Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.05.2025 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, I - 28 състав, в публичното съдебно заседание на четвърти февруари
през две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: ИВАЙЛО
ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Ирена Апостолова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8913/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД от „Димацио
Интертрейд“ ЛТД срещу С.К.Г. и В.Т.К. за осъждането им солидарно да заплатят на ищеца сума в
размер на 100 000 лв., заявена като частичен иск от 5 292 365 лв.,
представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи
се в стойността на активите на „Ламда Дитърджънт“ ЕООД с ЕИК *********, с които
С.К.Г. неправомерно се е разпоредил, въз основа на договор 20.07.2016 г. за
прехвърляне на дружествени дялове от капитала на българското дружество „Ламда
Дитърджънт“ ЕООД, сключен между продавача „Димацио Интертрейд“ ЛТД, чрез мнимия
му пълномощник В.Т.К. и купувача С.К.Г., ведно със законната лихва от датата на
подаването на исковата молба в съда – 24.08.2020 г. до окончателното плащане.
Съобразно изложените в исковата молба и уточнителна
молба от 05.10.2020 г. твърдения ищецът е дружество с ограничена отговорност,
учредено съобразно законите на Република Кипър и вписано в регистъра на
дружествата в Кипър под № НЕ 197285.
„Ламда Дитърджънт“ ЛТД е дружество с ограничена
отговорност, също валидно учредено според законите на Република Кипър и вписано
в регистъра под № НЕ 172416. Дружеството е било
едноличен собственик на капитала на „Ламда Дитърджънт“ ЕООД, с ЕИК *********.
На 02.06.2009 г. ищецът и „Ламда Дитърджънт“ ЛТД са
сключили договор за покупко-продажба на дружествени дялове от „Ламда
Дитърджънт“ ЕООД, като ищецът придобива 500 дружествени дяла и става едноличен
собственик на капитала на дружеството.
На 20.07.2016 г. между „Димацио Интертрейд“ ЛТД и ответника
С.К.Г. бил сключен договор за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на българското
дружество „Ламда Дитърджънт“ ЕООД, като ответникът станал негов едноличен
собственик. При изповядването на сделката ищецът е бил представляван от В.Т.К.,
гръцки гражданин, който е действал като пълномощник на З.К., гражданин на
Република Кипър, за когото в договора за прехвърляне на дружествени дялове е
посочено, че е едноличен собственик на капитала и управител на дружеството
ищец. При сключването на сделката ответникът В.К. е представил пълномощно с
нотариална заверка на подписите, с рег. № 10328/2016 г. на нотариус Й.Л., с рег.
№ 263 на НК, с което е упълномощен да се разпорежда от името на ищеца, включително
с дружествените му дялове в „Ламда Дитърджънт“ ЕООД. Пълномощното било
недействително, тъй като липсвало вписването на подобно удостоверяване в
служебните регистри на нотариус Л.. Ищецът оспорва автентичността на подписа на
З.К. в представеното към исковата молба пълномощно от 21.01.2016 г., с рег. №
10328/2016 г. по описа на нотариус Й.Л.. Прехвърлянето на дружествените дялове
е вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 06.10.2016 г.
На 18.05.2017 г. С.К.Г., в качеството си на едноличен
собственик на капитала на „Ламда Дитърджънт“ ЕООД, е приел решение за
прекратяване дейността на дружеството и обявяването му в ликвидация, като е
назначил себе си за ликвидатор. На 14.02.2018 г. дружеството е ликвидирано и
заличено в търговския регистър.
С решение № 339/30.03.2011 г. по т. д. № 2510/ 2020 г.
по описа на СГС, ТО, VI-14 състав, за „Ламда Дитърджънт“ ЕООД било открито
производство по несъстоятелност. Основен кредитор на дружеството бил С.К.Г.,
чието вземане било в размер на 2 609 992,71 лв. Общият размер на задълженията
на „Ламда Дитърджънт“ ЕООД към кредиторите му възлиза на 3 986 214, 58 лв.
На 25.05.2016 г. ТД на НАП гр. София е възстановило на
„Ламда Дитърджънт“ ЕООД сума в размер на 9 304 722,36 лв. Тази сума е постъпила
в масата на несъстоятелността и от нея са се удовлетворили всички кредитори.
Остатъкът от 5 292 365 лв. е преведен по разплащателната сметка на
дружеството в следствие прекратеното производство по несъстоятелност на
21.11.2016 г.
Противоправното поведение на С.К. Г.се изразява в
това, че е действал заедно с пълномощника В.Т.К. при съставянето и използването
на пълномощното за цел да придобие имуществото на дружеството „Ламда
Дитърджънт“ ЕООД. Ответникът С.Г. е знаел, че ответникът В.К. действа без
представителна власт, тъй като двамата към момента на сключването на договора
са били съдружници в „Мак Оптик СА“ ООД, следователно са се познавали и са
действали заедно в ущърб на ищеца. Освен това ответникът Г., като кредитор по
делото за несъстоятелността на „Ламда Дитърджънт“ ЕООД е имал достъп до
информацията за активите на дружеството, включително, че след удовлетворяване
на неговите кредитори ще остане сума в размер на 5 292 365 лв. След сключването
на прехвърлителна сделка ответникът Г. единствено е имал право да се разпорежда
с имуществото на дружеството и към датата на съставяне на ликвидационния баланс
- 31.12.2017 г. „Ламда Дитърджънт“ ЕООД не е разполагало с никакви активи.
При тези съображения ищецът счита, че за него е налице
правен интерес да предяви иск против ответниците С.К.Г. и В.Т.К. солидарно да
заплатят на дружеството ищец сума в размер на 100 000 лв. като част от общата
вреда в размер на 5 292 365 лв.
Ответникът С.К.Г. е подал отговор на исковата молба, с
който твърди, че предявеният иск е неоснователен. Неподкрепени с доказателства
били твърденията на ищеца, че по силата на сключен на 02.06.2009 г. между
последния и „Ламда Дитърджънт“ ЛТД договор, е придобил 500 дружествени дяла от
капитала на българското дружество „Ламда Дитърджънт“ ЕООД и е станал негов
едноличен собственик. Предвид липсата на актуални данни за дружеството-ищец,
ответникът счита, че е нарушена активната му легитимация. След приключване на
ликвидационното производство и създаден и одобрен ликвидационен баланс и ОПР,
„Ламда Дитърджънт“ ЕООД е заличено в Търговския регистър. Претенцията на
дружеството ищец е погасена по давност, тъй като са изтекли давностни срокове,
считано от 21.11.2016 г., когато синдикът на дружеството е превел процесната
сума в неговия патримониум. В тази връзка предявеният иск е неоснователен. С
него не се целяла защита на някакви ищцови материални права, а причиняване
вреди на ответника. Исковата претенция била неоснователна, доколкото била
налице осъществена престация между страните с оглед изпълнение на сключения
между тях договор за прехвърляне на дружествени дялове и в тази връзка между
тях било налице валидно облигационно правоотношение.
В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от В.Т.К., чрез процесуалния му представител, в който се противопоставя
на основателността на предявената претенция. Оспорва се активната легитимация
на ищеца и се навеждат твърдения за недоказаност на иска. Не бил осъществен
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, тъй като не били установени при условията
на кумулативност неговите предпоставки - деяние, противоправност, вреда,
причинна връзка и вина. Не било налице основание за солидарно осъждане на
двамата ответници, тъй като съгласно чл. 53 от ЗЗД увреждането трябвало да е
причинено и от двамата, като да не може да се отграничи приносът на всеки от
тях относно причинените на ищеца вреди. Ответникът е притежавал валидно
нотариално заверено пълномощно, което към датата на сключване на договора за
покупко-продажба на дружествени дялове и към датата на вписване на промените в
обстоятелствата по партидата на дружеството в търговския регистър е било
проверено от нотариуса, изповядал сделката и от длъжностното лице по
регистрацията. Не отговаряли на обективната истина твърденията, че двамата
ответници са действали заедно при съставяне на неистинско пълномощно. Твърди,
че исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Основателността на иск по чл.
45 ЗЗД предполага кумулативно наличие на следните елементи: деяние (действие
или бездействие), вреда (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на
увредения), противоправност на деянието (несъответствие между правно дължимото
и фактически осъщественото поведение), причинна връзка между противоправното
поведение и вредата, вина, за която е въведена законова презумпция и тя се
предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
С проекта за доклад,
обективиран в определение от 05.04.2021 г., обявен за окончателен, съдът е
указал, че в тежест на ищеца е да докаже,
че притежава собствеността върху капитала на българското дружество „Ламда
Дитърджънт“ ЕООД, като установи способа на придобиването му; че ответниците са
действали незаконосъобразно и противоправно, като са съставили или участвали в
съставянето на пълномощно с нотариална заверка на подписа, което е неистинско и
в него не се съдържа волята на лицето, посочено като упълномощител, да се
разпореди с дружествените дялове на „Ламда Дитърджънт“ ЕООД; че това пълномощно
е използвано, за да придобие първия ответник процесните дружествени дялове; че
след разплащане с кредиторите това дружество е имало 5 292 365 лв., с които
ответника Г. се е разпоредил; че за дружеството – ищец е настъпила вреда в
посочения размер и че е налице причинно – следствена връзка между
противоправното поведение на ответниците и настъпилата вреда.
Според приетия като
доказателство по делото договор за покупко-продажба на дружествени дялове от
капитала на „Ламда Дитърджънт“ ЕООД (л. 184-185), сключен на 02.06.2009 г.
между „Ламда Дитърджънт“ ЛТД като продавач, и „Димацио Интертрейд“ ЛТД като продавач,
представлявано от директора си З.К., страните се договорили продавачът да
продаде на купувача 500 дяла, по десет лева всеки един, от капитала на „Ламда
Дитърджънт“ ЕООД, по тяхната номинална стойност, възлизащи на 5000 лв. и
представляващи 100 % от капитала на дружеството. Подписите на представителите
на двете дружества са заверени от завеждащия консулската служба при посолството
на Република България в Никозия. Смяната на собствеността е вписана по
партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ.
Към исковата молба е
представен препис от нотариално заверено пълномощно от 21.06.2016 г., рег.
№10328/2016 г., по описа на нотариус Й.Л., рег. №263 в НК, според чието
съдържание З.К., в качеството й на собственик, директор и представляващ „Димацио
Интертрейд“ ЛТД, дружеството, което е едноличен собственик на капитала на „Ламда Дитърджънт“ ЕООД, е упълномощила
В.Т.К. да свиква и участва в Общи събрания по въпроси, свързани със
собствеността или управлението на „Ламда Дитърджънт“ ЕООД, с правото да взема
решения по своя преценка при спазване на предвидената от закона форма и
процедура. Съгласно текста на пълномощното, упълномощеното лице има право да
подаде всички или част от дружествените дялове на „Димацио
Интертрейд“ ЛТД от капитала на „Ламда
Дитърджънт“ ЕООД, на когото намери за добре и на каквато цена намери за добре и
прецени при спазване на предвидената от закона форма и процедура и да подпише
от името и за сметка на „Димацио Интертрейд“ ЛТД договор за продажба на дружествени дялове от капитала на „Ламда
Дитърджънт“ ЕООД.
С молба от 19.01.2022 г. (л.
267) нотариус Й.Л. е представил и е прието като доказателство в оригинал удостоверение,
което удостоверява, че на 21.02.2016 г. в общия му регистър няма удостоверено
пълномощно от З.К. като собственик, директор и представляващ на „Димацио
Интертрейд“ ЛТД, същото едноличен собственик на капитала на „Ламда Дитърджънт“ ЕООД,
издадено в полза на лицето К.В.Т. с рег. № 10328/21.01.2016 г. Това
обстоятелство се установява и от извадката от регистъра на нотариуса, която е
приложена към същата молба (л.269).
Според приложения към
исковата молба договор за прехвърляне на дружествени дялове с нотариално
заверени подписи с рег. № 5951 от нотариус В.Г. с рег. № 340 на НК., сключен на
20.07.2016 г., В.Т.К., като пълномощник на З.К., в качеството й на едноличен
собственик и законен представител на „Димацио Интертрейд“ ЛТД, дружеството, което е едноличен
собственик на капитала на „Ламда
Дитърджънт“ ЕООД, в качеството му на продавач, продава на С.К. Г., в качеството
му на купувач, 500 дружествени дяла, по номинална стойност 10 лева, всеки, или 5000
лв. общо, равняващи се на 100 % от капитала на „Ламда Дитърджънт“ ЕООД, за
сумата от 5000 лв., която била получена изцяло от продавача преди подписване на
договора.
При извършената служебна
справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че прехвърлянето на дружествените дялове било
вписано на 06.10.2016 г.
Като доказателство по делото
е приет Договор за възлагане на управление и контрол между „Ламда Дитърджънт“
ЕООД, представлявано от С.Г. – управител, в качеството му на доверител, и С.Г.,
в качеството му на довереник/управител, с който страните са се уговорили
доверителят да управлява и представлява дружеството в съответствие с
действащата нормативна уредба и решенията на едноличния собственик на капитала
на дружеството срещу възнаграждение в размер на 30 000 лв. месечно.
На 06.12.2016 г. едноличният
собственик на капитала на „Ламда Дитърджънт“ ЕООД е взел решение дружеството да
заплати на С.Г. допълнително възнаграждение в размер на 1 500 000 лв.
на основание чл. 7 от Договор от 06.12.2016 г. за възлагане на управление и
контрол.
На 16.12.2016 г. едноличният
собственик на капитала на „Ламда Дитърджънт“ ЕООД е взел решение дружеството да
заплати на С.Г. по комисионен договор от 20.02.2008 г. и анекси към него и
комисионен договор от 05.08.2008 г. възнаграждение в размер на
2 954 500,01 лв., представляващо главница в размер на
1 514 377,50 лв. и лихва към 16.12.2016 г. в размер на
1 440 122,51 лв., както и доначислени лихви до окончателно изплащане
на дължимите суми, наведнъж или на части в срок до 16.12.2017 г. съгласно
подписано споразумение между дружеството и С.Г..
Със заявление Б6 на
22.05.2017 г. е заявено вписване на обстоятелства относно прекратяване и
ликвидация на дружеството след взето решение на едноличния собственик на
капитала. На 31.05.2017 г. е публикувана покана до кредиторите на „Ламда
Дитърджънт“ ЕООД да предявят вземанията си към дружеството в шестмесечен срок,
считано от датата на обявяването й. На 14.02.2018 г. дружеството е заличено поради
проведена процедура по ликвидация.
Относно искане от съда за
получаване на информация, Министерството на вътрешните работи, Главна дирекция
„Гранична полиция“ с писмо с вх. № 276929/23.03.2022 г. информира съда, че във
връзка с изисканата от него справка, в автоматизирания информационен фонд, в
който се обработват и съхраняват данни, свързани с преминавания през ГКПП на
лица, за кипърската гражданка З.К. няма запис на данни за преминаване през ГКПП
на страната за периода от 01.01.2012 г. до 15.03.2022 г. В писмото е уточнено,
че от 01.01.2007 г. лицата, ползващи се от правото на свободно движение,
съгласно правото на Европейския съюз и ползваните от тях МПС, не подлежат на
задължителна проверка в автоматизираната информационна система на МВР, поради
което във фонда не се съдържат изчерпателно данни за всички пътувания за тази
категория лица и МПС.
Свидетелят Й.Л., нотариус с
рег. № 263 на НК, с район на действие СРС, заявява, че не си спомня в регистъра
на нотариалната му кантора някога да е имало технически проблеми или пропуски.
След като съдът му предявява пълномощно с рег. № 19328/21.02.2016 г., находящо
се на стр. 18 и 19 от делото, свидетелят заявява, че подписът на предявеното
пълномощно не е положен от него като нотариус, не прилича на неговия и не си
спомня да е заверявал такова пълномощно, нито да е било заведено в общия му
регистър.
В заключението на приетата по
делото съдебно-почеркова експертиза вещото лице е установило, че подписът
положен от името на З.К. за „упълномощител“ в нотариално заверено на 21.01.2016
г., под рег. № 10328/16 г. от нотариус Й.Л.,*** действие СРС пълномощно, не е
положен от З.К.. Според
вещото лице подписът, положен от името на нотариус Й.Л., заверен с оттиск на
кръгъл печат, удостоверяващ нотариалната заверка на пълномощното, също не е
положен от нотариус Й.Л..
Според приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза вещото лице е установило, че от датата на прехвърляне на
дружествените дялове – 20.07.2016 г. до датата на ликвидация на дружеството по
сметките му е постъпила сума в размер на 5 292 635 лв. от синдика Й.Т.на
21.11.2016 г., представляваща остатък от масата на несъстоятелността след
удовлетворяване на всички приети в производството по несъстоятелност вземания. Счетоводни
записи и хронологии на счетоводни сметки не били представени в хода на
експертизата и според вещото лице няма доказателство за осчетоводяване на
получената сума в счетоводните му регистри.
В експертизата е посочено, че
съгласно чл. 7, ал. 1 от Договор за възлагане на управление и контрол от
06.12.2016 г. между „Ламда Дитърджънт“ ЕООД и С.Г. е определено основно месечно
възнаграждение в размер на 30 000 лв. На основание сключено споразумение
от 16.12.2016 г. между „Ламда Дитърджънт“ ЕООД и С.Г. страните са се съгласили,
че дружеството дължи на С.Г. по комисионни договори от 20.02.2008 г. и
05.08.2008 г. възнаграждение в размер на 2 954 500,01 лв. Съгласно
протокол от 06.12.2016 г. г. е взето решение от едноличния собственик на
капитала на „Ламда Дитърджънт“ ЕООД за изплащане на допълнително възнаграждение
в размер на 1 500 000 лв. в едномесечен срок от датата на протокола.
На основание договор за продажба на акции е била изплатена сума в размер на
290 000 лв. на В.К. за периода от 06.12.2016 г. – 15.12.2016 г., с
основание „договор за продажба на акции“ от едноличния собственик на капитала
на „Ламда Дитърджънт“ ЕООД.
Вещото лице сочи, че общата
сума, която била преведена от банковата сметка на дружеството на предоставените
основания била в размер на 4 744 500,01 лв., но не може да даде
отговор дали е имало реални плащания по тези основания, както не може да се
даде заключение дали е имало начисляване и плащане на С.Г. по договора за
управление и контрол с дата от 06.12.2016 г., тъй като не били представени
ведомости за заплати, счетоводни записи или данъчни декларации на С.Г. за 2016
г. и 2017 г., от които да се направи извод, какъв размер на възнаграждението е
получено от лицето по този договор.
Според експертизата в края на
ликвидационния процес не е имало имущество, което да формира ликвидационен дял.
В открито съдебно заседание
при приемане на експертизата вещото лице Л.П. допълва, че е била изпратила
писмо по електронната поща на С.Г., с което е поискала счетоводни регистри и
банкови движения, но такива не й били предоставени на проведената между тях
среща. Поддържа, че не са й били предоставени доказателства за разходване на
сумата от 5 292 635 лв., получена по сметката на дружеството от
синдика Й.Т.. Единствено за сумата от 290 000 лв., заплатена по сметката
на В.К. за периода от 06.12.2016 г. – 15.12.2016 г., с основание „договор за
продажба на акции“, вещото лице е разполагало с банкови документи. Сочи, че в
експертизата не е взето предвид периодичното месечно плащане от 30 000
лв., защото не й били предоставили данни дали е плащано една или две години и
дали изобщо е плащано. Твърди, че има и разминаване между договора за
прехвърляне на дружествени дялове, тъй като на В.К. били изплатени 290 000
лв. за покупка на акции, а в договора като цена на дяловете била посочена
сумата от 5000 лв. Договор за прехвърляне на акции за сумата от 290 000
лв. не й бил предоставен.
С оглед на допълнително
поставения въпрос по искане на ищеца е изготвена и приета допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, с която е установено, че сумата от
2 954 500 лв., платена на 16.12.2016 г. по комисионните договор от
20.02.2008 г. и 05.08.2008 г., съответства като основание и размер на вземането
претендирано от С.Г. в производството по несъстоятелност. Това вземане било
отхвърлено от синдика като вземане без основание и не е било изплатено, защото
съдът не го потвърдил като дължимо.
Вещото лице е установило, че
на 25.05.2016 г. НАП е възстановило на „Ламда Дитърджънт“ ЕООД сумата от 9 304 722,36
лв. по сметка и тази сума е постъпила в масата по несъстоятелност. Отново били
съставени списъци на приети вземания, които отново не са включвали неприетите
от С.Г. суми от главница от 1 514 377,50 лв. и лихва до момента на
плащането. На ответника Г. са били изплатени по частична сметка от 22.06.2016
г. предявеното и прието вземане от 1 820 419,44 лв. главници и лихви
върху него до 03.06.2016 г., в размер на 748 373,27 лв., както и сторените
от него разноски в производството по несъстоятелност от 41 200 лв.
От вписването по партидата на
дружеството „Мак Оптик СА“ ООД с ЕИК ********* се установява, че двамата
ответници са негови съдружници от 26.06.2015 г.
При съвкупната преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено,
че „Димацио Интертрейд“ ЛТД
е бил едноличен собственик на капитала на „Ламда Дитърджънт“ ЕООД по силата на
сключен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 02.06.2009 г.,
което обстоятелство се установява и вписванията по партидата на българското
дружество.
Доказват се и
твърденията на ищеца, че на 20.07.2016 г. В.Т.К., в качеството му на пълномощник на представляващата „Димацио
Интертрейд“ ЛТД З.К. е използвал неавтентично пълномощно, с което е сключил договор, по
силата на който С.К.Г. е придобил дружествени дялове в „Ламда Дитърджънт“ ЕООД
и е станал негов едноличен собственик.
Изводът за неавтентичност на
пълномощното следва, както от показанията на свидетеля Й.Л., който заявява, че
подписът на предявеното в открито съдебно заседание пълномощно не е положен от
него като нотариус и не си спомня да е заверявал подпис на посоченото в
пълномощното лице, така и от липсата на вписано пълномощно с този номер и
упълномощител във водения от нотариуса регистър. Кореспондираща на тези
установени факти е и приетата съдебно-почеркова експертиза, в която вещото лице
е установило, че подписът, положен от името на З.К. за „упълномощител“ в
нотариално заверено на 21.01.2016 г., под рег. № 10328/16 г. от нотариус Й.Л.,***
действие СРС пълномощно, не е положен от З.К., а подписът, положен от името на
нотариус Й.Л., също не принадлежи на това лице.
Съгласно
разясненията, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 5/2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 5/2014 г., ОСГТК, договор, сключен от лице, действало като представител,
без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не
поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето от името
на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса
на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името
на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници.
В разглеждания
случай не са налице доказателства за потвърждаване на пълномощното, подписано
от лице без представителна власт, съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД, а е очевидно от
процесуалното поведение на ищеца, че оспорва извършената сделка по
покупко-продажба на дяловете от ответника С.Г..
Няма спор
между страните, а и се установява от приетите първоначална и допълнителна ССчЕ,
че след удовлетворяването на кредиторите на „Ламда Дитърджънт“ ЕООД в неговия
патримониум е останал паричен актив от 5 292 635 лв. и с който се е разпоредил
ответника С.Г., тъй като е бил вписан като управител на дружеството.
Остава недоказано твърдението
на В.Т.К.,
въведено със становище от 16.05.2022 г., че процесното пълномощно му било предадено
лично от З.К., въпреки дадените указания от съда, че носи доказателствена
тежест да докаже този факт и не сочи доказателства за него.
Относно
наличието на противоправно поведение от страна на двамата ответници, което
уврежда ищеца, съдът намира следното:
В мотивите
към т. 3 на ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г., на ОСГТК на ВКС, е
разяснено, че фактическият състав на чл. 40 ЗЗД включва два елемента –
обективен и субективен. Обективният елемент изисква договорът, сключен от представителя
и насрещната страна по него, да уврежда интересите на представлявания и това
увреждане да не е незначително, като преценката за наличието на увреждането,
респ. за сигурното му настъпване, се извършва според конкретните обстоятелства
за всеки отделен случай към момента на сключване на договора. Субективният
елемент – „споразумяване“ се свежда до недобросъвестност на представителя и
насрещната страна по договора за увреждането на представлявания, при което
споразумяването по смисъла на чл. 40 ЗЗД не съставлява отделна, различна правна
сделка между представителя и насрещната страна по договора, а е обективирано в
самия договор.
Също така, в
практиката на Върховен касационен съд, обобщена в решение № 1 от 27.02.2018 г.
по гр. д. № 1471/2017 г. на III г. о., решение № 212 от 21.02.2019 г. по гр. д.
№ 4268/2017 г. на III г. о., и решение № 21 от 24.03.2015 г., постановено по
гр. д. № 3529/2014 г. на IV г. о. на ВКС, се приема, че задължението на
представителя да действа в интерес на упълномощителя е принцип в института на
доброволното представителство. Представляващият винаги трябва да действа в
интерес на представлявания и ако същият е овластен да продаде имущество без
други указания, той трябва да действа с грижа на добър стопанин при договаряне
на цената. Преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се
извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на
представлявания и мотивите на представителя да го сключи. Нормата на чл. 40 от ЗЗД урежда хипотеза, в която третото лице, с
което пълномощникът е договарял във вреда на упълномощителя, е недобросъвестно
– когато представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във
вреда на представлявания, в който случай договорът не произвежда действие за
представлявания. Хипотезата на чл. 40 от ЗЗД предпоставя осъществяването на два
правопораждащи факта: договор, сключен във вреда на упълномощителя и
споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания.
Преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва при
отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и
мотивите на представителя да го сключи. Увреждането на интереса на
представлявания може да има различни проявни форми, в т.ч. договор, сключен при
неизгодни условия съобразно конкретната икономическа обстановка или когато
имуществото на упълномощителя е неоправдано обременено или когато
предоставените на упълномощителя права са упражнени превратно, макар и в
рамките на представителната му власт. Успоредно с увреждането следва да е
налице и второто условие - споразумяване между пълномощника и третото лице във
вреда на представлявания. В чл. 40 от ЗЗД не се предполага недобросъвестност на
третото лице, поради което упълномощителят, позоваващ се на тази недобросъвестност
следва да я установи. В производството по иска за прогласяване недействителност
на увреждащата сделка, ищецът-упълномощител следва да установи намерението за
увреждане на пълномощника и третото лице. Преценката за това намерение се
извършва въз основа на всички доказателства за обстоятелствата, при които е
сключен договорът с третото лице – обяснимо е представляваният да не разполага
с преки доказателства за сговор между пълномощника си и третото лице, поради
което наличието на сговор за увреждане може да бъде установено с косвени
доказателства, които ценени в съвкупност да обуславят извод за сговаряне за
увреждане. Поредица от такива косвени доказателства могат да бъдат: близки
родствени отношения между пълномощника и третото лице в степен, в която законът
презюмира знание за увреждането (чл. 135, ал. 2 от ЗЗД) или заинтересованост
(чл. 172 от ГПК), включително, даваща право на отказ от свидетелстване (чл.
166, ал. 1, т. 2 от ГПК), или трайни търговски отношения, предполагащи
осведоменост за делата на пълномощника; последващи разпоредителни действия с
предмета на сделката, сочещи, че третото лице е знаело и се е възползвало от
конкретната икономическа ситуация или обратно прехвърляне на правото на
собственост от третото лице в полза на пълномощника, или други действия, даващи
основание да се приеме, че сделката е била сключена при сговаряне за увреждане
на представлявания. Във всички случаи обаче съвкупната преценка на
доказателствата следва да създава сигурно убеждение за осъществяване на факта
на увреждане на представлявания при сговаряне между пълномощника и третото
лице.
В настоящия
казус не е налице хипотезата на чл. 40 от ЗДД, защото се твърди, а и се установява
еднозначно, че пълномощното, въз основа на което са продадени дружествените дялове
на ответника Г., е неавтентично, т.е. изобщо липсва валидно упълномощаване,
респ. от правна страна отсъства договаряне между пълномощник и трето за
упълномощителната сделка лице. Разпоредбата на чл. 40 ЗЗД обаче е частен случай
на общата забрана по чл. 45, ал. 1 ЗЗД „да не се вреди другиму“, при която
законодателят недопуска увреждане интереса на упълномощителя, когато
пълномощникът и другата страна по сделката целенасочено я сключват при условия,
увреждащи представляваната страна. В този смисъл очертаните по-горе разяснения в
практиката на касационната инстанция в кои случаи следва да се приеме, че са
налице увреждане на представлявания и недобросъвестно увреждащо поведение на
представителя и насрещната страна по договора, са важими и приложими и в
настоящата хипотеза, при която се преценява противоправно и увреждащо поведение
на двамата ответници при сключването на процесния договор за продажба на
дружествените дялове.
Поначало
ирелевантно за ангажирането отговорността на ответника Г. като приобретател по
сделката е знанието му, че пълномощното е неавтентично, ако се установи, че
поведението му е увреждащо. Аргумент за това е именно нормата на чл. 40 ЗЗД –
щом законодателят не допуска да се запази правно положение и резултат от
сделка, сключена при спазване на всички нормативни изисквания, но при
субективното съзнание на пълномощника и насрещната страна, че увреждат
интересите на валидно представлявания, то и на още по-голямо основание не би
могло да се приеме, че не носи отговорност за вреди страната, която дори и да
не е знаела, че договаря с мним представител, е съзнавала увреждащия характер
на сключената сделка с мнимо представлявания.
По делото се
установява от писмените доказателства и приетата съдебно-счетоводна експертиза,
че на 25.05.2016 г. НАП е възстановило на „Ламда Дитърджънт“ ЕООД сумата от 9
304 722,36 лв. по сметка и тази сума е постъпила в масата по несъстоятелност. Конкретно
на ответника Г. са били изплатени по частична сметка от 22.06.2016 г.
предявеното и прието вземане от 1 820 419,44 лв. главници и лихви върху него до
03.06.2016 г., в размер на 748 373,27 лв., както и сторените от него разноски в
производството по несъстоятелност от 41 200 лв. Предвид факта, че С.Г. е бил
основен кредитор в производството по несъстоятелност, включително е внасял
разноски за да поддържа неговата висящност, същият е бил запознат с
постъпващите суми в патримониума на дружеството и с одобрените списъци с приети
вземания, респ. какъв размер от тези парични средства ще бъде върнат на
дружеството след удовлетворяването на всички кредити, а именно 5 292 365 лв. Това
знание е съществувало още преди сключването на процесния договор за прехвърляне
на дружествени дялове на 20.07.2016 г., който извод следва, както от значително
по-ранната дата на извършения от НАП превод на 9 304 722,36 лв. на 25.05.2016
г., така и от факта, че на ответника Г. са били изплатени по частична сметка от
22.06.2016 г. приетите в производството по несъстоятелност вземания.
Изводът за
проявена недобросъвестност и намерение за увреда от страна и на двамата
ответници следва от съвкупната преценка на фактите, свързани с договорения размер
на продажната цена, близкото познанство между мнимия представител и купувача, и
последващото придобиването на дяловете поведение от страна на ответника С.Г..
В случая
договорена продажна цена е над 1000 пъти по-ниска от действително притежаваното
имущество от „Ламда Дитърджънт“ ЕООД, което обстоятелство е било известно на
ответника Г. като основен кредитор в производството по несъстоятелност. Дори и
да се приеме, че купувачът по сделката не е знаел, че пълномощното е
неавтентично, от неговото съдържание е видно, че не е посочена конкретна цена,
по която да се продадат дяловете, а преценката за това е предоставена на
пълномощника. В противоречие с добросъвестното поведение, което дължат мнимия
представител Каракандзос и купувача С.Г. при сключването на сделката,
независимо дали имат съзнанието, че пълномощното е неавтентично, е договарянето
на продажна цена повече от 1000 пъти по-ниска от стойността на активите на
„Ламда Дитърджънт“ ЕООД. Такава сделка е лишена от всякаква икономическа логика,
а сключването й е в явна вреда на интересите на продавача „Димацио Интертрейд“
ЛТД. Никои от ответниците не е твърдял в преклузивните за това срокове, че
процесният договор е симулативен относно цената или прикрива друга сделка,
каквото изтъкнато и доказано обстоятелство би могло разумно да обясни
сключването на иначе икономически абсурдната като условия сделка.
Действително,
близкото познанство между ответниците като съдружници в трето за процеса
юридическо лице („Мак Оптик СА“ ООД) поначало би могло да оправдае проявено
доверие и занижена грижа, която купувачът дължи при сключването на договора, и
той да не извърши проверка при нотариус Й.Л. дали в действителност последният е
заверил такова пълномощно.
Лишената от
финансова логика сделка обаче, в която ответниците съвсем съзнателно са решили
да участват, преценени в съвкупност с тяхното познанство и трайните им
отношения като съдружници в „Мак Оптик СА“ ООД, мотивират съда да приеме, че
действията на ответника Г. са били насочени към умишлено облагодетелстване, водещо
до увреждане интересите на ищеца. В тази връзка следва да се вземе предвид и
последващото поведение на купувача, което е било насочено не към развиване
дейността на дружеството, а към освобождаване на неговия единствен актив –
постъпилият по сметка остатък от 5 292 635 лв., доказателство за което е
липсата на данни, според заключенията на ССчЕ, след като на 06.10.2016 г. С.Г.
е вписан като управител и едноличен собственик на капитал на „Ламда Дитърджънт“
ЕООД да са налице други входящи парични преводи, придобиване на други активи
или разходване на горепосочената сума в полза на трети лица, различни от
ответниците. Установява се, че на 29.05.2017 г. дружеството е обявено в
производство по ликвидация, като до този момент, на 06.12.2016 г. (по-малко от
два месеца след като е вписана в ТР промяната в управлението и собствеността)
ответникът Г. сам си е бил определил да получи еднократно възнаграждение в
огромен размер от 1 500 000 лв. и ежемесечно такова от 30 000 лв., въпреки че
дружеството не е развивало никаква дейност. Така очертаното му поведение съвсем
ясно индикира, че единственото намерение на този ответник е да придобие
собствеността върху дружеството и чрез установения от него пълен контрол да се
разпореди с наличното имущество, свеждащо се до остатъка от 5 292 365 лв.
Въпреки че на
С.Г. е била предоставена възможност при изготвянето на съдебно-счетоводната
експертиза, той не е представил банкови извлечения, ведомости за заплати,
данъчни декларации, счетоводни записи, хронологии на счетоводните сметки на
дружеството и счетоводните регистри или други документи. Също така, съдът му е
дал указания в открито съдебно заседание на 21.02.2022 г. да уточни от общата
сума 5 292 365 лв. какви суми признава, че е получил лично ответника и на какво
основание, както и да уточни остатъкът от сумите, които не е получил лично, на
кого са преведени и на какво основание. Представителят на ответника не е могъл
да уточни в открито съдебно заседание на 09.05.2022 г. дали С.Г. е получил
лично сумата от 5 292 365 лв., както и на какво основание е била разпоредена от
него.
Очертаното
предхождащо процеса поведение, както и процесуалното такова на С.Г., преценени
в своята съвкупност и с факта, че не се доказва по делото пълномощното в
действителност да е предадено от З.К. на В.К. и последният да е бил въведен в
заблуждение, че действа като мним пълномощник, мотивират съда да приеме, че
двамата ответници са действали в общ сговор при сключването на договора за
продажба на дружествени дялове и с явното намерение да се облагодателстват с
останалата след разпределението значителна по размер сума, което е било изцяло
в ущърб на ищеца като действителен собственик на „Ламда Дитърджънт“ ЕООД.
Тъй като
неавтентичното пълномощно не създава права за мнимия пълномощник К., то и
сключената продажба на дяловете не обвързва ищеца, респ. ответникът Г. не е
придобил валидно дяловете от капитала на „Ламда Дитърджънт“ ЕООД, нито е могъл
да се легитимира като едноличен собственик и управител, с право да се
разпорежда с наличното имущество на дружеството. Изясненото недобросъвестно
поведение и на двамата ответници е довело до накърняване патримониума на ищеца,
който е загубил безвъзвратно собствеността върху „Ламда Дитърджънт“ ЕООД и
неговите активи, доколкото понастоящем дружеството е заличено поради инициирано
и проведено от ответника С.Г. производство по ликвидация, като преди това
единственият му актив от 5 292 365 лв. е разпореден отново от същия този
ответник.
Преценени в
тяхната съвкупност, тези установени по делото обстоятелства несъмнено водят до
извод, че е налице сговаряне във вреда на ищеца и сключената между ответниците
сделка, макар и да не го обвързва, го уврежда. Двамата ответници не само са
знаели, но са целели увреждането на ищеца, тъй като В.Т.К. е използвал
неистинско пълномощно с цел да създаде привидно правно положение като лице,
имащо право да се разпореди с дружествените дялове в качеството на пълномощник
на действителния собственик, като е необяснима и причината, поради която по
време на управлението на С.Г. „Ламда Дитърджънт“ ЕООД е превело сумата от 290
000 лв. по банкова сметка *** В.К.. От своя страна, С.К.Г. е разполагал с
информация за активите на дружеството, чиито дружествени дялове закупува, като
видно от съдържанието на самия договор за прехвърляне на дружествени дялове е
била нанесена значителна вреда на „Димацио Интертрейд“ ЛТД, като дружествените
дялове са продадени на цена, значително несъответстваща на дружествените активи.
Обемът на
вредите, които са настъпили в пряка връзка със сключване на договора за
покупко-продажба на дружествени дялове, резултат изцяло от поведението на
двамата ответници, е равен на стойността на имуществото на „Ламда Дитърджънт“
ЕООД, защото то се свежда единствено до паричен актив от 5 292 365 лв. (без
доказани пасиви).
С оглед
диспозитивното начало ищцовата претенция следва да се уважи до заявения размер
от 100 000 лв., предявен като частичен иск от 5 292 365 лв., като ответниците
бъдат осъдени солидарно за тази сума, тъй като увреждането е резултат от
поведението и на двамата (арг. чл. 53 от ЗЗД).
Поначало
вземането за обезщетение от непозволено увреждане се погасява с петгодишна
давност, считано от момента на откриването на дееца (чл. 110 и чл. 114 от ЗЗД).
В случая вредата настъпва от момента на разпореждането с имуществото на
българското дружество, тъй като оттогава възниква реална вреда, което е
последващо сключването на процесния договор от 20.07.2016 г,. и очевидно до
подаване на исковата молба в съда на 24.08.2020 г. петгодишна погасителна
давност не е изтекла (включително и ако се приеме за начална дата на
погасителната давност датата на сключването на процесния договор от 20.07.2016
г.). Ето защо и релевираното от ответника С.Г. възражение за погасяване на иска
по давност се явява напълно неоснователно.
Следва да се
отбележи, че съдът е допуснал с определение от 12.08.2022 г. разпит по
делегация в Република Кипър на свидетеля З.К., но тъй като поръчката не е могла
да бъде изпълнена повече от две години, с оглед прекомерния срок, в който това
доказателство не може да бъде събрано и след определяне на краен срок за
неговото събиране, с протоколното си определение от 04.02.2025 г. съдът е
отменил определението си. Както вече бе изтъкнато по-горе, в основната на
правните изводи на съда за наличието на противоправно вредоносно поведение от
страна на ответниците е умишленото им уговаряне на значителна нееквивалетност
на престациите по сделката за прехвърляне на дружествените дялове, довела до безпрепятственото
разпореждане с активите на дружеството. Деликтният характер на тези действия не
е обусловен от наличието на знание у ответниците дали пълномощното е автентично
или не, поради което развитата от адв. П. теза в хода на устните състезания за
изцяло добросъвестно поведение от страна на нейния клиент С.Г. при сключването
на сделката съдът не споделя като мотив искът да бъде отхвърлен спрямо този
ответник. Сам по себе си фактът, че ищецът е предприел действия по защита на
правата си по съдебен ред около четири години след вписването смяната на
собствеността в Търговския регистър, също не може да освободи ответниците от
задължението им да обезщетят действителния собственик на дружествените дялове
от капитала на Ламда Дитърджънт“ ЕООД за причинените му вреди.
По отношение на
откритото производство по оспорване истинността на процесното пълномощно,
настоящият съдебен състав споделя изразеното в решение № 50119 от 12.10.2023 г.,
по гр. д. № 4818/2018 г., ІV г. о. на ВКС, становище, ако не се е произнесъл с
нарочен акт преди даване ход на устните прения, съдът коментира този въпрос в
мотивите на своето решение, като заключението му не намира отражение в
диспозитива на акта по същество. В случая отпада и задължението на съда по чл.
194, ал. 3, изр. 2, във вр. с, ал. 2, изр. 2 от ГПК - да изпрати на прокурора
признатият за неистински документ, заедно с препис от решението, защото в
съдебно заседание от 07.12.2021 г. процесуалният представител на ищеца адв. С.
е завил, че по повод процесното пълномощно е образувана прокурорска преписка,
т.е. прокуратурата вече е надлежно сезирана да извърши проверка относно
автентичността на документа.
По
разноските:
С оглед
изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се присъдят
разноски на ищеца в общ размер на 9468 лв., от които: 4000 лв. – държавна такса;
668 лв. – депозит за ССчЕ; 400 лв. – депозит за СПЕ; и 4400 лв. – адвокатско
възнаграждение. Внесените от ищеца 60 лв. – депозит за призоваване на
свидетеля Й.Л. не следва да се възлагат в тежест на ответниците, тъй като
свидетелят се е отказал от правото си да получи възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
ОСЪЖДА С.К.Г., с ЕГН **********,***-86,
чрез адв. Д.П., и В.Т.К., ЛНЧ **********, с адрес: ж. к. „Връбница“, бл.
*****, солидарно да заплатят на „Димацио
Интертрейд“ ЛТД, вписано в Регистъра на дружествата на Република Кипър с рег. №
НЕ 197285, със съдебен
адрес ***, чрез адв. В.С., на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 100 000 лв., предявена като частичен
иск от 5 292 365 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в стойността на активите на „Ламда Дитърджънт“
ЕООД с ЕИК *********, с които С.К.Г. неправомерно се е разпоредил, въз основа
на договор 20.07.2016 г. за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на
„Ламда Дитърджънт“ ЕООД, сключен между продавача „Димацио Интертрейд“ ЛТД, чрез
мнимия му пълномощник В.Т.К., и купувача С.К.Г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба
в съда – 24.08.2020 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА С.К.Г., с ЕГН **********,***-86,
чрез адв. Д.П. и В.Т.К., ЛНЧ **********, с адрес: ж. к. „Връбница“, бл.
*****, солидарно да
заплатят на „Димацио
Интертрейд“ ЛТД, вписано в Регистъра на дружествата на Република Кипър с рег. №
НЕ 197285, със съдебен
адрес ***, чрез адв. В.С., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдебни разноски
от общо 9468 лв.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: