Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 195 27.05.2021 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На двадесет и девети април Година две хиляди двадесет и първа
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 95 по описа за 2020 година.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от ,,Нелсън чистота“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.,,България“ № 111, сграда А, ет.3, представлявано от управителя Венцислав Живков Христов, ,,Титан сървис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ,,България“ № 111, сграда А, ет.3, представлявано от управителя Д. Михайлов Великов, двете дружества като съдружници в Консорциум „Титан Бургас“ ДЗЗД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, Промишлена зона юг - запад, представлявано от Иво Димитров Иванов против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив 4000, ул.“Христо Г.Данов“ № 37, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Карл Денк, З.О.Б. и Александер Сипек да бъде осъдено да заплати сумата от 155 358.92 лв. заплатено обезщетение за смъртта на Т. А. И., както и сумата от 43 888,90 лева, представляваща законната лихва за забава върху главницата за периода от 18.05.2017г. до 28.02.2020 г. (от издаване на разпореждане № 16494 от 18.05.2017г. за приключване на изпълнително дело № 20148020400495 на ЧСИ Наско Георгиев до подаване на исковата молба) и законната лихва за забава от датата на съдебното решение до окончателното изплащане. В постъпилата искова молба от Консорциум „Титан Бургас“ ДЗЗД, БУЛСТАТ ********* се твърди, че ищецът е бил работодател на Т. А. И., която заемала длъжността „***“. На работника бил проведен начален и периодичен инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана. На 27.10.2010г. служителката заедно с други служителки на дружеството е разпределена да мете улица „Въстаническа“ в гр. Бургас. Около 10:30 часа на същата дата, Т. И.влиза в незаключен трафопост, за да задоволи физиологична нужда, където е поразена от електрически ток - 20 kV, в следствие на което получава термични и химични изгаряния с неуточнена локализация. Последицата от злополуката е смърт. Твърди се от ищцовата страна, че фактите за злополуката са установени и с протокол № 21/ 18.11.2010г. на НОИ - РУ „Социално осигуряване“ - гр. Бургас, от който е видно, че незаключеният трафопост, както и съоръженията в него, са под надзора на EVN България. Заявява се, че последното дружество отговаря за надзора и експлоатацията на изградените трафопостове и съоръженията, намиращи се в тях, включително съоръженията под напрежение, които са причинили смъртта на Т. И..
Наследниците на пострадалата, инициирали исково производство, което приключило с влязло в сила решение, по силата на което ищецът им заплатил сума в размер на 151 353.92 лева. Фактът на пълното изплащане на дължимата сума се удостоверява посредством Разпореждане № 16494/ 18.05.2017г. за приключване на изп. дело № 20148020400495 по описа на ЧСИ Наско Георгиев с per. № 802, район на действие ОС - Бургас. Твърди се още, че в хода на съдебното производство е заплатена от ищеца и държавна такса за въззивна жалба в размер на 4005 лева, а ответното дружество е участвало в него в качеството на трето лице - помагач.
,,Нелсън чистота“ ЕООД счита, че е налице законово задължение за дружеството "Електроразпределение Юг" ЕАД да възстанови понесените вреди от дружествата, участници в КОНСОРЦИУМ „ТИТАН БУРГАС” ДЗЗД, в размер на присъденото и заплатено от тях обезщетение на наследниците на пострадалата, която сума възлиза на 168 905,56 лева, ведно със законната лихва от датата на плащането към наследниците, до датата на възстановяването й. Безспорно установено е обстоятелството, че трудовата злополука е настъпила след като пострадалата се е отклонила от възложената ѝ работа и е влязла в незаключен трафопост в кв. „Меден рудник“ в гр. Бургас, собственост на ЕВН България, при което е била поразена от електрически ток - 20 kV и е получила термични и химични изгаряния. За обосноваване на претенцията си, ищецът се позовава на разпоредбите на чл. 54 и чл. 49 от ЗЗД и прави извод, че "Електроразпределение Юг" ЕАД следва да отговаря за причинената вреда от бездействието на негови служители, назначени да отговарят за обезопасяване на съоръжението, чрез предотвратяване на достъпа до проводниците и частите под електрическо напрежение, опасно за живота и здравето на хората. В случая е налице виновно бездействие на длъжностните лица на ответника, като вината за бездействието се предполага до доказване на противното.
При условията на алтернативност, в случай, че ответникът оспори вината си, ищецът се позовава и на разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД, съгласно която за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намират те. Сочи, че този вид отговорност е обективна и безвиновна, като в случая е приложимо правилото „Комуто ползите, нему и тежестите“. Факта, че трафопостът, който представлява вещ опасна за живота, е бил незаключен в момента на настъпване на събитието и достъпът до него не е бил възпрепятстван, е достатъчен за ангажиране на отговорността на ответното дружество без да е необходимо да се доказва, че вещта е имала някакъв недостатък, в резултат на който е настъпила вредата.
В случай на неуважаване на регресния иск, в условията на алтернативност, ,,Нелсън чистота“ ЕООД на основание чл. 59 от ЗЗД, претендира обезщетение за неоснователно обогатяване на ответното дружество в размер на заявената с исковата молба претенция в общ размер на 155 358.92 лева
В подаден отговор на исковата молба, ответното дружество „Електроразпределение Юг“ ЕАД оспорва наведените от ищеца твърдения, че към момента на настъпване на злополуката, той е притежавал право на собственост върху трафопоста, в който е настъпила смъртта, както и че му е било предоставено право на управление от собственика или от трето лице, както и че към същия момент е съществувало законово или договорно задължения за дружеството за упражнява надзор върху него. Заявява, че на добра воля, служители на дружеството са извършвали техническа поддръжка на съоръжението по Наредба № 9 от 9.04.2004 г. за техническа експлоатация на електрически централи и мрежи. За „Електроразпределение Юг“ ЕАД не е било налице задължение да поддържа в техническа изправност съоръжението, но дружеството е полагало грижа за трафопоста, в съответствие с приложимата нормативна уредба за поддръжка на идентични енергийни обекти, негова собственост. Това негово твърдение се потвърждава от проведено наказателно производство по преписка № 5683/2010 г. по описа на Окръжна прокуратура - Бургас, образувано във връзка с инцидента, което е приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство. Твърди се от ответника, че в това производство, прокуратурата без основание приема, че трафопостът е собственост на дружеството, но е установено още, че същият е поддържан в съответствие с нормативната уредба и правилата на дружеството, като взломяването на вратата се дължи на външен фактор. В досъдебното производство било прието, че пострадалата сама се е поставила в изключително опасни, фатални за живота й условия и по своя вина се е оказала в опасна близост до апаратурата на трафопоста, допирът с която бил фатален и тя е загинала на място.
„Електроразпределение Юг“ ЕАД твърди, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му, като развива подробни съображения за това. Позовава се на съдебната практика, съгласно която заплатилият обезщетение по чл. 200 от КТ не може да търси сумата от възложителя на работата на деликвента, тъй като няма правно основание за това. Правото му на регрес по чл. 54 от ЗЗД е ограничено и се изчерпва с правото да търси това, което е платил, само от прекия причинител на вредата. Заявява, че ищецът има право на иск по чл. 54 от ЗЗД против деликвента, а не против отговорния по чл. 49 от ЗЗД или по чл. 50, във връзка с чл. 49 от ЗЗД. Твърди, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му по чл. 49 от ЗЗД, тъй като работниците на ответното дружество нямат вина за причинените вреди и не са действали противоправно, което обстоятелство е установено от приключилото наказателно производство. Подчертава се и обстоятелството, че отговорността по чл.49 от ЗЗД е спрямо пострадалия, а в случая вредата не е причинена на ищеца. Излагат се съображения и за липса на предпоставките за обективна отговорност на ответника по чл. 50 от ЗЗД. Дори да се приеме, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД е собственик на вещта или е бил натоварен да упражнява надзор върху нея, то не се установява бездействие от негова страна, нито причинна връзка между него и настъпването на вредите, които са следствие от поведението на пострадалата. Прави се възражение за изтекла погасителна давност за претенциите на ищеца по чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД.
Навеждат се твърдения от ответното дружество, за изключителен принос от страна на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат, поради което „Електроразпределение Юг“ ЕАД счита, че не следва да носи отговорност за деликта. В тази връзка твърди, че при евентуално ангажиране на отговорността му, определеното обезщетение следва да бъде намалено, тъй като пострадалата е допринесла съществено за настъпването на щетите.
На следващо място, ответникът оспорва и заявената претенция по чл. 59 от ЗЗД, като твърди, че в случая не е налице нито една от предпоставките за ангажиране на отговорността му по реда на посочената разпоредба. Счита за неясни фактите и обстоятелствата, довели до неоснователното обедняване на ищеца, обосноваващи претенцията му. Оспорва се и размера на предявената претенция, като се заявява, че същата е прекомерна и неоснователна.
По молба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с определение № 260491/ 18.12.2020г. е привличено като трето лице - помагач на страната на ответника на «ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление със седалище и адрес на управление: област София (столица), община Столична гр. София 1000, район р-н ***.
В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба и моли съда да постанови решение, с което да уважи исковете, като присъди и направените съдебни разноски. В подкрепа на исковата претенция ангажира свидетелски показания и съдебно-техническа експертиза. Доводи бяха развити и в писмени бележки.
В съдебно заседание ответната страна, чрез процесуалния си представител, поддържа направените възражения и счита, че съдът следва да отхвърли предявения иск като неоснователен, като й бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на заявените от нея обстоятелства ангажира свидетелски показания. Защитната си теза изложи и в писмени бележки.
Третото лице – помагач «ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА» АД чрез процесуалния си представител, счита исковата претенция за изцяло неоснователна и недоказана.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като подадена от лице, което има правен интерес. Предявените искове са с правно основание в чл. 54, във вр. с чл. 49 от ЗЗД, чл. 50 от ЗЗД, чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка.
Не е спорно между страните, че пострадалата Т. А. И. е
била в трудови правоотношения с ищцовото дружество,
назначена на длъжност „***“. На 27.10.2010 г. пострадалата, заедно с други
служителки на ищцовото дружество, е разпределена да
мете улица „Въстаническа“ в ж.к.***. На посочената дата, около 10,30 часа Т. И.влиза
в незаключен трафопост, за да облекчи физиологична нужда и е поразена от
електрически ток – 20 kV,
в резултат на което получава термични и химични изгаряния, довели като
последица до нейната смърт. За инцидента е съставен Протокол № 21/18.11.2010 г.
на НОИ – РУ „Социално осигуряване“ гр. Бургас, в който е установено, че
незаключеният трафопост и съоръженията в него са под надзора на ответното
дружество EVN България,
както и че пострадалата е допуснала нарушени на чл. 33 от ЗЗБУТ.
Наследниците на пострадалата са предявили искове против дружествата участници в консорциум „Титан Бургас“ ДЗЗД, по повод на което е било образувано съдебно производство, приключило с влязло в сила определение № 289/ 20.03.2015 г. на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение, постановено по в.гр.д. № 615/2014 по описа на ОС-Бургас, с което е отменено частично решение № 228/ 31.01.2014 г. по гр. д. № 5009/2013 г. на РС-Бургас и е увеличено присъденото на наследниците на пострадалата Т. И.обезщетение. Във връзка с влязлото в сила решение, е бил издаден изпълнителен лист за дължимите на наследниците на пострадалата суми и е образувано изпълнително производство № 20148020400495 по описа на ЧСИ Наско Георгиев, рег. № 802 в КЧСИ. По делото е представено и Разпореждане № 16494/ 18.05.2017г. за приключване на изп. дело № 20148020400495 по описа на ЧСИ Наско Георгиев с per. № 802, район на действие ОС – Бургас, от което е видно, че изпълнителното производство е приключило паради напълно изплащане на задължението. Видно от издаденото от съдебния изпълнител удостоверение, дължимите от ищцовото дружество суми по изпълнителното производство към датата на изготвяне на поканата за доброволно изпълнение, именно 25.06.2014 г., присъдените суми заедно с изтеклите законови лихви, приетото адвокатско възнаграждение, разноските и таксите по делото, включително пропорционалната, са възлизали на 151 353,90 лева, които са предмет на настоящата искова молба, като се претендира допълнително и сумата от 4 005 лева, представляваща заплатена от ищцовото дружество държавна такса по в.гр.д. № 615/2014 г. по описа на ОС-Бургас, за което се представя преводно нареждане от 27.11.2015 г.
За случая е било образувано досъдебно производство № 1201/2010 г. по описа на 4 РУ – Бургас, както и преписка № 5683/2010 г. по описа на Окръжна прокуратура – Бургас. Така образуваното наказателно производство е прекратено с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.06.2013 г. на Окръжна прокуратура - Бургас. В постановлението е посочено, че съгласно извършена експертиза, собственик на процесния трафопост е „ЕВН България“, тъй като е представен за експлоатация от община Бургас на електроразпределителното дружество. Експертът е установил и механизма на злополуката, а от събраните в досъдебното производство доказателства е направен извода, че ответното електроразпределително дружество е изпълнило вменените от законовите и подзаконови нормативни актове задължения, относно контрола и поддръжката на съоръженията. За да прекрати производството, окръжният прокурор е направил извод, че пострадалата, поради собственото си невнимание, сама се е поставила в изключително опасни и фатални за живота условия.
Съгласно приетата по делото съдебно – техническа експертиза, експлоатацията и обслужването на процесния трафопост е съобразена с всички съществуващи наредби, като липсва и вина, от страна на обслужващия персонал. Към заключението са приложени обходен лист за процесния трафопост и възлова станция от 02.02.2010 г. и Протокол за привеждане в изправно състояние от 23.07.2010 г., от които се установява, че съоръжението е поддържано от ответното дружество.
В представено по делото писмо от Община Бургас е посочено, че същата не притежава в собственост трафопост, находящ се в гр. Бургас, ж.к.*** (до ОУ „Найден Геров), като към 27.10.2010 г., същият е бил заведен в активите на „ЕВН-България ЕР“ АД и поддръжката, експлоатацията и обезпечаване на безопасността на работата на съоръжението са в задълженията на ответното дружество. Представено и писмо изх. № 36-1079/ 03.10.2012 г. от „ЕВН България Електроразпределение“ АД, адресирано до IV-то РУ на МВР – Бургас, в което се сочи, че процесният трафопост е изграден от Община Бургас по типов проект и предоставен на електроразпределителното дружество за експлоатация.
От разпита на свидетеля Д.се установява, че ответното дружество е поддържало цялата електроразпределителна мрежа, която захранва неговите потребители, включително процесното съоръжение. Свидетелят заявява, че трафопоста е поддържан в съответствие с нормативните правила.
От показанията на свидетелката Ш. се установява, че й е известно обстоятелството, че работничките на ищцовото дружество системно са ползвали процесния трафопост да облекчават физиологичните си нужди.
Събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, водят до извода за основателност на предявения иск. С настъпването на трудова злополука за увредения, а при смъртта му – за неговите наследници, възниква право на обезщетение за причинените им вреди, респективно задължение за репарирането им от прекия причинител на увреждането по силата на чл. 45 ЗЗД и от работодателя по силата на чл. 200 КТ. Отговорността на работодателя е безвиновна – тя не зависи от това дали негов орган, друг негов работник или трето лице има вина за настъпването на вредата. Без значение е и обстоятелството, дали злополуката е в резултат на случайно събитие или непреодолима сила. Тази отговорност възниква само поради съществуващото между работодателя и увредения трудово правоотношение. Отговорността е гаранционно-обезпечителна, защото е за вреди причинени от или за които отговаря друго лице, поради което пострадалият има право да получи за тях само едно обезщетение до размера, дължим от причинителя. Когато вредите са причинени противоправно и виновно от трето по отношение на трудовото правоотношение лице, работодателят разполага с регресното право срещу него по чл. 54 ЗЗД за заплатеното обезщетение. Целта на регресното право е отговорността за вредите да бъде понесена от причинилият ги. Отговорността е за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Видно от представените по делото съдебни актове, ответното дружество е било привлечено и е участвало като трето лице - помагач на страната на ищеца в производството по гр.д. № 5009/2013 г. по описа на РС-Бургас, изменено с влязло в сила решение по гр. д. № 615/2014 г. по описа на ОС-Бургас. В това производство, решаващият съд е изследвал въпроса за вината на пострадалата и я е определил на 50 %, т.е. в случая въпреки проявената груба небрежност от страна на загиналата работничка, не е налице изключителен принос от нейна страна за настъпване на вредоносния резултат, както се твърди от ответното дружество. С привличането на ответника като трето лице - помагач в цит. производство, ищецът го е обвързал с действието на постановеното решение по чл. 223 от ГПК и разполага срещу него с регресното материално субективно право по чл. 54 от ЗЗД - да възстанови в патримониума си целия размер на присъденото и заплатено обезщетение.
От доказателствата по делото не се установява по категоричен начин, кой е собственик на процесния трафопост, но за съда е безспорно, че ответното електроразпределително дружество е осъществявало експлоатация и поддръжка на процесното съоръжение. При това положение, следва да бъде установено трафопостът, в който е станала злополуката, бил ли е поддържан в съответствие с правилата за експлоатация и поддръжка на електрическите съоръжения и уредби. В тази връзка по делото е назначена съдебно – техническа експертиза, вещото лице по която дава заключение, че макар трафопостът да не е собственост на ЕВН, а само отдаден за ползване, експлоатацията и обслужването му е съобразено с всички съществуващи наредби и липсва вина от страна на обслужващия персонал. За поддръжката в техническа изправност и организация на безопасна експлоатация на този вид съоръжения са налице два подзаконови нормативни акта, регламентиращи тази дейност - Наредба № 16-116 от 8.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането и Наредба № 9 от 9.06.2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи. Съдът счита, че в случая приложение намират разпоредбите на Наредба № 16-116 от 8.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането, тъй като Наредба № 9 от 9.06.2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи се прилага за електрическите уредби, мрежи и съоръжения на енергийни предприятия (съгласно чл. 3 от Наредба № 16-116 от 8.02.2008 г.), а в случая по делото липсват доказателства процесното енергийно съоръжение да е собственост на ответното дружество, като дори самия ответник твърди, че не е собственик на трафопоста.
Съгласно разпоредбата на чл. 104 ал. 1, т. 2 от Наредба № 16-116 от 8.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането, огледи без изключване на напрежението се извършват в трансформаторните постове - един път на 3 месеца. От представените по делото писмени доказателства се установява, че последния оглед на трафопоста е бил извършен на 23.07.2010 г., което е отразено в Протокол за привеждане в изправно състояние от същата дата. Инцидентът е настъпил на 27.10.2010 г. Следователно инцидентът е настъпил четири дни след като е следвало да бъде извършен оглед на трафопоста, от лицата на които е възложена тази дейност от ответното дружество. Ето защо съдът приема, че в случая е налице противоправно поведение на лице, комуто е възложено да извършва действия възложени му от дружеството, което следва да осъществява поддържане на съоръжението в съответствие с правилата за експлоатация и поддръжка на електрическите съоръжения и уредби, поради което имуществената отговорност за причинените от тези лица вреди следва да бъде понесена от възложителя.
Затова и съдът приема, че в случая задължение на ответното електроразпределително дружество е да осигури обезопасяването на съоръжението. По делото са събрани доказателства, че процесният трафопост е бил отворен и многократно се е ползвал за облекчаване на физиологични нужди. Въпреки, че са налице доказателства за изпълнение на изискванията на чл. 87 от Наредба № 16-116 от 8.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането, задължение на ответното дружество е било да постави такива обезопасителни и надеждни ключалки, че трафопостът да не може да бъде отворен. Предвид близостта на съоръжението до училище и данните, че то е взломявано няколкократно, е било наложително от ответното дружество да бъдат взети по – сериозни мерки за укрепване на вратите на цялото съоръжение и да бъдат извършвани по – чести проверки, установяващи неговата безопасност. В тази връзка, следва да бъде отчетено и обстоятелството, че нормативната уредба, регламентираща дейността по техническа експлоатация на електросъоръжения, предвижда минимални изисквания за осъществяването на тази дейност, но предвид високорисковия ѝ характер, отговорните лица следва да вземат всички необходими мерки за безопасност при осъществяването ѝ, а не само да изпълняват минимално предвидените в нормативната уредба такива. В случая се установи, че ответното дружество не е взело всички необходими мерки за осъществяване на достатъчен контрол, по отношение на безопасността на трафопоста. Ето защо съд приема, че в случая е налице виновно поведение на лице, на което е възложено да извършва действия на огледи без изключване на напрежението в техническото съоръжение, поради което имуществената отговорност за причинените от това лице вреди следва да бъде понесена от възложителя „Елекроразпределение юг“ ЕАД. Отговорност към ищеца носи ответникът „Елекроразпределение юг“ ЕАД, който не е упражнил достатъчна грижа за обезопасяването на процесното съоръжение, вследствие на което са настъпили неблагоприятни последици – смъртта на Т. И..
В постановено решение № 321/ 26.04.2010 г. по гр. дело № 4161/2008 г. на IV-то г. о. на ВКС е прието, че работодателят, който дължи обезщетение за трудова злополука по чл. 200 от КТ, чийто размер е определен с влязъл в сила съдебен акт, има право на регрес по чл. 54 от ЗЗД срещу прекия причинител на увреждането - именно в този размер, ако последният е бил привлечен в процеса като трето лице-помагач, а в хипотезата, когато такова привличане не е извършено, прекият причинител може да прави всички възражения, които би могъл да направи и в производството, по което е имало интерес от привличането му.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца. Видно от книжата по делото, исковата молба е предявена в предвиденият в закона общ пет годишен давностен срок.
При това положение, съдът приема за основателна претенцията на ищеца за заплащане от ответника на сумата от 155 358.92 лв., заплатено от ищеца обезщетение за смъртта на Т. А. И., както и на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 43 888,90 лева, представляваща законната лихва за забава върху главницата за периода от 18.05.2017г. до 28.02.2020 г. (от издаване на разпореждане № 16494 от 18.05.2017г. за приключване на изпълнително дело № 20148020400495 на ЧСИ Наско Георгиев до подаване на исковата молба) и законната лихва за забава от датата на съдебното решение до окончателното изплащане.
Предвид уважаването на исковата претенция, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответната страна следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски в размер на 19 974,91 лева, от които 7 969,91 лв. внесена държавна такса, 12 000 лв. общо заплатени адвокатски възнаграждения за двете ищцови дружества и 5 лв., държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, съобразно приложените списъци по чл.80 от ГПК от дружествата. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждение, без да се е обосновал, защо ги счита за прекомерни. Настоящият състав неведнъж е изразявал становище, че нормата на чл.78 ал.5 от ГПК е създадена за случаи, когато изисканият за плащане хонорар показва явно намерение за злоупотреба с права. Настоящият случай не е такъв. Опитът на страните да изискват намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение до предвидения минимум, противоречи на тази цел на закона. Умението да договориш и получиш по-висок хонорар, винаги е било специфична част от адвокатската професия и изискването от съда да оценява допълнително работата на пълномощниците по делото, в никакъв случай не е била целта на законодателя. От друга страна, приетите с наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения целят защита на положения квалифициран труд, а не са граница, преминаването на която следва да се санкционира от съда.
По същество на възражението. Съдът изчисли дължимия съгласно чл.7 ал.2, т.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения хонорар на сумата от 4637.18 лв., при което получените от процесуалните представители на ищцовите дружество суми от по 6 000 лв. се оказват с 1362.82 лв. по-високи от минималната. Но предвид обстоятелствата, че делото се характеризира с фактическа сложност – налице са множество факти между страните, които са спорни, изготвена беше и изслушана експертиза, разпитани са свидетели и др., спорът не е съсредоточен само в правни доводи, поради което сумата от по 6 000 лв., въпреки, че е по висока от минималния адвокатски хонорар, не се явява прекомерна и следователно възражението не следва да бъде уважавано.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Електроразпределение
Юг“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив 4000, ул.“Христо
Г.Данов“ № 37, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Карл
Денк, З.О.Б. и Александер Сипек
да заплати в полза на ,,Нелсън
чистота“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.,,България“ № 111, сграда А, ет.3,
представлявано от управителя Венцислав Живков Христов, ,,Титан сървис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. ,,България“ № 111, сграда А, ет.3,
представлявано от управителя Д. Михайлов Великов - двете дружества като
съдружници в Консорциум „Титан Бургас“ ДЗЗД, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, Промишлена
зона юг - запад, представлявано от Иво Димитров Иванов сумата от
155 358.92 (сто
петдесет и пет хиляди триста петдесет и осем лв. деветдесет и две ст.) заплатено
обезщетение на наследниците за смъртта на Т. А. И., както и сумата от 43 888,90
(четиридесет и три
хиляди осемстотин осемдесет и осем лв. деветдесет ст.), представляваща законната лихва за
забава върху главницата за периода от 18.05.2017г. до 28.02.2020 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на съдебното решение до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив 4000, ул.“Христо Г.Данов“ № 37, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Карл Денк, З.О.Б. и Александер Сипек да заплати в полза на ,,Нелсън чистота“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.,,България“ № 111, сграда А, ет.3, представлявано от управителя Венцислав Живков Христов, ,,Титан сървис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ,,България“ № 111, сграда А, ет.3, представлявано от управителя Д. Михайлов Великов, двете дружества като съдружници в Консорциум „Титан Бургас“ ДЗЗД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, Промишлена зона юг - запад, представлявано от Иво Димитров Иванов сумата от 19 974,91 (деветнадесет хиляди деветстотин седемдесет и четири лева и деветдесет и една ст.) направени в настоящото производство разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач «ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление със седалище и адрес на управление: област София (столица), община Столична гр. София 1000, район р-н ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: