РЕШЕНИЕ
№ 424
гр. Бургас, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501448 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е пред БОС по повод въззивна жалба на Т. К. Р. с ЕГН-********** и Ш.
Р. Р. с ЕГН-**********,подадена чрез пълномощника им адв.Валентин Михов от АК-Стара
Загора срещу Решение № 1576 от 19.07.2022г. постановено по гр.д.№ 7131/2021г.по описа
на БРС,с което районният съд е ОТХВЪРЛИЛ иска на въззивниците Т. и Ш. Р. против
ответника Е. Щ. Ж. с ЕГН-********** осъдителни искове с правно основание чл.31 ал.2 ЗС
и чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на следните суми:8 200 лева,представляваща обезщетение за
лишаване на ищците от възможността да ползват собствените си в режим на съпружеска
имуществена общност 99.366/100 ид.части от ½ ид.част от дворно място,цялото от 410
кв.м.,съставляващо неурегулиран поземлен имот №319 в кв.144 по плана на гр.Айтос,за
който имот по неприложена в срок дворищна регулация е бил отреден УПИ VІІІ-319 кв.144
по плана на гр.Айтос,целият с площ 415 кв.м.,с неуредени регулационни сметки за 5
кв.м.,ведно с 99.366/100 кв.м.ид.части от първи жилищен етаж от двуетажна масивна
жилищна сграда,със застроена площ от 118 кв.м.,ведно с две помещения-килер и кухня с
южно изложение от приземния етаж –маза,ведно с 99.366/100 кв.м.ид.части от ½ ид.част от
тавана ,с реално ползване на южната половина ,както и 99.366/100 кв.м.ид.части от
гаража,със застроена площ 18 кв.м.,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането;240 лева ,представляваща
лихва за забава върху обезщетението за периода от 26.04.2018г.до 11.10.2021г.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за
необоснованост,незаконосъобразност и неправилност на решението на БРС. Въззивниците
сочат,че районният съд правилно е установил фактите по делото,но неправилно е приложил
закона въз основа на тези факти.Съгласно посоченото ТР №7 от 02.11.2012г.на ОСГК на
1
ВКС претенцията за обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС ще е основателна,когато неползващ
съсобственик е отправил писмено искане и то е било получено от ползващия
съсобственик/това обстоятелство е безспорно доказано от приложената като доказателство
покана,връчена на ответника/ и въпреки това,той е допуснал на безвъзмездно основание
трето за собствеността лице да ползва общата вещ .Това обстоятелство също е установено
безспорно според въззивниците,защото видно от представения договор за наем,нотариално
заверен и вписан в СВ гр.Айтос,ответникът в качеството си на наемодател е отдал
възмездно под наем 3.80 ид.части от 1/6 ид.част от имота на трето за собствеността лице-К.
Т..Наемодателят е отдал под наем само собствеността,която притежава в имота и която е по-
малко от 1%,а за ползването на останалата част очевидно са сключили договор за заем за
послужване,защото наемателят демонстративно ползва целият съсобствен имот.Нещо
повече,не само,че го ползва,но е изгонвала лица,които ищците са искали да настанят в имота
и това се установява от свидетелските показания.Считат,че е очевидна волята на
наемодателя-ответник и наемателя му да се ползва безвъзмездно частта от имота,за която
няма сключен договор за наем,защото ако беше обратното,очевидно е,че са щели да
договорят и сключат такъв договор за целия имот.Позовават се на Решение №104 от
08.04.2014г.по гр.д.№5821/2013г.на ВКС .Считат също,че задължителното тълкуване в ТР
№7 от 02.11.2012г.на ОСГК на ВКС досежно възможността по изключение да се претендира
само за разликата между уговорената наемна цена ,съобразно сключения от ползващия
имота съсобственик наемен договор и средната пазарна цена,когато първата е по-висока
,дава основание на ищците да претендират обезщетение,защото е налице сключен договор за
наем и е приета СИЕ за среден пазарен наем на имота,т.е. и в тази хипотеза искът се явява
основателен и доказан.В заключение посочват,че ако се приеме,че е налице наемно
правоотношение между ответника и наемателя му,то тогава съгласно ТР следва да се
приеме,че искът е основателен за разликата между уговорената наемна цена и средната
пазарна цена,а обратно- ако се приеме,че е налице договор за наем само за идеалната
част,притежавана от ответника,то останалите идеални части ,които наемателят му ползва
следва да се приеме,че се ползват на безвъзмездно основание от допуснатото от ответника
трето лице и в този случай искът също ще бъде основателен и следва да се
уважи.Отправеното до БОС искане е за отмяна на решението на БРС и постановяване на
решение от въззивната инстанция,с което предявеният иск да бъде уважен.Няма
доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззивниците,редовно уведомени, не се явяват и не се
представляват.С писмена молба,подадена от пълномощника им адв.Михов поддържат
въззивната жалба,нямат доказателствени искания,претендират разноски съобразно
представен списък по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание въззиваемият Ж.,редовно уведомен,не се явява и не се
представлява.Представил е писмено становище,в което са изложени аргументи за
неоснователността на жалбата.Няма доказателствени искания.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното
2
съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.
Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената
съдебна защита БРС е дал правна квалификация на предявения иск по чл.31 ал.2 ЗС.
С исковата молба ищците Р. са предявили иск срещу ответника Ж. за осъждането му
да им заплати сумата от 8 200 лева,представляваща обезщетение за лишаването им от
възможността да ползват собствените си в режим на съпружеска имуществена общност
99.366/100 ид.части от ½ ид.част от дворно място,цялото от 410 кв.м.,съставляващо
неурегулиран поземлен имот №319 в кв.144 по плана на гр.Айтос,за който имот по
неприложена в срок дворищна регулация е бил отреден УПИ VІІІ-319 кв.144 по плана на
гр.Айтос,целият с площ 415 кв.м.,с неуредени регулационни сметки за 5 кв.м.,ведно с
99.366/100 кв.м.ид.части от първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда,със
застроена площ от 118 кв.м.,ведно с две помещения-килер и кухня с южно изложение от
приземния етаж –маза,ведно с 99.366/100 кв.м.ид.части от ½ ид.част от тавана ,с реално
ползване на южната половина ,както и 99.366/100 кв.м.ид.части от гаража,със застроена
площ 18 кв.м.,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането;240 лева ,представляваща лихва за забава върху
обезщетението за периода от 26.04.2018г.до 11.10.2021г.
Ищците са твърдели,че притежават правото на собственост върху 99.366/100 кв.м.
ид.части от процесния имот,а ответникът Ж. притежава 0.634/100
кв.м.ид.части.Собствеността ищците са придобили на основание постановление за възлагане
от 31.01.2017г.по изп.д.№553/2009г.по описа на ЧСИ Делян Николов.Твърдели са,че
съсобственикът им Е. Ж. на 21.04.2017г.е сключил договор за наем с К. Т. Е.,съгласно който
и е отдал възмездно своята идеална част от дворното място,първия жилищен етаж и
гаража,като договорът за наем е бил нотариално заверен и вписан в Службата по
вписванията към АРС,като я е допуснал да ползва и останалите идеални части,извън
неговата квота в съсобствеността. В исковата молба е заявено,че К. Е. ползва и понастоящем
целия недвижим имот,въпреки нищожно малката идеална част,която притежава нейният
наемодател. Ищците са твърдели,че за да могат да ползват своята част от съсобствения имот
са предявили иск за разпределение на ползването на имота,по който е било образувано гр.д.
№258/2018г.по описа на АРС.Искът обаче е бил отхвърлен от съда с влязло в сила съдебно
решение,с мотиви,че е невъзможно да бъдат обособени дялове за ползване на всеки от
съсобствениците поради изключително малката квота в съсобствеността на ответника Ж..
Междувременно през 2018г. ищците са отправили и покана до ответника,с която са го
поканили да им заплаща обезщетение за лишаването им от ползването на собствените им
идеални части,но ответникът не е платил обезщетение,а целият имот и след поканата
продължава да се ползва от ответника чрез допуснатото от него лице К. Т.. Заявили са
също,че са предявили иск за делба,като съгласно влязло в сила съдебно решение по в.гр.д.
№2682/2020г.по описа на БОС по първа фаза на делбата,съдът е допуснал извършването и
при горепосочените квоти. Претендирали са осъждане на ответника Ж. да им заплати
обезщетение в размер на 8 200 лева или по 200 лева месечно за лишаването им от
ползването на собствените им идеални части от недвижимия имот,за периода от датата на
получаването на поканата- 25.04.2018г.до датата на предявяване на иска -11.10.2021г.,както
и лихва за забава върху главницата в размер на 240 лева,начислена за периода от
26.04.2018г.до 11.10.2021г.върху всяко неплатено месечно обезщетение с падеж първо число
на следващия месец за съответния период.
В отговора на исковата молба ответникът Ж. е оспорил предявените искове,като е
заявил,че не е налице валидно облигационно правоотношение по договор за наем,не е
получаван наем. Твърдял е,че не е лишавал ищците от правото им да ползват собствената си
идеална част от имота,а ако някой ги лишава,това не е в резултат на негово
поведение.Заявил е,че не е възпрепятствал ищците да ползват имота през процесния
период.Направил е и възражение за изтекла погасителна давност съгласно чл.111 ЗЗД,като е
заявил,че вземанията за наем и лихви се погасяват с тригодишна давност,поради което и
предявените искове подлежат на отхвърляне за съответните периоди.
3
Във въззивната жалба няма оплаквания за неправилност на решението във връзка с
изясняване на спора от фактическата му страна,а въззивниците са заявили,че БРС е
установил правилно фактите по делото, но е приложил неправилно материалния закон. При
това положение въззивният съд не намира за необходимо да излага мотиви по фактическата
страна на спора,които биха били идентични с изложените от БРС.
От правната страна на спора БОС намери следното:
Съгласно ТР №7 от 02.11.2012г.на ОСГК на ВКС: „Лично ползване по смисъла на чл.31
ал.2 ЗС е всяко поведение на съсобственик,което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ,без да се събират добиви и граждански плодове.“ В
мотивите на това ТР е разяснено,че хипотезата на чл.31 ал.2 ЗС е частен случай на общата
забрана на чл.59 ЗЗД.По отношение основателността на претенция за обезщетение по чл.31
ал.2 ЗС в ТР са посочени няколко възможни хипотези- една от които е ползващият
съсобственик да е допуснал на безвъзмездно основание/с договор за заем за послужване/
трето за съсобствеността лице,което само или заедно с него ползва общата вещ.
Въззивният съд намира за неправилен и необоснован изводът на районния съд,че няма
доказателства по делото ответникът Ж. да е „разрешил“ на наемателката Т. да ползва по-
голяма част от идеалните части от имота,които той притежава. По делото е установено
безспорно,че ответникът Ж. е отдал под наем на К. Т. само собствените си 3.80 ид.части от
1/6 ид.част от имота ,което е по-малко от 1% ид.части от процесния имот.Установено е,че
съсобствениците не са се уговаряли относно разпределение на ползването,а с влязло в сила
съдебно решение по гр.д.№258/2018г.по описа на АРС е отхвърлен искът на Р. против Ж. с
правно основание чл.32 ал.2 ЗС за разпределение на ползването на съсобствения им
имот,тъй като Ж. има изключително малка квота в съсобствеността,която не позволява
извършване на разпределение на ползването без значителни преустройства.
В решението си районният съд не е обсъдил правното значение на отправената от Р.
до Ж. покана,връчена му на 25.04.2018г.,в която са го уведомили,че са лишени от
ползването на собствената си идеална част от процесния имот,тъй като целият имот се
ползва от Ж. чрез наемателката му К. Т..С отправената покана ответникът е бил поканен да
заплаща на ищците обезщетение за лишаването им от ползването на имота. По делото няма
доказателства ответникът да е удовлетворил извънсъдебно исканията на ищците,а точно
обратното- от показанията на свидетелите се установява,че и през 2019г.и 2020г. третото на
съсобствеността лице К. Т. е продължила да ползва целия имот,като е осуетявала опитите на
ищците да го ползват и да настанят наематели.
Горните факти,установени и от първоинстанционния съд,дават основание на въззивния
съд за извод,че заедно със сключения договор за наем за своята идеална част от
съсобствения имот, ответникът е сключил с К. Т. договор за безвъзмездно ползване/заем за
послужване/ на идеалната част от имота,която е собственост на ищците. Тъй като е
собственик само на 0.634/100 ид.части от имота и съсобствениците не са имали уговорки за
разпределение на ползването, ответникът не би могъл да отдаде под наем конкретна част от
имота,която да може да се ползва за жилищни нужди,съответстваща на квотата му в
съсобствеността.Собствената на ответника ид.част,както е приел и съдът в спора за
разпределение на ползването по чл.32 ал.2 ЗС е толкова малка,че не позволява да му бъде
разпределено ползването дори на една стая. Ето защо съдът приема,че заедно с договора за
наем на своята ид.част от 0.634/100 ид.ч.ответникът е сключил с К. Т. и устен договор за
безвъзмездно ползване/заем за послужване/ на останалата идеална част от процесния
имот,която е собственост на ищците,защото без такава уговорка е обективно невъзможно да
бъде ползван процесният имот по предназначението му-за жилищни нужди.Изводът за
наличието на такава уговорка между ответника и К. Т. се подкрепя и от факта,че няма
твърдения и доказателства след отправяне на поканата и след предявяването на иска с
правно основание чл.32 ал.2 ЗС по гр.д.№258/2018г.по описа на АРС ответникът да е
предоставил на ищците възможност да ползват собствената си идеална част от имота. Точно
обратното- установява се,че К. Т. е продължила да ползва целия съсобствен имот и е
осуетявала опитите на ищците да го ползват като настанят в него наематели.
4
По гореизложените съображения въззивният съд приема,че по делото е установено,че
през процесния период – от 25.04.2018г./датата на връчване на поканата/ до
11.10.2021г./датата на предявяване на иска/ ответникът Ж. е ползвал изцяло чрез трето за
съсобствеността лице – К. Т. процесният съсобствен с ищците недвижим имот,а ищците са
били лишени от възможността да го ползват съобразно квотата им в съсобствеността. В
патримониума на ищците е възникнало правото по чл.31 ал.2 ЗС да получат обезщетение от
съсобственика им Е. Ж., тъй като той е осъществявал лично ползването на целия съсобствен
имот чрез третото лице К. Т., на което е предоставил безвъзмездно ползването на идеалната
част от имота,собственост на ищците,равняваща се на 99.366/100 ид.части. За да се освободи
от задължението си по чл.31 ал.2 ЗС ответникът е следвало след получаването на поканата
да предостави на ищците възможност да ползват съсобствения имот съобразно квотата им в
съсобствеността,но по делото няма твърдения и доказателства в тази насока.
Според съда в настоящия случай не е приложимо разрешението,дадено от ВКС в
решение №179 от 23.07.2015г.по гр.д.№3104/2014г., ІV г.о.,както е приел БРС, тъй като в
това решение е обсъждан правният въпрос за действието на наемен договор/възмездна
сделка/,сключен от единия съсобственик с трето лице, спрямо другия съсобственик,но е
разглеждана хипотезата,в която съсобственик е отдал под наем цялата съсобствена вещ,а не
само своята идеална част. В това решение е даден отговор,че ако сделката, въз основа на
която третото лице е допуснато да ползва вещта е възмездна,отговорността не е по чл. 31, ал.
2 ЗС, а по чл. 30, ал. 3 ЗС, когато тя е противопоставима на другите съсобственици или те са
я приели.Ако възмездната сделка е непротивопоставима на останалите
съсобственици,отговорността е съответно по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, когато съсобственикът не я
приема и в тази хипотеза задължено е лицето,което фактически ползва вещта.Както се
посочи по-горе,в настоящия случай ответникът не е сключил договор за наем за целия
съсобствен имот,а само за своята идеална част, а идеалната част,собственост на ищците е
предоставил на третото за съсобствеността лице К. Т. за безвъзмездно ползване. В тази
особена хипотеза съдът намира,че именно ответникът дължи обезщетение на ищците за
лишаването им от ползването на имота на основание чл.31 ал.2 ЗС,тъй като са налице
изискуемите съобразно ТР №7/02.11.2012г.предпоставки: неползващите имота
съсобственици са отправили писмена покана до ползващия съсобственик и въпреки
получаването на поканата,той не е преустановил ползването на целия съсобствен
имот,осъществявано от допуснатото от него на безвъзмездно основание в имота /идеалната
част на ищците от 99.366/100/ трето лице-К. Т..
Водим от горните мотиви,въззивният съд намери предявеният иск за основателен.По
отношение на размера е ангажирана и приета съдебно-техническа експертиза,вещото лице
по която е дало заключение,че средният месечен пазарен наем за 99.366% ид.части от
процесния имот възлиза на 931.61 лева месечно за целия исков период,като 6 дни от м.април
2018г. е 186.32 лева,а за последния месец октомври 2021г.- за 11 дни, наемът възлиза на
341.59 лева. Претендираното от ищците обезщетение за лишаването им от ползване за целия
процесен период е в общ размер на 8 200 лева,а обезщетението за забава в размер на
законната лихва е в размер на 240 лева,което е много по-малко от посочените от вещото
лице стойности,поради което и искът следва да бъде уважен в пълния си размер.
Неоснователни са възраженията за изтекла погасителна давност,тъй като същата не е
тригодишна,защото не се претендира наем,а обезщетение за лишаване от ползване,което
вземане се погасява с общата петгодишна давност. Петгодишният давностен срок не е
изтекъл,тъй като искът е предявен на 11.10.2021г.,а поканата е получена от ответника на
25.04.2018г.
Така мотивиран,въззивният съд достигна до извод,че решението на БРС следва да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно,а исковите претенции на ищците
следва да бъдат уважени в пълния им размер.
С оглед изхода от въззивното обжалване,право на присъждане на разноски възниква за
ищците съобразно чл.78 ал.1 ГПК. Те са претендирали разноски за двете съдебни
инстанции,като са представили доказателства за извършването им,както и списък на
5
разноските по чл.80 ГПК. В производството пред БРС са направени следните разноски: 378
лева държавна такса,200 лева за възнаграждение на вещо лице,2000 лева адвокатско
възнаграждение или общо разноски в размер на 2 578 лева. Във въззивното производство са
направени разноски в размер на 189 лева за държавна такса,които се претендират съобразно
списъка по чл.80 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1576 от 19.07.2022г. постановено по гр.д.№ 7131/2021г.по
описа на БРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е. Щ. Ж. с ЕГН-********** да заплати на Т. К. Р. с ЕГН-********** и Ш.
Р. Р. с ЕГН-********** на основание чл.31 ал.2 ЗС сумата от 8 200 /осем хиляди и
двеста/лева,представляваща обезщетение за лишаване на ищците от възможността да
ползват през периода от 26.04.2018г.до 11.10.2021г. собствените си в режим на съпружеска
имуществена общност 99.366/100 ид.части от ½ ид.част от дворно място,цялото от 410
кв.м.,съставляващо неурегулиран поземлен имот №319 в кв.144 по плана на гр.Айтос,за
който имот по неприложена в срок дворищна регулация е бил отреден УПИ VІІІ-319 кв.144
по плана на гр.Айтос,целият с площ 415 кв.м.,с неуредени регулационни сметки за 5
кв.м.,ведно с 99.366/100 кв.м.ид.части от първи жилищен етаж от двуетажна масивна
жилищна сграда,със застроена площ от 118 кв.м.,ведно с две помещения-килер и кухня с
южно изложение от приземния етаж –маза,ведно с 99.366/100 кв.м.ид.части от ½ ид.част от
тавана ,с реално ползване на южната половина ,както и 99.366/100 кв.м.ид.части от
гаража,със застроена площ 18 кв.м.,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване
на исковата молба-11.10.2021г. до окончателното изплащане на вземането,както и сумата от
240 лева, представляваща лихва за забава върху обезщетението начислена за периода от
26.04.2018г.до 11.10.2021г.
ОСЪЖДА Е. Щ. Ж. с ЕГН-********** да заплати на Т. К. Р. с ЕГН-********** и Ш.
Р. Р. с ЕГН-********** сумата от 2 578 лева,представляваща направените разноски в
производството пред БРС и сумата от 189 лева,представляваща направените разноски в
производството пред БОС.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок,считано от датата
на връчването му на страните пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6