Решение по дело №2491/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 191
Дата: 21 февруари 2022 г. (в сила от 15 март 2022 г.)
Съдия: Светлана Нейкова Нейчева
Дело: 20214520202491
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. Русе, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светлана Н. Нейчева
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Светлана Н. Нейчева Административно
наказателно дело № 20214520202491 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „КЕМСТИЙЛ" ЕООД, ЕИК *********, с адрес гр. София,
район „Оборище", ул."Чумерна" No 25, представлявано от управителя си
Д.Х. Н., Електронен фиш за налагане на имуществена санкция, сер.Г, № 0029330,
издадено от ОДМВР РУСЕ, с което за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ, на
основание чл.638 ал.1, т.2, вр.чл.461, т.1 от КЗ му е наложена имуществена санкция в
размер на 2000лв. Моли за отмяна на ЕФ, като издаден при процесуални нарушения.
Наказващият орган не изпраща представител. В депозираното становище
поддържа ЕФ.
Русенска районна прокуратура не взема становище по жалбата.
Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните
по делото доказателства и становищата на страните приема, за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН.
Електронен фиш Серия Г № 0029330 бил съставен от ОД на МВР-Русе, за това,
че на 04.03.2021 г. в 16:46 часа, в гр.Русе, бул.Тутракан до вход за Пристанищен комплес- Русе, при
приспаднат толеранс от-3км/допустима грешка на техническото средство, с МПС ВОЛВО ХЦ 90 вид ЛЕК
АВТОМОБИЛ, с регистрационен номер СВ4103РТ, е установено нарушение на Кодекса за застраховането (К3),
заснето с автоматизирано техническо средство/система № МD1197. Нарушението било квалифицирано като
такова по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. При справка в информационните масиви на МВР било установено, че
превозното средство е собственост на „КЕМСТИЙЛ" ЕООД, ЕИК *********. При така установените факти ЕФ
1
бил издаден на собственика на автомобила и на основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от
КЗ на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 2000лв.
Тази фактическа обстановка се доказва по напълно непротиворечив начин от
всички събрани по делото доказателства.
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
С издадения електронен фиш на жалбоподателя е вменено административно
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 638, ал. 4 от КЗ. В разпоредбата на чл. 461 от
КЗ подробно са изброени всички задължителни застраховки, както в т. 1 като такава е
визирана застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите по т. 10. 1,
раздел II, буква "А" от приложение № 1, свързана с притежаването и използването на
моторно превозно средство. Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ вменява
задължение за сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на лицето, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение.
Съгласно чл. 638, ал. 4 от КЗ, предвидените в ал. 1 санкции се налагат на собственика
на МПС, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено
управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В Кодекса за застраховането е предвиден специален ред за установяване на
нарушенията с автоматизирано техническо средство, а именно чл. 647, ал. 3 от КЗ,
съгласно който, когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен
и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за
движение по пътищата. Нормата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП предвижда същия да
съдържа описание на нарушението, посочване на нарушените разпоредби и др.
Действително същата не изисква детайлно и подробно описание на нарушението,
предвид наличието на електронен запис. Последното обаче не означава изобщо да
липсва описание, каквото настоящия състав констатира. Наказващият орган и в
хипотезата на издаден електронен фиш за установено с АТТС нарушение на КЗ е
длъжен да сочи конкретните обективни признаци на вмененото нарушение, а не само
цифрово да изписва нарушената материалноправна норма. В обжалвания ЕФ описание
на конкретното нарушение от обективна страна не се съдържа въобще - липсва
конкретизация на изпълнителното деяние, на съставомерните от обективна страна
елементи на нарушението. С посочването в ЕФ на административнонаказателната
разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, не може да се замества изискуемото от закона
описание на нарушението, нито с посочването на нарушената законова норма /чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ/ може да санира липсата на фактическо описание на нарушението.
2
Текстовата част, обективирана в процесния електронен фиш, очедно не води до
яснота на повдигнатото обвинение и не може да бъде приета като описание на
деянието, което според административнонаказващия орган съставлява
административно нарушение. Това представлява нарушение на особените процесуални
правила, предвидени в ЗДвП, към който приложимият КЗ препраща. То е съществено
по своя характер, доколкото липсата на описание на обективните признаци на
нарушението винаги, дори и при изрично и вярно посочване на нарушените норми,
води до нарушение на правото на защита на наказаното лице, респективно до отмяна
на санкциониращия го акт. Със спазване изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за
описание на съставомерните факти се изпълнява не само гаранционната функция на
разпоредбата за осигуряване правото на защита, но и за спазване на законността при
ангажиране на административно наказателната отговорност по отношение забраните за
повторни наказателни преследвания
Поради всичко изложено до тук съдът намира, че атакувания ЕФ следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
При този изход на делото на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН е основателно
искането за присъждане на направените по делото разноски, като в случая адвокатско
възнаграждение е в размер на 500 лв. Същите са своевременно претенидрани. По
отношение на размера им в становището на АНО е направено възражение за
прекомерност. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС: "За процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 5000 лв. /какъвто е
настоящият случай/ е 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1000 лв. Съдът намира за
основателно възражението на АНО за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
доколкото размерът му е ориентиран над минималния размер по чл. 8, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
случая материалния интерес по делото е в размер на 2 000 лева, а минималното
адвокатско възнаграждение възлиза на 370 лева/. Предвид обстоятелството, че
настоящото дело не представлява фактическа и правна сложност, съдът счита, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в минималния размер, а
именно – 370 лева
Поради изложеното и на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН , съдът намира, че Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Русе следва да заплати на
„КЕМСТИЙЛ" ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя си
Д.Х. Н., разноски по делото в размер на 370 лв.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш сер.Г, № 0029330, издадено от ОДМВР РУСЕ, с
което за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638 ал.1, т.2, вр.чл.461,
т.1 от КЗ, на „КЕМСТИЙЛ" ЕООД, ЕИК *********, с адрес гр. София, район
„Оборище", ул."Чумерна" No 25, представлявано от управителя си
Д.Х. Н., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
2000лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Русе да
заплати на „КЕМСТИЙЛ" ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя си
Д.Х. Н., разноски по делото в размер на 370 лв.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Русенски АС в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4

Съдържание на мотивите

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „КЕМСТИЙЛ" ЕООД, ЕИК *********, с адрес гр. София,
район „Оборище", ул."Чумерна" No 25, представлявано от управителя си
Д.Х.Н., Електронен фиш за налагане на имуществена санкция, сер.Г, № 0029330,
издадено от ОДМВР РУСЕ, с което за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ, на
основание чл.638 ал.1, т.2, вр.чл.461, т.1 от КЗ му е наложена имуществена санкция в
размер на 2000лв. Моли за отмяна на ЕФ, като издаден при процесуални нарушения.
Наказващият орган не изпраща представител. В депозираното становище
поддържа ЕФ.
Русенска районна прокуратура не взема становище по жалбата.
Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните
по делото доказателства и становищата на страните приема, за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН.
Електронен фиш Серия Г № 0029330 бил съставен от ОД на МВР-Русе, за това,
че на 04.03.2021 г. в 16:46 часа, в гр.Русе, бул.Тутракан до вход за Пристанищен комплес- Русе, при
приспаднат толеранс от-3км/допустима грешка на техническото средство, с МПС ВОЛВО ХЦ 90 вид ЛЕК
АВТОМОБИЛ, с регистрационен номер СВ4103РТ, е установено нарушение на Кодекса за застраховането (К3),
заснето с автоматизирано техническо средство/система № МD1197. Нарушението било квалифицирано като
такова по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. При справка в информационните масиви на МВР било установено, че
превозното средство е собственост на „КЕМСТИЙЛ" ЕООД, ЕИК *********. При така установените факти ЕФ
бил издаден на собственика на автомобила и на основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от
КЗ на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 2000лв.
Тази фактическа обстановка се доказва по напълно непротиворечив начин от
всички събрани по делото доказателства.
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
С издадения електронен фиш на жалбоподателя е вменено административно
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 638, ал. 4 от КЗ. В разпоредбата на чл. 461 от
КЗ подробно са изброени всички задължителни застраховки, както в т. 1 като такава е
визирана застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите по т. 10. 1,
раздел II, буква "А" от приложение № 1, свързана с притежаването и използването на
моторно превозно средство. Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ вменява
задължение за сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на лицето, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение.
Съгласно чл. 638, ал. 4 от КЗ, предвидените в ал. 1 санкции се налагат на собственика
на МПС, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено
управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В Кодекса за застраховането е предвиден специален ред за установяване на
нарушенията с автоматизирано техническо средство, а именно чл. 647, ал. 3 от КЗ,
съгласно който, когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен
и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за
движение по пътищата. Нормата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП предвижда същия да
съдържа описание на нарушението, посочване на нарушените разпоредби и др.
1
Действително същата не изисква детайлно и подробно описание на нарушението,
предвид наличието на електронен запис. Последното обаче не означава изобщо да
липсва описание, каквото настоящия състав констатира. Наказващият орган и в
хипотезата на издаден електронен фиш за установено с АТТС нарушение на КЗ е
длъжен да сочи конкретните обективни признаци на вмененото нарушение, а не само
цифрово да изписва нарушената материалноправна норма. В обжалвания ЕФ описание
на конкретното нарушение от обективна страна не се съдържа въобще - липсва
конкретизация на изпълнителното деяние, на съставомерните от обективна страна
елементи на нарушението. С посочването в ЕФ на административнонаказателната
разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, не може да се замества изискуемото от закона
описание на нарушението, нито с посочването на нарушената законова норма /чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ/ може да санира липсата на фактическо описание на нарушението.
Текстовата част, обективирана в процесния електронен фиш, очедно не води до
яснота на повдигнатото обвинение и не може да бъде приета като описание на
деянието, което според административнонаказващия орган съставлява
административно нарушение. Това представлява нарушение на особените процесуални
правила, предвидени в ЗДвП, към който приложимият КЗ препраща. То е съществено
по своя характер, доколкото липсата на описание на обективните признаци на
нарушението винаги, дори и при изрично и вярно посочване на нарушените норми,
води до нарушение на правото на защита на наказаното лице, респективно до отмяна
на санкциониращия го акт. Със спазване изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за
описание на съставомерните факти се изпълнява не само гаранционната функция на
разпоредбата за осигуряване правото на защита, но и за спазване на законността при
ангажиране на административно наказателната отговорност по отношение забраните за
повторни наказателни преследвания
Поради всичко изложено до тук съдът намира, че атакувания ЕФ следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
При този изход на делото на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН е основателно
искането за присъждане на направените по делото разноски, като в случая адвокатско
възнаграждение е в размер на 500 лв. Същите са своевременно претенидрани. По
отношение на размера им в становището на АНО е направено възражение за
прекомерност. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС: "За процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 5000 лв. /какъвто е
настоящият случай/ е 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1000 лв. Съдът намира за
основателно възражението на АНО за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
доколкото размерът му е ориентиран над минималния размер по чл. 8, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
случая материалния интерес по делото е в размер на 2 000 лева, а минималното
адвокатско възнаграждение възлиза на 370 лева/. Предвид обстоятелството, че
настоящото дело не представлява фактическа и правна сложност, съдът счита, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в минималния размер, а
именно – 370 лева
Поради изложеното и на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН , съдът намира, че Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Русе следва да заплати на
„КЕМСТИЙЛ" ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя си
Д.Х.Н., разноски по делото в размер на 370 лв.
2

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, съдът
3