РЕШЕНИЕ
№ 14130
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Гражданско дело №
20211110129790 по описа за 2021 година
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Подадена е молба от Б. Б. А.-Т., ЕГН **********, лично и в качеството на майка и
законен представител на Б. Я. Т., ЕГН ********** и Я. Я. Т., ЕГН **********, срещу Я. Ж.
Т., ЕГН **********. Твърди се, че на 24.05.2021 г. и 28.05.2021 г. ответникът е осъществил
актове на домашно насилие спрямо молителите. Претендират разноски.
Ответникът по молбата оспорва твърденията на молителите.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
и доводите, приема за установено от фактическа страна следното:
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в процесуалните
отношения на страните, че първата молителка и ответникът са съпрузи, а малолетните
молители са техни деца, както и че на 28.05.2021 г. около 10:30 часа всички страни са се
намирали в дома си в гр. София, ж.к. „Люлин 6“, бл. 644, ет. 7, ап. 19, като други лица не са
присъствали.
По делото е изготвена и представена съдебно-психологична експертиза (л. 58- л. 89
от делото), чието заключение, съдът възприема изцяло, като дадено компетентно. От същата
се установява, че детето Б. е споделило пред вещото лице, че за радялата на родителите си
разбрал преди време, когато баща му е казал, че майка му е подала документи за развод.
Относно случката, свързана със спора между Б. и Я., относно спречкване за химикалката,
децата са съобщили, че не помнят подробности. Имат спомен, че са се скарали, но нямат
спомени какво са правили родителите им. Не помнят диалога и подробности за самите
действия на отделните членове от семейството (л. 69, л. 75 от делото). Относно
взаимоотношенията на родителите им, и двете деца са споделили, че те често се карат,
конфликтите между тях са сериозни, но обикновено започват по дребен повод, например,
ако майка им каже да направят нещо, а баща им е на друго мнение и им позволява да го
1
правят или не. (л. 68-л.69 и л. 74 от делото).
Вещото лице е посочило, че и при двете деца се наблюдава нормално психическо
функциониране. Не са констатирани трайни емоционални поражения, вследствие на
процесните случки. И двете деца реагират с повишаване на тревожността и напрежението
при въпроси, свързани с родителската двойка. Интелектът, когнитивните процеси и
дееспособността при децата са нормални. Напрежението, произтичащо от влошените
взаимоотношения между родителите, не оказва съществено влияние върху социалното
функциониране на децата, но води до предъвкване и използване на повече ресурси за
цялостното справяне. Наблюдава се използване на повече психични ресурси у децата, за да
съхранят неутрална позиция и да запазят авторитета на родителите си, което очертава и
картина на наличие на конфликт на лоялност по отношение на родителите. Към момента на
изследването не се констатира наличие на психо-емоционални проблеми у децата. Вещото
лице е посочило, че от описаните случки са минали повече от 6 месеца, който период се
счита за достатъчен за справяне със стресови събития, при наличие на психични ресурси за
това. Безспорно децата потвърждават наличието на процесните ситуации, но в голяма
степен са преодолели негативните последици от тях. Установява се, че не са налице данни
децата да са преживяли или да преживяват психически тормоз от бащата или други лица.
Вещото лице е посочило, че макар отделни резултати, получени в хода на психо-
диагностиката, да могат да бъдат свързани с преживяване на силно травмиращо психо-
емоционално събитие, то няма категорични данни това да е предизвикано конкретно от
страна на бащата или майката. Установява се, че децата възприемат негативно конфликтите
между родителите си. Те ги натъжават и емоционално ги напрягат, но независимо от това, те
не приписват вина или заслуга на някой от родителите си за наличието на конфликта.
Вещото лице е посочило, че фигурите на майката и бащата са еднакво значими за децата,
които имат активни занимания и с двата родители.
От представения по делото доклад на ДСП-Люлин (л.35- л. 36 от делото) се
установява, че междуродителските взаимоотношения са силно изострени, като децата са
били свидетели на конфликтите между родителите си. Установява се, че децата се отглеждат
от майката в дома им в гр. София, ж.к. „Люлин“, а бащата се интересува от децата и
осъществява лични контакти с тях.
По делото са разпитани двама свидетели – К. Спасова-Горова и Д. Т., чиито
показания съдът прецени по реда на чл. 172 ГПК (л. 106 – л. 108 от делото).
Съдът кредитира показанията на св. К. Спасова-Горова и св. Д. Т. в частта, в която са
събрани въз основа на лични впечатления, като не ги кредитира в частта, в която
свидетелката пресъздава факти и обстоятелства, споделени ѝ от страните.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
направи следните правни изводи:
Защита по Закона за защита от домашното насилие може да търси всяко лице, което е
пострадало от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно
посочени в чл. 3 от закона. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да
потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо
нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се
изследва въпроса дали по отношение на него е осъществен акт на насилие по смисъла на чл.
2 от закона от лице по чл. 3 ЗЗДН. Следователно молбата на молителите, следва да се
разгледа в следните посоки: дали ответникът попада в някое от хипотезите по чл. 3 ЗЗДН,
дали изложените факти могат да се квалифицират като форма на домашно насилие по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН и дали по делото са събрани доказателства, от които с
категоричност да се установява тяхното осъществяване.
В разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН лимитативно е очертан и кръгът от субектите, чиито
действия се санкционират от този закон. Безспорно страните по делото попадат в обхвата на
2
регулация при условията на чл. 3, т. 1 и т. 4 ЗЗДН, тъй като първата молителка и ответникът
са съпрузи, а малолетните молители са техни деца. В този смисъл молителите са активно
материално легитимирани да търсят зашита, а ответникът е пасивно материално
легитимиран като лице, срещу което може да се търси защита.
Според нормата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН за домашно насилие се счита „всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права“, извършени спрямо посочените в нормата лица, като за психическо и
емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово
присъствие – чл. 2, ал. 2 ЗЗДН.
Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която обаче не следва
да се ползва с формална доказателствена стойност, придадена й по чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН.
Посочената разпоредба разглежда декларацията като част от доказателствената съвкупност,
при това съпоставена с други доказателства, губи своята предопределена стойност. В
настоящето производство не се установи по категоричен и безспорен начин, ответникът да е
извършил твърдения акт на домашно насилие. Когато декларацията не може да се ползва от
своята доказателствена стойност, молителят следва да проведе пълно и главно доказване. В
настоящето производство, въпреки дадените указания, молителят не проведе доказването на
твърдението си в степен, която да убеди съда в основателността на молбата й.
По отношение на акта на домашно насилие, твърдян да е извършен на 24.05.2021г.:
Безспорно по делото се установи, че отношенията между молителката Б. А.-Т. и
ответника Я. Т. са обтегнати и конфликтни, както и че същите са в процес на разтрогване на
брака им. От всички събрани по делото доказателства се установява, че бащата е
информирал сина си Б. за бракоразводното дело, включително и затова, че инициативата е
на майката. Житейски логично и очаквано е, дете на възрастта на молителя Б. да преживее
емоционално новината за предстоящата раздяла на родителите си, както и същата да
предизвика негативни емоции у него. Независимо от това обаче, в принципен план
информирането на едно дете, че родителите му се развеждат не може да се определи като
домашно насилие, а представлява свеждане до знанието му един обективен факт, който
предстои да се случи и от който неминуемо ще настъпи промяна в семейната среда, и макар
по своето естество това да е причинило негативни емоционални последици, те не са с такъв
интензитет, че да се приравнят на насилие по смисъла на ЗЗДН.
По отношение на акта на домашно насилие, твърдян да е извършен на 28.05.2021г. -
за това, че между малолетните молители възникнал спор за една химикалка, който прераснал
във физическа разпра между тях, като молителката Б. А.-Т. се намесила в опит да ги раздели,
а ответникът започнал да заснема случващото се с мобилния си телефон, като подкрепял
молителката Я. да напада майка си, защото „не била никаква майка, не можела да се справя
с детето“, категорично не могат да бъдат квалифицирани като домашно насилие под
формата на психическо или емоционално такова. Това е така, тъй като става въпрос за
обикновен инцидент между децата, като процесните действия от страна на ответника, касаят
отношението му спрямо ответницата по въпроса свързан с възпитанието на децата. Начинът
по който ответникът е изразил позицията си /снимането с телефон и отправените
квалификации към ответницата, че не била никаква майка и, че не можела да се справя с
детето/ е израз пък на напрежението между двамата при наличие на изключително
влошените отношения помежду им.
По отношение на твърдението, че ответникът подлага молителите на ежедневен
психически тормоз, като всеки ден повтаря, че молителката Б. А.-Т. е „лоша майка,че не си
гледа децата, не им готви, не им обръща внимание, не знае как да се държи с тях, че е
материалистка и не се интересува от децата, а от апартамента, кариерата си и от собствения
си живот, харчи парите само за себе си, че пречи на него и децата и че трябва да се махне от
3
живота им, за да си живеят нормално, че е лека жена и я е вадил от домовете на различни
мъже, че само той се грижи за децата, а тя стои отстрани“, съдът намира, че единствено
твърдението, че молителката Б. А.-Т. е „лека жена“ и че ответникът „я е вадил от домовете
на различни мъже“ частично може да бъде квалифицирано като домашно насилие под
формата на психическо и емоционално такова. Доколкото обаче процесният „тормоз“ не е
конкретизиран във времето, нито с първоначалната молба, нито с уточнителната такава,
налага като единствено възможен извод, че твърденията на молителката за осъществен
спрямо нея от страна на ответника актове на домашно насилие са недоказани. Недоказаният
факт е неосъществил се, несъществуващ факт, поради което не могат да възникнат и
неговите правни последици.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат
силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица.
Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установен акт на
домашно насилие, но не е при повърхностни предположения, изведени от твърденията на
едната страна по спора или въз основа на косвени доказателства. Процесът обаче,
категорично не следва да се използва за разрешаване на междуличностни конфликти,
какъвто безспорно се доказа, че е налице по делото.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото не се установяват твърдените актове на
домашно насилие, поради което молбата по чл. 8, т. 1 ЗЗДН се явява изцяло неоснователна,
и като такава съдът следва да я отхвърли и да откаже издаването на заповед за съдебна
защита.
По разноските.
Претенция за присъждане на разноски има от страна и на двете страни. С оглед изхода на
делото молителката дължи на ответника разноски, в размер на 400 лв. за адвокатско
възнаграждение. Молителката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийския
районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал.
3 ЗЗДН.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН с вх. № 8105/28.05.2021 г., депозирана от Б. Б. А.-
Т., ЕГН **********, лично и в качеството на майка и законен представител на Б. Я. Т., ЕГН
********** и Я. Я. Т., ЕГН **********, срещу Я. Ж. Т., ЕГН **********, по повод
твърдени актове на домашно насилие като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА
ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН от Б. Б. А.-Т., ЕГН **********, да заплати на
Я. Ж. Т., ЕГН ********** сумата от 400 лв., разноски по делото за адвокатско
възнаграждение,
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН от Б. Б. А.-Т., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните /чл.17, ал. 1 ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4