№ 26234
гр. София, 06.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110130116 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молби на Л. П. Р. и Ж. П. Р., с които молят определението на съда, с което е
прекратено производството по делото да бъде допълнено, като ищците бъдат осъдени да им
заплатят разноските за адвокатско възнаграждение.
Ищците Я. В. А., С. В. А. и М. С. А. са получили съответни преписи от молбите, по които са
депозирали съвместен отговор, с който молят за отхвърляне на искането като неоснователно.
Сочат, че делото било прекратено поради оттегляне на иска, като единственото процесуално
действие на ответниците било депозирането на отговор по реда на чл. 131 ГПК. Намират
претенциите за прекомерни. Молят за отхвърляне на искането.
Съдът като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено
следното:
Депозираните молби са процесуално допустими, доколкото са подадени в срок от
процесуално легитимирани лица. Разгледани по същество, същите се явяват основателни по
следните съображения:
По арг. от чл. 78, ал. 2 и ал. 4 ГПК разноските в исковото производство следва да се понесат
от страната, станала повод за образуване на делото, в т.ч. в случаите на прекратяване на
делото.
В случая, производството е прекратено с влязло в сила определение поради недопустимост
на производството (чл. 299, ал. 2 ГПК). При това положение следва да се приеме, че всеки от
ответниците има право на разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като несъмнено
повод за завеждане на делото са дали ищците.
При определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде
съобразена фактическата и правна сложност на настоящото производство (чл. 78, ал. 5
ГПК).
В случая същото има за предмет делба на един-единствен съсобствен имот, като
1
фактическата и правна сложност на спора се свежда до това дали правният спор между
страните вече не е бил разрешен със сила на пресъдено нещо. При това положение съдът
намира, че степента на сложност не обосновава по-висок размер на адвокатското
възнаграждение от предвидения в чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимален
размер от 600 лв.
Неоснователно е възражението на ищците за намаляване на адвокатското възнаграждение,
тъй като единственото процесуално действие на ответниците било депозирането на отговор
по реда на чл. 131 ГПК. В съдебната практика е възприето разбирането, че размерът на
разноските за адвокатско възнаграждение, дължими в хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК, се
намира в зависимост от съдърЖ.ието на постигнатото между ответника и неговия защитник
съгласие относно обема на предоставената защита. Когато договорът между ответника и
неговия довереник е сключен за процесуално представителство до приключване на
съдебното производство и е заплатен пълния размер на уговореното възнаграждение,
ищецът ще трябва да заплати на ответника пълния размер на заплатеното на адвоката
възнаграждение, независимо от това, че не са се сбъднали очакванията за процесуалните
действия, които е било необходимо да бъдат извършени и за продължителността на процеса,
с оглед на които е определено същото. В хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК отговорността на
ищеца за разноски може да бъде ограничена само при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК. Тя не
се ограничава само до разноските за извършените от адвоката действия до момента на
прекратяването на производството, респ. съдът не може да присъди на ответника разноски
за възнаграждение само за тези действия. В този смисъл Определение № 60094 от 13.09.2021
г. на ВКС по ч.гр.д. № 1652/2021 г., II г.о., Определение № 670 от 19.10.2015. г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3982/2015 г., IV г. о. и мн. др.
В настоящия случай видно от съдърЖ.ието на представените договори за правна защита и
съдействие, същите са сключени както за изготвянето на отговор, така и за цялостната
защита по настоящото дело, поради което не са налице основанията по чл. 9 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за редуциране на определения по-горе минимален размер.
По изложените съображения, определението на съда, с което е прекратено настоящото
производство следва да бъде допълнено, като ищците бъдат осъдени да заплатят на всеки от
ответниците сумата от 600 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение № 12459 от 17.05.2022 г. по гр.д. № 30116/2021г. по описа на СРС,
II ГО, 63 с-в, в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА Я. В. А., с ЕГН **********, С. В. А., с ЕГН ********** и М. С. А., с ЕГН
********** да заплатЯТ на Л. П. Р., с ЕГН ********** сумата от 600 ЛЕВА,
представляваща адвокатско възнаграждение.
2
ОСЪЖДА Я. В. А., с ЕГН **********, С. В. А., с ЕГН ********** и М. С. А., с ЕГН
********** да заплатЯТ на Ж. П. Р., роден на 13.07.1979г., с адрес в гр. София, бул.
„Александър Стамболийски“ № 44, ет. 3 сумата от 600 ЛЕВА, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 1-седмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Районен съдия:
ОПРЕДЕЛИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3