Р Е Ш
Е Н И Е № 261
гр. Бургас, 18.02.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд, XVII-ти граждански състав, в публично заседание на тридесети
януари, през две хиляди и петнадесета година в състав
Председател:
Диляна Йорданова
при секретаря З.М., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 5237 по описа на БРС за 2009г., за да се произнесе взе предвид следното.
Производството по делото е образувано след като с въззивно решение №II-57 от
16.05.2014г, постановено по в.гр.д.№2098/12г., на ОС-Бургас е обезсилено
решение №80 от 11.03.2011г., постановено по гр.д.№5237/2009г. на БРС, XVI-ти
граждански състав и делото е върнато за разглеждане от друг състав на същия съд.
При новото
разглеждане на делото от настоящата инстанция пред БРС след допуснато изменение
на размера им са висящи предявените искове от Т.С.Т., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. Б. и съдебен адрес за призоваване гр. Б., ***, адв. М.П.,
против Военно формирование *** Бургас, съдебен адрес гр. Б., ***, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 8097,71 лева, представляваща
незаплатено възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд в резултат на
носени дежурства в системата на Министерството на отбраната през периода от
01.10.2001г. до 01.06.2009г., ведно с мораторна лихва в размер на 5140,40 лева,
считано от 01.12.2001г. до завеждането на делото на 17.07.2009 г., както и
законната лихва след този момент до окончателно изплащане. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника Военно
формирование *** Бургас, с който исковете се оспорват по основание и размер.
Прави се възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Претендират се разноски.
Предявени са обективно съединени искове
с правно чл. 203, ал. 3 и чл. 204 от
ЗОВСРБ (отм.).
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата
молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната
страна, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно установено е по делото, че от 2001 година до прекратяване на служебното му правоотношение, считано от
20.06.2009година, със заповед №618 от 04.06.2009г. на командира на ответното
поделение, Т.С.Т. е бил служител на Министерство на отбраната, като последно е изпълнявал служебните си задължения в ответното
Военно формирование *** Бургас.
Със Заповед №231/19.06.2009г. на командира
на поделението, считано от 20.06.2009г. ищецът е отчислен от списъчния състав и
е разпоредено изплащането на еднократно парично обезщетение по чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ /отм./ в размер на 13 759,11
лв., обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 12 994,63 лева, 567,30 лв. –неусвоен вещеви лимит за 2008г.
и 284,09 лв. - вещеви лимит за 2009г., 953,72 лв. –трудово възнаграждение за
извънреден труд над нормата в размер на 144 часа за периода 2007г.-2009г.
Съгласно разпоредбата на чл.203,
ал.3 от ЗОВСРБ /отм./ в случаите на превишаване на продължителността на
служебното време извън посоченото в ал.2 се отдава писмена заповед на командира
или началника при условия, определени в Правилника за кадровата военна служба,
и на кадровия военнослужещ се заплаща възнаграждение за извънреден труд в
размер, определен от Министерския съвет. В ал.2 на разпоредбата е предвидено,
че общата продължителност на служебното време на кадровия военнослужещ в
денонощие не може да надвишава с повече от една втора максималната
продължителност на работното време, установена с трудовото законодателство. В
съответствие с чл.152, ал.1 от ПКВС /отм./ тази продължителност на служебното
време в денонощие може да бъде увеличавана с не повече от 4 часа. Удълженото
служебно време се компенсира чрез осигуряване на ползване на намалено работно
време, но в рамките на общата продължителност на служебното време за месеца –
чл.152, ал.4, 5 ПКВС /отм./. Служебното
време при носене на дежурство не може да превишава 24 часа, като за часовете
над максималната продължителност на служебното време по чл.152, ал.1 ПКВС
/отм./ - 12 часа, кадровият военнослужещ получава допълнително възнаграждение
по чл.226, ал.1 ЗОВСРБ /отм./. Легална дефиниция за извънреден труд на
кадровите военнослужещи се съдържа в чл.158 ал.2 от ПКВС – това е трудът, с
който се превишава продължителността на служебното време, определена в чл.203
ал.2 от закона, и е положен над определената месечна продължителност на
служебното време, определена по реда на чл.152 ал.6 от ПКВС.
По делото са приложените заповеди
на министъра на отбраната, издадени в изпълнение на ЗОВСРБ (отм.) както следва:
заповед № ОХ-241/ 10.04.2001г. относно определяне размера, реда и начина за
заплащане на допълнително възнаграждение за дежурство на кадровите
военнослужещи, заповед № ОХ-313/ 08.05.2001г., препращаща при полаганер на
извънредния труд към спазване процедурата по чл.161, ал. 2 и 3 от ПКВС. Според т.3.5. от МЗ №ОХ-313/08.05.2001г.
компенсирането на часовете служебно време, положени над нормалната дневна
продължителност на служебното време за даден период, се извършва в рамките на
месеца, през който се полага трудът. Отлагането на ползването на почивката е
допустимо по изключение до края на календарния месец, в който е положено
дежурството, а когато поради обективни причини е невъзможно ползването й, се
допуска отчитане на извънреден труд, представляващ фактически отработеното
време над месечната продължителност на служебното време по чл.152, ал.6 и
чл.151 от ПКВС.
При определяне
размера на възнаграждението за извънреден труд се взема предвид месечната
продължителност на служебното време на кадровия военнослужещ, определена в
съответствие с разпоредбата на чл. 152, ал. 6 от Правилника за кадрова военна
служба, за месеца, през който е положен извънредният труд, като
възнаграждението се изплаща в съответните увеличени размери съгласно Наредбата за определяне размера
на възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи, приета с ПМС
№ 74/ 23.03.2001г.
По аргумент от чл. 152 ал.4 т.5
от ПКВС(отм) за положен труд над нормалната, но в границите на увеличената
продължителност на служебното време ,каквато е службата при дежурство до 24 часа,
се дължи компенсация чрез осигуряване ползването на намалено работно време в
рамките на общата продължителност на служебното време за месеца. Когато до
прекратяване на правоотношението положената от военнослужещия при увеличено
работно време служба при дежурства не се компенсира, следва да се заплаща като
извънреден труд, по аналогия от чл. 136а ал.5 от КТ съгласно чл. 46 ал.2 от ЗНА
.
По отношение на периода от претенцията от 12.05.2009 г.
до 01.06.2009г, попадаща под действието на новия ЗОВСРБ, следва да се отбележи,
че съгласно чл. 194, ал. 1 и ал. 2 от него извънреден е трудът, с който се
превишава продължителността на служебното време, определена, съобразно чл. 194,
ал. 1 от ЗОВСРБ /40 часа седмична продължителност/ и е положен над определената
месечна продължителност на служебното време. Съгласно чл. 195 от същия закон
военнослужещите могат да бъдат назначавани за носене на дежурства при условия и
по ред, определени с уставите на въоръжените сили и с други нормативни и
административни актове, издадени от министъра на отбраната, като максималната
продължителност на дежурството не може да превишава 24 часа, а общо за един
месец - 168 часа. Ал. 3 от същата норма предвижда, че времето за дежурство е
служебно време. Съгласно чл. 194, ал. 3 от закона в случаите на превишаване
общата продължителност на служебното време по ал. 2 на военнослужещия се
заплаща допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 3. Отдава се писмена
заповед на командира или началника, и на кадровия военнослужещ се определя
възнаграждение, определено от Министерски съвет. Метода за определяне на
размера му е посочен в чл. 26, ал. 1 от заповед № ОХ -313, а след 19.05.2011 г.
от заповед № 296 на министъра на отбраната на Република България, като вещото
лице изрично е заявило, че е ползваало и двете такива съобразно периода на
претенцията при определяне на възнаграждението за заплащане на извънреден труд.
Съгласно чл. 7 от първата заповед и чл. 39 от втората фактически отработеното
служебно време над месечната продължителност на служебното време се отчита като
извънреден труд.
За съществуването на вземане за
извънреден труд съгласно цитираната правна уредба е без значението наличието на
изрична заповед за разрешаване полагането на извънреден труд и формата на
отчетността по чл.162 от ПКВС (отм), в който смисъл е практиката на ВКС -
решение № 128 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 282/2009 г. на ІV Г.О., решение №777 от 09.02.2011г. по гр.д.№1065/2009г. на ВКС на І Г.О. Изрична заповед за разрешаване
полагането на извънреден труд не се изисква и съгласно сега действащата
разпоредба на чл. 194, ал. 3 от ЗОВСРБ, приложима за част от исковия период
след 12.05.2009г., според която в случаите на превишаване общата
продължителност на служебното време по ал. 2 на военнослужещия се заплаща
допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 3 от същия закон.
Към доказателствения
материал при повторното разглеждане на делото са приобщени основното и
допълнителното заключение по приетата съдебно-икономическа експертиза по в.гр.д.№2098/2012г. на БОС,
изготвени от вещото лице Д.С., от които се
установяват дежурствата и външните наряди на ищеца в ответното поделение, превишаващи общата продължителност на
определеното му служебно време, които не са компенсирани до прекратяване на
правоотношението и имат характер на извънреден труд. Заключенията на вещото лице С. съдът кредитира
като по-детайлно обосновани от изслушаното при първоначалното разглеждане на
делото от първоинстанционния съд заключение на вещото лице Х.Ц., което не е
отчело извършените плащания от ответника. Видно от допълнителното заключение на
вещото С. полагащите се, но неизползвани почивки /компенсации/ от ищеца за
положен извънреден труд са в размер на 1840 часа и след приспадане на
извършеното частично погасяване от ответника, възлизат за процесния период на 8097,71
лева сборна главница. Изтеклите сборни обезщетения за забава върху сборната
главница са в размер на 4892,14 лв. за сборен
период от 01.12.2001г. до завеждането на делото на 17.07.2009 г., като за дата
на падежа се счита първо число на месеца, следващ месеца на възникване на
задължението. Неоснователни са възраженията на ответника, че вещото лице не е
съобразило реда за погасяване на задълженията, като в случая има друга законова
поредност за погасяване на задълженията от посочената в чл. 76 от ЗЗД. В тежест
на ответника е да докаже при пълно и главно доказване извършеното плащане в
погашение на процесните задължения, за което не ангажира доказателства.
При така установеното от
фактическа и правна страна, съдът намира, че като не е ползвал почивките си за
посочения брой часове извънреден труд, ищецът е превишил месечната
продължителност на определеното му служебно време, като прослуженото от него
има характер на извънреден труд. Поради изложеното предявеният иск е
основателен и ответникът следва да бъде осъден да ги заплати, като искът се
доказа до посочения от вещото лице С. размер по допълнителното заключение,
който е най-правилният икономически начин за изчисляване на положения
извънреден труд. Основателна е и претенцията за мораторна лихва считано от първо число на месеца, следващ
месеца, през който е трябвало да бъде платено всяко възнаграждение, до датата
на завеждане на исковата молба – 17.07.2009 г., чийто размер също се доказва от
допълнителното заключение.
При това положение съдът следва
да разгледа възражението на ответника за погасяване на процесните вземания по
давност. Същото е неоснователно по следните съображения. Налице е задължителна съдебна практика - решение № 183 от
02.07.2010 г. по гр. д. № 3626/2008 г., І Г.О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК,
в която е прието, че при носене на дежурства, когато се превишава установената
в закона месечна продължителност на служебното време, военнослужещият има право
само на компенсация с намалено работно време (почивка), но едва след прекратяване на договора му за кадрова военна
служба за него възниква право да претендира парично обезщетение за
некомпенсираните дежурства. Следователно правото на военослужещия да
получи обезщетение за положения от него извънреден труд от носенето на
дежурства възниква едва след прекратяване на служебното правоотношение /в този
смисъл решение № 427/3.11.2011 г. по гр.д.№ 503/2010 г., ІV г.о. на ВКС по чл.
290 от ГПК/. Правото на ищеца да бъде
компенсиран с почивка след прекратяването на правоотношението се е трансформирало
във вземане за извънреден труд, което се погасява с нова тригодишна давност, която започва да тече от прекратяването
на трудовото правоотношение. В случая правоотношението между страните е
прекратено, считано от 20.06.2009г. Исковата молба, макар и нередовно предявена
срещу ненадлежен процесуално легитимиран ответник, е депозирана в канцеларията
на съда на 17.07.2009г., на която дата е прекъсната давността. Това е така, тъй
като поправената по реда на чл.129, ал.2 от ГПК искова молба се смята за
редовна от деня на подаването - чл.129, ал.5 от ГПК.
При горните мотиви предявените
искове са основателни и следва да бъдат изцяло уважени.
В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените по делото съдено-деловодни разноски в размер на 7020
лева.
Искането на ответника за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователно и следва да се
остави без уважение.
Мотивиран от горното,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Военно
формирование *** Бургас, съдебен адрес гр. Б., ***, да заплати на Т.С.Т., ЕГН **********,
с постоянен адрес в гр. Б. и съдебен адрес за призоваване гр. Б., ***, сумата
от 8 097,71 лева /осем хиляди деветдесет
и седем лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща сборна главница
- незаплатено възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода от
01.10.2001г. до 01.06.2009г., както и сумата от 5 140,40 лева /пет хиляди сто и четиридесет лева и четиридесет
стотинки/ –сборна мораторна лихва за сборен период от 01.12.2001г. до завеждне
на делото 17.07.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная
18.07.2009г. до окончателно изплащане, както и сумата от 7020 лева
съдебно-деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: /п/
Вярно с оригинала: НД