Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
С присъда № ... от 20.01.2010г. по НОХД № ..../2009 год., ВТРС, е признал подсъдимият Л. Р. Х. за виновен в това, че на 29.08.2009 г. в района на гр. В. Т. , ул. „Х. Б. „№ ...., при управление на мотоциклет „ Я. .” с рег. №.....,с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда- а именно 1.34 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343, б. „б” ал. 1 НК, чл.36 и чл.54 НК го e осъдил на три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал.1 НК е отложено изпълнението на наказанието за срок от три години. На основание чл. 343г НК, съдът е лишил подсъдимият П.от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца, като на основание чл. 59, ал. 3 НК е приспаднал времето, през което той е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред. С присъдата и на основание чл. 189, ал. 3 НПК Л. Х. е осъден да заплати по сметка на ВТРС сумата от .... лева, представляваща разноски по делото. За проверка на така постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимия Л. Х. чрез неговия упълномощен защитник адвокат О. С., в която са релевирани възражения за незаконосъобразност на наложеното наказание. В жалбата се изразяват съображения по съществото на делото и конкретно се възразява, че съдът е постановил присъдата си при липсващи доказателства относно техническото средство „А. Д.” ..... Защитникът твърди, че в съставения акт за установяване на административно нару°ение, техническото средство не е напълно индивидуализирано, доколкото не е записан фабричния номер на същото. Твърди, че липсата на индивидуализация на техническото средство води до липса на съществени елементи от състава на престъплението, за което е осъден неговия доверител. Иска се изцяло отмяна на присъдата и оправдаване на Л. Х. по повдигнатото му обвинение В съдебното заседание на въззивната инстанция подсъдимият Х. не се явява лично, за него се явява упълномощения защитник, който изразява становище по законосъобразността и правилността на постановената първоинстанционна присъда. Според защитата не са изяснени съществени елементи от състава на престъплението, а именно концентрацията на алкохол, доколкото не е индивидуализирано техническото средство, с което е взета пробата. В акта за установяване на административно нарушение е отразен само модел и марка на техническото средство – „Д.” , без да е отразен фабричния номер, който да индивидуализира същото. Моли присъдата да бъде отменена и подзащитният му да бъде оправдан. В съдебното заседание пред ВТОС, представителят на В. счита жалбата на подсъдимия за неоснователна и моли да се остави без уважение. Моли да се потвърди първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна. ВТОС като прецени наведените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното: На 29.08.2009г. около 03:20 часа служителите на РУ на МВР- гр. В. Т. се намирали на ул. „ Х. Б.” № ... . По това време се появил мотоциклет „Я.” с рег. № ....”, управляван от подсъдимия, който се движел в посока от центъра на града към Ю. п. в. Служителите спрели водача на мотоциклета за проверка и установили че същият е видимо пиян. Подсъдимият Х. обяснил, че бил изпил около четири бири по 0, 300 л. Полицаите извикали колега от група „ П. к.”, който донесъл техническо средство- дрегер, за проверка на подсъдимия. След извършена проверка с „Д.” с фабр. № .... се установил резултат от употреба на алкохол -1.34 на хиляда. На подсъдимият е съставен акт за установяване на административно нарушение, връчен му е и талон за медицинско изследване. Х. отказал да даде кръвна проба. Подсъдимият твърдял, че бил употребил медикамента „ хаnaх 0, 5” . Предвид което в досъдебното производство е извършена съдебномедицинска експертиза. Видно от заключението на назначената и изготвена съдебно медицинска експертиза, чието заключение съдът възприема като непредубедено, компетентно и обосновано, се установява че медикамента не може да променя показанията на техническото средство. Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след анализа на събраните по делото по съответния процесуален ред доказателства, имащи съществено значение за цялостното му решаване. Доказателствените материали по делото, събрани в хода на съдебното следствие, обясненията на подсъдимия; показанията на свидетелите Н.Л. и С. Н.; от заключението на съдебномедицинската експертиза с вещо лице д-р П. Д., писмените доказателства събрани в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на 283 НПК -справка ПП КАТ; копие АУАН, талон за медицинско изследване, данни за подсъдимия и справка за съдимост – анализирани от първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност, изясняват по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за решаването на делото. Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и без съществени противоречия установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях фактическите си изводи. Доказателства, обосноваващи обвинителната теза и касаещи основният факт, подлежащ на доказване в настоящото производство, а именно факта на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него се съдържат в показанията на свидетелите Н. Л. и С. Н. Съдът изцяло кредитира показанията на посочените свидетели, като депозирани от лица, преки очевидци и непосредствено възприели цялата фактическа обстановка. Показанията им са изложени в логическа и хронологична последователност и без вътрешни и по между си противоречия. Двамата свидетели твърдят че са установили мирис от алкохол от подсъдÞмия докато разговаряли с него. И двамата свидетели потвърждават показанията на техническото средство- Дрегер, а именно скалата на устройството е отчела положителен резултат на алкохол над 1,2 на хиляда. Действително в съдебно производство същите не са се сетили за фабричния номер на техническото средство, но този факт се дължи на изминалия дълъг период от време. В съдебно заседание подсъдимият Х. не отрича да е употребявал алкохол, както и факта че е изпил няколко малко бири. Обясненията на същия доколкото кореспондират, с останалите гласни доказателства, следва да бъдат приети като доказателство, а не като средство за защита. Относно твърденията на защитата, че техническото устройство не е индивидуализирано и предвид това не е налице сигурност дали е технически изправно трябва да се има предвид следното. Фактът, че фабричния номер на устройството не е отбелязан в съставения АУАН не може да доведе до липса на вина в поведението на водача. При постановяване на своето решение съдът е длъжен да изследва обективно всестранно и пълно всички обстоятелства по делото. По делото е установено, че във фазата на съдебно следствие пред първа инстанция двамата свидетели не са си спомнили номера на техническото устройство, предвид изминалия период от време. Техническият уред, с който лицето е било тествано за алкохол е установен във фазата на досъдебното производство и достатъчно ясно и пълно индивидуализиран в обвинителният акт. Въз основа на представеното и приетото заверено копие от Списък с идентификационните номера на преминалите успешно последваща проверка е видно, че техническото устройство е преминало успешно проверката. Срока посочен в списъка е 6 месеца от 25.03.2009г до 25.09.2009г., тоест конкретното техническо средство е било годно и изправно към момента на извършената проверка. – 29.08.2009г. Що се отнася до изложените доводи на защитата, че уредът е бил зачислен на друг автомобил, същите са неоснователни. В конкретния случай доколкото е било необходимо видимо пилия водач да бъде тестван за алкохол и доколкото двамата полицаи не са разполагали с техническо средство в служебния си автомобил, логично би било да се извика друга кола на „ П. к.” , която разполага с такова устройство. В настоящия случай това е било сторено. На последно място не трябва да се подценява факта, че от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите, дадени в хода на съдебното следствие, се установява, че същият е имал съзнателна представа, че управлява МПС след като е употребил алкохол. Това обосновава извода на съда, че престъпното деяние е обмислено от страна на подсъдимия. Предвид установената фактическа обстановка и въз основа на анализа на доказателствения материал съобразно разпоредбата на чл.14 НПК – поотделно и в тяхната съвкупност, правилно и в съответствие с процесуалния закон, първоинстанционният съд е приел, че повдигнатото и поддържано обвинение срещу подсъдимия Х. е установено по категоричен и несъмнен начин, поради което законосъобразно и обосновано го е признал за виновен за това да е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. Този извод на решаващия съд изцяло се споделя от въззивната инстанция. Изводите на съда по същество са обосновани, почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото, поради което, съдът приема, че подсъдимият Л. Р. Х. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 343 б, ал.1 НК.: От ОБЕКТИВНА СТРАНА: Непосредствен обект на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК са обществените отношения, свързани с транспорта, която дейност едновременно е обществено полезна, но и представлява източник на повишена опасност, което е наложило нейната регламентация със законови и подзаконови нормативни актове. Престъплението е от категорията на общоопасните. На 29.08.2009г, на . ул. „Х. Б. „№ в посока Ю. п. в. подсъдимият Л. Р. Х. е управлявал„ Я.” с рег. № ..... Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимият чрез извършване на всички действия или бездействия с приборите и механизмите на посоченото МПС, необходими за придвижването му на собствен ход в момент, когато концентрацията на алкохол в кръвта му е била над 1.2 промила на хиляда, а именно 1.34 промила. Тази концентрация е установена по надлежния ред с техническо средство – “Д. – А.”, фабричен номер № ..... От СУБЕКТИВНА СТРАНА: Субект на престъплението е подсъдимият. Престъплението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е имал представи за обстоятелства, визирани от обективните признаци на състав на престъплението, т.е. че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта, в резултат на което е изпаднал в състояние на непригодност правилно и безопасно да извършва всички действия и бездействия с приборите и механизмите на придвижването му на собствен ход. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и ги е искал – действал е с пряк умисъл Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 343 б, ал.1 от НК и следва да понесе отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 343 б, ал. 1 НК, ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО: С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираното деяние. При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът намира, че наказанието определено от първоинстанционния съд, а именно – лишаване от свобода за срок от три месеца, е напълно съобразено с обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се приеме чистото съдебно минало на подсъдимия и признанието му, че е употребил алкохол преди да кара. Не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства. Поради това наказание е определено към минимума на наказанието „Лишаване от свобода”, визиран в чл. 39, ал. 1 НК, с оглед на което същото се явява справедливо. Същевременно съдът, с оглед най-пълно постигане на целите на наказанието визирани в чл. 36 НК, е приел че изпълнението на така определеното наказание следва да бъде отложено, като изпитателният срок е определен съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 2 НК. Настоящата инстанция счита, че по отношение на подсъдимия Л. Х. действително са налице предпоставките на чл.66, ал.1 НК за отлагане изтърпяването на наложеното му наказание по следните съображения: наложеното по настоящото дело наказание на Л. Х. е три месеца "лишаване от свобода", същият към момента на извършване на престъплението не е осъждан на "лишаване от свобода" за престъпление от общ характер, поради което първоинстанционният съд правилно е отложил изтърпяването му за изпитателен срок от три години, след като е счел, че срок в този размер ще въздейства в достатъчна степен превантивно върху личността на подсъдимия. Налице е и другата предпоставка, визирана в чл.66, ал.1 НК, а именно, че за постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето на подсъдимия, не е наложително ефективното изтърпяване на наложеното му наказание "лишаване от свобода". Първоинстанционният съд правилно е постановил по чл.343г НК във вр. 37, ал.1, т.7 / лишаване от правоуправление на МПС за шест месеца/ , доколкото същото би оказало превантивно въздействие върху личността на подсъдимия. С оглед на гореизложеното подадената въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда се явява неоснователна, тъй като не са налице основания за отмяна или изменение на обжалвания акт, поради което и на основание чл. 338 НПК, същият следва да бъде потвърден. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Присъда № ... от 20.01.2010г., постановена по НОХД ....по описа на ВТРС за 2009г.. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |