№ 1050
гр. Пловдив , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330201487 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. П. П., ЕГН: **********, с адрес: *** против
Наказателно постановление № 209 от 15.12.2020 г., издадено от П.П.А. – ***,
с което на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за закрила на детето ЗЗД) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
2000 (две хиляди) лева за нарушение по чл. 5б, ал. 3 от ЗЗД.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) да е съставен в
нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН, след изтичането на тримесечен срок от
откриването на нарушителя. Поддържа в обстоятелствената част на
наказателното постановление да не е описан точният час на извършване на
нарушението, което да е съществен порок на съдържанието му. Взема
становище приетата за нарушение разпоредба на чл.5б, ал.3 от ЗЗД да
съдържа две предложения, но от направената с НП правна квалификация да
не става ясно за кое от тях е наложено наказанието. Твърди изложените
обстоятелства да са ограничили правото му на защита и да представляват
съществени процесуални нарушения. Моли наказателното постановление да
бъде отменено. В съдебното заседание, редовно уведомена, жалбоподателката
не се явява, представлява се от адв. Н.М., който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 9697/26.02.2021 г.,
с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява становище
1
производството по издаване на наказателното постановление да е протекло
законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения,
фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на
нарушението от страна на жалбоподателката и вината й да са категорично
доказани. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно
заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от П. П. П., спрямо която е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 08.02.2021 г., установено от разписка за връчване на
препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган
(АНО) на 09.02.2021 г., поради което седемдневният срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Търговско дружество „Негида-Крис-2009“ ЕООД, ЕИК: *********
стопанисвало ресторант „***“, намиращ се в центъра на село ***. В
заведението работили *** Н.Д.П. и жалбоподателката П. П. П.. Последната
имала сключен ***.
На 12.07.2020 г. около 17:00 часа на работа в ресторант „***“ в с. ***
била жалбоподателката П.. На същата дата в късния следобед в центъра на
селото се събрали непълнолетните лица И.А. И., Н.Д.Д., А.Р.К., ИЛ. АНГ.
ИВ. и С.Т.Б.. Скоро към тях се присъединила и свид. Н. Н. К.. Тя предложила
да закупи бутилка с уиски и да ги почерпи. Останалите отговорили, че не
пият уиски, но въпреки това свид. К. отишла до ***, в който ***
жалбоподателката П., и поискала да си купи една бутилка уиски.
Жалбоподателката П. я попитала дали ще имат гости и къде ще пият. След
като разбрала, че това няма да е в заведението, П. продала на свид. К. един
брой уиски „Блек рам“ от един литър и пластмасови чаши. Жалбоподателката
съзнавала, че свид. К. не била навършила 18-годишна възраст, но въпреки
това й продала алкохолната напитка. Тя издала фискален бон за извършената
покупка, който свид. К. оставила в заведението и излязла. След К. в ***
влезли А.Р.К. и ИЛ. АНГ. ИВ., които си закупили бира, отново продадена им
от жалбоподателката П.. След това цялата изброена група от непълнолетните
лица се отправила към двора на детската градина в селото, където седнали на
стълбите и започнали да консумират закупения алкохол - момчетата пиели
бира, а свид. К. отворила бутилката уиски, няколко пъти си сипала в
2
пластмасова чаша, като изпивала съдържанието на чашата наведнъж.
Останалите деца я предупредили, че може да й стане лошо, но свид. К.
отговорила, че всеки път пиела по този начин. След като изпила повече от
половината от бутилката с уиски, на свид. К. й прилошало, тя паднала на
земята и тогава И.А. И. се обадил на баща й - свид. Н.И.К.. Последният дошъл
и прибрал дъщеря си. Тъй като тя продължила да не се чувства добре, свид. К.
сигнализирал на ЕЕН: 112. На 13.07.2020 г. в 01:38 часа свид. К. била приета
в Клиниката по педиатрия на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, където била
констатирана алкохолна интоксикация. Свидетелката К. била изписана на
следващия ден.
Свидетелят К. успял да разбере къде живее жалбоподателката П. и
отишъл да разговаря с нея. Пред него първоначално тя отричала да е продала
алкохолна напитка на дъщеря му, но накрая признала, като казала, че си
вършела работата и не можела да отговаря какво правят чуждите деца.
За случая свид. К. подал жалба в Районна прокуратура – Пловдив и в РУ
Хисаря при ОДМВР-Пловдив. Двете жалби били обединени в една преписка,
по която на 30.09.2020 г. прокурор при Районна прокуратура – Пловдив
постановил отказ да се образува наказателно производство, като материалите
били изпратени по компетентност на началника на РУ Хисаря.
Преписката била получена в РУ Хисаря при ОДМВР-Пловдив на
12.10.2020 г.
На 27.11.2020 г. свид. К.Т.И. – ***, съставил акт за установяване на
административно нарушение с бл. № 840845 против жалбоподателката П. в
нейно присъствие и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на
жалбоподателката срещу разписка.
На 15.12.2020 г. било издадено обжалваното в настоящото производство
наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства и на писмените доказателства
по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. К.Т.И.. Същият потвърждава
авторството на съставения АУАН. Установява се от показанията на
свидетеля, че проверката е инициирана по подадена жалба с твърдения
жалбоподателката П. да е продала алкохолна напитка на дете. Свидетелят И.
пояснява, че преписките по жалбите, подадена пред районното управление в
град Хисаря и пред Районна прокуратура – Пловдив, били обединени, а актът
за установяване на нарушение е съставен след връщане на материалите от
прокуратурата. Установяват се още и обстоятелствата по съставянето и
3
предявяването на АУАН. Съдът ползва с доверие показанията на свид. И. като
вътрешно непротиворечиви и добросъвестно дадени от незаинтересовано по
делото лице. Те намират подкрепа и в писмените доказателства по делото.
Дава се вяра и на показанията на свид. Н. Н. К., като от тях се
установяват времето и мястото на деянието, вида на закупената стока -
бутилка уиски, мястото, от което е закупила уискито - заведение в центъра на
с. *** като свидетелката сочи в селото да няма друго такова заведение, както
и самоличността на *** - жалбоподателката П., за която свид. К. изяснява, че
е познавала отпреди този случай. В показанията си свидетелката К.
възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприела като
очевидец, те намират подкрепа в събраните писмени доказателства –
епикриза, трудов договор. Показанията са последователни, вътрешно
непротиворечиви, в по-голямата си част се подкрепят и от показанията на
свид. Н.И.К.. В тази връзка съдът констатира, че между показанията на
посочените двама свидетели се наблюдава едно съществено противоречие
относно датата на събитията, за които те разказват. Свидетелката К. твърди,
че това се е случило на 12.07.2020 г., докато нейният баща посочва като дата
30.06.2020 г., когато К. е имала рожден ден. От показанията на свид. Н.И.К.
обаче се установява и че същата нощ след употребата на алкохол от свид. К.
тя е била приета в Клиниката по педиатрия при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД.
От епиркизата, приложена на лист 36 от делото и издадена от същото лечебно
заведение, се установява, че свид. К. е хоспитализирана на 13.07.2020 г. в
01:38 часа. При тези факти съдът приема, че по констатираното противоречие
следва да бъде дадена вяра на показанията на свид. Н. Н. К. и от фактическа
страна приема, че продажбата на процесната бутилка уиски „Блек рам“ от
един литър е извършена на дата 12.07.2020 г., както заявява и свид. К. в
показанията си. Противоречието в показанията на свид. Н.И.К. следва да бъде
обяснено с нормалния процес на забравяне на определени обстоятелства,
предвид и отдалечеността във времето на неговия разпит спрямо
пресъздаваните обстоятелства. Това обаче не е основание да бъде отречена
доказателствената стойност на показанията му в останалата им част.
Показанията на този свидетел са изключително подробни, детайлни,
хронологически последователни и в останалите си части /освен датата/ също
се подкрепят от останалия събран доказателствен материал. Така от
показанията на свид. К. съдът установява съдържанието на неговия разговор с
жалбоподателката П., както и че пред него тя в крайна сметка е признала да е
извършила продажбата на алкохолната напитка на дъщеря му /на свид. К./,
както и че е разбирала, че последната няма навършени 18 години, но въпреки
това й е продала бутилката уиски.
От епикриза на Н. Н. К. от Клиника по педиатрия при УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД (лист 36 от делото) се изяснява, че свид. К. е хоспитализирана
на 13.07.2020 г. в 01:38 часа по повод алкохолна интоксикация, като е
изписана на 14.07.2020 г.
4
От трудов договор № *** (лист 56 от делото) се установява, че
жалбоподателката П. полага труд при *** на длъжност ***, считано от
03.01.2020 г.
От удостоверение за раждане на Н. Н. К. (лист 61 от делото) се изяснява,
че същата е родена на дата *** г.
От постановление за отказ да се образува наказателно производство по
прокурорска преписка № 6449/2020 г. по описа на РП – Пловдив (лист 81-83
от делото) се установяват фактът на постановения отказ и неговата дата –
30.09.2020 г.
От писмо с вх. № 19125/16.04.2021 г. от началник на РУ Хисаря при
ОДМВР – Пловдив (лист 84 от делото) се изяснява, че материалите по пр.
преписка № 6449/2020 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив са
получени в РУ Хисаря на дата 12.10.2020 г.
От Заповед рег. № З-9715/30.11.2010 г. на директора на ОДМВР –
Пловдив (лист 14-15 от делото) се установява, че наказателното
постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, действало в
рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При издаването на обжалваното наказателно постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на
защита и представляващи основание за неговата отмяна. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен
орган и в предвидените за това срокове.
В тази връзка неоснователно е възражението за съставянето на АУАН
след изтичането на тримесечен срок от откриването на нарушителя. Съдът
обръща внимание, че настоящата хипотеза попада в приложното поле на
разпоредбата по чл.36, ал.2 от ЗАНН, съгласно която
административнонаказателното производство се образува без приложен акт,
когато прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е
препратил преписката на наказващия орган. Именно такава е и процесната
хипотеза, като след постановения отказ от 30.09.2020 г. да се образува
наказателно производство (лист 81-83 от делото), материалите по преписката
са изпратени на началника на РУ Хисаря при ОДМВР-Пловдив по
компетентност. В този случай, за да запази производството законосъобразния
си ход, следва наказателното постановление да бъде издадено в шестмесечния
срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, който обаче започва да тече от получаването на
материалите по преписката от административнонаказващия орган. По делото
5
се установява този срок да е спазен. Отказът за образуване на наказателно
производство е постановен на 30.09.2020 г., материалите са получено в РУ
Хисаря на 12.10.2020 г. съгласно писмото на лист 84 от делото, а
наказателното постановление е издадено на 15.12.2020 г.
Досежно възраженията за срока, в който е съставен АУАН, то
съставянето на такъв документ въобще не е било дължимо в случая. Неговата
функция изпълнява постановлението на прокурора за отказ да се образува
наказателно производство. Функцията на АУАН е да удостовери възприетото
от контролния административен орган противоправно деяние (действие или
бездействие) по смисъла на чл.6 от ЗАНН, като свидетелства в качеството си
на официален документ за констатираните факти и съответните
обстоятелства, при които те са проявени. В случаите, при които е образувано
производство по реда на НПК или е извършена прокурорска проверка, всички
данни относно противоправното деяние (действие или бездействие),
констатираните факти и обстоятелствата, при които те са проявени,
писмените материали и иззетите вещи, ако има такива, се съдържат в
съответната преписка, като удостоверителните волеизявления относно тях са
обективирани в акта на прокурора, с който е отказано да се образува
наказателно производство.
Случаите, в които независимо от липсата на дължимост то все пак АУАН
е съставян от контролните органи, не са изолирани в практиката. Направено е
нещо „в повече“ – извършено е допълнително действие, което обаче не
поражда правно действие. Така например при съставянето на недължимия
АУАН не се прекъсва 6-месечният срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН и той не
започва да тече от датата на съставяне на акта, а запазва началния си момент,
който е получаване на преписката от наказващия орган. Този пример ясно
демонстрира, че дори и АУАН да е съставен в хипотеза по чл.36, ал.2 от
ЗАНН, той не поражда правно действие. В този смисъл твърдените от
жалбоподателя пороци при съставянето на акта са неотносими към
преценката за законосъобразността на произвдството. След като АУАН
въобще не е следвало да се съставя, то не е имало и предвиден срок за това
недължимо действие. Срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН, на който се позовава
жалбоподателката, е неприложим в случая. Няма как и да се приеме, че
АУАН е трябвало да бъде съставен в тримесечен срок от подаването на
жалбата от свид. К., тъй като към изтичането на този срок вече е имало
започната предварителна проверка от Районна прокуратура – Пловдив, по
която все още не е бил постановен отказът за образуване на наказателно
производство. В този смисъл не е имало основание прибързано да се ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, преди да
бъде изяснен въпросът дали са налице основания за търсене на ползващата се
с предимство наказателна отговорност.
В заключение следва да се посочи, че дори и в случаите, когато
6
съставянето на АУАН е недължимо, но въпреки това такъв акт е издаден от
контролните органи, това обстоятелство само по себе си не опорочава
съществено процеса и не представлява самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление. Извършена е дейност в повече от
необходимата според конкретната ситуация и именно поради това евентуални
пороци при съставянето на АУАН, включително досежно неприложимия в
случая срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, са изначално неотносими към
законосъобразността на НП. В този смисъл е и трайната съдебна практика -
Решение № 2367 от 20.11.2019 г. по к.а.н.д. № 2207/2019 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2468 от 14.11.2013 г. по к.а.н.д.
№ 2279/2013 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 1501 от 25.07.2016 г. по к.а.н.д. № 1236/2016 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив.
На следващо място неоснователно е и възражението за допуснато
съществено процесуално нарушение поради липса на посочен точен час при
описанието на деянието. Съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН наказателното
постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено.
Следователно при описанието на времето на извършване на нарушението
задължителен реквизит е датата, но не и часът на неговото извършване. В
обжалваното наказателно постановление е прието, че деянието е осъществено
на 12.07.2020 г. в периода между 20:00 часа и 22:00 часа. Така направеното
описание досежно времето на извършване на нарушението съдът намира за
надлежно, законосъобразно и в пълнота отговарящо на изяснения стандарт по
ЗАНН. В постановлението има посочена конкретна дата на нарушението
/12.07.2020 г./ и само по себе си това се явява достатъчно, за да бъде охранено
правото на защита на жалбоподателката. Посоченият времеви интервал от два
часа - между 20:00 ч. и 22:00 ч., не само че не нарушава правото на защита на
дееца, но дори сочи на положена завишена грижа, за да бъде уведомена
жалбоподателката за характеристиката време на извършване на деянието. В
случаите, когато точният час на нарушението е задължителен реквизит на
съдържанието на санкционния акт, това е изрично предвидено в нормативната
уредба. Така съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП в електронния фиш задължително
се вписва точният час на извършване на нарушението. Подобно нормативно
изискване по отношение на наказателното постановление липсва, поради
което отсъствието на незадължителен реквизит като часа на нарушението не
засяга неговата законосъобразност. В този смисъл е и трайната съдебна
практика, като съгласно Решение от 25.03.2011 г. по к.а.н.д. № 326/2011 г. на
Административен съд – Пловдив комбинацията от дата и място на
извършване на нарушението е достатъчна за недвусмислената
индивидуализация на времевия порядък на осъществяване на деянието и
конкретизация на фактическата обстановка. Посочването на часа не е от
значение и за отчитането на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
7
Съдът не споделя и възражението срещу редовността на правната
квалификация на нарушението. Същото се обосновава с твърдение, че не е
посочено кое предложение на чл. 5б, ал. 3 от ЗЗД се твърди, че е нарушила
жалбоподателката П.. Настоящият съдебен състав приема, че е дадена пълна,
ясна и изчерпателна правна квалификация при определянето на нарушената
материалноправна разпоредба. Непосочването на предложения от законовите
разпоредби не представлява процесуално нарушение. Това е така, защото
правното основание се формулира с посочване на съответната правна норма.
Съгласно чл.26, ал.1 и ал.2 от Указ № 883 за прилагане на Закона за
нормативните актове всеки нормативен акт се състои от членове, като членът
може да се състои от алинеи, алинеята - от точки, а точката - от букви.
Прецизирането на правното основание чрез посочване на структурни единици
от по-ниско ниво каквито са отделните изречения, предложения, хипотези
или думи, няма правно значение. Използването им в теорията и съдебната
практика е факултативно и има за цел единствено поясняване на изложението,
без да е отговор на нормативно предписание и без да създава общо
задължение за конкретизиране на отделните хипотези на правната норма. В
този смисъл е трайната практика на съдилищата - така Решение № 10289 от
23.11.2005 г. на ВАС по адм. дело № 3397/2004 г.; Решение № 200 от
21.05.2014 г. по нак. дело № 574/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение
№ 2157 от 22.10.2014 г. по к.а.н.д. № 1782/2014 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив. В обстоятелствената част на наказателното
постановление ясно и недвусмислено е описано, че деянието е осъществено в
проявната му форма „продажба“ и че видът на продадената стока е
„алкохолна напитка“, поради което затруднение пред адекватното
организиране на защитата за жалбоподателката няма, а направената правна
квалификация на деянието изцяло съответства на установените по делото
факти. По тези съображения настоящият съдебен състав приема за
неоснователни всички направени възражения за допуснати съществени
процесуални нарушения.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че
жалбоподателката П. е извършила административното нарушение по чл.5б,
ал.3 от ЗЗД. От обективна страна на 12.07.2020 г. в с. Старо Железаре, обл.
Пловдив в ***, стопанисван от „Негида-Крис-2009“ ЕООД П. е продала
алкохолна напитка - бутилка уиски „Блек рам“ от един литър, на детето Н. Н.
К., ЕГН: **********. Съдът при доказателствения си анализ вече изложи
съображенията, по които приема за несъмнено доказано, че нарушението е
извършено на 12.07.2020 г. Доказано е и мястото на деянието – в с. Старо
Железаре, в ***, в който *** жалбоподателката П., стопанисван от търговеца
„Негида-Крис-2009“ ЕООД. Авторството на деянието от страна на
жалбоподателката П. съдът приема за доказано от показанията на свидетелите
Н. Н. К. и Н.И.К.. Свидетелката К., която е очевидец, заявява, че бутилката
уиски й е продадена именно от жалбоподателката П., която тя познавала и
8
отпреди това. Свидетелят К. не е бил очевидец, но в проведения разговор с
жалбоподателката след деянието тя е признала пред него, че е продала
алкохолната напитка на ***. В този смисъл показанията на свид. К. подкрепят
и служат за проверка на тези на свид. К. и от техния съвкупен анализ съдът
приема за доказано, че именно жалбоподателката П. е извършила процесното
нарушение. Изпълнителното му деяние се изразява в извършената продажба
на алкохолна напитка на дете. В тази връзка съгласно чл.2 от ЗЗД дете по
смисъла на този закон е всяко физическо лице до навършването на 18 години.
Към момента на деянието свид. К., за която се установи да е родена на *** г.,
не е била навършила 18-годишна възраст и същата е дете по смисъла на
Закона за закрила на детето. Продадената й бутилка уиски „Блек рам“
представлява алкохолна напитка, което обстоятелство не е спорно по делото.
Уискито представлява спиртна напитка съгласно категоризацията по раздел I
от глава девета на Закона за виното и спиртните напитки. Съдът намира, че
установеното по делото поведение на жалбоподателката се квалифицира от
правна страна като продажба на алкохолна напитка на дете, което е годна
форма на изпълнителното деяние на нарушението по чл.5б, ал.3 от ЗЗД. От
показанията на свид. Н. Н. К. се установява, че тя е заплатила цената на
бутилката уиски, срещу което насреща е получила поисканата вещ,
представляваща алкохолна напитка. В този момент – с осъществяване на
изпълнителното деяние, нарушението е било довършено от обективна страна.
Същото е формално и не включва в състава си настъпването на определен,
вредоносен резултат.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че за разлика от състава
на престъплението по чл. 193, ал. 2 от НК, то за съставомерността на
нарушението по чл. 5б, ал. 3 от ЗЗД не се изисква продажбата на
ненавършилия пълнолетие да е за лична употреба, нито деецът да съзнава
това. При липсата на съзнание у дееца за лична употреба от детето, която е
констатирана в постановлението за отказ да се образува наказателно
производство, деянието губи престъпния си характер, но остава съставомерно
като административно нарушение. Това е така, защото обществената опасност
на административното нарушение произтича от самия факт на предлагането
или на извършената продажба на алкохолна напитка на дете. Виновното
осъществяване на този факт е достатъчно основание да се ангажира
административнонаказателната отговорност на дееца. В този смисъл е
съдебната практика по посочените правни норми - така Решение от
15.07.2015 г. по к.а.н.д. № 10207/2015 г. на Административен съд – Велико
Търново; Решение № 162 от 10.02.2021 г. по к.а.н.д. № 48/2021 г. на
Административен съд – Варна.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му жалбоподателката е
формирала представа за проявлението в обективната действителност на
всички признаци от състава на нарушението, но въпреки това е пристъпила
9
към неговото осъществяване. Съзнавала е, че стоката, която е продала на
свид. К. – 1 брой бутилка уиски „Блек рам“ от един литър, представлява
алкохолна напитка, както и че купувачът не е бил навършил 18-годишна
възраст. Освен че това обстоятелство е видимо и чисто визуално, то в случая
субективната съставомерност на деянието не почива само на предположения.
От показанията на свид. К. се установява, че пред него жалбоподателката е
заявила, че е съзнавала, че продава алкохолната напитка на дете, но тя не
можела да отговаря за чуждите деца и дали те пият алкохол, а просто си
вършела работата.
При доказано извършване на административното нарушение съдът
намира за правилен извода на АНО, че конкретното деяние не представлява
хипотеза на маловажен случай. По делото не се установяват никакви
обстоятелства, обосноваващи по-ниска степен на обществена опасност на
поведението на жалбоподателката П. спрямо обикновените случаи на
нарушения от този вид. Доказа се, че продадената на детето /свид. К./
алкохолна напитка е била и употребена от нея, за което се каза, че не е
задължителен признак от състава на нарушението, санкциониращо самия
факт на извършената продажба на такъв вид стока на ненавършило
пълнолетие лице. Доказа се и че в резултат от продажбата на алкохолната
напитка свид. К. е употребила част от нея, след което се е почувствала зле и
се е наложило да бъде потърсена медицинска помощ, като същата вечер е
била хоспитализирана в Клиника по педиатрия при УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД. Тези обстоятелства завишават обществената опасност на конкретното
деяние. Те не са нито задължителна, нито типична последица за нарушението
по чл.5б, ал.3 вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД, поради което проявлението им в случая
сочи, че конкретното деяние е с достатъчно висок интензитет на обществена
опасност, който да оправдае ангажирането на административнонаказателната
отговорност на дееца - жалбоподателката П..
За така извършеното административно нарушение на основание чл.45
ал.1 от ЗЗД е предвидено административно наказание „глоба“ в размер от
2000 до 4000 лева. Правилно е определена приложимата санкционна
разпоредба, доколкото по делото се установява, че деянието не подлежи на
по-тежко административно наказание по специален закон, нито съставлява
престъпление, за което има постановен изричен отказ за образуване на
наказателно производство. При определяне на размера на наказанието по
аргумент от чл.27, ал.2 от ЗАНН следва да се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. В конкретния случай административнонаказващият орган е
наложил наказание „глоба“ от 2000 лева, която е в минималния предвиден
размер за този вид административни нарушения. Настоящото производство е
образувано по жалба на наказаното лице и съдът не разполага с правомощие
да отегчава положението му със съдебното решение. Същевременно съгласно
10
чл.27, ал.5 от ЗАНН не се допуска определяне на наказанието глоба под
предвидения най-нисък размер. Съдът намира така наложеното наказание за
справедливо, съобразено с характеристиките както на деянието, но така също
и не дееца. Следователно не е допуснато нарушение нито при определянето,
нито при индивидуализацията на административното наказание.
По гореизложените съображения жалбата се явява неоснователна, а
наказателното постановление е законосъобразно и обосновано, поради което
то трябва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и неоснователността на жалбата право на
вземане за разноски възниква единствено за административнонаказващия
орган, който не е поискал овъзмездяване на сторени разноски, нито е доказал
такива. По тези съображения разноски не следва да се присъждат в полза на
никоя от страните.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 209/2020 от 15.12.2020
г., издадено от П.П.А. – ***, с което на П. П. П., ЕГН: **********, с адрес:
*** на основание чл.45, ал.1 от Закона за закрила на детето е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева за
нарушение по чл.5б, ал.3 от Закона за закрила на детето.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11