№ 222
гр. Русе, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20214520100580 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от
непозволено увреждане с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Претенцията на ищеца ИЛ. Н. Д. се основава на твърдения, че срещу него е било
образувано изпълнително дело, по което заедно с друго лице са били осъдени да
заплатят на взискателя сума в размер на 8211,75 лева. В хода на изпълнителното
производство ответника като ЧСИ конституирал като взискател Макроадванс АД,
което дружество се легитимирало като правоприемник на първоначалния взискател по
договор за цесия от 22.06.2015 година. Бил наложен запор върху банковите сметки на
ищеца в УниКредит Булбанк АД, а на 15.10.2018 г. банката превела от сметка на ищеца
по сметка на ответника сума в размер на 6346,39 лева, част от която впоследствие била
преведена на взискателя, а останалата част ответникът удържал за такси и разноски. С
влязло в сила решение по гр.д. № ****/2019 г. на РРС по отношение на взикателя
Макроадванс АД било признато за установено, че на 31.12.2014 г. на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК било прекратено изпълнителното дело срещу ИЛ. Н. Д., както и че
той не дължи сумата от 8211,75 лв. на взискателя. Ищецът счита, че ответника като
ЧСИ отговаря за вредите от незаконосъобразната си дейност, като на осн. чл. 441, ал.
1, изр. 1 от ГПК отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД. Ищецът счита, че налагането
на запор и удържането на сумата в размер на 6346,39 лв. от банковата сметка по
изпълнителното дело е действие извършено след прекратяването на същото на осн. чл.
1
433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Така му била причинена вреда в размер на 6346,39 лв. поради
невъзможността да си служи с нея от момента на удръжката 15.10.2018 г. С молба
уточнение се уточнява, че при хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК прекратяването
на изпълнителното дело настъпва ex lege без значение дали ЧСИ е издал
постановление или не за това. Ищецът се позовава на съдебна практика в тази насока.
Твърди, че не му е известно дали има пречки за връщане на сумата от взискателя, но
счита, че дори да е получил по част от удържаната сума, то връщането й дължи не
който я е получил, а този който неправилно я е удържал - в случая ответника ЧСИ.
Именно поради това се счита, че вредата за ищеца представлява неправилно
удържаната сума в размер на 6346,39 лева. Въз основа на тези твърдения моли за
осъждането на ответника да му заплати същата като причинена вреда. Моли за
присъждане на разноските по делото.
Ответникът Частен съдебен изпълнител М.М. с район на действие Окръжен съд –
Русе е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Счита, че при
действията на ЧСИ по посоченото изп. д. № ***/2010 г. не са допуснати процесуални
нарушения. Счита, че то не е перемпирано по силата на закона към датата на налагане
на запора и към датата на същия вземането на взискателя не е било погасено по
давност. Счита, че ищецът не е претърпял вредоносен резултат, тъй като със събраната
сума е погасено негово съществуващо задължение. Освен това дори да била налице
перемпция, то впоследствие голяма част от събраната сума била възстановена от
взискателя в полза на длъжника. Позовава се и на това, че не е страна по гр. д. №
****/2019 г. и не е обвързана от силата на пресъдено нещо по делото и от мотивите на
съда. Твърди, че Макроадванс АД в качеството му на трето задължено лице е
извършило плащане върху запор по вземане по изп.д. №*** по описа на ЧСИ в размер
на 5676,32 лв., като основание е посочено възстановяване на суми. По този начин
Макроадванс АД потвърдило съществуването на свое задължение към ищеца по
настоящото дело и с плащането погасило част от същите. Поради това ответникът
счита, че ищеца се стреми неоснователно да се обогати като получи два пъти плащане
за свое вземане. Един път от Макроадванс АД, втори път като плащане по претенцията
по настоящото дело срещу ЧСИ.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Признава се и не се спори, че ищецът е длъжник по изп. д. № ***/2010 г.,
образувано при ответника ЧСИ М.Б. М.. Не се спори, че същото е образувано за
събиране на вземане по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № ****/2019 г. по описа
на РсРС, издаден в полза на УниКредит Булбанк АД и че ответницата е конституирала
като взискател Макроадванс АД, легитимиращ се като правоприемник на УниКредит
Булбанк АД по договор за цесия. Не се спори и относно това, че на 15.10.2018 г. въз
основа на наложен запор върху банкови сметки на длъжника в УниКредит Булбанк АД
2
е била преведена сума в размер на 6346,39 лв., по отношение на която впоследствие
ответникът е извършил разпределение по изпълнителното дело, като част от сумата е
била преведена на взискателя Макроадванс АД. Не се спори и относно това, че с влязло
в сила решение по гр.д. № ****/2019 г. по описа на РсРС е установено в отношенията
между Макроадванс АД и ИЛ. Н. Д., че на 31.12.2014 г. е прекратено по право и на осн.
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по посоченото изпълнителното дело по описа на ЧСИ М.М..
Със същото решение е признато за установено, че Д. не дължи на Макроадванс АД
сумата в размер на 8217,75 лв., подробно описана в решението, за събиране на която
се води изпълнителното дело. Тези обстоятелства не са спорни и не се нуждаят от
доказване. Освен това се установяват и от представени по делото писмени
доказателства и приложеното изп. дело №***/10 г. на ЧСИ М.М.. От приложения
препис от съдебно решение по гр.дело №****/19 г. на РРС е видно, че ответницата не е
страна по същото и не обвързана от силата на пресъдено нещо по делото и от мотивите
на съда. Видно е още, че вземането е прието за несъществуващо като погасено по
давност, което е отразено и в диспозитива на решението, а въпросът дали е налице и
налице и перемпция е обсъден в мотивите, в които е прието че такава е настъпила на
31.12.2014 г. При това положение няма пречка за установяване наличието или липсата
на такава по настоящото дело между страните по него. В тази връзка е изискано и
приложено в заверен препис изп. дело №***/10 г. на ЧСИ М.М. и е назначена и е
прието заключение на икономическа е-за на в.л. А.А.. Със същото се установява че
последните изпълнителни действия по делото преди 31.12.2014 са преводи на суми от
запор върху трудово възнаграждение. Същите са от 03.01.2013 г. и 24.07.2013 г., т.е.
опровергава се извода за перемпиране на изпълнителното дело към 31.12.2014 г. От
материалите по приложеното изп. дело №***/10 г. е видно още, че не само преди
31.12.2014 г., но и след превода от 24.07.2013 г. до приключването на
изпълнителното производство няма период от 2 години без да е поискано или
предприето изпълнително действие или без да е получено плащане по изпълнително
дело. Видно е още, че на 20.04.2015 г. взискателят по делото - Уникредит Булбанк АД е
поискал налагане на запор върху банкови сметки в Уникредит Булбанк АД,
Райфайзенбанк /България/ ЕАД, Първа Инвестиционна Банка АД, Банка ДСК ЕАД,
Обединена Българска Банка АД, както и върху трудово възнаграждение. Това действие
е осъществено преди да са изтекли две години от последното изп. действие от
24.07.2013 г. Следва обаче да се има предвид, че дори и да са изтекли две години няма
пречка по искане на взискателя да бъде образувано ново изп. дело въз основа на
същото изпълнително основание и осъществени при такава ситуация изп. действия от
съдебния изпълнител няма да са незаконосъобразни , доколкото не е изтекла
погасителната давност за вземането. В този смисъл е и съдебната практика - Решение
№ 37 от 24.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1747 по описа за 2020 г. на ВКС, IV г.о.,
съгласно което: „дори изпълнителното дело да е било перемирано, необразуването на
3
новото искане в отделно дело няма значение за прекъсването на давността".
Следователно според тази най-нова съдебна практика съдебният изпълнител е
задължен да наложи поисканият от взискателя запор върху банковата сметка без оглед
на обстоятелството дали изпълнителното дело е перемирано или не, респ. налагането
на запора представлява валидно и законосъобразно действие, прекъсващо
погасителната давност. От всичко изложено е видно, че не е налице
незаконосъобразното действие или бездействие на ЧСИ, което да е причинило
описания в обстоятелствената част на исковата молба вредоносен резултат. От
значение е и обстоятелството, че голяма част от процесната сума е била възстановена в
полза на ищеца, тъй като „МАКРОАДВАНС" АД, в качеството му на трето задължено
лице, е извършило плащане по запор върху вземане, наложен по изпълнително дело
№ *** по описа на ЧСИ М., на сума, в размер от 5 676.32 лева. Това плащане, видно от
приложения препис от платежно нареждане на л.91 от делото, е осъществено на
10.02.2021 г., което предхожда цедирането на вземането на ищеца за възстановяване на
сумата от 6 346,39 лв. „МАКРОАДВАНС" АД на трето лице. Договорът за цесия от
15.02.2021 г./в препис на л.142 от делото/ е правно действие, в което ищецът участва и
по съществото си допринася за наличието на евентуална вреда , т.е. прекъсва
причинно-следствената връзка между евентуалното незаконосъобразно действие на
ЧСИ и нестъпилото изменение в имуществената сфера на ищеца, определяно от него
като причинена на 15.10.2018 г. вреда. При това положение дори и да бяха налице
незаконосъобразни действия на ЧСИ /каквито впрочем не се установиха/, то за част от
сумата в размер на 5 676.32 лева искът за вреди щеше да е неоснователен, т.к.
самопричинени вреди не подлежат на обезщетяване.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ИЛ. Н. Д., ЕГН:**********
против Частен съдебен изпълнител М.М., рег. №831 на КЧСИ с район на действие
Окръжен съд – Русе и адрес гр.Русе, ул.Борисова, №23, ет.1 за заплащане на 6 346,39
лв. – имуществени вреди от незаконно принудително изпълнение по изп.д. №*** по
описа на ЧСИ от удържана на 15.10.2018 г. сума от банковата му сметка в УниКредит
Булбанк АД, ведно със законната лихва върху сумата от 16.10.2018 г. до окончателното
плащане.
4
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5