№ 1900
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110202980 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от ВЛ. АЛ. ИС., ЕГН ********** срещу
наказателно постановление № 20-4332-017975/13.10.2020 г. на началник група
към СДВР, отдел "Пътна полиция"- СДВР, с което на основание чл. 177, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП на ВЛ. АЛ. ИС., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на
300 лв. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
В жалбата не се съдържат конкретни доводи за исканата отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Жалбата се явява бланкетна.
Жалбоподателят е редовно призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество
същата се явява частично основателна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
1
На 13.09.2020г. около 13:50 часа свидетелите Н. и С., служители на 05 РУ
СДВР, извършвали служебните си действия като АП-61 с полицейски
автомобил в района на гр.София на ул.Летоструй. Същите видели, че по
ул.Летоструй, с посока на движение от ул.Рилска обител към ул.Станислав
Доспевски, се движи мотоциклет Малагути ЗЖМ 40 Д с рег. № Е****В.
Решили да извършат проверка, като свидетелят Н. подал звуков и светлинен
сигнал от патрулния автомобил с цел водачът да спре за проверка. Същият се
подчинил и спрял на ул.Летоструй № 44. Водачът бил установен като
жалбоподателя ВЛ. АЛ. ИС., ЕГН **********, като същият не представил
свидетелство за управление на МПС и след извършена проверка с дежурната
част се установило, че той не притежава такова, никога не е полагал изпит, не
му е издавано СУМПС и е неправоспособен водач. Н. и С. повикали екип на
ОПП СДВР за съдействие. На място пристигнал екип, в който участвал и
свидетелят В., младши автоконтрольор.
Контролните органи приели, че И. управлява МПС без да е правоспособен
водач, с което виновно е нарушил чл. 150 ЗДвП и свидетелят В. на длъжност
"мл. автоконтрольор" към ОПП-СДВР съставил и надлежно връчил АУАН
GA303852/13.09.2020 г.
Няма данни по преписката жалбоподателят да се е възползвал от
възможността, предоставена му по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление № 20-4332-017975/13.10.2020 г. на началник група
към СДВР, отдел "Пътна полиция"- СДВР, с което на основание чл. 177, ал. 1,
т. 2 ЗДвП на ВЛ. АЛ. ИС., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 300
лв. за нарушение на чл. 150 ЗДвП при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: докладна записка от 13.09.2020 г., заповеди за компетентност,
показанията на свидетелите В., Н. и С., справка картон на водача и другите
писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Съдът даде вяра на свидетелските показания на свидетелите В., С. и Н.,
доколкото същите са непротиворечиви помежду си, вътрешно хармонични са
и изясняват обстоятелства, свързани с предмета на доказване. Свидетелите
възстановиха спомен за проверката, като служителите на 05 РУ СДВР Н. и С.
съобщават, че именно И. е бил водач на МПС, не е представил СУМПС и след
справка е установено, че не притежава такова. Тези им показания се
подкрепят от справката картон на водача, видно от която И. никога не е имал
СУМПС и е неправоспособен водач. Показанията във връзка със съставяне на
АУАН от свидетеля В. изясняват обстоятелството по изготвянето на акта и
неговото предявяване, съответно и фактът, че И. не е притежавал никаква
2
категория СУМПС. Показанията и на тримата свидетели кореспондират със
събрания по делото доказателствен материал и съдът не намери причина да ги
дискредитира.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При проверка процесуалната законосъобразност на обжалваното НП
съдът счита, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона,
доколкото съгласно Заповед № 81218-515/14.05.2018 г. свидетелят В., заемащ
длъжността "младши автоконтрольор", има компетентност да съставя АУАН.
Наказващият орган - видно от удостоверение от акт за встъпване в длъжност
и заповед от 2019г. също притежава необходимата компетентност.
АУАН и НП са издадени в давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН и съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57, ал. 1 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 ЗДвП всяко пътно превозно средство,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване,
трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното
средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното
средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането
на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.
152, ал. 1, т. 4.
При проверка правилното приложение на материалния закон при
издаване на обжалваното НП съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на вмененото му административно
нарушение по чл. 150 ЗДвП. Спазени изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН, като в обжалваното НП ясно са описани всички факти и обстоятелства
относно извършеното нарушение. Правната квалификация съответства на
така описаното нарушение и трайно установената практика на съдилищата,
обективирана в Решение № 7036 от 26.11.2021 г. на АдмС - София по адм. д.
№ 7938/2021 г. и други.
Нарушението е извършено от жалбоподателя виновно при форма на вина
пряк умисъл, доколкото последният е съзнавал общественоопасния характер
на деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици, като е
целял настъпването им, а именно съзнавал е и е искал да управлява
мотоциклета въпреки, че към дата 13.09.2020 г. е бил неправоспособен водач,
тъй като не е притежавал надлежно издадено СУМПС.
Санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 2 пр.1 от ЗДвП предвижда глоба
3
в размер от 100 до 300 лв. за водач, който управлява моторно превозно
средство, без да е правоспособен водач. Наказващият орган е наложил
административно наказание „глоба“ над минимума от 100 лева, а именно
такава в максимален размер от 300 лева, без да обоснове завишения размер на
това административно наказание. АНО правилно е квалифицирал
нарушението, но не е изложил абсолютно никакви мотиви относно наличието
на отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства при определянето
размера на санкцията. Не са изложени аргументи защо е определено
наказание над минимума и в размер на максимума. Немотивирано
наказващият орган е определил санкция в максимален размер. При
отсъствието на съждения за релевантните по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН
обстоятелства съдът не е длъжен да извежда предполагаемата воля на
издателя на постановлението. Така в Решение № 3333 от 13.05.2015 г. на
АдмС - София по адм. д. № 5528/2014 г. и Решение № 4467 от 26.06.2015 г. на
АдмС - София по адм. д. № 2140/2015 г.
По изложените съображения атакуваното НП следва да се измени в частта
на размера на наложената административна санкция "глоба" в размер на
300,00 лева за нарушението по чл. 150 от ЗДвП, като същата се намали до
предвидения минимум от 100,00 лева.
В случая не са налице и основания за приложение на разпоредбата на чл.
28 ЗАНН, доколкото извършеното административно нарушение не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от този вид.
Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е
предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото.
Нарушенията, свързани с управлението на МПС от неправоспособни водачи,
застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита
от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпване на ПТП, увреждане
живота и здравето на останалите участници в движението.
Право на разноски има въззиваемата страна, която не претендира такива
и следователно съдът не следва да ѝ присъжда.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 7, т.2 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 116ти състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 20-4332-017975/13.10.2020г.
на началник група към СДВР, отдел "Пътна полиция"- СДВР, с което на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр.1 от ЗДвП на ВЛ. АЛ. ИС., ЕГН **********
е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 150 ЗДвП, като
4
НАМАЛЯВА административното наказание „глоба“ за извършено
нарушение на чл.150 от ЗДвП от 300 на 100 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5