РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. Добрич, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Момчева
при участието на секретаря Милена Ст. Александрова
като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно
наказателно дело № 20213230201249 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от СТ. Т. П. ЕГН **********, чрез адвокат А.А.
срещу Наказателно постановление № 80/18.10.2021г., издадено от Директора
на Областна Дирекция по Безопасност на Храните /ОДБХ/ гр. Добрич, с което
на жалбоподателя за нарушение по чл. 469 ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност във вр. с чл. 131 ал. 2 т. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност на основание чл. 469 ал. 2 изречение второ
от Закона за ветеринарномедицинската дейност е наложено административно
наказание глоба в размер на 3 000 лева.
С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде
отменено.
В съдебно заседание, жалбата се поддържа от процесуалния
представител на жалбоподателя.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител изразява
становище за неоснователност на жалбата, а наказателното постановление,
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства,
1
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.
Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на
цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е
обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното
длъжностно лице съобразно разпоредбата на чл. 472 ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/, в присъствие на нарушителя,
документирано с подписа му и в присъствие на двама свидетели, надлежно е
връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл. 34
ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52 ал. 1 от ЗАНН от
компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на
чл. 472 ал. 2 от ЗВД, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е
надлежно връчено на нарушителя.
По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:
На 24.08.2021г. при извършена проверка в животновъден обект с рег. №
9365 – 0250, находящ се в село ***, община Д., област Д., собственост на СТ.
Т. П. ЕГН ********** е установено, че собственикът на животновъдния обект
П. не е привел животновъдния обект съгласно изискванията на Наредба №
44/20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към животовъдните
обекти, и не отговаря на изискванията на чл. 137 от ЗДВ, с което не е
изпълнил указанията по т. 1 от Предписание № 47/25.06.2021г. със срок на
изпълнение 25.07.2021г. Т.е. не е изпълнил предписание на
ветеринарномедицински контролен орган, издадено в кръга на правомощията
му по Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Съобразно т. 1 от Предписание № 47/25.06.2021г. на С.П., на основание
чл. 131 ал. 2 т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е дадено
следното предписание: да се приведе животновъдният обект съгласно
изискванията на чл. 137а от ЗВД – „ферма“ или чл. 137б от ЗВД – „лично
стопанство“, т.е. да намали броя на отглежданите в обекта животни до 2 бр. с
едногодишните им приплоди.
При така установената фактическа обстановка както актосъставителят,
2
така и административнонаказващият орган са приели, че СТ. Т. П. не е
изпълнил предписание на ветеринарномедицински контролен орган, издадено
в кръга на правомощията му по Закона за ветеринарномедицинската дейност,
с което е осъществил състава на чл. 469 ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност във връзка с чл. 131 ал. 2 т. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от актосъставителя и свидетелите по АУАН, които пресъздават
свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършената от тях
проверка и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви,
като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Показанията на посочените
свидетели се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства:
Предписание № 47 от 25.06.2021г. и Констативен протокол № 515 от
24.08.2021г.
С оглед установената фактическа обстановка, се налагат следните
правни изводи:
Административното нарушение, за което е ангажирана отговорността
на СТ. Т. П. се изразява в неизпълнение на предписание, дадено от контролен
орган в кръга на правомощията му. Същото е скрепено с относимата
административнонаказателна разпоредба – чл. 469 ал. 1 от ЗВД.
Съгласно разпоредбата на чл. 129 ал. 1 от ЗВД, контролът по
здравеопазването се извършва в обекти с епизоотично значение, като в т. 1 на
нормата са визирани животновъдните обекти. Според легалната дефиниция,
дадена в §1, т. 36 от Допълнителните разпоредби на ЗВД, животновъден
обект е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или
настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории.
Не се спори по делото, че обект на проверката е именно животновъден
обект с рег. № 9365-0250, находящ се в с. ***, общ. Д., обл. Д., собственост на
СТ. Т. П.. Законът, в нормата на чл. 131 ал. 1, регламентира правомощията на
контролните органи при извършването на проверки в обектите по чл. 129 ал.
1, като едно от тях е даването на указания, в които определят срокове за
отстраняване на нарушенията. Съгласно чл. 131 ал. 2 т. 1 от ЗВД, мерките по
3
ал. 1 се прилагат с предписание. Анализът на писмените доказателства
обуславя извод за извършено административно нарушение по чл. 469 ал. 1 от
ЗВД. В предписанието, съставено при извършената проверка на
животновъдния обект, на която е присъствал лично собственикът на обекта, е
посочено законовото основание за даване на указанията. Напълно ясно е било
за проверявания субект какво следва да изпълни, като в самото предписание
точно и недвусмислено е посочено и нарушението.
По своята правна същност предписанието, което е било връчено на
жалбоподателя, има белезите и характера на принудителна административна
мярка, която подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. По
делото не се установи предписанието да е било обжалвано, поради което то е
влязло в сила и подлежи на изпълнение.
Предмет на нарушението не са дадените задължителни указания, а
тяхното неизпълнение в срок, поради което настоящият състав не би могъл да
се произнесе по законосъобразността им. Неизпълнението на предписанието е
юридически факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на
неговия адресат. Констатацията от 24.08.2021г., обективирана в Констативен
протокол № 515 от 24.08.2021г., че предписанието на контролния орган не е
изпълнено, правилно е обусловила издаването на АУАН и НП - налице е
административно нарушение под формата на бездействие. Противоправното
деяние законосъобразно е подведено под санкционната норма на чл. 469 ал. 1
от ЗВД. В този смисъл безспорно доказано е твърдяното нарушение в
обективните и субективните предели, зададени като обвинение с АУАН и НП.
По отношение на наложеното наказание:
При безспорно установеното нарушение, същото е било подведено под
санкционната разпоредба на чл. 469 ал. 2 изречение второ от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, т.е. за нарушение, извършено повторно.
Съгласно обстоятелствената част на обжалваното наказателно
постановление, нарушението е извършено за четвърти път и е повторно, тъй
като е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на Наказателно
постановление № 04/15.01.2021г. /влязло в сила на 28.09.2021г./, с което
нарушителят е наказан за нарушение от същия вид, като копие от същото е
приложено по делото.
Съдът намира, че административнонаказващият орган неправилно е
4
квалифицирал нарушението, като повторно, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на &1, т. 79 от Допълнителните разпоредби на
Закона за ветеринарномедицинската дейност, "повторно нарушение" е
нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на
наказателното постановление, с което на лицето е наложено наказание за
същия вид нарушение.
От представеното по делото Наказателно постановление №
04/15.01.2021г. за същото по вид нарушение, се установява, че
постановлението е влязло в сила на 28.09.2021г.
Формата на изпълнителното деяние на процесното нарушение е
бездействие и се изразява в това, че П. не е изпълнил задължително
предписание, дадено в Предписание № 47/25.06.2021г., със срок на
изпълнение до 25.07.2021г. Изпълнителното деяние на конкретното
нарушение е осъществено след изтичане на дадения в предписанието срок,
т.е. на 26.07.2021г. и преди влизане в сила на Наказателно постановление №
04/15.01.2021г., поради което и не се явява повторно по смисъла на &1, т. 79
от Допълнителните разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската
дейност.
Отделно от това, нарушението е изършено от С.П., като собственик на
животновъдния обект, а не от юридическо лице или едноличен търговец по
смисъла на чл. 469 ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
С оглед изложеното, извършеното от жалбоподателя деяние е
съставомерно и е основание за реализиране на административнонаказателната
му отговорност, но не на основание чл. 469 ал. 2 изречение второ от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, така, както е сторил
административнонаказващият орган, а на основание чл. 469 ал. 1
предложение първо от Закона за ветеринарномедицинската дейност, която
санкционна разпоредба предвижда глоба от 200 до 1 000 лева.
Поради това, настоящият състав, като въззивна инстанция намира, че
следва да измени наказателното постановление. Тези правомощия следват от
нормата на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 334 т. 3 във вр. с чл. 337 ал. 1 т. 2 от
НПК – при непроменена фактическа обстановка, по отношение на която
наказаното лице е разполагало с възможността да упражни правото си на
защита, е налице основание за прилагане на закон за по-леко наказуемо
5
нарушение, какъвто се явява чл. 469 ал. 1, предложение първо от Закона за
ветеринарномедицинската дейност.
Изложеното налага изменение на наказателното постановление, като
нарушението бъде подведено под санкционната разпоредба на чл. 469 ал. 1
предложение първо от Закона за ветеринарномедицинската дейност, с
налагане на административно наказание глоба в минимален размер, а именно:
200 лева, отчитайки, че нарушението е за първи път.
С оглед високата степен на обществена опасност, нарушението не може
да бъде квалифицирано като маловажно, съобразно чл. 28 от ЗАНН.
Съгласно чл. 93 т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на
основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. В
конкретния казус, се касае до така нареченото в теорията "формално
нарушение". Фактът на неизпълнение на предписанието, осъществява състава
на съответното нарушение, поради което не е необходимо да има или да няма
вредни последици. Изхождайки от това съображение обаче не може да се
приеме, че се касае до по-ниска степен на обществена опасност, налагаща
приложението на чл. 28 от ЗАНН. При подобно тълкуване на закона, всяко
нарушение на съответния текст от ЗВД, респ. всяко първо нарушение при
формално осъществяване на деянието, на която и да е императивна норма, би
следвало да е маловажен случай, което се явява превратно възприемане
идеята на законодателя за този вид деяния.
Ето защо и с оглед значимостта на охраняваните с нарушената
материално правна норма обществени отношения, свързани с
осъществяването, управлението и контрола на ветеринарномедицинската
дейност, и въвеждане принципите на ветеринарното законодателство на
Европейския съюз и Световната организация за здравеопазване на животните,
конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от
ЗАНН.
Относно направените разноски по делото:
Жалбоподателят не претендира разноски по делото.
6
Въззиваемата страна претендира юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, определено по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Разпоредбата на чл. 63д ал. 1 от ЗАНН, регламентира правото на
страните в производството по ЗАНН да им бъдат заплатени направените
разноски чрез препратка към правилата на АПК. В разпоредбата на чл. 143 от
АПК липсва уредена хипотеза, касаеща дължимостта и размера на разноските
при частична основателност на жалбата. Съобразно чл. 144 от АПК
приложение следва да намерят правилата на ГПК и по - конкретно
разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК, с която е предвидено, че разноските по
производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат съразмерно с
уважената част от иска.
При приложението на този принцип жалбоподателят по настоящото
дело има право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената,
респ. отхвърлена част на жалбата. По отношение размера на това
възнаграждение следва да се посочи, че в случая съгласно чл. 18 ал. 2 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7 ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението.
Процесното административно правоотношение има материален
интерес, като в случая административното нарушение е признато за
извършено, но е намален размерът на административното наказание глоба от
3000 /три хиляди/ на 200 /двеста/ лева. Жалбоподателят, не сочи направени
разноски пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение.
Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на Върховния
касационен съд по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в
брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характера на разписка. В конкретния казус, в
представения по делото договор за правна защита и съдействие от
7
23.11.2021г. липсва вписване на каквото и да било адвокатско
възнаграждение, поради което съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение не следва да бъдат присъждани.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на въззиваемата страна – Областна дирекция по безопасност на
храните - Добрич, с адрес: гр. Д., ул. "*** искане, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за
правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д ал. 4 от
ЗАНН. В случая, за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ (Нов - ДВ, бр. 59 от 2009 г., в
сила от 28.07.2009 г., изм., бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г.) предвижда
възнаграждение от 80 до 150 лева.
С оглед изложеното, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
на Областна дирекция по безопасност на храните - Добрич част от
максималния размер от 150 /сто и петдесет/ лева, а именно - сумата от 50
/петдесет/ лева, съобразно отхвърлената част на жалбата /определяне на
административно наказание глоба в размер на 200 лева/. В тази насока
Решение от 13.04.2022г. на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 87/2022г.,
Определение № 211 от 6.07.2021г. на АдмС – Добрич по к.ч.а.н.д. №
301/2021г.
Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да
бъде изменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 80/18.10.2021г., издадено от
Директора на Областна Дирекция по Безопасност на Храните /ОДБХ/ гр.
Добрич, с което на СТ. Т. П. ЕГН ********** за нарушение по чл. 469 ал. 1 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност във вр. с чл. 131 ал. 2 т. 1 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност на основание чл. 469 ал. 2
изречение второ от Закона за ветеринарномедицинската дейност е наложено
административно наказание глоба в размер на 3 000 лева, като:
ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението като наказуемо по чл. 469 ал. 1
8
предложение първо от Закона за ветеринарномедицинската дейност и ОПРЕДЕЛЯ
административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева, на основание
чл. 469 ал. 1 предложение първо от Закона за ветеринарномедицинската
дейност.
ОСЪЖДА СТ. Т. П. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Областна
дирекция по безопасност на храните - Добрич, с адрес: гр. Д., ул. "***, сума в
размер на 50 /петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването
на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9