РЕШЕНИЕ
№ 660
гр. Бургас, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20222120200083 по описа за 2022
година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
АТ. ИВ. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „....“ бл. ...., вх. 1, ет.1,
aп. 3 срещу Наказателно постановление № 22-0000684/30.11.2021 г., издадено
от Директор РД „АА”, гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 139,ал. 1,т. 2,
пр. 3 от Закон за движение по пътищата във вр, с чл. 7, ал. 1,т, 5, б.“в“ от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на MPPБ, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“, в размер на 500лв, на основание чл. 177,
ал. 3, т, 1, предл. 3 от ЗДвП.
С жалбата се изразява недоволство от горепосоченото наказателно
постановление, като се поддържа, че същото е издадено в нарушение на
материалния закон, при нарушение на процесуалните правила и се излагат
съображения в тази насока. Моли се съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като неправилно и
незаконосъобразно.
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори
пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно
постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в ЗАНН.
1
Предвид на това, съдът намира жалбата за процесуално допустима.
В съдебно заседание пред настоящия съд, жалбоподателят не се явява.
Изпраща надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата. Не ангажира доказателства. Прави искане за разноски.
За ответната страна – АНО, се явява надлежно упълномощен
представител. Оспорват жалбата и молят НП да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Не ангажират доказателства. Правят искане за
присъждане на разноски.
Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
При извършена проверка от служители на РД „АА”- Бургас на:
24.11.2021 г., около 11:30 часа в гр. Бургас на разклона за кв. „Долно
Езерово“, по посока на движение Лукойл база, проверяващите установили, че
водачът извършва обществен превоз на товари ВСМ - скална маса, видно от
товарителница серия М с № 563083/24.11.2021 г., по маршрут кв. „Долно
Езерово“ до обходен път Север, гр. Бургас, видно от пътен лист с №
5525792/24.11.2021 г. с товарен автомобил, марка „Волво“, с per. № СВ.... АС
от категория N3, четириосов с две задвижващи оси, като разстоянието между
тях било над 1.30м., измерено със сертифицирана ролетка модел BMI/5-
метра/, с фабричен № 1337. След изтегляне с техническо средство електронна
мобилна везна марка DINI ARGEO с платформа модел DFWL с №
**********, било констатирано, че при допустимо максимално натоварване
на една двойна задвижваща ос при разстояние над 1.30м. е 18 тона, съгласно
чл. 7, ал. 1, т. 5, буква "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, видно от
Разпечатка с № 332/24.11.2021 г. Една двойна задвижваща ос била натоварена
с 26395кг., като претоварването било с 8395кг, а водачът нямал разрешение
от АПИ за претоварване. Измерването било извършено в присъствието на
водача.
На жалбоподателя бил съставен АУАН, като актосъставителят
квалифицирал гореописаното като нарушение на чл. 139,ал. 1,т. 2, пр. 3 от
Закон за движение по пътищата във вр, с чл. 7, ал. 1,т, 5, б.“в“ от Наредба №
11/03.07.2001 г. на MPPБ. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя,
който го подписал, без възражения.
2
АНО извършил проверка по преписката, но преценил, че не са налице
основания за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и въз основа на
съставения АУАН, издал обжалваното понастоящем НП, с което за
нарушение на чл. 139,ал. 1,т. 2, пр. 3 от Закон за движение по пътищата във
вр, с чл. 7, ал. 1,т, 5, б.“в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на MPPБ, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“, в размер на
500лв, на основание чл. 177, ал. 3, т, 1, предл. 3 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя, както и
от приложените писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е неоснователна.
Не са допуснати твърдените нарушения на процесуалните правила. И
двата административни акта /АУАН и НП/ са съставени от компетентни
длъжностни лица. Налице е единство между отделните части на АУАН и на
наказателното постановление. Изложените факти в обстоятелствената част на
акта и на издаденото въз основа на него НП, съответстват на правната
квалификация на деянието, като нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1,
т. 2, пр. 3 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба движещите се по пътя
пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос,
които не надвишават нормите, установени от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството.
Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1,
пр. 3 от ЗДвП, с която е предвидено административно наказание глоба от 500
до 3000 лв. за водач, който без да спазва установения за това ред управлява
ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Налице са всички елементи от фактическия състав на нарушението. Като е
посочил и пр. 3 в санкционната норма, АНО е определил до прецизност
вмененото нарушение, с което правото на защита на нарушителя е защитено в
пълен обем, противно на възражението на жалбоподателя.
Съдът приема, че така изложените в акта фактически констатации се
3
подкрепят изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията на разпитания в съдебно заседание
актосъставител, чиито показания кредитира изцяло, тъй като същите са
подкрепени от приложената кантарна бележка.
Разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 177, ал. 3, от ЗДвП са
бланкетни, като същите препращат към норми, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството. Правилно е определена от АНО
и конкретната норма от съответния приложим подзаконов нормативен акт,
запълващ бланкетните такива от ЗДвП. Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена
от министъра на регионалното развитие и благоустройството, определя
допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите пътни
превозни средства и техните ремаркета съгласно чл. 139 от Закона за
движението по пътищата, които не представляват опасност за участниците в
движението, както и условията и редът за движение на извънгабаритни и
тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване /чл. 1/. Съгласно
чл. чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "б" от Наредба № 11 от 3 юли 2001 год.
В случая се касае за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от
ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ,
съгласно които норми движещите се по пътя пътни превозни средства трябва
да бъдат с натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, а именно
допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални
маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него
окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване,
както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение
№ 2 отворени за обществено ползване пътища, е за сумата от натоварванията
на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието
между осите е над 1, 3 м - 24 тона.
Безспорно се установи, че по време на извършвания превоз, е било
налице претоварване и водачът не е представил квитанция за претоварване,
издадена от Агенция Пътна Инфраструктура.
Съдът намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай.
4
Неспазването на законовите норми, свързани със ЗДвП, независимо от
липсата на реално настъпили щети, не може да бъде възприето като
маловажност на допуснатото нарушение. Извършеното нарушение по нищо
не се отличава от други подобни нарушения. Следвало е жалбоподателят да
има дължимото законосъобразно поведение за спазване на нормите,
условията и реда на ЗДвП и свързаните с него Наредби.
Досежно наложеното административно наказание, същото е в
минималния, предвиден в Закона размер и не може да бъде коригирано от
съда. Съдът намира, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати
целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата,
да бъде оставена без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е
потвърдено, поради което жалбоподателят следва да заплати на АНО,
направените разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът
определи в размер на 100 /сто/ лв.
Предвид гореизложеното на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-
0000684/30.11.2021 г., издадено от Директор РД „АА”, гр. Бургас против АТ.
ИВ. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „....“ бл. 61, вх. 1, ет.1, aп. 3,
с което за нарушение на чл. 139,ал. 1,т. 2, пр. 3 от Закон за движение по
пътищата във вр, с чл. 7, ал. 1,т, 5, б.“в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
MPPБ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“, в
размер на 500лв, на основание чл. 177, ал. 3, т, 1, предл. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА АТ. ИВ. Т., ЕГН: ********** да заплати на Директор на РД
5
„АА“, Бургас, сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Бургаски
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6