О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………./12.11.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10-ти състав, в закрито заседание, проведено на 11.11.2019г. в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
като разгледа докладваното от съдия Ив.Владова
гр.д.
№ 2025
по описа за 2019г. на ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по настоящото дело
е образувано след прекратяването на гр.д. № 4496/2019г.
по описа на ВРС и изпращането му по подсъдност на Окръжен съд-Варна, на
основание чл.118 от ГПК.
Варненският районен съд е бил
сезиран с предявени от М.В.Д. обективно кумулативно съединени искове против Ч.А.М.,
както следва:
1) Иск за осъждане на ответника
да заплати на ищцата сумата от 7480,12
евро, представляваща общ размер на заплатените от ищцата месечни вноски за
периода „от края на 2013г. до края на 2018г.“ по договор за кредит сключен с „Банка ДСК“ АД на 13.08.2004г.,
ведно с лихва за забава върху всяка заплатена месечна вноска считано от „деня
на плащането“, ведно със законната лихва върху сумата считано от предявяване на
иска до окончателното изплащане и предявен в условията на евентуалност иск
за осъждане на ответника да заплати на ищцата същата сума, с която се е
обогатил без основание;
2) Иск за осъждане на ответника
да заплати на ищцата сумата от 7800 евро,
представляваща общ размер на заплатените от ищцата месечни вноски по договор за кредит сключен с „Райфаизенбанк/България/“
АД на 29.09.2008г. съответнно за м.05, 06 и 07.2010г. /общо 630 евро за 3
вноски/; за м.08 и 09.2010г. /общо 440 евро за 2 вноски/; за м.01-05.2012г. и
м.10.2012г. /общо 1470 лева за 7
вноски/; за м.01, 05 и 12.2014г. /общо 630 евро за 3 месеца/; за м.05, 07, 09,
10, 11 и 12.2015г. /общо 1260 евро за 6 месеца/; за м.01-04.2016г. и
06-11.2016г. /общо 2100 евро за 10 месеца/ и за 2017г. /общо 1470 евро за 7
вноски/, ведно с лихва за забава върху всяка заплатена месечна вноска считано
от „деня на плащането“, ведно със законната лихва върху сумата считано от предявяване
на иска до окончателното изплащане и предявен в условията на евентуалност
иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата същата сума, с която се е
обогатил без основание;
3) Иск за осъждане на ответника
да заплати на ищцата сумата от 5500 евро
/съгласно уточняващите молби от 16.05.2019г. и от 11.10.2019г./, „които ищцата
е получила по дарение от своята майка и които е вложила за закупуването на
апартамент № 20, находящ се в гр.Варна, ж.к.“Вл.Варненчик“, бл.302“, ведно със
законната лихва считано от „деня на плащането“, ведно със законната лихва върху
сумата считано от предявяване на иска до окончателното изплащане и предявен
в условията на евентуалност иск за осъждане на ответника да заплати на
ищцата същата сума, с която се е обогатил без основание;.
В исковата молба ищцата е
посочила, че по време на брака си с ответника Ч.М. са сключили двата договора
за кредит – този с „Банка ДСК“ АД на 13.08.2004г. и договорът за кредит с
„Райфаизенбанк/България/“ АД на 29.09.2008г., по който са солидарни длъжници.
Твърди, че ответникът не е участвал в погасяването на месечните вноски по
кредитите /както са посочени в исковата молба/, като по договора за кредит с
„Банка ДСК“ АД е заплатила лично сума в общ размер на 7480,12 евро по вноските за
периода „от края на 2013г. до края на 2018г.“, а по договора за кредит с „Райфаизенбанк/България/“
АД на 29.09.2008г. е заплатила лично вноски в общ размер на 7800 евро. По
отношение на сумата от 7480,12 евро твърди, че „половината се дължи от
ответника М.“, а по отношение на сумата от 7800 евро – че цялата се дължи от
него съгласно вътрешните им отношения като солидарни длъжници.
По претенцията за сумата от 5500
евро –не са изложени фактически твърения, въз основа на които да се направи
извод защо тази сума, която ищцата е заплатила за придобиване на апартамента в
бл.302 в ж.к.“Вл.Варненчик“ в гр.Варна й се дължи от ответника Ч.М..
Настоящият съдебен състав след
запознаване с исковата и уточняващата молби, твърденията в тях и формулираният
петитум намира, че е сезиран с предявени в условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцата суми –
7480,12 евро и 7800 евро, за които е
солидарно задължен по два договора за кредит
/с „Банка ДСК“ АД от 13.08.2004г. и договорът за кредит с
„Райфаизенбанк/България/“ АД от 29.09.2008г./, както и сума от 5500 евро – с
неуточнено от ищеца основание за дължимост.
Макар и при сходни фактически
твърдения и петитум, исковете за сумите от 7480,12 евро и за 7800 евро са
самостоятелни искови претенции, доколкото позоваването на ищеца е на различни
фактически основания /различни договори за кредит с различни банки, за различни
периоди, при различни твърдения за вътрешните отношения на солидарните
длъжници/ и следователно имат различен предмет на доказване. В този смисъл е и
уточнението в молбата от 16.05.2019г., че „двете вземания - 7480,12 евро и 7800 евро произтичат от две
различни основания“. Цената на всеки от предявените искове е по-малък от
25 000 лева, което по аргумент на противното от чл.104, т.4 от ГПК
обуславя извод за подсъдността им на районен съд. За пълнота следва да се
посочи, че ищецът е изложил в исковата молба, че ответникът дължи само
половината от заплатената сума от 7480,12 евро, но същото не е отговаря на
формулираният петитум, което също е нередовност на исковата молба, но при
отстраняването й не би се променил извода за родово компетентния съд /районен
съд/.
Искът за сумата от 5500 евро е
нередовен, доколкото не са наведени от ищеца фактически твърдения за
основанието на иска за предаването и, а именно защо тази сума се дължи от
ответника, за да е в състояние съда да даде правна квалификаця на същия. Дори
обаче да бъде уточнено основанието на исковата претенция, то съобразно цената
на иска /5500 евро/, същият отново би бил подсъден на районен съд като първа
инстанция.
Предявените в условията на
евентуалност искове са със същата цена като главните, което не променя извода и
за тяхната подсъдност на районен съд.
При това положение и доколкото цената
на всеки от предявените обективно кумулативно съединени облигационни искове е
по-малка от 25 000 лева, по аргумент на противното от чл.104, т.4 от ГПК,
вр.чл.103 от ГПК компетентен да разгледа същите е Варненският районен съд.
По
изложените съображения съдът счита, че следва да повдигне препирня за
подсъдност между Окръжен съд Варна и Районен съд – Варна за определяне на
компетентен съд за произнасяне по предявените от М.В.Д. обективно кумулативно
съединени искове против Ч.А.М..
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 122 от ГПК,
Варненски районен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОВДИГА
спор
за подсъдност между Окръжен съд – Варна и Районен съд – Варна за определяне на
компетентен съд за произнасяне по предявените от М.В.Д. обективно кумулативно
съединени искове против Ч.А.М., по които е образувано гр.д. № 2025/2019г. по
описа на ВОС, на основание чл.122 от ГПК.
Делото да се изпрати
на Апелативен съд-Варна за произнасяне по повдигнатата препирня за подсъдност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: