Р Е Ш Е Н И Е №1670
гр. Русе, 22.10.2019г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Русенският районен съд, ІІ-ри
граждански състав в публично заседание на 08-ми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря Т. ПЕТРОВА, в присъствието на прокурора………, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д. № 3710 по описа за 2019 год. за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.16, ал.5 ЗАЗ.
Ищцата Л.Г.Н.
твърди, че е арендодател по Договор за аренда на земеделски земи от 2008г.,
вписан под № 134, том ІV, вх. рег. № 59/04.03.2008 г.
на СВ-Русе и Анекс към него, вписан под № 141, том 10, вх.рег.№ 9779/03.07.2013.
С посочения договор предала за арендоване на ответника ЕТ „Сашо Мицов“-гр.Русе ниви,
находящи се в землището на с.Червен,
обл.Русе за срок от 6 години, като с анекса срокът бил продължен до
01.10.2019г. За тези земеделски земи, съгласно подписания договор била
договорена арендна вноска от 12.00 лв. на декар.
Според ищцата след сключване на
договора, настъпили съществени трайни изменения
на обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на
отношенията си, като това довело до очевидно несъответствие между поетите от
ответника задължения за заплащане на арендна цена. Настъпили съществени
изменения на цените на земеделската земя, респективно се увеличила наемната
цена за ползване на наета или арендована земеделска земя в землището на с.Червен, общ.Иваново. Твърди, че средната цена по договори за аренда за стопанската 2018/2019 г. възлиза на 50.00 лв. С оглед гореизложеното и на основание чл.16 ЗАЗ, отправила към ответника покана от 06.03.2019г. чрез
Телепоща, чрез която поискала
от ответника да подпишат анекс към
цитирания по- горе договор за аренда, като уговорят арендно плащане за
стопанската 2018/2019 г.
по 50.00 лв. на
декар предоставена площ. Ищцата заявява, че
ответникът не е
отговорил на отправенета покана, което и обусловя правния й
интерес да предяви настоящия иск, в който моли съдът да приеме, че са настъпили
съществени трайни изменения на обстоятелствата, от които са се ръководили
страните при уреждане на отношенията си, което води до очевидно несъответствие
между поетите от ответника задължения за заплащане на арендна цена и реалните
пазарни цени на арендните плащания в землището на с.Червен, поради което да измени размера на
дължимата арендна вноска от ответника за стопанската 2018/2019 г. от
12.00 лв. на декар на 50.00 лв. на декар предоставена площ. Претендира направените
по делото разноски
Ответникът ЕТ
„Сашо Мицов“-гр.Русе не е представил в срок отговор на ИМ.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Договор
за аренда на земеделски земи от 2008г., вписан под № 134, том ІV, вх. рег. № 59/04.03.2008 г. на СВ-Русе и Анекс
към него, вписан под № 141, том 10, вх.рег.№ 9779/03.07.2013, ищцата е сключила
с ответника договор за аренда на земеделска земя, по силата на който му
представила за временно ползване подробно описани в договора ниви за срок до
01.10.2019г. срещу задължение на арендатора за плащане на аренда в размер на 12.00лв.
за един декар за една стопанска година.
С писмо от 06.03.2019г.,
изпратено чрез Телепоща и получено от ответника на 07.03.2019г., ищцата поканила
ответника да бъде изменен размера на аренднато плащане от 12.00 лв. на 50.00
лв. на дка. Липсват доказателства, ответникът да е отговорил на поканата.
От Протокол №1/07.08.2018
г. от проведена първа тръжна сесия на търг за отдаване под аренда на земеделски
земи от ДПФ в обл.Русе, обявената
първоначална тръжна цена за землището на с. Червен е била 56.00 лв. за декар,
като е достигнала нива от 70.00 лв. Същите данни се изнасят и в удост., изх. от
ОСЗ-с.Иваново/л.41/.
Въз основа на установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Предмет на
настоящия иск е увеличение на арендното плащане за стопанската 2018/2019 г. от
12.00 лв./дка на 50.00 лв. декар предоставена площ, за което преди предявяване
на иска е отправено писмено предложение от собственика на земята към ползващия
имотите едноличен търговец. Нормата на чл.16, ал.1 ЗАЗ предвижда, че ако след
сключване на договора за аренда обстоятелствата, от които страните са се
ръководили при уреждане на отношенията си, се изменят трайно и това доведе до
очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от страните може
да поиска изменение на договора, като изменението не може да засяга уговорения
срок. Разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от същия нормативен акт гласи, че ако
страните не постигнат споразумение, по иск на страната, която е направила
предложението, решение взема районният съд. В настоящия случай се установи, че
страните са обвързани от валидно сключен договор за аренда относно посочената
от Н. земеделска земя. Установи се, че ищцата е отправила предложение до ответника
за изменение на арендния договор относно размера на арендното възнаграждение,
т.е. направил е извънсъдебно предложение за изменение на арендното
възнаграждение, дължащо се за процесните земеделски земите. При липсата на
отговор на предложението, съдът намира,
че липсва съгласие за приемане на така отправеното предложение.
Безспорно
договорът за аренда по своята правата природа е двустранен и възмезден договор,
по който правата на страните се обуславят от изпълнение на задълженията по
договора. При условията на пълно и главно доказване ищцата следваше да установи
наличието на трайна промяна и последвало от нея несъответствие в задълженията
на страните. В настоящия процес са представени писмени доказателства, съгласно които цените,
на които се отдава под аренда земеделска земя в землището на с. Червен
надхвърлят значително уговореното в процесния договор за аренда плащане от 12.00
лв. за декар годишно. Тенденцията за увеличаване за стопанската 2018/2019 г. е
безспорна, като сключените сделки за отдаване на земи в региона, надхвърлят
цената по процесния договор.
Според правилото
на чл. 8, ал. 2, т. 1 ЗАЗ размерът на арендното плащане се договаря въз основа
на пазарната поземлена рента, поради което съдът приема че е налице
несъответствие между заплащаната от ответника по иска аренда и пазарната
такава. Въз основа на гореизложеното, съдът приема предявения иск за изцяло основателен
и подлежащ на уважаване.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените
по делото разноски в размер на 385.00 лв.-заплатени държавна
такса, адвокатско възнаграждение и такса за удостоверение.
Мотивиран от изложеното,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Договор
за аренда на земеделска земя, вписан под № 134, том ІV, вх. рег. № 59/04.03.2008 г. на СВ-Русе и Анекс към
него, вписан под № 141, том 10, вх.рег.№ 9779/03.07.2013г. на СВ-Русе, сключен между Л.Г.Н., ЕГН:********** от една страна,
като арендодател и ЕТ „Сашо Мицов“, ЕИК:*********, представляван от С. В.М. от друга страна, като арендатор,
в частта относно размера на уговореното арендно плащане, като УВЕЛИЧАВА
дължимото арендно плащане от ответника за стопанската 2018/2019 г.
от 12.00 лв. на 50.00 лв. на декар предоставена площ.
ОСЪЖДА ЕТ „Сашо Мицов“, ЕИК:*********, представляван от С. В. М., със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ж.к.Дружба-3, бл.18,
вх.А, ет.6 да заплати на Л.Г.Н., ЕГН: **********
***, със съдебен адрес:***, чрез адв.А.Ж. сумата от 385.00 лв.-разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване му на страните.
Районен съдия: