторакс и охлузване на дясната ръка. Уврежданията на ищцата са с доказан
произход. Те имат пряка причинна връзка с претърпяното от нея ПТП и са били
сложни по вид и трудни за лечение. Наложило се е да бъде приложено болнично и
оперативно лечение с имплантиране на метална остиоснитеза на таза. Спещна
медицинска помощ, болнично и оперативно лечение пострадалата е получила в
Областна клиника в гр. Амщетен- Австрия. Транспортирана до посочената болница с
медицински хеликоптер. Постъпила в тежко общо състояние с нарушена дихателна и
сърдечна дейност, с дислокация на тазовите кости. Поради тежкото общо състояние
първоначално пострадалата е била приета за лечение в Реанимационната клиника.
Състоянието на ищцата се е стабилизирало към 01.07.2015г. когато
е била преведена за продължаване на лечението на фрактурите на таза. Изписана в
подобрено общо състояние на 21.08.2015г., но лечението
е продължило амбулаторно с назначени антибиотична, антикоагулантна, седативна и
обезболяваща терапия. Общо лечебният и възстановителен период
при ищцата Д.Й. е
продължил
около 6 месеца. През периода на лечение ищцата е търпяла болки и
страдания, като най -интензивни те са били през първите 3-4
седмици непосредствено след злополуката и около 3-4 седмици в началото на
проведената рехабилитация. Извън тези периоди ищцата е търпяла само периодично
явяващи се болки. От процесната
злополука вече са изминали повече от 3 години и ищцата
много рядко търпи болки в зоната на счупените кости на таза, най вече при
студено и влажно време които болки бързо ще отзвучават след употреба на
аналгетици. Наред с претърпените болки в продължение на
първите 2 месеца от лечението ищцата се е предвижвала е помощта на патерици и
определно е имала затруднения при предвижване и самообслужване в в този период.
Към настоящия момент - вече 3 години след процесната злополука състоянието на
пострадалата вече е стабилзирано. Счупеното 7-мо ребро в ляво е зараснала,
дихателната дейност е напълно възстановена без остатъчни явления, а счупените
кости на таза също са зараснали. Липсват обективни клинични или документални данни
за това- при ищцата да са останали някакви негативни последици или усложнения
от процеснитеи увреждания, освен козметичен белег и необходимост от
предварителна консултация
при раждане, заради преминалата травма на тазовите кости.
·
В следствие на претърпяната пътно -
транспортна злополука на 23.06.2015г, ищцата по делото Е.К.К. е получила
перилунарна луксация (изкълчване) на дясната ръка. Спешна медицинска помощ,
болнично и оперативно лечение пострадалата е получила в Областна клиника в гр.
Амщетен- Австрия. Постъпила в задаволително общо състояние с болки и деформация
в областта на дясната киткова става. Извършени са били рентгтегнови
изследвания. След проведена кратка предоперативна подготовка пострадалата е
била оперирана по спешност, чрез открито наместване на изкълчената карпална
кост, възстановяване на перилунарния лигамент и стабилзирането и с метален винт.
След операцията е била поставена гипсова имобилизация на дясната предмишница за
срок от 8 седмици. Включена инфузионна, антибиотична
и обезболяваща терапия. Изписан в подобрено общо състояние на 17.07.2015г., но
лечението й е продължило амбулаторно Общо лечебният и
възстановителен период при ищцата Е.К. е продължил около 3 месеца. През
посоченият 3-месечен период ищцата е търпяла болки и страдания, като най
интензивни те са били през първите 2 седмици след злополуката и около 3-4
седмици в началото на проведената рехабилитация. Извън тези периоди ищцата е
търпяла само периодично явяващи се болки и е имала затруднение при захват на
предмети при обслужването си. В материалите по делото липсват клинични или
документални данни при ищцата да са останали някакви негативни последици или
усложнения от процесните вреждания, освен остатъчния малък козметичен белег на
дясната ръка от извършената операция.
В дадените пред съда показания, свидетелят К.С.С.заявява, че имал преки
впечатления от здравословното и емоционалното състояние на пострадалите след
настъпването на процесния пътен инцидент, понеже бил близък роднина – брат на
едната от ищците и син на другата ищца. Свидетелят възприел, че сестра му се
нуждаела от постоянни грижи, дори в най- елементарно битово отношение. Майка му
била сравнително по- добре, защото се придвижвала самостоятелно, но изпитвала
силни болки в контузената ръка. Свидетелят полагал грижи и за двете ищци,
според конкретните нужди и възможности – финансова помощ и лични грижи. След
настъпването на инцидента, отношенията между ищците се влошили, тъй като сестра
му упреквала майка му за последиците от собствените си контузии, понеже
считала, че е „останала половин човек“ и че станала „саката“, в резултат от
контузиите, получени при инициираното от майка й пътуване.
Извършената
справка в ИЦ на Гаранционен фонд установява наличието на покритие по издадена
от З. „Б.и.“ АД застрахователна полица, на гражданската
отговорност на собственика и на водача на процесния лек автомобил към датата на настъпване на
процесното ПТП.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Спецификата на
спора определя необходимостта от изясняването преди всичко на въпросите за механизма
на настъпване на пътния инцидент и причините за настъпването му – правомерността
на поведението на участвалите в него двама водачи. Това е така, доколкото предявените
от двете ищци претенции за присъждане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, се основават на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. От фактическа страна – претенциите се
основават на твърдението, че привлечените в качеството на ответници
застрахователни дружества дължат изплащане на застрахователно обезщетение
заради вредите, предизвикани от неправомерното поведение на водача, чиято
гражданска отговорност са застраховали .
При това, трябва
да се отбележи, че процесуалната позиция на двамата ответници е различна –
доколкото предпочитаният ответник „Ц.Ф.“ АД оспорва
категорично твърденията за пасивната си материална легитимация, отричайки
твърденията за противоправно поведение на водача на лекия автомобил „БМВ 535“, с рег. № *******, чиято гражданска отговорност е застраховал, а
евентуалният ответник оспорва предявените искове само по размер т.е. не оспорва
основанието на исковете.
Изразената позиция
на ответниците, по въпроса - относно противоправния характер на поведението на
участвалите в ПТП двама водачи съвпада с изводите на съдебната авто- техническа
експертиза, която настоящия състав на съда допусна, изслуша и прие без
възражения. Кредитирайки изцяло експертните изводи на вещо лице Х.И. –
настоящият състав на съда възприема извода, че причината за настъпването на
пътния инцидент е допуснато от водача на лекия автомобил “Опел
Астра“ рег.№ *******, нарушение на правилата за движение, поради загуба на контрол върху
траекторията на движение на автомобила. Застраховател на гражданската отговорност на този водач е привлечения като
евентуален ответник застраховател З. „Б.и.“ АД.
Според изводите на същата експертиза, водачът на лекия автомобил
„БМВ 535“, с рег. № ******* не е допуснал някакво нарушение
на правилата за движение по пътищата, поради което може да бъде направен
достатъчно обоснован и категоричен извод, че настъпилото ПТП всъщност не осъществява покрит застрахователен
риск по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
предпочитания ответник – застрахователя „Ц.Ф.“ АД. С други думи,
прецизният анализ на събраните в хода на делото доказателства, мотивира извода,
че предявените от двете ищци искове срещу предпочитания
ответник „Ц.Ф.“ АД следва да бъдат отхвърлени, като недоказани по основание.
При това положение, съдът е длъжен да разгледа предпоставките за
основателност на предявените искове срещу евентуалния ответник.
Осъщественият
анализ на доказателствата мотивира съда, да приеме за установени всички
предвидени в закона предпоставки за възникване на задължение за З. „Б.и.“ АД - в качеството му
на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” на процесния лек автомобил - “Опел
Астра“ рег.№ *******, да изплати на ищеца застрахователно обезщетение, за описаните в исковата молба травматични увреди.
С помощта на съдебно - техническата експертиза на вещо лице И. бе установено,
че от техническа гледна точка, пътният инцидент е бил осъществен поради отклонение
в траекторията на движението на лекия автомобил “Опел Астра“ рег.№ ******* и при това положение, доколкото няма обективни
данни за друга причина за това отклонение – ще трябва да се приеме, че то се
дължи на нарушение на задължението на водача на автомобила да избере съобразена
с пътните условия скорост, която да му позволи да контролира траекторията на
движението. Следователно, нарушени са разпоредбите на чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Според заключението на вещите лица, под въздействието на мощните
инерционните сили, породени от сблъсъка - тялото на пострадалата К., която е
използвала предпазен колан, както и тялото на пострадалата Й. което според
комплексната съдебно- медицинска и автотехническа експертиза е било свободно
движещо се в купето на автомобила т.е. не е било фиксирано към седалката с
предпазен колан са се ударили в твърди тъпи предмети от интериора на купето на
автомобила, предизвиквайки специфичните контузии.
Според заключението на съдебно- медицинската експертиза понесените от двете
ищци негативни травматични последици се изчерпват с посочените
от съдебно медицинската експертиза на д-р Б..
Получените в
следствие на процесното ПТП травматични увреждания са довели до болки, страдания и неудобства за пострадалите, които са в
различна тежест и обем: сравнително по- тежки за Д.Й. и по- леки за Е.К..
Съдът възприема
изцяло и изводите на комплексната съдебно- медицинска и авто- техническа
експертиза, относно неизползването на предпазен колан от по- тежко пострадалата
Д.Й.. В случая, обемът на
съпричиняването на вредоносния резултат никак не е малозначителен, поради
факта, че по- голямата част от уврежданията, за които се дължи застрахователно
обезщетение на Д.Й., според експертизата биха били избегнати или биха били в
значително по- малък обем, при хипотеза на използването на предпазен колан с
какъвто автомобилът е бил оборудван.
В този смисъл,
съдът възприема извода, че приносът на
пострадалата Д.Й. за настъпването на
вредоносния резултат възлиза на не по- малко от една трета от обема на
причинно- следствената връзка. Този именно обем на съпричиняването на
вредоносния резултат следва да бъде приложен в хипотезата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД при определяне на крайния размер на обезщетението, което застрахователят е
длъжен да заплати.
При изложените
по- горе изводи, разрешаването на спора се концентрира върху размера на
платимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, който следва да
бъде определен по справедливост, след анализ на събраните доказателства за
характера, обема и интензивността на неимуществените вреди.
Отчитайки
съвкупността от всички изложени в мотивите на настоящото решение обстоятелства,
свързани с естеството на травмите, продължителността на оздравителния период и
от друга страна - социално икономическите условия към момента на настъпването
на вредите (вкл. и данните за жизнения стандарт, определен от размера на
средната работна заплата за страната по
данни на НСИ за 2015г. когато са понесени вредите), съдът приема че
компенсирането на вредните последици от травматичното увреждане, в периода, в
който е доказано тяхното проявление е справедливо
оценимо на сумата от 40 000 лева (четиридесет
и пет хиляди лева) за ищцата Д.Й. и в
размер на 18 000 лева (осемнадесет хиляди лева) за ищцата Е.К..
Справедливият
размер на обезщетението, определен на Д.Й. е определен от относително по- високата
тежест на вредите, като се има предвид от една страна обема на понесените травми,
а от друга страна и по- голямата продължителност на
лечебно- възстановителния период.
Споменатото
обезщетение от 45 000 лева, което бе определено адекватно за претърпените
неимуществени вреди, ще трябва да бъде редуцирано с 1/3 част, съобразно значителния
принос на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат и на основание
чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Следователно, искът следва да бъде приет за основателен до
размер на сумата от 30 000 лева. За разликата – над посочената крайна сума
от 30 000 лева и до пълния размер на претендираното обезщетение за 80 000
лева - претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Като
неоснователна следва да бъде отхвърлена и претенцията на ищцата Е.К., в частта
за разликата над присъдената сума от 18 000 лева, до пълния претендиран
размер от 50 000 лева.
На основание
чл. 223, ал. 2 от КЗ /отм./, ответникът дължи и следва да бъде осъден да
заплати на всяка от двете ищци и законната лихва, изчислена съответно върху
присъдената на всяка от тях различна сума
на обезщетението, изчислена за периода - считано от датата на причиняването на
вредите до окончателното изплащане на присъденото обезщетение.
По предявените претенции за присъждане на съдебни разноски:
Ищците са
претендирали, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да
получат от ответника направените съдебни разноски, вкл. за процесуално
представителство, съразмерно с уважената част от иска.
Ищците са
представили списък на разноските според който претендират за осъждане на
ответника да заплати на процесуалния им представител – адв. Д.възнаграждение по
чл. 38 от ЗАдв. Следователно, съобразно с уважената част от иска, ответникът З.
„Б.и.“ АД, следва да бъде осъден да заплати на адвокат Н.Н.Д.сумата от общо 2500
лева, включваща определено по реда на НМРАВ възнаграждение от 1070 лева за осъщественото
процесуално представителство на Е.К. и 1430 лева за осъщественото процесуално
представителство на Д.Й..
Направеното от ищците искане - за присъждане на ДДС върху
сумата на възнаграждението на процесуалния им представител не би могло да бъде
уважено. Съдът не отрича, че ДДС се дължи при извършване на облагаема доставка
и задължението за начисляване на ДДС върху възнагражденията по чл. 38 от ЗАдв.
Настоящият състав на съда категорично споделя становището, че за да бъде
присъден ДДС като разноски по делото, този данък следва поне да бъде начислен и
отчетен с данъчен документ /фактура/. Сериозен аргумент същата насока впрочем
са и споменатите в становището на ответника указания - т.1 от ТР №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС, изискващи
проверка от страна на съда, дали разноските, които той присъжда в
действителност са били направени или са само уговорени (но фактически
незаплатени). В конкретния случай, няма никакво съмнение, че процесният ДДС не
е заплатен, но заплащането му било предстоящо, следователно, според
тълкувателното решение, такива „предстоящи“ разходи не следва да се присъждат
като съдебни разноски. При това
принципно разрешение, разноски за ДДС
няма как да бъдат присъдени, без да са осчетоводени в данъчна фактура по ДДС,
защото „авансовото“ осъждане на ответника, да заплати неначислен и неотчетен с
данъчен документ ДДС грубо противоречи на установения от закона механизъм на
данъчно облагане с ДДС, който е установен в специален закон.
На основание
чл. 78, ал.3 от ГПК – предпочитаният ответник дружество „Ц.Ф.“ АД има право да получи сумата от общо 650 лева за съдебни разноски,
които ищците следва да бъдат осъдени да му заплатят, поради отхвърляне на
предявените срещу него искове.
Ответникът З. „Б.и.“
АД също има право да получи претендираните от него съдебни разноски, в рамките
на представения списък по чл. 80 от ГПК /на стр. 226-228/ и съразмерно с
отхвърлената част от исковете. В случая, размерът на разноските възлиза общо на
356 лева, което се дължи на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, която ищците следва
да бъдат осъден да му заплатят.
Релевираният от
ищците довод по чл. 78, ал.5 от ГПК по отношение на разноските за процесуално
представителство на ответниците не подлежи на обсъждане, тъй като съдът не
присъжда разноски за процесуално представителство, поради липсата на изрично
искане в такава насока и доказателства за извършени разноски на това основание.
На основание
чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът, срещу
когото исковете са уважени - З. „Б.и.“
АД следва да бъде осъден да заплати държавната такса и съдебните разноски,
съразмерно с уважената част от иска, които първоначално са били понесени за
сметка на бюджета на съда и възлизат общо на 2390 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Д.С.Й. с ЕГН ********** и Е.К.К. с ЕГН ********** и двете
със съдебен адресат –адвокат
Н.Н., гр. София, ул.*******срещу „Ц.Ф.“ АД със седалище и адрес на управление – Република Австрия,
1015, Виена, п.к. 68 със съдебен адресат- адв. Т.Б.,***, обективно и субективно
съединени, приусловията на евентуалност искове с правно основание чл. 226, ал.
1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност” на водача на лек автомобил „БМВ 535“, с рег. № *******, за причинени неимуществени
вреди, в следствие на телесни увреждания, настъпили при ПТП от 23.06.2015г., заедно
със законната лихва, считано от датата на причиняването на вредоносния резултат
- 23.06.2015г. до деня
на окончателното плащане.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК *******и със седалище ***,
да заплати на Д.С.Й. с ЕГН ********** и съдебен адресат –адвокат Н.Н., гр. София,
ул.„*******, на основание чл. 226 КЗ /отм/ вр.
с чл. 51, ал.2 от ЗЗД – сумата от 30 000 лева (тридесет хиляди лева), представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на водача
на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******, за причинени неимуществени вреди, в следствие на
причинените телесни увреди при ПТП от 23.06.2015г., заедно
със законната лихва, считано от датата на причиняването на вредоносния резултат
- 23.06.2015г. до деня
на окончателното плащане, като отхвърля
претенцията за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди в частта за горницата - над
присъдената сума до пълния претендиран размер на обезщетението от 80 000
лева.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК *******и със седалище ***,
да заплати на Е.К.К. с ЕГН ********** и съдебен адресат –адвокат Н.Н., гр. София,
ул.„*******, на основание чл. 226 КЗ /отм/ вр. с чл. 51, ал.2 от ЗЗД – сумата от
18 000 лева (осемнадесет хиляди
лева), представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на водача
на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******, за причинени неимуществени вреди, в следствие на
причинените телесни увреди при ПТП от 23.06.2015г., заедно
със законната лихва, считано от датата на причиняването на вредоносния резултат
- 23.06.2015г. до деня
на окончателното плащане, като отхвърля
претенцията за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди в частта за горницата - над
присъдената сума до пълния претендиран размер на обезщетението от 50 000
лева.
ОСЪЖДА З. „Б.и.” АД да заплати на адвокат Н.Н.Д.от
ШАК с ЕГН ********** и адрес-***, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 38 от ЗА - сумата от 2500
лева (две хиляди и петстотин лева), която е посочена без ДДС и представлява определен от НМРАВ
размер на възнаграждение за процесуално
представителство на Д.С.Й. и Е.К.К. пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Д.С.Й. и Е.К.К., със
съдебен адресат –адвокат
Н.Н., гр. София, ул.*******да заплятят на З. „Б.и.” АД, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - сумата от 356 (триста петдесет и шест) лева, представляваща съдебни разноски пред
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Д.С.Й. и Е.К.К. със
съдебен адресат –адвокат
Н.Н., гр. София, ул.*******да заплятят на „Ц.Ф.“ АД със седалище и адрес на управление – Република Австрия, 1015,
Виена, п.к. 68 със съдебен адресат- адв. Т.Б.,***,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
- сумата от 650 (шестстотин и петдесет) лева, представляваща съдебни разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД с ЕИК *******и със седалище ***,
да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК - сумата от 2390 лева (две хиляди
триста и деветдесет лева) за
държавна такса и съдебни разноски, от заплащането на които ищците са били
освободени.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
СЪДИЯ: