Р Е Ш
Е Н И
Е
Номер 577 Година 2021,
17.03. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., Х състав
на 11.01.2021
година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар:
СЪБИНА СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ
адм. дело номер 263 по описа за 2020 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила е жалба от Я.Х.Л., М.П.К. и Х.И.С.
с посочен адрес ***, ТЕЛК – Пети състав, срещу Решение №2153-15-1 от 06.01.
2020г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение тяхна
жалба срещу Разпореждане №РО-5-15-00682682/22.11.2019г. на Ръководителя на
контрола по разходите на държавното обществено осигуряване/ДОО/ при ТП на НОИ-Пловдив
за събирането на сумата в размер на общо 4 409,55 лв., от които главница 3
619,23 лв. и лихва 790,32 лв. и е потвърдено същото.
Недоволни от така издаденото
решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателите лично и чрез
пълномощник адв.К. обосновават твърдения за неговата незаконосъобразност,
поради което настояват за отмяната му. Претендират сторените по делото
разноски, съгласно представен списък. Допълнителни съображения са изложени в
депозирана по делото писмена защита.
Ответникът по жалбата –
Ръководител ТП на НОИ – Пловдив чрез процесуален представител юриск.В. намира
същата за неоснователна. Подробни съображения излага в депозирано по делото
писмено становище. Претендира разноски.
Пловдивският административен съд –
Второ отделение, Х състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните
в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена при наличието
на правен интерес и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира
същата за ДОПУСТИМА, а разгледана по същество и за ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения.
Със Заповед
№ЗР-5-15-00657889/07.10.2019г./л.34/ на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, на
основание чл.107 КСО и чл.11 ал.1 от Инструкцията за реда и начина за
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, е
възложено извършването на частична ревизия по разходите на ДОО от старши
инспектор по осигуряването С.И.Д.и старши инспектор по осигуряването Л.К.Ч., на
Я.Х.Л., М.П.К. и Х.И.С., във връзка с отменени актове на органите на
медицинската експертиза. Ревизираният период е от 11.07.2016г. до 30.11.2018г.,
като срокът за извършване на ревизията е определен в размер на 30 работни дни,
считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на
31.10.2019г./л.34, л.42 и л.51/.
След извършване проверка на
конкретно посочени в Анализ към РА №РМ-5-15-00676769/14.11.2019г./л.31-32/
документи, контролните органи на ТП на НОИ са установили, че с разпореждане №**********,
протокол №N01437/ 09.11.2016г. на лицето А.Н.И.е отпусната лична социална пенсия за
инвалидност на основание чл.90а ал.1 КСО, във връзка с чл.98 ал.7 КСО, считано
от 11.07.2016г.
Посочено е също така, че с ЕР на
Пети състав на ТЕЛК към „МБАЛ Пловдив“АД№2889 от 21.07.2016г. са определени 80%
ТНР/вид и степен на увреждане, дата на инвалидизиране 11.07.2016г. и срок на
инвалидност – пожизнен. С Решение №10120/08.08.2016г. на Медицинската
комисия/МК/ при ТП на НОИ – Пловдив е обжалвано посоченото по-горе ЕР на ТЕЛК
по отношение процента намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Във
връзка с обжалването, с ЕР №0291 от зас.№046/14.03.2017г. на НЕЛК –
Специализиран състав на НЕЛК по неврологични и УНГ болести, е отменено ЕР на
ТЕЛК №2889 от зас.№134/21.07.2016г. на Пети състав на ТЕЛК към „МБАЛ Пловдив“АД
и е върнато за ново освидетелстване. В тази връзка и с ЕР №2540 от
зас.№118/06.07.2017г. на Пети състав на ТЕЛК при „УМБАЛ Пловдив“АД е определен
80% ТНР/вид и степен на увреждане.
С Решение №09299/26.07.2017г. на
МК при ТП на НОИ – Пловдив е обжалвано и повторно постановеното ЕР на ТЕЛК по
отношение процента намалена работоспособност/вид и степен на увреждане/. Във
връзка с проведеното оспорване, с ЕР №0876 от зас.№094 от 05.07.2018г. на НЕЛК
– Специализиран състав по неврологични и УНГ болести, е отменено ЕР на ТЕЛК по
отношение на неработоспособността и по срока на инвалидност и е определен 70%
ТНР/вид и степен на увреждане и срок до 01.07.2020г.
Мотивирано е, че на база
първоначално издаденото ЕР на ТЕЛК №2889 от зас.№134 от 21.07.2016г. на Пети
състав към „МБАЛ Пловдив“АД с Председател д-р Я.Х.Л. и членове: д-р М.П.К., д-р
Х.И.С. и д-р К.В.Р./починала на 30.05. 2019г./ е отпусната лична социална
пенсия за инвалидност от 11.07.2016г. на А.Н.И.В тази връзка е прието, че
неправилно са изплатени суми за периода от 11.07.2016г. до 30.11.2018г. в размер
на 3619,23 лв., представляващи главница по РА за начет. Посочените суми е
прието, че представляват щета за ДОО, която е в пряка причинна връзка с
издаденото ЕР на ТЕЛК. Цитирани са разпоредбите на чл.110 КСО и след като са
установени изплатени пенсии на А.Н.И., на основание отменен акт на медицинската
експертиза, издаден от председател д-р Я.Х.Л. и членове: д-р М.П.К. и д-р Х.И.С.,
е прието, че същите носят отговорността по чл.110 КСО.
Въз основа на така установените
факти и обстоятелства е направен извод, че са налице всички конститутивни
елементи на фактическия състав, а именно – щета на ДОО,възникнала в резултат на
отмяната на експертните решения, щетата се изразява в реално намаляване
имуществото на ДОО, поради извършените от осигурителния орган разходи за
неправилно изплатена пенсия за периода от 11.07.2016г. до 30.11.2018г. вкл., по
вина на лекарския състав, издал отмененото ЕР №2889 от зас.№134 от 21.07.2016г.
При това положение, и на
основание чл.110 ал.1 КСО, е издаден Ревизионен акт за начет
№РМ-5-15-00676769/14.11.2019г./л.30/, с който на Я.Х.Л., М.К. и Х.И.С. е
установено задължение за възстановяване на сумата в размер на общо 4 409,55
лв., от които главница 3619,23 лв. и лихва в размер на 790,32 лв., начислени
към 14.11.2019г., произтичащи от неправилно изплатена сума за пенсии на А.Н.И.Мотивирано
е, че с влязло в сила Решение №0291 от 14.03. 2017г. на НЕЛК – Специализиран
състав по неврологични и УНГ болести и №0876 от 05.07.2018г. на НЕЛК –
Специализиран състав по неврологични и УНГ болести са отменени ЕР на Пети
състав на ТЕЛК към „МБАЛ Пловдив“АД №2889 от зас.№134/21.07.2016г. и ЕР на Пети
състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“АД №2540 от зас.№118/06.07.2017г., издадени
от посочените лекари, поради което и изплатените по тях пенсии, подробно
описани в приложената към РА справка, подлежат на възстановяване заедно със
законната лихва.
РА за начет е връчен на
ревизираните лица на 14.11.2019г./л.30, л.38 и л.47/, като в законоустановения
срок от Л., К. и С. е подадено възражение/л.27-29/. В тази връзка от
ревизиращите органи е изготвено Мотивирано заключение изх.№1012-15-406#1/22.11.2019г./л.24-26/.
И най-сетне, на основание чл.110
ал.3 КСО от Ръководителя на контрола по разходите на ДОО, е издадено и
Разпореждане №РО-5-15-00682682/22.12. 2019г., с което е разпоредено Я.Х.Л., М.П.К. и Х.И.С. да
внесат сумата по РА за начет №РМ-5-15-00676769/ 14.11.2019г. в размер общо на 4
409,55 лв., от които 2 619,23 лв. главница и 790,32 лв. лихва/л.22/. Така
издаденото разпореждане е връчено на 28.11. 2019г. на К., на 29.11.2019г. на Л.
и на 07.12.2019г. на С./л.18 и сл./. Срещу него е подадена жалба пред Директора
на ТП на НОИ – Пловдив, който със свое Решение №2153-15-1/06.01.2020г. я е
оставил без уважение и е потвърдил процесното разпореждане.
В хода съдебното производство като доказателства по
делото са приобщени: Справка за начислените суми по Разпореждане
№РО-5-15-00682682/ 22.11.2019г. относно неправомерно изплатените пенсии на
лицето А.Н.И., представена с молба от 14.05.2020г. на ответника/л.107-108/; МЕД
на А.Н.И.в оригинал, представено с писмо от 28.05.2020г. на Директор РЗИ -
Пловдив/л.111/; доказателства за връчване на ЕР №0291/14.03.2017г. и ЕР
№0876/05.07.2018г. на НЕЛК, представени с писмо от 22.06.2020г. на Директора на
НЕЛК/л.117 и сл./; заверено копие на Рапорт от д-р Я.Л. – административен
отговорник на ТЕЛК Пловдив, относно организацията по доставяне и получаване на
документи, издадени от ТЕЛК Пловдив, представени с писмо от
21.08.2020г./л.133-135/, всички изискани служебно от съда.
По делото е разпитана и свидетелката Й.Р. – старша
медицинска сестра на ТЕЛК при „УМБАЛ Пловдив“АД и технически секретар на Пети
състав, чиито показания съдът кредитира, като по-долу в решението ще бъдат
изложени подробни мотиви в тази връзка.
Други доказателства в хода на съдебното производство не
са ангажирани от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното.
Оспореният административен акт е постановен от материално
компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Оспореното Решение
№2153-15-1 от 06.01.2020г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с
него Разпореждане №РО-5-15-00682682/22.11.2019г. на Ръководителя на контрола по
разходите на ДОО при ТП на НОИ-Пловдив, обаче са постановени при неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила,водещи до тяхната отмяна. Съображенията
за това са следните.
Съгласно разпоредбата на чл.110 ал.1, т.1 КСО, контролните органи на НОИ съставят на физическите лица, на юридическите
лица и/или на осигурителите ревизионни актове за начет за причинените от тях
щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни
разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или
осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са
отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им.
Според последната хипотеза на цитираната норма, лекарите,
участващи в състава на ТЕЛК, са носители на задължение за възстановяване на
причинените от техните действия щети на ДОО, произхождащи от неправомерно
изплатени пенсии за инвалидност въз основа на отменени впоследствие експертни
решения, поради нарушаване на нормативни разпоредби по издаването им. С РА за
начет се поставя и начало на производството по реализиране на имуществена
отговорност по КСО, като с него контролният орган следва да установи размера на
вредата и нейният произход, причинителят й и дължимата обезвреда. Ревизионните
актове за начет не подлежат на самостоятелен контрол за законосъобразност, срещу
тях е предвидена възможност единствено за подаване на възражения, поради което
и доколкото изпълняват функциите на мотиви за издаване на разпореждането по
чл.110 ал.3 КСО, на основание общото правило на чл.59 ал.2 т.4 АПК те следва да
съдържат пълно изложение на фактическите и правни основания за определяне на
задълженията.
В конкретния случай се твърди щета за ДОО - фонд пенсии,
настъпила в резултат на отменени от НЕЛК с влезли в сила ЕР №0291 от
14.03.2017г. на Специализиран състав по неврологични и УНГ болести и ЕР №0876
от 05.07. 2018г. на Специализиран състав по неврологични и УНГ болести, ЕР на
пети състав на ТЕЛК към „МБАЛ Пловдив“АД №2889 от зас.№134 от 21.07.2016г. и ЕР
на Пети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“АД №2540 от зас.№118 от 06.07.2017г.
За да се направи правилен извод, че реализирането на
отговорността е по реда на чл.100 ал.1 КСО, то следва да са установени на първо
място вреди от отменени по съответния ред актове на ТЕЛК/НЕЛК. На следващо
място тези вреди следва да са установени от отменените по съответния ред актове
на ТЕЛК/НЕЛК, но само поради нарушаване на нормативните разпоредби при
издаването им. Това означава според съда, че е необходимо да се докажат
извършени нарушения на императивни норми относно процедурата и работата на експертизата
от формална страна, като например да е игнорирана изобщо медицинска
документация, каквато е била представена или относно процедурата по издаване на
решението. Изложеното води до извод, че не всяко отменено решение на ТЕЛК, е
основание за търсене на отговорност по чл.110 ал.1, т.1 КСО, а само това, което
е отменено по съответния ред и което е постановено при нарушаване на нормативни
разпоредби при издаването му.
В тази връзка следва да се посочи, че актовете на
медицинската експертиза от една страна са експертни становища за заболяването и
неговото отражение върху работоспособността на освидетелстваното лице,
становище за установеното увреждане, стадия на неговото развитие и обусловения
функционален дефицит, довели до трайно намалена работоспособност и от друга
страна – актовете на медицинската експертиза са индивидуални административни
актове, за които са приложими общите и специални разпоредби за издаването им.
На първо място е необходимо да се констатира, че
административният орган в нарушение на чл.35 АПК не е изяснил фактите и
обстоятелствата от значение за случая, не е изпълнил задължението си по чл.36
ал.1 АПК да събере служебно всички доказателства, относими към конкретния
случай, вследствие на което е нарушил основен принцип, залегнал в чл.9 ал.2 АПК, да събере всички необходими доказателства, независимо дали има искане от
страните за това. Достатъчно в тази насока е да се посочи, че фактическите
констатации на осигурителния орган, обективирани в РА за начет, послужили като
основание за издаване на процесното разпореждане, са основани на невлязло в
сила ЕР №0876 от зас.№094 от 05.07.2018г. на Специализиран състав по
неврологични и УНГ болести на НЕЛК, приемащо, че освидетелстваното лице е със
70% ТНР. Това е така, защото от събраните по делото доказателства, изискани
служебно от съда, в т.ч. и от разпита на допуснатия свидетел, не може да бъде
установено по безспорен начин, ЕР №0876 от зас.№094/05.07.2018г. на
Специализиран състав на НЕЛК по неврологични и УНГ болести да е съобщено по
реда на чл.112а от Закона за здравето/в приложимата редакция/, да е изтекъл
срокът за неговото обжалване, съответно да е влязло в сила.
Все в тази насока следва да се посочи, че съгласно чл.112 ал.1, т.4 от Закона за
здравето/ЗЗ/, ТЕЛК като орган на медицинската експертиза на работоспособността
може да обжалва решенията на НЕЛК пред административния съд, в чийто район се
намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на АПК.
Административнопроцесуалната разпоредба на чл.112а ЗЗ пък
установява специален ред за съобщаването на решенията на ТЕЛК и НЕЛК: на
заинтересованите организации - НОИ, НЗОК, Агенцията за социално подпомагане,
Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на
работоспособността - по електронен път при условията и по реда на Закона за
електронния документ и електронния подпис и Закона за електронното управление,
а на освидетелстваното лице и осигурителите - с писмо с известие за доставяне.
По делото не са представени доказателства за извършено
съобщаване на акта на заинтересования орган на медицинската експертиза по реда
на чл.112а ЗЗ чрез информационна система/а разпоредбата, независимо от
редакцията и, е в сила още от 2011г./.
Представен е „документ за доставяне“ на ЕР №
876/05.07.2018г. с изх. № Пд 7975, подател Националната експертна лекарска
комисия и получател Териториална експертна лекарска комисия, Пети състав,
гр.Пловдив, УМБАЛ АД, с отразена дата на получаване 01.11.2018г. от неизвестен
получател с нечетлив подпис/л.120/. Така оформеният документ не може да служи
като надлежно доказателство за съобщаване на акта по реда на чл.61 АПК/в
приложимата редакция/. Не е ясно на коя УМБАЛ АД в град Пловдив и на какъв адрес
е бил изпратен документът, по какъв начин и кое длъжностно лице е получило
съобщението. Действително, след предявяване на свидетелката Р. на находящия се
на лист 120 по делото документ, същата заявява, че подписът е неин, заявява
също така и че по принцип тези уведомления се получават при тях в гр.Пловдив,
ул.“Перущица“ №1, където е седалището на РЗИ-Пловдив и където се намира
картотеката, както и че лекарите се запознават с всяка една преписка, но
заявява и също така, че няма писмена следа за това, че лекарите – членове на
ТЕЛК са уведомени за тези решения.
В тази връзка и с нейните показания също не може да бъде
удостоверен фактът на връчване на уведомление за постановеното решение на НЕЛК.
При липса на данни и доказателства за извършено съобщаване по реда на чл.112а
ЗЗ и при непредставен документ, удостоверяващ връчване на експертното решение
на лекарите от състава на ТЕЛК лично или чрез техен представител, не може да се
приеме, че срокът за обжалване е изтекъл, съответно, че ЕР на НЕЛК е влязло в сила/в
този смисъл Определение №11188/25.09.2018г., постановено по адм. дело
№11470/2018г. по описа на ВАС, Шесто отделение/.
Съобщаването на издадения административен акт е
процесуално действие, което като формален акт се удостоверява по предвидения в
закона начин. Основната цел на съобщаването е да обвърже страните с издадения
акт и неговите правни последици, които в конкретния случай са свързани с
ангажирането и на имуществена отговорност на всеки един от членовете на Пети
състав на ТЕЛК при „УМБАЛ Пловдив“АД, постановил отмененото ЕР. Ето защо,
рапортът на д-р Я.Л. – административен отговорник на ТЕЛК при „УМБАЛ Пловдив“АД
относно организацията по доставяне и получаване на документи, издадени от ТЕЛК
Пловдив, също не може да доведе до различен извод, доколкото именно съобщението
за издадения административен акт е юридическия факт, който определя началния
момент на възникване на субективното право на жалба. Оформените от длъжностното
лице документи досежно момента на съобщаване са официални, израз на държавната
удостоверителна функция и се ползват с обвързваща доказателствена сила относно
удостоверените с тях обстоятелства. Те са единственото доказателствено средство
за доказване на съобщаването.
Възможността съобщението до страната да произведе онези
правни последици, които законът свързва с него, включително и да постави
началото на срока за съответното обжалване, изисква същото като процесуално
действие на административния орган, насочено към известяване на страната за
настъпилия в административното производство конкретен факт/издаден
административен акт/, да отговаря напълно на изискванията, предвидени в
меродавната законова уредба, т.е. да не е порочно. Редовността на съобщаването
е обусловена от наличието на реквизитите, които са нормативно установени за
тези документи, а именно - подпис на връчителя, датата и начинът на
съобщаването, както и всички действия във връзка с връчването, в т.ч.
качеството на лицето, на което е връчено съобщението, точно посочване
наименованието и адреса на адресата, подпис на получателя и евентуално
удостоверяване на факта, че същият е упълномощено лице/в този смисъл Решение
№14226/ 24.10.2019г., постановено по адм. дело №13797/2018г. по описа на ВАС,
Шесто отделение/.
В тази връзка следва да се констатира и обстоятелството,
че по административната преписка липсват каквито и да било данни този въпрос да
е бил обект на проверка както от ревизиращия орган, така и от Ръководителя на
контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Пловдив. Следователно, процесното
разпореждане и потвърждаващото го решение са издадени при неизяснена фактическа
обстановка.
В този смисъл дали някои от лекарите са били „запознати“,
респ. дали на част или на всички им е било „известно“ по някакъв друг начин
решението на НЕЛК(дори и при запознаване като част от
преписката при новото произнасяне), то това не може да замести законовия
способ на уведомяване на страна в административното производство(посочена в нормата на чл.112 ал.1 ЗЗ). По напълно идентичен начин стои въпроса и в съдебната фаза – по отношение
уведомяване на страните за постановените от съда актове.
Независимо от гореизложеното, което е самостоятелно
основание за отмяна на оспорения административен акт, по съществото на правния
спор е необходимо да се съобрази, че според нормата на чл.61 от Наредбата за
медицинската експертиза/НМЕ/, както от сега действащата, така и от отменената
Наредба, експертизата на трайно намалената работоспособност включва
определянето на обстоятелствата от т.1 до т.9, а експертизата на вида и
степента на увреждането включва определянето на въпросите по чл.61 ал.2, т.1 -
т.5.
Съгласно разпоредба на чл.62 НМЕ/в приложимите редакции/,
видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност
се определя въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен
клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от
наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние
на заболелия орган и организма като цяло.
В чл.63 ал.1 НМЕ/отм., но действала към 21.07.2016г.,
когато е постановено ЕР на ТЕЛК №2889/ пък е предвидено, че установеното
увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се
съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение №1. Ако приетата
точка предвижда диапазон „от ... до“, процентът на трайно намалената
работоспособност/вида и степента на увреждане/ се съобразява със степента на
установения дефицит. Когато установеното увреждане не е посочено като отправна
точка в приложение №1, но обуславя значителен функционален дефицит, за критерий
се взема най-близката по съдържание точка, като в експертното решение се вписва
„във връзка с точка ...“ и се прави подробна обосновка/ал.2/. А при наличие на
множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение №1, крайният
процент на трайно намалената работоспособност /вида и степента на увреждане/ се
определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно
намалената работоспособност/вида и степента на увреждане/ в проценти съгласно приложение
№2/ал.3/. И най-сетне, увреждания, които не са посочени като отправни точки и
не обуславят функционален дефицит или дефицитът е незначителен, не се вземат
предвид при определяне процента на трайно намалената работоспособност/вида и
степента на увреждане/.
От събраните по делото доказателства се установява, че в
решението на ТЕЛК №2889/21.07.2016г. от зас.№134 е прието, че се следват 80%
ТНР при водеща диагноза „Двустранна невросензорна загуба на слуха“ и общо
заболяване „Глухонемота“. Мотивирано е, че за глухонемотата по рождение по
ч.III, р.VI, т.2.1.3 се следват 80% ТНР за срок – пожизнен,
съгласно чл.69 т.4 от НМЕ 2010г. Определена е дата на инвалидизация
11.07.2016г. – датата на медицинското направление като неработещ, съгласно
чл.70 т.4 от НМЕ 2010г. Решението е взето след преглед на освидетелстваното
лице А.Н.И.с анамнеза: Завършен единадесети клас в спец. училище. Трудов стаж
няма. В ранна детска възраст родителите му установили липса на добър слух,
поради тази причина няма развит говор, общува с езика на жестове. Обективно:
Запазено общо състояние. Нормост. Хабитус. Вътр. Ст за възрастта. Невролог.
Ст-ЧМН ДУ-110 дб, ЛУ-115 дб. Не се установява социален контакт. Не говори.
Общува с придружител и езика на жестовете. Като приложение са посочени
аудиограма и УНГ консултация/л.68/.
Така издаденото ЕР е оспорено единствено от Председателя
на МК при ТП на НОИ-Пловдив и то само в
частта, досежно оценката на ТНР/вид и степен на увреждане, т.е. в
останалата си част - дата и срок на инвалидизиране е влязло в сила. Мотивирано
е, че МК обжалва постановения % ТНР, поради липса на така цитираната отправна
точка - ч.III, р.VI, т.2.1.3 в НМЕ/2010г. и поради липса на предхождаща
медицинска документация/л.69/.
По оспорването на МК при ТП на НОИ-Пловдив е постановено
ЕР №0291 от зас.№046/14.03.2017г. на Специализиран състав на НЕЛК по
неврологични и УНГ болести, с което НЕЛК отменя и връща ЕР на ТЕЛК за ново
освидетелстване, като се съобрази с установените пропуски. Решението на НЕЛК е
взето по документи, лицето е призовано за освидетелстване на 03.12.2016г. и на
08.03. 2017г., но не се е явило. Констатирано е, че в МЕД е поставена диагноза
„Глухонемота“ и оценката е определена на основание на аудиометрично изследване
от 15.06.2016г., направена в Р.Турция и аудиометрично изследване от
11.07.2016г. от Медицински център 1 гр. Асеновград с резултат ДУ-115 дб, ЛУ-110
дб. /Тук за прецизност е необходимо да се посочи, че видно от приложеното по
делото МЕД, резултатите от аудиометричното изследване не са посочените в ЕР на
НЕЛК, а ДУ-110 дб, съответно ЛУ-115дб/. Няма данни за наличие на говорни
нарушения. Оценката е определена неправилно по ч.3, р.6, т.2.1.3, отнасяща се
за друго заболяване – неправилно цитирана отправна точка, поради което и НЕЛК
УНГ отменя и връща ЕР на ТЕЛК с препоръка да бъде изискано изследване от
УМБАЛ“Свети Георги“ – Пловдив, УНГ клиника и да му бъде направено ново
аудиометрично изследване или евокирани потенциали/л.70/.
В тази връзка е издадено ЕР №2540 от
зас.№118/06.07.2017г. от Пети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“АД, в което е
прието, че се следват 80 % ТНР, при водеща диагноза „Двустранна невросензорна
загуба на слуха“ и общо заболяване „Глухонемота“. Мотивирано е, че за
глухонемотата по рождение по ч.III, р.I, т.2.3.2 се следват 80%ТНР за срок –
пожизнен, съгласно чл.69 т.4 от НМЕ 2010г. Отново е определена дата на
инвалидизация 11.07.2016г. – датата на медицинското направление като неработещ,
съгласно чл.70 т.4 от НМЕ 2010г. Решението е взето след преглед на
освидетелстваното лице А.Н.И.с анамнеза: Завършил единадесети клас в спец.
училище. Няма трудов стаж. Не работи. От ранно детство родителите забелязали,
че не чува. Не се развил говор. Общува с езика на жестове. Обективно:
Запазено общо състояние. Нормост Хабитус. Вътр. Ст за възрастта. Невр. Ст-ЧМН –
двустранна слухозагуба. ДУ и ЛУ над 100 дб. Говор неразвит. Общува с жестове.
Като приложение е посочена аудиограма/л.71/.
Така издаденото ЕР също е оспорено единствено от
Председателя на МК при ТП на НОИ-Пловдив и отново само в частта, досежно оценката на ТНР/вид и степен на увреждане,
т.е. в останалата си част/дата и срок на инвалидизиране/ е влязло в сила.
Мотивирано е, че МК обжалва постановения % ТНР, тъй като ТЕЛК не се е съобразила
с препоръката, отразена в ЕР на НЕЛК №0291/ 14.03.2017г. да бъде изискано
изследване в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив УНГ клиника и да му бъде направено
ново аудиометрично изследване или евокирани потенциали. В ЕР на НЕЛК е
отразено: „Няма данни за наличие на говорни нарушения“. В МН за ТЕЛК
№014/11.07.2016г. и в амб. лист на УНГ специалист д-р Х. №1190/11.07.2016г.
диагнозата е глухота, а ТЕЛК оценява глухонемота. Посочено е също така, че
липсва предхождаща медицинска документация, удостоверяваща хронично УНГ
заболяване/л.72/.
По това оспорването на МК при ТП на НОИ-Пловдив е
постановено ЕР №0876 от зас.№094/05.07.2018г. на Специализиран състав на НЕЛК
по неврологични и УНГ болести, с което НЕЛК отменя ЕР на ТЕЛК и издава ново
решение. Отменя по ТНР и срок на инвалидност и потвърждава по ДИ. Решението е
постановено по документи, лицето е призовано в НЕЛК за освидетелстване на
25.01.2018г. и на 26.04.2018г. по реда на чл.61 ал.3 във връзка с чл.26 ал.2 АПК, но не се е явило. Констатирано е, че в МЕД са приложени аудиометрични
изследвания на слуха от УМБАЛ „Св. Георги“ гр.Пловдив от 09.06.2017г. с
резултат: Слух: аудиометрия: ДУ над 100 дб, ЛУ над 100дб. Касае се за Пълна
глухота без увреждане на говора. Съгласно ч.3, р.1, т.2.3.1 се следват 70% ТНР.
НЕЛК по НБ-УНГ приема, че лицето няма увреждане на говора. След представяне на
документи в какво училище е учил и направени евокирани потенциали може да бъде
прието твърдението, че лицето има говорни нарушения. В заключение, НЕЛК е
отменил ЕР на ТЕЛК и е издал ново ЕР, отменил е по оценка на работоспособността
и срок на инвалидност и е потвърдил по останалите поводи, като е определил
краен процент - 70% ТНР по НМЕ/10 за общо заболяване. Дата на инвалидизиране –
установена в ЕР на ТЕЛК и срок на инвалидност – три години. Същевременно като
водеща диагноза е посочена „Двустранна невросензорна загуба на слуха“, а като
общо заболяване „Пълна глухота, увреждане на говора“/л.73/.
При тези данни се установява, че както ТЕЛК, така и НЕЛК
са приели безспорно, че водещата диагноза на освидетелстваното лице е
„Двустранна невросензорна загуба на слуха“, налице е различие по отношение на
определянето на общото заболяване – ТЕЛК приема, че се касае за „Глухонемота“,
а НЕЛК – за „Пълна глухота, увреждане на говора“.
Видно от Раздел Първи „Слухов анализатор“ от Част Трета
„Ушни, Носни и Гърлени/УНГ/ заболявания“ на Приложение № 1към чл.63 ал.1/Обн. -
ДВ, бр.36 от 2010г./ - Отправни точки за оценка на трайно намалената
работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти, съгласно
т.2.3.2, с увреждане или липса на говор се следват 80 % ТНР. Този е и
процентът, който е приел ТЕЛК, като за да достигне до своя извод, съставът на
ТЕЛК е извършил преглед на освидетелстваното лице и се е позовал на извършено
аудиометрично изследване. Същевременно НЕЛК, въпреки, че посочва, че се касае
за общо заболяване: „Пълна глухота, увреждане на говора“, определя 70% ТНР по
т.2.3.1, която отправна точка е приложима за случаи без увреждане на говора,
като приема, че лицето няма увреждане на говора и след представяне на документи
в какво училище е учил и направени евокирани потенциали може да бъде прието
твърдението, че лицето има говорни нарушения.
Повече от ясно е, че в решенията си както членовете на
ТЕЛК, така и тези на НЕЛК изразяват експертно мнение, въз основа на придобити
знания и опит в областта на медицината и като израз на вътрешното им убеждение
при интерпретация на наличните клинични данни и лабораторни изследвания за
дадено заболяване. Различният подход и субективизъм на експертите от ТЕЛК и
НЕЛК при определяне на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и
обусловеният функционален дефицит, с оглед наличната медицинска документация,
не може да обуслови ангажиране отговорността на членовете на ТЕЛК при отменено
тяхно решение на база субективни критерии, което решение освен всичко друго се
установи и че не е влязло в законна сила.
За да се ангажира отговорността по чл.110 КСО на
членовете на състава на ТЕЛК, е необходимо нарушаване на нормативните
разпоредби, като под „нарушения на нормативните разпоредби при издаване актове
на медицинската експертиза“ следва да се разбират нарушения на законовите
изисквания, уреждащи процедурата по тяхното издаване, съдържанието и формата на
индивидуалния административен акт, но не и разликите в професионалните мнения,
становища и оценки, основани на собствената професионална квалификация и опит.
Нещо повече, в случая дори не става ясно в какво конкретно се изразяват
посочените нарушения на разпоредбите, касаещи експертизата на работоспособността
и конкретно чл.62 и чл.63 ал.1 НМЕ, доколкото разпоредите съдържат общо
предписание за начина на определяне на работоспособността. В настоящия правен
спор съдът приема, че няма такова нарушение, доколкото различието на процента
ТНР в двете ЕР на ТЕЛК и НЕЛК се дължи на различен субективен подход от
съставите на ТЕЛК и НЕЛК.
В случая не е установено, нито се твърди от ТЕЛК да е
допуснато нарушение на процедурата и работата на експертизата от формална
страна, като например да не е взета предвид изобщо медицинската документация,
каквато е била представена и е налице, да е нарушена процедурата по издаване на
решението или е налице действие или бездействие, изискуемо според правната
норма. Дейността на членовете на медицинската експертиза е експертна, същата се
извършва по правилата за медицинската експертиза, но същевременно се изразява в
независима субективна и според вътрешните убеждения и медицински знания оценка
на фактите и доказателствата във връзка със здравословното състояние на
освидетелстваното лице.
За пълнота следва да се посочи също така и че не се
установява твърдяното в Решение №09299 от зас.№465/26.07.2017г. на МК при ТП на
НОИ-Пловдив/л.72/ несъобразяване с препоръката, отразена в ЕР на НЕЛК №0291/
14.03.2017г. да бъде изискано изследване в УМБАЛ “Св.Георги“ – Пловдив УНГ
клиника и да бъде направено ново аудиометрично изследване или евокирани
потенциали. Това е така, защото, видно от ЕР №0876 от зас.№094/05.07.2018г.,
Специализираният състав по неврологични и УНГ болести на НЕЛК е констатирал, че
в МЕД са приложени аудиометрични изследвания на слуха от УМБАЛ „Св. Георги“
гр.Пловдив от 09.06.2017г., като са цитирани и резултатите от тези изследвания,
които изследвания настоящият съдебен състав констатира, че се съдържат в МЕД на
лицето и макар да са номерирани като лист 22, се намират между 41 и 42 лист,
поради което и не може да се приеме, че са допуснати твърдяните нарушения.
Не е спорно също така и че здравословното състояние на
освидетелстваното лице не е константна величина, то се подобрява или влошава,
което е и основната причина освидетелстването да е с определен срок, след
изтичането на който лицето следва да се яви за преосвидетелстване, именно с
оглед преценка на здравословното му състояние от гледна точка на наличието или
липса на промени, настъпили през изминалия период от време.
В конкретния случай, видно от издаденото впоследствие ЕР
№5932 от зас.№195/13.11.2019г. на Пети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“АД
след преглед при преосвидетелстване на А.Н.И.са определени 91% ТНР при
първоначално определената водеща диагноза „Двустранна невросензорна загуба на
слух“ и общо заболяване „Глухонемота“.
При това положение и след като не са допуснали нарушения
на нормативните изисквания, а са обосновали извод във връзка с оценката на
работоспособността при прилагане на отправна точка от Приложение №1 към НМЕ
/отм./, лекарите - членове на ТЕЛК не следва да носят отговорност за своята
професионална дейност. При регламентиране на отговорността на органите на
медицинската експертиза на работоспособността по чл.110 ал.3 вр. ал.1, т.1 КСО
законодателят е имал предвид да се избегнат щети на ДОО вследствие на нарушения
при извършване на медицинската експертиза извън рамките на професионално
вътрешно убеждение. Такива нарушения не се установиха в настоящото
производство.
На следващо място, за да са причинени щети на държавното
обществено осигуряване, означава тези щети да са в следствие от неправилно
извършени осигурителни разходи. В случая няма спор, че са направени
осигурителни разходи, но тези разходи са направени на основание на законовата
разпоредба на чл.98 ал.7 КСО, която предвижда, че ако решението на ТЕЛК и НЕЛК
е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл.112 ЗЗ,
до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното
решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и
възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост.
Т.е. предварителното изпълнение на невлязъл в сила административен акт е
предвидено в закона, и следователно изплащането на личната пенсия за
инвалидност в определен размер е осъществено на правно основание, поради което
следва, че осигурителните разходи за изплатената пенсия, не са причинени пряко
от отмененото експертно решение на органа на медицинската експертиза - ТЕЛК.
С оглед гореизложеното, в случая не е осъществен съставът
на чл.110 ал.1 КСО и не са налице условия за ангажиране на имуществената
отговорност на членовете на ТЕЛК. Консеквентно това
обосновава и изводите на съда за незаконосъобразност на оспореното Решение
№2153-15-1 от 06.01.2020г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена
без уважение жалба вх. №1012-15-406#2/06.12.2019г.
на Я.Х.Л., М.П.К. и Х.И.С. срещу Разпореждане №РО-5-15-00682682/22.11. 2019г. на
Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при
ТП на НОИ-Пловдив за събирането на сумата в размер на общо 4 409,55 лв., от
които главница 3 619,23 лв. и лихва 790,32 лв. и е потвърдено същото, поради което същите
ще следва да бъдат отменени.
При посочения изход на спора, на
основание чл.120 ал.2 КСО на жалбоподателите се дължат извършените разноски по
производството. Те се констатираха в размер на общо 330 лева, представляващи заплатена ДТ и
адвокатско възнаграждение.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., Х състав:
Р Е Ш
И
ОТМЕНЯ Решение №2153-15-1 от 06.01.2020г. на
Директор ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба
вх.№1012-15-406#2/06.12. 2019г. на Я.Х.Л., М.П.К. и Х.И.С.
срещу Разпореждане №РО-5-15-00682682/22.11.2019г. на Ръководителя на контрола
по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив за
събирането на сумата в размер на общо 4 409,55 лв., от които главница 3 619,23
лв. и лихва 790,32 лв. и е потвърдено същото, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Национален
осигурителен институт – София с адрес гр.София, бул.“Александър Стамболийски“№
62-64 да заплати на Я.Х.Л., М.П.К. и Х.И.С. с посочен адрес ***, сумата от
общо 330/триста и тридесет/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС
на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ
: