Р
Е Ш Е
Н И Е №
260197
В ИМЕТО НА НАРОДА
08.02.2021
г. гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
На дванадесети
октомври две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар:
Милена Георгиева
Като
разгледа докладваното от съдията
АНД № 4092 по описа за 2020 година
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 515931-F542345 от 05.06.2020
г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „РЕЦИАНА“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Алцеко“
№ 16, ет. 2, представлявано от С.И.К., ЕГН **********, за нарушение на чл. 180,
ал. 2 във вр. с чл. 180 ал. 1 във вр. с чл.102 ал. 4 във вр. с чл. 86 ал. 1 и
ал. 2 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ и на основание чл. 180, ал. 2 във вр. с чл. 180 ал.
1 от ЗДДС е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
65 000 /шестдесет и пет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите да заплати на „Рециана“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
"Алцеко" № 16, ет. 2, представлявано от С.И.К., ЕГН **********,
сумата от 1 000 /хиляда/ лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от
съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление /НП/ № 515931-F542345 от 05.06.2020 г. на Директор на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „Рециана“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Алцеко“ № 16,
ет. 2, представлявано от С.И.К., ЕГН **********, за нарушение на чл. 180, ал. 2
във вр. с чл. 180 ал. 1 във вр. с чл.102 ал. 4 във вр. с чл. 86 ал. 1 и ал.
2 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ и на основание чл. 180, ал. 2 във вр. с чл. 180 ал. 1 от ЗДДС е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 65 000
/шестдесет и пет хиляди/ лева.
Жалбоподателят
„Рециана“ ООД, чрез упълномощения си процесуален представител и по съображения,
изложени в жалбата и в пледоарията по съществото на спора, моли съда да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се
осъществяването на състав на административното нарушение, твърдят се допуснати
в хода на административното производство съществени процесуални нарушения.
Претендират се разноски за процесуално представителство за адвокат.
Административнонаказващия
орган – ТД на НАП гр. Пловдив чрез процесуалния си представител моли съда да
отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди наказателното постановление
като правилно и законосъобразно. Детайлно се акцентира срещу всички възражения
на жалбоподателя. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Пловдивският
районен съд – VІІ н. с., като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Дружеството
жалбоподател „Рециана“ ООД е регистрирано на 13.07.2018г., като основният
предмет на дейността е инвестиция в недвижими имоти с цел продажба. Във връзка
с подадено от дружеството на 14.01.2020 г. Заявление за регистрация по ЗДДС с
вх. № 303912000048861, св. Г.К.Б. – инспектор по приходите в ТД на НАП гр.
Пловдив, извършила проверка за установяване на наличие на основания за
регистрация по ЗДДС, документирана с протоколи по чл. 50 от ДОПК №
**********/24.01.2020 г. и № **********/10.04.2020 г. В хода на проверката били
изискани и представени документи, справки и писмени обяснения, от които св. Б.
установила, че за периода от 01.12.2019 г. до 31.12.2019 г. дружеството, в
качеството му на данъчнозадължено лице /ДЗЛ/ по ЗДДС, е реализирало облагаем
оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер над 50 000 лв. /390 000
лева/, формиран от покупко-продажбата на недвижим имот, представляващ поземлен
имот и жилищна еднофамилна сграда, находяща се в гр. Пловдив, ул. “Велбъжд“ № 63,
обективирана в нот. акт № *** , том ***, рег. № ***., за което е издадена и
фактура № **********/23.12.2019г.
Проверяващият
орган по приходите е възприел, че тази доставка не попада в изключенията,
предвидени в чл.45 ал.3 от ЗДДС, с аргумента, че се касае за продажба на нова
сграда /по смисъла на легалното определение в § 1 т.5 б. „б“ от ДР на ЗДДС, в
редакцията в сила до 31.12.2019 г./ и прилежащият й терен, съобразно издаденото
Удостоверение № 36 от 22.10.2019 г. за въвеждане в експлоатация на строеж,
издадено от Главния архитект на Район „Централен“ при Община Пловдив.
При тези факти
е прието, че за задълженото лице са били налице основания за задължителна
регистрация по чл. 96 ал. 1, изр. 2 от ЗДДС /изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в
сила от 01.01.2018 г. /, съгласно която правна норма, когато оборотът е
достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително
текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на
която е достигнат оборотът. Посочено е, че „Рециана‘‘ ООД е следвало да подаде
Заявление за регистрация по чл. 96 от ЗДДС в срок до 30.12.2019 г. вкл. Същото
е било подадено на 13.01.2020 г. с вx. № 303912000048861/13.01.2020г. ДЗЛ е
регистрирано по ЗДДС, считано от 20.02.2020 г. - датата на връчване на Акт за
регистрация № 160422000232861/24.01.2020 г. За приложима е посочена нормата на
чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, съгласно която за определяне на данъчните задължения на
лицето в случаите по чл. 96, ал. 1, изр. 2 от ЗДДС, когато е било длъжно, но не
е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за
облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от
датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от
органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за
регистрация, като се дължи данък и за облагаемата доставка с която е се
надхвърля облагаемият оборот.
За данъчни периоди от 23.12.2019 г. – 19.02.2020 г. е
установено, че от ДЗЛ не са били извършени други облагаеми доставки, с
изключение на тази от 23.12.2019г., с която е достигнат облагаемия оборот, за
която е издадена и фактура № **********/23.12.2019г., с данъчна основа 390 000
лева, съответно се дължи и данък добавена стойност за обективираната в нея
доставка, чийто размер изчислен по правилото на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС във вр. с
чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС е 65 000 лева.
Или прието е,
като краен резултат, че ако лицето беше регистрирано по ЗДДС, същото е следвало
да начисли ДДС в общ размер на 65 000 лева за извършената от него облагаема доставка
за данъчен период 23.12.2019 г. – 31.12.2019 г. по реда на чл. 86 ал.1 от ЗДДС,
като в издадения данъчен документ – фактура, посочи данъка на отделен ред,
включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен
период в справката декларация по чл. 125 от ЗДДС за данъчния период месец
Декември 2019 г. и да включи издадения
документ за продажба в дневника за продажби за същия данъчен период, съответно
да ги подаде в компетентната ТД на НАП – Пловдив не по-късно от 14.01.2020г.
Посочено е, че
нарушението е извършено на 15.01.2020 г., като е било установено в ТД на НАП -
Пловдив на 24.01.2020 г. при извършена
проверка за регистрация по ЗДДС, документирана с протокол по чл. 50 от ДОПК №
**********/24.01.2020 г., като с протокол № **********/10.03.2020 г. е бил
определен и размерът на неначисления ДДС.
Констатираното
било квалифицирано като нарушение на чл. 180, ал. 2, вр. с чл. 180 ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 102 ал. 4 от ЗДДС във вр. с чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, за
което на 24.03.2020 г. бил съставен АУАН № F 542345 срещу
дружеството-жалбоподател. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН санкционираното
дружество упражнило правото си на писмено възражение.
След като
административнонаказващият орган счел възражението за неоснователно, въз основа
на съставения АУАН, било издадено и атакуваното наказателно постановление, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание – "имуществена
санкция" в размер на 65 000 лева "за нарушение на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 180 ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 102 ал. 4 от ЗДДС, във вр.
с чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС“.
В хода на
съдебното следствие, в качеството на свидетел е разпитана актосъставителят Б.,
която поддържа акта и излага в свободен разказ обстоятелствата около
съставянето му.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля като логични, последователни, достоверни и
съответстващи на писмените доказателства по делото.
При така
установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
От приложения и
събран по делото доказателствен материал не се установява, от страна на
жалбоподателя „Рециана“ ООД да е осъществено административно нарушение по чл.
180, ал. 2, вр. чл. 180, ал. 1, във вр. с чл. 102 ал. 4 от ЗДДС вр. чл. 86, ал.
1 и ал. 2 от ЗДДС.
При доказателствена
тежест за административнонаказващия орган, същият не установи в хода на процеса
в условията на пълно доказване фактите, изложени в АУАН и издаденото въз основа
него НП, свързани с възприетите основанията за задължителна регистрация по ЗДДС
в хипотезата на чл. 96 ал. 1 изр. 2 от ЗДДС.
Съгласно чл. 96
ал.1 от ЗДДС „Всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията
на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от
последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен
срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да
подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за
период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е
длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат
оборотът.“
От своя страна
чл. 96 ал.2 от ЗДДС, дефинира, че „Облагаемият оборот е сумата от данъчните
основи на извършените от лицето: 1. облагаеми доставки, включително облагаемите
с нулева ставка; 2. доставки на финансови услуги по чл. 46; 3. доставки на
застрахователни услуги по чл. 47.“.
В случая се
поддържа достигнат облагаем оборот за задължителна регистрация в хипотезата на
чл. 96 ал. 1 изр. второ от ЗДДС, формиран от една единствена „облагаема“ според
административно-наказващия орган доставка, обективирана в нот.акт № *** , том ***,
рег. № *****г., за което е издадена и фактура № **********/23.12.2019г.
Процесната
доставка, касае прехвърляне на правото собственост по отношение на недвижим
имот – сграда, по дефиниция „освободена“ съгласно изричната норма на чл. 45 ал.
3 от ЗДДС, в случаите, в които се касае до „доставката на сгради или на части
от тях, които не са нови“.
Административнонаказващият
орган от своя страна е приел, че се касае до случай, непопадащ в приложното
поле на посочената правна норма, като изложените фактически и правни аргументи
/както в АУАН, така и в НП/ се свеждат до това, че се касае до „нова сграда“ и
„прилежащият й терен“ по смисъла на легалните определения на тези понятия,
дадени в § 1 т.5 „б“ и т. 6 от ДР на ЗДДС, доколкото сградата е въведена в
експлоатация с Удостоверение от № 36 от 22.10.2019г. за въвеждане в
експлоатация на строеж, издадено от Главния архитект на Район „Централен“ при
Община Пловдив.
Тези фактически
и правни установявания от своя страна не кореспондират с доказателствата по
административно-наказателното производство.
Видно както от
приложените нотариални актове, вкл. и от самото Удостоверение № 36 от 22.10.2019г.
за въвеждане в експлоатация на строеж, издадено от Главния архитект на Район
„Централен“ при Община Пловдив, не се касае до новоизградена сграда, за да е
приложима хипотезата на § 1 т. 5 б.“б“, а и т. 6 от ДР на ЗДДС, а се касае до
строеж описан като „Преустройство на таванско помещение с частично надстрояване
с 1,50 м. и пристрояване към жилищна
сграда, по реда на чл. 49 , чл. 50 т. 1 „а“ и „б“ и чл. 51 ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ“, която жилищна сграда има данни да е съществувала още към 2012г. /така нот.акт
№ 59, том I, рег. № 990 нот.дело № 49 от 2012г./, при които факти доставката
подава в приложното поле именно на чл. 45 ал. 3 от ЗДДС, при положение че от
доказателствата по делото не се установява изпълнение на условието и по чл. 43
ал.5 от същия закон.
Налага се изводът, че административно-наказаващия орган
в рамките на настоящото производство не установи факта, че посочената доставка
е облагаема по смисъла на ЗДДС, респ. че формира облагаем оборот за
задължителна регистрация по смисъла на чл.96 ал.1 изр. 2 във вр. с ал. 2 от ЗДДС, респ. че са на лице предпоставките на чл.102 ал.4 от ЗДДС, от които да
произтича и дължимостта на процесния данък, респ. задължение за неговото
начисляване, което да не е изпълнено.
Следва да се
има предвид и че чл.45 от ЗДДС транспонира правилото на чл. 135, параграф 1,
буква й) от Директивата за ДДС, която от своя страна предвижда освобождаване от
ДДС на доставката на сгради, с изключение на доставката, посочена в член 12,
параграф 1, буква а). Именно член 12, параграф 1, буква а) от Директивата касае
доставката на сгради или на части от сгради и прилежащата им земя, когато е
извършена преди първото им обитаване. По този начин в своята взаимовръзка тези
разпоредби въвеждат разграничение между стари и нови сгради, като по принцип
продажбата на стари сгради не се облага с ДДС (вж. в този смисъл решение от 12
юли 2012 г., J. J. Komen en Zonen Beheer Heerhugowaard, C-326/11,
EU:C:2012:461, т. 21, Решение от 16 Ноември 2017 по дело C-308/16 (Kozuba
Premium Selection sp. z o.o. срещу Dyrektor Izby Skarbowej w Warszawie, т.29 и
сл.).
Безспорно е
също така и че Член 12, параграф 2 от Директивата за ДДС овластява държавите
членки да предвидят подробните правила за прилагането на критерия, посочен в
параграф 1, буква а), а именно на критерия „първо обитаване", по отношение
на преобразуването на сгради /а случая очевидно е такъв съобразно представените
доказателства, виж и посоченото Решение от 16 Ноември 2017, т.32/, в която
връзка е и дефиницията в § 1 т. 5 б. „в“ от ДР на ЗДДС, но нито в АУАН, нито в
издаденото въз основа на него НП, са възприети факти, водещи до приложението на
посочената правна норма, съответно административно-наказващия орган не се е
позовал на нея, респ. не е в правомощията на съда в настоящото производство да релевира
същите, което по същество би имало за последица постановяване на съдебния акт
при съществено изменение на
обстоятелствената част на НП, а и на АУАН, съобразно кумулативните
предпоставки на посочената легална дефиниция.
Все в тази
насока следва да се посочи, че с оглед правилното определяне на наказанието и
възможността за упражняване на съдебен контрол за законосъобразност на
констатираното нарушение, административно-наказващият орган следва да опише
подробно и да събере пълни данни за обстоятелствата, при които е извършено
нарушението. Това е така, защото описанието на нарушението, доказателствата,
които го потвърждават и законовите разпоредби, които са виновно нарушени, не
могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало
за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените
отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би
застрашило правото на защита на засегнатото лице.
Същественото в
случая, именно съобразно фактите, възприети в АУАН и НП е и преценката за
наличието или не на всички съставомерни признаци от фактическа и правна страна
на посочената като нарушена правна норма, а в случая като се посочи по-горе те,
в съвкупната им преценка със събрания доказателствен материал, водят до извода,
че не се установява осъществяване на фактическия състав на нарушението по чл.
180 ал.2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл.104 ал.2 във вр. с чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, така както същото е описано с всички негови съставомерни признаци в АУАН
и издаденото въз основа на него НП. Или съдът намира, че вмененото на
дружеството-жалбоподател административно нарушение е недоказано, което води до
отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
Дори и да се
възприеме обратното в случая е налице и друго самостоятелно основание за отмяна
на наказателното постановление.
На първо място,
безспорно константна е практиката на СЕС, както е посочено например в Решение
от 19 юли 2012 година по дело C-263/11 (Ainārs Rēdlih срещу Valsts
ieņēmumu dienests), т.44 и сл., че „при липсата на хармонизация на
законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на
условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите
членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи. Те
въпреки това са длъжни да упражняват компетентността си при спазване на правото
на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа
на пропорционалността (Решение от 21 септември 1989 г. по дело Комисия/Гърция,
68/88, Recueil, стр. 2965, точка 23, Решение от 16 декември 1992 г. по дело
Комисия/Гърция, C-210/91, Recueil, стр. I-6735, точка 19 и Решение от 26
октомври 1995 г. по дело Siesse, C-36/94, Recueil, стр. I-3573, точка 21).
Следователно, за да осигурят точното събиране на данъка и да предотвратят
измамите, държавите членки имат право да предвидят в националното
законодателство подходящи санкции за неспазване на задължението за регистриране
по ДДС. Подобни санкции обаче не трябва да надхвърлят необходимото за
постигането на тези цели (вж. в този смисъл Решение от 8 май 2008 г. по дело
Ecotrade, C-95/07 и C-96/07, Сборник, стр. I-3457, точки 65—67 и Решение от 12
юли 2012 г. по дело EMS-Bulgaria Transport, C-284/11, все още непубликувано в
Сборника, точка 67).“. В т.47 от цитираното Решение е посочено и че „За да се
прецени дали разглежданата санкция е съобразена с принципа на пропорционалност,
следва в частност да се вземат предвид видът и тежестта на нарушението, което
се наказва с тази санкция, както и начинът за определянето на нейния размер.“.
В конкретиката
на казуса с обсъжданата санкция от националния законодател се цели точното
събиране на данъка и предотвратяване на измамите. Преценяйки обаче размерът на
санкцията настоящият състав на съда приема, че същият надхвърля необходимото за
постигането на целите за осигуряване на точното събиране на данъка и за
предотвратяване на измамите, като отчита обстоятелствата, че в конкретния казус
не може да се говори за измама или заобикаляне на приложимото законодателство
от страна на санкционираното данъчнозадълженото лице.
По правило
размерът на санкцията се определя в размера на дължимия за доставката ДДС, а
събирането на последния съобразно и правилото на чл. 102 ал.5 от ЗДДС става с
издаването на ревизионен акт, респ. е предвидено и начисляването на лихви за
забава за несвоевременното му разчитане с бюджета.
Отчита се и
обстоятелството, че нормалното развитие на правоотношенията в случаи като
процесния предполага недължимост на ДДС за спорната доставка (междувпрочем
такова е положението и в хипотезата на неизпълнение/късно изпълнение на
задължението за регистрация в хипотезата на чл. 96 ал.1 изр. първо от ЗДДС, в
който случая данъчните задължения биха били определени по правилото на чл. 102
ал. 3 от ЗДДС), а отделно от това не се установява осъществяването на други
облагаеми доставки в разглеждания период, за които да се е следвало начисляване
на ДДС.
В конкретния
казус дори и да се приеме тезата на административно-наказващия орган за
доказаност на нарушението и неговия автор, то не може да се изведе извод, че
изпълнението на задължението за задължителна регистрация на ДЗЛ със закъснение
е породено от измамна цел или с цел заобикаляне на закона и в частност с цел
увреждане на фиска.
Настоящият
състав на съда приема при така установените факти, че приложената санкция е в
нарушения на принципа на пропорционалност, а в следствие на това и в нарушение
на приложимия материален закон, в частност правото на ЕС, което обосновава и
самостоятелен извод за отмяна на НП като незаконосъобразно.
Съдът не
възприема и не кредитира изложените съображения от страна на представителя на
въззиваемата страна в пледоарията по настоящото дело, отнасящо се до
направените възражения от страна на защитата на жалбоподателя. Предвид на
изложената в мотивната част преценка за законосъобразността на обжалвания акт,
направените изводи от страна на юрисконсулт Манолева не опровергават по никакъв
начин изводите на съда.
Предвид
изложените съображения атакуваното наказателно постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Съобразно
изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, следва в тежест на
въззиваемата страна да бъдат присъдени сторените по делото разноски, представляващи
изплатено от дружеството-жалбоподател адвокатско възнаграждение, след като те
бъдат редуцирани до размер от 1000 /хиляда/ лева., които на основание § 1 т.6
от ДР на АПК във вр. с чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да бъдат възложени в тежест на
Националната агенция за приходите. Горният размер съдът приема след преценка на
сложността от фактология и право в конкретния юридически казус и съответното
лично участие на процесуалния представител по делото.
Мотивиран от
гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ