РЕШЕНИЕ
№ 404
гр. Сливен, 20. 12. 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на седми декември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Райкова-Георгиева,
като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 312 по описа на съда за 2023 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба от „СИЛА ПЛАСТ“ ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Димитър
Пехливанов- Добрович“ № 90, представлявано от у. Ш. К., подадена против Решение
№ 1012-19-46#5 от 02.08.2023 г., издадено от Директора на Териториално
поделение /ТП/ на Националния осигурителен институт /НОИ/– Сливен, с което е
отхвърлена жалбата на „СИЛА ПЛАСТ“ ЕООД против Задължителни предписания № ЗД-1-19-01373103
от 05.06.2023 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Сливен, за заличаване на
данни, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за лицата А. К. В. и Р.
К. А.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспореното решение
е незаконосъобразно. Излага съображения, че: лицата В. и А. са изпълнявали
служебните си задължения; за двете има сключени трудови договори, НОИ е
уведомен, внесени са необходимите вноски за обществено осигуряване; фирмата е
осъществявала дейност. Моли оспореното решение да бъде отменено.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата,
моли да бъде уважена, претендира присъждане на направените по делото разноски.
В представени писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си.
Административният орган, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, счита оспореното
решение за правилно, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В представени писмени
бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед № ЗР-5-19-01280548 от 11.01.2023 г. на
Ръководителя на ТП на НОИ – Сливен, е възложено извършване на ревизия от
контролен орган на ТП на НОИ по разходите на държавното обществено осигуряване
/ДОО/ на „СИЛА ПЛАСТ“ ЕООД за ревизиран период от 16.10.2015 г. до 31.12.2022
г.
От определения с горепосочената заповед контролен
орган е извършена проверка по разходите на ДОО на „СИЛА ПЛАСТ“ ЕООД, за
резултатите от която е съставен Констативен протокол № КП-5-19-01361972 от
19.05.2023 г. Проверката е извършена във връзка с възложената ревизия и
постъпил сигнал, относно установяване на действително упражняване на трудова
дейност от наети по трудово правоотношение лица: Р. К. А. с ЕГН: ********** и А.
К. В. с ЕГН: **********.
При извършената проверка са направени следните констатации
от контролния орган на ТП на НОИ – Сливен:
- При проверки от ТД на НАП е установено, че предметът
на дейност на „СИЛА ПЛАСТ“ ЕООД е внос на поливинилхлорид прах за производство
на PVC дограма; Дейността се извършва в наето помещение № 7.8 с площ 208,33
кв.м. на адрес: ***, в бившия завод „Светлина“, по Договор за наем от
01.12.2016 г. със „Светлина“ АД –
Сливен, и по Договор за наем от 29.06.2022 г. с „Ауто Ка“ ЕООД – Сливен; Е. с.
на дружеството Ш. К. няма подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ
от 2016 г. до 2021 г.; У. л. на дружеството е С. Г. С.; За отчетните 2019 г. -
2022 г., в подадените декларации по чл. 92 от ЗКПО осигурителят е декларирал
отрицателен финансов резултат; От извлечения за извършени банкови операции се
установява - захранване на банковата сметка на дружеството от у. л., плащане на
наем за наето помещение, данък, осигурителни вноски за ДОО на наетите две лица
и ЗО на собственика, и такси за банково обслужване; Дружеството няма
реализирани продажби за периода от 2020 г. до 2022 г., свързани с дейността на
дружеството; Извършени са разходи основно за счетоводни услуги и разходи за
покриване на наем за помещение– склад; Видно от представените справки -
декларации за ДДС, осигурителят е декларирал покупки и продажби за следните
данъчни периоди: - за м. 11.2019 г. и м. 12.2019 г. продажби на едро и дребно
на метали и метални руди, необработен дървен материал, химически промишлени
продукти, вторични суровини и скрап; - за м. 02.2020 г., м. 03.2020 г., м.
09.2020 г. и от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. извършени плащания за счетоводни
услуги, плащане на наем за наетото помещение и една фактура - покупка на бетон,
няма реализирани продажби; Дружеството има регистрирано 1 брой фискално
устройство с дистанционна връзка с НАП с вид и адрес на търговски обект - склад
за търговия на едро в ***; Съгласно подадените към НАП данни, дружеството няма отчетени
покупки и продажби за периодите от 01.06.2020 г. до 31.08.2020 г. и от
01.01.2022 г. до 31.03.2022 г.;
- Р. К. А. е назначена с трудов договор от 14.07.2020
г., на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда КТ/, на д. „т. с.“, с
място на работа /помещение, цех, стая, машина и съоръжение/, при пълно работно
време, с основно месечно възнаграждение 1050 лева; Задълженията на лицето са
определени в длъжностна характеристика; Със Заповед от 14.10.2022 г. е прекратено
трудовото правоотношение с лицето, считано от 17.10.2022 г.; Подадени са
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ в ТД на НАП за сключване на трудовия договор
и неговото прекратяване; В представените ведомости за заплати Р. К. А. е вписана за м.
07.2020 г. с 13 отработени дни и начислено брутно трудово възнаграждение в
размер на 593,48 лева, и за м. 08.2020 г. с 9 отработени дни, 3 дни болнични с
възнаграждение от работодател и начислено брутно трудово възнаграждение в
размер на 555 лева; Във ведомостта има положен подпис на лицето за получена
сума; Считано от м. 08.2020 г. до прекратяване на трудовото правоотношение на
17.10.2022 г., лицето фигурира във ведомостта с пълни месеци във временна неработоспособност
поради о. з., б. и р. и о. на д. до ***-г. в.; Осигурителните вноски за ДОО за
наетото лице са внесени за м. 07.2020 г. и м. 08.2020 г. общо в размер на
229,70 лева; Подадената информация по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО
съответства на данните от платежната ведомост и на внесените осигурителни
вноски за м.
07.2020 г. и м. 08.2020 г.; На лицето са извършени плащания – парично
обезщетение за временна неработоспособност поради о. з., б. и р., и м., от
14.08.2020 г. до 31.10.2022 г. в размер на 16 750,35 лева;
- А. К. В. е назначена с трудов договор от 22.02.2022
г., на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, на д. „с.“, с място на работа /помещение,
цех, стая, машина и съоръжение/, при пълно работно време, с основно месечно
възнаграждение 665 лева; С Допълнително споразумение от 01.04.2022 г. е
изменено трудовото възнаграждение на лицето на 710 лева; Задълженията на лицето са определени в
длъжностна характеристика; Липсват данни осигурителят да има специализиран офис
кабинет; Подадено е уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ в ТД на НАП за сключване
на трудовия договор с лицето; В представените ведомости за заплати А. К. В. е
вписана за м. 02.2022 г. с 4 отработени дни и начислено брутно трудово възнаграждение
в размер на 133 лева и за м. 03.2022 г. със 7 отработени дни, 3 дни болнични с
възнаграждение от работодател и начислено брутно трудово възнаграждение в
размер на 275,07 лева; Във ведомостта има положен подпис за получена чиста
сума; Считано от м. 03.2022 г. до датата на съставяне на Констативния протокол,
лицето фигурира във ведомостта с пълни месеци във временна неработоспособност поради
о. з., б. и р.; Осигурителните вноски за ДОО за наетото лице са внесени за м.
02.2022 г. и м. 03.2022 г. общо в размер на 87.06 лева; Подадената информация
по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО съответства на данните от платежната
ведомост и на внесените осигурителни вноски за м. 02.2022 г. и м. 03.2022 г.;
- През периодите, за които Р. К. А. и А. К. В. са
назначени, липсва кореспонденция; Няма документи, които да доказват, че лицата
са упражнявали трудова дейност, с която да са били ангажирани 8 часа дневно; И
в двата случая лицата са наети за кратък период от време, предвид отработените
дни - съответно 22 работни дни и 11 работни дни; За периода от м. 09.2020 г. до
м. 01.2022 г. включително, през който назначените лица нямат отработени дни
/същите са във временна неработоспособност и о. на м. д./, няма други наети
лица и дейността, за която двете лица са назначени, реално не се извършва от
никого;
- А. К. В. и Р. К. А. са с.;
- При направено на 10.04.2023 г. посещение на място от
контролен орган на ТП на НОИ на наетия от осигурителя склад на адрес: ***, е
констатирано, че складът представлява хале с метални врати, на които е вписан №
7.8; вратите са заключени с катинар, но са леко открехнати и през тях се виждат
празни найлонови чували и резачка за дърва; горната част на склада е с високи
прозорци, по - голяма част от които са изцяло счупени; При проведен разговор с
представител на наемодателя, същият е заявил, че фактурите за плащане на наема
се представят на с. на дружеството С. Г. С., като плащането се извършвало
изцяло по банков път; Тези твърдения се потвърждават и от представените от
осигурителя банкови извлечения, видно от които н. за плащане на наема по банков
път е С. Г. С.; Представителят на наемодателя е заявил, че не е контактувал с други
лица за предаване на първична документация на фирмата и предвид факта, че
офисът му се намирал срещу складовете, никога не е виждал складът да е
проверяван от някого; заявил е, че ключовете за склада при сключване на
договора били предадени на с. на дружеството С. Г. С.;
- Събраните в хода на проверката факти и
обстоятелства, както и писмени обяснения, не дават основание, че Р. К. А. и А.
К. В. са упражнявали трудова дейност при 8 часов работен ден в „СИЛА ПЛАСТ“
ЕООД, поради което за тях не е възникнало основание за осигуряване по смисъла
на чл. 10, ал. 1 от КСО.
Въз основа на гореизложените констатации, отразени в
съставения Констативен
протокол № КП-5-19-01361972 от 19.05.2023 г., със Задължителни предписания № ЗД-1-19-01373103
от 05.06.2023 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Сливен, на основание чл.
108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, са
дадени задължителни предписания на „СИЛА ПЛАСТ“ ЕООД да се заличи данните, подадени
по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на: 1. А. К. В. с ЕГН: **********, за
периода от 23.02.2022 г. до 30.04.2023 г., с вид осигурен 01, декларация
образец № 1; 2. Р. К. А. с ЕГН: **********, за периода от 15.07.2020 г. до
17.10.2022 г., с вид осигурен 01, декларация образец № 1, със срок 14 работни
дни от получаването, с мотиви, че при извършена проверка по разходите на ДОО от
контролен орган на ТП на НОИ – Сливен, е установено, че за Р. К. А. и А. К. В.
не е възникнало основание за осигуряване по реда на 4, ал. 1, т. 1 от КСО,
поради което нямат качества на „осигурено лице“ по смисъла § 1, ал. 1, т. 3 от
ДР на КСО.
Задължителните предписания са обжалвани от осигурителя
„СИЛА ПЛАСТ“ ЕООД по административен ред с жалба с Вх. № 1012-19-46 от
21.06.2023 г. по описа на ТП на НОИ – Сливен. С Решение № 1012-19-46#5 от
02.08.2023 г., издадено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, Директорът на ТП на
НОИ – Сливен, се е произнесъл по жалбата и е отхвърлил същата като
неоснователна по съображения за законосъобразност на задължителните
предписания. За да постанови акта си, административният орган, като се е
позовал на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и чл. 10, ал. 1 от КСО, е приел, че: „осигурено
лице“ по смисъла на КСО е само лицето, което реално осъществява трудова дейност
въз основа на трудово правоотношение; лице, за което не е доказано, че е
извършвало трудова дейност, за която е наето, не може да има качеството
осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в
случаи на внасяни осигурителни вноски; липсата на доказателства за реално
полаган труд от Р. А. и А. В. по трудово правоотношение при осигурителя „СИЛА
ПЛАСТ“ ЕООД налагат извода, че те нямат качеството „осигурено лице“ по КСО;
въпреки че лицата не са извършвали реално трудова дейност, за последните е
подадена информация по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, както следва: за А.
К. В.- за периода от 23.02.2022 г. до 30.04.2023 г., с вид осигурен 01, декларация
образец № 1, и за Р. К. А. - за периода от 15.07.2020 г. до 17.10.2022 г., с
вид осигурен 01, декларация образец № 1; законосъобразно от контролен орган на
ТП на НОИ - Сливен са издадени процесните задължителни предписания.
Горепосоченото решение на Директора на ТП на НОИ –
Сливен, е съобщено на оспорващия на 07.08.2023 г., а жалбата срещу него е
подадена на 21.08.2023 г.
От съдържащите се в административната преписка трудови
договори, длъжностни характеристики, заповеди, е видно, че оспорващото
дружество „СИЛА ПЛАСТ“ ЕООД е сключило трудови договори с лицата Р. К. А. и А. К.
В., съответно Трудов договор № 1 от 14.07.20202 г. и Трудов договор № 2 от
22.02.2022 г. С Р. А. е уговорено да изпълнява д. т. с., без конкретно
определено място на работа, с определено основно месечно трудово възнаграждение,
с продължителност на работното време – 8 часа. С А. В. е уговорено да изпълнява д. с., без конкретно
определено място на работа, с определено основно месечно трудово
възнаграждение, с продължителност на работното време – 8 часа. Съобразно
изготвената от работодателя длъжностна характеристика за длъжността т. с.,
основните функции и задължения са: с. всички м., и. и д.; п. и с. и. а.; п. е.
нает обект склад за стока на дружеството, намиращ се на територията на фирма
„Светлина“ АД; и. у. за настъпили промени с този склад, евентуално ако е
нарушена целостта му от външна намеса или природни бедствия, ако има съобщения
от наемодателя и друга информация във връзка със склада; п. и с.
вътрешноведомствените нормативни актове. Съобразно изготвената от работодателя
длъжностна характеристика за д. т. с., основните длъжностни задължения са: п.
п. к. за управителя на дружеството, с. я в съответствие с установения ред и я
п. за р. от управителя или конкретни изпълнители; к. с. на и. на м., определени
от управителя за вземане на отчет; и. е. п. (*** п.) на нает склад за
материали, находящ се в бившия завод „Светлина“, с цел н. да не е влизано в склада
или стоката да е повредена; п. и п. и., о. и с. п. и. и я д. на управителя; п.
и п. д. за п. от управителя; в. по у. н. д. и о. тяхното с. или п. им в
деловодството; о. с. на кабинета с к. и други м., о. п. и п. на д. в
съответствие с изискванията. Със Заповед № 1 от 14.10.2022 г. на управителя на „СИЛА
ПЛАСТ“ ЕООД, издадена на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, е прекратено трудовото
правоотношение с Р. А., считано от 17.10.2022 г.
По делото са събрани свидетелски показания: на
свидетеля Х. В. Д. – п. на наетите лица; и на свидетеля С. Г. С.– и. с. у. на
оспорващото дружество „СИЛА ПЛАСТ“ ЕООД.
Според показанията на свидетеля Д., преди да и. в м. А. р. във фирма „СИЛА“ като
с.; р. в тази фирма в началото на 2022 г.; от разговори с А. знаел за з. й и за
офиса на фирмата – А. трябвало да ходи от офиса, който се намирал зад ф. „Д. А.“,
до склада в „СВЕТЛИНА“.
Според показанията на свидетеля С., в дружеството имало назначени две лица: А.
В. и Р. А.; Р. била освободена, защото започнала друга дейност, а А. била в м.;
двете лица били на д. т. с. или т. с.; обичайното работно място на двете лица
било в офиса на свидетелката – зад „Д. А.“; основното задължение на двете лица
било да п. наетия склад в „СВЕТЛИНА“, защото в склада имало стока – химични
елементи; двете лица по е. п. на д. х. до склада; други задължения на двете
лица били да п. на свидетелката за д.; когато отсъствал собственикът на
фирмата, пращал по наетите лица пари за осигуровки, за наема, за други
разплащания, и свидетелката ги в.; свидетелката с. годишните финансови отчети
на дружеството и ги п. в Търговския регистър; след излизането на А. в м. не е
имало назначени лица, управителят си движил нещата; свидетелката в. с. и на
други фирми; други работници на други фирми не са ползвали офиса на
свидетелката.
По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена
от страните, съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице П.Т.И.
със с. – с. и к., чието заключение съдът възприема като изготвено компетентно,
обосновано и кореспондиращо с останалия доказателствен материал. Вещото лице
дава заключение че: От делото на „СИЛА ПЛАСТ“ ЕООД в Търговския регистър е
видно, че дружеството е заявило за вписване и представило за обявяване в
законоустановения срок годишните си финансови отчети за финансовите 2020 г.,
2021 г. и 2022 г.; Според информацията, съдържаща се в отчетите и в приложените
първични счетоводни документи и отчетни регистри, предприятието осъществява
дейност; Според представения за публикуване годишен финансов отчет /ГФО/ за
2020 г., финансовият резултат за годината е загуба в размер на 5 хил. лв.; Според представения за
публикуване ГФО за 2021 г., финансовият резултат за годината е загуба в размер
на 7 хил. лв.; Според представения за публикуване ГФО за 2022 г., финансовият
резултат за годината е загуба в размер на 15 хил. лв.; Начислените във
ведомостите осигурителни вноски по двете трудови правоотношения с Р. К. А. и А. К. В., са
внесени в бюджета; Дружеството има регистрация по ЗДДС, на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС
(Регистрация по избор); За периода от 2020 г. до 2022 г. дружеството е ползвало
данъчен кредит по смисъла на чл. 68 от ЗДДС за всички получени от него услуги -
наем и счетоводни услуги; От делото на дружеството в Търговския регистър е
видно, че няма подавана декларация за неосъществяване на дейност; От приложените
по делото първични документи- фактури и отчетни регистри по ДДС, е видно, че
през периода 2020 г. - 2022 г. „СИЛА ПЛАСТ“ ЕООД е извършвало търговски сделки,
както следва: през 2020 г., 2021 г. и 2022 г. покупки на наемни услуги
/заплащане на договорена наемна цена за наето помещение с площ 208,33 кв.м. в ***/,
покупки на счетоводни услуги /заплащане на получени счетоводни услуги/ и една
продажба на стоки на 15.09.2020 г. /продажба на 25 кг. препарати /грес/ за
смазване на лагери на обща стойност 4950 лева.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в срок, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт,
който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от компетентен
административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия по
смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО. Спазена е установената от закона форма –
оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни
основания за издаването му.
Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Издавайки акта си, административният орган е приложил правилно
материалния закон и е действал в съответствие с целта на закона.
Оспореното решение е постановено в производство по
обжалване по административен ред на издадените, на основание чл. 108, ал. 1, т.
3 от КСО, задължителни предписания на оспорващото дружество.
Контролът по спазване на нормативните актове по ДОО се
осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт. С чл.
108, ал. 1, т. 3 от КСО е възложено правомощие на контролните органи на НОИ да дават
задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено
осигуряване. В изпълнение на вмененото с КСО правомощие, от контролния орган на
ТП на НОИ – Сливен, са издадени процесните задължителни предписания, с които на
осигурителя „СИЛА ПЛАСТ“ ЕООД е предписано да заличи подадените по реда на чл.
5, ал. 4, т. 1 от КСО данни за лицата Р. К. А. и А. К. В.
Между страните не е спорно, че въз основа на сключени
трудови договори с лицата Р. К. А. и А. К. В., за същите са възникнали трудови
правоотношения със „СИЛА ПЛАСТ“ ЕООД, за които са подадени надлежно уведомления
по чл. 62, ал. 5 от КТ. Не са спорни и отразените за лицата брой отработени дни
– 22 отработени дни за Р. А. и 11 отработени дни за А. В.. Между страните не е
спорно, че за двете наети лица са внесени осигурителни вноски за ДОО и че
подадената за лицата информация по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО
съответства на данните от платежната ведомост и на внесените осигурителни
вноски. Не са спорни и периодите, за които е подадена информация по реда на чл.
5, ал. 4, т. 1 от КСО.
Основният спорен въпрос между страните е извършвали ли
са реално трудова дейност наетите по трудово правоотношение лица Р. К. А. и А.
К. В., и имат ли същите качеството на „осигурено лице“ по смисъла на КСО.
Съгласно легалната дефиниция в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР
на КСО, „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което
са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е
започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл.
9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 от КСО.
От анализа на определението за осигурено лице следва,
че едно от условията, на които е необходимо да отговаря лицето, за да се счита
за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 от КСО. Наличието на валидно сключено трудово
правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и
произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност
между трудовото и осигурителното правоотношение. Наличието на трудово
правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително
правоотношение, но само по себе си не е достатъчно за целите на осигуряването. Наличието
на трудово правоотношение е условие за възникване на осигурителното
правоотношение на работещите по трудов договор лица, но не е единственият
елемент от фактическия състав на чл. 10, ал. 1 от КСО. Съгласно посочената
разпоредба, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Следователно,
едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за
осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 от КСО. Упражняването на трудова дейност от страна на
физическото лице поражда задължението у работодателя да подава данни за
осигуряване на това лице и да внася съответните осигурителни вноски.
От изложеното следва извод, че наличието на сключен трудов
договор, без реално да е полаган труд по него, не води до възникване на
осигуряване, както и че недължимо внесени осигурителни вноски не пораждат
осигурителни права.
Съдът счита, че по делото не се събраха доказателства,
въз основа на които да се направи обоснован извод, че наетите по трудово
правоотношение в „СИЛА ПЛАСТ“ ЕООД лица – Р. К. А. на д. „т. с.“ и А. К. В. на
д. „с.“, реално са полагали труд по сключените трудови договори.
Във връзка с твърденията на оспорващия за извършвана
от наетите лица трудова дейност, по делото се събраха свидетелски показания, че
основното задължение на двете лица било да п. наетия от дружеството склад по в.
на д., като обичайното им работно място било в офиса на друга фирма– на
свидетеля С., която п. с. у. на оспорващото дружество. Събраха се и свидетелски
показания, че двете наети лица п. на свидетеля С. за д., а когато отсъствал
собственикът на оспорващото дружество, последният пращал по наетите лица пари
за осигуровки, за наем, за други разплащания, и свидетелката С. ги в. С тези
свидетелски показания се изчерпват събраните по делото данни във връзка с
твърденията за извършвана трудова дейност от наетите лица. Липсват представени
по делото писмени доказателства, че двете лица са извършвали трудова дейност.
Липсват писмени доказателства в подкрепа на тезата, че двете лица са п. на с.
за д., както и че са получавали пари за разплащания от собственика на
оспорващото дружество по време на негово отсъствие, поради което съдът приема
тази теза за недоказана. Липсата на посочените писмени доказателства, съдът
преценява и при съобразяване с останалия събран по делото доказателствен
материал, а именно, че: съобразно длъжностните характеристики, на двете лица са
определени и други трудови задължения /освен п. на наетия склад/, за изпълнението
на които по делото не са представени доказателства; в трудовите договори на
двете лица липсва уговорено място на работа; обичайното работно място на двете
лица било в офиса на друг търговец; за периодите, през които са наети двете
лица, извършваната от оспорващото дружество дейност се състои в плащане на наем
за наето помещение /извършвано по банков път с н. свидетелят С./, плащане на с.
за извършени с. у. и една продажба на 25 кг. препарати /грес/ за смазване на лагери
на обща стойност 4950 лева, като за финансовите 2020 г., 2021 г. и 2022 г. финансовият резултат за
всяка от годините е загуба; и за двете наети лица отработените дни са за
изключително кратък период от време – 22 работни дни за Р. А. и 11 работни дни
за А. В.; в дружеството няма други наети лица за периода 2020 г.– 2022 г.,
включително и през времето, в което назначените две лица са във временна
неработоспособност и о. на м. д., от което следва, че в действителност в
периодите, за които се твърди, че лицата Р. А. и А. В. са работили за
дружеството, то е нямало обективна нужда от назначаване на работници и/или
служители.
От анализа на гореизложеното, основателно се налага
извод, че въпреки сключените трудови договори, не е установено реално
извършване на трудова дейност от Р. А. и А. В. по изпълнението на трудовите им
договори и следователно за същите не е налице необходима предпоставка за
възникване на качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР
на КСО. Съдебната практика приема, че не е достатъчно само сключването на
договор, по силата на който да възникват и осигурителните права. Необходимо
условие е упражняването на трудова дейност по този трудов договор. За
процесните трудови договори, доказателствата сочат на еднозначен извод, че
трудова дейност по договорите не е била извършвана.
Осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност /чл. 10, ал. 1 от КСО/, а упражняването
на трудова дейност е фактическо обстоятелство, което следва да бъде установено.
След като последното не е доказано по делото, съдът намира за правилни изводите
на административния орган, което обуславя законосъобразно процедиране по реда
на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО.
По изложените съображения, оспореното решение и
потвърдените с него задължителни предписания са законосъобразни, а подадената
срещу решението жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3
от АПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна, поради което оспорващият следва да бъде осъден да
заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд – Сливен
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СИЛА ПЛАСТ“ ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Димитър
Пехливанов- Добрович“ № 90, представлявано от у. Ш. К., подадена против Решение
№ 1012-19-46#5 от 02.08.2023 г., издадено от Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт – Сливен, с което е отхвърлена
жалба с Вх. № 1012-19-46 от 21.06.2023 г., подадена от „СИЛА ПЛАСТ“ ЕООД с ЕИК:
*********, представлявано
от у. Ш. К., против Задължителни предписания № ЗД-1-19-01373103 от 05.06.2023
г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Сливен.
ОСЪЖДА „СИЛА ПЛАСТ“ ЕООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Димитър Пехливанов- Добрович“
№ 90, представлявано от у. Ш. К., да заплати на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ
ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ– СЛИВЕН, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: