№ 96
гр. С., 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20222200500132 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 25/13.01.2022г. по гр. дело № 4344/2021г. на Районен съд С., с
което е признато за установено на основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124 ал.1 от ГПК, че
А.А. С. ЕГН ********** от гр.С. кв.“Б.** не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Пенчо Владигеров“
№21, Бизнес център Люлин 6, ет.2 сумата от 1563.91 лв, представляваща главница, 1074.10
лв. представляваща лихва, 903.89 лв, представляваща неолихвяема сума, 150.96 лв,
представляващи разноски по изп.д. и 378.43лв, представляващи рзноски по чл.26 от
ТТРЗЧСИ, поради изтекла погасителна давност и са присъдени разноски.
Против решението е подадена въззивна жалба от ответното дружество, чрез представител по
пълномощие, в която се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, както и
постановено в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата. В обжалваното решение
неправилно е било прието, че Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК следва да се прилага във връзка със спирането и прекъсването на
давността по време на висящото изп.дело N° 783/2012 г. по описа на ЧСИ Н.Г., поради
което съдът е приел, че давността за процесното вземане е изтекла преди образуването на
изп. дело № 8493/2017 г. по описа на ЧСИ Г.Г.. Решаващият първоинстанционен състав не е
приложил постановките, закрепени в действащото към онзи момент Постановление N°
3/18.11.1980 г, по гр. дело N° 3/1980 г. на Пленума на ВС, по-късно отменено с
1
постановеното Тълкувателно решение N° 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. N° 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС. В същото време, съдебният състав е отчел действието единствено на
Тълкувателно решение № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. Изп.
Дело № 783/2012 г. по описа на ЧСИ Н.Г. е било образувано въз основа на молба на
03.12.2012 г., което е прекъснало погасителната давност, тъй като самото възлагане на
правомощията по чл.18 от ЗЧСИ в депозираната молба за образуване прекъсва
погасителната давност за вземането, тъй като съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015
г. по ТД N° 2/2013 г на ОСГТК на ВКС „ ...е нередовна молбата за изпълнение (освен при
наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен
способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр.
чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също
както с върнатата искова молба не е прекъсната давността.“ По аргумент на противното,
следва да заключим, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се
възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на теклата до момента
погасителна давност. До 26 юни 2015 г. Постановление N° 3/18.11.1980 г. е било в сила и
респ. се е прилагало, Правните последици от обявяването му за изгубило действие значение,
могат да настъпят само занапред, но не и за юридически факти, настъпили преди това. До
постановяването на Тълкувателно решение N° 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.
на ОСГТК приложимата задължителна съдебна практика, с която правните субекти е
следвало да се съобразяват е Постановление № 3/18.11.1980 г. Следва да се има предвид, че
от момента на приемане на тълкувателната разпоредба, тълкувателните актове, които
постановява върховната съдебна инстанция имат обратно действие, но не и в хипотезата,
когато спрямо същата тълкувателна разпоредба вече е било постановено задължително
тълкуване, а същото впоследствие се изменя с ново тълкувателно решение. Доколкото
тълкувателната практика има задължителен характер, правните субекти следва да се
съобразяват с действащото тълкуване към момента на извършване на съответните
процесуални действия. Последващите тълкувателни решения нямат както първоначалните
такива обратно действие и тяхното прилагане започва от момента, в който са постановени и
обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява тълкувателен
акт се състои от две части, като с първата от тях се дава новото тълкуване на правната
норма, а във втората следва да се обяви за загубил сила предшестващия тълкувателен акт.
От това следва, че предшестващия тълкувателен акт престава да се прилага от момента на
постановяване на новото тълкувателно решение и съответните органи следва да прилагат
установеното с новото Тълкувателно решение тълкуване на правната норма, по случаите
които са от тяхната компетентност и когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях,
именно след приемането на новото ТР или по такива случаи, които са били заварени към
този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили
факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са
породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на
тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на
последиците. В противен случай ще се придаде същинско обратно действие на новото ТР,
2
което е недопустимо и съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само по изключение.
Петгодишният период за изтичането на погасителната давност би бил 26.06.2015 г. -
26.08.2020 г,, след като бъде взето предвид обявеното в страната двумесечно извънредно
положение, по време на което погасителната давност беше спряна, въз основа на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, в който период, ако
изпълнителни действия за прекъсване на давността не бяха предприемани, погасителната
давност относно вземането е следвало да се приеме, че е изтекла. Видно от представените по
делото доказателства, обаче, в периода след 26.06.2015 г. са предприемани изпълнителни
действия във връзка с новообразуваното на 27.10.2017 г. изп. дело № 8493/2017 г. по описа
на ЧСИ Г.Г.. Прави се и разграничение между перемпционния и давностния срок. В
обобщение се иска да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се отхвърли
иска и се претендират разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който се
поддържа нейната неоснователност. Безспорно се установило в производството, че въз
основа на издадения изпълнителен лист, първоначално е било образувано изпълнително
дело изп.д. №783/2012 г. на ЧСИ Н.Г. с район на действие Окръжен съд С., което е
прекратено на 20.06.2017 г., на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, а на 27,10,2017 г., е
образувано второ изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист - изп д.
№8493/2017 г. на ЧСИ Г.Г. с район на действие Окръжен съд С.. По изпълнително дело
изп.д. №783/2012 г. на ЧСИ Н.Г. с район на действие Окръжен съд С., не са извършвани
никакви същински изпълнителни действия. В производството не се доказало, че е налице
прекъсване на погасителната давност по отношение на вземанията от момента на
започналото производство за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист. Излагат се подробни контрааргументи на изложените в жалбата твърдения и в
обобщение се иска да се потвърди решението. Претендират се разноски.
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални искания.
В с.з. за въззивника не се явява представител. Постъпило е писмено становище от
представител по пълномощие, с което се поддържа жалбата.
За въззиваемата се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на
подадената въззивна жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
3
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Няма спор па фактите, а именно, че с изпълнителен лист от 4.01.2012г. е осъдена А.А. С. по
ч.гр.д.№1146/2011г. на РС С. въз основа на заповед за изпълнение от 2.03.2011г. да заплати
на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД главница в размер на 1563.91лв главница по
договор за кредит от 7.06.2008г., договорна лихва в размер на 307.92лв за периода
15.08.2008г. до 15.12.2009г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 449.54лв
за периода 15.09.2008г. до 18.02.2011г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението 1.03.2011г., 146.43лв разноски по производството. На 4.12.2012г. е подадена
молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД до ЧСИ Н.Г., с която е поискано да бъдат
събрани сумите по издадения изпълнителен лист срещу А.А. С.. По молбата е образувано
изпълнително дело №783/2012г. на ЧСИ Н.Г.. На 4.01.2013г. е връчена покана за доброволно
изпълнение по изп.д. №783/2012г. на
ЧСИ при условията на чл.47,ал.1 от ГПК. На 31.05.2017г. е поискано прекратяване на изп.д.
№783/2012г. на ЧСИ Н.Г. от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД. С постановление от
20.06.2017г. е прекратено изп.д. №783/2012г. на ЧСИ Н.Г.. На 27.10.2017г. е образувано
изпълнително дело №8493/2017г. на ЧСИ Г.Г. с район на действие Окръжен съд С. въз
основа на молба от Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД и представен договор за
прехвърляне на вземане от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД на Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ ЕАД срещу А.А. С.. На 18.09.2019г. е връчено уведомление на А.А. С. за
дължимите суми въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№1146/2011г. на РС
С. по изпълнително дело №8493/2017г. на ЧСИ Г.Г.. От 26.09.2019г. по наложен запор на
А.А. С. е започнало заплащане на суми по изп.д. №8493/2017г. на ЧСИ Г.Г. с район на
действие Окръжен съд С., като последното плащане е извършено на 10.07.2020г.
Въз основа на тази фактическа обстановка, районният съд приел, че предявеният иск е
основателен. Мотивирал е този извод с обстоятелството, че въз основа на издадения
изпълнителен лист, първоначално е образувано изпълнително дело изп.д. №783/2012г. на
ЧСИ Н.Г., което е прекратено на 20.06.2017г. на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, а на
27.10.2017г. е образувано второ изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист
изп.д. №8493/2017г. на ЧСИ Г.Г.. По изпълнително дело изп.д. №783/2012г. на ЧСИ Н.Г. не
са извършвани никакви същински изпълнителни действия. Съдът приел, че за конкретното
вземане за главница е относима погасителната давност, визирана в чл. 110 от ЗЗД, а именно
с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които закона не
предвижда друг срок. Не се доказало в производството, че е налице прекъсване на
погасителната давност по отношение на вземанията от момента на започналото
производство за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
4
Съгласно т. 10 от ТР 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с
предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ. В тълкувателното решение изрично е упоменато, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното
производство, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника. Не се доказало в производството, че от на
издаването на изпълнителния лист 4.01.2012г. до момента на изтичането на петгодишната
давност 5.01.2017г. е налице прекъсване на погасителната давност.След издаването на
изпълнителния лист до 5.01.2017г. не са извършени никакви изпълнителни действия по
изпълнителното делото. В Т. 10 от ТР 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС изрично е
посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
извършването на разпределение. В тълкувателното решение изрично е посочено, че
давността се прекъсва с насочване на изпълнение, чрез налагане на запор или възбрана,
извършването на опис и оценка на вещите, насрочването и извършването на продан. Не е
изпълнително действие подаването на молба от взискателя за образуване на изпълнително
дело с посочването на изпълнителни способи и възлагането на ЧСИ на правомощия по чл.
18 от ЗЧСИ. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. В настоящото производство съдът приел, че
вземането по договора е било изискуемо към момента на издаването на изпълнителния лист.
Подаването на молба за образуването на изпълнително производство не прекъсва давността
и поради това уважил претенцията.
В жалбата се поддържа, че решаващият първоинстанционен състав не е приложил
постановките, закрепени в действащото към онзи момент Постановление N° 3/18.11.1980 г,
по гр. дело N° 3/1980 г. на Пленума на ВС, по-късно отменено с постановеното
Тълкувателно решение N° 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. N° 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. До
26 юни 2015 г. Постановление N° 3/18.11.1980 г. е било в сила и респ. се е прилагало,
Правните последици от обявяването му за изгубило действие значение, могат да настъпят
само занапред, но не и за юридически факти, настъпили преди това. До постановяването на
Тълкувателно решение N° 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
приложимата задължителна съдебна практика, с която правните субекти е следвало да се
съобразяват е Постановление № 3/18.11.1980 г. От момента на приемане на тълкувателната
разпоредба, тълкувателните актове, които постановява върховната съдебна инстанция имат
обратно действие, но не и в хипотезата, когато спрямо същата тълкувателна разпоредба вече
е било постановено задължително тълкуване, а същото впоследствие се изменя с ново
тълкувателно решение. Действащата правна уредба може да бъде тълкувана и по посочения
от жалбоподателя начин, но след приемането на посоченото тълкувателно решение тя не
може да бъде приложена поради неговия задължителен характер – съгласно чл. 130, ал. 2
5
ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите
на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за
всички органи, които издават административни актове. Прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.
н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
В обобщение настоящия състав намира, че предявеният иск се явява основателен, поради
което следва да бъде уважен и решението на районния съд е правилно и законосъобразно.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер
на сумата от 500 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 25/13.01.2022г. по гр. дело № 4344/2021г. на Районен съд С..
ОСЪЖДА Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Пенчо Владигеров“ №21, Бизнес център Люлин 6, ет.2 да
заплати на А.А. С. ЕГН ********** от гр.С. кв.“Б.** сумата от 500 /петстотин/ лева
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6