Р Е Ш Е Н И Е
№ /20.03.2015 год., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VI-ти
състав в публичното съдебно заседание, проведено на ЕДИНАДЕСЕТИ ФЕВРУАРИ ПРЕЗ
ДВЕ ХИЛЯДИ И ПЕТНАДЕСЕТАТА ГОДИНА в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ
при
секретаря А.И. и в присъствието на прокурора ……………… като разгледа докладваното
от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр. дело № 3508 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба
от И.Н.С. с ЕГН ********** *** чрез пр. представител – адв. Б.Б. ***, с която е
предявила осъдителен иск против Я.Д.Н., В.С.Д. и Т.Ц.Д., като солидарно
задължени лица да й заплатят сумата от 114 039.99 лева, представляващи
обезщетение за причинени вреди, ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от 06.04.2010 год. до окончателното изплащане на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, претендира и разноски в производството, чл. 78, ал.1 от ГПК.
В исковата си молба ищцата твърди, че в качеството на
купувач по договор за покупко-продажба обективиран в Нотариален акт № 70, том
IV, регистрационен № 6206, дело 428 от 2007 година на нотариус М.Д., е закупила
недвижим имот, представляващ „Ателие" с площ от 55.60 кв. метра, в
подпокривно пространство, състоящо се от входно антре, дневен тракт, баня -
тоалет, находящ се в жилищна сграда, застроена в парцел № II - 10, 11,12,
квартал 602 по плана на град Варна, с административен адрес град Варна, улица
„Селиолу" №11-13 за сумата от 41 183.10 лева. Твърди, че ответниците
са създали привидност за съществуването и годността за ползване на закупения от
нея обект. Преди покупката на 21.09.2004 год., е проведена и завършена
процедура по член 225 от ЗУТ за констатиране на незаконното строителство и е
издадена Заповед № РД-14 - 38 от Началника на РДНСК- Варна, по силата на която
е наредено премахването на незаконен строеж представляващ „Надстройка на
съществуваща шестетажна сграда", извършван от Т.Ц.Д. без строителни книжа,
след съставяне на Протокол обр. 16 и разрешение за ползване на сградата.
Ответника Т.Д. е обжалвал така издадената заповед пред Варненски окръжен съд,
по която е постановено Решение по адм.д.№1984/2004 год., като жалбата е
оставена без уважение. Решението на окръжен съд е потвърдено от ВАС на 27.03.2007
год. по адм.д.№1267/2007 год. В исковата молба ищцата твърди, че след
повторното съдебно оспорване на акта за премахване, служители на РДНСК,
изпълнили Заповед № РД-14-38 от 21.09.2004 год. на Началника на РДНСК, за което
е съставен Протокол от 06.04.2010 година, удостоверяващ, че принудителното
премахване на незаконния обект е осъществено и строителната площадка се
освобождава от отпадъците, като са извършени разходи в размер на 2811.85 лева.
Ищцата твърди, че в следствие покупката на незаконно просторен обект и неговото
премахване ищцата е претърпяла имуществени вреди изразяващи се в : сумата от 53
000 € / петдесет и три хиляди евро/ за закупуването на имота или 103 658,99
лева, сумата от 3109 лева — комисионно възнаграждение на „Бул имот", сумата
от 824 лева —такси за местни данъци за закупуването на имота, сумата от 576,49
нотариална такса за закупуването на имота, сумата от 469,66 лева - за санитарно
оборудване за баня и кухня, сумата от 1550 лева - полагане на сух под, сумата
от 560 лева — фаянс и теракот за баня и кухня, сумата от 350 лева — ламинат,
сумата от 130 лева - PVC дограма, сумата от 2811.85 лева разходи принудително
премахване.
В исковата молба се твърди, че поведението и на
тримата ответници е в противоречие със закона, като от страна на Нотариус Я.Д.Н.
и В.С.Д., се твръди, че при съставяне на Констативен нотариален акт за
собственост върху недвижим имот №194, том II, регистрационен № 6526, нотариално
дело № 375 от 19.09.2003 година нотариусът е удостоверил неверни данни за
наличие на вещни права в полза на лицето В.Д.. Твърди се, че Нотариален акт за
покупко-продажба на право на строеж №167, том I, регистрационен №4254, дело
№193 от 2000 година по описа на същия нотариус Я.Н. е бил неотносим към
удостоверените права, тъй като описаните в него обекти, по вид, площ и
помещения и етажност не са идентични с описания в констативния акт имот, като
не са представени и доказателства, че някой от бъдещите обекти се е
трансформирал в друг. Твърди се още, че обектът не е бил нанесен и в
архитектурния проект на покрива на сградата, който важи за Екзекутив, одобрен
от отдел „А и Б" при Община Варна на 03.09.2001 година, който също е
представен пред нотариус Я.Н. при издаване на констативния акт, като
местоположението на несъществуващия обект съобразно екзекутивите е предвидено и
одобрено като тераса. Твърди се, че при
съставените в последствие Акт образец 16 и разрешение за ползване на
сградата, също не е отразено съществуването на имота, обект на нищожния
констативен акт, като в тях В.Д. фигурира като собственик само на имоти,
посочени в Констативен акт № 196 и Констативен акт № 195, том №11,
регистрационни № 6527, 6528, дело №№ 376, 377 от 2003 година и Нотариален акт за
покупко -продажба на право на строеж №167, том I, регистрационен № 4254, дело
№193 от 2000 година, всички по описа на нотариус Я.Н., които не се отнасят за
закупения имот. В заключение се сочи, че представените пред нотариуса документи
не само не са удостоверявали че „..В.Д., действащ като едноличен търговец, е придобил
право на строеж или право на собственост върху „Ателие" с площ от 55.60
квадратни метра, в подпокривно пространство, състоящо се от входно антре,
дневен тракт, баня-тоалет, в жилищна сграда, застроена в парцел № II - 10,
11,12, квартал 602 по плана на град Варна" но и представените опровергават
този удостоверен от нотариуса факт. Твърди се още, че към момента на съставяне
на акта, обектът не е съществувал и по тези причини ищцата прави извод, че
обективираното в Констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот
№194, том II, регистрационен № 6526, нотариално дело № 375 от 19.09.2003 год.,
удостоверяване на права на собственост върху несъществуващ обект е незаконосъобразно,
поради липса на предпоставките на приложимата разпоредба на член 483 от ГПК
/отм./.
Твърдение за незаконосъобразни действия от страна на Т.Ц.Д.
ищцата въздига, че на 17.02.2004 год., използвайки съставения документ с невярно
съдържание /конст.нот.акт/ ответника В.Д. е прехвърлил „правата си" на ответника
Т.Ц.Д., за което е съставен Нотариален акт №37, том I, регистрационен №1038,
дело №36 от 17.02.2004 год., отново по описа на Нотариус Я.Н.. След сключване
на договора, Т.Ц.Д., в нарушение на всички относими правила и норми, е
предприел изграждане на обекта, който е „закупил” като няма данни дали строежът
е започнал от предходния собственик, но е съществувал към момента на съставяне
на Констативен акт №1 от 29.04.2004 год., относно „Незаконен строеж, изпълнен
върху открита тераса на шестетажна сграда", като длъжностните лица от
РДНСК са удостоверили, че към момента на проверката „изгражда дървена покривна
конструкция на обекта” върху парапета на открита тераса на шестетажна жилищна
сграда без каквито и да е съгласувани инвестиционни проекти, без разрешение за
строеж, след съставяне на Протокол обр. 16 и Разрешение за ползване, и при
несъвместимост с действащите устройствени и застроителни планове, тоест в
нарушение на относими технически правила и норми, поради което и не подлежи на
узаконяване. От наличието на така представения протокол, който ищцата
квалифицира като официален свидетелстващ документ се установява, че към момента
на съставяне на Констативен нотариален акт № 194, том II, рег. № 6526,
нотариално дело № 375/2003 година, имотът описан в него не е съществувал , тъй
като възникването на една сграда /независимо от това дали е законна или не/ е
свързано с довършването й в груб строеж, включително и покрива, който дори към
2004 год. не е бил налице, както и че Т.Д. е бил наясно с нищожността на
документа за собственост на праводателя му и е свързано с него лице, доколкото
хипотезата, че „.е добросъвестно лице, което откривайки, че продадения му имот
не съществува, е решило само да си го изгради" не намира опора нито в
правни, нито в житейски принципи. Твърди се, че на 21.09.2004 год., процедурата
по чл.225 от ЗУТ за констатиране на незаконното строителство е завършила с
издаването на Заповед №РД-14 - 38 от Началника на РДНСК - Варна, по силата на
която е наредено премахването на незаконен строеж представляващ „Надстройка на
съществуваща шестетажна сграда", извършван от Т.Ц.Д. без строителни книжа
и след съставяне на Протокол образец 16 и разрешение за ползване на сградата".
Ответника Т.Д. е обжалвал така издадената заповед пред
Варненски окръжен съд, където е образувано адм.д.№1984/2004 година, като
жалбата е оставена без уважение, а решението е потвърдено от ВАС на 27.03.2007
год. по адм.д.№1267/2007 година. Твърди се, че по време на съдебното оспорване
на административния акт, Т.Д. не е прекратил незаконното строителство на
обекта, като впоследствие, описаното жилище е било окончателно изградено, но
същото вече не е било просто незаконен строеж, а е представлявало негоден
предмет, тъй като не могъл да бъде използван по предназначение, бил е
неузаконяем и физическото му премахване е било въпрос на време, с оглед
влязлата в сила заповед на Началника на РДНСК.
Ищцата твърди се, че фактът на разпореденото
премахване и изпратената Покана за доброволно изпълнение № РП - 1498-01-174 от
21.06.2007 год., не само не е възпрял, а е мотивирал Т.Д., да се снабди с
всички необходими за разпоредителна сделка документи, с цел да извърши продажба
на предмет, който е непозволен от закона. За да не бъде пряк продавач на имота,
Д. е поставил между себе си и следващия купувач, трето лице - Г. С. М., притежаващ
дълго съдебно минало, находящ се в затвора към настоящия момент и не
притежаващ, каквито и да е финансови ресурси, които да обосноват извършената с
Нотариален акт №182, том I, регистрационен №1236, дело №182 от 30.07.2007 год.
на нотариус Н. С., продажба, което също е индикация за абсолютната й
симулативност. Веднага, след изповядване на привидната сделка и прехвърляне на
данъчните и имотни партиди на името на „купувача - Г. С. М.", Д. се
е снабдил с нови скица и удостоверение за данъчна оЦ., които да послужат пред
нотариус за продажба на имота. Ищцата сочи, че всички прехвърлителни сделки са
извършвани без удостоверение за местонахождение или схема на обекта, а само с
обща скица на парцела, в който е изградена сградата. Междувременно, Т.Д. е
ангажирал и фирма-посредник за продажба на недвижими имоти „Бул- Имот
Груп" ООД, /като във висящото наказателно производство има данни, че това
е станало с „активното съдействие" на поне една от служителките/, където е
дадено обявление и на което, без ищцата да подозира, каквато и да е нередност,
се явила заедно с майка си да го закупят за нейните нужди. Ищцата твърди, че
чрез фирмата посредник е извършен оглед на имота и така се стигнало до
сключване на Договор за депозит с „Бул- Имот Груп" ООД от 22.11.2007 год.,
за посредничество за закупуване на процесния имот за сумата от 53 000 €
/петдесет и три хиляди евро/.
На 10.12.2007 год., непосредствено след продажбата на
жилището в град Троян и получаване на цената от него е бил сключен и
окончателен договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 70, том
IV, рег. № 6206 , дело 428 от 2007 год. на нотариус М.Д.. Твърди, че прекият
продавач на имота Г. С. М., се легитимира като купувач по абсолютно симулативна
сделка, поради което и не е реалния прехвърлител на негодния обект, а
продажната цена в размер на 53 000 евро е предал на Т.Д., незабавно след
сделката, които обстоятелства, изрично е признал пред разследващите органи във
връзка в висящото до съдебно производство, към настоящия момент вече в съдебна
фаза. В тази връзка ищцата счита, че няма правен интерес от разваляне на или
прогласяване на нищожността на договора и връщане на даденото по него, тъй като
Г. М. не е участвал за своя сметка, а е действал от името и за сметка на Т.Д..
Ищцата излага, че описаните в исковата молба неправомерни действия са описани и
в обв. Акт по ПП №16700/2011 год. на ВРП с обвиняем на Т.Ц.Д. за извършено престъпление от общ характер.
В заключение ищцата сочи, че предявява иска за да
прекъсне общата погасителна давност на осъдителната претенция и резюмира
деянията на ответниците както следва: за ответника Я.Д.Н., извършил невярното
удостоверяване, без да е имал правно или фактическо основание за това, за
ответника В.С.Д. - поискал това невярно удостоверяване и за ответника Т.Ц.Д. -
изградил и в последствие продал негодния обект,
В съдебно заседание ищцата редовно призована не се
явява представлява се от процесуаления си представител по пълномощие, който
поддържа иска. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Я.Д.Н. е депозирал
писмен отговор в който оспорва претенцията в частта относно претендираната
солидарност, като твърди, че не е налице хипотезата на чл. 53 от ЗЗД и в тази
връзка оспорва допустимостта на предявения иск.
В отговора са въведени възраженията за неоснователност
иска и се свеждат до това, че ищцата не е страна в нотариалното производство за
което е съставен на 19.09.2003 г. и при последващата продажба на имота на
17.02.2004 г. , нотариусът не е отговорен пред нея за действията си, тъй като
тя не е субект на отговорността по чл. 73 от ЗННД. Според ответника липсва
пряка причинна връзка между действията на нотариуса и настъпилата вреда за
ищцата. Според ответникът Н. пряка и непосредствена връзка за вредата на ищцата
е поведението на последващите преобретатели на имота, които не са я уведомили
за издадената Заповед № РД – 14-38 на Началника на РДНСК. В отговора се твърди,
че издаденият констативен нот. акт удостоверява, а не прехвърля права и
представените му доказателства са удостоверявали тези права, а събарянето на
обекта не е следствие на удостоверените права. В условията на евентуалност
прави възражение за погасена по давност претенция, а в евентуалност и
възражение за ограниченията на претенцията за вреди до размера на удостоверения
интерес съгласно разпоредбата на чл. 73 от ЗННД. Въведено е фактическо твърдение
за наличието на друг архитектурен проект, представен при съставянето на конст.
Нот. Акт върху който с червен цвят е бил задраскан надписът „ открита тераса” и
върху него е било записано с червен цвят „ателие”.
Моли съда да отхвърли предявения иск и му присъди
разноски.
В съдебно заседание ответника редовно призован не се
явява, представлява се от процесуален представител по пълномощие, който
поддържа иска. Претендира разноски по делото, представил е списък за разноските
в срока по чл.80 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът В.С.Д. е депозирал
отговор на исковата молба, с който твърди, че предявения иск е недопустим. В
условията на евентуалност оспорва и неговата основателност. В отговора
ответника твърди, че след като няма облигационна връзка със ищцата, претъпените
от нея вреди не са в пряка и непосредствена последица от неговото поведение, а
от поведението на ответника Г. М., който е
продал имот за който знае, че е констатиран като незаконен строеж. Твърди, че
описания в нот. акт № 194, том ІІ, рег. № 6526, д. № 375/2003 г. на Нотариус Я.Н.
е съществувал в правния мир. Твърди, че пред нотариуса са представени доказателства,
от които разполага, се установява противни на твърденията факти – техническа
експертиза на експерта Г.В. Г. от която е
видно, че ателието отговоря на изискванията на чл. 38, ал.1 от ЗУТ /2003 г./, а
степента на завършеност е „груб строеж” . Твърди, че пред нотариуса е бил
представен Акт обр. 15 от 01.04.2002 г. с приложените към него декларации за
съгласие от собствениците на земята и на самостоятелните обекти в сградата в
полза на ответника - съсобственика В.Д.. Твърди, че пред нотариуса е бил
представен Екзекутив, одобрен на 03.09.2001 г. от арх. Р.Д. ***, район „Приморски”
с които са удостоверени законността на извършените промени. Ответникът твърди,
че пред Нотариус Н. е изповядал над 20 сделки с недвижими имоти от същата
сграда и от там прави извод, че за нотариуса е служебно известно, че притежава
право на собственост върху земята. Твърди, че Акт обр. 16 от 04.1.2003 год. и
Разрешение за ползване от 07.11.2003 год. са издадени след констативния нот.
акт и следва да бъдат взети предвид по същество на спора. Оспорва твърдението
на ищцата, че притежаваното от ответника В.Д. право на строеж, обхваща само
обектите, описани в представения нот. акт № 151/2000 г. като се твърди, че
съгласието на останалите собственици и правото на собственост върху земята
обосновават правото на собственост върху ателието за ответника В.Д. при наличие
и на екзекутивна документация. С тези обстоятелства ответникът обосновава
оспорения от него извод на ищцата, че е поискал от нотариуса невярно
удостоверяване. Ответникът оспорва твърдението за идентичност между закупения
от ищцата имот и имота обект на нот. акт № 194/2003 г. Отделно от горното,
ответникът с оглед факта, че незаконното строителство е установено на
29.04.2004 год. с акт № 1 от 29.04.2004 г. на ДНСК и че към този момент собственик е Т.Ц.Д.,
счита че не е отговорен за действията на този собственик. Прави възражение за
изтекла погасителна давност за претенцията срещу него, като твърди, че начален
момент на погасителната давност е датата на сключване на разпоредителната
сделка с Т.Ц.Д. и тригодишна давност по претенцията за лихви от същия момент.
В съдебно заседание ответникът редовно призован не се
явява представлява се от процесуален представител по пълномощие, който поддържа
отговора оспорва искът. Претендира разноски, представил е списък с разноските
по делото в срока по чл.80 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответника Т.Ц.Д. е депозирал
писмен отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на иска.
Обосновава конкретни възражения без да разграничава, кои от тях се отнасят до
възражението за недопустимост и за възражението за неоснователност. Оспорва се
твърдението на ищцата за симулативност на сделката между този ответник и
предходния. Направено е възражение за изтекла погасителна давност .
В съдебно заседание ответника редовно призован не се
явява, представлява се от процесуален представител по пълномощие, който
поддържа отговора, оспорва искът моли съда да отхвърли, като неоснователен. Не
е представил списък с разноски по реда на чл.80 от ГПК, претендира присъждане
на направените разноски.
Конституираната по делото трето лице помагач на
страната на ответника Я.Д.Н., АД „Дженерали застраховане” с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. ****, бел. „К.Д.” № **, в качеството на правоприемник на ЗК”Орел” АД,
редовно призовано не се представлява. Не са взели отношения по предявения иск.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
С Присъда № 228/10.06.2013 год. по НОХД № 1994/2013
год. на ВРС влязла в законна сила на 26.06.2013 год., ответника Т.Ц.Д. е признат за виновен в това, че за периода от
30.07.2007 год. до 10.12.2007 год. в гр.Варна, е осъществил състава на чл.210
ал.1 т.5 в вр. чл.209 от НК, като от деянието е причинил имотна вреда на И.Н.С.
и Ц.М. С.. Елемент от състава на деянието е че ответника е затаил от пострадалите
лица, факт че е влязла в законна сила Заповед № РД-14-387/21.09.2004 год. на
Началника на ДНСК-София, относно премахване на незаконно строителство, касаещо
„Надстройка на съществуваща шест етажна сграда с гаражи” в УПИ-ІІ-10,11,12
кв.602 по плана на гр.Варна ул.”Селиолу” № 11-13, във вх.”Б” представляващо
ателие самостоятелен обект „Ателие”.
С констативен нотариален акт за собственост № 194
том.ІІ, рег.№ 6526, дело № 375/2003 год. от 19.09.2003 год. ответника Я.Н., в
качеството му на нотариус с рег. № 011 на НК, вписан Вх.рег № 16088/23.09.2003
год. акт. № 7 топ.4, дело № 11254/2003 год. на АП-Варна, е признал, че
ответника В.С.Д. е собственик на недвижим имот с административен адрес
гр.Варна,ул.”Селиолу” № 11-13, представляващ самостоятелен обект в подпокривно
пространство във вход „Б”, на жилищна сграда, без акт № 16, построена по
отстъпено право на строеж върху обединен за жилищно строителство поземлен имот
№ ІІ-11,13 и ул.”Битоля”№ 15,кв.602 по плана на V-ти подрайон гр.Варна,целия с
площ877.00 кв.м., при съответните граници, а именно: АТЕЛИЕ с площ 55,60 кв.м,
състоящо се от входно антре, дневен тракт и баня-тоалет, ведно с прилежащите
части от общите части на сградата и от правото на строеж при съответните
граници.
При издаването на НА, са представени, между всички
други документи и акт обр.15 от 15.10.2002 год. за жилищната сграда, Техническа
експертиза и Екзекутиви от - 03.09.2001 год. одобрени от Община Варна.
Представен е по дело НА № 167 том.І, рег. № 4254 дело
№ 193 от 2000 год. вписано в АП-варна, Вх.рег. № 5159/05.06.200 год. акт. №
151, том. ХІV, дело № 3248/2000 год., от които е видно, че ответника В.С.Д., в
качеството му на едноличен търговец е закупил правото на строеж на
самостоятелен обекти в страда, като в нотариалния акт липсва самостоятелен
обект „Ателие”.
За жилищната сграда е издадено Разрешение за строеж №
46/10.04.1996 год.
По делото е представен и акт № 16 за жилищната сграда
построена в УПИ-ІІ-10,11,12 кв.602, по плана на 5 подрайон на гр.Варна, като е
установена годността на 36 броя апартаменти, 8 броя магазини за промишлени
стоки, 4 броя офиси и 1 бр. билярд. Проектант на жилищната сграда част
„архитектура” е арх. Росен Д. Узунов.
Съгласно представения акт № 16 в т.2,47 възложители на
строежа е посочен ответника В.С.Д., който е представил и в акт са вписани
Констативни нотариални актове: НА № 195 том.ІІ, рег. № 6527 д. № 376/2003 год.
и НА № 196 том.ІІ, рег. № 6528 д. 377/2003 год. В част „Архитектурна, на акта е
посочено че във вх.Б, че на част от подпокривното пространство е разположено
машинно помещение на асансьора, покрива е плосък с топло и хидро изолация. В
т.1.1.1 „Документи за собственост” не е посочен НА № 194 том.ІІ, рег.№ 6526,
дело № 375/2003 год. от 19.09.2003 год.
Издадено е Разрешение за ползване № 505/07.11.2003
год., в който също не е описано процесното „Ателие”.
С НА № 37 том.І, рег. № 1038, дело № 36/2004 год.
вписан в АП-Варна, вх. Рег. № 2373, 17.02.2004 год. на помощник нотариус Д. Ч. по заместване
на Нотариус ответника Я.Н., ответника В.С.Д. и съпругата му Т.А.Д. продават на
ответника Т.Ц.Д., процесния недвижим имот – Ателие от 55,60 кв. описан в НА №
194 том.ІІ, рег.№ 6526, дело № 375/2003 год. от 19.09.2003 год. на Нотариус Я.Н.
с рег. № 11 на НК.
На 29.04.2004 год. е съставен Констативен акт № 1 ТСК
към ДНСК, от който е видно, че при проверка на строеж „Надстройка на
съществуваща шестетажна сграда с гаражи, с адм. адрес гр.Варна ул.”Селиолу” №
11-13, кв.602, УПИ-ІІ-10,11,12, за строежа няма представени строителни книжа, а
по изпълнението на строежа върху откритата тераса на кота +18,90 м. на шест
етажна жилищна сграда с гаражи, върху масивен парапет са иззидани стени от
блокчета тип „Итонг”. Оформено е помещение, с площ приблизително от 49,5 кв.
метра.В момента на проверката се изгражда четирискатна дървена покривна
конструкция. Стените са с височина 2,5 метра, а строежа не е захранен с
ел.енергия и вода.
Във връзка с извършената проверка е постановена
Заповед № РД-14-387/21.09.2004 год. на Началника на ДНСК е постановено да бъде
премахнат незаконния строеж „Надстройка на съществуваща сграда шестетажна
сграда с гаражи” извършван от ответника Т.Ц.Д. в УПИ-ІІ-10,11,13 кв.602 по
плана на гр.Варна ул.”Селиолу” № 11-13. Заповедта е обжалвана и по образуваното
адм. дело № 1984/2004 год. на ВОС, е постановено Решение № 725/23.06.2006 год.,
потвърдено с Решение № 3160/27.03.2007 год. по адм. дело № 1267/2007 год. на
ВАС, с което е отхвърлена жалбата на ответника Д. против Заповед №
РД-14-387/21.09.2004 год. на Началника на ДНСК-София.
С договор за покупко-продажба обективиран в Нотариален
акт за покупко-продажба № 182 том.І, рег. № 1236, дело № 182/2007 год. от
30.07.2007 год. на Нотариус Н.С. с рег. № 114 на НК, вписано в АП-Варна, Вх. Рег. №
21707/30.07.2007 год. акт. № 13, том.LХVІІІ дело № 16602/2007 год. ответника Т.Ц.Д.
е продал на трето за процеса лице Г. С.
М. процесния недвижим имот.
С договор за покупко-продажба обективиран в Нотариален
акт № 70 том.ІV, рег. № 6206 дело № 428/2007 год. на Нотариус М.Д. вписан с
рег. № 529 в НК, вписан в АП-Варна с Вх.рег. № 37820/10.12.2007 год. акт №153
том.СХІХ дело № 29511, Г. С. М. е продал на ищцата И.Н. С. процесния недвижим имот за сумата от 41 183,10
лева.
Представен е протокол от 24.03.2010 год. и Протокол от
06.04.2010 год. от които е видно, че незаконния строеж предмет на договорите за
продажба и Заповед № РД-14-387/21.09.2004 год. на Началника на ДНСК-София е
премахнат, а строителните отпадъци за извозени за сметка на Община Варна, а
направените разходи по премахването и извозването са в размер на 2 811,85
лева.
По делото са представени и разходни документи от които
е видно, че ищцата е заплатила сумата 576,49 лева на Нотариус М.Д. представляваща
нотариална такса.
Представени разходни документи в размер на 3109 лв., в
полза на ДЗЗД”РУЯ” в размер на 500 лева,по договор № 2009889/09.01.2008 год. с
Фирма Досев импекс” ЕООД сумата от 560,38 лева, и проформа фактура №
31/08.01.2008 год. с фирма Филбо ЕООД, за сумата 469,66 лева.
Представена по делото е информация по сметка на името
на Ц.М. С. за теглене на суми в размер на 139 798,20 лева, като е наличен
и кредит в размер на 140 000 лева.
При съставянето на констативен нотариален акт за
собственост № 194 том.ІІ, рег.№ 6526, дело № 375/2003 год. от 19.09.2003 год.
ответника Я.Н., е била представена, и в настоящото е представена и приета като доказателство
Техническа експертиза за обект „Помещение за ателие” от вещо лице оценител Г.Г. с дата
11.09.2003 год., която по задача възложена от ответника по делото В.Д. е обследвала
строежа и констатирала, че ателието се състои от входно антре, работно
помещение и санитарен възел и застроена площ 55,60 кв. метра, разположено е в
подпокривното пространство на сградата, в незавършен вид, стените са от тухла,
без дограма, врати, а пода и тавана са на железобетонна плоча. Към тази
експертиза е представена и таблица, /лист 253 от делото/ изготвена от същото
вещо лице, в която на графа етаж е посочено „покер.” със „съдържание” там.
Помещение от 55,60 кв. метра и графа 4 индекс „Кг” с ръкописен текст е
допълнено „ателие”.
Представен е по делото протокол № 4 от 20.07.2001 год.
на експертния съвет за УТ район „Приморски” на който е взето Решение с което е
приет представения екзекутив за жилищната сграда находяща се в парцел
ІІ-10,11,12 кв.602 по плана на 5 м.р. на гр.Варна. Липсват данни по делото, че
този екзекутив е за процесното ателие. Такива данни не се съдържат и в
представения протокол № 18 от 14.12.2001 год. на РЕСУТ при община Варна район
„Приморски”
Представен е и протокол № 21 на РЕСУТ към район
„Приморски” Община Варна, по което е приет екзекутивен проект за обекти в
жилищна сграда, ул.”Селиолу” № 11-13, находящо се в УПИ-ІІ-10,11,12 кв. 602 на
2 м.р., включващо обектите по екзекутив за По заявление от ответника В.С.Д. за
жилищната сграда, 36 бр. апартаменти, 5 гаража, 4 офиса1 бр. билярд и 8 бр.
магазина за промишлени стоки.
По заявление с Вх. № ДУ-29В-1/13.02.2003 год. за
същата сграда но с разлика за 6 бр. магазини и 2 бр. ателиета не е представено
Решение РЕСУТ към Община Варна район „Приморски”.
От допуснатите и приети първоначална експертиза от
инж. В.С. и повторна съдебно техническа експертиза от вещото лице инж.Г.Б.Е.,
категорично се установява, че подпокривното пространство представлява общ част
към сградата, за да бъде ателието самостоятелен обект е необходимо условие е да
притежава санитарен възел. Към 19.09.2003г. е имало документация, включваща и
екзекутив. В Акт обр.14 за приемане на строителната конструкция на 16.06.2001
год. липсва е приета конструкция на „Ателие", такова липсва и в
последващия го акт обр.16 съставен на 04.11.2003 год., а на 07.11.2003 год. е
издадено и разрешение за ползване. В строителната документация липсват данни за
процесния обект ателие и описан в констативен нотариален акт за собственост №
194 том.ІІ, рег.№ 6526, дело № 375/2003 год. от 19.09.2003 год. ответника Я.Н.
.
Вещите лица дават заключение, че в Община Варна район
Приморски съществуват два варианта на архитектурен чертеж-екзекутив - План на
покрива, черт.10- на първия лист 16 от делото /копие-чернобяло/ и втория на
този чертеж като лист 298 /копие-цветно/. В първия вариант няма нанесено
„Ателие" като екзекутив, а на втория има. По делото са приложени /л.299,
300 и 301/ архитектурни чертежи-разрези и фасадни изображения като екзекутиви.
Тези екзекутиви сами по себе си не са екзекутивна документация, а и те са
неизпълними във вида си относно въпросното „Ателие". Липсват проекти по
конструктивна, ВиК и Ел.части, за да е налице екзекутивна документация. В
протокола от приемателната комисия -акт обр.16 и Разрешителното за ползване и
от последващите действия на РДСКН, вещото лице прави извода, че процесното
ателие не е съществувало.
По съществуващата техническа документация не
съответства да са приети на експертен съвет екзекутивите. Вещото лице е
категорично, че приложените към делото архитектурни чертежи-лист 298, 299, 300
и 301-екзекутиви /въпреки, че са подписани и заверени с мокри печати/ са
несъстоятелни и противозаконни в частта си относно „Ателието"-Първо
съгласно закона /ЗУТ/ -член 175, алинеи 1 и 2 е записано от кой се съставя и
защо се предава в , общината, където се заверява с мокър печат екзекутивния
чертеж. Настоящият случай е неразделна част от същия член ал.З. Фактът, че имат
подпис и печат не може да се определят като състоятелна техническа документация
по която законосъобразно да се изгради „Ателието". Това означава, че
„Ателието" не е идентичен обект, въпреки, че е нарисуван /начертан/ на
горепосочените листи към делото. Актът на РДНСК третира изцяло незаконността на
обекта „Ателие", съгласно чл. 154 , алинеи 1 и 2-точки-4, 5, 6 и 7 липсата
на технически проект и разрешително за него. Рисунката на покрива по
архитектурните чертежи не е достатъчна за изграждането, на това „Ателие" въпреки,
че е наречена „екзекутив" и одобрена от общината.Вещото лице дава
заключение, че е невъзможно след отстраняване на констатираното нарушение от
РДНСК да се изпълни обекта така както е по предвидения екзекутив, тъй като такава
екзекутивна документация липсва. Приложената към делото е недостатъчна, а и тя
самата е непълна в строително- техническо отношение. Липсват екзекутив по
строително конструктивна част, „ВиК” част, Ел. и др. Архитектурната част е също
непълна. Към датата на съставяне на Констативен нотариален акт за собственост
върху недвижим имот № 194, том ІІ, рег. № 6526, нотариално дело № 375 от
19.09.2003г. на нотариус Я.Н. и такъв подобект е нямало, а и не може да
съществува. Според досието на обекта- актове обр.7 и 14, бетоновия дневник и
конструктивния проект такъв обект към датата на нот. акт- няма. Ответника Т.Д.
е изпълнил строителството, което е довело до промяна на строителната
конструкция на сградата, т.е до сериозни конструктивни изменения и са в разрез
с одобрения инвестиционен проект, особено в част конструктивна. Представената
от ответните страни екзекутивна документация съответства на документацията,
която е била констатирана на място в район Приморски, но липсва пълна екзекутивна
документация в Община Варна, район „Приморски”. Вещите лица са категорични, че
частната експертиза не може да послужи за съставяне на законосъобразен
констативен акт.
От разпита на св. Ц.М. С., майка на ищцата, се
установя решението им да закупят апартамент в гр.Варна и от обява се спрели на
ателие от 53 кв. метра на ул.”Чаталджа” № 1. харесали имота, свидетелката дала
1000 евро капаро и сключила предварителен договор. Оглед направили още същия
ден. Свидетелката продала собствения си апартамент в гр. Троян, собственост на
ищцата и сключили договор за покупката на ателието. Платили на продавача
цената, който предал парите на друго лице. След направен ремонт, изравняване на
пода, ламинат, фаянс и обзавеждане ищцата се нанесла да живее там.Ищцата е
разбрала за постановената заповед за премахване на незаконния строеж от
получено извести за събаряне на адресирано до Д.. В разпита си свидетелката твърди, че М.
излязал от нотариуса и дал парите на друго лице т.е. предишният собственик,
който бил пред кантората на нотариуса, веднага след сделката. Видяла е как М.
дава парите на Д.. Свидетелката твърди, че е дала парите на ищцата за
закупуване на жилището, като в нотариалния акт пише една цена, а е платена
друга и парите ги е изтеглила от банката. Платената за ателието сума е в размер
на 53 000 евро, това е и сумата, която заявила и получила от банковия клон
в гр. Троян, там имаше свидетели на това.
От разпита на Н.Н.В. дава показания за състоянието на
имота представлявал едно помещение с отделна кабина, която била недовършена, с
прозорци и с гипс картон, неравен под и нужда от замазка, имал и проблеми с
тока, нямало ток. Направила е замазка със сухи смеси, които са на значителна
цена, преграда на две помещения спалня и дневен тракт, на пода с ламинат и
боядисани, направила и ел. инсталацията. Банята е направила с плочки и
санитарни керамика. Формата на жилището била специфична, но имало мебели,
шкафове и спалня които били поръчкови. Година и половина след ремонта, ищцата е
получила заповед за събаряне на жилището. След проверки открили съдебни решения
за премахване на обекта, които са били издадени преди извършване на сделката. В
момента на събарянето свидетелката помогнала да се изнесат дрехите, част от
мебелите. Жилището било премахнато.
С разпита на свидетеля А.С.К. ответниците се домогват да докажат
факта, че ателието е съществувало фактически към края на 2003 год., но тези
свидетелски показания съдът не следва да кредитира, тъй като са общи, липсва
конкретика по тях, а са и в противоречие с официален свидетелстващ документ-
Констативен акт № 1/29.04.2004 год. съставен ТСК към ДНСК.
Съдът не следва да кредитира като писмени
доказателства по делото Техническа експертиза за обект „Помещение за ателие” от
вещо лице оценител Г.Г. с дата 11.09.2003 год. и приложената към нея таблица,
тъй като същите са неистински. Цитираните документи противоречат изцяло на
официален свидетелстващ документ Констативен акт № 1/29.04.2004 год. ТСК към
ДНСК, за проверка на строеж „Надстройка на съществуваща шестетажна сграда с
гаражи, с адм. адрес гр.Варна ул.”Селиолу” № 11-13, кв.602, УПИ-ІІ-10,11,12.
Противоречията са съществени, тъй като касаят конструкцията на изграденото
стени и таван, датата на изграждането и лицето което е осъществило
строителството. Съдът следва да кредитира Констативен акт № 1/29.04.2004 год.
ТСК към ДНСК, за проверка на строеж, като официален свидетелстващ документ,
издаден от компетентни държавни органи в кръга на техните компетенции при
осъществяване на властническите им функции.
Съдът кредитира останалите писмени доказателства по
делото, и разпита на свидетелите С. и В.. Съдът кредитира и съотносимите и
необходими към правния спор писмени доказателства, както и от заключението на
вещите лица, които са безпротиворечиви, обективни и компетентни.
От така установената фактическа обстановка съдът прави
следните ПРАВИ ИЗВОДИ:
Предявения иск е с правно основание чл.45 в вр. чл.53
от ЗЗД.
По отношение на направеното възражение, че искът е
погасен по давност.
Възражението е неоснователно, макар и направено в
срок.
Искът с правно основание чл.45от ЗЗД се погасява с
изтичане на пет годишна давност, която тече от датата на увреждането. При
пасивната солидарна отговорност, този срок тече от дата на откриване на дееца,
а когато е известен както е в случая от датата на деликта /увреждането/, което
в настоящия случая е изразява в премахване на незаконно построеното ателие и е
осъществено на 06.04.2010 год. за което е съставен протокол Приложение № 4 към
чл.13 от Наредба № 13 на МРРБ. Искът е предявен на 30.11.2012 год., което
означава, че към момента на неговото предявяване пред съда не е изтекъл срока
по смисъла на чл.114 в вр. чл.110 от ЗЗД и искът не е погасен по давност.
Искът е предявен срещу трима ответника при условията
на пасивна солидарна отговорност при деликт на основание чл.53 от ЗЗД.
Пасивната солидарност при деликвентите изисква да са
налице при условията кумулативност следните предпоставки - деликтните действия
да са осъществени от две и повече физически лица, да са неправомерни и виновни,
както и наличие причинно следствена връзка между действията и общата вреда.
В теорията се приема, че съвместната вреда предполага,
че деликвентите са създали съвместно предпоставките за настъпването на
увреждането в една продължителност от време, за да настъпи вредоносния
резултат. Съвместната вреда означава, че в действията се включва както
организирането, подпомагането, склоняването така и действия на прякото
увреждане. Съвместната вреда предполага, че всяко конкретно действие на всеки
от деликвентите е подчинено на крайния резултат, като го предпоставя, както и
че липсва друга правно релевантна причина, извън посочените действия за
проявление на вредата. За съвместната вреда няма изискване за едновременност на
действията на всички деликвенти, за предварително или последващо координиране.
Основно изискване е съвместната вреда, да е причинена от няколко лица и техните
действия или бездействия да са в причинна връзка с нея.
Нормата на чл.53 от ЗЗД регламентираща солидарната
отговорност при съвместната вреда, въвеждаща това понятие е с по-широко
приложение от формите на съучастие регламентирани в НК.
Причинено от няколко лица увреждане обхваща всички
хипотези и тези непредвидени в НК за съвместна престъпна дейност,т.е. хипотези
при които всеки едни от деликвентите има казуално поведение към вредата и тя
като съвкупен резултат не би се причинила, ако липсва едно или няколко от
отделните поведения. В този смисъл причинителството по правилата на деликта,
включва и непрекия деликвент, когато поведението му е причина за увреждането,
наред със самия пряк вредител.
При пасивната солидарна отговорност законът не поставя
изискване за пряка причинна връзка между индивидуалното поведение и настъпилия
резултат, които да са дадени изолирано и сами по себе си. Причинната връзка
следва да се изследва в причинно следствената зависимост между всички деликвени
действия в тяхната съвкупност, като обективно проявление и крайния увреждащ
резултат. Причинна връзка е налице, след като всяко едно от действията в
казуална връзка с увреждането и няма друга релевантна причина за настъпването
му, освен съвкупност от конкретните действия.
По отношение на предявения иск против ответника Я.Н. с
правно основание чл.45 от ЗЗД.
Предявения иск е неоснователен и недоказан и следва да
се отхвърли като такъв. Въведените в исковата молба твърдения са за виновно
противоправно поведение от страна на ответника при съставянето и издаване на
Констативен нотариален акт за собственост № 194 том.ІІ, рег.№ 6526, дело №
375/2003 год. от 19.09.2003 год. ответника Я.Н., в качеството му на нотариус с
рег. № 011 на НК, вписан Вх.рег № 16088/23.09.2003 год. акт. № 7 топ.4, дело №
11254/2003 год. на АП-Варна, с който е признал ответника Д., за собственик на
недвижим имот ателие, са основателни.
В настоящия случая неговата отговорност не може да се
ангажира, поради липса на конкретна причинно следствена връзка между
увреждането и издаването на констативния нотариален акт.
При съставянето на този нотариален акт ответника Я.Н.
в качеството си нотариус не е изпълнил задължението си да извърши проверка
относно това дали е изграден обекта, т.е. дали същия изобщо съществува. Проверката
в тази насока е бил длъжен да извърши с оглед безспорния характер на производството
въз основа на безспорни писмени доказателства. Такива доказателства биха били
удостоверение издадено от Община Варна район приморски с правно основание чл.181 от ЗУТ. При съставянето на
констативния нотариален акт за правото на собственост такива не са представени.
Ако обекта „ателие” би бил самостоятелен обект на правото на собственост след
изграждането му в груб строеж, това обстоятелство е възможно да се удостовери
единствено с протокол на общинската (районната) администрация, какъвто в случая
липсва.
Ответника Н. е съставил констативния нотариален въз
основа на заключение на вещо лице възложена от страна на заинтересовано лице молителя
експертиза, чието заключение е изцяло в негова полза. Както се изтъкна и
по-горе заключението на вещото лице е невярно и към него момент такъв
самостоятелен обект не е бил изградена.
Това обстоятелство е било известно единствено на
молителя в нотариалното производство и ответник по делото В.С.Д.
В този аспект може да обоснове виновно, противоправно
поведение на ответника Н., но за да отговаря по иска с правно основание чл.45
от ЗЗД, както се изтъкна и по горе, следва да е налице и причинно следствена
връзка, като кумулативна предпоставка между действията на нотариуса по
издаването на констативния нотариален акт, с който е признал ответника В.Д. за
собственик и причинената вреда.
Настоящия съдебен състав намира, че такава връзка не
съществува, поради което ответника Н., не може да носи отговорност в пасивната
солидарна отговорност по иска с правно основание чл.45 от ЗЗД.
На първо място в случая причинената на ищцата вреда е
вследствие на изпълнение на Заповед № РД-14-387/21.09.2004 год. на Началника на
ДНСК, с която е премахнат незаконния строеж „Надстройка на съществуваща сграда
шестетажна сграда с гаражи” т.е. реалната за ищцата вреда е настъпила
вследствие на действията на компетентни държавни органи, във връзка с
изпълнение на законовите им задължение визирани в закона и в кръга на
компетенциите им. Премахването на строежа е следствие от неговото изграждане
без строителни книжа и в противоречие с строителните правила и норми.
Безспорно по делото е установено, че строежът е
изграден от ответника Т.Ц.Д., за което обстоятелство съдът кредитира и Констативен
акт № 1/29.04.2004 год. ТСК към ДНСК, за проверка на строеж.
Безспорното едностранно производство по издаването на
Констативен нотариален акт № констативен нотариален акт за собственост № 194
том.ІІ, рег.№ 6526, дело № 375/2003 год. от 19.09.2003 год. на Нотариуса Я.Н.,
с рег. № 011 на НК, вписан Вх.рег № 16088/23.09.2003 год. акт. № 7 топ.4, дело
№ 11254/2003 год. на АП-Варна, е инициирано от ответника В.С.Д.. Той е
представил пред нотариуса и неистинския документ Техническа експертиза за обект
„Помещение за ателие” от вещо лице оценител Г.Г. с дата
11.09.2003 год., възложена от него, с която е целял производството да приключи
в него полза.
В мотивите си съдът е приел, че към момента на
издаването на констативния нотариален акт, процесното ателие не е било
изградено т.е. то не е съществувало.
Строителството на Ателие от 55,60 кв. описан в НА №
194 том.ІІ, рег.№ 6526, дело № 375/2003 год. от 19.09.2003 год. на Нотариус Я.Н.
с рег. № 11 на НК е започнато от ответника Д., като към момента на
прехвърлителната сделка обективирана в НА № 37 том.І, рег. № 1038, дело №
36/2004 год. вписан в АП-Варна, вх. Рег. № 2373, 17.02.2004 год. на помощник
нотариус Д.Ч. по заместване на Нотариус ответника Я.Н., ответника В.С.Д.
е знаел т.е. от субективна страна в него е била налице престава, че процесния
обект не съществува т. е не бил изграден. Безспорно е в случая, че и ответника Т.Ц.Д.
също е знаел за това обстоятелства, тъй като е започнал неговото изграждане /Констативен
акт № 1/29.04.2004 год. ТСК към ДНСК, за проверка на строеж/. Единствената
причина да се сключи такъв договор, който е нищожен поради липса на предмет е
целения и от двамата ответници резултат да се изгради самостоятелен обект на
собственост, като същото впоследствие бъде отчуждено с користна цел т.е.
получаване на облага-неговата пазарна цена.
При така изложеното е налице общност във действията на
двамата ответници и наличие на субективен елемент относно увреждането, двамата
за знаели, че процесния имот е незаконно изграден, а със сключването на
договора за продажба се доказва и общността на формата на вината. Липсва по
делото доказателства, които да сочат обратното и най-вече поради каква причина
ответника Д. ще закупи несъществуващ обект и ще започне неговото изграждане.
Съгласно чл.300 от ГПК присъда постановена от
наказателния съд е задължителна за гражданския относно обстоятелства има ли
извършено деяние, неговата противоправност и формата на вината.
При наличие на влязла в сила присъда, с която
ответника Д. е признат за виновен, за извършено престъпление измама, при
формата на вината умисъл, то безспорно ответника Д. следва да отговаря по
предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Деянието на ответника Д. и ответника Д. са в общност,
съобразно изложеното по горе и са причинно следствена връзка с причинената
вреда премахване на изградения незаконен строеж.
При така изложените мотиви предявения иск против
ответника Я.Д.Н. е неоснователен и недоказан, тъй като липсва елемент от
фактическия състав на пасивната солидарна отговорност неговото действие с
издаването на констативен нотариален акт за собственост на несъществуващ обект,
не е в причинно следствена връзка с причинената вреда, а именно премахването на
незаконния строеж и следва да се отхвърли като такъв.
По отношение на размера на причинената вреда.
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вреди,
които виновно е причинил. Съобразно по-горе изложеното деянията на ответника Д.
и ответника Д., с оглед наличието на субективния елемент се намира в пряка
причинно следствена връзка с причинената на ищцата вреда.
Двамата ответници са отговорни при условията на
пасивна солидарна отговорност за причинените на ищцата вреди, по предявения
против тях иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Размера на причинената вреда, вследствие на премахване
на незаконния строеж се равнява на платената по договора за покупко-продажба
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба № 182 том.І, рег. № 1236, дело
№ 182/2007 год. от 30.07.2007 год. на Нотариус Н.С. с рег. № 114
на НК, вписано в АП-Варна, Вх. Рег. № 21707/30.07.2007 год. акт. № 13,
том.LХVІІІ дело № 16602/2007 год. с който ответника Т.Ц.Д. е продал на Г. С. М.
процесния недвижим имот, който впоследствие с договор за покупко-продажба
обективиран в Нотариален акт № 70 том.ІV, рег. № 6206 дело № 428/2007 год. на
Нотариус М.Д. вписан с рег. № 529 в НК, вписан в АП-Варна с Вх.рег. №
37820/10.12.2007 год. акт №153 том.СХІХ дело № 29511, е придобит от ищцата И.Н.С..
По делото безспорно е установено, че действителната
платена по договора за покупко продажба цена е в размер на сумата от 53 000 € /
петдесет и три хиляди евро/ или в левова равностойност 103 658,99 лева. По
Договор за депозит от 22.11.2007 год. и след изповядване на окончателния
договор сумата от 3109 лева — комисионно възнаграждение на „Бул имот"
Представени са платежни за сумата от 824 лева —такси за местни данъци за
закупуването на имота и сумата от 576,49 нотариална такса за закупуването на
имота. След закупуването на имота ищцата е изразходвала сумата от 469,66 лева -
за санитарно оборудване за баня и кухня, сумата от 1550 лева - полагане на сух
под, сумата от 560 лева — фаянс и теракот за баня и кухня, сумата от 350 лева —
ламинат, сумата от 130 лева - PVC дограма. След премахване на незаконния строеж
разноските по негово премахване в размер на
2811.85 лева са за нейна сметка представляващи разходи принудително
премахване.
При така изложеното се налага извода, че всички преки
причинени на ищцата вреди вследствие на премахване на незаконния строеж
възлизат на сумата от 114039,99 лева.
В този смисъл предявения иск против двамата ответници Д.
и Д. се явява основателен и доказан и следва да се уважи.
По отношение на предявения иск с правно основание
чл.84 ал.3 от ЗЗД за присъждане на законна лихва от 06.04.2010 год.
Съдът намира искът за основател, тъй като при
непозволеното увреждане, длъжникът е изпаднал в забава и без покана. Както се
изложи и по-горе, причинената на ищцата вреда, е вследствие на премахване на незаконния
строеж, към 06.04.2010 год. за което е съставен протокол Приложение № 4 към
чл.13 от Наредба № 13 на МРРБ / лист 61 том.1 от делото/. След тази дата
ответниците дължат и законната лихва върху реално причинена вреда.
По отношение на разноските по делото.
С оглед изхода от делото съдът следва да възложи в
тежест на двамата ответника да заплатят на в полза на държавата по сметка на
бюджета на съдебната власт сумата от 4 561,60 държавна такса, тъй като
ищцата е освободена от внасянето й с Определение № 3528/14.12.2012 год. по
настоящото дело и 50 лева разноски платени на в.л. С..
По делото съдът констатира направени от ищцата
разноски, тъй като не е представен списък в срока по чл.80 от ГПК в размер на
85 лева, които следва да се присъдят в тежест на ответниците Д. и Д..
Направените от тези ответници разноски, следва да останат така както са
направени.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.С.Д. с ЕГН:********** и постоянен адрес *** и
Т.Ц.Д. с ЕГН:********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на И.Н.С. с ЕГН:**********,
с постоянен адрес ***, и съдебен адрес гр.В. ул.”П.К.” № * ет.* и съдебен адресат адв. Б.Б. ***, сумата от
114 039.99 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди
от непозволено увреждане, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
06.04.2010 год. до окончателното й изплащане на основание чл. 45 в вр. чл.53 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, предявения от
И.Н.С. против Я.Д.Н. *** иск за сумата от 114 039.99 лева, представляващи
обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 06.04.2010 год. до окончателното й изплащане
на основание чл. 45 от ЗЗД.
ПРОИЗВОДСТВОТО е проведено след конституиране по
делото на трето лице помагач на страната на ответника Я.Д.Н., „Дженерали застраховане”
АД с ЕИК *********със седалище и адрес на
управление гр. С., п.к. ****, бел. „К. Д.” № **, в качеството
му на правоприемник на ЗК”Орел” АД.
ОСЪЖДА В.С.Д. и Т.Ц.Д. ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на
Държавата, по сметка бюджета на съдебната власт сумата от 4 611,60 дължима
държавна такса, тъй като ищцата е освободена от внасянето й с Определение №
3528/14.12.2012 год. по гр. дело № 3508/2012 год. на ВОС в размер на
4 561,60 лева и 50 лева разноски платени на вещо лице от бюджета на съда.
ОСЪЖДА В.С.Д. и Т.Ц.Д. ДА ЗАПЛАТЯТ на И.Н.С.
направените по делото разноски в размер на 85 лева.
ОСЪЖДА И.Н.С. да заплати на Я.Д.Н. направените по
делото разноски в размер на 3 240 лева, съгласно представения списък на
основание чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване двуседмичен срок от
редовното му връчване на страните с въззивна жалба, чрез първоинстанциония съд
пред Варненски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: