Мотиви
към присъда № 34, постановена на 06. 11. 2019 година
по наказателно дело № 354 нохд по описа на С.ския районен съд за 2019 година
С обвинителен
акт по досъдебно производство ДП № 343/2017 г. по описа на РУ – С., прокурорска
преписка № 447/2016 г. по описа на РП – С. срещу подсъдимите Б.П.Г. и Н.С.Г. е
повдигнато обвинение за извършено в съучастие набедяване - престъпление по чл.
286, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
От фактическа страна всеки от подсъдимите Б.П.Г. и Н.С.Г.
е обвинен в това, че 12.03.2015 г. в гр. С. пред надлежен орган на властта –
Началника на РУ – С., в съучастие, всеки от тях като извършител е набедил Г.Л.В.
*** в престъпление от общ характер /чл. 325б, ал. 1 от НК/, а именно, че е
стрелял с въздушна пушка по кучето им, като е знаел, че е невинен.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението
за всеки от подсъдимите. Предлага за всеки от подсъдимите наказание лишаване от
свобода с приложение на чл. 66 ал. 1 НК.
Подсъдимият Б.П.Г. и подсъдимата Н.С.Г. вземат
становище че са невинни по обвинението и лично и чрез защитника си адвокат С.Й.Д.
от САК вземат становище съдът да постанови за всеки от тях оправдателна присъда
за всеки от тези двама обвиняеми.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Подсъдимите Б.П.Г. Герасимови и Н.С.Г. са съпрузи
притежават недвижим имот вила с дворно място, находящ се в местността „М р”,
землището на с. Г о, обл. С. Свидетелят Г.Л.В. е техен съсед, с който
подсъдимите били в лоши отношения.
На 20 декември 2014 година подсъдимите посетили този
своя имот и видяли, че кучето
наподобяващо каракачанка, което те отглеждали в този имот било с рани по гърба
и врата, за което в жалба от 12. 03. 2015 година написана съвместно от
подсъдимите и подписана от всеки от тях Б.Г.
и Н.Г. обвинили съседа си Г.Л.В. че на 20. 12. 2014 година го видяли да стреля
по гърба на кучето им с въздушна пушка заредена със съчми. С това изявление съдържащо се в жалбата им от
12. 03. 2015 година всеки от подсъдимите потвърдил неистина, като видно от
показанията на всеки от подсъдимите като свидетели, никой от тези подсъдими не
е видял на 20. 12. 2014 година Г.Л.В. по гърба на същото тяхно куче с въздушна
пушка заредена със съчми.
От събраните по делото доказателства не се
установява подсъдимият Б.Г. като е подписал това изявление в жалбата си от 12.
03. 2015 година да е знаел, че Г.Л.В. е невинен, както и да го е набедила
умишлено в престъпление по чл. 325б ал. 1 НК.
От събраните по делото доказателства не се
установява подсъдимата Н.С.Г. като е подписал това изявление в жалбата си от
12. 03. 2015 година да е знаела, че Г.Л.В. е невинен, както и да го е набедила
умишлено в престъпление по чл. 325б ал. 1 НК.
Съображенията за това са следните:
В обвинителния акт, като обстоятелства на които се
основава обвинението е посочено че на 12.03.2015 г. обвиняемите Б.П.Г. и Н.С.Г.
подали жалба до Началника на РУ – С., в която писмено посочили, че на
20.12.2014 г. видяли как съседа им Г.Л.В. стрелял със заредена със съчми
въздушна пушка по гърба на кучето им.
Твърди се също в обвинителния акт като
обстоятелствена част на обвинението, че по повод жалбата на обвиняемите и след
извършена проверка, в РП – С. било образувано досъдебно производство за
престъпление по чл. 325б, ал. 1 от НК през 2015 г. В качеството на свидетели по
посоченото досъдебно производство били разпитани обвиняемите Б. Г. и Н. Г..
Същите заявили в това им качество, че на 20.12.2014 г. отишли на вилата си и
видели, че кучето им имало рани по гърба и шията.
От събраните по делото доказателства съдът
приема за установено че в жалбата подадена на 12.03.2015 г. в гр. С. пред
надлежен орган на властта – Началника на РУ – С., написана на компютър и
подписана от всеки от подсъдимите Б.Г. и Н.С.Г., се съдържа неистина и доказана
лъжа, че на 20. 12. 2014 година тези
двама подсъдими видяли Г.Л.В. да стреля
със заредена със съчми въздушна пушка по гърба на кучето им. Това е доказана
лъжа на всеки от подсъдимите, съдържаща се в подписана от всеки от тях жалба,
подадена на 12. 03. 2015 година до началника на РПУ гр. С., който пък е
надлежен орган на властта по смисъла на чл. 286 ал. 1 НК.
В тежест на обвинението е на доказване, а не
установява и от събраните по делото доказателства не се установява подсъдимите
или който и да било от тях да е знаел че е невинен Г.Л.В. за когото в същата
жалба подсъдимите излъгали че са го видели на 20. 12. 2014 година да стреля по
кучето им с въздушна пушка.
Липсата на доказателства за знание на който и да
било от подсъдимите, че Г.Л.В. уличен за
тази стрелба е невинен налага извод че никой от подсъдимите не е извършил
набедяване по смисъла на чл. 286 ал.1
НК.
Самостоятелно основание за да се приеме от съда че
никой от подсъдимите не е осъществил престъпление набедяване по чл. 286 ал. 1
от НК в което е обвинен е че обективно уличаването на Г.Л.В. в стрелба по гърба
на кучето им не е набедяване в престъпление по чл. 325б ал. 1 НК, защото липсва
изрично твърдение за съставомерния резултат предвиден за това престъпление,
както и че именно Г.Л.В. е причинил този резултат именно със стрелбата за която
всеки от подсъдимите лъже в жалбата си че на 12. 20. 2015 год. го е видял да
стреля с въздушна пушка по гърба на кучето им.
За доказване на лъжата им в жалбата от 12. 03. 2015
год, прокурорът с основание се позовава на показанията на всеки от подсъдимите Б.Г.
и Н.Г. дадени като свидетели във вече образуваното наказателно производство ДП
№ ЗМ № 612 по описа ра РУП – С. за 2015 год. Видно от тези показания никой от
тях не е видял Г.Л.В. на 20. 12. 2014 година да стреля по гърба на кучето им
със заредена със съчми въздушна пушка. В
показанията си по това дело всеки от подсъдимите потвърждава че не е видял Г.В.
да стреля с въздушна пушка по гърба на кучето им. Но в същите тези показания
всеки от подсъдимите сочи неопровергани от обвинението обстоятелства изключващи
да знае че Г.В. е невинен. Подсъдимата Н.Г.
разпитана като свидетел по това дело сочи в показанията си че тяхна съседка й е
казала кой е стрелял по кучето им, лично е възприела рани по гърба на кучето,
знае че Г.Л. има въздушна пушка и лошо отношение към тях и кучетата им, пуснати
на свобода в двора им без никакви предпазни мерки да не нападат и да не хапят.
От своя страна подсъдимият Б.Г. сочи в показанията
си като свидетел по ДП № ЗМ № 612 по описа ра РУП – С. за 2015 год. че на 20.
12. 2014 година когато отишъл със съпругата си на вилата в същия имот видял
кучето с рани по гърба и шията му. За разлика от написаното в жалбата от 12.
03. 2015 година в показанията си на 13. 01. 2016 година той сочи че не обвинява
никого за тези рани и изключва тези рани да са от пневматично оръжие. Видно от
показанията му той е лекувал кучето, като му е мазал раните с крем Вишневски,
същото се излекувало и е живо и здраво. За този подсъдим също обвинението не
доказва да е знаел че е Г.В. е невинен, а и това не следва от показанията на
подсъдимия Б.Г., на които прокурорът се позовава за набедяването. Видно от тези
показания този подсъдим е виждал Г.В. да хвърля пиратки по кучетата им. В
началото на показанията му подс. Г. разпитан като свидетел на 13. 01. 2020
година по ДП № ЗМ № 612 по описа ра РУП – С. за 2015 год. сочи че Г.Л.В. е
унищожил много дръвчета в двора им и че постоянно им е била счупена преди време
външната врата. Никое доказателство по делото не установява този подсъдим при
подаване на жалбата да е знаел че така зле настроеният към тях съсед Г.В. е
невинен, включително и за раните по гърба на кучето им. Вярно е че със
собствените си показания Б.Г. опровергава на 20. 12. 2014 година да го е видял
да стреля с въздушна пушка по кучето им. Но при констатирани рани по гърба и
врата на кучето лошите отношения със съседа им унищожени дръвчета и
предшестващо хвърляне на пиратки по кучетата им изключват Б.Г. при подаване на
жалбата да е знаел че Г.В. е невинен.
Същото се отнася и за подсъдимата Н.Г. която също
възприела раните по гърба на кучето им, знаела че съседът им Г.Л.В. има
въздушна пушка, че е враждебен към тях, че е хвърлял пиратки по кучетата им и
никоето доказателство по делото не установява при подаване на жалбата на 12.
03. 2015 година да е знаела, че този техен съсед и враг е невинен. Защото за
набедяване по чл. 286 ал. 1 НК, при тази форма на изпълнителното деяние избрана
от обвинението, лъжата в жалбата им от 12. 03. 2015 год. за възприета на 20.
12. 2014 година стрелба по кучето им не е достатъчна. Трябва и знание че
уличеният е невинен, а този признак от състава на набедяването не е налице и не
е установен от доказателствата по делото за никой от подсъдимите.
Обвинението не установява никакви обстоятелства, от
които при конкретните лоши отношения с този техен съсед и негово предшестващо
поведение и враждебност, подсъдимите или някой от тях да е знаел че Г.В. е
невинен за непосредствено възприетите рани по гърба на кучето.
Поради това никой от подсъдимите Б.Г. и Н.С.Г. не е извършил престъплението
набедяване по чл. 286, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, така както се твърди в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
От субективна страна за престъплението
набедяване по чл. 286 ал. 1 НК се изисква да е налице умисъл, а никое
доказателство по делото не установява умисъл, а именно Б.Г. да е знаел, че
уличеният в стрелба по кучето е невинен. Нещо повече притежаването на въздушни
пушки и лошите отношения с подсъдимите, уверени, че той е автор на предшестващо
хвърляне на пиратки по кучетата им, както и непосредствено възприетите
наранявания и състояние на кучето
изискват конкретни доказателства за обстоятелства, които да установяват знание
на всеки от подсъдимите че Б.Г. е невинен.
По тези съображения, на първо място само
поради липсата на конкретни обстоятелства и доказателства, които да установяват
че подсъдимите или който и да било от тях е знаел че Г.Л.В. е невинен за раните
на кучето налага съдът да признае всеки от подсъдимите за невиновен по повдигнатото
му обвинение за набедяване по чл. 286 ал. 1 НК. В противен случай една
осъдителна присъда би почивала на предположение относно знанието че уличеният е
невинен, изключено по силата на 303 НПК, установен като гаранция за правото на
защита и презумпцията за невинност – чл. 16 НПК и законоустановената в чл. 103 НПК тежест на доказването.
Самостоятелно основание за извода че не е налице
престъпление по чл. 286 ал. 1 НК е обстоятелството че набедяването в избраната
от обвинението форма на изпълнителното деяние предпоставя подсъдимите да са
уличили Г.Л. в такива обстоятелства, които да сочат поне обективните признаци
на престъплението по чл. 325б ал. 1 НК. Твърдението че Г.Л. стреля с въздушна
пушка, заредена със съчми по гърба на кучето им не налага извод за резултатното
престъпление по чл. 325б ал. 1 от НК. Липсва изрично твърдение в жалбата на
двамата подсъдими от 12. 03. 2015 година за изискуем за това престъпление
престъпен резултат. И по този въпрос една осъдителна присъда би почивала на
предположение, в нарушение на чл. 303 НПК. В следващото изречение съдържащо се
в жалбата че кучето и в момента е с незарастнали рани не се съдържа изрично че
раните са от същата стрелба. Да се приеме такова нещо означава присъдата да
почива на предположение по въпроса какво от обективна страна се твърди в
жалбата сочи ли то поне обективните признаци на престъплението по чл. 325б ал.
1 НК и какво от обективна страна се приписва на Г.Л., какво от приписаното е
лъжа и доколко лъжата уличава в
престъпление по чл. 325б ал. 1 НК, при положение, че резултат от тази стрелба
не се твърди изрично, а пък самите рани не са лъжа. Също така не се твръди
изрично в инкриминираната жалба от 12. 03. 2015 год. раните да са причинени с тази стрелба.
Твърдят се изрично в инкриминираната жалба:
1.
стрелба на 20.
12. 2014 година по гърба на кучето с въздушна пушка, заредена със съчми;
2.
Незарастнали
рани на кучето към момента на подаване на подаване на жалбата 12. 03. 2015 год.
Както и да се съпоставят тези твърдения, да се
приеме че с тях Г.Л. е уличен в престъпление по чл. 325б ал. 1 НК означава
присъдата да почива на предположение и относно това какво се съдържа в
инкриминираната жалба и за кое от съдържанието й се извежда че не е вярно при
съпоставката на жалбата с показанията на подсъдимите на 13. 01. 2016 год. във
вече образуваното наказателно производство ДП
№ ЗМ № 612 по описа ра РУП – С. за 2015 год.
Като се съобрази че нищо в делото не сочи
обстоятелства налагащи извод подсъдимите, или който и да било от тях да е знаел
че Г.Л.В. е невинен единственото което следва е оправдателна присъда за всеки
от подсъдимите.
Нищо в делото не опровергава раните на кучето,
включително и към момента на жалбата на 12. 03. 2015 година. От гледна точна на
това твърдение обвинението не доказва никаква лъжа на подсъдимите в
инкриминираната жалба. Какво увреждане е имало кучето остава неустановено и
няма твърдение в инкриминираната жалба от което да се приеме че Г.Л.В. изрично
е уличен в престъпление по чл. 325б ал. 1 НК, от гледна точка на някой от
съставомерните резултати изискуеми за това престъпление.
Престъплението набедяване по чл. 286 ал. 1 НК
включва две форми на изпълнителното деяние:
1.
Набедяване
другиго в конкретно престъпление, като знае че е невинен или
2.
Представяне на неистински доказателства срещу
нещо.
В случая никой от подсъдимите не е обективирал никоя
от тези форми на изпълнителното деяние на престъплението набедяване по чл. 286
ал. 1 НК.
В жалбата не се съдържа изрично уличаване на Г.Л.В.
в престъпление по чл. 325б ал. 1 НК, включително и от гледна точка на предвиден
в тази разпоредба резултат, изискуем за да е налице такова престъпление.
Самостоятелно основание за извода че не е налице
престъпление по чл. 286 ал. 1 НК е че обвинението не твърди, а и не се
установяват обстоятелства, които да налагат извод подсъдимите или някой от тях
да е знаел че Г.В. е невинен.
Не е налице набедяване и от гледна точна на другата
форма на изпълнителното деяние по чл. 286 ал. 1 НК.
Подсъдимият Б.Г. не е представял неистинско
доказателство срещу Г.Л.В..
Подсъдимата Н.С.Г. не е представяла неистинско
доказателство срещу Г.Л.В..
Нищо от твърденията в жалбата не е доказателство,
защото не е по реда и при условията на НПК.
Когато набедяването се изразява в представяне на
неистински доказателства, не е нужно тези доказателства да са за пълното
доказване на престъплението. Може неистинското доказателство да е относимо само
за единствен признак или за доказателствен факт, щом е неистинско доказателство
и е представено от дееца се поставя въпроса за набедяване в тази форма на
изпълнителното деяние.
Но в момент в който не е образувано наказателно
производство, щом се твърди че с конкретно изявление в жалбата се набедява Г.Л.
престъпление по чл. 325б ал. 1 НК е необходимо щателно изследване, какво точно
се твърди, кое от него е лъжа и сочи ли на престъпление по чл. 325б ал. 1 НК. В
случая обективното съдържание на жалбата не налага извод че невярните в нея
твърдения за видяна от подсъдимите на 20. 12. 2014 год. стрелба по кучето набедяват Г.Л.В. в
резултатното престъпление по чл. 325б ал. 1 НК.
Никой от подсъдимите не е продължил в показанията си
като свидетел лъжата, че на 20. 12. 2014 година е видял Г.Л.В. да стреля по
кучето им с въздушна пушка. Едва в показанията им дадени от 13. 01. 2016 година
по ДП ЗМ № 615/2015 год. по описа на РУП С. се съдържат доказателства но в тях
никой от подсъдимите не е твърдял нищо от лъжата в жалбата им от 12. 03. 2015
год. описана по-горе.
Никое от обстоятелствата изложени от подсъдимите в
качеството им на свидетели не се опровергава от събраните по делото доказателства.
Нещо повече - прокурорът с основание се основава на тези показания за
установяване на неистината в жалбата от 12. 03. 2015 год. относно видяно от
подсъдимите на 20. 12. 2014 година че Г.Л.В.
стреля със заредена със съчми въздушна пушка по гърба на кучето им.
Доколкото прокурорът в обстоятелствената част на
обвинението съпоставя жалбата която изхожда от двамата подсъдими и я сравнява с
показанията им на досъдебното производство, в съдържанието им се констатира
следното различие което само по себе си за никой от подсъдимите не налага извод
за умишленото престъпление набедяване по чл. 286 ал. 1 НК.
В показанията си всеки от подсъдимите сочи какво е
видял на 20. 12. 2014 година и от тези показания се налага извод че Б.Г. не е
видял Г.В. да стреля по кучето, а само състоянието на кучето. Но показанията на
Б.Г., макар и да установяват негова лъжа в жалбата от 12. 03. 2015 година, това
още не означава престъплението по чл. 286 ал. 1 НК. Това е така защото
обективно твърдението „на 20. 12. 2014 година видяхме как Г.Л.В. стреля със
заредена със съчми въздушна пушка по гърба на кучето ни” не сочи на
престъпление по чл. 325б ал. 1 НК, защото по изложените вече съображения само
стрелба по куче не е такова престъпление. Касае се за резултатно престъпление и
щом уличаването не сочи факти за такъв резултат няма набедяване за това
престъпление дори от обективна страна, още по-малко от субективна.
По отношение на подсъдимия Б.Г., както и за
подсъдимата Н.С.Г. се налага изводът, че щом всеки от тях разпитан като
свидетел е уточнил какво е видял най-малко няма умисъл за набедяване. Макар и
от показанията на всеки от двамата подсъдими, разпитан като свидетел да се
разбира че на 20. 12. 2014 година не е видял това което се твърди в жалбата от
12. 03. 2015 година, а именно че Г.В. стреля с въздушна пушка по кучето им,
това не означава за някой от подсъдимите доказано престъпление „набедяване” по
смисъла на чл. 286 ал. 1 НК. В тази насока съдът съобрази че жалбата е
съвместна на двамата подсъдими и щом в индивидуалните показания всеки от тях
сочи какво е видял, да се приеме, че с жалбата е извършил набедяване, означава
присъдата да почива на предположение в нарушение на чл. 303 НПК и от гледна
точка на резултата от приписваната на Г.В. стрелба.
Отделно от това, обвинението не твърди, нито се
установява от доказателствата по делото някой от подсъдимите да лъже относно
непосредствено възприетите рани по гърба на кучето, които са лекувани от подс. Г
с крем Вишневски.
Стрелба по куче с въздушна пушка, заредена със съчми
не е достатъчна за престъпление по чл. 325б ал. 1 НК, а само за това е доказано
че подсъдимите лъжат в съвместната им жалба от 12. 03. 2015 год. и то само
относно твърдението че те на 20. 12.
2014 год. са видяли Г.В. да стреля с въздушна пушка по гърба на кучето им. С
това не са го набедили за престъпление по чл. 325а ал. 1 НК и нищо по делото не
доказва подсъдимите, или който и да било от тях да е знаел че Г.В. е невинен.
Видно от показанията на Н.С.Г. дадени от нея на 13.
01. 2016 година по досъдебно производство
ЗМ № 612/2015 година по описа на РУП С., когато прегледали записа от камерата
видяли, че кучето започнало да квичи но не се вижда някой да го стреля. Това
обаче не означава набедяване, нито умисъл за набедяване защото тази част от
изложеното в жалбата за което всеки от подсъдимите се опровергава в показанията
си – осъществена от Г.В. стрелба с въздушна по гърба на кучето не е достатъчно
за да се приеме за уличаване в резултатното престъпление по чл. 325б ал. 1 НК.
Показанията на всеки от подсъдимите, разпитани като
свидетели на 13. 01. 2016 година във
вече образуваното наказателно производство, така както налагат извод че никой
от тях не е видял Г.В. да стреля, сочат и обстоятелствата изключващи знанието
на подсъдимите че Г.Л.В. е невинен.
По изложените съображения, съдът следва
да признае всеки от подсъдимите за невиновен по обвинението и да го оправдае.
Мотивиран от изложените съображения
съдът на основание чл. 304 НПК постанови
оправдателната си присъда за всеки от подсъдимите.
Председател: