Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 400
гр. Русе,1.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе, Гражданска
колегия, в публичното заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ Г.
ЧЛЕНОВЕ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от съдия Атанасова в. гр. д. № 654 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Е. - П. П.“ АД,
ЕИК ********* чрез адв. Е.К. *** против Решение № 1318/22.07.2019 г.,
постановено по гр. д. № 1052/2019 г. на Русенския районен съд, с което е прието
между страните, че Д.М.Г. и Н.К. *** не дължат на „Е. - П.П.“ АД, ЕИК *********
сумата в размер на 8907,25 лв по фактура № ********** от 6.02.2019 г. за начислена електроенергия за
клиентски № ********** и върху него са възложени направените по делото
разноски. Твърди, че решението е незаконосъобразно и поради това неправилно поради
нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което
предявеният срещу него иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемите страни Д.М.Г. и Н.К. ***, чрез
адв. И.Д. ***
са депозирали отговор на въззивната жалба по реда и в срока по чл. 263 ГПК, с
който вземат становище за нейната неоснователност и искат тя да не се уважава.
Искат решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират
разноски.
Въззивната
жалба е подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
При
извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно.
Предявеният иск е с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК - за признаване на установено по отношение на
ответното дружество, че ищците не дължат 8907,25 лв по фактура № ********** от 6.02.2019 г., представляваща начислена
електроенергия за обект, находящ се в с. И., обл. Р., ул.
„Х.К.“ № *, с клиентски № ********** и абонатен № **********. От приложените по
делото писмени доказателства се установява, че титуляр на партидата за този
имот е Д.Д. С., която е починала на 1.02.2017 г. и на чието име е издадена и
процесната фактура, както и всички предхождащи я документи по извършената от
ответника проверка на СТИ в този обект. Същевременно, безспорно е установено,
че на 12.09.2014 г. Д. Д. С. е продала на Д.М.Г. /първата ищца/ процесния имот, която е била негов
собственик до 20.02.2018 г., когато от своя страна го продала на Н.К.К. /вторият ищец/. Последният, като
собственик на имота към датата на подаване на исковата молба, има правен
интерес от водене на предявения отрицателен установителен иск, произтичащ
от качеството му на потребител и от обвързаността му с Общите условия на
ответника, регламентиращи възможност за едностранното спиране на
електрозахранването в имота му. Условие за надлежното
упражняване на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК е наличието на извънсъдебен спор между
страните за дължимостта на процесните суми, какъвто по отношение на
ищцата Д.М.Г. липсва. Поради това, съдът намира, че за нея не е налице правен интерес от водене на настоящия иск, същият е недопустим,
което налага
решението в частта, с която е уважен предявеният от нея отрицателен
установителен иск за недължимост на сумата в размер на 5558,40 лв. с вкл. ДДС по
фактура № ********** от 6.02.2019 г. за периода 7.07.2017 до 19.02.2018 г. да бъде обезсилено и производството по него да
бъде прекратено. Сумата е определена от настоящия състав съобразно посочените в
т. 7 от заключението на приетата по делото СТЕ цени за 29878 kWh ел. енергия, начислени за периода, през който собственик
на имота е била Д.Г..
При така формираният извод за
допустимост на предявения от ищеца Н.К.К. съдът дължи произнасяне по същество на спора.
Видно от Констативен протокол № 1701670/6.07.2018 г. при техническа проверка на СТИ, отчитащ електроенергията
в обекта на ищеца, извършена от служители на „Електроразпределение - Север“
АД на основание чл. 83 ЗЕ и ОУ на ДПЕЕЕМ на "Електроразпределение - Север"
АД е констатирано, че СТИ не
позволява да бъде софтуерно прочетен. Електромерът е демонтиран и на негово място
е монтиран нов. Иззетият електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана
с пломба № 482855. Посоченият констативен
протокол е съставен в отсъствие на абоната. Подписан е от актосъставителите и
от двама свидетели, посочени
с три имена.
От констативен протокол № 80/28.01.2019 г. на БИМ, ГД "Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел Русе се установява, че при софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала
енергия в тарифа 15.8.4 – 047830,1 kВтч, която не е
визуализирана на дисплея.Отбелязано е, че електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на ел. енергия, като същият не съответства на
техническите характеристики. Констатирано е също така, че отсъстват механични дефекти на кутията на
електромера, на клемите и на клемния блок. Налични били всички необходими
обозначения на табелката на електромера. Електромерът е с оценено
съответствие.
Съставено е становище за начисление на
електрическа енергия от 5.02.2019 г. в размер на 47 830 кВтч
за периода от 7.07.2017 г. до 6.07.2018 г., в което е посочено, че корекцията е извършена въз основа на софтуерно прочитане на паметта на СТИ, при
което е установено точното количество неотчетена ел. енергия.
Въз основа на цитираното становище е издадена фактура
№ **********/6.02.2019
г. на стойност 8907,25 лв. с ДДС, представляваща ел.
енергия за процесния период от 7.07.2017 г. до 6.07.2018 г.
От заключението на приетата по делото СТЕ, поддържано в съдебно заседание от
вещото лице Р. К., се установява, че процесният електромер е статичен, трифазен, тройнотарифен, произведен от „ISKRA EMECO“ Словения. Към момента на проверката е бил в срока си на метрологична
годност. Вещото лице е обяснило какво представляват отделните регистри и тарифи
на процесното СТИ. В случая, при измерване на потребената ел. енергия, уредът
следвало да отчита само по тарифа 15.8.1 – нощна тарифа, по 15.8.2- дневна
тарифа и по 15.8.3 – върхова тарифа, които били видими. Четвъртата тарифен регистър
15.8.4 не е активен и не се визуализира на дисплея. В случая със специален
софтуер по нея било отчетено количество ел. енергия в размер на 47 830 кВтч,
която енергия била преминала през СТИ, но без да може да се определи точният
период на потреблението й. Вещото лице е посочило, че уредът е препрограмиран,
което е довело до отчитане на част от преминалата през него електроенергия по
тарифа, която не е визуализирана на дисплея му. Дава заключение, че била
нарушена функционалността на СТИ. Паричното остойностяване на начислената
електроенергия е извършено според ценообразуването за съответните периоди и
математическите изчисления са точни. При изслушването му в о. с. з. на
3.07.2019 г. обяснява, че хипотетично е възможно електромерът да е бил монтиран
с тези показания по тарифа 15.8.4. Това можело да се провери като се изиска
електромера от Варна и се занесе в завода – производител или при вносителя,
където се съхраняват най-високите пароли за достъп. Обяснява още, че в паметта
му се запазват около 15 събития и ако случайно е спирал тока те могат да бъдат
изтрити, но според експерта не е невъзможно да се установи точно истината
относно манипулирането на електромера.
От страна на ответника са ангажирани гласни
доказателства – свидетелски показания на И. К., с. на „Е. С.” АД. Същият
заявява, че е участвал в проверката на процесния електромер, като положеният на
констативния протокол подпис бил негов. В конкретния случай електромерът не е
можел да бъде прочетен с лаптоп, поради което го демонтирали и монтирали нов.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
След изменението на ЗЕ от 2012 година вече
съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако
е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за предвиждане в ОУ на договорите на
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при
налични правила за
измерване на количеството ел. енергия
, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия.
В конкретния случай е налице
ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметки, доколкото в чл. 24 и чл. 25 от сега действащите ОУ на ответника е предвиден такъв. Последните не са представени по делото, но на съда е
служебно известно тяхното съдържание.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1,
т. 6 ЗЕ /в редакцията и́
след измененията в ДВ,
бр. 38 от 08.05.2018 г./,
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително реда
и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване, реда и начина за обслужване на средствата за
търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до
регистрираните от тези средства база данни. С измененията на
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ с ДВ,
бр. 41 от 21.05.2019 г. в разпоредбата отново фигурира
възможността за корекция при измерени показания в невизуализиран регистър на
СТИ. Преди тези изменения на ЗЕ обаче в разпоредбата на чл. 83 не фигурира възможност в ПИКЕЕ да бъдат уредени хипотези за
измерване на показания в невизуализиран регистър на СТЕ. Към настоящия момент разпоредбите на ПИККЕ, приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. /ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г./., са
отменени изцяло /с Решение № 1500/06.02.2017 г. на
ВАС, в сила от 14.02.2017 г. са отменени ПИКЕЕ с изключение на чл. 48 – чл. 51 и с Решение
№ 2315/2018 г. на ВАС, в сила от 23.11.2018 г. са отменени и
разпоредбите от чл. 48 до чл. 51 вкл. на ПИККЕ от 2013 г./. В отменените ПИКЕЕ не се съдържат разпоредби, които да
уреждат реда и начините на преизчисляване при неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър
на средството за търговско измерването. Поради това
се налага
извода, че изменението на разпоредбата на
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ касае бъдещите ПИКЕЕ, а именно одобрените от
КЕВР ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от
30.04.2019 г.), в които вече фигурира ред за преизчисляване на количеството
електрическа енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър
/чл. 1, ал. 1, т. 7, чл. 47, ал. 1, чл. 55/.
При
така изложеното, съобразявайки датата на извършената в конкретния случай проверка на СТИ – 6.07.2018 г., посочените
по-горе две Решения на ВАС, както и чл. 195, ал. 1 АПК, се налага извода, че съществуващите договорни
отношения между страните в настоящото
производство се регламентират от действащите Закон за енергетиката, ОУ по договора за
доставка и продажба на електроенергия, одобрени с решение № ОУ–061 от
07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 вкл. от ПИКЕЕ, обн. в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013
г. /отм./
Предвидените в ПИКЕЕ /отм./ хипотези, при които доставчикът на
електроенергия може да извърши корекция в сметката на потребителя, без да се
изисква изрично доказването на виновно поведение от абоната, са изчерпателно
изброени в разпоредбите на чл.
48 ПИКЕЕ от 2013 г. /действаща към момента на извършване на проверката/, а те са: липса на
СТИ, установено въз основа на метрологична проверка неточно
измерване/неизмерване на СТИ, промяна в схемата на свързване, надлежно
констатирани при извършена по реда на чл.
47 ПИКЕЕ /отменен към датата
на съставяне на КП/ проверка. В настоящия случай по
отношение на служебно начисленото количество електроенергия за посочения период
не е налице нито една от изброените хипотези. Не е
налице хипотезата на чл.
49 ПИКЕЕ, доколкото не е установена повреда или неточна работа на
тарифния превключвател на електромера. Електромерът
не е тип "SMART" и не е включен в системата за дистанционен отчет, поради
което не е възможно да се провери
дали е налице несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в информационната база данни за нея, т. е. не е налице и хипотезата на
чл. 50 ПИККЕ.
В допълнение към горното са налице и други нарушения
на процедурата за корекция, които дори при наличието на основание за нея, биха
довели до незаконосъобразно коригиране на сметката.
Принципите
на измерване на преминалото количество електрическа енергия също се регулират
от ПИКЕЕ, съобразно чл. 83, ал. 1,
т. 6 ЗЕ. С договора за присъединяване към
електрическата мрежа клиентите от дадената група избират тарифността на
измерване количеството електрическа енергия, като операторът на съответната
мрежа е длъжен да монтира измервателни уреди, които да съответстват на писмено
заявения избор на клиента. /чл. 11, ал. 1 ПИКЕЕ (отм.)/ Съобразно чл.
19, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи, в договора за
присъединяване се включват клаузи за тарифите за измерване на електрическата
енергия.
В противоречие с уговорените между
страните и регулираните от КЕВР тарифи и способи на отчитане на преминалата ел. енергия
ответникът претендира цена за технологични разходи по отчетена в „скрит“
/невизуализиран/ регистър енергия. От данните по делото не се
събраха доказателства ищците
да са се съгласявали с такъв начин на отчитане и
остойностяване на енергията, а и такъв не е законово регламентиран. Именно право на ползвателя на мрежата е да избира начина на
измерване на ползваната електрическа енергия между утвърдените тарифи, съобразно
предвиденото в чл. 15, т. 2 от действащите Общи условия на договорите за
пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север” АД /Одобрени
с Решение № ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР, изм. и доп. с Решение № ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР/.
В чл. 10, ал. 1 ПИКЕЕ /отм./ и чл. 32, ал. 2 от Наредба № 6
от 24.02.2014 г. е предвидено, че операторът на съответната мрежа е длъжен да
осигурява на страната, която купува електрическа енергия, възможност за контрол
на показанията на средствата за търговско измерване. Същевременно,
според чл. 662 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол /Изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ електромерът трябва да има показващо устройство -
електромеханичен регистър или електронен дисплей. Когато е
възможно, показващото устройство трябва да е видимо за потребителя и
действащата в момента тарифа трябва да е показана (индикирана). В случаите на няколко стойности,
представяни от единичен дисплей, трябва да е възможно показване на съдържанието
на всички съответни памети. При изобразяване на
паметта трябва да е възможно идентифицирането на всяка използвана тарифа.
Отчитането в скрития регистър е в
противоречие с подзаконовите нормативни актове. След като показанията се отчитат в „скрит“ регистър, няма как
потребителят да бъде информиран за консумираната от него ел. енергия и
за цената, която дължи за нея. Задължението за предоставяне
на информация на потребителя (за отчетената стойност на ел. енергията и за нейната цена) от страна на
доставчика е от ключово значение за този вид правоотношения и нарушаването му
винаги води до опорочаване на процедурата по ценообразуване и корекция на
сметка.
По този повод в европейското
законодателство са предвидени редица мерки за защита на потребителите на
електрическа енергия, доколкото според чл. 4, § 2, б. „и“ ДФЕС Европейския съюз
притежава споделена с държавите членки компетентност в областта на
енергетиката. Например, от съображения 42, 46, 50, 51, 52 на Директива
2009/72/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия
/транспонирана в българското законодателство/ може да се направи извод, че
цялата промишленост, включително битовите клиенти, трябва да имат възможността
да се ползват от високи нива на защита на потребителите, което включва
сигурност на доставките и разумни тарифи. Потребителите
следва да имат достъп до данните за тяхното потребление и свързаните с него цени и разходи за услугите,
както и да имат правото да бъдат надлежно информирани за своето потребление на
енергия. Специално мерките за защита на потребителите
са прокламирани в Приложение № 1 към Директивата, като в случая в чл. 1,
б. „в“, „з“, „и“ е наблегнато над задължението на
държавите членки да осигурят възможността потребителите да получават прозрачна
информация за приложимите цени и тарифи и за стандартните условия по отношение
на достъпа до електроенергийни услуги и ползването им, да разполагат с данните
за потреблението си и да са надлежно информирани за действителното потребление
на електроенергия и разходите достатъчно често, за да могат да регулират своето
потребление на електроенергия. В тази връзка са приети редица
законодателни мерки от страна на Република България, като част от тях не са
спазени от ответника, както беше посочено по-горе, поради което процесното
отчитане е в противоречие и с правото на Европейския съюз.
Ако целта на „скрития“ регистър е да отчита преминала
ел.енергия, която поради манипулиране на електромера не е отчетена от редовните
регистри, то способите и процедурите, чрез които тази енергия впоследствие
следва да се заплати от потребителя и на какви цени, следва да са изрично
законово регламентирани. Такава законова уредба е липсвала
към момента на проверката, поради което ответникът няма право да преизчислява дължимите
от потребители суми на база на стойностите в невизуализиран регистър без
значение кога и как енергията е преминала през електромера, дори и да се
установи, че е реално потребена.
Както бе посочено по-горе, за в бъдеще, след измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и
приемането на ПИКЕЕ от 2019 г., е предвидена подобна методика, но към момента
на извършване на проверката, не е имало такава законова възможност.
Не може да бъде споделен доводът на
ответника, че в случая се касае до точно установено количество реално потребена
енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена между
страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия. По делото не се установи безспорно,
че към момента на монтирането на СТИ показанията в скрития регистър са били
нулеви. Вещото
лице по приетата по делото СТЕ също обяснява, че това е хипотетично възможно. Твърдението, че
при нулеви показатели на другите тарифи, не е възможно в скрития регистър
показателите да са други, не може да бъде споделено. То се опровергава и от посочените
показатели на новия, монтиран след процесната проверка електромер, който не е с
нулеви показания и на трите тарифи към момента на монтажа. Не е за пренебрегване още
обстоятелството, че достъп до
софтуера преди монтирането имат само служителите на ответното дружество и
производителя чрез съответните пароли и е технически възможно да се извърши
манипулация и начисляване без потребителя да може да разбере за това, дори показанията на тарифите, по които
нормално се отчита използваната от него ел. енергия, да са нулеви при монтирането. Именно,
за да се избегне начисляването на суми и заплащането на ел. енергия,
която потребителят не е могъл да проследи, че е изразходвал, СТИ са
конструирани така, че да има възможност на видим дисплей да се изобразяват
съответните стойности. Този извод се потвърждава и от
разпоредбите на Наредбата
за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
Електромерите технически притежават повече тарифи за отчитане
на положителна активна енергия, в случай, че се въведе допълнителна тарифа
(извън върхова, дневна и нощна), която да може да бъде използвана без да се
налага смяна на устройството. Доколкото по делото не е безспорно установено, че при монтажа на електромера регистър 15.8.4 е бил
с нулеви показания,
то не може да бъде обоснован безспорен и категоричен
извод, че констатираното при проверката количество електроенергия в регистър,
който не е активиран за търговски отчет /15.8.4/ е
потребена от абоната, но неотчетена електроенергия. Липсват доказателства и,
че при софтуерното
прочитане на данните на електромера в БИМ е установено, че
има извършено препрограмиране на електромера след монтирането му. Нито се установява със сигурност, че в БИМ е извършено натоварване
на изследвания електромер, при което да е проверено по кой регистър/кои
регистри се отчита протеклата ел. енергия, нито
е предаден СТИ за експертиза в завода-производител.
На база на изложеното до тук, РОС приема доводите на ответника
относно служебно начисленото количество ел. енергия да е реално
потребено за неоснователни, тъй като подобен извод от ангажираните по делото
доказателства не може да бъде изведен.
Предявеният от
Н.К.К. иск е основателен.
Поради съвпадане на
изводите на РОС с тези в обжалваното
решение, последното следва да бъде потвърдено
в частта, в която е уважен предявеният от Н.К.К. отрицателен установителен иск за недължимост на
сумата в размер на 3348,85 лв. с вкл. ДДС по фактура №
********** от 6.02.2019 г. за периода 20.02.2018 г. до 6.07.2018 г. Сумата е
определена от настоящия състав съобразно посочените в т. 7 от заключението на
приетата по делото СТЕ цени за 17952 kWh ел. енергия,
начислени за периода, през който собственик на имота е била Н.К..
По
разноските:
С оглед изхода от делото, отправеното искане и
представените доказателства в полза на въззиваемия Н.К.К. следва да се присъдят разноски за настоящата
инстанция в размер на 500,00 лева, представляващи половината от
общо заплатеното от двамата въззиваеми
възнаграждение за адвокат, доколкото в него не е отразена точната сума, заплатена
от всеки един от тях. В тежест на въззиваемата Д.М.Г. следва да се възложат разноските
на въззивника за заплатена държ. такса по въззивната жалба и адв.
възнаграждение съразмерно на частта, по отношение на която делото е прекратено,
а именно 1271,86 лв.
Прекратяването на производството по иска на Д.М.Г. за
недължимост на сумата от 5558,40 налага да бъде преразгледан и въпросът за
разноските пред първата инстанция. Там ответното дружество е заявило претенция
общо за 2080 лв. разноски, от които за адв. възнаграждение 1860 лв. От страна
на процесуалния представител на ищците своевременно е заявено възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно. В случая предвид
размера на претенцията, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на 775,36 лв., до който настоящият състав намира, че следва да бъде
редуциран размера на адв. възнаграждение на ответника. Така съразмерно на
частта, по отношение на която делото е прекратено му се следват 621,14 лв.,
които следва да се възложат в тежест на ищцата Д.М.Г..
В районния съд общо в полза на ищците са присъдени разноски
за 361,29 лв. държ. такса и 1000 лв. адв. възнаграждение. Предвид прекратяване
на производството по отношение на ищцата Д.Г., на същата разноски не следва да
бъдат присъждани. Това налага първоинстанционното решение да се отмени в частта
за разноските и да се постанови ново, с което ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца Н.К. сумата от 635,83 лв. /500 лв. адв. възнаграждение в полза
на Н.К., доколкото липсва разграничение в договора за платените от двамата ищци
суми и 135,83 лв. –държавна такса, съразмерно на уважената част от иска/.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1318/22.07.2019 г.,
постановено по гр. д. № 1052/2019 г. на Русенския районен съд в частта, в която
е признато за установено по
отношение на „Е. - П. П.” АД, ЕИК*********, че Д.М.Г., ЕГН ********** *** не дължи сумата от 5558,40
лв. с вкл. ДДС,
представляваща стойността за начислена електроенергия по корекция на сметка за
изминал период 07.07.2017 г. – 19.02.2018 г., за което задължение е издадена фактура №
**********/06.02.2019 г. във връзка с Констативен протокол № 1701670/06.07.2018
г. на „Е.-П. М.“ АД, за клиентски номер **********, абонатен номер **********, за обект на адрес: село И., Община
И., област Р., ул. „Х.К.“№ * и прекратява производството в тази част.
ОТМЕНЯ Решение № 1318/22.07.2019 г.,
постановено по гр. д. № 1052/2019 г. на Русенския районен съд в частта, в която
„Е.-П. П.”АД с ЕИК*********, е осъдено да заплати на Д.М.Г., ЕГН **********,*** и Н.К.К.,
ЕГН **********,*** ** сумата от 1361,29 лв. разноски за производството и вместо това постановява:
ОСЪЖДА Е. - П. П.” АД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр.В.,
район „В.В.”, В. Т.– Г, бул. ”В. В. № ***, представлявано
заедно от всеки двама членове на УС: П. С. С., Я. М. Д. и Г. К. да заплати на Н.К.К., ЕГН **********,*** ** сумата от 635,83 лв., представляващи
разноски пред първата инстанция
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1318/22.07.2019 г., постановено
по гр. д. № 1052/2019 г. на Русенския районен съд в останалата част.
ОСЪЖДА „Е. - П. П.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.В., район „В. В.”, В. Т.
– Г, бул. ”В. В.” № ***, представлявано заедно от всеки двама членове на УС: П.
С. С., Я. М. Д. и Г. К. да заплати на Н.К.К., ЕГН **********,***
** сумата
от 500,00 лв. /петстотин лева/,
представляващи разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Д.М.Г., ЕГН ********** *** да заплати на Е.
- П.Пр.” АД, ЕИК *********1, със седалище и адрес на управление: гр.В., район
„В. В.”, В. Та. – Г, бул. ”В. В.” № 258, представлявано заедно от всеки двама
членове на УС: П. С. С., Я.М. Д. и Г.К.сумата от 1893 лв. разноски пред двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.