РЕШЕНИЕ
№ 240
гр. Смолян , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седми юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20215440100330 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на * и * против * гр.* и „*“АД гр.*,
в която се твърди от ищците, че на 11.02.2020г. ищцата * е получила Уведомително писмо
изх.№*г. поизп.д.№* на * с район на действие * и Съобщение за налагане на запор върху
банковите и сметки изх.№*г. на същия съдия изпълнител, от което е разбрала за
образуваното още през 2013г. изпълнително дело срещу нея, другия ищец * и *. Последният
- * е починал на 26.12.2009г. преди вземането да стане изискуемо. Твърди се от ищците, че
по ч.гр.д.№*г. са осъдени солидарно да заплатят на ответника „*“ / тогава * * сумата от
8 526,56лв., дължими по Договор за банков кредит-Продукт Бизнескредит №*г., изменен с
анекс *г., обезпечен с поръчителство от 10.06.2008г. и Договор за поръчителство от
14.07.2009г., изменен с анекс *г., от които главница от 7 911,66лв. .,за периода 21.06.2012г. -
19.03.2013г, 714,90лв. договорна лихва за периода 21.06.2012г.-19.03.2013г.., ведно със
законната лихва върху главницата от 7 811,66 лв., считано от 20.03.203г.- , както и 170,53лв.
ДТ за образуване на делотои 474,96лв. за адвокатско възнаграждение. Считат, че не дължат
посочените суми поради изтекъл погасителен давностен срок. Съдебната практика е
категорична относно обстоятелството, че от датата на издаване на изпълнителния лист -
25.03.2013г. или от датата на дьлжимост на вземането 25.04.2013г. до датата на получаване
от тях на Уведомителното писмо и Съобщението за налагането на запор - 11.02.2020г. е
изтекъл петгодишния давностен срок по чл.110 ЗЗД и вземането е погасено по давност. А с
погасяването на главното вземане, се погасяват и всички лихви към него.
Ето защо, молят съда да постанови решение, с което да признае за установено че
ищците не дължат на двамата ответници сумите: в общ размер на 8 526,56лв., дължими по
1
Договор за банков кредит-Продукт Бизнескредит №*г., изменен с анекс *г., обезпечен с
поръчителство от 10.06.2008г. и Договор за поръчителство от 14.07.2009г., изменен с анекс
*г., от които главница от 7911,66лв. .,за периода 21.06.2012г. -19.03.2013г, 714,90лв.
договорна лихва за периода 21.06.2012г.-19.03.2013г.., ведно със законната лихва върху
главницата от 7 811,66 лв., считано от 20.03.203г.- , както и 170,53лв. ДТ за образуване на
делото и 474,96лв. за адвокатско възнаграждение., за събирането на които е образувано
изп.д.№*г. по описа на * с район на действие *. Претендират и за разноски по водене на
делото.
В срока по чл.131 от ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците.
Ответникът „*“АД оспорва иска, като твърди, че изпълнителното дело е образувано въз
основа на издаден изпълнителен лист от 25.03.2013г., от *, в полза на „*" АД, като
длъжници по посочения изпълнителен лист са ищците - * и *, които са осъдени солидарно
със * и * да заплатят описаните в изпълнителния лист суми. Въпросите за давностните
срокове в хода на висящ изпълнителен процес са изчерпателно разрешени от ВКС в т. 10 от
ТР № *г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на факта, че ТР № *г. на ОСГТК на ВКС е постановено
на 26.06.2015г. и че същото няма обратно действие, до момента на постановяването му е
действало ППВС № *г. Съгласно ППВС № *г., действало до 26.06.2015г., по време на
изпълнителния процес давност не тече и образуването на изпълнително дело прекъсва
давността. Следователно, до влизане в сила на ТР № *г. по отношение на процесното
вземане не е текла погасителна давност, тя е започнала да тече на 26.06.2015г., когато е било
началото на 5 - годишния давностен срок, съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД във
връзка с цитираното тълкувателно решение. В този смисъл е и Решение № 1* по дело N9 *
на ВКС, ГК, IV г.о. Съгласно посоченото решение, решението, с което се постановява
тълкувателния акт се състои от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на
правната норма, а във втората се обявява за загубил сила предшестващ тълкувателен акт.
Втората част поражда действие от момента на постановяването на новото ТР, поради което
и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. За процесния
случай, този меродавен момент е датата 26.06.2015г., съобразно която дата следва да се
преценяват всички твърдения на ищцовата страна за изтекла погасителна давност.
Обективният факт, че преди датата 26.06.2015г. давностен срок в хода да висящ
изпълнителен процес не е текъл, прави предявения иск неоснователен и недоказан. На
следващо място - давността в процесния случай прекъсвана многократно с искания за
изпълнителни действия по отношение на ищците - молба за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на Д.К. на 24.02.2016г. и молба за налагане на запор на банкови
сметки по отношение на всички длъжници по делото на 17.01.2018г., както и молба за опис
на движими вещи на всички длъжници по делото, депозирана през януари 2020г.
Следователно и към момента на предявяване на иска, и към настоящия момент, давността не
е изтекла. Взискателят е поддържал висящността на изпълнителния процес по и.д. */ 2013г.
по описа на ЧСИ *. Поддържаната висящност на изпълнителния процес изключва
погасяването по давност на процесното вземане - тъй като всяко от предприетите от
2
взискателя изпълнителни действия е прекъсвало давността. Неотносимо към настоящия
правен спор е представеното писмено доказателство - препис - извлечение от акт за смърт на
*, както и са ирелевантни изложените в исковата молба твърдения в тази връзка.
Обстоятелството, че длъжникът е починал има отношение към действията по конституиране
на неговите наследници по горепосоченото изпълнително дело. Ищците обаче не са
длъжници по силата на възникнало наследствено правоотношение, а по силата на
солидарната им отговорност за процесното вземане в качеството си на поръчители на * по
Договор за банков кредит ВL*г.
Ответникът ** АД в писмения си отговор на исковата молба оспорва иска. Оспорва
изцяло твърдението на ищците, че вземанията на двамата взискатели по изпълнителното
дело са погасени по давност. С Постановление № * г. на * за целево финансово осигуряване
насърчаването на предприемачеството чрез гаранционни схеми за микрокредитиране (обн. в
ДВ. бр. 86 от 05.10.2001 г., в сила от 05.10.2001 г.), на *** са предоставени средства от
държавния бюджет за осъществяване на гаранционни схеми за микрокредитиране. На
основание и в изпълнение на Постановление N° * г. на *, * е създало гаранционна схема -
проект „*“ и е сключило с крадитиращата банка рамков договор, регламентиращ правилата,
по които последната отпуска банкови кредити на кредитоискатели по проекта, срещу
задължението на * да обезпечава изпълнението на договорите за банкови кредити,
посредством депозиране и блокиране на парични средства за покриване на определен
процент от задължението за главница по предоставените кредити. Между * и * е в сила
Рамков договор за реда и условията за предоставяне и обезпечаване на кредити по проект
„*", сключен на 02.06.2006 г., изменен с Анекс № * и Анекс № * г. Със свое Решение № * от
3 май 2007 г., * на * е приел „* на „*" АД, създаване на * и *.По силата на § 2 от ПЗР на
ЗББР между *; „*" АД и Кредитиращата Банка („* *" АД) е сключено гаранционно
споразумение, с което дадените от * като обезпечение парични средства биват заменени с
банкови гаранции, издадени от „*" АД. В изпълнение на постигнатите споразумения „*" АД
е гарантирала 70%, съответно 100% от главниците по кредити, отпуснати в рамките на
проект „*" чрез издаването на банкова гаранция реф. № * от 05.02.2009 г. Предоставеният на
ЕТ „*" банков кредит в размер на 12 000 лева, отпуснат от „*" АД и гарантиран от „*" АД в
рамките на описаната по-горе гаранционна схема - проект „*", е включен в приложението,
неразделна част от банкова гаранция реф. № * от 05.02.2009 г. На 25.03.2013г., по искане на
„*" АД, са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от
ГПК срещу длъжниците *, *, * и * по ч.гр.д. № *г. по описа на *. Съобразно
договореностите между двете банки, на 16.04.2013г. е постъпило искане за плащане на 70%
от главницата по издадената банкова гаранция с рег. №*, издадена на 05.02.2009г. от „*" АД.
На 24.04.2013г. „*" АД е платила на „* *" АД 70% от главницата, а именно: 5 468.16 лева
/пет хиляди четиристотин шестдесет и осем лева и шестнадесет стотинки/. Тези факти не се
оспорват от страна на ищците. „*" АД се явява частен правоприемник на кредитиращата
банка и по силата на извършеното плащане, в качеството й на гарант, същата има
законоустановеното право да иска изпълнение въз основа на изпълнителния лист, издаден в
3
полза на кредитиращата банка, съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 от ГПК, както и да
поиска да бъде конституирана като взискател по образуваното изпълнително дело. На
28.10.2014г. Банката е поискала да бъде конституирана като взискател по изпълнителното
дело за непогасената главница, ведно със законната лихва и разноските по изпълнението.
Към 04.08.2020г. общият размер на непогасените вземания към „*" АД е 9 874.08 лева , от
които: 5 468.16 лева - главница и 4 043.88 лева - непогасена законна лихва за периода от
20.03.2013г. до 04.08.2020г., като законната лихва продължава да се начислява върху
непогасената главница;, както и 362.04 лева - разноски за платен адвокатски хонорар;
Изцяло несъответстващи на фактите от обективната действителност са твърденията на
ищеца *, че е узнала за образуваното срещу нея изпълнително дело едва с получаването на
съобщението за наложен запор върху банкови сметки. Видно от книжата в кориците на
изпълнителното дело, двамата ицщи - * и Д.К., се считат за редовно и надлежно уведомени
за образуваното срещу тях дело с връчването на поканите за доброволно изпълнение на
03.06.2013г. От момента на връчването на поканите, за длъжниците се е породила
възможността да възразят срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от
ГПК. В случай, че длъжниците в изпълнителното производство твърдят ненадлежно
узнаване за заповедта за изпълнение, то законоустановения ред за защита е различен от
настоящото исково производство. Изцяло неясни за настоящото съдебно производство са
изложените факти от ищците, касаещи смъртта на *. Изпълнителният лист е издаден срещу
кредитополучателя *, както и срещу всяко солидарно задължено с нея лице. Всеки от
длъжниците отговаря за изпълнение на задължението по издадения изпълнителен лист на
самостоятелно правно основание. Изцяло неправилни и необосновани са твърденията на
ищците, че е изтекъл петгодишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД и вземането по
издадения изпълнителен лист е погасено по давност. Изпълнителният лист срещу *, Д.К. и
останалите солидарно задължени лица е издаден на 25.03.2013г. След издаването му,
взискателят „*" АД е образувал изпълнително дело при Държавен съдебен изпълнител с
район на действие ** на 09.05.2013г. Впоследствие делото е прехвърлено за продължаване
на изпълнителните действия при * с район на действие *. Съобразно действащите правни
норми и съдебна практика към момента на образуване на изпълнителното производство, с
образуването на изпълнително дело давността за вземането на взискателя се счита за
прекъсната по силата на чл. 116, б. „в" от ЗЗД. Съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980г.
тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство давност не тече. От момента на образуването на
изпълнителното производство, до момента на приемането на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г., постановено по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, са
приложими изцяло тълкуванията на Постановление, прието от Пленума на ВС №
*/18.11.1980г. До 22.06.2015г. давността по отношение на сумите, които * и * са осъдени да
заплатят, е била спряна по силата на самия факт, че за тяхното събиране е образувано
изпълнително производство. Давността е продължила да тече след 26.06.2015г., но същата е
многократно прекъсвана с искането / предприемането на всяко едно от изпълнителните
действия спрямо длъжниците по изпълнително дело N9 * по описа на *. Давностният срок за
4
всяка част от вземането по издадения изпълнителен лист, в това число главница, лихви и
разноски, е 5 години и към настоящия момент този срок не е изтекъл. Отмяната на ППВС №
3/1980 г., прогласена с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело №2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, няма обратно действие и в този смисъл давността върху вземания, предмет на
изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г., не тече ( в този смисъл са и Решение №
170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, Четвърто ГО, и Решение № 51/21.02.2019
г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, Четвърто ГО). Съгласно формираната съдебна практика
по въпроса за давността във висящите изпълнителни производства, съответно действието на
тълкувателните решения и тълкувателните постановления във времето, ВКС се е
произнесъл, че с тях не се дава разрешение на конкретен правен спор, а се извършва общо
тълкуване на конкретна правна норма, по прилагането на която е възникнала противоречива
практика или е налице неправилна практика. В тълкувателните решения и постановления се
изяснява действителния смисъл и съдържание на съответната правна норма, като в резултат
на това разпоредбата следва да се прилага от държавните органи в смисъла, посочен в
тълкувателния акт. Законът не е предвидил момент, от който започват да действат тези
тълкувателни актове. Доколкото обаче същите не съществуват самостоятелно и могат да
бъдат прилагани само въз връзка с прилагането на тълкуваната от тях правна норма, следва
да бъде прието, че когато се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР те
имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма
е влязла в сила, т. е. счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е
било посочено в тълкувателните актове. Когато обаче се постановява нов тълкувателен акт, с
който да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова, е налице
промяна в начина, по който ще бъдат прилагана нормата, който е различен от този по
предшестващия тълкувателен акт. Тази промяна настъпва занапред, защото не може да бъде
изисквано от съответния орган да съобразява действията си с тълкувателен акт, който все
още не е действащ. Такова изискване не може да бъде поставено и пред правните субекти,
по отношение на които законодателството не предвижда задължителна сила на
тълкувателните решения и постановления. Последващите тълкувателни решения нямат
подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента,
в който са постановени и обявени по съответния ред. Ако преди постановяване на новото
тълкувателно решение са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото
между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното постановление или
решение, което е било действащо към момента на настъпването на последиците.
В с.з. ищците р.пр. не се явяват и не изпращат представител.
Ответникът „*“ АД не изпраща представител.Оспорва иска в писмена молба
ч,подадена чрез пълномощника му юриск.*.
Ответникът „*АД оспорва иска чрез проц. си представител юриск.*.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на
становищата на страните в с.з. и като обсъди събраните по делото доказателства, прие
5
за установено следното от фактическа страна:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че първоначално, по
искане на ответника „*“ АД гр.*, въз основа на издадения на 25.03.2013г. по ч.гр.д.№*г. на
СмРС изпълнителен лист , на 09.05.2013г. е било образувано изп.д.№*/2013г. по описа на *
при *.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.417 от ГПК,видно от който *, * , * и * са осъдени да заплатят солидарно на „* *“АД
гр.* сумата от 8526,56лв. дължими по Договор за банков кредит-Продукт Бизнескредит
№*г., изменен с анекс *г., обезпечен с поръчителство от 10.06.2008г. и Договор за
поръчителство от 14.07.2009г., изменен с анекс *г., от които главница от 7911,66лв. за
периода 21.06.2012г. -19.03.2013г, 714,90лв. договорна лихва за периода 21.06.2012г.-
19.03.2013г.., ведно със законната лихва върху главницата от 7 811,66 лв., считано от
20.03.203г.- , както и 170,53лв. ДТ за образуване на делото и 474,96лв. за адвокатско
възнаграждение.
На 27.05.2013г. до солидарните длъжници по изп.дело, сред които са и ищците * и
Д.К. са изпратени покани за доброволно изпълнение получени от * чрез *-дъщеря на
03.06.2013г. и от Д.К. чрез * -майка на 03.06.2013г.На посочената дата, ведно с призовките
за доброволно изпълнение на длъжниците е връчена и Заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК.
С Разпореждане от 26.08.2013г. на съдебния изпълнител е наложена възбрана върху
недвижими имоти, собственост на длъжника * –Лозе от 2,645 дка в м.“*“, представляваща
имот №035147 по плана за земеразделяне на с.* и Нива с площ от 2,963 дка в м.“*“
представляваща имот №037022 по плана за земеразделяне на с.*. Възбраната е вписана в
Служба по вписвания гр.* под №* т.8/29.08.2013г.,видно от приложеното по изп.дело
уведомително писмо.
По молба на взискателя изп.д.№*/2013г. е изпратено за продължаване на
изпълнителните действия на ЧСИ * с рег.№*, като изпълнителното производство е
продължило под изп.д.№ *г. по описа на ЧСИ *.
С молба вх.№2398/28.10.2014г. ответника *е по искала да бъде конституирана като
присъединен взискател до размера на непогасената част от вземането , а именно
5 468,16лв.-главница, ведно със законната лихва до погасяване на задължението.
С молба вх.№2030/24.02.2014г. взискателя „*“АД е поискал да се наложи запор на
трудовото възнаграждение на длъжника *. Запора е наложен с разпореждане на ЧСИ от
24.02.2016г., като запорното съобщение е получено от работодателя „*“ЕООД гр.* на
29.02.2016г.
С молба вх.№1582/29.01.2018г. взискателя „*“ АД е поискал да се извърши опис на
секвестируемите движими вещи, находящи се в охиса на фирмата длъжник ЕТ „**.
Иденитична молба е подадена и на 14.01.2020г.
С разпореждане от 21.01.2020г. е конституиран като взискател по изпълнителното
дело „*АД по отношение на признаните от “*“ АД суми, а именно –главница в размер на
5468,16лв., ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на плащане на
гаранцията -25.04.2013г. до окончателното й изплащане.
С Разпореждане от 21.01.2020г. е наложен запор върху банковите сметки на
длъжниците * в * АД и * АД, на ***- в * АД, на * Х. – в * АД и на *- в Банка * ЕАД.
Запорните съобщения са получени от * , * , * , * и от Банка * на 24.01.2021г., а от
* на 11.02.2020г.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
6
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
С посочената правна норма законодателят е предвидил възможност длъжникът да
оспори чрез иск изпълнението, като претенцията му може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Касае се за защита на длъжника срещу материално
незаконосъобразно принудително изпълнение, с оглед което искът се явява отрицателен
установителен.
Предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на сумите по изп.д.
№*г. по описа на ЧСИ * с рег№* с район на действие ** поради погасяване на вземането
по давност е неоснователен и недоказан, по следните съображения:
В настоящото производство безспорно се установява, че изпълнителния лист за
паричните вземания срещу ищците е издаден въз основа на Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№*г. на *.
Съгласно чл. 116 б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, а съгласно чл. 117 ал.1 ЗЗД от прекъсването на давността
започва да тече нов давностен срок. Съгласно чл.117 ал.2 от ЗЗД ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Стабилизираната
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК има последиците на съдебно решение за
установяване съществуването на вземането по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, така
че срокът на новата давност следва да бъде съблюдаван с оглед разпоредбата на чл. 117, ал.
2 от ЗЗД.
В случая изпълнителното дело е образувано на 09.05.2013г и към момента на
образуването му приложение намира */18.11.1980г., в което е възприето,че образуването
на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство давност не тече. Така давността по отношение вземането е била спряна до
26.06.2015г., от която дата се прилагат разясненията дадени с ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д.
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС. От 26.06.2015г. давността , която е петгодишна , по аргумент
от разпоредбата на чл.117 ал.2 от ЗЗД е продължила да тече.
С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. ОСГТК е прието, че ППВС
№ 3/1980г. следва да се счита изгубило сила. Прието е, че в изпълнителното производство не
могат да се прилагат правилата за спиране и прекъсване на давността, приложими за
исковия процес. Съгласно даденото с посоченото тълкувателно решение разяснение, което е
задължително за съдилищата, в изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко
насочване на взискателя към нов изпълнителен способ, както и че давността не спира,
защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи/
или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. В тази връзка е прието, че
новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или
предприето последното валидно изпълнително действие. В Тълкувателното решение се
сочи, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител. В тази
връзка ВКС конкретно сочи тези изпълнителни действия: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. От друга страна ВКС посочва
действията, който не могат да се квалифицират като изпълнителни и които не прекъсват
давността - образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В мотивите на Тълкувателното решение се поставя акцент и върху молбата на
взискателя, с която се иска извършване на конкретно действие в рамките на изпълнителния
7
способ: „Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение”. Искането също представлява юридически факт, прекъсващ давността, но само
когато е уважено от съдебния изпълнител и действието е предприето. В случая, видно от
приложеното изпълнително дело спрямо ищците-солидарни длъжници са предприети
действия, които прекъсват давността и от които е започнала да тече нова давност. Това са
Молба от „*“ от 24.02.2016г. за налагане на Запор на трудовото възнаграждение на Д.К. и
налагането на запора с разпореждане на ЧСИ от 24.02.2016г., конституирането с
Разпореждане от 21.01.2020г. на „***“ АД като присъединен взискател , Запор на банковите
сметки на * и Д.К. с Разпореждане от 21.01.2020г. От 21.01.2020г., когато е извършено
последното валидно изпълнително действие до предявяване на иска давността не е изтекла,
поради което искът по чл.439 от ГПК се явява неоснователен и недоказан и следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на делото, на осн.чл.81 във вр. с чл.78 ал.3 от ГПК ищците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ответника „* АД разноски по водене на делото за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450,00 лв.
Разноски в полза на ответника „*“ АД за адвокатско възнаграждение не следва да се
присъждат, предвид липсата на доказателства такива разноски да са направени.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от * с ЕГН ********** с адрес * и * с ЕГН ********** с
адрес * иск да се признае за установено по отношение на „ *“ АД с ЕИК * със седалище и
адрес на управление гр.*, ул.“*“ №260, представлявана от * и „*АД с ЕИК * със седалище и
адрес на управление гр.*, ул.“*“ №1, представлявано от *, * и *, че ищците не дължат на
ответниците сума в общ размер на 8 526,56лв., дължими по Договор за банков кредит-
Продукт Бизнескредит №*г., изменен с анекс *г., обезпечен с поръчителство от 10.06.2008г.
и Договор за поръчителство от 14.07.2009г., изменен с анекс *г., от които главница от
7911,66лв. за периода 21.06.2012г. -19.03.2013г, 714,90лв. договорна лихва за периода
21.06.2012г.-19.03.2013г.., ведно със законната лихва върху главницата от 7 811,66 лв.,
считано от 20.03.203г.- , както и 170,53лв. ДТ за образуване на делото и 474,96лв. за
адвокатско възнаграждение., за събирането на които е образувано изп.д.№*г. по описа на *
с район на действие *., поради погасяване на вземането по давност, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА * с ЕГН ********** с адрес * и * с ЕГН ********** с адрес * да
заплатят на „*АД с ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.*, ул.“*“ №1,
представлявано от *, * и * разноски по водене на делото в размер на 450,00лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
8