Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Елин Пелин, 28.04.2023 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр. дело № 858/2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”, ЕИК………. със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, Столична община, район……, бул. ……………. № …, БенчМарк Бизнес Център срещу В.А.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска признаване за установено, че дължи по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД 448/2020 г. на РС Елин Пелин сумата от: 7,67 лева, представляваща 1/3 част от наследствена квота, от сбор на вземания по 6 фактури за ел. енергия, издадени от 14.09.2018 г. до 31.01.2019 г. на обща стойност от 23,03 лева. Ищецът твърди, че по ЧГД 448/2020 г. на РС Елин Пелин на 07.08.2020 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за издадени в периода от 01.07.2018 г. до 20.02.2019 г. 19 бр. фактури за обект в с. Д. с кл. номер ……., но настъпили обстоятелства, поради които ищецът поддържал вземането само за фактурите от 14.09.2018 г., 16.10.2018 г., 15.11.2018 г., 14.12.2018 г., 16.01.2019 и 31.01.2019 г. на обща стойност 23,03 лева, a ответницата дължала само 1/3 от тях или 7,67 лева, тъй като била наследник на починалия абонат Д.Д.Г. Твърди, че дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа не е обвързана от потреблението на енергия, като имало аналогични казуси - Решение № 7927 от 31.10.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 817/2015 г.; Решение № 1347 от 2.03.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 11547/2017 г., Решение № 46 от 6.03.2015 г. на РС - Петрич по гр. д. № 644/2014 г., Решение № 312 от 2.07.2015 г. на РС - Кюстендил по гр. д. № 931/2014 г. Твърди, че В.А.Г. не била материално затруднена.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответницата В.А.Г., като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, в който се оспорва основателността на исковете.

В съдебно заседание ищецът не се представлява.

В съдебно заседание ответницата В.А.Г. не се явява и не се представлява.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от приложеното ЧГД 448/2020 г. на РС Елин Пелин, че на 07.08.2020 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено В.А.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ……. със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, Столична община, район ….., бул. „……….” № …. БенчМарк Бизнес Център, сумата от 24,32 лева, главница; 6,06 лева, лихва от 28.09.2017 г. до 23.07.2020 г., ведно със законна лихва от 06.08.2020 г., както и разноски, като е посочено, че вземането е 1/3 от неплатени задължения за мрежови услуги - достъп до разпред. мрежа за брой дни предоставен мощност 6 кВт в периода от 01.07.2018 г. до 20.02.2019 г. по 19 бр. фактури за обект в с. Д. с кл. номер …………. Заповедта е била връчена на 24.08.2020 г. на В.А.Г., а на 03.09.2020 г. е постъпило възражение, поради което на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си. Съобщението е получено от заявителя на 30.09.2020 г., а на 28.10.2020 г. по пощата е подаден искова молба, по която е образувано настоящето гр. дело № 858/2020 г. на РС Елин Пелин. С определение от 15.12.2020 г. в сила от 29.01.2021 г. по ЧГД 448/2020 г. на РС Елин Пелин е обезсилена издадената заповед в частта за 6,06 лева, лихва от 28.09.2017 г. до 23.07.2020 г., както и за главница за разликата от 7,67 лева до 24,32 лева, а „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД е осъдено да заплати на адв. Б. сумата от 224 лева за адвокатски хонорар.

Според служебна бележка от 04.01.2010 г., издадена от „ЧЕЗ Разпределение България” АД за това, че жил. Сграда в с. Д., абонат Д. Д. Г., сключен договор Р200014885/09.11.2009 г. с разрешена мощност 6 кВт, ниво на напрежение 220 волта. Представени са справка за заявление с вх. 812997/29.12.2008 г. на Д. Д. Г. за сключване на договор за присъдиняване, разрешение за строеж 243 без дата, констативен протокол 0565764 за нов абонат и монтиране на електромер с фабричен номер 02264281. Представен е изпълнителен лист за трето по делото лице М. Д. Ц.

Според констативен протокол № 1117032  от 09.01.2012 г. на  „ЧЕЗ Разпределение България” АД абонатен номер ……… с потребител Д.Г. е бил демонтиран електромер с фабричен номер………… и не е отбелязано монтиране на нов.

Представени издадените от ищеца фактури от 14.09.2018 г., 16.10.2018 г., 15.11.2018 г., 14.12.2018 г., 16.01.2019 и 31.01.2019 г.,  за клиентски  №………. абонатен номер ………….. на Д.Д.Г., според които в периода от 14.09.2018 г. до 31.01.2019 г. за достъп до разпред. мрежа за определени дни предоставен мощност 6 кВт е начислена съответно сумата от: 3,88 лева с ДДС (3,23 лева без ДДС); 4,01 лева с ДДС (3,34 лева без ДДС); 4,01 лева с ДДС (3,34 лева без ДДС); 4,01 лева с ДДС (3,34 лева без ДДС); 4,01 лева с ДДС (3,34 лева без ДДС); 3,11 лева с ДДС (2,59 лева без ДДС).

Представена е справка от СВ Елин Пелин за трето по делото лице Д. Д. Г.

Представени са общи условия на договорите за използване на електрическите мрежи на  „ЧЕЗ Разпределение България” АД, за които е посочено, че са одобрени с решение 07.11.2007 г. и изм. с решение от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, сертификат от Телеграф за публикуване на 26.11.2007 г. на ОУ на „ЧЕЗ Електро България” АД.

Представени са незаверени и обезличени преписи от решение от 10.01.2020 г. по гр. д.  298/2019 г. на РС Елин Пелин и решение от 01.07.2020 г. по гр. д. 211/2020 г. на Софийски окръжен съд.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Искът по чл. 422 ГПК е специален установителен иск, с който се цели установяване на съществуването на вземане, претендирано по реда на заповедното производство. Искът е положително установителен и съгласно разпределяне на доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже, че вземането съществува и че е изискуемо, както и юридическият факт, от който произтича вземането и неговия размер.  С доклада по чл. 146 ГПК в тежест на ищеца е възложено да докаже исковете по основание и размер, а именно: възникването на облигационно отношение по договор за продажба на електрическа енергия, твърдяното присъединяването на обекта към електропреносната мрежа и размера на дължимите суми наличието на валидно възникнало вземане срещу ответника в размера на претендираните суми.

Предявеният иск е допустим с оглед наличието на правен интерес за ищеца да установи вземането си след подадено от ответника възражение. В законоустановеният едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил установителен иск за съществуване на вземането си по чл. 422 ГПК.  

Съдът намира, че по делото остана недоказано качеството на потребител/клиент на електрическа енергия на ответницата по делото В.А.Г.. По делото не са представени никакви доказателства, че ищцата В.А.Г. е наследник на сочения за абонат Д. Д. Г., а се представят такива за трети по делото лица - справка от СВ Елин Пелин за Д. Д. Г. и изпълнителен лист срещу М. Д. Ц.

С приетите с решение на ДКЕВР /обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г. / Правила за търговия с електрическа енергия се регулира пазарът на електрическа енергия. В чл. 11, ал. 1, т. 1 от ПТЕЕ е регламентиран договорът за достъп до електропреносната мрежа и предоставяне на системни услуги, който съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ПТЕЕ има за предмет предоставянето на услугата „достъп до електропреносната мрежа“ и на системни услуги и се сключва между независимия преносен оператор, от една страна, и крайни клиенти, присъединени към електропреносната мрежа, от друга страна. Такъв договор по делото не е представен, като това е в доказателствена тежест на ищеца. Представени са служебна бележка и справка за заявление на абонат Д. Д. Г., но ищецът твърди, че последният е починал.

Съгласно нормата на чл. 92 ЗЕ (изм. и доп. – ДВ, бр. 74 от 2006 г., изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) страни по сделките с електрическа енергия са: обществен доставчик на електрическа енергия; краен снабдител на електрическа енергия; производител; краен клиент; оператор на електропреносната мрежа; оператор на електроразпределителна мрежа; търговец на електрическа енергия; доставчик от последна инстанция; координатор на балансираща група; оператор на борсов пазар на електрическа енергия. Понятието „краен клиент“ е определено в § 1, т. 27г (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) като клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, а понятието „клиент“ – в § 1, т. 27б (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) като клиент на едро или краен клиент на енергия или природен газ, включително предприятие за природен газ, което купува природен газ. Следва да се съобрази и дефиницията, дадена в § 1, т. 33а (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), според която „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Според § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г. / „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Според § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.); „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството.

Присъединяването към електроразпределителната мрежа е уредено в ЗЕ и Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЕ операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на клиент на електрическа енергия, разположен на съответната територия, който има изградени електрически уредби, изпълнил е условията за присъединяване и е сключил писмен договор за присъединяване с оператора на електропреносната мрежа, съответно с оператора на електроразпределителна мрежа, по цена за присъединяване. Съгласно параграф 1, т. 15 от ДР на ЗЕ „достъп“ е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба, т. е. цената за достъп се плаща за поддържането на мрежата и принципната готовност за престиране на електрическа енергия.

Според чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител. Според чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ в редакцията му ДВ, бр. 39 от 2014 г., бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.2015 г., мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Всички потребители на електрическа енергия дължат цена за достъп до електроразпределителната мрежа, изрично предвидена като компонента в чл. 28, ал. 2 от Правилата за търговия с електрическа енергия, но с Решение Ц-17 от 28.06.2012 г. на ДКЕВР е разграничен начинът на образуване на цената и условията за нейната дължимост по отношение на битовите и стопанските клиенти, като е прието, че цената за достъп за небитовите потребители не зависи от потребеното количество енергия, а от ангажирания от обекта капацитет на мрежата. Обратно за битовите клиенти заплащането на цена за достъп до електроразпределителната мрежа зависи и се дължи в зависимост от количеството потребена енергия. Сочените от ищеца решения не са задължителна съдебна практика и се отнасят за небитови потребители - Решение № 7927 от 31.10.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 817/2015 г.; Решение № 1347 от 2.03.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 11547/2017 г., Решение № 46 от 6.03.2015 г. на РС - Петрич по гр. д. № 644/2014 г., Решение № 312 от 2.07.2015 г. на РС - Кюстендил по гр. д. № 931/2014 г. Съобразно решение № Ц-25/29.07.2013 г. на ДКЕВР е прието, че считано от 01.08.2013 г. всички небитови клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа, следва да заплащат цена за достъп в размер на 0,01628 лв./квт/ден. Нормата на чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия и така формулираното решение на регулатора за определяне на цената за достъп до електроразпределителната мрежа сочат, че дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа не е обвързана с потреблението на електроенергия, а само с предоставената мощност или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата.

По делото не е установено до процесния обект да е предоставяна мощност, а според констативен протокол № 1117032  от 09.01.2012 г. на  „ЧЕЗ Разпределение България” АД абонатен номер ……. с потребител Д. Г. е бил демонтиран електромер с фабричен номер ……. и не е отбелязано монтиране на нов.

По горните съображения предявеният установителен иск за дължимостта на сумата от 7,67 лева, представляваща 1/3 част от наследствена квота, от сбор на вземания по 6 фактури за ел. енергия, издадени от 14.09.2018 г. до 31.01.2019 г. на обща стойност от 23,03 лева, следва бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

Съгласно задължителните указания дадени с ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда иска предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В конкретния случай, длъжникът – ответник в заповедното производство е представляван от адвокат. Съгласно чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, адвокатът оказал безплатна адвокатска помощ на лицата по ал. 1 има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2, като в този случай насрещната страна следва да бъде осъдена да го заплати. В заповедното производство е представен договор за правна защита и съдействие от 25.08.2020 г., в който адвокатът и клиентът са декларирали, че се предоставя безплатна правна помощ на материално затруднено лице по ч. гр. д. № 448/2020 г. на РС Елин Пелин. Съгласно трайната практика на ВКС (определение № 135 от 17.09.2016 г. по гр. д. № 1235/2016 г., определение № 121 от 1.02.2016 г. по гр. д. № 5525/2015 г., определение № 616 от 5.06.2017 г. по гр. д. № 5089/2016 г.) правото на възнаграждение в хипотезата на чл. 38 ЗА възниква за адвоката и за това следва да са налице следните предпоставки: да е оказана безплатна адвокатска помощ на лица, посочени в чл. 38, ал. 1 ЗА и в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. Нито адвокатът, оказващ правната помощ, нито страната, на която тя е предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а именно, че лицето на което се оказва помощта, попада в една от изброените в чл. 38, ал. 1 ЗА категории лица. Достатъчно е да се представи договорът за правна помощ и в него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл. 38 ЗА.

В случая с определение от 15.12.2020 г. в сила от 29.01.2021 г. по ЧГД 448/2020 г. на РС Елин Пелин е обезсилена издадената заповед в частта за 6,06 лева, лихва от 28.09.2017 г. до 23.07.2020 г., както и за главница за разликата от 7,67 лева до 24,32 лева, а „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД е осъдено да заплати на адв. Б. сумата от 224 лева за адвокатски хонорар.

С оглед това съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. Б. за възнаграждението в размер на  76 лева за оказана безплатна правна помощ и съдействие на В.А.Г. в заповедното производство по ч. гр. д. № 448/2020 г. на РС Елин Пелин.

В исковото производство ответницата В.А.Г. е представлявана безплатно от пълномощник, видно от договора за правна защита и съдействие от 23.11.2020 г., поради което на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. Б. за възнаграждението сума в размер на 300,00 лева, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Неоснователни и недоказани са възраженията, че ответницата В.А.Г. не е материално затруднена, тъй като няма доказателства за имущественото й състояние. Съдът намира, че от представените доказателства по делото не се установява ответницата В.А.Г. да е била в състояние да плати адвокатски хонорар. Представена е справка от СВ Елин Пелин за трето по делото лице Д. Д. Г.. Няма основание за намаление на размера на адвокатско възнаграждение, като същото е в минималния размер  от 300 лева по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не може да се приеме за прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно трайната практика на ВКС (определение № 135 от 17.09.2016 г. по гр. д. № 1235/2016 г., определение № 121 от 1.02.2016 г. по гр. д. № 5525/2015 г., определение № 616 от 5.06.2017 г. по гр. д. № 5089/2016 г.) правото на възнаграждение в хипотезата на чл. 38 ЗА възниква за адвоката и за това следва да са налице следните предпоставки: да е оказана безплатна адвокатска помощ на лица, посочени в чл. 38, ал. 1 ЗА и в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. Нито адвокатът, оказващ правната помощ, нито страната, на която тя е предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а именно, че лицето на което се оказва помощта, попада в една от изброените в чл. 38, ал. 1 ЗА категории лица. Достатъчно е да се представи договорът за правна помощ и в него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл. 38 ЗА.

С оглед гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Електрохолд Продажби“ ЕАД (със старо наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”), ЕИК ……със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, Столична община, район……., бул. „……………..” № ….., БенчМарк Бизнес Център срещу В.А.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, за признаване за установено, че дължи по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД 448/2020 г. на РС Елин Пелин сумата от: 7,67 лева, представляваща 1/3 част от наследствена квота, от сбор на вземания по 6 фактури за ел. енергия, издадени от 14.09.2018 г. до 31.01.2019 г. на обща стойност от 23,03 лева.

ОСЪЖДА „Електрохолд Продажби“ ЕАД (със старо наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”), ЕИК ………., със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, Столична община, район ….., бул. „…………..” № …, БенчМарк Бизнес Център ДА ЗАПЛАТИ на  адв. К.И.Б. от РАК, ЕГН **********, с адрес: ***, офис партер, сумата от 76 лева на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна правна помощ и съдействие на В.А.Г. в заповедното производство по ч. гр. д. № 448/2020 г. на РС Елин Пелин.

ОСЪЖДА „Електрохолд Продажби“ ЕАД (със старо наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”), ЕИК…….., със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, Столична община, район …….., бул. „………..” № …., БенчМарк Бизнес Център ДА ЗАПЛАТИ на  адв. К.И.Б. от РАК, ЕГН **********, с адрес: ***, офис партер, сумата от 300 лева на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна правна помощ в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: