№ 949
гр. Варна , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100501074 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 05699/07.04.2021г. на ЧСИ Станимира Данова,
депозирана от Д. З. А. с ЕГН **********, – длъжник по изп. дело № 20217180400167 по
описа ЧСИ Данова, чрез адвокат Ж.М. А.. С жалбата се иска отмяна на действията на ЧСИ,
изразяващи се в налагане на възбрана и насрочване на опис на самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 10135.3515.775.1.7 с адрес: гр.Варна,район Младост, ул. „Отец Спиридон“
бл. 56а, вх. А, ет. З,ап. 7 на 21.04.2021 г.
Жалбоподателят твърди, че изпълнението е насочено срещу единственото на
длъжника жилище, което по смисъла на чл. 444 т.7 ГПК е несеквестируемо. Сочи, че същото
се ползва за задоволяване на жилищните нужди, както на самата жалбоподателка, така и на
нейният пълнолетен син и на мъжа, с когото живее на семейни начала. Сочи, че въпросът за
несеквестируемост на конкретното имущество се преценява към момента на насочване на
принудителното изпълнение спрямо имота. Към датата на налагане на възбраната и
насрочване на опис имотът е бил несеквестируем, доколкото е единствено жилище на
длъжника и обезпечава безпредметно една недопустима продан.
Твърди, че дори да се приеме, че съдебният изпълнител е изключил
несеквестируемостта на имота, поради обстоятелството, че длъжникът притежава друг
поземлен имот с идентификатор 10135.2551.327, същият не може да задоволи жилищните
нужди на длъжника, както и факта, че безспорно установено е с влязло в сила решение по
гр.д. № 836/2019 г. по описа на Варненски Окръжен съд, че сграда с идентификатор
10135.327.2 не може да се ползва по предназначение като жилище, тъй като е опасна за
живота и здравето на обитаващите я и следва да бъде съборена като такава.
В законоустановения срок е постъпило възражение от взискателите Н. П. К. с ЕГН
1
********** и Й. И. К. с ЕГН **********, представлявани от адвокат Бояджиева.
Същите сочат, че твърденията на длъжника, които обосновават несеквестируемост на
жилището в гр. Варна, ул. „Отец Спиридон“ бл. 56а, вх. А, ет. 3, ап. 7, са неоснователни.
Намират, че имотът е секвестируем, тъй като състоянието на втория жилищен имот на
длъжника е обстоятелство, което е неотносимо към института на несеквестируемостта.
Сочат, че след като длъжникът притежава и друго жилище, то нормата на чл. 444, т. 7 от
ГПК е неприложима. Навеждат, че съгласно константната практика в понятието „друго
жилище“ се включват и сгради, които не са напълно изградени и се строят с оглед
задоволяване на жилищната нужда. Твърдят, че сградата, изградена върху поземлен имот с
идентификатор 10135.2551.327, която е лична собственост на длъжника, е с площ от 36
кв.м., поради което отговаря на нормите за задоволяване на жилищните нужди.
Освен горното сочат, че синът на жалбоподателката притежава лично жилище,
представляващо апартамент с площ от 60,44 кв.м., находящ се в гр. Варна, ул. „Сирма
войвода“ № 40, поради което съгласно Наредбата за жилищните нужди на длъжника и на
членовете на неговото семейство, нормативно определената площ за задоволяване на тези
нужди е обезпечено с наличието на друго жилище, собственост на сина на Д.А.. Към
възражението е приложено копие на акта за собственост.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител е администрирал делото,
ведно с мотиви за жалбата, в които намира същата за неоснователна. ЧСИ сочи, че съгласно
трайната практика и поради липса на легална дефиниция извън номиналното определение за
„жилище", дадено за целите на ЗУТ "Жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или
открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за
задоволяване на жилищни нужди. Жилищната функция на имота се преценява съобразно
фактическата и правна възможност да задоволява жилищните нужди на длъжника.
Приложима е и нормата на чл. 110 от Наредба № 7/2003г., според която следва жилището да
има най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и най-
малко едно складово помещение във или извън жилището. ЧСИ намира, че от събраните по
делото доказателства, в това число актовете за собственост, може да се приеме, че и двата
имота на длъжника имат характер на „жилище“.
Сочи, че относно имотът, представляващ сграда с идентификатор 10135.2551.327.2,
поради липса на данни за наличие на изискуемите помещения в акта за собственост и
кадастралните скици, е следвало да бъде извършен опис, за да се увери съдебният
изпълнител дали имотът може да удовлетвори жилищна нужда на длъжника, съобразно
посочените разпоредби. На самото място е констатирано, че изградената сграда се състои от
полусутерен с две помещения, изградени в бетонната основа, с приблизителна площ 35
кв.м., а постройката върху нея се състои от бунгало с около 35 кв.м., състоящо се от
преддверие и стая, и функционално свързани към нея масивна пристройка, състояща се от
кухня, коридор, баня и тоалет, с обща площ около 70 кв.м. С протокола е възложена освен
оценителна експертиза, и такава относно възможността на сградата да удовлетвори
жилищни нужди на длъжника.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на настоящото
производство, очертани в жалбите и като взе предвид събрания и приобщен по делото
доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК,
приема за установени следните фактически положения:
Изпълнителното дело е било образувано по описа на ЧСИ Станимира Данова под №
20217180400167, въз основа на изпълнителен лист 17.02.2021г., изд, по в.гр.д. № 148/2020г.
по описа на Апелативен съд - гр.Варна, с който длъжникът Д. З. А. е осъдена да заплати
2
солидарно на Н. П. К. и Й. И. К., изрично посочените в изпълнителния лист суми.
С молбата за образуване взискателят е поискал да бъдат възбранени и изнесени на
публична продан следните недвижими имоти:
1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.3515.775.1.7, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г.
на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект: няма данни за изменение, с адрес
на имота: гр, Варна, район Младост, п.к. 9000, ул. ОТЕЦ СПИРИДОН, бл. 56а, вх. А, ет. 3,
ап. 7. Самостоятелният обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор
10135.3515.775.1, предназначение: Жилищна сграда - многофамилна. Сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3515.775, Предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в
документа площ: 74.00 кв.м, Ниво: 1, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж - 10135.3515.775.1.8, п од обекта - 10135.3515.775.1.4, над обекта -
10135.3515.775.1.10, стар идентификатор: няма.
2. Поземлен имот с идентификатор 10135.2551.327 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо поземления имот е от 13.08.2015 г., с адрес на поземления имот: гр.
Варна, район Приморски, м. ФРАНТА ДЕРЕ, с площ: 962 кв. м, трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг обществен обект, комплекс,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 327, със съседи на поземления
имот: 10135.2551.326, 10135.2551.331, 10135.2551.9587, 10135.2551.9586, 10135.2551.325,
ведно с построената в имота Сграда с идентификатор 10135.2551.327.2 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо сградата е със Заповед 18-6311-13.08.2015 г. на
НАЧАЛНИК НА СГКК - ВАРНА, адрес на сградата: гр. Варна, район Приморски, м.
ФРАНТА ДЕРЕ. Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.2551.327,
застроена площ: 36 кв. м, брой етажи: I, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни,
предназначение: Друг вид сграда за обитаване, Стар идентификатор: 10135.2551.327.1,
номер по предходен план: няма.
Върху имотите са наложени възбрани и е насрочен опис и за двата за 21.04.2021г., за
който длъжникът е уведомен с ПДИ на 02.04.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, имащо качеството длъжник в изпълнителното
производство, т.е. е налице активна процесуална легитимация по смисъла на чл. 435, ал. 2
ГПК. Същата е срещу действия на ЧСИ, които подлежат на обжалване, доколкото се
оспорват действия, имащи качеството на актове по насочване на изпълненито срещу
несеквестируемо имущество.
Съгласно разрешенията дадени с ТР 2/2013г. на ОСГТК, чрез уредената в чл. 435, ал.
2 от ГПК е предвидена процесуална възможност длъжникът да обжалва насочването на
изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо, доколкото същото е
съставено от обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство.
3
Несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване, но
налагането на запор/възбрана върху тях е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги
задържа в патримониума на длъжника – налагането на запор или възбрана върху вещи не е
несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Допустими са и описът
на непотребимите вещи, доколкото той е елемент от фактическия състав на възбраната,
когато за първи път се индивидуализират имуществата.
Запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на самостоятелно
обжалване, като за това не е предвидена и процесуална възможност по реда на чл. 435, ал. 2
от ГПК. На обжалване обаче подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо
имущество, като когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или
частична), съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за
събирането на предявеното вземане.
В настоящия случай се обжалва налагането на възбрана и насрочването на опис, като
действия от насочването на изпълнението върху имот, за който се твърди, че е
несеквестируем. Предвид изложеното по-горе, настоящият състав на съда счита, че жалбата
е процесуално допустима, тъй като длъжникът винаги има интерес да бъдат разрешени
въпросите относно несеквестируемостта.
По основателността на жалбата:
Чрез уредената в чл. 435, ал. 2 ГПК процесуална възможност длъжникът да обжалва
насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо, е създаден
процесуален ред за защита на имуществените обекти, които са необходими за издръжката на
длъжника и неговото семейство.
Съобразно разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК, изпълнението не може да бъде насочено
върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които
живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Ако
длъжникът притежава само едно жилище, но то надхвърля жилищните нужди на длъжника
и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет,
надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за
собствеността.
Видно от преписа на изп. дело, по същото е наложена възбрана върху Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 10135.3515.775.1.7 – представляващ жилище – апартамент,
както и върху дворно място с идентификатор 10135.2551.327, ведно с построената в имота
Сграда с идентификатор 10135.2551.327.2.
Настоящият състав намира, че така вписаните възбрани са допустими /дори да се
приеме, имотът с идентификатор 10135.3515.775.1.7 е несеквестируем към този момент/, тъй
като тяхното предназначение е да обезпечат интересите на кредитора, като задържат
имотите в патримонуима на длъжника, или ако последният ги прехвърли на трето лице.
Възбраната и насроченият опис по никакъв начин не накърняват несеквестируемостта,
доколкото чрез тях не се посяга върху собствеността на длъжника. Предвид това и
съобразно ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, насрочването на опис на тези имущества съвсем
не е недопустимо, когато съдебният изпълнител за пръв път ще индивидуализира
имуществата. Именно това се е случило и при извършените описи на двата възбранени
имота, като видно от описа на сграда с идентификатор 10135.2551.327.2. /лист 133 от изп.
дело/ е, че съдебният изпълнител в присъствието на вещо лице е извършвал преценка дали
сградата може да задоволи жилищните нужди на длъжника, като в тази връзка е възложил
на вещото лице да изготви заключение относно вида и същността на имота. В същия
4
протокол съдебният изпълнител е посочил, че по изпълнителното дело е постъпила молба, в
която длъжникът е поискал да бъде приет за несеквестируем другият му недвижим имот,
поради което ще извърши оценка на жилищния характер на настоящия имот, като съобрази
заключението по експертизата.
Разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК е от публичен порядък, поради което съдебният
изпълнител е задължен преди да насочи изпълнение, служебно да събере данни относно това
дали имотът е несеквестируем или не. В този смисъл, ЧСИ следва да провери дали това е
единственото „жилище“ на длъжника, ако взискателят реши да поиска предприеме
изпълнителни действия по отношение на този имот.
Видно от изпълнителното дело, както и от становището на съдебния изпълнител, в
патримониума на длъжника са установени два недвижими имота, които поне формално имат
качеството на жилищни такива. Отново видно от изпълнителното дело, задълженото лице
Д.А. е с регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. Варна, ул. „Иван Рилски“ 56, вх. А, ет.
3, ап. 7 – административният адрес на имотът с идентификатор 10135.3515.775.1.7.
Въз основа на гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че от
доказателствата по делото към настоящия момент се установява, че задълженото лице
притежава два жилищни имота, но живее постоянно в единия от тях, който ползва като
жилище и същото има качеството на несеквестируемо имущество. Нормата на закона не
предвижда съдът или съдебният изпълнител да избере кое жилище е несеквестируемо и кое
не, доколкото длъжникът има правото сам да реши къде да живее. При положение, че са
установени повече от един жилищни имота, то на принудително изпълнение подлежат тези
от тях, в които длъжникът не живее.
Видно от доказателствата по делото, такъв именно е имот с идентификатор
10135.3515.775.1.7, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-64/16.05.2008 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект: няма данни
за изменение, с адрес на имота: гр, Варна, район Младост, п.к. 9000, ул. ОТЕЦ СПИРИДОН,
бл. 56а, вх. А, ет. 3, ап. 7. Самостоятелният обект се намира на етаж 3 в сграда с
идентификатор 10135.3515.775.1, предназначение: Жилищна сграда - многофамилна.
Същият е възбранен по делото, като към настоящия момент е и описан от съдебния
изпълнител. Предвид това е и годен обект на изпълнителното производство и срещу него
може законосъобразно да бъде насочено изпълнението по делото.
В заключение на изложеното по-горе, доколкото длъжникът обжалва наложената
възбрана и насрочения опис на имот с идентификатор 10135.3515.775.1.7 поради
несеквестируемост на същия, то жалбата е неоснователна, доколкото тези действия, макар и
имащи характер на такива по насочване на изпълнението, не засягат несеквестируемостта.
По разноските:
Страните не са претендирали репарирането на разноски в настоящото производство,
поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата вх. №. 05699/07.04.2021г. по регистъра на ЧСИ
Станимира Данова, депозирана от Д. З. А. с ЕГН ********** - длъжник по изп. дело №
5
20217180400167 по описа ЧСИ Данова, чрез адвокат Ж.М. А., с която се иска отмяна на
действията на ЧСИ, изразяващи се в налагане на възбрана и насрочване на опис на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.3515.775.1.7 с адрес: гр.Варна,район
Младост, ул. Отец Спиридон бл.56а,вх.А,ет.З,ап.7 на 21.04.2021 г.
По жалбата вх. № 05699/07.04.2021г. по регистъра на ЧСИ Станимира Данова,
депозирана от Д. З. А. с ЕГН ********** - длъжник по изп. дело № 20217180400167 по
описа ЧСИ Данова, чрез адвокат Ж.М. А. ПРИЕМА, че самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.3515.775.1.7 с адрес: гр.Варна, район Младост, ул. Отец Спиридон бл.
56а, вх. А, ет. З, ап. 7 на 21.04.2021 г. е несеквестируем към момента на постановяване на
съдебния акт, по смисъла на основание чл. 444, т. 7 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6