№ 47
гр. Раднево, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и пети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20235520100797 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „Мини Марица изток”
ЕАД срещу „Салекс Консулт Импекс“ ЕООД, гр. София, с която се
предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че след проведена процедура по
ЗОП на 22.12.2020 г. сключил с ответното дружество договор № ТО-
359/22.12.2020 г. за обществена поръчка с предмет „Доставка на разтвор
водно-карбамиден Adblue или еквивалент“ на обща стойност 49899,72 лв. без
ДДС, в сила от 22.12.2020 г. за срок от 1 година или изчерпване на
стойността. Твърди, че изпълнението на договора се осъществявало по заявка
на възложителя, която се осъществявала в срок от 3 дни, а аварийните заявки
в срок от 1 ден. Твърди, че от датата на сключване на договора до месец
октомври 2021 г. ответникът изпълнил заявките и доставил през тези месеци
стоката съобразно договорените цени и условия. Твърди, че изпратил на
имейла на ответника заявка на 19.10.2021 г., която следвало да се изпълни до
22.10.2021 г., като в отговор на 22.10.2021 г. ответникът изпратил на ищеца
писмо, с което го уведомил, че цената на стоката по договора се повишила и
не бил в състояние да изпълни бъдещи заявки по договора. Твърди, че
въпросната заявка от 19.10.2021 г. не била изпълнена до датата на
1
прекратяване на договора. Твърди, че с уведомление от 22.11.2021 г. поради
невъзможността на ответника да доставя повече стоката по договора на
основание чл. 13.2.1 от договора го прекратили едностранно без предизвестие
и на основание чл. 10.3 начислил неустойка в размер на 498,99 лв., като бил
поканен да я заплати в едноседмичен срок. Твърди, че ответникът не платил
неустойката и бил поканен втори път да стори това с уведомление от
05.04.2023 г. Поради това иска ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата 498,99 лв., представляваща неустойка по т.13.2.1 от договора за
неизпълнение на заявка от 19.10.2021 г., както и мораторно обезщетение
върху главницата от 498,99 лв. за периода от 01.12.2021 г. до 20.12.2023 г. в
размер на 115 лв. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество „Салекс Консулт Импекс“ ЕООД, гр. София, в който оспорва
исковете като неоснователни. Твърди, че цените на стоката се диктуват от
борсовите цени, тъй като се търгува на борсата. Твърди, че от началото на
2021 г. се констатира увеличение на стойността на индексите на уреята
/карбамида/ на световния борсов пазар, като от януари до август се е повишил
със 110 %, а само за месеци септември и октомври 2021 г. повишението било
50%. Твърди, че на този фон и инцидента с плавателното средство Vera Su,
заседнал до бреговете на Камен бряг и превозващ карбамид, допълнително
забавило доставките и оскъпило нейната стойност на борсовия пазар. Твърди,
че това повишение на цените на суровината автоматично се отразило на
цената на добавката Adblue, за което уведомили ищеца на 22.10.2021 г., но
нямали върнат отговор от ищеца на това писмо. Твърди, че налице хипотезата
на чл. 81, ал. 1 ЗЗД и не носи отговорност за неизпълнение на заявката, тъй
като се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Твърди, че
Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения,
достигна до следните фактически и правни изводи:
С протоколно определение от 25.04.2024 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад, обективиран в определението по чл. 140 ГПК № 162 от
14.03.2024 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е
обявил за признати и ненуждаещи се от доказване фактите, че между ищеца и
2
ответника е сключен договор № ТО-359/22.12.2020 г. за обществена поръчка с
предмет „Доставка на разтвор водно-карбамиден Adblue или еквивалент“ на
обща стойност 49899,72 лв. без ДДС, в сила от 22.12.2020 г. за срок от 1
година или изчерпване на стойността; че ищецът изпратил на имейла на
ответника заявка на 19.10.2021 г., която следвало да се изпълни до 22.10.2021
г., като в отговор на 19.10.2021 г. ответникът изпратил на ищеца писмо, с
което го уведомил, че цената на стоката по договора се повишила и не бил в
състояние да изпълни бъдещи заявки по договора; че с уведомление от
22.11.2021 г. поради невъзможността на ответника да доставя повече стоката
по договора на основание чл. 13.2.1 от договора ищецът го прекратил
едностранно без предизвестие и на основание чл.10.3 начислил неустойка в
размер на 498,99 лв.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест както следва: По иска с правно основание чл. 92
ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на валидно уговорена клауза за
неустойка за неизпълнение на заявка по договора, както и размера на
неустойката.
Ответникът следва да докаже насрещното си възражение за наличие на
непреодолима сила, водеща до невъзможност за изпълнение на поръчката от
19.10.2021 г. и последващо изпълнение по договора, както и твърдяното
повишение на борсовите цени на суровината урея/карбамид, съответно цените
на крания продукт Adblue.
Съгласно чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът е указал на ответника, че не сочи
доказателства за твърдените факти в отговора, обосноваващи основателност
на възраженията му.
По делото е приет като писмено доказателство договор № ТО359/2020
г. от 22.12.2020 г., сключен между страните по делото /л.11-19/, от който е
видно, че в т. 10.1 е уговорено, че в случай изпълнителят да не успее да
изпълни всички или някоя от дейностите в сроковете и/или с качеството,
определени в договора, възложителят удържа изчислената сума на
неустойката от последващото дължимо плащане по договора и/или от
гаранцията за изпълнение. Съгласно чл. 10.2 при забава изпълнителят дължи
неустойка в размер на законната лихва за периода на забава, изчислена върху
стойността на договора, но не повече от 10 % от стойността на договора. В
3
т.10.3 пък е уговорено, че при пълно или частично неизпълнение на
възложена по договора заявка, изпълнителят дължи неустойка в размер на 1%
за периода на забава, изчислена върху стойността на договора.
В т. 2.1 е посочено, че общата стойност на договора е в размер на
49899,72 лв. без ДДС. Съответно изпълнение по договора и сроковете за това
са уговорение в т.3.1 и т.3.2, като срокът на изпълнение на договора е 12
месеца от влизането му в сила, а по заявка срокът за изпълнение на всяка
отделна поръчка и предаването й за планирана доставка е 3 календарни дни
от получаване на заявката, а аварийната доставка се извършва в срок от 1 ден
от получаване на заявката.
Съдът е длъжен да посочи, че за разлика от други договори с подобни
клаузи за неустойка, в този договор клаузите за неустойка са уговорени
съразмерно в полза на двете страни – единтични мораторни неустойки и
напълно разумна компенсаторна неустойка в полза на възложителя в т.10.3 и
т.10.4.
В случая не е спорно, че ответникът не е изпълнил заявката за доставка,
въз основа на която се претендира неустойката от страна на ищеца и тези
факти са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване.
Ответникът е уведомил ищеца, че цената се била повишила и не можел
да изпълнява бъдещи заявки по договора на 19.10.2021 г., в деня на
получаване на заявка за доставка, като е предложил прекратяване на договора
по взаимно съгласие, но няма такова дадено от ищеца съгласние и съответно
договорът не е бил прекратен по взаимно съгласие на страните. В писмото на
ответника /л.66/ е посочено, че цените на уреята/карбамида на световният
пазар са започнали да се повишават и от януари 2021 г. до август 2021 г. са се
повишили със 110 %, а само за месеци септември и октомври повишението е
било с над 50%.
Новият ЗОП, в сила от 01.10.2004 г., въвежда категорична забрана за
изменение и допълване на договорите за обществени поръчки. По този начин
на възложителите не се дава възможност да приемат предложенията на
изпълнителите за изменение на сключени договори. Това се отнася в
максимална степен до параметрите на договора, които са били оферирани в
процедурата и които са мотивирали избора на даден изпълнител. Възможно е
изменението на цените на производителите на различни стоки да доведе до
4
увеличаване разходите на изпълнителите по договорите за доставка. За
възложителя обаче, не съществува задължение да покрие увеличените
разходи. В случай, че даден изпълнител не желае да продължи доставките при
първоначално договорените условия, с които е спечелил в процедурата, той
може да се откаже от договора. Възложителят няма право да приема
отправени към него предложения за анексиране на сключени договори за
обществени поръчки. Евентуалното прекратяване на сключените договори за
обществени поръчки, ще породи необходимост от провеждане на нови
процедури за избор на изпълнители. При тяхната подготовка и провеждане,
възложителят ще трябва да съобрази съществуването на забраната по чл. 43,
ал. 1 от ЗОП, респ. чл. 33, ал.1 от Наредбата за възлагане на обществени
поръчки /НВМОП/ и да уведоми потенциалните кандидати за нейното
действие.
В случая няма доказателства ответникът да се е отказал от договора, а е
направил предложение до ищеца да се прекрати договора по взаимно
съгласие, поради невъзможност да изпълнява същият занапред. Това
предложение не е било прието от ищеца и съответно договорът не е бил
прекратен на посоченото от ответника основание. С посоченото писмо
ответникът е посочил, че информира ищецът, че не е в състояние да изпълни
в срок текущата заявка /бел.съдията- тази от 19.10.2021 г./, и предлага
прекратяване на договора по взаимно съгласие, но предлага доставка на други
преференциални цени. Това е своего рода заобикаляне на забраната по чл. 43,
ал. 1 от ЗОП и е недопустимо. Следва да се отбележи също, че действието на
договора е било и към своя край.
Поради неизпълнението на поръчката ищецът е прекратил едностранно
договора с уведомление /л.68/, на основание т.13.2.1 поради неизпълнение на
заявката от 19.10.2021 г. от страна на ответника с повече от 15 календарни
дни. Със същото писмо ищецът е уведомил ответника за начислената
наустойка по т.10.3 от договора в размер на 498,99 лв., което представлява 1%
от общата стойност на договора от 49899,72 лв.
Ответникът навежда в отговора възражение за наличие на хипотезата на
чл. 81, ал. 1 ЗЗД, според която не отговаря, ако невъзможността за изпълнение
се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Съдът с доклада
по делото е указал на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че не сочи
5
доказателства за това си възражение и въпреки това ответникът не е
ангажирал доказателства в тази връзка. Ноторно известно е, че войната в
Украйна доведе до повишаване на цените на ресурси и стоки, но не е ноторно
известно, нито е служебно известно на съдията-докладчик повишението на
цената на урея/карбамид, нито на цената на стоката, предмет на договора
между страните. С оглед диспозитивното начало в процеса съдът не може и
служебно да дири доказателства в тази връзка, а съгласно чл. 154 ГПК всяка
от страните следва да докаже възраженията си. В тази връзка съдът намира, че
ответникът не доказа по никакъв начин да се е повишила цената на стоката,
предмет на договора, и че неизпълнението на поръчката от 19.10.2021 г. не
може да му се вмени във вина, за да отпадне отговорността му съгласно чл.
81, ал. 1 ЗЗД. Затова и съдът намира, че ответникът дължи начислената
неустойка от страна на ищеца съгласно т.10.3 от договора в размер на 498,99
лв.
Поради изложените съображения съдът намира, че искът за заплащане
на неустойка по т.10.3 от договора в размер на 498,99 лв. е основателен и
следва да се уважи в цялост, ведно със законната лихва от 21.1.2.2023 г. до
окончателното погасяване на задължението.
По отношение на иска за мораторна лихва съдът намира следното:
При положение, че е налице паричен дълг, макар и под формата на
неустойка, то няма основание да се отрече възможността при неизпълнението
му на падежа, да се търси обезщетение и под формата на законна лихва в
рамките на допустимите от законодателството предели. Доколкото
неустойката е предвидена в самия договор, очевидно е, че тя съставлява
договорно задължение за страната, в чиято тежест е вменена. А когато е
уговорена като парична сума, неизпълнението на задължението за плащане на
неустойка ще бъде неизпълнение на парично задължението по смисъла на чл.
86, ал. 1 ЗЗД, пораждащо санкция за присъждане на обезщетение в размер на
законната лихва. Санкционният характер на неустойката не препятства
приложимостта на цитираната норма, тъй като задължението за неустойка е
самостоятелно и независимо от задължението за обезщетение по чл. 86, ал. 1
ЗЗД. Задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на
договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява, а
задължението за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по
6
чл. 86, ал. 1 ЗЗД се поражда от неизпълнението на вече породено и
неизпълнено задължение за неустойка. В този смисъл Решение № 73 от
29.06.2011 г. по т.д. № 683/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о.; Решение №
1418/03.10.2002 г. по гр. д. № 2313/2001 г., V г.о., ВКС; Решение №
597/06.06.2005 г. по т.д. № 914/2004 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Мораторното обезщетение се претендира от ищеца от 01.12.2021 г.,
когато счита ответникът да е изпаднал в забава за заплащане на дължимата
начислена неустойка от 498,99 лв. Ищецът е изпратил писмо на ответника с
посочена начислена неустойка /л.68/, получено от ответинка на 23.11.2021 г.,
като му е даден едноседмичен срок за плащане на неустойката, тоест до
30.11.2021 г., след което ответникът е изпаднал в забава от 01.12.2021 г.,
когато ищецът претендира началото на мораторното обезщетение. Изчислена
с калкулатор за законна лихва съгласно чл. 162 ГПК съдът намери, че
законната лихва върху сумата от 498,99 лв. за периода от 01.12.2021 г. до
20.12.2023 г. е в размер на 115,00 лв., колкото е претенцията на ищеца и за
което е представил също така извлечение от калкулатор за законна лихва
/л.71/. Поради това и искът за мораторно обезщетение е основателен и ще се
уважи в цялост.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК следва ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца разноските за производството съобразно уважената част
от иска, които възлизат в общ размер на 150 лв. /база – платена държавна
такса 50 лв. /разликата до надвнесената сума от 100 лв. може да се иска от
ищеца с изрична молба съгласно чл. 4б ЗДТ/, 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП
съобразно фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес/.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Салекс Консулт Импекс“ ЕООД, вписано в търговския
регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, район Овча
купел, ул. „Монтевидео“ № 19, ет. 5, ап. 29, да заплати на „Мини Марица –
изток“ ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на
управление гр. Раднево, ул. „Георги Димитров“ № 13, на основание
7
основание чл. 92 ЗЗД сумата 498,99 лв. /четиристотин деветдесет и осем лева
и 99 ст./, представляваща неустойка по т.10.3 от договор № ТО 359/2020 г. от
22.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 21.12.2023 г. до
окончателното погасяване на задължението, сумата от 115,00 лв. /сто и
петнадесет лева/, представляваща мораторно обезщетение върху главницата
за периода от 01.12.2021 г. до 20.12.2023 г., както и разноски за
производството на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК в размер на 150 лв. (сто
и петдесет лева).
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
8