Решение по дело №2714/2010 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 52
Дата: 11 януари 2011 г.
Съдия: Радостина Ангелова Стефанова
Дело: 20105300502714
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2010 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    52

 

гр.Пловдив, 11.01.2011г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

 

 

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с., в публичното заседание на петнадесети ноември  през две хиляди и десета  година, в състав :

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : Светлана Изева     

                                             ЧЛЕНОВЕ :  Радостина Стефанова    

                                                 Виолета Гъдева   

Секретар     Карамфилка Шопова

като разгледа   Докладваното от съдия Радостина Стефанова възз. гр. д. № 2714/2010г. 

И  за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на  чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 407  и чл.392 от ТЗ /отм./  във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.

Постъпила е въззивна жалба от “****” ЕАД, гр.****, против Решение 2166/28.06.2010г. на ПРС – ІІІ гр.с. по гр.д.№ 8294/2009г., с което дружеството е осъдено да заплати на Р. С. ***, обезщетение за причинените й по вина на К. Г. Т. в резултат на ПТП от 11.07.2004г. вреди, както следва – сумата 121, 50 лв. за санаториално лечение в балнеохотел “****” по фактура № 20855/27.03.2006г.; сумата  от 183,50 лв. за санаториално лечение в хотел “****” по фактура №1180/22.07.2008г.; сума в размер на 40, 00 лв. за фитнес по фактура  № 211/06.09.2006г., изд. от “****” ООД; сума в размер на 100 лв. за солариум по фактура № 62/18.05.2005г.; сумата 124,00 лв. за солариум по фактура № 63/08.12.2005г.; сумата от 84,00 лв. за солариум по фактура № 66/21.04.2006г.; сумата от 84,00 лв.за солариум по фактура № 69/21.04.2006г.; сумата от 84, 00 лв. за солариум по фактура № 70/21.04.2006г., изд. от “****” ЕООД, ведно със законната лихва върху така присъдените суми от завеждане на исковата молба 13.07.2009г. до окончателното им изплащане, както и разноски в размер на 352 лв. Моли да бъде отменено изцяло. 

Въззиваемата страна Р. С. ***, депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата изцяло.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбите и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното :

Пред Районен съд –Пловдив ищцата Рени С. е завела искова молба против ****” ЕАД, гр.****, с която твърди, че на 11.07.2004г. претърпяла по вина на лицето К. Т. ПТП, от което й били причинени три средни телесни повреди- счупване на навикуларната кост на ходилото на левия крак, счупване на осем ребра, от които едното разместено, от ляво VІІ –Х, и счупване на първи лумбален прешлен.  Вината на Т. е била доказана по НАХД № 1899/2004г. по описа на ПРС –Х  н.с. и по ВНАХД № 1020/2005г. Заведени са и две граждански дела – гр.д.№ 5221/2001г. на ПРС – ХІІ гр.с. и гр.д.№ 1223/2005г. по описа на ПРС –ІІІ гр.с.

Посочва, че вследствие на претърпяната злополука е станало наложително да провежда ежегодно санаториално лечение, като след проведеното такова през 2005г., сумата за която й е присъдено от ПРС, е правела още две такива лечения по медицинско предписание. Затова претендира да й бъдата заплатени от дружеството изразходваните суми за санаториално лечение, за солариум и за фитнес, подробно описани по – горе.

Към делото  прилага застрахователна полица серия Б – 99 № А 099228 от “****”  АД, заверени копия от гореказаните съдебни решения – наказателни и граждански, медицински документи – епикризи, всички цитирани фактури, на които се позовава и медицинско удостоверение с изх.№ 59/07.03.2006г., изд. от МЦ за рехабилитация и спортна медицина –****. Допълнително в хода на съдебното производствто представя и документи, удостоверяващи пребиваване  и извършени процедури за санаториално лечение.

Ответната страна  “****”  АД е оспорила заведените искове. Възразява, че е изтекла общата петгодишна давност към датата на подаване на исковата молба.  

Пред първата инстанция е разпитана и св. Д. Л., работеща като касиер в студио за красота “****” , гр.****. Същата е дала показания, че показаните й в съдебно заседание фактури са издадени на клиентката Р., след нейни посещения по предписани от лекар процедури за солариум.

За да уважи предявените искове, първостепенният съд е изложил основни съображения, че  същите не са погасени по давност, тъй като ПТП е допуснато на 11.07.2004г., а исковата молба е изпратена по куриер на 13.07.2009г. Последният ден от срока по чл.392 от ТЗ/отм./ е 11.07.2009г. – неприсъствен/събота/, поради което и датата 13.07.2009г. се явява последна възможна за валидни процесуални действия в рамките на петгодишния давностен срок.  Мотивира основателността на претенциите, че от събраните доказателства са налага изводът, че направените разноски от ищцата са в причинно –следствена връзка с ПТП, което е претърпяла и  от него са настъпили увреждания.

С подадената въззивна жалба от от “****” ЕАД се правят оплаквания, че е изтекъл петгодишния срок, при което са погасени заведените искове.  Счита за неправилно цитирането в атакуваното решение на нормата на чл.60 ал.3 във вр с ал.6 от ГПК.

ПОС, в настоящия съдебен състав, намира, че жалбата е неоснователна.

Разпоредбата на чл.407 ал.1 от ТЗ /отм., но в сила за процесния период/ предвижда, че увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.  По делото се събраха безспорни доказтелства - решения по наказателни дела /вече  цитирани/ и гражданският съд е обвързан с изводите на наказателния състав относно въпросите, свързани с механизма на произшествието и затова, че Т. е нарушил правилата за движение  и по непредпазливост е причинил на Р. С. 3 бр. средни телесни повреди, при управление на собствения му лек автомобил “Сеат Кордоба”. От приложения застрахователен документ /полица/ се установява, че причинителят притежава застраховка “Гражданска отговорност”. При тези събрани доказателства се налага изводът, че са налице и двете предпоставки на чл.407 от ТЗ /отм., но в сила към момента на ПТП/ - осъществен деликт и наличие на валидно застрахователно правоотношение. Осъществени са и всички елементи на чл.45 от ЗЗД.

От приложеното Удостоверение № 59/07.07.2006г., изд. от МЦ за рехабилитация и спортна медицина –**** /на л.48/ е видно, че на пациентката са отправени препоръки, с оглед профилактиката на костните постравматични и дистрофични последици от травматичните увреждания  по установените й медицински диагнози, че трябва да продължи с водолечебни процедури – плуване, както и с фитнес и солариум, а през летните месеци – морелечение. При изпълнение на медицинските предписания е извършила санаториално лечение в балнеохотел”****” през 2006г. и в хотел “****” през 2008г.; приложила е въздействие от солариум през 2005г., 2006г., 2007г. и 2008г. и посещения на фитнес през 2006г. Представените фактури са редовно оформени от външна страна.

Относно възражението за изтекла петгодишна давност. Видно е от приложената разписка / на л.57/ пратката е приета на 13.07.2009г., 18, 02 часа / понеделник/ в куриерска служба и е депозирана в съда на 14.07.2009г. При положение, че 11.07.2009г./събота/ е неприсъствен ден, срокът за завеждане на искова молба изтича в първия следващ присъствен ден / чл.60 ал.6 от ГПК/.  Следователно предявените искове са в обхвата на петгодишния давностен срок от деня на настъпване на застрахователното събитие – чл.392 пр.2 от ТЗ /отм./. Относно цитирането на разпоредбата на ал.3 във вр. с ал.6 от чл.60 на  ГПК вместо ал.2 във вр. с ал.6 от чл.60 от ГПК, очевидно касае за чисто техническа грешка при изписването на номерацията. Отделно, всъщност от съществено значение за казуса е прилагането на ал.6 от ГПК досежно случая на изтичане на процесуален срок в неприсъствен ден.

Обжалваното решение е правилно и следва да  бъде потвърдено.

Разноски.

Съобразно правния резулат по делото дружеството – жалбоподател ще бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна претендираните разноски, които се установиха в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд -  V  възз.гр.с.

                 Р   Е   Ш   И    :

Потвърждава  Решение 2166/28.06.2010г. на ПРС – ІІІ гр.с. по гр.д.№ 8294/2009г.

Осъжда “**** ОЗ” ЕАД, гр.****, със седалище и адрес на управление -  гр.****, и със съдебен адрес – гр.****, адв. М.М., да заплати на Р. С. ***, и със съдебен адрес- гр.****, адв. Е.М., сумата 300 /триста/ лв. за направени разноски във въззивната инстанция.

      Решението може  да се обжалва с касационна жалба пред ВКС  на  РБ в едномесечен срок  от връчването на страните.

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                             ЧЛЕНОВЕ :