№ 790
гр. Сливен, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20212230103034 по описа за 2021 година
Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 432 ал.1 от КЗ, вр. чл. 86 от
ЗЗД, с цена на иска 6 600 лева.
В исковата молба се твърди, че на 18.10.2020 г. около 04:10 ч. в гр.Сливен, по време
на работа като таксиметров шофьор, ищецът управлявал собствения си таксиметров лек
автомобил марка „Дачия“ модел „Сандеро“, с per. № ........................, движейки се по бул.
„Цар 1 Симеон“ в посока хипермаркет „БИЛЛА“, на кръстовището с бул. „Братя
Миладинови“ е бил блъснат отляво, от идващ от лявата му страна лек автомобил „Пежо 206"
ЦЦ, с рег.№ .............................., с водач Ж. Д. Ж., който нарушил правилата за движение,
като не пропуснал движещото се направо такси.
От инерцията на удара, пострадалият Т.А. с главата си счупил стъклото на дясната
предна врата на автомобила си и получил натъртвания на цялото тяло и имал болки
навсякъде. Потърсил е медицинска помощ в спешно отделение, където му казали, че няма
счупвания на черепните кости. Бил поставен на системи. Получил силен стрес и уплаха от
произшествието.
След направен преглед му било издадено Съдебно-медицинско удостоверение и е
установен умерено изразен болезнен травматичен оток на тъканите в лявата
тилнотеменнослепоочна област на главата върху площ с размери около 5-6 см., като болките
се засилвали при опипване с ръка и раздвижване на главата и се разпространявали назад към
врата и гърба. В областта на предната повърхност на дясната колянна става се установявали
моравочервеникави кръвонасядания, ангажиращи площ с размери около 6-7 см, с
неправилна форма и с болезненост на тъканите на това място, като болките се засилвали при
1
опипване с ръка и при раздвижване на десния долен крайник в областта на коляното.
Подобни травми по-леко изразени, се установявали и в областта на предната повърхност и
на лявата колянна става.
Твърди се, че освен причинените му телесни повреди, ищецът се уплашил много
силно от връхлетелия го внезапно автомобил, който се е блъснал с голяма сила от страната
на неговото място. Изпитал е панически страх за живота си, тъй като го е спасило само това,
че другият автомобил се е блъснал на сантиметри от него в средната колона на автомобила и
само няколко сантиметри са го делели от смърт или много сериозни телесни повреди.
Вследствие на произшествието са му били причинени сериозни психически травми,
които нямало да отзвучат за дълъг период от време и същият се нуждаел от сериозно
лечение, тъй като и към настоящия момент не можел да спи спокойно, като постоянно
преживявал отново произшествието и трясъка от шума на изкривяването на ламарините,
като се стряскал постоянно и през деня от всеки подобен шум, когато управлявал автомобил.
Потърсил е и помощ от психиатър, като му била издадена съответната епикриза.
Твърди се, че управляваният от него автомобил бил сериозно повреден от удара, като
щетата била призната за тотална, т.е. не подлежал на възстановяване и бил бракуван. На
02.06.2021 г. била заплатена от ДЗА.
В отговор на подадена от ищеца застрахователна претенция, с писмо изх. №
ЦУ3249/05 05.2020 г. ответникът го уведомил, че отказва да изплати застрахователно
обезщетение, като впоследствие с друго писмо го уведомява, че е съгласен да заплати сума в
размер на 500 лева.
На 02.07.2021 г. застрахователното дружество е заплатило сумата 2400 лв. за
автомобила, което не покривало стойността му, определена от CATE. С постановление от
09.11.2020 г. на РУ - Сливен била назначена съдебно-оценителна експертиза, която да
извърши оценка на щетите по пострадалия лек автомобил, както и стойността по пазарни
цени към 18.10.2020 г. на лекия автомобил. Видно от Заключението на вещото лице,
изготвило експертизата, размерът на тоталната щета възлизала на 5 237.03 лева, а пазарната
стойност на същия към датата на ПТП възлизала в размер на 5 510.00 лева, поради което се
претендира сума в размер на 2 600 лева, за имуществени вреди до пълната пазарна стойност
на увредения автомобил.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 6 600 лева, от които 2 600 лева за
имуществени вреди и 4 000 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на увреждането - 18.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноските в настоящото производство.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество, в
който се оспорват предявените искове изцяло по основание и размер. Твърди се, че сковете
за сумата над 500 лева са неоснователни, необосновани и не са подкрепени с доказателства,
същите са прекомерно завишени но размер.
2
Оспорва се изключителната вина на водача Ж.Ж. за причиняване на вредоносния
резултат, като се твърди, че вината за настъпилото ПТП е и на ищеца, който е управлявал
МПС с несъобразена скорост, като не е могъл да реагира при създалата се опасност.
Оспорва се механизма на ПТП като се твърди, че действителният механизъм на ПТП
не кореспондира с описания в исковата молба.
Оспорва се твърдението, че в резултат на ПТП за ищеца са възникнали описаните в
исковата молба като вид и характер вреди.
Прави се възражение за съпричиняване от страна на ишеца, който е управлявал МПС
без поставен обезопасителен колан.
Оспорват се исковете за неимуществени вреди и по размер. Счита, че са предявени и
в изключително завишени размери.
Оспорва се претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на
претендираните лихви и началния момент, от който същите се търсят по аргумент за
неоснователност на главния иск.
Предвид изложеното се твърди, че не са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, поради което се моли съда да приеме
исковете за неоснователни и да ги отхвърли като такива.
Претендират се разноските по делото.
В с.з. ищецът редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответното дружество редовно призовано, не изпраща представител. Постъпило е
становище от процесуалния му представител, с което уведомява съда, че не възразява да
бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие. В случай, че ищецът не се явява в с.з., не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, моли на основание чл. 238 ал.2 предл. първо от ГПК да бъде прекратено
производството по делото. В случай, че не е налице хипотезата на т.2, поддържа
депозирания отговор, направените с него оспорвания, наведените твърдения, както и
направените доказателствени искания. Оспорва исковата молба. Сочи, че са запознати с
депозираните експертизи. Няма въпроси към вещите лица, моли да се приемат експертизите.
По същество моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като
неоснователни, необосновани и недоказани. Ако съдът прецени, че същите са основателни,
моли да бъдат намалени по размер като прекомерно завишени.
Претендира разноските по делото.
Третото лице помагач Ж. Д. Ж., редовно призовано, не се явява и не се представлява.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 18.10.2020 г. около 04:10 ч. в гр.Сливен, ищецът управлявал собствения си
таксиметров лек автомобил марка „Дачия“ модел „Сандеро“, с per. № .........................
Движейки се по бул.„Цар 1 Симеон“ в посока хипермаркет „БИЛЛА“, на кръстовището с
3
бул. „Братя Миладинови“ е бил блъснат отляво от идващ от лявата му страна лек автомобил
„Пежо 206" ЦЦ, с рег.№ .............................., с водач Ж. Д. Ж.. Съставен е Протокол за ПТП в
който е вписано, че в гр. Сливен, кръстовище Бр. Миладинови и бул. Цар Симеон участник 1
навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска с участник 2. ПТП с материални щети,
описани в протокола. Установено е , че виновния водач е управлявал МПС след употреба на
алкохол.
Съставен е протокол за оглед на ПТП с участието на поемни лица.
На виновния водач Ж.Ж. е съставен акт за установяване на административно
нарушение.
Видно от Талон за изследване виновния водач Ж.Ж. е показал положителен резултат
за алкохол 1.27%.
На ищеца е издадено съдебно- медицинско удостоверение № 458/2020 г.. В
заключението на д-р Чаушев е вписано, че при прегледа на лицето Т.А. се е установило , че
при възникнало ПТП, същият е получил автомобилна травма- контузия на главата с наличие
на болезнен травматичен оток на тъканите, като болките ирадирали надолу по хода на врата
и гърба, болки в областта на дясната раменна става и контузия на двете коленни стави с
кръвонасядания и оток на тъкените в областта на предните повърхности, по добре изразени
в областта на дясната колянна става.
Ж.Ж. с Постановление на разследващ полицай при РУ- Сливен и привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 343Б, ал.1 от НК.
С присъда № 260044/12.04.2021 г. Ж. Д. Ж. е признат за виновен в това, че на
18.10.2020 г. е управлявал лек автомобил Пежо 206 СС с концентрация на алкохол в кръвта
над 1.2 на хиляда- престъпление по чл. 343Б, ал.1 от НК.
Ищецът е предявил пред ОЗК Общо застраховане София застрахователна претенция
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по сключена застраховка ГО с полица
№ BG/23/120001077379 с известие за доставяне от 21.01.2021 г.
С писмо от 04.03.2021 г. е отказано изплащане на застрахователно обезщетение от
ответника, като впоследствие с друго писмо го уведомява, че е съгласен да заплати сума в
размер на 500 лева..
С писмо изх. № 99-12403/07.06.2021 г. до пълномощника на ищеца- адв. М.Д. е
изпратено от застрахователя предложение за сключване на споразумение, като
обезщетението , което определят за имуществени и неимуществени вреди е в обкщ размер
на сумата 1 500 лева.
В исковата молба ищецът заявява, че на 02.07.2021 г. застрахователното дружество е
заплатило сумата 2400 лв. за автомобила.
По делото е назначена комплексна съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична
експертиза, от заключението на която е видно, че в резултат на настъпилото на 18.10.2020 г.,
около 04:15 часа ПТП, ищецът Т.К.А.. е получил автомобилна травма (травма в салона на
лек автомобил на мястото на водача в резултат на удар отпред и отстрани отляво от друг лек
4
автомобил), изразяваща се в следните телесни увреждания:
- Контузия на главата с наличие на болезнен травматичен оток на меките черепни
обвивки в лявата тилно-теменно-слепоочна област с диаметър около 5-6 см;
- Контузия на дясната раменна област с установена при прегледа от съдебен лекар на
функционална (при движение) болезненост, без видими травматични изменения;
- Контузия на десния крак с наличие по предната повърхност на колянната става на
кръвонасядания върху площ с размери 6/7 см., с неправилна форма и наличие на
функционална (при движение) и палпаторна (при натиск с ръка) болезненост;
- Контузия на левия крак с наличие на кръвонасядания по предната повърхност на
колянната става с леко изразени травматичен оток и болезненост;
Описаните по-горе травматични увреждания са описани в медицинските документи
по делото, а именно в Лист за преглед на пациент в спешно отделение при МБАЛ „Д-р Иван
Селимински“ АД — гр. Сливен с амбулаторен № 12865 от 18.10.2020 г., 06:00 часа, издаден
от д-р А. и Съдебно-медицинско удостоверение № 458 от 19.10.2020 г., 17:18 часа, издадено
от д-р Т.А.Ч..
В медицинските документи, приложени в материалите по делото не се откриват
описани специфични следи или наранявания, които да се дължат на възпиращото действие
на правилно поставения и изправен триточков предпазен колан.
Основната функция на триточковия предпазен колан, с който са оборудвани всички
места в съвременните леки автомобили е да задържи фиксирано в равновесно положение
тялото на пътника или водача към съответната седалка при резки промени в посоката и
скоростта на движение на автомобила. В материалите по делото (свидетелски показания и
медицински документи) се посочва, че в момента на удара тялото на ищецът А. се е
придвижило настрани надясно. При това му свободно придвижване в салона на лекия
автомобил, тялото му е достигнало предна дясна седалка, а с главата си е достигнал
прозореца на предна дясна врата. Имайки предвид казаното до тук, настоящата експертиза
прави заключението, че в момента на настъпилото на 18.10.2020 г., около 04:15 часа ПТП,
ищецът Т.К.А.. е без поставен предпазен колан.
Имайки предвид характеристиките на описаните в материалите по делото
травматични увреждания, получени от ищеца Т.К.А.. в резултат на настъпилото на
18.10.2020 г., около 04:15 часа ПТП , настоящата експертиза прави заключението, че към
настоящия момент ищецът е възстановен напълно от тях.
В материалите по делото не се откриват данни за това, ищецът Т.К.А.. да е постъпвал
за болнично лечение или провеждане на консултативни прегледи, свързани с телесните
увреждания, получени в резултат на процесното ПТП.
Описаните в медицинските документи по делото телесни увреждания имат
травматична генеза, дължат се на механичното действие на твърди тъпи и/или тьпоръбести
предмети и отговарят да са получени по време и в резултат на ПТП, настъпило на
18.10.2020 г., около 04:15 часа в гр. Сливен.
5
Описаните в материалите по делото телесни увреждания в своята съвкупност са
причинили на ищеца Т.К.А.. временно разстройство на здравето, неопасно за живота
(разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК).
Увреждания от такъв характер отзвучават в рамките на 7-10-15 дни при нормален ход
на оздравителните процеси.
За период от един месец след инцидента, освидетелстваният се е намирал в състояние
на Разстройство в адаптацията F43.2. Това е състояние на субективен дисстрес и
емоционално разстройство, което възниква в периода на адаптация към значими жизнени
промени или към последиците от стресогенно жизнено събитие. Разстройството не би
възникнало без наличието на стресогенен фактор, в случая преживяното ПТП.
В с.з. вещите лица поддържат изготвеното заключение.
По делото е назначена съдебна авто-техническа експертиза, от заключението на която
е видно, че:
- Скоростта на движение на лекия автомобил Пежо преди ПТП е около 80 km/h, както
и към момента на удара с автомобил Дачия.
- Скоростта на движение на лекия автомобил Дачия в момента на удара е около 50
km/h.
- Опасната зона за спиране на лек автомобил Пежо при определената скорост на
движение е била около 85 m.
- Водачът на автомобила Пежо е имал техническата възможност да възприеме
движещия се по пътя с предимство автомобил Дачия и се съобрази със скоростта му на
движение и положението, като продължи движението си в дясната пътна лента.
- Критичната скорост на движение в зоната на завоя е около 54 km/h. В случай, че
водачът на Пежо е управлявал автомобила с максимално разрешената скорост не би
навлязъл в насрещната пътна лента.
- Мястото на удара е в лентата за движение на Дачия и на 9,2 m преди мерната линия
на ориентира.
- В момента на косо навлизане на автомобила Пежо на платното за движение по бул.
Цар Симеон, лекият автомобил Дачия е бил на около 16 m от мястото на удара.
- Водачът на лекия автомобил Пежо е имал техническата възможност да предотврати
ПТП, като се съобрази с критичната скорост на движение и продължи движението си в
собствената дясна пътна лента.
- Водачът на лекия автомобил Дачия е нямал техническата възможност да
предотврати ПТП при определената скорост на движение.
Техническите причини, довели до възникването на ПТП са:
- Движението на автомобила с технически несъобразена скорост съобразно радиуса
на завоя;
6
- Движението на автомобила със скорост над максимално разрешената за населено
място;
- Навлизането на автомобила Пежо в насрещната пътна лента;
- Влияние върху поведението на водача и предприетите от него действия е и
управлението на автомобила след употреба на алкохол.
Автомобил Дачия е бил оборудван с триточкови предпазни колани, които са били
налични към датата на настъпване на събитието. В случай, че ищецът е бил с правилно
поставен колан, движението на тялото био ограничено в значителна степен и би довело до
намаляване значително на телесните увреждания.
Стойността на нанесената щета на автомобила е 1814,55 лева, която щета е тотална за
автомобила.
В с.з. вещото лице поддържа изготвеното заключение.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна
преценка на събраните по делото писмени доказателства ценени, както по отделно, така и в
тяхната съвкупност и способстващи за установяване на спорните факти и обстоятелства.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
По предявеният иск за неимуществени вреди.
Предявеният иск за неимуществени вреди е с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ.
Искът е допустим, а преценен по същество основателен и доказан, но предявен в завишен
размер.
Отговорността на застрахователя се претендира на основание договор за застраховка
„ГО“ на автомобилистите, сключен през 2020 г. г, , т.е. при действието на новия КЗ, в сила
от 01.01.2016г.
Разпоредбата на чл. 498, ал.3 от КЗ във вр. чл. 496 и чл. 380 от КЗ, предвижда като
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя
на „ГО“ на виновния водач на МПС, изтичането на тримесечен рекламационен срок от
сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ за доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно
обезщетение.
Съгласно чл.498, ал.3, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение.
В случая застрахователят е сезиран от ищеца по реда на чл. 380 от КЗ , но е отказано
изплащане на застрахователно обезщетение.
Наличието на доказателства за изтичане на срока по чл. 498, ал.3 от КЗ и
приключване на процедурата за доброволно уреждане на спора, води до извод за
7
допустимост на предявеният пряк иск по чл. 432 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.432 КЗ, увреденото лице, спрямо който застрахователят
е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от него по застраховка „ГО“, при
спазване изискванията на чл.380 КЗ. Ищецът в случая е увредено лице по смисъла на чл.478
КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.493 КЗ, застраховката покрива отговорността на
застрахования за причинени на трети лица /и други участници в движението по пътищата/,
вреди – вкл. неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесни увреждания
или смърт; вредите причинени на чуждо имущество, пропуснати ползи – пряк и
непосредствен резултат от увреждането; разумно направени разноски, включително съдебни
разноски както и лихвите по чл.429, ал.2 т.2 КЗ.
Съгласно последната разпоредба, се дължат лихвите за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице по ал.3 – заплащат се в рамките на
застрахователната сума, считано от датата на уведомяване от застрахования за настъпване
на застрахователното събитие или по-ранната от двете дати на уведомяване или предявяване
на претенциите от увредените лица.
За да бъде уважен предявеният пряк осъдителен иск на увреденото лице спрямо
застрахователя по застраховка „ГО“, по делото следва да са установени предпоставките на
чл.45 ЗЗД, наличието на валиден договор за застраховка с ответното дружество, ведно с
изпълнение на особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за
определяне размера на обезщетението съгласно чл.52 ЗЗД. Установи се от приложения по
делото протокол за ПТП,че вина за настъпване на ПТП, при което е пострадал ищецът има
водача на лек автомобил Пежо 206 ЦЦ с рег. № СН7869АТ – Ж. Д. Ж..
От назначената съдебно- автотехническа експертиза се установи, че скоростта на
движение на лекия автомобил Пежо преди ПТП е около 80 km/h, както и към момента на
удара с автомобил Дачия.
Скоростта на движение на лекия автомобил Дачия в момента на удара е около 50
km/h. Опасната зона за спиране на лек автомобил Пежо при определената скорост на
движение е била около 85 m. Водачът на автомобила Пежо е имал техническата възможност
да възприеме движещия се по пътя с предимство автомобил Дачия и се съобрази със
скоростта му на движение и положението, като продължи движението си в дясната пътна
лента. Критичната скорост на движение в зоната на завоя е около 54 km/h. В случай, че
водачът на Пежо е управлявал автомобила с максимално разрешената скорост не би
навлязъл в насрещната пътна лента.
Мястото на удара е в лентата за движение на Дачия и на 9,2 m преди мерната линия
на ориентира.
В момента на косо навлизане на автомобила Пежо на платното за движение по бул.
Цар Симеон, лекият автомобил Дачия е бил на около 16 m от мястото на удара.
Водачът на лекия автомобил Пежо е имал техническата възможност да предотврати
8
ПТП, като се съобрази с критичната скорост на движение и продължи движението си в
собствената дясна пътна лента.
Водачът на лекия автомобил Дачия е нямал техническата възможност да предотврати
ПТП при определената скорост на движение.
Техническите причини, довели до възникването на ПТП са: движението на
автомобила с технически несъобразена скорост съобразно радиуса на завоя; движението на
автомобила със скорост над максимално разрешената за населено място; навлизането на
автомобила Пежо в насрещната пътна лента; влияние върху поведението на водача и
предприетите от него действия е и управлението на автомобила след употреба на алкохол.
Не се оспорва от ответника наличието на валидно застрахователно правоотношение с
деликвента по застраховка „ГО“ към момента на ПТП.
Вещите лица по назначената комплексна съдебно- медицински и психиатрична
експертиза са дали заключение, че в резултат на настъпилото на 18.10.2020 г., около 04:15
часа ПТП, ищецът Т.К.А.. е получил автомобилна травма (травма в салона на лек автомобил
на мястото на водача в резултат на удар отпред и отстрани отляво от друг лек автомобил),
изразяваща се в следните телесни увреждания: Контузия на главата с наличие на болезнен
травматичен оток на меките черепни обвивки в лявата тилно-теменно-слепоочна област с
диаметър около 5-6 см;Контузия на дясната раменна област с установена при прегледа от
съдебен лекар на функционална (при движение) болезненост, без видими травматични
изменения;Контузия на десния крак с наличие по предната повърхност на колянната става
на кръвонасядания върху площ с размери 6/7 см., с неправилна форма и наличие на
функционална (при движение) и палпаторна (при натиск с ръка) болезненост; Контузия на
левия крак с наличие на кръвонасядания по предната повърхност на колянната става с леко
изразени травматичен оток и болезненост;
В медицинските документи, приложени в материалите по делото не се откриват
описани специфични следи или наранявания, които да се дължат на възпиращото действие
на правилно поставения и изправен триточков предпазен колан.
В материалите по делото (свидетелски показания и медицински документи) се
посочва, че в момента на удара тялото на ищецът А. се е придвижило настрани надясно. При
това му свободно придвижване в салона на лекия автомобил, тялото му е достигнало предна
дясна седалка, а с главата си е достигнал прозореца на предна дясна врата. Експертизата
прави заключението, че в момента на настъпилото на 18.10.2020 г., около 04:15 часа ПТП,
ищецът Т.К.А.. е без поставен предпазен колан.
Имайки предвид характеристиките на описаните в материалите по делото
травматични увреждания, получени от ищеца Т.К.А.. в резултат на настъпилото ПТП се
прави прави заключението, че към настоящия момент ищецът е възстановен напълно от тях.
В материалите по делото не се откриват данни за това, ищецът Т.К.А.. да е постъпвал
за болнично лечение или провеждане на консултативни прегледи, свързани с телесните
увреждания, получени в резултат на процесното ПТП.
9
Описаните в медицинските документи по делото телесни увреждания имат
травматична генеза, дължат се на механичното действие на твърди тъпи и/или тьпоръбести
предмети и отговарят да са получени по време и в резултат на ПТП, настъпило на
18.10.2020 г., около 04:15 часа в гр. Сливен.
Описаните в материалите по делото телесни увреждания в своята съвкупност са
причинили на ищеца Т.К.А.. временно разстройство на здравето, неопасно за живота
(разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК).
Увреждания от такъв характер отзвучават в рамките на 7-10-15 дни при нормален ход
на оздравителните процеси.
За период от един месец след инцидента, освидетелстваният се е намирал в състояние
на Разстройство в адаптацията F43.2. Това е състояние на субективен дисстрес и
емоционално разстройство, което възниква в периода на адаптация към значими жизнени
промени или към последиците от стресогенно жизнено събитие. Разстройството не би
възникнало без наличието на стресогенен фактор, в случая преживяното ПТП.
Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид обективно
съществуващи обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай.
Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, като: вид, характер, степен на увреждане, възраст на увредения, начин и
обстоятелства при които е получено увреждането, продължителност на претърпените болки
и страдания и техния интензитет и пр. Като съобрази интензитета и продължителността на
преживяните душевни болки и страдания и техния характер, съдът намира за справедливо
обезщетение за неимуществени вреди- претърпени болки и страдания в резултат на
настъпилото ПТП е сумата 3000 лева. Касае се за леки телесни повреди, като болките и
страданията са отшумяли за не по- дълъг период от 15-20 дни. Следва обаче да се вземат
предвид и душевните страдания на ищеца и страхът от преживяното .
Ответното застрахователно дружество с отговора на исковата молба е направило
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51 , ал.2 от ЗЗД
е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на посочената норма,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.
51, ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. В конкретния случай част от уврежданията на ищеца са се
получили в резултат на придвижване на тялото на ищеца напред и надясно, като с главата си
е достигнал прозореца на предна дясна врата.
10
От заключението на вещито лице се установява, че ищецът не е бил с поставен
предпазен колан. При правилно поставен, прогонен и изправен предпазен колан не би се
получило това движение на тялото на ищеца при произшествието, което означава, че
уврежданията, които са се получили в резултат на това също не биха дали този резултат . Не
е установено да има следи от наранявания, които да се дължат на възпиращото действие на
правилно поставен предпазен колан.
Поради това, имайки предвид заключенията на вещите лица, съдът приема, че
ищецът към момента на ПТП не е бил с поставен предпазен колан, поради което е получил и
въпросните контузии в този си вид. По този начин той не е изпълнил нормативно
вмененото задължение по чл. 137а от ЗДвП за използване при движение на обезопасителния
колан в МПС. Поради това съдът приема, че ищецът със своето поведение - неизползване на
обезопасителния колан е допринесъл за увреждането и приема, че е налице съпричиняване
по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
По отношение на процента съпричиняване и именно с оглед посоченото, че ако
ищецът е бил с обезопасителен колан то уврежданията биха били значително по-леки и
някои от тях нямаше да се получат, то намира, че съпричиняването на ищеца за
уврежданията е 30%.
Съдът приема този процент на съпричиняване на вредоносния резултата, тъй като в случая
следва да се направи и съпоставка между между поведението на виновния водач и това на
ищеца. В случая от страна на виновиня водач на МПС Пежо са допусанти груби
нарушения на правилата за движение, обсъдени по- горе.
Предвид това абсолютно неоснователно би било каузалният принос на пострадалия
пътник да се цени като равностоен с този на прекия деликвент, в чиито възможности е било
да предотврати изобщо настъпването на ПТП.
От това ще следва, че приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат
следва да се определи в изражение на 30% спрямо основния такъв на деликвента 70%.
С оглед на възприетия процент съпричиняване в стойностно изражение на 30%
обезщетението от 3000 ще следва да се намали с 900 лв или до размер от 2100 лв. за
претърпени неимуществени вреди.
Върху главницата следва да се присъди законната лихва за забава, считано от деня на
увреждането – 18.10.2020 г., с оглед разпоредбата начл. 84, ал.3 от ЗЗД, тъй като
отговорността на застрахователя е идентична с тази на застрахования към увреденото лице.
При задължение, произтичащо от непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава от
деня на увреждането, без да е необходимо да бъде поканен да заплати дължимото, поради
което и доколкото застрахованият дължи на увреденото лице - ищеца, лихви за забава от
деня на увреждането, то такива дължи и застрахователя.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за осъждането на
ответното застрахователно дружество да заплати на ищеца сумата 2600 лева –
представляваща пълният размер на причинените имуществени вреди на процесния
11
автомобил собственост на ищеца, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът, носи доказателствената тежест да докаже, че е увредено лице, спрямо което
ответното дружество е отговорно, че е настъпило застрахователно събитие, че в резултат на
него върху лек автомобил са настъпили описаните в исковата молба вреди, стойността на
вредите, наличието на тотална щета, отказа на застрахователя да удовлетвори претенцията
му.
Ответникът, следва да докаже, че е заплатил застрахователно обезщетение на ищеца,
че обезщетението е правилно определено.
Предявеният иск е допустим предвид предявяване на претенцията на ищеца първо
към застрахователя, завеждането на щета при него. Установи се, че на ищеца е заплатено
обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 400 лева.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че в
резултат на деянието, извършено от водача на застрахования автомобил Пежо 206 е
причинено пътно-транспортно произшествие на 18.10.2020 г., налице са материални щети
на автомобила, собственост на ищеца, като съгласно заключението на вещото лице щетата е
тотална. Претенцията е именно за обезщетяване на тези имуществени вреди.
Съдът приема, че са налице всички предвидени в закона елементи на фактическия
състав на непозволеното увреждане. В случая увреденото лице – ищецът е насочил
претенциите си за обезвреда пряко срещу застрахователя на причинителя на уреждането.
Застрахователят отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата. Той следва
да покрие отговорността на застрахования за причинените от него имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствен резултат от непозволеното
увреждане, в случая – имуществени вреди.
Размерът на щетите се установява от назначената и изслушана съдебно-техническа
експертиза, според която е налице тотална щета, като след приспадане на размера на
запазените части /25% от СПС/ същият възлиза на сумата от 1814.55 лв. Съдът приема, че
тази сума представлява размера на щетата под формата на претърпяна загуба, която е пряка
и непосредствена последица от увреждането, подлежаща на обезщетяване от деликвента, в
случая от неговия застраховател.
В случая се касае за "тотална щета" и възстановяването на автомобила е
икономически неоправдано, тъй като съгласно чл. 390 , ал.2 от КЗ тотална щета на МПС е
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на 100
от действителната му стойност.
Тъй като се установи, че ответното дружество е заплатило на ищеца сумата 2400
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, а определената тотална щета в
размер на сумата 1814.55 лева е по ниска от заплатената, то предявеният иск ще се отхвърли
като неоснователен.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на да заплати на
12
процесуалния представител на ищеца- адв. М.Д. възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата съразмерно с уважената част от исковете в размер на 377 лева.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да заплати ищеца разноски в
размер на 132 лева възнаграждение за вещи лица, съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК дължи разноски на ответника, съразмерно с
отхвърлената част от исковете в размер на 307 лева юриск. възнаграждение, 100 лева за
САТЕ и 119 лева за СМЕ.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Света София” № 7, представляваното от изпълнителните
директори Александър Личев и Румен Димитров, ДА ЗАПЛАТИ на Т.К.А.. с ЕГН
********** с постоянен адрес гр. Сливен, ж.к. „Дружба” № 15 вх.Б ет.7 ап.20, със съдебен
адрес гр. Сливен, ул. „Г.С.Раковски” № 1 офис № 6 чрез адв. М.Д. от АК – Сливен, сумата
2100 лева / две хиляди и сто лева лева/ обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП, ведно със законна лихва, считано от 18.10.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди до пълният му размер на сумата
4 000 лева като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на сумата 2 600 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Света София” № 7, представляваното от изпълнителните
директори Александър Личев и Румен Димитров, ДА ЗАПЛАТИ на Т.К.А.. с ЕГН
********** с постоянен адрес гр. Сливен, ж.к. „Дружба” № 15 вх.Б ет.7 ап.20, със съдебен
адрес гр. Сливен, ул. „Г.С.Раковски” № 1 офис № 6 чрез адв. М.Д. от АК – Сливен,
направените по делото съдебни и деловодни разноски в общ размер на 132 лева.
ОСЪЖДА Т.К.А.. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Сливен, ж.к. „Дружба” № 15
вх.Б ет.7 ап.20, със съдебен адрес гр. Сливен, ул. „Г.С.Раковски” № 1 офис № 6 чрез адв.
М.Д. от АК – Сливен ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София” № 7,
представляваното от изпълнителните директори Александър Личев и Румен Димитров
разноски в размер на 526 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Света София” № 7, представляваното от изпълнителните
13
директори Александър Личев и Румен Димитров ДА ЗАПЛАТИ на адв. М.Л. Д. адвокатско
възнаграждение в размер на 377 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на
ответника- Ж. Д. Ж., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
14